Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на тринадесети февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря И. Цветков като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1117 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 119 от 23.10.2019 г по гр. дело № 246/2019 г по описа на РС – Н.състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР гр.С., ул.“***“ № *** да заплати на И.Г.И., ЕГН:********** ***
сумата от 1719,14 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 15.05.2016г. до
31.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 15.05.2019г. до окончателното ѝ заплащане.Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - П.е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че
следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби
по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време,
за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР.
В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба
№ 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П.е обосновал
изводите си на разпоредбата на чл. 31
ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната
уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по
служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е
изчерпателен кто противното е лишено от
законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства,
че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява
се ,че е налице противоречие в изводите
на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС
следва да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС –
Н. е приел за безспорно по делото обстоятелството, че за процесния
период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че
ищецът е работил на длъжност „***“в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Н.при Областна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ гр.П.в периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г.
По делото е изготвена и приета от съда съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните, според която за процесният период ищеца е положил общо
1797 часа нощен труд, който не е преизчисляван с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, и същия е заплащан своевременно по 0,25
лв./час.Положения труд за процесният период преизчислен към дневен с коефициент
1.143и незаплатен на ищца е в размер на 1719,14 лв.
В първо по делото заседание съдът е изменил предявения от ищеца иск в
частта относно сумата за заплащане от ответника на ищеца, като същия се счита
предявен за сумата от 1719,14 лв.
Според РС съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на
чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на
наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща
е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче , според РС, не следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на
работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136,
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е ,според РС, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р.България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът е приел, че определеният
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Предвид обаче изложените от съда правни изводи за основателност на исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода от 15.05.2016г. до
31.03.2019г., получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, се
налага извод, че искът е основателен, и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 1719,14 лв., в едно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 15.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението на
РС е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.) като е неоснователен изводът на РС, че се
касае само до отчитането на тези часове, но не и до тяхното заплащане. Неправилно ПлРС приема, че
нормата се отнася само за отчитане на извънредния труд пред Инспекцията по
труда /ИТ/. Преди всичко логиката на уредбата на извънредния труд в КТ – чл.143
– чл.150 и чл.262 КТ изисква той да е разрешен от Работодателя, за същия да се
води специална книга за отчитане и на всяко шестмесечие данни за същия да се
изпращат на ИТ. Извънреден труд без
специалните правила, доразвити в наредбите, издадени на осн. КТ не би могло да
се полага легално и поради това разрешаването, полагането и отчитането са
кумулативни предпоставки за самото му съществуване. Нормата на чл.9Г НРВПО има за адресат всички
участници в ТПО, а не само ИТ и поради това съдържа забрана за превръщането на
нощните часове в дневен труд при изчисляването на работното време за сочения
период, т.е. не се получава извънреден труд в резултат от забраната за
превръщане.
По делото пред Пл ОС е назначена съдебна експертиза, но поради невнасяне на
депозит за същата определението е отменено и следва да се приложи разпоредбата
на чл. 161 от ГПК.
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 290,82 лв. главница , които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период в размер на 1719,14 лева. Получената сума възлиза на
1428,32 лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над
тази сума до пълния предявен и уважен размер от 1719,14 лева искът е следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1426,32 до уважения размер от 1719,14лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 232 лв с оглед отхвърлената
и уважена част на иска и компенсация на разноските, както и за държавната такса
за разликата над 57,05 лв с оглед уважената част на иска. При определяне на
размера на разноските следва да се вземе предвид и претендираното пред първата инстанция юрк. възнаграждение
в размер на 300лв, който с оглед разпоредбите на
чл. 78 ал. 80 от ГПК, ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ е
максимален такъв като с оглед фактическата и правна сложност на делото следва
да се определи юрк. възнаграждение в размер на 100 лв и с оглед уважената част на иска се дължи такова
от 17 лв. След компенсация се получава размер от 232 лв разноски за ищеца пред
първата инстанция. Следва да се отмени атакуваното решение и в частта за
разноски за ВЛ за разликата над 183,43 с оглед уважената част на иска.
Възззивникът
претендира
заплащането на юрисконсултско
вънаграждение в минимален размер, който съобразно чл. 78 ал. 8 вр. ЗПП и
Наредбата за заплащане на правната помощ е в размер на 100 лв, както и
разноските за внесената държавна такса. В този смисъл съобразно отменената част
на решението на въззивника се дължи 17 лв юрк. възнаграждение и 5,78 лв
разноски за ДТ. Другата страна във
въззивното производство претендира разноски в размер на 300 лв за адвокатско
възнаграждение като заявява пред Пл ОС, че договорът за правна защита и
съдействие е представен пред първата инстанция като следва да се приеме, че се
касае за възнаграждение от по 300 лв за всяка инстанция. Пл ОС не възприема
този начин на определяне на разноските
от процесуалния представител на въззиваемата страна. Пред първата
инстанция е представен действително договор за правна защита и съдействие за
завеждане на граждански иск при заплатено възнаграждение в размер на 600 лв в
брой. За всяка инстанция следва да се представи отделен договор в случай, че са
договорени възнаграждения за отделните инстанции. Следва да се отбележи, че
списъкът за разноските пред първата инстанция е с нанесена поправка на сумата
за адвокатско възнаграждение. Пред въззивната инстанция не е представен договор
за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за въззивната
инстанция. По тези съображения не следва да се присъжда такова за настоящата
инстанция. Следва да се осъди въззиваемата страна да заплати 17 лв юрк.
възнаграждение на другата страна и разноски в размер на 5,78 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№119 от 23.10.2019 г по гр. дело № 246/2019 г по описа на РС – Н.В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Н.е ОСЪДИЛ
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 ЗМВР Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № *** да заплати
на да заплати на И.Г.И.,
ЕГН:********** *** сумата от 1719,14 лв. - неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за
периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото – 15.05.2019г. до окончателното
ѝ заплащане ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1426,32 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от И.Г.И.,
ЕГН:********** СРЕЩУ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № *** ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1426,32
лв до пълния уважен от Пл РС размер от
1719,14 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 119 от 23.10.2019 г по гр. дело № 246/2019 г по описа
на РС – Н.В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД
– Н.е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.И., ЕГН:********** деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД
232 ДО ПЪЛНИЯ ПОСТАНОВЕН РАЗМЕР ОТ 300 ЛВ
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 119 от 23.10.2019 г по гр. дело № 246/2019 г по описа на
РС – Н.В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Н.е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 57,05 до постановения размер от 68,77 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 119 от 23.10.2019 г по гр. дело № 246/2019 г по описа на
РС – Н.В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Н.е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт деловодни разноски за ВЛ ЗА РАЗЛИКАТА НАД 183,43 лв ДО
ПЪЛНИЯ ПОСТАНОВЕН РАЗМЕР ОТ 221,60 лв
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.С., ул.*** № *** деловодни разноски за въззивната инстанция
в размер на 17 лв юрк. възнаграждение и 5,78 лв за внесена държавна такса или
общо в размер на 22,78 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :