ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739
гр. Перник, 13.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251700100051 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 585/28.01.2025г., с която са
предявени кумулативно съединени главни искове от Б. Д. Е. срещу С. Л. А. и В. Д. Т., както
следва: 1/ с правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 87, ал.3 от ЗЗД за
разваляне поради наличие на пълно неизпълнение - съдебно отстранение (евикция) по
отношение на ищеца Б. Е. по силата на Решение N 10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на
ВКС, IV ГО, с което е обявен за нищожен, като привиден сключения между купувача Б. Е. и
продавачите С. Л. А. и Д. М. А. (починал, наследен от С. Л. А. и В. Д. Т.) договор от
26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт N *** г. на но. М. М.,
peг. N *** в НК за апартамент, находящ се в град П., представляващ самостоятелен обект в
сграда с ид. 55871.505.789.2.11 по КККР на град П., като със същото съдебно решение за
действителни купувачи на имота са признати трети лица; 2/ с правно основание чл.189, ал. 1,
изр. второ от ЗЗД за осъждане на продавачите: С. Л. А. лично и като наследник на съпруга
си Д. М. А., както и наследницата на последния В. Д. Т. да заплатят на ищеца Б. Д. Е. сумата
45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, представляваща заплатената от него цена по
разваления договор, която първата и втората ответница са длъжни да му върнат, от която
сума задължението на първата ответница (лично и по наследство) е 33 750 лева, а на втората
ответница по наследство е 11 250 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност, в случай че горепосоченият иск бъде отхвърлен, от Б.
Д. Е. е предявен евентуален иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу С. Л. А. лично и като
наследник на съпруга си Д. М. А. и В. Д. Т., като наследницата на същия, като същите бъдат
осъдени да заплатят на Б. Д. Е. сумата 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, както следва:
33 750 лева - С. Л. А. и 11 250 лева- В. Д. Т., ведно със законната лихва от датата на
1
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Горепосочената обща
сума цитираните ответници дължат на Б. Д. Е. в резултат на постановяването на Решение N
10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, с което сключения между тях договор
от 26.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот, описан в настоящата искова молба,
е прогласен за нищожен. Вследствие на това е отпаднало основанието за задържане от
ответниците С. Л. А. и В. Д. Т. на платената по този договор цена общо 45 000 лева, която
същите следва да върнат на ищеца.
В условията на евентуалност и в случай, че исковете срещу първите двама ответници
С. Л. А. и В. Д. Т. бъдат отхвърлени, от Б. Д. Е. е предявен евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД
за неоснователно обогатяване срещу евентуалните ответници Ю. М. И. и Д. С. М., като
същите бъдат осъдени да заплатят на Б. Д. Е., в условията на разделност при равни квоти,
сумата 45 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до
окончателното изплащане на сумите. Горепосочената обща сума представлява цената,
платена от ищеца по прогласения за нищожен договор за покупко-продажба - 45 000 лева,
като правото на собственост е получено именно от евентуалните ответници въз основа на
съдебно решение N 10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, без заплащане,
които евентуални ответници със същото съдебно решение на ВКС, IV ГО са признати за
действителни купувачи на имота, описан по-горе. Така Ю. М. И. и Д. С. М. са се обогатили
за сметка на Б. Д. Е. с горепосочената сума. Същите са получили в собственост апартамент
без да го заплатят на продавачите, а цената е заплатена от ищеца Б. Е.. Патримониумът на
последния е намалял със стойността на заплатената по договора за покупко-продажба цена, в
размер на 45 000 лева, без да получи насрещна престация - право на собственост върху
закупения имот, а същото е получено от Ю. М. И. и Д. С. М., без да е било заплатено от тях.
С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по
делото, за издаване на съдебно удостоверение за наследници на Д. М. А. ЕГН **********,
починал на 24.07.2019 г., както и да се изиска за прилагане гр.д. N 872/2015 г. на Пернишки
окръжен съд, по което е постановено приложеното касационно решение на ВКС.
В срока по чл. 131 ответниците В. Д. Т., Ю. М. И. и Д. С. М. са подали писмени
отговори. Считат, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е страна по договор
за продажба на недвижим имот обективиран с нотариален акт № ***г на нотариус М. М. №
63 в НК, и не може да черпи или претендира права или задължения по същата. Оспорват
изцяло предявения иск по основание и размер. Считат, че исковата молба не е редовна и
следва да бъде оставена без движение. Относно главния иск по същество се сочи, че
договорът за покупко- продажба не е произвел изначално права за настоящият ищец. Съдът е
установил, че действителните купувачи са двамата евентуални ответници, като всички
останали реквизити на договора са запазени и същите са касателни действителните
купувачи. Ищецът не е претърпял съдебно отстраняване, за да претендира от продавачите
продажната страна. В случая се релевира персонална симулация, при която привидността не
е относно правните последици от сделката, а относно страна- приобретател по нея и
независимо от изхода на делото Алексови не могат да претърпят негативни правни и или
2
имуществени последици и в двата случая правното положение на Алексови не се променя.
Цитира се Решение № 137 от 12.07.2013г постановено по гр.д. № 468/2012г по описа на ВКС
според което „Продавачът по персонално симулираната сделка е участник в съдебното
производство, тъй като е страна по сочената за нищожна явна сделка. Макар той да е страна
както по привидната, така и по прикритата сделка, със сключването на привидната и
прикритата сделки и изпълнението по първата, правата и интересите му в
правоотношението са изчерпани, тъй като правата и интересите на продавача не са
застрашени - в случай, че привидността е установена, на мястото на привидния купувач ще
бъде вписан действителният такъв, но това няма да доведе до накърняване на коя да е от
сферите на интерес на продавача." Относно евентуалните искове считат и двата предявени
иска за недопустими, а разгледани по същество- неоснователни. Ответниците С. А. и В. Т. са
получили продажната цена на основание договор за продажба на недвижим обективиран в
нотариален акт № ***г на нотариус М. М. № *** в НК. Основанието на което са получили
продажната цена не е отпаднало. С цитираното по -горе решение на ВКС единствено съдът е
установил персоналната симулация и действителните купувачи на имота. По отношение на
вторите евентуални ответници иска също е неоснователен. Ответниците са действителни
собственици по съдебно решение на ВКС. Следва отново да посоча, че за ищецът договорът
за покупко-продажба не е породил изначало правни последици. И в тази връзка са неясни
правните основание за процесната евентуална претенция.
В срока по чл. 131 ответникът С. Л. А. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
следното:
Подадената ИМ е редовна съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, след
като са посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на претенциите и на които се основат главните и
евeнтуалните искове. В исковата молба ищецът ясно и безпротиворечиво е посочил от кого,
срещу кого, въз основа на какво и какво се иска, като са формулирани искания, които
съответстват на изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса
от исканата защита. Въпрос на легитимация, но не на процесуална, както сочат ответниците,
а на материална такава, т.е. въпрос по същество е съответните елементи да бъдат
установени. Поради което и предявените с исковата молба искове са допустими и следва да
бъдат разгледани.
Доказателствена тежест
По главния конститутивен иск по чл. 189, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 87, ал.3 от ЗЗД, в
тежест на ищеца-приобретател /купувач/ е да установи при условията на пълно и главно
доказване: учредената между страните валидна облигационна връзка по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу плащане от ищеца на уговорената продажна цена и
нейния размер, както и наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху
същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата, респективно осъществяване на
3
всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото на купувача-
ищец да го развали, поради неизпълнението на задължението от ответника за прехвърляне
собствеността на продадения имот в полза на купувача. В тежест на ответниците-
праводатели /продавачи/ е да докажат точното изпълнение на непаричното задължение да
прехвърлят собствеността на продадения имот в полза на купувача.
По главния осъдителен иск по чл.189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД в тежест на ищеца-
приобретател /купувач/ е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1./
наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба между ищеца и ответника; 2./
плащането от ищеца и получаването на процесната сума /продажната цена/ от ответника в
изпълнение на договора и нейния размер; 3./ надлежно упражненото право от ищеца на
разваляне на договора за покупко-продажба. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да установи своите правоизключващи възражения, в това
число основанието за получаване, респективно задържане на претендираната сума.
По евентуалния иск по чл. чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: плащането
от ищеца и получаването на процесната сума /продажната цена/ от ответника при начална
липса на основание /нищожен договор за покупко-продажба/, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника, както и размерът на полученото от ответника – в случая
размерът на продажната цена. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да установи своите правоизключващи възражения, в това число
основанието за получаване, респективно задържане на претендираната сума.
По евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: платена от
ищеца-купувач цена по прогласения за нищожен договор за покупко-продажба - 45 000 лева,
което е довело до обедняването му и обогатяване на ответниците Ю. М. И. и Д. С. М. като
правото на собственост е получено именно от тези ответници въз основа на съдебно
решение N 10/13.02.2020г. по гр.д. N 939/2019 г. на ВКС, IV ГО, без заплащане.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
По доказателствените искания
Представените с исковата молба документи са допустими и относими и следва да
бъдат приети като доказателства по делото. С исковата молба е направено искане за
издаване на съдебно удостоверение с изрично посочено съдържание. Ответникът не
възразява срещу това искане. Съдът намира искането за допустимо, относимо и необходимо,
поради което и следва да бъде уважено, както и да бъде изискано за прилагане гр.д. N
872/2015 г. на Пернишки окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като писмени доказателства заверени с оригиналите
копия на документите, приложени към исковата молба, подробно описани в същата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца Б. Д. Е. съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди с удостоверение за наследници на Д. М. А. ЕГН **********, починал на 24.07.2019 г.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. N 872/2015 г. на Пернишки окръжен съд.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.11.2025 г. от 13,00 часа,
за когато да се призоват страните, като на страните се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5