Решение по т. дело №116/2023 на Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Враца, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20231400900116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба предявена от адв. Е. И., АК-Враца, пълномощник на
ищците И. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: *** с адрес за призоваване: ***, Е. Я. П. с
ЕГН ********** от *** и Т. П. Г. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес за
призоваване *** против СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с
ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ, вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди
изразяващи се в душевни болки и страдания, както и обезщетение за причинени им
имуществени вреди на съсобствената им жилищната сграда намираща се на *** в ***,
обл.Враца, вследствие на ПТП реализирано на 07.08.2023 г., както следва: на И. Ц. М.-
сумата от 6000,00 лева предявена като частичен иск от 9 000,00 лева – за неимуществени
вреди и сумата от 90 000,00 лева предявена като частичен иск от 200 000,00 лева – за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата
на изтичане срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ – 07.11.2023 г. до окончателното им изплащане,
на Е. Я. П. сумата от 5500,00 лева предявена като частичен иск от 7 000,00 лева – за
неимуществени вреди и сумата от 90 000,00 лева предявена като частичен иск от 130
000,00 лева – за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на изтичане срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ – 07.11.2023 г. до
окончателното им изплащане и на Т. П. Г. сумата от 2500,00 лева предявена като частичен
иск от 5 000,00 лева – за неимуществени вреди и сумата от 90 000,00 лева предявена като
частичен иск от 130 000,00 лева – за имуществени вреди, 300,00 лв. имуществени вреди
представляващи заплатени разходи за път, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от датата на изтичане срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ – 07.11.2023 г. до
1

окончателното им изплащане.
Молят да им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА с ДДС.
С определение № 8/08.01.2024г. постановено по т.д.№ 117/2023г. по описа на ОС-
Враца съдията-докладчик е съединил на основание чл.213 ГПК производството по търг.
дело № 117/2023 г. по описа на Окръжен съд- Враца с това по търг. дело № 116/2023 г. по
описа на Окръжен съд Враца, като двете производства бъдат движени под един общ №
116/2023 г. и прекратил производството по търг. дело № 117/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Враца.
В исковата молба ищците И. Ц. М., Е. Я. П. и Т. П. Г., чрез пълномощника си адв. Е.
И., АК- Враца твърдят, че са съсобственици на поземлен имот № 500.216 за който е
образуван УПИ I /първи/, в квартал 22 по плана на ***, целият с площ 1634 кв.м. заедно с
построените в него жилищна сграда и стопанска сграда находящ се на улица ***,
съгласно Н. А. № 12, том VI, peг. №9343, н.дело № 788/21.11.2006 г. и Н. А. № 82, том
XII, н. дело № 4908/1997г.
В исковата молба ищците навеждат твърдения, че на 07.08.2023 г. около 22:30 ч., в
***, на улица ***, при управление на моторно превозно средство тежкотоварен
автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел
2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE
TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., водачът нарушил правилата за движение
по пътищата, вследствие на което предизвикал ПТП и разрушил жилищен имот намиращ
се на адрес ***. В резултат на реализираното ПТП са нанесени имуществени и
неимуществени вреди на ищците по делото, в качеството им на съсобствеци на
горепосочения недвижим имот.
Настъпването на процесното ПТП е констатирано с Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 481/07.08.2023г., с peг. № 967000-11612/09.08.2023 г., по описа на ОД
на МВР-Враца и било образувано ДП № 776/08.08.2023 по описа на РУ -гр. Враца, което
към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт.
Посочва се в и.м., че причина за настъпване на инцидента са допуснатите от водача
Z. Y. нарушения на правилата за движение и е налице пряка причинно-следствена връзка
с реализираното ПТП и причинени имуществени и неимуществени вреди на ищците.
Същите твърдят, че към датата на събитието товарният автомобил марка Рено,
модел 2022 с Турски per. № *** имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” - ЗЕ.
карта със з.п. TR ***, валидна до 08.08.2023г., а ремаркето марка Тирсан, модел 2018 с
Турски per. № *** имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със
з.п. TR ***, валидна до 23.08.2023г. по силата на които се покриват щети, настъпили на
територията на Р.България. Процесното ПТП е настъпило на територията на Р. България,
причинено е от МПС с чужда регистрация и в резултат на същото са пострадали
български граждани, поради което на основание чл. 511 и сл. от КЗ считат, че
отговорността е на НББАЗ.
Изтъкват, че при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ ищците са депозирали
при ответника извънсъдебна претенция с дата 21.08.2023 г., като представили всички
документи, с които разполагат и била заведена щета пред НББАЗ с № BG-23-TR-00452 и
щета с № BG-23-TR-00452-2, по която бюрото не е извършило изплащане на
обезщетение, поради липса на вина на водача.
2

Ищците считат, че ответника им дължи законна лихва върху всяка една от сумите,
считано от 07.11.2023 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр.чл.430, ал.
1 от КЗ до окончателното им изплащане.
Твърдят, че в резултат на реализираното ПТП на 07.08.2023 г., ищците преживели
силен стрес. Ищцата И. М. останала без дома си в който живее, намиращ се в с. *** на
улица ***. От силният стрес започнала да прави резки колебания в кръвното налягане,
кръвната захар, световъртежи, постоянно била напрегната, тревожна, стряскала се при
незначителни шумове. Възстановяването й продължава и до днес, като оплакванията й не
са отшумели.
Другата ищца Е. П. също изживяла силен стрес от ПТП-то, като посетила психиатър
в МБАЛ-Варна, като при прегледа е изписано медикаментозно лечение.
Третата ищца Е. П. също изживяла силен стрес, като се наложило често да отсъства
от работното си място в гр.Варна и да пътува до с.***, за да присъства на огледи и да
дава показания пред разследващите органи. Това създавало напрежение и недоволство
сред колегите й, когато се налагало да я заместват.
Относно имуществени вреди, ищците в изпълнение указанията на съда с
уточнителна молба вх.№ 1817/08.03.2024г. са посочили по отделно размера на
претендираните вреди за сградата и движимите вещи за всяка една от ищците.
Молят съда, да осъди НББАЗ да им заплати исковите претенции в посочените
размери, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 07.08.2023 г., както и обезщетение за причинените им имуществени
вреди, свързани с неимуществените, ведно с присъждане на законната лихва върху
сумите до окончателното им изплащане.
С определение рег.№ 165/21.07.2025г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК съдът на
основание чл. 214, ал. 1, изр.3 от ГПК е допуснал изменение на предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от КЗ вр. чл. 380 от КЗ вр. чл. 429, ал. 3
от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, като увеличил размера на предявения от ищцата И.
Ц. М. иск за неимуществени вреди от 6000.00 лв. главница, който е предявен като
частичен от 9000.00 лв. на 40 000,00 лв. като частичен от 100 000.00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023 г., вместо от 07.11.2023г.
Със същото определение на основание чл. 214, ал. 1, изр.3 от ГПК съдът допуснал
изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
от КЗ вр. чл. 380 от КЗ вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, като
увеличил размера на предявения от ищцата Е. Я. П. иск за неимущетвени вреди от
5500.00 лв. главница, който е предявен като частичен от 7000.00 лв. на 40 000,00 лв., като
частичен от 100 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023
г., вместо от 07.11.2023г.
Съдът посочил, че държавна такса върху увеличението на искове не се дължи от
горепосочените ищци, тъй като същите са освободени от заплащане на държавна такса
по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Ответникът НББАЗ гр. София, чрез адв. З. Х., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в
отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер, като
неоснователни.
Оспорва изцяло отговорността на водача на товарен автомобил марка „Рено”, модел
3

„2022”, с турски рег.№ ***, с прикачено ремарке марка „Тирсан“, модел „2018“ с турски
peг. № *** за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната
връзка между вредите и пътния инцидент. Посочва, че вината му не е доказана с влязла в
сила присъда. Представеният Констативен Протокол за ПТП от 481/07.08.2023 г. няма
удостоверителна тежест относно всички релевантни за механизма на ПТП факти и
обстоятелства.
Счита, че претърпените от ищците вреди са завишени, съобразно принципа за
справедлИ.ст, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗЗД и съобразно трайната
съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
аналогични случаи.
Оспорва основанието и размера на предявените искове за имуществени вреди,
претърпени от ищците И. Ц. М., Е. Я. П. и Т. П. Г. и причинно-следствената връзка с
реализираното ПТП на 07.08.2023 г., като посочва, че не са представени никакви
документи, удостоверяващи наличието на движимите вещи, за които ищците претендират
обезщетение.
В условията на евентуалност, твърди че претендирания от ищците размер на
обезщетение за имуществени вреди посочен в исковата молба е завишен, като счита, че
изчисленото обезщетение следва да се намали с приложимия коефициент на овехтяване.
На отделно основание оспорва, че сградите на ищците са получили твърдените
увреждания в резултат единствено на твърдяното ПТП, като твърди, че те са стари и
неподдържани в добро състояние и част от уврежданията са били налице и преди ПТП.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение относно товарен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***
и ремаркето марка ТИРСАН, модел 2018 с Турски peг. № *** имали валидна застраховка
“Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта с турска застрахователна компания, валидна към
датата на реализираното ПТП.
Прави възражение за липса на вина на водача на товарният автомобил марка Рено,
модел 2022 с Турски peг. № *** с прикачено марка ТИРСАН, модел 2018 с Турски peг. №
*** за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинна връзка между
вредите и пътния инцидент.
Ответника оспорва изцяло исковете за законна лихва, поради неоснователност на
главните искове.
С отговора на исковата молба, ответното дружество моли съдът да отхвърли в
цялост предявените от ищците искове, като неоснователни и недоказани.
Желае да му се присъдят направените по делото съдебни разноски.
С допълнителна искова молба ищците поддържат изложеното в исковата молба.
Относно възраженията на ответника в писмения отговор за механизма на ПТП,
ищците посочват, че за същия с и.м. са приложени писмени доказателства: КП за ПТП от
07.08.2023г., като в процеса ще се доказва с писмени доказателства и свидетели.
Относно оспорването на ответника на исковете по основание и размер, в
допълнителната молба ищците посочват, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст.
Правят възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на
допълнителната искова молба, в който същия заявява, че изцяло поддържа изложеното в
4

