№ 153
гр. Враца, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Цв. Й. Р.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200141 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от И.
П. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Служебният защитник адв.Д.К. В. от АК Враца поддържа молбата за УПО,
като излага подробни съображения, че по отношение на л.св. И.И. са налице всички
законови предпоставки. По отношение на нарушенията извършени от осъденото лице,
според защитника му те са извършени отдавна и същото може да се ползва от правата
си за условно – предсрочно освобождаване.
И. С.- Началник на Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъденият И. има трайно установени навици, които трябва да
бъдат променени именно в мястото за изтърпяване на наказанието. Посочва, че
осъдения И. е наказан дисциплинарно на 09.03.2021г. за притежание на неразрешени
предмети, като в условията на рестриктивна среда, последния има ниска мотивация за
положителна промяна за водене на законосъобразен начин на живот след
1
освобождаването му. Предвид гореизложеното, становището на администрацията на
Затвора – Враца, е че л. св. не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК, поради което
предлага молбата му да не бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че макар у л. св. И. да е налице известен прогрес в поведението си към
настоящия момент, не може да се направи категоричен извод, че той демонстрира
достатъчно критично поведение към проявите си до този момент, поради което се
счита, че същия не дава достатъчно доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда №11/15.12.2021г. постановена по НОХД № 1111/2021г. по описа на
PC - Монтана, И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209,
ал.1 НК съдът му е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от 1/една/
година и 4/четири/ месеца, при първоначален "общ" режим. Със същата присъда на
основание чл.25, ал.4, вр. с чл.1, вр. с чл.23, ал.1 НК му е определено едно общо
наказание, измежду наложените му по НОХД №1111/2021г. по описа на РС – Монтана,
НОХД №1515/2020г. по описа на РС – Пазарджик, НОХД №1288/2020г. по описа на
РС –Ямбол, НОХД №2167/2021г. по описа на РС – Пловдив, НОХД №480/2020г. по
описа на РС – Разлог, НОХД №596/2021г. по описа на РС – Велико Търново, НОХД
№738/2020г. по описа на РС – Перник и по НОХД №292/2021г. по описа на РС –
Смолян в размер на 2/две/ години "лишаване от свобода", при първоначален "общ"
режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му общо наказание от
28.07.2020г., и до момента фактически е изтърпял 1 година, 5 месеца и 16 дни. От
предварителен арест 13 дни, от работа му се зачитат 7 дни или общо изтърпяно до
момента наказание е в размер на 1 година, 6 месеца и 6 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 5 месеца и 24 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
2
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 58
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения не съзнава
вината си и е със силни оневинителни нагласи; "Умения за мислене" – не разпознава
проблемите си и не отчита собствения си принос в тях, не се замисля за негативните
последици от собствените си действия и нанесените вреди.
Като причини и фактори оказали въздействие върху осъдения да извърши
престъпленията, за които е подведен под наказателна отговорност са ниско правно
съзнание и некритично отношение към предишните си криминални действия.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство
е нисък.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените вреди и
придобиване на трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес. Междинна
оценка на риска от рецидив не е извършвана.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че И. е постъпил в ЗООТ "Враца" на 02.12.2021г. за доизтърпяване на
наложеното му наказание, след като е бил преведен от затвора – гр. Бобов дол.
Посочено е в социалния доклад, че л.св. И. е преминал успешно периода на
адаптация от затвора – Бобов дол в затворническото общежитие. Същият не е бил
устроен на работа, поради честите му отсъствия поради връчване на обвинителни
актове и неизяснения му правен статут.
За престоя си в затворническото общежитие е отчетено, че рискът от рецидив е
в средни стойности, в регистрираните проблемни зони. Рискът от вреди спрямо
служителите на НОС и др.лишени от свобода е отчетен в среден размер, поради
нарушения на реда и дисциплината в затворническото общежитие. Рискът от вреди за
обществото е в средни стойности, с оглед вида на престъпните посегателства
осъществени от И..
По отношение на л.св.И. е отчетено, че през наблюдавания период той не е
награждаван, но има извършени нарушения на установения в пенетенциарното
заведение ред, като е наказван със Заповед №Л-627/09.03.2022г. с "писмено
предупреждение" на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС. Същият е наказан за притежание на
неразрешен предмет. При проведено свиждане със свои близки, осъденият И. е укрил в
себе си и е направил опит да внесе 2 бр. мобилни телефона.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му,
които нарушават реда и дисциплината в пенетенциарното заведение, говорят за ниска
3
мотивация за промяна и за преосмисляне на криминалното му поведение. Не е
отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в
затворническото общежитие.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения И. не се е поправил. Приложените мерки за корекция
не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на
среден, което на фона на осъждането му в миналото сочи на реалистична прогноза за
голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и
доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите,
тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и
е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Поправянето
поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил
отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да
има каквито и да е противоправни прояви.
4
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на И.И. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода И. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. П. И., роден на *** в гр.
София, област *** понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с присъда
№11/15.12.2021г. постановена по НОХД № 1111/2021г. по описа на PC - Монтана, с
остатък 5/пет/ месеца 24/двадесет и четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6