№ 400
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в заседание
при закрити врати на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. П.
при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова
в присъствието на прокурора В. Кр. И.
като разгледа докладваното от Теодора Н. П. Частно наказателно дело №
20254430200795 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.24а ал.ІV вр. чл.13 ал. 1 т. 13 от
ЗБППМН.
Постъпило е предложение от МКБППМН при Община гр. Долна
Митрополия за налагане на основание чл. 13 ал.1 т.13 от ЗБППМН спрямо
непълнолетната П. П. Й. от ***, ЕГН ********** на възпитателна мярка “
Настаняване във възпитателно училище- интернат, /ВУИ-„Хр. Ботев” с.
Подем, общ. Д. Митрополия, област Плевен/.
РП-Плевен чрез процесуалния си представител не поддържа
предложението, внесено от МКБППМН-Долна Митрополия за налагане на
възпитателна мярка „Настаняване във ВУИ“ на непълнолетната П. П. Й..
Законът, според прокурора изисква наличието на няколко кумулативно дадени
предпоставки, за да бъде взета тази най-тежка възпитателна мярка. Посочва,
че в случая непълнолетната Й., трябва да е извършила противообществена
проява или престъпление, което в случая според прокурора не е налице.
Прокурорът счита, че тази предпоставка не е налице, тъй като макар в
миналото непълнолетната да е имала противообществени прояви, то въз
основа на образувани възпитателни дела, са и били налагани и съответни
възпитателни мерки. Прокурорът анализира и целесъобразността на
евентуална наложена мярка, като посочва, че заключенията и на двете
възложени експертизи, са в насока, че П. Й. наистина има проблеми, но се
нуждае от корекционна работа съвместно с нейните родителиа не от
1
настаняване във ВУИ. Прокурорът възприема изцяло заключенията, които са
категорични, че настаняването на непълнолетната във ВУИ няма да подобри, а
ще влоши положението и.
В съдебно заседание представителят на МКБППМН при Община гр.
Долна Митрополия намира, че необходимостта от откъсване от
неблагоприятната житейска среда, съчетано с получаване на подходящо
образование е определило искането за настаняване на П. Й. във ВУИ. Счита,
че следва да бъде съобразено предложението, като се съобрази и липсата на
възпитателен ефект от наложените назад във времето възпитателни мерки и
необходимостта от изолиране на неблагоприятните фактори на средата в която
се намира. Същевременно представителят на МКБППМН прави обстоен
анализ на поведението на непълнолетната и трудностите които са имали в
Комисията, породени от невъзможността на родителите да се справят с
поведението на непълнолетната. Навежда доводи за недостатъчна
заинтересованост от страна на родителите, като счита, че родителството е не
само осигуряване на материали блага, а следва да го има „приятелското
родителстване“, изразяващо се в полагане на ежедневна грижа, свързана със
споделяне, прекарване повече време заедно, изграждане отново на отношения
на доверие, загубено след травмиращото узнаване от страна на
непълнолетната на факта, че е осиновена и липсата на достатъчна подкрепа от
страна на родителите и в този момент. Представителят на МКБППМН намира,
че ако решението бъде да не се настанява Й. във ВУИ, то с родителите следва
да се работи също толкова, колкото и с детето им, „за да добият нужния
капацитет да отговарят на изискванията на това дете“. В заключение предлага
в решението си съдът да наложи мерки, които да обвържат и родителите на
непълнолетната П. Й., а не само самата нея.
В съдебно заседание непълнолетната П. П. Й. се явява лично и с адв. Ю.
М. от ПлАК, назначен за служебен защитник, който моли по изложените от
страна на прокурора съображения, непълнолетната да не бъде настанявана във
ВУИ.
Непълнолетната П. П. Й. моли да не бъде настанявана във възпитателно
училище. Навежда доводи, че оказаната и психологическа помощ по време на
обследванията във връзка с изготвяне на експертните заключения, и се е
отразила много добре, като посочва, че за първи път се е почувствала разбрана
и изразява желание и готовност да продължи да посещава психолозите
съвместно с родителите си. Заявява, че разбира оказваната и помощ и
подкрепа и обещава да продължи с оглед получаване на още по-добри
резултати съвместно с нейните родители.
Съдът, като съобрази приложените към възпитателното дело материали,
становището на страните, събраните доказателства и Закона, констатира
следното:
Непълнолетната П. П. Й. е родена на *** г. в гр.Плевен. Живее в гр.
Тръстеник, обл.Плевен, ***, с *** гражданство, учи, основно образование,
неосъждана, ЕГН **********.
Непълнолетната П. П. към момента е на *** години. Същата е осиновена
2
от Т. и П. Й.и, който нямат собствени деца. Семейството живее в собствено
жилище при добри материално битови условия според социалния доклад
извършен от ДСП Долна Митрополия. Родителите на П. работят и поддържат
добър стандарт на живот. Ползват се с авторитет сред обществеността на гр.
Тръстеник. Не споделят с П. факта, че е осиновена и тя го научава от
съученици, което много наранява подрастващата и я отблъсква от родителите
и, чувствайки се излъгана според възложената Психологическа оценка,
споделяйки на психолозите, тя е питала многократно дали това е истина, но
родителите дълго време отричали. След като й споделят истината, тя се
почувствала предадена. Започнала да се държи грубо и арогантно. В
семейството възниквали много чести конфликти, които задълбочили
емоционалното отдалечаване на детето спрямо осиновителите му. За нея
родителите станали само източник на материални блага и финансови средства
и ако не предоставят това които поиска, тя иска ставала вербално агресивна и
влизала в словесен двубой, както и много често проявявала вандалско
отношение към мебелите и вещите в дома им. Лошите вътрешносемейни
отношения започнали да оказват силно влияние и към покриването на
образователните потребности на момичето. Родителите започнали пълно и
безусловно да задоволяват капризите на П., а тя все по-често отказвала да
спазва правила и да зачита граници. Не посещавала учебни занятия, не се
прибирала вкъщи в уречения час и проявявала опозиционно поведение спрямо
родителите си и учителите си, незачитайки авторитети. По нейно желание
била преместена от училището в гр. Тръстеник, в което учи от четвърти клас, в
Математическата гимназия в гр. Плевен, където е имала добър успех, но след
няколко месеца бива преместена в Спортното училище, където учи 3 г. и
завършва в Гимназия по Автотранспорт гр. Плевен. П. продължила с
арогантното си поведение към деца и учители, като се явявала във видимо
неадекватно състояние на училище. До тези премествания се стигнало
благодарение на много неизвинени отсъствия и проявена агресия спрямо
други деца. През настоящата учебна година непълнолетната е ученичка в
девети клас на СУ»Евлоги Георгиев» гр. Тръстеник. Наложените през
последните две години възпитателни мерки съгласно чл.13,ал.1,т.5 от
ЗБППМН „Надзор от обществен възпитател“ и по чл.13,ал.1,т.12 от ЗБППМН:
„Предупреждение с 6 месечен изпитателен срок за настаняване във ВУИ“ не
дали необходимите резултати. Наред с продължаващите отсъствия от
училище, незачитане на авторитета на родители и учители, агресивно и
арогантно поведение, видно от искането на МКБППМН, П. Й. участва заедно
с друга непълнолетна –В. В. в онлайн видеа, в които демонстративно пуши и
разказва за употреба на наркотици и участие в побои. Последното мотивирало
и образуването на ново възпитателно дело и предложение съответно до РС-
Плевен за настаняване във ВУИ, тъй като непълнолетната Й. не спазвала
общоприетите правила и норми на поведение и била ниско критична към
своите постъпки.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените към делото материали – протокол № 6/15.04.2025 г. и решение
№ 6/15.04.2025 г. на МКБППМН при Община Долна Митрополия,
3
показанията на социалния работник М.И., на ***та П. Й. и обясненията на
непълнолетната П. Й..
Съдът намира, че предложението на МКБППМН при Община гр. Долна
Митрополия до първоинстанционния съд за налагане на възпитателна мярка
съгласно чл.13,ал.1,т.5 от ЗБППМН: “Настаняване във Възпитателно училище
- интернат” спрямо непълнолетната П. П. Й. се явява неоснователно.
Съображенията на съда са следните:
Според чл. 28, ал.2 от ЗБППМН: Във възпитателните училища-
интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни,
извършили противообществените прояви, към които възпитателните мерки по
чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12 не са се оказали достатъчни и за нормалното им
възпитание няма подходяща социална среда. Във възпитателните училища-
интернати се настаняват и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът
са наложили такава мярка по реда на чл. 61 и 64 от Наказателния кодекс. В
чл. 49а т.1 от ДР на ЗБППМН е дадена легална дефиниция на понятието
"противообществена проява" – деяние, което е общественоопасно и
противоправно или противоречи на морала и добрите нрави. В този смисъл от
субективна страна е необходимо да е налице умисъл в действията на лицето,
извършило противообществената проява. След преценка на доказателствата
по делото, този състав приема, че може да се приеме умисъл в поведението на
непълнолетната. Основание за този извод съдът открива, на първо място, в
показанията на свидетеля П. Й. – *** на същата който твърди, че.. „И откакто
разбра… тя не беше много малка, да е била в 5-6 клас. Защото на село знаете
как е – клюкари колкото искате. Казали й в училище. Почнаха да я обиждат
и трябваше да я преместя тук в гр. Плевен на училище, да я махна от
Тръстеник. Вече тук се тръгна пък с други компании, събра се с лоши хора. И
така нещата наедряха вече до това училище, та в друго училище. Учи в
Спортното училище. Викам й: „Ти там в спортното като те записахме, не
сме те записали да се научиш да ходиш да се биеш, а за да ходиш на
състезания“. Вярно, тя ходеше на състезания. Беше много добра, златни
медали и т.н. Обаче се събра с лоши приятели и ходиха, биха едно дете. Не
знам дали Ви казаха? Викаха ме във Второ РУ-Плевен – там по барата мисля,
че беше. Там ходих, да я извадя де факто от там. Нали, подписвах и
документи, че при второ такова сбиване вече наказанията са големи. От
тогава не се е била с никой. Но това е големият проблем – от нея исках само
да става да ходи на училище – тя това нещо не го прави. Пресен случай сега –
тази сутрин я викам да става, че има дело от 11:30 часа, тя не иска да
става…. Да, в момента е на работа. Сутринта ми звъня пет пъти жената.
Тя толкова да е добра с П., а тя се отнася вулгарно. И одеве ми е звъняла пет
пъти: „Стана ли П. да иде на делото? Стана ли П. да иде на делото? Върви я
викай!“….. На това, дето й казаха, че е осиновена. Аз така си го представям,
защото почнаха да я обиждат в училище. Тя учеше тогава в гимназията в гр.
Тръстеник. Почнаха да я обиждат на „осиновена циганка“. Там знаете
децата какви са, баба й казала на еди си кой, селските клюки…. Ами,
преместих я…. Да, в което не я познават….В ОУ „Цветан Спасов“-Плевен я
преместих. И от тук тя като завърши, отиде да учи в Спортното училище.
4
Оттам тръгнаха вече проблемите, защото тя се научи да се бие, събра се с
лоши приятели и хептен се развали. Друго нещо фрапиращо, не знам какво да
Ви кажа….. Сутрин й давам 20 лева….Да, сутрин за целия ден, защото тя и
пуши. Да може да си вземе цигари и да яде 2-3 пици, вода, безалкохолно, не
знам какво, не знам що. Десет лева й било малко. Аз ходя на работа с 5 лева,
понеже в „***“ работя. Там имаме заводски стол и ми е евтина храната. И
тя пак е недоволна. Е, какво правим?! Аз й обяснявам, ама тя… Не мога да
разбера, малка ли е още, не слуша ли?!...“, както и в показанията на св.М.И.
според която:“…. Тя самата е казвала и пред нас, че има употреба на вид
наркотици. Кръвни изследвания тя не разрешава да й бъдат направени.
Родителите й не могат да я накарат. Затова писахме искане за настаняване
в гр. Горна Оряховица в Дом на МВР, за да се види, там да й се направят
педагогическа, психологическа оценка…“Основания за това се съдържат и в
заключенията на вещите лица по назначените съответно комплексна съдебна
психолого - психиатрична експертиза и психологическа оценка. Така видно от
Оценката, експертите са посочили, че в състояние на афект и
раздразнителност, П. реагира с наситена емоционалност и агресия,
придружена с вербална и агресивна раздразнителност, агресивно недоверие,
служи си и със заплахи. Посочват още, че при нея фрустриращата ситуация е
когато и се оказва контрол. Силно изразена е манипулативността от нейна
страна като средство за оказване на емоционален контрол върху семейното и
емоционалното обкръжение с което тя си гарантира задоволяване на личните
потребности от внимание, признание и съобразяване с желанията и
претенциите. Не толерира критики и отхвърляне, както и поставяне на
граници и правила като проявява устойчива тенденция към сприхавост и
конфликти при критикуване на импулсивните й действия. И ако липсва
подкрепяща среда е твърде вероятно П. да продължи безкритичния си начин
на живот, а проблемите й да се задълбочат. Склонна да създава бързи и
повърхностни отношения, без дълбока и емоционална свързаност и
ангажираност във времето със другия, който служи за удовлетворяване на
нейните егоцентрични моменти и потребности без да прояви лоялност и да
поеме отговорност при интеракциите. Резултатите от изследването са
показали, че причините за агресивните прояви са личностни и са свързани с
лични преживявания и емоции, провокирани от преживяване на травма от
детството - изоставяне, в по-късна възраст травматичните преживявания на
момичето представляват импулс по отношение на емоции и поведение спрямо
ситуации, хора и социалната среда. Посочват, че едно от личните убеждения
на момичето е свързано с притеснения по отношение на доверието.
Определяйки най-добрия приятел като „присъстващ“ е индикация, че
момичето се нуждае да бъде разбрано и подкрепено. В проективната методика
непълнолетната сама споделя желанието си да забрави травмиращото за нея
събитие на осиновяването. Момичето разказало пред психолозите още, че
когато имало конфликтни ситуации в училище или нападки от нейни
съученици, не е чувствала подкрепата на родителите си.Това била една от
причините за нежеланието на П. да посещава училище, но според нея никой от
родителите й не е отдавал значение на личните й преживявания, като поради
5
проблемното си поведение в по - ранна възраст, тя е била заклеймявана като
проблемна и виновна. Това е създавало усещана в момичето на отхвърляне от
социалния кръг в училищна среда както от съучениците й така и от учителите
й, което е довело до търсене на тези потребности извън социалния й кръг и
създаване на приятелства с неподходящи хора в които е намирала опора и
разбиране. П. споделила още, че решението да спре наркотиците е основано на
наложената изолация от страна на родителите на нейните най - близки
приятели да дружат и комуникират с нея, което и дало да разбере, че
продължавайки с това поведение, тя ще загуби най - значимите за нея хора.
Споделяйки лични преживявания, П. разказва, че никога не се е чувствала
като останалите деца, защото родителите й винаги са били прекалено заети с
работа и единствения член на семейството, който си е играел с нея и е
споделял моменти на близост е била нейната баба, която живее заедно с тях и
която е поемала грижата за нея в ранна датска възраст.