отговора на исковата молба и направените доказателствени искания.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени и са изслушани
съдебно-автотехническа експертиза, комплексна съдебно-техническа и финансова
експертиза и тройна СТЕ.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищците И. Ц. М., Е. Я. П. и Т. П. Г. са съсобственици на поземлен
имот № 500.216 за който е образуван УПИ I /първи/, в квартал 22 по плана на ***,
обл.Враца, целият с площ 1634 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и
стопанска сграда, находящ се на улица ***, съгласно Нотариален акт № 12, том VI, peг.
№9343, н.дело № 788/21.11.2006 г. и Нотариален акт № 82, том XII, н. дело № 4908/1997г.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на
07.08.2023 г. около 22:30 ч., в ***, обл.Враца на улица ***, при управление на моторно
превозно средство - тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***,
с ремарке марка Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС
TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., е
реализирано ПТП, при което е разрушен жилищен имот намиращ се на адрес ***.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
481/07.08.2023г., с peг. № 967000-11612/09.08.2023 г., по описа на ОД на МВР-Враца и
било образувано ДП № 776/08.08.2023 по описа на РУ -гр. Враца, което към настоящия
момент няма данни да е приключило с окончателен съдебен акт, в който са описани
времето, мястото, участниците в произшествието, настъпилите щети, както и
пострадалите лица.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото, по
делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Изследвайки
материалите по делото, част от ДП № 776/08.08.2023 по описа на РУ -гр. Враца и
показанията на разпитаните по делото свидетели, в заключението си вещото лице
посочва, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
"На 07.08.2023 г. около 22,40 часа в тъмната част на денонощието в дясната
лента на платното за движение на главен път Е 79 в посока от гр. Монтана към гр.
София се е движила товарна композиция в състав: седловият влекач марка „Рено ",
модел „Т 2022" с рег. №*** с прикачено полуремарке марка и модел „Тирсан Максима“ с
рег. №***, управляван от Z. Y. L., водач категория „Д,Е“,със скорост около 83 км/ч.
В определен момент при движение по платното за движение на *** в с. *** при
излизане от ляв завой седловият влекач „Рено 12022. полуремарке „Тирсан Максима“ е
загубил напречна устойчИ.ст и е напуснал платното за движение в дясно по посока на
движението. Изминавайки разстояние от около 28,5 метра върху десния банкет
товарната композиция се е върнала отново на платното за движение и пресичайки го
косо, го напуснала в ляво по посока на движение и се блъснала в оградата и външната
стена на масивна сграда, находяща се на *** ***.
Следствие на станалото ПТП е съборена външната стена и оградата на къщата,
находяща се на *** ***.
5

Вследствие на настъпилото ПТП, водачът на седловия влекач „Рено Т2022" с рег.
№*** с полуремарке „Тирсан с рег. №*** Z. Y. L. e получил описаните в медицинските
документи наранявания. В резултат на ПТП седловият влекач „Рено Т2022" с рег. №***
и полуремарке „Тирсан с рег. №*** са получили повреди и деформации.“
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за настъпилото
ПТП са субективни действия на водача на седловия влекач „Рено Т2022" с полуремарке
„Тирсан Максима“ с органите за управление, което е довело движение с превишена
скорост от 83 км/ч в населено място и загуба на напречна устойчИ.ст на товарната
композиция, с което сам е поставил себе си в невъзможност да предотврати станалото
ПТП. Експерта посочил, че скоростта на движение на седловия влекач „Рено Т2022" с
полуремарке „Тирсан Максима" преди ПТП е била около 83 км/ч, а в момента на удара в
къщата е била около 51 км/ч. От техническа гледна точка водачът на седловия влекач
„Рено Т2022" с полуремарке “Тирсан Максима“ при движение с 50 км/ е могъл да
предотврати ПТП-то.
Експерта посочил, че установените увреждания по седловия влекач „Рено Т2022" с
рег. №*** c полуремарке „Тирсан Максима“ с рег. №***, описани в протокола за оглед на
ПТП са следните: „ Влекача се намери в двора, описан по горе. Предната част е тотално
деформирана с видими по-големи деформации в лявата част. Кабината е отънала надолу
и назад, достигайки до волана. Лявата колона на предното стъкло липсва. Деформирана е
цялата челна част на двигателния отсег с липсващи предпазни панели. Усукана кабина в
дясно по надлъжната част на полуремаркето. Дясната врата на влекача и страната също
са деформирани. На полуремаркето се намери леко утъване на 5 см навътре в левия ъгъл
с дължина 50 см“, при което е ранен водача на турския влекач.
Мястото на удара седловия влекач „Рено Т2022" с рег. №*** с полуремарке „Тирсан
с рег. № *** в сградите, находящи се в с. ***, *** *** е с начало на 10,7 метра преди
линията на ориентира в оградата, след което съборил челната стена и навлязъл в къщата
на разстояние от 6,6 до 1 метър преди линията на ориентира.
Установени увреждания по дом *** на ***, които са описани в протокола за оглед на
ПТП са следните: „Предната фасада на къщата и помещенията зад нея са тотално
унищожени. Стените липсват. Покрива над тях също е частично увреден и липсва над
посочените по-горе помещения. Между оградата и къщата двора е покрит с дървени
греди и тухли и др. покъщнина. Липсва стената от дясно на къщата, гледано от към
входната врата на двора. Ъгъла на покрива надвесва без опора в десния ъгъл“.
В съдебното заседание вещото лице допълва, че поради строителство на пътя Е-79,
основното движение се изместило по малките пътища през населените места. Водачите
от други страни, включително и турските водачи малко познават районите и не се
съобразяват с особеностите на пътя. В случая ПТП-то е станало в тъмната част на
денонощието при лошо, дъждовно време, с намалена видимост. Водача е влязъл в
населеното място с висока и несъобразена скорост от 83 км/час. Терена е такъв, че има
изкачване и после спускане. След като е излязъл от остър ляв завой с висока скорост е
напуснал пътното платно вдясно по посока на движение, където е имало само равна
площ. Преминал е около 60 метра извън пътя и е успял да се върне на пътното платно,
след което вече е изгубил напречна устойчИ.ст. Експерта посочва, че наклона е 6 % на
спускане и това е довело до загуба на напречна устойчИ.ст на автомобила и водача губи
6

управлението. Автомобила се блъснал най-напред в оградата на къщата, след това се
блъснал и в нея, като е влязъл с 51 км/ч в къщата в момента на удара. Съборил оградата и
влязъл в самата къща, като съборил челната стена откъм улицата. Вещото лице е
посетило имота на място, като посочва, че къщата е стара, но е съборена. Голямо щастие
било, че в нея не е имало хора, в противен случай да са загинали.
В случая причина за ПТП-то е високата скорост от водача на влекача с ремаркето,
съчетана с хлъзгавия път и големия наклон, тъй като автомобилът бил натоварен и
тежък. За да избегне произшествието в случая е трябвало шофьора да шофира най-много
с 50 км/ч, дори и с по-малка скорост, да излезе от пътното платно, като е могъл и да спре.
Автомобила се е движил още 30 метра по къщата и ако е карал по главния път, нямало да
настъпи ПТП-то.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е оспорено от
страните и съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на вещото
лице, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като то е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и фактите,
удостоверени в Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и изготвените
снимки, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и претърпените
имуществени и неимуществени вреди от ищците по делото, допринасят и показанията на
свидетелите А. М. (син на ищцата И. Ц.) и Н. Г. (съпруг на ищцата Т. Г.) на които е
разяснено от съда правото на отказ от свидетелстване, но същите избраха да дадат
показания.
Свидетелят М. сочи, че инцидентът е станал през м.август 2023 г., когато майка му
била на гости при него в с. Бистрица. Баща му го уведомил за случилото се и му изпратил
снимки.
Къщата, засегната от инцидента, е лична собственост на майка му И. Ц. и тя е
живяла постоянно в нея до момента на разрушението. Преди инцидента тя била
единственият обитател на къщата. Сградата е тип „близнак“ – двуетажна с два входа и
огледално разположение на жилищата. В единия вход е живяла майка му, а в другия –
жена на име Е., с която нямат роднински връзки, но са съседи. Според преценката му,
къщата е била стара, на възраст между 50 и 60 години.
Майка му е емоционално засегната, често изпада в минорно настроение, мълчи и не
желае да говори, страда особено за изгубените снимки и семейни реликви. Според св.М.
тя не е изпаднала в шок, който да изисква медицинска намеса, но е видимо емоционално
засегната и до днес.
Свидетелят посочва, че лично посетил мястото след инцидента и видял пълно
разрушение на къщата– няма я оградата, част от къщата в долната западна страна
напълно липсва, стените и покривът са срутени. Цялата структура на къщата е засегната
и според него не подлежи на възстановяване. За да се построи къщата отново, първо
трябва цялата постройка да бъде съборена.
Освен конструкцията, унищожено е и вътрешното обзавеждане: кухненски уреди
(печка, хладилник, бойлер, климатик), телевизор, пералня, мебели (легла, маса, столове,
шкаф с мивка), баня, спалня и др. Била е поставена нова дограма, извършен е ремонт на
банята, както и на една от стаите и на спалнята на втория етаж. Специално подчертава,
че макар мебелите да не са нови, са били ценни със своята сантиментална стойност –
7

