Решение по НАХД №9/2025 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 69
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20251850200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. К., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20251850200009 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН /.
Образувано е по жалба на „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК : ********, със седалище
и адрес на управление : гр. К., представлявано от Д. В. Б. – управител, чрез
адв. Б. - САК срещу наказателно постановление № 23 - 2400574 / 20.12.2024 г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 800.00 /
хиляда и осемстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда / КТ / за извършено административно нарушение на
чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради което моли съдът да го отмени изцяло,
поради неговата неправилност.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от упълномощения си защитник адв. Б. – САК, която поддържа жалбата и
моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление, като излага подробно доводите си.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
1
„Инспекция по труда Софийска област“ се представлява от юрк. И. И., който
счита така издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което моли съдът да го потвърди.
Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. К. след като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление,
както и като провери приложенията към него, доводите на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото заповед № 43 / 30.01.2023 г. е видно, че е
изменено служебното правоотношение на К.Й.В. от длъжност - Началник на
отдел на длъжност – Директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“.
От приложената по делото заповед № 882 / 28.06.2022 г. е видно, че е
изменено служебното правоотношение на Г. Ц. Г. от длъжност – Главен
инспектор на длъжност – Главен инспектор в отдел „Административно,
информационно и правно осигуряване“.
От приложената по делото заповед № 3 – 0864 / 17.10.2022 година на
изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” се установява материалната компетентност на административно –
наказващия орган / директор / на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област да издава наказателни постановления по актове, съставени от
инспектори от съответната Дирекция „Инспекция по труда”.
Видно от декларация по реда на чл. 399, във вр. с чл. 402 ал. 1 т.3 от КТ
и чл. 39 ал. 1 от АПК и чл. 40 ал. 1 от АПК / л. 26 от делото / попълнена
собственоръчно от А. В. С., ЕГН ********** на 17.10.2024 година, се
установява, че лицето е изпълнявало длъжността „продавач - консултант“ в
„С.Ш.“ ЕООД, с два почивни дни и трудово възнаграждение 1 200.00 / хиляда
и двеста / лева.
С протокол за извършена проверка № ПР2440803 / 21.10.2024 г. за
извършена проверка на 17.10.2024 г. в 14.00 часа в „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК :
******** и на 21.10.2024 г. / по документи / относно спазването на трудовото
законодателство от настоящия жалбоподател са установени нарушения, за
това, че в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, не
е уредил отношенията при предоставянето на работна сила, като трудови
2
правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето.
Като в момента на проверката 17.10.2024 г. на място в обекта на контрол
лицето А. В. С., ЕГН ********** е заварено да престира труд, като „продавач
- консултант“.
Така установеното нарушение е констатирано по време на проверката на
17.10.2024 г. и последващата документална проверка, като на 21.10.2024 г.
инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са
съставили акт за установяване на нарушение на трудовото законодателство, а
именно на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ. Актът е бил връчен и
подписан от К.В.Д. на същата дата.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 800.00 /
хиляда и осемстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.
3 от КТ за извършено от него административно нарушение на чл. 61, ал. 1, във
вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите К. Г. К. и
Г. Ц. Г. / актосъставител / от чиито показания безспорно се установява, че при
извършване на проверката на посочения по – горе обект на 17.10.2024 г.
лицето А. В. С., ЕГН ********** е заварено да престира труд, като „продавач
- консултант“ / пренасяла е кашони, като е била зад тезгяха, зад щанда на
магазина /, като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма,
а в самата декларация попълнена лично от лицето същото сочи, че работи във
фирмата. Съдът счита, че лицето, ако не е работило там, е следвало да прочете
посоченото отгоре в декларацията и не е следвало да попълва същата. Няма
как проверяващите да я заставят насила да попълни предоставената й
декларация.
Така дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги
кредитира изцяло, тьй като са последователни, подкрепи от събраните в хода
на административното производство писмени доказателства, както и не бяха
оборени от доказателствените средства на жалбоподателя, съответно няма
съмнение в тяхната достоверност.