Тези причини са подтикнали непълнолетната П. Й. и към цитираната в
предложението противообществена проява, а именно да участва заедно с
друга непълнолетна –В. В. в онлайн видеа, в които демонстративно пуши и
разказва за употреба на наркотици и участие в побои. Непълнолетната
категорично прави разлика между добро и зло, но не е намерила смисъл и
сила в себе си да се противопостави точно защото е била неразбрана и
емоционално отдалечена от най-близките си в т.ч. като форма на протест,
макар добре да е преценявала случващото се около нея, както и собствените
си постъпки. Изложеното дотук мотивира съда да приеме, че процесната
противообществена проява действително е била извършена от П. Й.
умишлено, но като израз обаче на безсилие и отчаяние и същевременно на
протест, подпомогната от липсата на адекватна родителска грижа, последната
насочена единствено към задоволяване на материални потребности и капризи.
Поради това съдът приема че действително е налице противообществена
проява извършена от непълнолетната П. Й., както от обективна така и от
субективна страна.
От въпросите обаче, свързани със семейството и отговорите на П., става
ясно, че тя смята, че *** й не се гордее с нея, а отношенията с майка си
определя като особени, както и че не се разбират много, като описва нея като
емоционална, а себе си като наивна, а също и че се отнасят с нея като със
съквартирант. Категорична е, че би желала това да се промени като получи
повече разбиране от *** си, а съкровеното й желание е да бъдат щастливо
семейство което живее в разбирателство.
Предвид гореизложеното съдът счита, че съществува възможност, с
оглед правилното физическо и морално развитие на П. П. Й., последната да не
бъде настанявана във ВУИ. Цитираното по-горе деяние на същата е
коментирано в Протокола на МКБППМН приложен по делото като останалите
посочени в същия протокол простъпки са анализирани в други възпитателни
дела и за тях на нея са и наложени и съответни възпитателни мерки, поради
което същите в конкретния случай имат ирелевантно значение. Поради това в
конкретния случай, съдът като съобрази изложеното в заключенията на
възложените Съдебно психиатрична и психологична експертиза и
6
Психологическа оценка, както и категоричното становище на представителя
на МКБППМН в последното съдебно заседание и това на прокурора намира,
че не са налице основания за настаняване на П. Й. във Възпитателно училище
интернат.
Следва да се посочи, че поведението на подрастващите, което е в разрез
с установените норми и ценности, често е етап от процеса на съзряване и
повечето хора го преодоляват спонтанно с прехода към пълнолетие, а в случай
на други допълнителни стресогенни събития в живота на детето които то само
не е успяло да преодолее, в никакъв случай не следва да доведе до ранното и
заклеймяване като "правонарушител", което несъмнено би настъпило ако
същата бъде настанена във ВУИ и отделно от това би спомогнало трайното и
увреждане и утвърждаване на модела на нежелано поведение. Затова на
основание чл. 24а ал.4, т.2 от ЗБППМН е наложително на непълнолетната да
бъде наложена друга по вид възпитателна мярка, като нейните родители бъдат
включени активно в процеса по оказване на помощ на П. П. Й., а именно -
поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги
заместват, със задължение за полагане на засилени грижипоставяне под
възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със
задължение за полагане на засилени грижипо чл. 13, ал.1, т. 4 от Закона-
„Поставяне под възпитателен надзор на родителите, със задължение за
полагане на засилени грижи“.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
НЕ НАЛАГА на основание чл.24а ал.ІV т.1, във връзка с чл.13 ал.І т.13
от ЗБППМН на непълнолетната П. П. Й., от ***, ЕГН ********** на
възпитателна мярка: “ Настаняване във възпитателно училище- интернат“.
НАЛАГА на основание чл.24а ал.ІV т.2, във връзка с чл.13 ал.І т.4 от
ЗБППМН на непълнолетната П. П. Й., от ***, ЕГН ********** на
възпитателна мярка: „Поставяне под възпитателен надзор на родителите, със
задължение за полагане на засилени грижи“.
Да се върне възпитателното дело на Председател на МКБППМН при
Община гр. Долна Митрополия след влизане в сила на решението, ведно със
заверен препис от последното за привеждането му в изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба или протест пред Плевенски окръжен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7