реликви от миналото.
След разрушението, никой от семейството не е вземал нищо от имота – всичко е
останало под отломките. По негови думи, баща му споделил, че представител на
застрахователя бил на място, но отказал да направи опис на имуществото с аргумента, че
е опасно да се влиза в сградата, като настоявал да се направи разчистване на терена.
Свидетелят не знае кой е бил застрахователят, нито дали е правен оглед от полицията.
Майка му не е била разпитвана на място от органите на реда.
Св. М. сочи, че майка му живяла в къщата в село *** от 1998 г., като преди това е
живяла в гр.Видин и в гр.Мездра. След разрушаването на имота, родителите му живеят
при него, но отбелязва, че майка му И. Ц. не се чувства комфортно в домът му, тъй като
това е къщата на съпругата му/снахата/.
Родителите му нямат финансова възможност да възстановят имота, не притежават
друг имот, където да живеят и не са получавали никакви обезщетения.
В заключение свидетелят описва цялостното състояние на имота, като напълно
негодно за обитаване, със сериозни материални и емоционални загуби както за майка му,
така и за семейството.
Другият свидетел Н. Г. посочва, че инцидентът станал през м.август 2023 г. в с.***.
Съпругата му Т. е съсобственик на къщата заедно с майка си Е. П.. По време на
инцидента цялото семейство е било в гр.Варна, включително тъщата, която е пътувала с
тях за лечение. За случилото се научили от кметския наместник, който ги уведомил, че
турски камион е влязъл в къщата. Всички били силно разстроени, тъщата се разплакала, а
дъщеря му, която спяла в засегнатата стая преди инцидента, често повтаряла какво би
могло да се случи.
След инцидента тъща му Е. П. живяла при тях, но се чувствала некомфортно, тъй
като имало напрежение, поради пренареждане на стаите и липса на лично пространство.
Не пожелала да живее в гр.Враца, където има жилище, което е собственост на дъщеря й,
защото липсвали социалните контакти от селото. В гр.Враца се чувствала самотна, а в
гр.Варна – неудобно. Въпреки това, впоследствие се преместила в гр.Враца, с надеждата,
че ще успее да се върне в с. ***, като събирала семена за разсад, надявайки се на някакво
възстановяване на имота. Тя вложила в имота парите, които изкарала в Италия.
След инцидента, тъщата му редовно звъняла на съпругата му, за да се информира
докъде е стигнало делото. Това състояние води до непрекъснат стрес, поради което се е
наложило да бъде консултирана с лекари, за да се стабилизира и употребявала
медикаменти.
Според св.Г., нейното емоционално състояние се влошило след инцидента,
започнала да се стряска от най-малкото нещо, включително и шум от прозорец. Смята, че
това е резултат от травмата, че не може да се върне в домът си.
Свидетелят Г. е категоричен, че къщата не подлежи на ремонт, тъй като стените са
напукани, конструкцията й е нестабилна, не е изградена със съвременни носещи
конструкции, няма колони и според него трябва да бъде напълно разрушена и изградена
наново. Същата не е годна за довършване и реновиране.
Сочи, че състоянието на къщата става все по-лошо. Не са правени никакви ремонти
след инцидента. Не знае годината на построяването й, но твърди, че къщата била в
много добро състояние – стегната, с подменена дограма, обзаведена с електроуреди,
8

закупени с пари, изкарани от тъщата в Италия. Къщата се намира на главен път, което
прави ситуацията още по-неприятна.
Г. посочва, че долният етаж е затрупан и в момента могат само да предположат
какво се намира под руините – печка, хладилник, микровълнова фурна и др. Имали спор
с представител на застрахователя, който отказал да влезе вътре и да направи опис на
имуществото, защото я смятал за опасна. Не знае дали имотът е бил застрахован, но
посочва, че той не е правил имуществена застраховка.
Сочи, че тъщата и съпругата му не са получавали никакво обезщетение.
Свидетелят Г. подчертава, че най-голямата емоционална тежест е понесла неговата
съпруга Т., тъй като било необходимо да успокоява майка си, да балансира между нея,
децата и работата си. Тя е медицинска сестра и поради недостиг на персонал често е
трябвало да покрива целия график.
Съпругата му преживява силен стрес, защото това е бащиният имот, с който е
емоционално свързана – прекарала е всички лета там и го възприема като последния
спомен от своя баща.
Независимо от близката родствена връзка на свидетелите по-горе с ищците/син и
зет/ съдът намира, че техните показания ценени в хипотезата на чл.172 от ГПК следва да
бъдат кредитирани като обективни и непротивиречиви, доколкото кореспондират
помежду си и с останалия доказателствен материал. И двамата свидетели излагат
детайлни и конкретни обстоятелства, свързани с ПТП-то и последиците от него, а именно
описват материалните щети – разрушения по конструкцията на сградата, липса на
покрив, унищожено обзавеждане; сочат емоционалното състояние на пострадалите –
трайна тревожност, емоционална нестабилност, необходимост от медицинска помощ;
посочват конкретни действия или бездействия на застраховател, включително отказ за
опис поради опасност от влизане в сградата; описват жИ.та на ищците преди и след
инцидента, включително липса на друг имот и финансова невъзможност за
възстановяване, при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида на
причинените имуществени вреди са допуснати и изслушани комплексната съдебно
техническа и финансова експертиза /КСТФЕ/ и тройна СТЕ.
Строително-техническа експертиза с вещо лице И. Й. И., което в с.з. поддържа
заключението посочва, че е извършил оглед на място заедно с процесуалният
представител на ищците по делото. Според него общата стойност за възстановяване на
имота възлиза на 65002,00 лева, от които: 55615,00 лв. – за възстановяване на жилищната
сграда, 3150,00 лв. – за възстановяване на оградата, 237,00 лв. за възстановяне на покрива
и 6000,00 лв. – за извозване на строителни отпадъци. По време на огледа обаче не са били
включени терасата и външното стълбище, тъй като са били напълно разрушени. Също
така дясната страна на сградата също не била оценена, тъй като вещото лице не е
извършило оглед на тази част и тя не е включена в изчисленията. В заключението е
оценена само предната (разрушена) част на сградата, която трябва да се възстанови
изцяло, тъй като в противен случай останалата част на къщата може да се срути заради
климатични влияния.
Пълномощника на ищците е поискал допълване на експертиза, която да обхване
дясната страна на къщата, терасата и външното стълбище, за да се направи пълна и
обективна оценка на щетите.
9

Другото вещо лице П. П. относно финансовата част също потвърждава изготвената
от него експертиза, като подчертава, че не е влизал в имота, защото е разрушен. Вещите
са оценени по описания от ищците, тъй като не могат да бъдат огледани на място.
Експерта посочва, че някои вещи не са били оценени, поради липса на данни за тяхната
възраст, количество или вид (например книги, посуда). Оценките са направени на базата
на усреднени цени за вещи втора употреба, но не е посочено кои вещи са нови и кои са
употребявани.
Стойността на движимите вещи според вещото лице са: 5 858.75 лв. – стойност на
движимите вещи на Е. П. и Т. Г., 5 319.45 лв. – стойност на вещите на И. М..
Съдът възложил допълнителна задача на вещите лица, които са изготвили
допълнително заключение. В с.з. вещото лице И. Й./СТЕ/ сочи, че е извършило повторен
оглед на имота, по-специално на дясната страна на къщата, която е пострадала сериозно.
Потвърдено е, че част от сградата (дясната страна) е рухнала, а останалата част е с
пукнатини по носещата стена. Постройката няма колони, а всички стени са носещи
(типично за по-старо строителство – зид от 25 см). Според експерта, срутването е
вследствие на удар с ТИР, а някои пукнатини и проблеми са в резултат на естествени
процеси – старост, атмосферни влияния и пропадане на терена. За възстановяване на
къщата се предвижда укрепване на дясната част, като се прилага съвременно
проектиране със стоманобетон – колони, греди и бетонна плоча. Така новата част ще
„подпира“ старата. Вещото лице посочва, че стойността за възстановяване на жилищната
сграда е 66565,00 лв., извозване на строителни отпадъци – 6000.00 лв., ремонт на
покрива – 237.00 лв., укрепване на дясната страна – 419.00 лв. и възстановяване на
оградата-3150,00 лв. или обща стойност възлиза на 76 371.00 лв.
В заключение експерта посочва, че сградата може да бъде възстановена, но по нови
строителни правила. Възстановената нова част следва да укрепи и съществуващата стара
конструкция.
Вещото лице П. посетило процесния имот, но поради недостъпност до същия, както
и конструктивните изменения и компрометирани участъци по сградите, настъпили в
резултат на ПТП, не успял да влезе в същите и да види движимите вещи, предмет на
исковете.
Оценката на движимите вещи извършил на базата на подадени от ищците в
резултат на ПТП данни за самите движими вещи, като е приложил съответно коефициент
на овехтяване на същите.
Констатациите му в заключението са посочени в Приложение 2 и Приложение 3,
които са неразделна част от заключението му.
В Приложение 2 е посочил справедливата остатъчна пазарна стойност на
движимите вещи, собственост на потърпевшите Е. Я. П. и Т. П. Г., която възлиза на 9
551,04 лв. и възстановена стойност (като нови вещи) – 14 561.99 лв.
В Приложение 3 е видно, че справедливата остатъчна стойност на движимите вещи,
собственост на потърпевшата И. Ц. М. възлиза на 5931,45 лв. и възстановена
стойност(като нови вещи) – 9 488.00 лв.
При оценката са използвани коефициенти за физическо и морално износване, като
същата е актуализирана и подробна, представена и в табличен вид.
Съдът не кредитира първоначалното и допълнително заключение на комплексната
10

съдебно-техническа и финансова експертиза /КСТФЕ/ в частта относно строителната
част изотвена от вещото лице И. Й. по следните приини:
Вещото лице е извършило оглед на сградата от външната страна, а част от изводите
са на база наблюдение от Google Maps и визуални преценки. Многократно посочва, че
възстановяването ще е по новите правила със стоманобетонна конструкция, като това
вече не е „възстановяване във вида преди увреждането“, а реално ново строителство по
други норми, като по този начин прави смесване на оценка за „възстановяване“ и „ново
строителство“. Експерта е посочил неясно и непоследователно остойностяване. Сочи, че
стойността за укрепване на дясната страна на къщата е 419,00 лв./след заклъгление/, а
след това сочи, че възлиза на 418.86 лв., но няма ясен метод на изчисление. За основни
елементи (ограда, покрив и отпадъци) липсва подробна количествено-стойностна сметка
извършена от експерта, не е използвал достатъчно обоснована методика при
изчисленията си, а е посочил само крайни стойности без единични цени, метражи, обеми
и т.н., което прави заключението му в тази част непълно и с ограничена доказателствена
стойност. Вещото лице в заключението си едновременно твърди, че щетите на къщата са
от удара с ТИР, но и че има стари дефекти, атмосферни влияния, пропадания. Не е ясно
коя част от щетите се дължи на инцидента (ПТП-то) и коя – на старо състояние.
Освен това, значителна част от изводите се основават на предположения и визуални
наблюдения, а не на реален и задълбочен инженерно-строителен анализ на цялата сграда.
Съдът не кредитира заключението на комплексната съдебно-техническа и
финансова експертиза (КСТФЕ) и във финансовата част относно стойността на
претендираните движими вещи, тъй като оценката е извършена без оглед на вещите,
поради срутването на сградата и липсата на достъп до тях, изцяло е базирана на
твърдения на ищците, без да са представени обективни доказателства за наличието,
състоянието и стойността на вещите. Това не позволява на съда да направи извод за
действителен размер на вредите.
От приетото заключение на вещите лица по допуснатата и изслушана тройна СТЕ
се установи, че те са извършили оглед на място и са описали подробно състоянието на
сградата, въпреки, че достъпът е бил ограничен поради разрушения вход. Посочено е, че
сградата е монолитна, изградена без стоманобетонови елементи, с ивични основи от
каменна зидария от 50 см, носещи външни стени от каменна зидария от 50 см на
приземния етаж и тухлена зидария от 28 см на вътрешните стени. Подовите и таванските
конструкции са дървени гредореди. Покрива е с дървена четирискатна конструкция с
керемидено покритие. Заключението е, че 40% част от сградата (приземен и първи етаж +
покрив) е напълно разрушена вследствие на удар от товарен автомобил, а останалата част
е тежко повредена, има множество пукнатини по носещите стени; конструкцията е
фрагментирана и нестабилна; не може да поеме експлоатационно натоварване, т.е.
сградата не отговаря на изискванията на чл. 169 от ЗУТ.
Вещите лица са отразили в заключението си, че частично възстановяване или
укрепване на сградата е невъзможно, тъй като конструкцията няма носимоспособност и
надеждност. Дори да бъдат извършени строително-монтажни работи върху
неповредената част, сградата няма да отговаря на изискванията за безопасност,
функционалност и експлоатация, заложени в ЗУТ. Основната конструкция е негодна за
укрепване и възстановяване, затова сградата не може да се използва по предназначение.
Същата е функционално негодна, като трябва да бъде съборена и изградена наново.
11

В заключението си експертите сочат, че сградата трябва изцяло да бъде премахната,
да се извърши пълно разчистване и извозване на строителни отпадъци; да се изготви нов
инвестиционен проект, като се изгради нова сграда, съобразена с нормативните
изисквания по ЗУТ.
Експертите са оценили стойността на имота на 156 881,00 лв. с ДДС, а след
приспадане на коефициент на овехтяване (25%) са посочили окончателна пазарна
стойност на същия в размер на 117 660,00 лв. с ДДС. Тази стойност (от 117 660,00 лв.) е
изчислена на база примерни цени за строително-монтажни работи (СМР) за
двуетажна/фамилна къща, използвайки данни от техническата служба и приложена по
делото скица за площта. За всички строителни дейности е приложен осреднен
коефициент на овехтяване от 25%, като е отчетен период на построяване около 1960 г.
Този коефициент е компромис между формулата за овехтяване (над 50%) и извършените
ремонти, чиито точни дати не са известни. При изчисление на обезщетение и на щети се
оценява къщата във вида, в който е била, когато е извършено процесното ПТП
(07.08.2023г.).
Определянето на стойността на имота на база актуални цени за строително-
монтажни работи и прилагането на овехтяване, макар и със споменат компромисен
коефициент, е разумно и обосновано предвид липсата на точни данни за ремонтите и
възрастта на сградата.
В заключение вещите лица са посочили, че сградата е напълно негодна за
обитаване, не подлежи на възстановяване и е необходимо да се изгражда наново. Това е
единственият начин тя да отговаря на чл.169 ЗУТ, гарантирайки безопасност,
носимоспособност и функционалност.
В съдебно заседание вещите лица поддържат изготвеното от тях експертно
заключение. В отговор на поставените въпроси в съдебно заседание от процесуалният
представител на ищците, експертите са отговорили, че сумата от 156 881,00 лв. с ДДС
вероятно би била достатъчна за построяване на нова стандартна къща със същата
квадратура (един етаж и приземен етаж с по-ниска височина), при базова цена около 1050
лв./кв.м. Това се отнася за стандартно изпълнение – без скъпи или луксозни материали.
Не може да се даде категоричен отговор за състоянието на старата сграда, тъй като не е
била достъпна за оглед.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещите лица изготвили
тройната СТЕ и да базира решението си на него, тъй като то е вътрешно логично и
последователно, като съдържа техническо описание на сградата по вид, конструкция и
материали; данни за нанесените повреди в резултат на ПТП-то; анализ на
конструктивното състояние след удара от товарния автомобил; оценка на възможността
за укрепване и частично възстановяване; количествена и стойностна оценка на
необходимите дейности; правна съпоставка със чл. 169 от ЗУТ, отразяващ изискванията
към строежи. Експертизата е изготвена от компетентни вещи лица, няма данни същите да
са неправоспособни, заинтересовани или пристрастни, почива на проверими факти, не е
опровергана от други доказателства, поради което съдът следва да я кредитира и приеме
като доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
12

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл.
513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно
произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с
чуждестранна регистрация от държава – членка на системата "ЗЕ. карта", да реализира
правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, гр.София. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е
представително Национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета
на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "ЗЕ. карта" и
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.
Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 от
КЗ, Бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд,
освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице
хипотезата на чл.511, ал. 1, т. 2 от КЗ - не е налице кореспондент на територията на
Република България на застрахователя на виновния водач, а и самия ответник не е
оспорил пасивната си легитимация.
Съгласно нормата на чл.511, ал.3 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач или бюрото, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към кореспондента или бюрото
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако кореспондента или
бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказали
са изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда, като съответно
се прилага чл. 380.
Безспорни по делото са следните обстоятелства:
1/настъпилото ПТП на 07.08.2023 г. около 22:30 ч., в ***, обл.Враца на улица ***,
при управление на моторно превозно средство - тежкотоварен автомобил марка Рено,
модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № ***
и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD, управляван от
турски гражданин Z. Y., водачът нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което предизвикал ПТП и разрушил жилищен имот намиращ се на адрес
***.
2/съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност-ЗЕ. карта“ на товарният автомобил марка Рено,
модел 2022 с Турски per. № *** със з.п. TR ***, валидна до 08.08.2023г., а ремаркето
марка Тирсан, модел 2018 с Турски per. № *** имало валидна застраховка “Гражданска
отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR ***, валидна до 23.08.2023г. по силата на които се
покриват щети, настъпили на територията на Р. България.
3/направена от ищците И. Ц. М., Е. Я. П. и Т. П. Г. до ответника Сдружение
„НББАЗ” извънсъдебна претенция на 21.08.2023 г. изплащане на застрахователно
обезщетение, по която бюрото не е извършило изплащане на обезщетение, което
13

обстоятелство не се оспорва от ответника по настоящото дело.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността
на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2/протИ.правното
поведение на виновния водач, 3/претърпените имуществени и неимуществени вреди,
4/наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП (фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД), 5/към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава различна от Република
България към датата на събитието, настъпило в Република България.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Както бе посочено, спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на
настъпване на ПТП, в т.ч. наличието на деликт: протИ.правността на деянието, вината на
водача на седловия влекач „Рено Т2022" с рег. №*** с полуремарке „Тирсан с рег. №***
Z. Y., причинната връзка между процесното ПТП и уврежданията имуществото на
ищците; както и относно размера и основателността на предявения иск за присъждане на
обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към него
фотоалбум и приетата съдебно-автотехническа експертиза, която не е оспорена от
страните по делото.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
481/07.08.2023г., с peг. № 967000-11612/09.08.2023 г., по описа на ОД на МВР-Враца,
съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд. Не е открито производство по чл.193
от ГПК относно оспорване на КП, поради което материалната доказателствена стойност
на Протокола за ПТП не е оборена, тя следва да бъде зачетена и съдът приема, че фактите
са се осъществили така, както е отразено в протокола.
От тези доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 07.08.2023
г. около 22:30 часа, като в тъмната част на денонощието в дясната лента на платното за
движение на главен път Е 79 в посока от гр. Монтана към гр. София се е движила
товарна композиция в състав: седловият влекач марка „Рено ", модел „Т 2022" с рег.
№*** с прикачено полуремарке марка и модел „Тирсан Максима“ с рег. №***,
управляван от Z. Y., водач категория „Д,Е“,със скорост около 83 км/ч. В определен
момент при движение по платното за движение на *** в с. *** при излизане от ляв завой
седловият влекач „Рено 12022. полуремарке „Тирсан Максима“ изгубил напречна
устойчИ.ст, напускайки платното за движение в дясно, изминавайки разстояние от около
28,5 метра върху десния банкет, товарната композиция се върнала отново на платното за
движение и пресичайки го косо, го напуснала в ляво по посока на движение и се
блъснала в оградата и външната стена на масивна сграда, находяща се на *** ***.
Следствие на станалото ПТП била съборена външната стена и оградата на къщата,
находяща се на *** ***, а водачът на седловия влекач „Рено Т2022" с рег. №*** с
14