В самата попълнена лично от лицето А. В. С., ЕГН ********** е
посочено, че същата работи в „С.Ш.“ ЕООД, с два почивни дни и трудово
3
възнаграждение 1 200.00 / хиляда и двеста / лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
К. Г. К. и Г. Ц. Г. / актосъставител /.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел А. В.
С., която потвърди, че е била извършена проверка / не е посочена датата / от
две дами, които й задали въпроси и тя е попълнила някакъв документ /
декларация /. Същата твърди, че е отишла там, само да види за каква работа
става въпрос, тъй като работила на друга работа – „СВЕ КОМЕ“. От
предявената на свид. А. В. С. декларация / л. 26 от делото / е видно, че тя
сочи, че почеркът е нейния и подписът е положен от нея. Съдът не кредитира
показанията й относно твърденията, че не е знаела работното време, но просто
искала да работи два на два дни, а за заплата питала другото момиче, тъй като
не било говорено още за възнаграждението, което е следвало да получава. Не
се подкрепят и доводите й, че е решила, че попълването на тази декларация
няма да има последствия, а това било просто оглед и проверяващите си
пишели.
Съдът кредитира частично показанията на свид. К.В.Д. и свид. В.Б.Д..
Свидетелите сочат, че лицето А. В. С. е била по време на проверката в магазин
„А.“ – гр. К., но не е престирала труд. Свид. В.Д. не сочи лицето А. С., при
попълване на декларацията да се е допитвала до нея относно получаваното
трудово възнаграждение. Не се подкрепят показанията им в частта, че лицето
А. С. била заставена да попълни декларацията дадена от проверяващите, като
същите й показвали с пръсти какво и къде да пише. И въпреки че свид. Д.
сочи, че не е видял А. да носи кашони същият твърди, че в момента са
получавали стока. Също така свидетелите са заинтересовани лица – свид. Д. е
упълномощено лице на Д. Б., а свид. Д. работи, като „продавач – консултант“ в
проверявания обект.
Също така бяха изискани записи от камерите в магазина, но от
приложеното удостоверение / л. 87 / се установи, че в дружеството „С.Ш.“
ЕООД, ЕИК : ******** / магазин „А.“ – гр. К. / към дата – 03.06.2025 г. не се
съхраняват и същото не разполага с видеозаписи за 2024 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи :
4
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
като подадена в срок.
По основателността на жалбата, съдът счита, че е неоснователна по
следните съображения :
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
№ 23 – 2400574 / 20.12.2024 г. на Директора на Д „ИТ” – Софийска област с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и
процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци и са
законосъобразно издадени. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно,
съобразено с изискванията на процесуалните и материално - правни норми. Налице
е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото.
Както акта, така и НП са съставени, съответно издадени от съответните
компетентни длъжностни лица, за което е налице и съответно оправомощаване при
спазване на изискванията за териториална и материална компетентност. Съдът
намира, че не са налице основания да се приеме наличие на процесуални
нарушения в настоящето производство от административно - наказателен характер.
От събраните по делото доказателства се прави категоричен извод, че между
„С.Ш.“ ЕООД, ЕИК : ******** и А. В. С., ЕГН ********** на 17.10.2024 г. е
било налице трудово правоотношение, възникнало преди проверката на
дружеството от инспектори при Д „ИТ”, Софийска област. Лицето А. В. С. е било
установено по време на проверка на инспектори при Д „ИТ” - Софийска област на
17.10.2024 г., като в този смисъл е собственоръчно попълнената декларация от А.
В. С., ЕГН ********** / която лицето, ако е прочело внимателно същата и не е
полагала труд в обекта не е следвало да попълва /.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че е налице
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
За да е съставомерно нарушението по тази разпоредба е необходимо да са
изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната страна
на деянието : на първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние се
изразява в бездействие – несключване на трудов договор преди постъпването на
работа на работника и/или служителя; необходимо е и наличието на друг
обективен признак - наличие на възникнало трудово правоотношение, преди
5
сключването на трудов договор.
Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което
формира и реализира волята на юридическото лице. От събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е
този, който самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, като в случая той отговаря на посочените в КТ изисквания за
работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).