полуремарке „Тирсан с рег. №*** e получил телесни увреждания, както и повреди и
деформации по товарния автомобил.
При наличие на протИ.правно поведение на извършителя на деликта, съгласно
въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на
противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника, което в
случая не е оборено.
Неоснователно е възражението на ответника релевирано в писмения му отговор, че
вината на водача на седловия влекач „Рено Т2022" с рег. №*** с полуремарке „Тирсан с
рег. №*** не била доказана с влязла в сила присъда.
С писмения отговор ответника е поискал издаване на съдебно у-ние, въз основа на
което да се снабди със заверени преписи от писмени документи от ДП № 776/08.08.2023
по описа на РУ-Враца, като такова му е издадено от съда с изх.№ 2950/16.07.2024г./л.154
от делото/, но до приключване на делото не са представи никакви доказателства, които да
водят до заключението, че водачът на товарния автомобил е действал невиновно.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по делото
са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната връзка с
протИ.правното поведение на водача на седловия влекач „Рено Т2022" с рег. №*** с
полуремарке „Тирсан с рег. №***, който го е управлявал с превишена и несъобразена
скорост от 83 км/час в населено място с ограничена видимост, дъждовно време и
наклонен терен, в резултат на което е изгубил напречна устойчИ.ст, напуснал пътното
платно и се е блъснал в жилищната сграда на ищците, при което не е оборена
презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, както е отразено ив писмената защита на ищците.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане
и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението следва да се определи по справедлИ.ст за всички неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и имуществените и неимуществени вреди, се установяват от събраните
свидетелски показания, изслушаните по делото експертизи, които настоящият съдебен
състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства води до извод за доказаност на причинно-следствената връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за причинените вреди на ищците вследствие
виновното и неправомерно поведение на водача на седловия влекач „Рено Т2022" с рег.
№*** с полуремарке „Тирсан с рег. №***
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511,
ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи с оглед безспорното между страните
обстоятелство, че към датата на ПТП моторното превозно средство на виновния водач е
застраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието
Национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
15

Налице е основанието за ангажиране отговорността на ответника НББАЗ за
причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди, свързани с настъпилото
пътно-транспортното произшествие.
По претенцията за имуществени вреди относно недвижимия имот и
жилищната сграда:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за интегрално
обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата на претърпени загуби,
пропуснати ползи или сторени разноски, приложението на посочения принцип, изисква
да се установи, че имуществения патримониум на едно лице е бил действително засегнат,
тоест, че е намалял активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или
е пропуснато едно сигурно негово увеличаване.
В случая се установява по категоричен начин, че са възникнали щети в имота на
ищците наховящ се в с.***, обл.Враца, на ***, вследствие на ПТП, причинено от
тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка
Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS
ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., като
ответното НББАЗ отговаря за тези щети по силата на закона/КЗ/. Сградата на ищците е
получила твърдените увреждания в резултат единствено на ПТП. Няма данни по делото
увреждания по сградата да е имало преди настъпване на ПТП. От показанията на св. М. и
св.Г. се установява, че къщата е била на възраст 50-60 години, но била поддържана, с
поставена нова дограма, бил извършен ремонт на банята, на една от стаите и на спалнята
на втория етаж, обзаведена с необходимите ел.уреди. От заключението на вещите лица по
приетата без възражения тройна СТЕ се установява, че не е налице съществено
естествено износване и изхабяване на материалите, които да са довели до конструктивни
деформации и до по-големи щети. Посочено е, че сградата е старо строителство, но
видимо е извършван основен ремонт на част от нея. Няма основание за намаляване на
обезщетението поради приноса на състоянието на къщата.(Решение № 9 от 02.02.2018г.
по гр.д. 1144/2017г. на ВКС. III ГО.).
При решаване на въпроса за размера на дължимите обезщетения за имуществени
вреди съдът съобрази задължителната практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
от ГПК - Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, а
именно, че при частични вреди или при пълно унищожаване на имущество,
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество,
като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Съгласно представените нотариални актове и документи за собственост, имотът с
площ 1 634 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, е съсобствен между
тримата ищци, както следва: И. Ц. М. – ½ идеална част; Е. Я. П. – ¼ идеална част и Т. П.
Г. – ¼ идеална част.
Назначената тройна съдебно-техническа експертиза установява, че към момента на
ПТП пазарната стойност на увредената сграда, след прилагане на съответния коефициент
на овехтяване, възлиза на 117 660,00 лева с ДДС, което заключение на вещите лице не е
оспорено от страните и прието от съда като компетентно и обосновано.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД вредите, причинени виновно другиму, подлежат на
16

обезщетяване в пълен размер. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от
увреждане или унищожаване на вещ се определя по нейната пазарна стойност към деня
на увреждането.
Установява се, че искът е насочен срещу Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ) на основание чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ, във връзка с чл.
380 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, тъй като произшествието е причинено от водач на МПС с
чужда регистрация, имащо валидна застраховка "Гражданска отговорност" – ЗЕ. карта,
издадена от турски застраховател.
Поради това съдът намира, че е налице основание за уважаване на предявените
искове за имуществени вреди, произтичащи от пълна невъзможност за използване на
недвижимия имот по предназначение, както и от необходимостта от значителни разходи
за възстановяване или реконструкция.
Предвид на гореизложеното ответника НББАЗ ще следва да заплати на И. Ц. М.,
сумата от 58 830,00 лв.представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
вследствие разрушаването на нейна ½ идеална част от Поземлен имот № 500.216 за който
е образуван У ПИ I /първи/, в квартал 22 по плана на ***, ***, целият с площ 1634 кв.м.
заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска сграда находящ се на улица
***, съгласно Н. А. № 12, том VI, peг. №9343, н.дело № 788/21.11.2006 г., в резултат на
ПТП реализирано на 07.08.2023 г.
Ответното НББАЗ ще следва да заплати на Е. Я. П., сумата от 29 415,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
разрушаването на нейна ¼ идеална част от Поземлен имот № 500.216 за който е
образуван У ПИ I /първи/, в квартал 22 по плана на ***, ***, целият с площ 1634 кв.м.
заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска сграда находящ се на улица
***, съгласно Н. А. № 82, том XII, н. дело № 4908/1997г., в резултат на ПТП реализирано
на 07.08.2023 г.
Ответното НББАЗ ще следва да заплати на Т. П. Г., сумата от 29 415,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
разрушаването на нейна ¼ идеална част от Поземлен имот № 500.216 за който е
образуван У ПИ I /първи/, в квартал 22 по плана на ***, ***, целият с площ 1634 кв.м.
заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска сграда находящ се на улица
***, съгласно Н. А. № 82, том XII, н. дело № 4908/1997г., в резултат на ПТП реализирано
на 07.08.2023 г.
В останалата част до пълният предявен размер, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По претенцията за имуществени вреди относно движимите вещи:
По предявените от ищците И. Ц. М., Е. Я. П. и Т. П. Г. искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътнотранспортното произшествие,
съставляващи увредени или унищожени движими вещи, съдът намира следното:
С исковата молба и с уточнена искова молба/л.67 от делото/ ищците са посочили, че
в резултат на ПТП от 07.08.2023 г. са били унищожени различни движими вещи,
намиращи се в имота на адрес с. ***, ***. Същите претендират по 30 000,00 лв. всяка
една от тях обезщетение за имуществени вреди относно увредени и унищожени движими
вещи вследствие на реализираното ПТП, като са ги изброили примерно като вид:
хладилник, печка, кафе машина, кухненски шкафове, чаши, чинии и др., без да са ги
17

конкретизирали по брой, марка, модел, състояние, пазарна стойност, амортизация или
година на придобиването им. Не са приложени писмени документи за тяхното
придобиване/закупуване/, като напр.фактури, касови бележки, разписки и др.
В тази връзка е била допусната КСТФЕ, като вещото лице П. П. по финансовата
част изрично е заявило, че не е влизал в имота, поради разрушаването му. Направил е
опис на вещите, посочени му от ищците, но същите не могли да бъдат огледани на
място, поради разрушената сграда. Някои от вещите не са оценени, поради липса на
данни за тяхната възраст, количество или вид, като оценката направил на база на
усреднени цени за вещи втора употреба, но не е ясно кои вещи са нови и кои са
употребявани.
Въпреки това вещото лице е посочило стойността на движимите вещи, както
следва: остатъчна стойност на движимите вещи в размер на 9551,04 лв. и 14561,99 лв. –
нова възстановена стойност на движимите вещи на Е. П. и Т. Г., остатъчна стойност на
движимите вещи в размер на 5931,45 лв. и 9488,00 лв.- нова възстановена стойност на
вещите на И. М..
Заключението е изготвено при обективна невъзможност за оглед, поради срутването
на сградата и липсата на достъп до нея, което изключва прякото установяване на
състоянието, броя и вида на вещите. Допълнително следва да се отчете, че експертната
оценка е извършена изцяло въз основа на информация, предоставена от ищците, без
представени надлежни доказателства (документи, снимков материал, фактури, разписки
и др.), които да потвърдят съществуването и стойността на вещите.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Г. се установява, че те са
видели предмети, намиращи се в къщата преди ПТП-то – основно мебели и техника, но
не са дали конкретика относно брой, марка, модел, състояние, пазарна стойност,
амортизация или година на придобиване на тези вещи. Свидетелските показания, макар и
допустими като доказателствено средство, не могат да заместят липсата на обективни
доказателства, когато се претендират конкретни суми. Показанията на свидетелите в
процеса са общи, неточни и недостатъчно индивидуализиращи имуществото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, на
които основава искането си. Настоящият иск е за парично обезщетение, което изисква
конкретна и годна доказателствена основа за определяне на стойността на вредите. В
този случай такава липсва.
При тези обстоятелства съдът намира, че не е доказано по надлежния ред нито
наличието на увредените/унищожените вещи, нито техният обем и пазарна стойност към
релевантния момент, поради което искът за заплащане на имуществени вреди относно
движимите вещи се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за неимуществени вреди:
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедлИ.стта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
18

справедлИ. възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само
съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние.
В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения по чл.
290 ГПК – решение по т. д. № 486/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2979/2013
г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 669/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. №
795/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о. на ВКС, решение
по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о. на
ВКС, решение по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 1015/2011 г. на
ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. №
2766/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 72/2016 г. на І т. о. на ВКС, решение по
т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. на ВКС, решение по гр. д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС,
решение по т. д. № 1893/22 г. на І т. о. на ВКС и др., съгласно които понятието
"справедлИ.ст" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението, каквито са: "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.". При определяне на дължимото обезщетение съдът
изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
общественото възприемане на критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното:
Безспорно е, че на 07.08.2023 г., около 22:30 ч. в с. ***, общ. КрИ.дол, на ул. ***,
при управление на тежкотоварен автомобил марка „Рено“ модел 2022 с турска
регистрация № *** и ремарке Тирсан модел 2018, турска регистрация № ***, водачът -
турският гражданин Z. Y., е загубил контрол над управляваното МПС и е напуснал
пътното платно, навлизайки в частен имот. Вследствие на произшествието е разрушена
жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 500.216, УПИ I, кв. 22, по плана на с.
***, с адрес ул. ***. Имотът е съсобствен от ищците, установено с представени
нотариални актове от 1997 и 2006 г. Съдът приема, въз основа на констативен протокол за
ПТП № 481/07.08.2023 г. и заключението на САТЕ, че инцидентът е причинен по вина на
водача, нарушил изискванията за скорост и безопасност при движение в населено
19

място.Установено е, че към момента на ПТП автомобилът и ремаркето са имали валидна
застраховка „Гражданска отговорност – ЗЕ. карта“, издадена от турски застраховател. На
основание чл. 511, ал. 3 от КЗ, поради отсъствие на български представител на
застрахователя, отговорността за изплащане на обезщетение носи Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).
При определяне на справедлив размер за заплащане на заместващо обезщетение
съдът взема предвид, че от представените по делото доказателства – включително
констативен протокол за ПТП, извлечение от досъдебно производство, медицински
документи, свидетелски показания – безспорно се установява, че процесното ПТП е
причинено от водача на товарния автомобил – Z. Y., ищците са понесли значителни
психо-емоционални страдания, в резултат от загубата и разрушаването на собствения им
дом; между инцидента и настъпилите вреди съществува пряка причинно-следствена
връзка; ищците своевременно са уведомили НББАЗ и са представили всички изискуеми
документи по чл. 380 и чл. 429 от КЗ, ответникът не е доказал липса на вина на водача
или отсъствие на механизъм на ПТП, а представеното от него оспорване не е подкрепено
с категорични доказателства.
По отношение на ищцата И. Ц. М. се установи, че същата е живяла в процесния
недвижиим имот от 1998г. до датата на инцидента, но за щастие в деня на ПТП-то е била
на гости при на си А. М. в с.Бистрица. От показанията на същия/ценени в хипотезата на
чл. 172 от ГПК/ се установява, че майка му е емоционално засегната, често изпада в
минорно настроение, мълчи и не желае да говори, страда особено за изгубените снимки и
семейни реликви. Същата не е изпаднала в шок, който да изисква медицинска намеса, но
видимо емоционалния стрес все още не е отминал и до настоящият момент.
В конкретния случай при обсъждане на всички допустими и относими към спора
доказателства - писмени и свидетелски показания, се установява, че ищцата М. е
претърпяла и все още търпи психически болки, изразяващи се в душевни страдания,
стрес, тревожност, загуба на усещане за дом и сигурност, невъзможност да се върне в
собственият си дом, в който е живяла преимуществено от 1998г. до датата на ПТП-то.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият. При определяне размера на обезщетението следва да се
вземе предвид също, че ищцата към датата на ПТП (07.08.2023г.) е била на 66 годишна
възраст, пенсионерка, не притежава други недвижими имоти, видно от приложената
справка от Агенцията по вписвания/л.32 от делото/, като унищожаването на единствения,
дългогодишно обитаван дом, вследствие на ПТП, представлява тежка житейска и
емоционална загуба. Домът не е просто имот, а център на личния жИ.т, на семейната
история, емоционалната сигурност и идентичност. Загубата му по внезапен и
непредизвикан начин причинява сериозни душевни страдания, несравними с обичайни
имуществени вреди.
Съобразно практиката на ВКС размерът на неимуществените вреди не следва да
бъде автоматично свързан или пропорционален на имуществените вреди, тъй като те
имат различна правна природа и се оценяват въз основа на различни критерии.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраната
доказателствена съвкупност, която дава основание да се приеме, че претърпените от
20

ищцата И. М. неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП са значителни, с
продължителен ефект и сериозни психосоматични прояви, като съдът приема, че
предявеният от същата частичен иск с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от
КЗ,вр.чл.380 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.52 от ЗЗД следва да бъде уважен до размер от 18
000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв., частично от
общо 100 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът отчете и практиката на касационната инстанция по сходни казуси, като
съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие - 2023 г., както и инфлационните процеси до
настоящия момент.
Следва да се посочи, че неопределянето на обезщетение в пълния му предявен
размер от 40 000,00 лева (като частичен иск), се обуславя от степента на душевните
страдания и психологическите болки преживени от М., макар и да са налице значими
емоционални и психически последици от инцидента, липсват медицински или други
конкретни доказателства, които да подкрепят претенцията за по-висок размер на
обезщетението. Няма данни по делото същата да страда от заболявания, които да налагат
постоянни разходи за лечение, както и непрекъснати грижи от близиките й роднини.
Представените свидетелски показания сочат умерено, но не екстремно психическо
страдание. Въпреки това, липсват данни за тежки или хронични психически заболявания,
които да изискват по-високо обезщетение.
По отношение на ищцата Е. Я. П. се установи, че тя е съсобственик заедно с дъщеря
си Т. Г. на процесният имот в с.***. Вложила е в него финансовите си средства, които
придобила в Италия. В деня на ПТП-то е била при дъщеря си в гр.Варна. От показанията
на св.Н. Г. /зет на Е. П., ценени в хипотезата на чл. 172 от ГПК/ се установява, че тъщата
му, когато научила за инцидента се разплакала. Емоционално й състояние се влошило
след инцидента, започнала да се стряска от най-малкото нещо, включително и шум от
прозорец. В резултат на този непрекъснат стрес, била консултирана с лекари и
употребявала медикаменти, видно от приложения амбулаторен лист от дата 28.08.2023г.
изд.от д-р Е. Б. при МБАЛ-Варна/л.14 от съединено т.д.№ 117/2023г. по описа на ВрОС/.
В същия е отразено, че П. има колебания в кръвното налягане, има световъртеж,
постоянно е напрегната, тревожна, стряскала се при незначителни шумове, сънувала
кошмари във връзка с инцидента и се страхувала да излезе на улицата. Предписани й
били медикаменти. Това нейно психично състояне не било отминало с времето, когато
отново потърсила медицинска помощ и била на стационарно лечение в „Център за
психично здраве-Враца“ ЕООД гр.Враца за периода от 11.07.2024г. до 05.08.2024г., видно
от приложена епикриза на л.211 от делото.
Съдът констатира относно ищцата Е. Я. П. наличието на медицински документ,
удостоверяващ психична тревожност вследствие на настъпилото ПТП. Този документ
представлява пряк и авторитетен доказателствен материал за наличие на неимуществени
вреди с реално отражение върху здравословното й състояние. Въз основа на
представените доказателства съдът приема, че претърпените от ищцата П.
неимуществени вреди са обичайното емоционално напрежение и включват клинично
доказана психична тревожност, която влияе върху качеството й на жИ.т и ежедневното й
функциониране.
Ищцата към датата на ПТП (07.08.2023г.) е била на 66 годишна възраст,
21

пенсионерка, не притежава други недвижими имоти, видно от приложената справка от
Агенцията по вписвания/л.41 от делото/. Към настоящият момент обитава жилище в
гр.Враца, собственост на дъщеря й Т..
Съобразно характера и тежестта на установените вреди, както и с оглед практиката
на Върховния касационен съд при подобни случаи, обществено-икономическите условия
в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2023 г.,
както и инфлационните процеси до настоящия момент, съдът счита, че сума в размер на
16 000 лв. е адекватна за постигане на морално удовлетворение и компенсиране на
душевните страдания. При липса на по-обширни медицински доказателства за по-тежки
психични увреждания, съдът намира, че предявеният от Е. П. частичен иск с правно
основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД следва да бъде уважен до размер от 16 000 лв., като в останалата част до пълния
предявен размер от 40 000 лв., частично от общо 100 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
За да отхвърли иска до пълният предявен размер съдът съобрази, че въпреки
наличието на медицински документ за психична тревожност, по делото не са
представени убедителни доказателства за по-тежки или хронични психически
увреждания, които да оправдаят присъждането на по-висока сума. Медицинското
свидетелство сочи умерена тревожност, която не е достигнала степента на сериозни
психични разстройства.
Съдът отбелязва, че прекомерно високи неимуществени обезщетения биха довели
до небалансирано удовлетворяване на исковете и потенциално несправедлИ.
облагодетелстване, което законът и съдебната практика не допускат.
По отношение на ищцата Т. П. Г. се установи, че тя е съсобственик на процесният
недвижим имот в с.*** при равни права ( по 1/4 ид.ч.) заедно с майка си Е. П.. Същата
живее и работи в гр.Варна. В деня на инцидента се намирала в гр.Варна, заедно с майка
си и собственото си семейство. От показанията на св.Н. Г./съпруг на Т., ценени в
хипотезата на чл. 172 от ГПК/ се установява, че съпругата му Т. понесла тежките
емоционални последици от ПТП, тъй като имотът в с.***, находящ се на ул. *** е
нейният бащин дом, с който тя е силно емоционално свързана, тъй като е прекарала в
него всички лятни ваканции и го възприема като последна връзка с починалия си баща.
След разрушаването му, съпругата му преживяла значителен стрес. Свидетелят
подчертава, че Т. понесла голяма емоционална тежест, защото трябвало да поеме грижата
за своята майка (Е. П.), да я успокоява и същевременно да съчетава това с отговорностите
към децата и натоварената си работа като медицинска сестра. Това се потвърждава и от
приложено у-ние изд.на 24.08.2023г. от д-р В.-началник Мултипрофилно спешно
отделение /МСО/ при МБАЛ-Варна/л.15 от съединено т.д.№ 117/2023г. по описа на
ВрОС/, удостоверяващо, че поради присъствие за оценка на нанесена щета в
принадлежащ й имот в с.***, обл.Враца е направила смени на дежурствата по вече
утвърден график за дати 13 и 29 август 2023г.
По отношение на ищцата Т. Г. съдът установи, че същата е заявила иск за
неимуществени вреди в размер на 2 500,00 лв., като частичен иск от 5 000,00 лв. От
събраните по делото доказателства не са налице медицински документи, удостоверяващи
наличие на тежки психически увреждания или продължителни здравословни проблеми
22