Като в процесния случай работодателят е този, който е нарушил
разпоредбите, които са визирани в чл.61, ал.1 от КТ. Установява се от събраните по
делото доказателства, че с А. В. С., ЕГН ********** не е бил сключен трудов
договор преди постъпването й на работа. Видно и от самото отбелязване в
собственоръчно попълнената от нея декларация е, че тя е започнала да полага труд
в обект – магазин „А.“ – гр. К., стопанисвано от дружеството на 17.10.2024 г., а
липсват доказателства, че трудов договор с нея е бил сключен преди постъпването
й на работа. Предвид което се установи, че на 17.10.2024 г. е полагала труд без
сключен трудов договор в дружеството. Липсват доказателства опровергаващи
това обстоятелство, конкретно, че на 17.10.2024 г. не е престирала труда си за
дружеството.
Не е налице друг правен субект освен жалбоподателя, след преценка на събраните
в хода на производството доказателства, отговорен в конкретния случай за
допускане на работа на посоченото лице при нарушение разпоредбата на чл.61,
ал.1 от КТ, който да носи отговорност.
Съдът счита, че правилно е квалифицирано от административнонаказващия
орган административното нарушение, осъществено от жалбоподателя. Също така е
наложеното административно наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на ЮЛ (чл. 83 ЗАНН).
Санкцията обаче наложена на дружеството - жалбоподател не е съобразена с
обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че
липсват данни за други нарушения, по влезли в сила наказателини постановления,
преди това на трудовото законодателство от дружеството.
Размерът на имуществената санкция предвидената в санкционната норма
чл.414, ал.3 от КТ е в размер от 1 500 лв. до 15000 лв. Не се сочат аргументи в НП
защо адиминстративно - наказващият орган е приел, че размерът на санкцията,
наложена на дружеството следва да бъде определена в размер над минимума, а
именно 1 800.00 / хиляда и осемстотин / лева. Ето защо съдът намира, че доколкото
следва да бъде приложен правилно закона, в случая чл.27, ал.2 от ЗАНН и отчетени
6
всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, както и като взе
предвид, че нарушението е първо от този вид, което нарушение се приема от съда,
предвид тези факти, че не е с висока обществена опасност и посоченото по - горе
липса на данни за други нарушения от този вид на трудовото законодателство от
страна на дружеството, с влезли в сила наказателни постановления към датата на
деянието, размерът на имуществената санкция следва да бъде минималната
предвидена в закона - 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева.
В жалбата жалбоподателят сочи, че лицето А. В. С., ЕГН **********
не е работила във фирмата и не е престирана работна сила, за да има сключен
трудов договор, тъй като към 17.10.2024 г. същата е била във валидно трудово
правоотношение с друг работодател, където е работила и което
правоотношение не е било прекратено.
Съдът намира за безпочвени и неоснователни тези твърдения на
жалбоподателя, тъй като от една страна, видно от приложената по преписката
декларация по чл. 402 от КТ, се установява, че именно самата А. В. С., ЕГН
********** собственоръчно е попълнила документа и го е подписала с
изричното отбелязване, че работи два на два дни и получава трудово
възнаграждение 1 200.00 лева. От друга страна от значение за случая, е че
именно към момента на проверката, когато същата вече е престирала труд, т.е
постъпила е на работа е съществувало едно прикрито трудово
правоотношение.
Ето защо с оглед на това, че сключването на трудов договор в писмена
форма не е било сторено към процесната дата, жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение към държавата,
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „С.Ш.“
ЕООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : гр. К.,
представлявано от Д. В. Б. – управител.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание – „Имуществена санкция“ по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав при цялостната
проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира
твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
7
правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд – гр. К., ІI - ри състав

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 - 2400574 / 20.12.2024 г. на
Директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
„С.Ш.“ ЕООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : гр. К.,
представлявано от Д. В. Б. – управител е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1 800.00 / хиляда и осемстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда / КТ / за извършено
административно нарушение на чл. 61 ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ, КАТО
му налага „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева.
ОСЪЖДА „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на
управление : гр. К., представлявано от Д. В. Б. – управител да заплати на
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище
: гр. С. сумата от 100.00 / сто / лева, представляваща разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – София
област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.


Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8