вследствие на инцидента. Предвид това съдът приема, че претърпените от ищцата
емоционални страдания и душевен дискомфорт са реални, но умерени по своя характер и
тежест. Размерът на предявения иск от 2 500,00 лв. отговаря на степента на
неимуществени вреди и е съобразен с практиката на съдилищата при подобни случаи.
При липса на данни за по-сериозни психични последици, съдът намира за справедлИ. и
пропорционално да уважи исканата сума в пълен размер от 2500,00 лв. заявен като
частичен от 5000,00 лв.
Ищцата Т. Г. е поискала и заплащане на 300,00 лв. имуществени вреди за пътни
разноски свързани с процесното ПТП. От приложените по делото доказателства във
връзка с осъществени пътувания на ищцата Т. Г. не може да се установи, че същите са
извършени с цел посещение на имота в с.***, обл.Враца, даване на показания по ДП и
др., в резултат на претърпяното ПТП, поради което тази сума от 300,00 лв. не следва да й
се присъжда.
По претенцията за лихва за забава:
Ищците претендират лихва за забава от датата на ПТП – 07.08.2023 г., съгласно
определение рег.№ 165/21.07.2025г. постановено по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.
По делото ответникът Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи отговаря като представително национално бюро. Отговорността на
бюрото замества чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на
територията на страната, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при
чуждестранен застраховател. В този случай на отговорност на бюрото законът чл. 512,
ал.1 от КЗ изрично препраща към разпоредбата на чл.496 от КЗ. Съобразно тази
разпоредба /чл.496 от КЗ/ застрахователните дружества дължат заплащане на законна
лихва от момента на сезирането си с претенция от пострадалото лице или от
уведомяването си от застрахования- в този смисъл решение
№ 167/30.01.2020 год. по т.д. № 2273/2018 г., II т.о. и решение № 128/04.02.2020г. по т.д.
№ 2466/2018 г., I т.о. на ВКС. Според тази практика, сподЕ. от настоящият съдебен
състав, лихва върху обезщетението се дължи, считано от момента на сезирането на
застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед на
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Това разрешение се прилага и в случаите, при които бюрото отговаря пред
пострадало лице вместо застраховател.
Възражението на ответника за наличието на 3 месечен срок, след изтичането на
който дължи лихва за забава, съгласно чл.496 от КЗ има значение за евентуална негова
забава, а няма отношение към дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща
отговорността на увреждащото лице от момента на предявяване на претенцията – в този
смисъл решение № 50102/2022г по т.д. № 1428/2021г на ВКС, с което е отговорено
именно на въпроса за задължението на Бюрото като национален представителен орган за
заплащане на лихва за забава.
Позоваването от страна на ответника на предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ максимален
тримесечен срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, към който препраща чл.
512, ал. 1 КЗ, е относимо към евентуална негова забава, а не към дължимата от Бюрото
лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от момента на предявяване на
претенцията. В чл. 497, ал. 1 и, ал. 2 КЗ от Кодекса за застраховането ясно са
разграничени дължимите лихви след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ от лихвите
23

за забава.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответното НББАЗ дължи
лихва върху определеното на ищците обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, съвпадаща с датата на която е предявена претенцията им- 21.08.2023г. до
окончателното им изплащане. За периода от датата на ПТП (07.08.2023 г.) до 21.08.2023 г.
претенцията им за лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
С определение № 38/12.02.2024г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищците И. М. и
Е. П. са освободени от заплащане на държавни такси, но не и от разноски, поради което
им се дължат такива, съразмерно с уважената част от искове, както и на ищцата Т. Г.,
която не е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Ищците И. М., Е. П. и Т. Г. са направили разноски за възнаграждение на вещите
лица по назначените експертизи общо 1950,00 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът им дължи заплащане по съразмерност в размер 852,00 лв.
От пълномощника на ищците И. М. и Е. П. своевременно е поискано присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл.7,ал.2 от НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
От приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
30.08.2023г.(л.14) сключен между адв. Е. И. и ищцата И. М. е видно, че са уговорили
безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение.
От приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
30.08.2023г.(л.28 от съединено т.д.№ 117/2023г.) сключен между адв. Е. И. и ищцата Е. П.
е видно, че са уговорили безплатно процесуално представителство и защита по
настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е.
осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално
затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в
полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни
адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно
от представените от ищците документи във връзка с искането им за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които
документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото Определение №
38/12.02.2024г.
Адвокатското възнаграждение за защита на ищците в исковото производство следва
да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
извършените от пълномощника на страните процесуални действия и положените от
24

адвоката усилия, а именно: изготвяне и подаване на искова молба и допълнителна искова
молба, в които са направени процесуални искания и представяне на доказателства;
активно участие на адв.И. в шест открити съдебни заседания, но делото не се отличава с
процесуални усложнения, касаещи допълнително и реално извършените действия от
процесуалния представител на ищците.
При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на
ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, настоящият съдебен
състав счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата
И. М. за осъщественото безплатно процесуално представителство от адв.Е. И. пред ОС-
Враца с оглед уважената част от исковете (76830,00 лв.) следва да е в размер на сумата от
6796,00 лв., който размер съответства на действителната правна и фактическа сложност
на делото и е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнагражденията на адвокатската работа
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата Е. П. за
осъщественото безплатно процесуално представителство от адв.Е. И. пред ОС-Враца с
оглед уважената част от исковете (45415,00 лв.) следва да е в размер на сумата от 4283,00
лв., който размер съответства на действителната правна и фактическа сложност на
делото и е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнагражденията на адвокатската работа.
В тази връзка е практиката на ВКС обективирана в Опр.№ 50015/16.02.2024 год. по
т.д. № 1908/2022 г. на ВКС първо т.о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. №
2447/2023 г. на ВКС, II г.о. Определение № 376 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
2613/2024 г. , Определение № 374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г.,
Определение № 381 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение №
206 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 191 от
21.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК.
На адв.И. не следва да й се начислява ДДС към дължимото адвокатско
възнаграждение, тъй като не е представила писмени доказателства, че е регистрирана по
ДДС, въпреки, че в списъка с разноски е посочила, че прилага у-ние по ДДС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответното НББАЗ
следва да бъде осъдено да заплати на адв.Е. И.-пълномощник на ищците И. М. и Е. П.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящето
производство, както следва: 6796,00 лв.-за ищцата И. М. и 4283,00 лв. за ищцата Е. П.,
съобразно уважената част от исковете.
Ищцата Т. Г. е направила следните разноски: 9800,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие/л.341а от
делото/ и 3700,00 лв. заплатена държавна такса.
На ищцата Т. Г. ответното НББАЗ следва да заплати направените разноски пред
настоящата съдеблна инстанция в общ размер на 4643,00 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по назначените
съдебни експертизи в общ размер 750.00 лв./САТЕ и КСТФЕ/, поради което на основание
25

чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците му дължат направените по делото разноски по съразмерност
в размер 422,00 лв.
По делото е приложено пълномощно/л.85 от делото/ с което ответното Сдружение
НББАЗ гр.София е упълномощило АД“Х., Я. и Ц.“ гр.София, представлявано от З. Х. да
го представлява пред настоящагта съдебна инстанция. Съгласно представения списък с
разноски по чл.80 от ГПК ответника, чрез пълномощника си е поискал присъждане на
40260,00 лв. адвокатско възнаграждение за процусуално представителство, съгласно
приложена фактура 1678/22.03.2024г./л.253 от делото/ и 2160,00 лв. за изготвяне на
отговор на и.м. и процусуално представителство по предявените искове на
неимуществени вреди от Е. П. и Т. Георгива по настоящето дело.
В с.з.проведено на 17.06.2025г. процесуалния представител на ищците е направил
възражение за прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК на адвокатското
възнаграждение на процесуалният представител на ответното дружество, което съдът
намира за основателно.
В случая предявените искове са няколко на брой в общ размер на 352 800,00 лв.,
като частично предявени от горепосочените суми за всяка една от ищците. При тези
размери на исковете минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за адвокатската работа е в размер на 22514,00 лв. с включен
ДДС, като претенедираното адвокатско възнаграждение от 42 420,00 лв. значително
надвишава минималните граници, изчислени по Наредба № 1.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, при преценката за прекомерност на
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, съдът се ръководи от фактическата
и правна сложност на делото, като оценява адвокатския труд, както съобразно неговата
висока квалификация, така и съобразно обема на извършените от адвоката действия. В
случая делото действително е с фактическа и правна сложност, предвид това, че
предявените искове са няколко, в рамките на които се извършва индивидуална преценка
за справедливия размер на обезщетението за всеки от ицщите; назначени са три броя
експертизи, изслушани са свидетели и са събрани писмени доказателства. От друга
страна исковете имат една и съща правна квалификация, при общи основни
правнорелевантни факти. Упълномощения по делото адвокат на ответника е подал
отговор и допълнителен отговор, присъствал е на две съдебни заседания от общо 10
проведени открити съдебни заседания, подавал е молби по хода на делото преди
провеждане на съдебното заседание. При тези факти съдът намира, че съобразно
критериите по чл.78, ал.5 от ГПК възнаграждението на адвоката на ответника ще следва
да бъде редуцирано до размер на сумата от 15 115,00 лв. с ДДС, което е в минималния
размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/01.09.2004 г. за
адвокатската работа и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции на
ищците/198 640,00 лв./.
Следователно ищците ще следва да заплатят на ответното НББАЗ разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 15 115,00 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част
26

от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищците И. М. и Е. П. са освободени от внасяне на
държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
държавна такса в размер на 4890,00 лв. по съразмерност(относно уважената част от
исковете им в общ размер на 122 245,00 лв.), докато ищцата Т. Г. е заплатила дължимата
държавна такса при образуване на делото.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК: „ По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите
на служебно издаване на такъв, се събира такса 5,00 лв.” Ето защо, на основание чл.
405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5,00 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви, Врачански окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ,
вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц.
М., ЕГН ********** с адрес: *** и с адрес за призоваване: ***, чрез пълномощника й адв. Е.
И., сумата от 58 830,00 лв.(Петдесет и осем хиляди осемстотин и тридесет) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие разрушаването
на нейна ½ идеална част от Поземлен имот № 500.216 за който е образуван УПИ I /първи/, в
квартал 22 по плана на ***, ***, целият с площ 1634 кв.м. заедно с построените в него
жилищна сграда и стопанска сграда находящ се на улица ***, съгласно Н. А. № 12, том VI,
peг. №9343, н.дело № 788/21.11.2006 г., в резултат на ПТП реализирано на 07.08.2023 г. от
тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка
Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI
NAKL VE TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR *** с турска застрахователна компания,
валидна към датата на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над сумата 58 830,00 лв. до пълния
претендиран размер от 60 000,00 лв., предявен като частичен от 200 000,00 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за законна лихва в периода от 07.08.2023г. до
21.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ,
вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: *** и с адрес за призоваване: ***, чрез
пълномощника й адв. Е. И., сумата от 18 000,00 (Осемнадесет хиляди) лева,
27

представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинен стрес,
здравословни и психоемоционални последици от ПТП реализирано на 07.08.2023 г. от
тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка
Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI
NAKL VE TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR *** с турска застрахователна компания,
валидна към датата на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над сумата от 18 000,00 лв. до
пълния размер на частичния иск от 40 000,00 лв.(предявен за 40000,00 лв. частично от
100000,00 лв.), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за законна лихва в периода
от 07.08.2023г. до 21.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: *** и с адрес за
призоваване: ***, чрез пълномощника й адв. Е. И. против СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, иск с правно
основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ, вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 30 000,00 /Тридесет хиляди/
лева за причинени на И. М. имуществени вреди, съставляващи увредени или
унищожени движими вещи в резултат на ПТП, реализирано на 07.08.2023 г. от
тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка
Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI
NAKL VE TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR *** с турска застрахователна компания,
валидна към датата на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
претенцията за законна лихва в периода от 07.08.2023г. до 21.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ,
вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Я. П.
с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника й адв. Е. И., сумата от 29 415 (Двадесет и
девет хиляди четиристотин и петнадесет) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили вследствие разрушаването на нейна ¼ идеална част от
Поземлен имот № 500.216 за който е образуван УПИ I /първи/, в квартал 22 по плана на ***,
***, целият с площ 1634 кв.м. заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска
сграда находящ се на улица ***, съгласно Н. А. № 82, том XII, н. дело № 4908/1997г., в
резултат на ПТП реализирано на 07.08.2023 г. от тежкотоварен автомобил марка Рено, модел
2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете
собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD, управляван от турски
гражданин Z. Y., застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п.
TR *** с турска застрахователна компания, валидна към датата на реализираното ПТП,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебната претенция - 21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над
28

сумата 29 415,00 лв. до пълния претендиран размер от 60000,00 лв., предявен като частичен
от 130 000,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията зазаконна лихва в
периода от 07.08.2023г. до 21.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ,
вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Я. П. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника й адв. Е. И., сумата от
16 000,00 (Шестнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на причинен стрес, здравословни и психоемоционални последици от
ПТП реализирано на 07.08.2023 г. от тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с
Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете
собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD, управляван от турски
гражданин Z. Y., застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п.
TR *** с турска застрахователна компания, валидна към датата на реализираното ПТП,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебната претенция - 21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата
над сумата от 16000,00 лв. до пълния размер на частичния иск от 40000,00 лв.(предявен за
40 000,00 лв. частично от 100000,00 лв.), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията
за
законна лихва в периода от 07.08.2023г. до 21.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Я. П. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника й
адв. Е. И. против СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, иск с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от
КЗ,вр.чл.380 от КЗ, вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение в размер на 30 000,00 /Тридесет хиляди/ лева за причинени на Е. П.
имуществени вреди, съставляващи увредени или унищожени движими вещи в резултат
на ПТП, реализирано на 07.08.2023 г. от тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с
Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете
собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD, управляван от турски
гражданин Z. Y., застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п.
TR *** с турска застрахователна компания, валидна към датата на реализираното ПТП,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебната претенция - 21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за законна лихва в периода от 07.08.2023г. до
21.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ,
вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Г.
с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес за призоваване ***, чрез пълномощника й адв.
Е. И., сумата от 29 415 (Двадесет и девет хиляди четиристотин и петнадесет) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие разрушаването
на нейна ¼ идеална част от Поземлен имот № 500.216 за който е образуван УПИ I /първи/, в
квартал 22 по плана на ***, ***, целият с площ 1634 кв.м. заедно с построените в него
29

жилищна сграда и стопанска сграда находящ се на улица ***, съгласно Н. А. № 82, том XII,
н. дело № 4908/1997г., в резултат на ПТП реализирано на 07.08.2023 г. от тежкотоварен
автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел 2018
с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD,
управляван от турски гражданин Z. Y., застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR *** с турска застрахователна компания, валидна към
датата на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 21.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди в частта за разликата над сумата 29 415,00 лв. до пълния претендиран
размер от 60000,00 лв., предявен като частичен от 130000,00 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за законна лихва в периода от 07.08.2023г. до
21.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ,
вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД, чл.чл.52 от ЗЗД, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Г. с
ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес за призоваване ***, чрез пълномощника й адв. Е.
И., сумата от 2500,00 (Две хиляди и петстотин) лева, предявен като частичен от 5000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинен стрес,
здравословни и психоемоционални последици от ПТП реализирано на 07.08.2023 г. от
тежкотоварен автомобил марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка
Тирсан, модел 2018 с Турски peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI
NAKL VE TIC LTD, управляван от турски гражданин Z. Y., застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR *** с турска застрахователна компания,
валидна към датата на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
21.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законната
лихва в периода от 07.08.2023г. до 21.08.2023г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. Г. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес за
призоваване ***, чрез пълномощника й адв. Е. И. против СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, искове с правно
основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от КЗ,вр.чл.380 от КЗ, вр.чл.429,ал.3 от КЗ вр.чл.45
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 30 000,00 /Тридесет хиляди/
лева за причинени на Т. Г. имуществени вреди, съставляващи увредени или унищожени
движими вещи в резултат на ПТП, реализирано на 07.08.2023 г. от тежкотоварен автомобил
марка Рено, модел 2022 с Турски peг. № ***, с ремарке марка Тирсан, модел 2018 с Турски
peг. № *** и двете собственост на МС TRANS ULUSLARARSI NAKL VE TIC LTD,
управляван от турски гражданин Z. Y., застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” - ЗЕ. карта със з.п. TR *** с турска застрахователна компания, валидна към
датата на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 21.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 300,00 (Триста) лева представляваща
имуществени вреди за пътни разноски свързани с процесното ПТП, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ и претенцията за законна лихва в периода от 07.08.2023г. до
21.08.2023г.
30

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц.
М., ЕГН ********** с адрес: *** с адрес за призоваване: ***, Е. Я. П. с ЕГН ********** от
*** и Т. П. Г. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес за призоваване ***, чрез
пълномощника им адв.Е. И. от АК-Враца, разноски в общ размер от 852,00 (Осемстотин
петдесет и два) лева за възнаграждение на вещите лица, съразмерно с уважената част от
исковете за имуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Г. с
ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес за призоваване ***, чрез пълномощника й адв.Е.
И. от АК-Враца, общата сума в размер на 4643,00 (Четири хиляди четиридесет и три) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Е. Г. И. от АК-Враца, с адрес за призоваване: ***, общата сума от 11079 (Единадесет хиляди
седемдесет и девет) лева, от която: 6796 (Шест хиляди седемстотин деветдесет и шест)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
и съдействие на И. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: *** с адрес за призоваване: *** и 4283
(Четири хиляди осемдесет и три) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Е. Я. П. с ЕГН ********** от *** –
ищци по т.д. № 116/2023г. по описа на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част от
исковете им за имуществени и неимуществени вреди.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: *** с
адрес за призоваване: ***, Е. Я. П. с ЕГН ********** от *** и Т. П. Г. с ЕГН ********** от
***, със съдебен адрес за призоваване ***, чрез пълномощника им адв.Е. И. от АК-Враца,
ДА ЗАПЛАТЯТ на СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, разноски в общ размер на 15 537,00 (Петнадесет
хиляди петстотин тридесет и седем) лева, от които: 422,00 (Четиристоти двадесет и два)
лева за възнаграждение на вещите лица и 15 115,00 (Петнадесет хиляди сто и петнадесет)
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете за
имуществени и неимуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК, СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** р-н *** ул. „***“ ***, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер
4890,00 лв (Четири хиляди осемстотин и деветдесет) лева, съразмерно на уважената част от
исковете на И. М. и Е. П., както и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен
лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.

31

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

32

Номер на акта:	74
Дата:	20 август 2025 г. (в сила от 21 октомври 2025 г.)
Съдия:	Катя Николова Гердова

Дело:	20231400900116
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	28 декември 2023 г.

Решение по т. дело №116/2023 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта