Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/12.1.2023г.
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Христина Николова и участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 839 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на Р.М.А.,***, чрез адв. А.К. срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 30 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми (главоболие и
респираторни заболявания), обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение и внушаване на чувство за малоценност
в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. Претендираните
суми, както и периодите на пребиваване в Затвора Пловдив, първоначално са
заявени в исковата молба, впоследствие уточнени с молба от 07.07.2022 г. (л. 24) и в първото о.с.з. (л. 111), във връзка
с което е допуснато и изменение на иска, и са както следва:
- 13 000 лева за
периода от 26.11.2014 г. до 30.11.2017 г.;
- 17 000 лева за
периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г.
Твърди се по
отношение на помещенията, в които е бил настаняван, неосигуряване на достатъчно
жилищна площ; липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно
свеж въздух; лошо състояние на тоалетните – с неработещи казанчета, липса на
прегради, липса на работещи чешми или умивалници, тоалетните не са шумоизолирани, което лишава ищеца от уединение; лошо
състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 при налични само 5-6 душа,
от които тече или гореща или ледено студена вода, която е с лошо качество и не
става за пиене; наличие само на един прозорец с големина 1,00/0,50 м. (само за
уточнение, съдът намира, че ищецът вероятно е допуснал техническа грешка, като
е изписал, че същият е с големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м.), следствие от което
липсват достатъчно светлина и свеж въздух, което създава на ищеца дихателни
проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на
вътрешна и външна изолация на стените, следствие от което отоплението е затруднено
и има случаи, в които ищецът не можел да заспи от студ; непредоставяне на
достатъчно дебели завивки, като на молбите за предоставяне на такива,
надзирателите са отговаряли, че не разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което
създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне на
препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена
индивидуална и корекционна работа с ищеца, довело до
поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно мебели, а малкото налични
били счупени. С горното се презюмира нарушаване
правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът –
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените
претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Прави
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
исковите претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
По отношение на
първата искова претенция - за периода от 26.11.2014 г. до 30.11.2017 г. се
установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 26.11.2014 г., като:
- от 26.11.2014
г. до 03.02.2016 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 11,
която е с площ от 28,00 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми
прозореца с размери 1,00/1,10 м. и 1,10/0,50 м. и санитарен възел с площ от
2,60 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,30/1,10 м. За всеки л.св. е осигурено легло с размери 90/180 см., а шкафовете
са с размери 45/50 см. За този период няма данни с колко други л.св. е
пребивавал ищецът в това спално помещение, посочва се единствено, че в Затвора
Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да
се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за
разпределение и движение на лишени от свобода“, което пък по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й
поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния
директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за
срок от три години;
- от 04.02.2016 г.
до 28.07.2016 г. вкл. е пребивавал в ЗО „Смолян“, т.е. не е пребивавал в
посоченото от него затворническо заведение, а именно Затвора Пловдив;
- от 29.07.2016
г. до 08.06.2017 г. вкл. е пребивавал е на Шести пост в спално помещение № 11,
което е с площ от 28,00 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми
прозореца с размери 1,00/1,10 м. и 1,10/0,50 м. и санитарен възел с площ от
2,60 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,30/1,10 м. За този период също не е предоставена информация за броя на л.св.,
настанени в това спално помещение по изложените по-горе причини;
- от 09.06.2017
г. до 12.06.2017 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 14,
което е с площ от 26,96 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми
прозореца с размери 1,00/1,10 м. и 0,45/1,10 м. и санитарен възел с площ от
2,44 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,35/1,10 м. За всеки л.св. е осигурено легло с размери 90/180 см., а шкафовете
са с размери 45/50 см. За този период също не е предоставена информация за броя
на л.св., настанени в това спално помещение;
- от 13.06.2017 г.
до 30.11.2017 г. (когато е бил освободен) е пребивавал на Шести пост в спално
помещение № 8, което е с площ от 29,66 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,15/0,50 м. и 0,50/1,15 м. и
санитарен възел с площ от 2,54 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,30/1,15 м. За всеки л.св. е осигурено легло с размери
90/180 см., а шкафовете са с размери 45/50 см. За този период също не е
предоставена информация за броя на л.св., настанени в това спално помещение.
По отношение на
втората искова претенция - за периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. се
установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 07.01.2019 г. (така
отговор на исковата молба и справката за правно положение на лицето, в която
съдът констатира допусната техническа грешка в изписването на годината), като:
- от 07.01.2019
г. до 10.01.2019 г. вкл. няма данни къде е бил настанен. Т.е. от 17.08.2018 г.
(началната дата на втория исков период) до 06.01.2019 г. вкл. няма данни да е
бил в посоченото от него затворническо заведение, а именно Затвора Пловдив;
- от 11.01.2019
г. до 01.04.2019 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 16, което
е с площ от 27,09 кв.м., без санитарния възел, с два отваряеми
прозореца с размери 1,00/1,00 м. и 1,15/1,15 м. и санитарен възел с площ от
3,03 кв.м. с един отдушник – с диаметър 110 мм. За всеки л.св. е осигурено
легло с размери 90/180 см., а шкафовете са с размери 45/50 см. За този период
няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в това спално помещение;
- от 02.04.2019
г. до 22.04.2019 г. вкл. е пребивавал на Пети пост в спално помещение № 61. За
този период няма данни за условията в помещението, в което е настанен и л.св.,
които са пребивавали в него;
- от 23.04.2019 г.
до 22.05.2019 г. вкл. е пребивавал на Трети пост в спално помещение № 24, което
е с площ от 30,95 кв.м., с капацитет до 7 л.св., с два отваряеми
прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 0,65/1,20 м. със санитарен възел с площ от
4,44 кв.м. Оборудването е стандартно за всички л.св., а именно легло с размери 90/180
см. и шкаф с размери 45/50 см. През този период в спалното помещение са
пребивавали между 9 и 11 л.св.;
- от 23.05.2019 г.
до 22.07.2019 г. вкл. е пребивавал на Трети пост в спално помещение № 36, което
е с площ от 15,06 кв.м., с капацитет до 3 л.св., с един отваряем
прозорец с размери 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 2,52 кв. м. Оборудването
е стандартно за всички л.св., а именно легло с размери 90/180 см. и шкаф с
размери 45/50 см. През този период в спалното помещение са пребивавали между 4
и 5 л.св.;
- от 23.07.2019 г.
до 08.08.2019 г. вкл. е пребивавал на Трети пост в
спално помещение № 37, което е с площ от 46,55 кв.м., с капацитет до 11 л.св.,
с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и
0,40/1,20 м. и санитарен възел с площ от 4,44 кв.м. с прозорец с размери
0,50/1,20 м. Оборудването е стандартно за всички л.св., а именно легло с
размери 90/180 см. и шкаф с размери 45/50 см. През този период в спалното
помещение са пребивавали между 13 и 15 л.св.;
- от 09.08.2019
г. до 18.11.2019 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 15,
което е с площ 28,18 кв.м., с
капацитет до 7 л.св.,
с два отваряеми прозореца с размери 0,99/0,99 м. и
0,45/1,15 м. и санитарен възел с площ от 2,69 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,33/0,33 м. Оборудването е стандартно за всички л.св., а
именно легло с размери 90/180 см. и шкаф с размери 45/50 см. Установява се, че
в периодите от 16.08.2019 г. до 28.08.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 21.10.2019
г. вкл. и от 15.11.2019 г. до 18.11.2019 г. вкл. са настанени 8 л.св., а в
останалите – до 7 л.св.;
- от 19.11.2019 г.
до 30.07.2020 г. вкл. е пребивавал на Трети пост в спално помещение № 27, което
е с площ от 39,02 кв.м., с капацитет до 9 л.св., с два отваряеми
прозореца с размери 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 4,36 кв.м. Оборудването
е стандартно за всички л.св., а именно легло с размери 90/180 см. и шкаф с
размери 45/50 см. Установява се, че в периодите от 19.11.2019 г. до 09.07.2020
г. вкл. и от 28.07.2020 г. до 30.07.2020 г. вкл. са настанени между 10 и 15
л.св., а в останалите – 8 л.св.;
- от 31.07.2020 г.
до 18.08.2021 г. вкл. е пребивавал на Трети пост в спално помещение № 36, което
е с площ от 15,06 кв.м., с капацитет до 3 л.св., с един отваряем
прозорец с размери 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 2,52 кв.м. Оборудването
е стандартно за всички л.св., а именно легло с размери 90/180 см. и шкаф с
размери 45/50 см. Установява се, че в периодите от 31.07.2020 г. до 06.10.2020 г.
вкл., от 10.10.2020 г. до 18.03.2021 г. вкл. и от 30.06.2021
г. до 03.08.2021 г. вкл. в това спално помещение са настанявани между 4 и 5
л.св., а в останалите – до 3 л.св.;
- за 19.08.2021 г.
няма данни за спалното помещение, в което е пребивавал ищецът, нито за броя на
настанените в него л.св.;
- от 20.08.2021 г.
до 29.03.2022 г. вкл. е пребивавал на Трети пост в спално помещение № 22, което
е с площ от 26,50 кв.м., с капацитет до 6 л.св., с един отваряем
прозорец с размери 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 4,05 кв.м. Оборудването
е стандартно за всички л.св., а именно легло с размери 90/180 см. и шкаф с
размери 45/50 см. Установява се, че в периодите от 28.08.2021 г. до 22.11.2021
г. вкл., от 25.11.2021 г. до 02.02.2022 г. вкл. и от
05.02.2022 г. до 29.03.2022 г. вкл. в това спално помещение са настанявани
между 7 и 8 л.св., а в останалите – 6 л.св.
Установява се по
отношение на двата престоя на лицето в Затвора Пловдив, че във всеки санитарен
възел л.св. имат достъп до течаща студена вода, като е осигурен достъп до
течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, а работещите, какъвто е и ищецът, имат достъп до
баня всеки работен ден. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са
с фаянсови плочи. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно през
отоплителния сезон. Проветряването на стаите е по желание на лишените от
свобода, които могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както могат и да ги закупуват от лавката на Затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си. С постъпването в затвора на всеки л.св.
се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св.
домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Отделно от това, л.св.
имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да
използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на
самия л.св. - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от
близките. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация. За периода на изтърпяване на наказанията на
л.св. А. *** не са правени основни ремонти на стаите, но са извършвани текущи
ремонти, като своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове,
сменяни са осветителни тела и не е допускано да има счупени прозорци, тъй като
същите са подменяни своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите
помещения на л.св., дограмата е подменена с нова (ПВЦ), поставен е гранитогрес в общите умивални. Относно ДДД обработките за двата искови периода, касаещи
Затвора Пловдив, са представени договори, протоколи за извършени услуги и
фактури за извършено плащане (л. 35-77 и л. 80-107), като се установява от
прието по делото становище от 12.04.2022 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 34), че ГДИН сключва централен договор за
обработка на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден
график, по който се извършва ДДД обработка на помещенията.
Установява се също така, че през първия период на
пребиваване в Затвора Пловдив ищецът е участвал в Образователна програма
„Здравно обучение за социален просперитет“, която е завършил успешно. Бил е
назначен два пъти на работа съответно в мебелен цех към Затвора Пловдив и в
„Обособено производство“. По време на изтърпяваното наказание има седем
дисциплинарни наказания за различни по вид и тежест нарушения, като е бил и
награден трикратно.
По отношение на втория период на пребиваване на ищеца в
Затвора Пловдив се установява, че е бил назначен на работа като ръчник в „Обособено производство“ към Затвора Пловдив и в
същия кратък период двукратно е наказван за грубо и арогантно поведение спрямо
инспектор СДВР Д. Б. и не е награждаван. Преместван е в различни спални
помещения, поради създаване на конфликтни ситуации. Съгласно прието и
неоспорено от страните становище на инспектор СДВР Т.Ц.(л. 31-33)
интелектуалното ниво на ищеца е ниско за затворническата общност – налице е
примитивна личностнова структура, социална незрялост
и некомпетентност, липсват умения за справяне с усложнени ситуации, често не
предвижда последиците от действията си, поведението му най-често е импулсивно и
ситуативно детерминирано, не се отчита наличие на
ясни средносрочни и дългосрочни цели; поддържа агресивна готовност при нисък фрустрационен толеранс, не е особено склонен да се
съобразява с институционалните норми и режимните изисквания; няма желание да
участва в програма за въздействие на групова работа и категорично се отказва от
всякаква програма за въздействие предвид конфликтния му характер; многократно
са провеждани корекционни индивидуални беседи, както
от инспектор – психолог и инспектор „СДВР“, така и от ръководството на Затвора
Пловдив. От същото становище се установява също така и че ищецът е посещавал
училището към Затвора Пловдив, като е създавал проблеми с дисциплината и с
посещенията на учебните занятия – често е бил нередовен в посещенията си, без
уважителни причини, които да удостовери със съответен документ. Според старшия
учител в СУ „Св. Иван Рилски“ в дните, в които ищецът е посещавал занятията, е
имал лоша дисциплина и редовно е пречел на спокойното протичане на учебния
процес, не е желаел да изпълнява поставените му задачи и е подстрекавал другите
л.св. ученици да не участват в извънкласни мероприятия. По отношение на
провежданата индивидуална и корекционна дейност се
установява, че ищецът е крайно пасивен и незаинтересован, настроен опозиционно
към всеки опит за външна намеса, без желание да съблюдава предписания за
дължимо поведение, не допуска налагане на поведенчески ограничения, не желае да
положи усилия за постигане на позитивна личностна промяна, като не се отчита и
потребност от това.
Като свидетел по
делото е разпитан К.С.А.. От показанията
на същия се установява, че пребивава заедно с ищеца в Затвора Пловдив, откъдето
се познават от около две години, но не са били в едно спално помещение, тъй
като ищецът първоначално е бил в килия № 36, където е нямало вода и са били по
4 л.св. в килията, а след това в килия № 22, където са били около 8 л.св.
Твърди, че познава добре разположението на спалните помещения в Трети пост – от
килия № 33 до килия № 39 нямало вода, но имало хлебарки и дървеници, в килия №
22 налягането на водата било по-добро, но също имало хлебарки и дървеници. В
килия № 22 и в килия № 36 прозорците се отваряли, а в килията, в която е бил
настанен ищецът прозорците били големи и отваряеми и
можело да влезе въздух. В санитарните възли посочва, че нямало топла вода, от
килия № 33 до килия № 39 нямало вода, един час имало – четири часа нямало. През
зимата, докато чакали да дойде топлата вода, тя свършвала. Тоалетната в килията
на ищеца била с врата, която се затваря и без клекало,
имало мивка в нея. Достатъчно светлина никога нямало в затвора. Третирано е за
насекоми, но без ефект, като посочва, че в Шести пост е бил нахапан от минимум
300 дървеници, на Трети пост било същото, но малко по-добре. През зимата
парното било студено. За да се стигне до банята минавали на открито. На Трети
пост раздавали материали за почистване на килиите и л.св. си чистели сами, като
имало списък с дежурни. Имали право на багаж. Не знае дали ищецът е участвал в
курсове за обществено въздействие. Имало шкафчета в килията, но не били
достатъчно за всички л.св. Съдът приема свидетелските показания за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля,
като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените
искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен
или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано,
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности
за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от
противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е
разпределена доказателствената тежест и на страните
са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването, в т.ч. съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е задължил специализирания орган по изпълнение на наказанията – в случая
Затвора Пловдив да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като е указано, че в случай на неизпълнение на това
задължение, съдът може да приеме за доказани съответните факти.
От наличните по
делото доказателства се установява, че по отношение на първия исков период (26.11.2014
г. - 30.11.2017 г.) А. *** само в периодите от 26.11.2014 г. до 03.02.2016 г.
вкл. и от 29.07.2016 г. до 30.11.2017 г. (доколкото считано от 04.02.2016 г. до
28.07.2016 г. вкл. е бил преместен и пребивавал в ЗО „Смолян“), поради което в
останалата част, а именно от 04.02.2016 г. до 28.07.2016 г. вкл., искът е
недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в
посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно
основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба.
С оглед
наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, следва да бъде
съобразено, че погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в
закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го
упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно
погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с
чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове
(ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо (така чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на
прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от
ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния
момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица,
като в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда като унищожаеми, а при нищожните – с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато
вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ
(загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от
момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия/бездействия
на администрацията (каквито се твърди да са налице в конкретния случай), този
момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл.
130, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) и въз основа на него следва да се
приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от
момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на
администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни условия на лишаване от
свобода, а именно от 04.02.2016 г., датата, на която А. *** и е преместен в
Затворническо общежитие в Смолян. Давностният срок,
включително за непозволено увреждане, както вече се посочи и по-горе, е
регламентиран с чл. 110 от ЗЗД като петгодишен и с изтичането му се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай
от ответника са направени изрични възражения за погасяване по давност на
исковата претенция в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, поради
което съдът приема, че след като от 04.02.2016 г. (датата на преустановяване на
твърдяните незаконосъобразни действия и/или
бездействия) до датата на предявяване на този иск – 29.03.2022 г., е изтекла
петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът в тази му
част, а именно от 26.11.2014 г. до 03.02.2016 г. вкл. също подлежи на
отхвърляне.
По отношение на
останалата част от този исков период, в който се установи, че лицето
действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а именно от
29.07.2016 г. до 29.11.2017 г. вкл. (доколкото на 30.11.2017 г. ищецът вече е
бил освободен), с оглед доказателствената тежест в
процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко
други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочения период (общо 489 дни), съдът
приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
От събраните по
делото и неоспорени от страните доказателства, се установява по отношение на втория
исков период (17.08.2018 г. - 29.03.2022 г.), че от 17.08.2018 г. до 06.01.2019
г. вкл. няма данни ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив, което е
самостоятелно основание в тази част исковата молба също да бъде отхвърлена, без
да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
За периода, в
който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на
Затвора Пловдив и който период е предмет на разглеждане в настоящото производство,
а именно от 07.01.2019 г. до 29.03.2022 г. вкл., от събраните доказателства се
установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в
размер на 4 кв.м. Изключение
от горното правят периодите: от 23.04.2019 г. до 22.05.2019 г. вкл., в които
ищецът е пребивавал на Пост № 3, в спално помещение № 24, което е с площ от
30,95 кв.м., т.е. за не повече от 7 л.св., а в него са пребивавали между 9 и 11
л.св.; от 23.05.2019 г. до 22.07.2019 г. вкл., в които ищецът е пребивавал на
Пост № 3 в спално помещение № 36, което е с площ от 15,06 кв.м., т.е. за не
повече от 3 л.св., а в него са пребивавали между 4 и 5 л.св.; от 23.07.2019 г.
до 08.08.2019 г. вкл., в които ищецът е пребивавал на
Пост № 3 в спално помещение № 37, което е с площ от 46,55 кв.м., т.е. за не
повече от 11 л.св., а в него са пребивавали между 13 и 15 л.св.; от 16.08.2019
г. до 28.08.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г. вкл. и от
15.11.2019 г. до 18.11.2019 г. вкл., в които ищецът е пребивавал на Пост № 6 в
спално помещение № 15, което ес площ от 28,18 кв.м., т.е. за не повече от 7
л.св., а в него са пребивавали 8 л.св.; от 19.11.2019 г. до 09.07.2020 г. вкл.
и от 28.07.2020 г. до 30.07.2020 г. вкл., в които ищецът е пребивавал на Пост №
3 в спално помещение № 27, което е с площ от 39,02 кв.м., т.е. за не повече от
9 л.св., а в него са пребивавали между 10 и 15 л.св.; от 31.07.2020 г. до
06.10.2020 г. вкл., от 10.10.2020 г. до 18.03.2021 г.
вкл. и от 30.06.2021 г. до 03.08.2021 г. вкл., в които е пребивавал на Пост № 3
в спално помещение № 36, което е с площ от 15,06 кв.м., т.е. за не повече от 3
л.св., а в него са пребивавали между 4 и 5 л.св.; от 28.08.2021 г. до
22.11.2021 г. вкл., от 25.11.2021 г. до 02.02.2022 г.
вкл. и от 05.02.2022 г. до 29.03.2022 г. вкл., в които ищецът е пребивавал на
Пост № 3 в спално помещение № 22, което е с площ от 26,50 кв.м., т.е. за не повече
от 6 л.св., а в него са пребивавали между 7 и 8 л.св. За такива съдът приема и
периодите от 07.01.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл. и на 19.08.2021 г., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът
не е представил доказателства за това с колко други лишени от свобода е
пребивавал А. на Шести пост в спално помещение № 16 (за периода от 11.01.2019
г. до 01.04.2019 г. вкл.), на Пети пост в спално помещение № 61 (за периода от
02.04.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл.), а по отношение на периодите от 07.01.2019
г. до 10.01.2019 г. вкл. и за 19.08.2021 г. няма дори данни къде е бил
настанен.
Установява се и
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС за периодите от 23.05.2019 г. до
22.07.2019 г. вкл. и от 31.07.2020 г. до 18.08.2021 г. вкл., когато ищецът е
пребивавал на Трети пост в спално помещение № 36, което е с площ от 15,06 кв.м.
и разполага с един отваряем прозорец с размери
1,20/1,20 м., както и в периода от 20.08.2021 г. до 29.03.2022 г. вкл., когато
ищецът е пребивавал на Трети пост в спално помещение № 22, което е с площ от
26,50 кв.м. и разполага с един отваряем прозорец с
размери 1,20/1,20 м., доколкото същите не отговарят на предвидените стандарти в
чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. За
такива съдът приема и периодите от 07.01.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл., както и
на 19.08.2021 г., с оглед доказателствената тежест в
процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства с колко прозореца
са разполагали спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.
Като недоказани обаче
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници
и бълхи през двата искови периода в Затвора Пловдив, като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
които се установи, че касаят целите искови периоди. Отделно от това, от страна
на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието
на инсекти.
Няма нарушение и
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив,
в т.ч. и тези, в които е пребивавал А., е осигурен достъп до санитарен възел и постоянно
течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, освен това, ищецът като работещ през
част от исковите периоди, е имал достъп до баня всеки работен ден. Банята пък
се установи, че е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи
и независимо, че не е правен основен ремонт, своевременно са сменяни течащи
кранчета и са отстранявани течове, т.е. не може да се приеме за вярно
твърдението на ищеца, че са работели само 5-6 душа, както и че банята е била в
лошо състояние. Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната
вода. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в
частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, който факт навежда на
мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала
за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно
съоръжение (котел), е напълно естествено да промени своите качества.
По идентичен
начин стои въпросът и с твърденията за липса на вентилация, доколкото се
установява, че проветряването в стаите е оставено по преценка на настанените в
тях лишени от свобода, което се осъществява посредством отваряне на наличните
прозорци. Изключение от горното правят периодите, обсъдени по-горе, за които се
установи, че ищецът е пребивавал в помещения, в които площта на прозорците не е
отговаряла на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета, липса на прегради и
липса на работещи чешми и умивалници, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че дори и да не е бил извършван основен ремонт в
Затвора Пловдив, своевременно е извършвана подмяна на течащи кранчета и са
отстранявани течове. Отделно от това, неосигуряването на шумоизолация
в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното
ниво на битови условия. Все в тази насока следва да се посочи, че разпитания по
делото свидетел не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение.
Действително,
от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че
помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се
отбележи, че първо, свидетелят не е пребивавал в едно спално помещение с ищеца
и второ, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и
на които се установява, че са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите
са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както
и да поискат да им предоставени от техните близки. За пълнота и с оглед
наведените твърдения от свидетеля за ниско налягане на водата, е необходимо да
се посочи, че в случаи на ВиК повреди, не само
лишените от свобода нямат вода, но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а понякога и цели населени места нямат вода,
което означава, че липсата на вода при ВиК повреда
и/или ниско налягане на подаваната такава, не поставя лишените от свобода, в
частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин.
На следващо
място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено
студено през зимата в Затвора Пловдив за исковите периоди на изтърпяване на
наказанието от ищеца. Нещо повече, във всяко едно от становищата на Затвора
Пловдив се сочи, че отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление, което обстоятелство не се отрича и от разпитания по делото свидетел.
Действително, свидетелят посочва, че парното през зимата е студено, както и че
л.св. се топлят с кантари и тухли, но нито посочва конкретни периоди от време,
в които парното да не е работило, нито уточнява механизма на топлене чрез
„кантари и тухли“, поради което в тази част показанията няма как да бъдат
кредитирани, доколкото са неточни, а при положение, че се говори за отопление,
разликата в това дали парното е работило един час в денонощието или се пуска отвреме-навреме, но по няколко пъти в денонощието, е от
значение. От приложените по делото справки и становища се установява също така
и че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода
като в утвърден график от началника на затвора, два пъти седмично – понеделник
и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника
на затвора. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски
показания, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или
за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели завивки, на която молба да е получил
отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
По отношение на
твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи, че от събраните по
делото доказателства се установява, че оборудването във всяко едно спално
помещение е стандартно - определен брой легла и съответният брой шкафчета и
няма данни, освен разбира се показанията на разпитания свидетел, на ищеца да не
е било предоставено шкафче, той да е заявил изрично, че иска такова да му бъде
предоставено за лично ползване (а не общо с някой друг лишен от свобода) и да
му е било отказано. При това положение, ще се следва да се приеме, че и това
твърдение е недоказано.
Съдът приема за
недоказани твърденията досежно липсата на
индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това е
така, защото съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация
на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал. 2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1) диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2) програми за въздействие, за
намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3) образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4) творчески, културни и спортни дейности
и религиозна подкрепа. Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода
се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
От представените по делото становища, които не са оспорени, се установява, че
ищецът е бил устройван на работа (т.е. не е имал време да се включва в
организираните курсове), отделно от това същият не е изявявал желание и не е
участвал в групови работи, дори категорично е отказвал всякаква програма за
въздействие предвид конфликтния си характер, въпреки това с него многократно са
провеждани корекционни индивидуални беседи, както от
инспектор – психолог и от инспектор „СДВР“, така и от ръководството на затвора.
Все в тази насока следва и да се посочи, че ищецът е посещавал училището към
Затвора Пловдив, но е създавал проблеми с дисциплината и с посещенията на
учебните занятия. При така установеното, настоящият съдебен състав не може да
се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от
възможности за ресоциализация и личностна промяна.
Друг е въпросът, че не се установява и А. да е имал поведенческа и личностна
кризи, каквито се твърди да са налични у него и към момента на депозиране на
исковата молба. Напротив, по отношение на провежданата индивидуална корекционна дейност се установява, че същият е бил крайно
пасивен, незаинтересован и настроен опозиционно към всеки опит за външна
намеса, както и без желание да съблюдава предписания за дължимо поведение, в
т.ч. не е допускал налагане на поведенчески ограничения и е нямал желание да
положи усилия за постигане на позитивна личностна промяна.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГДИН само по отношение на установената пренаселеност, както и
неосигуряване на достатъчно пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване през за посочените по-горе периоди на пребиваване в
Затвора Пловдив, които водят до извода, че битовите условия създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както
и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал.
5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял
посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния. Тук е мястото да се посочи, че
отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите
условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством
ангажирани от негова страна доказателствени искания,
тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от
ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които да ги
оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане
икономическия стандарт на страната, според настоящия състав, обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 8 500
лева, от които 2 000 лева за първия исков период, в който е установена
пренаселеност за периода от 29.07.2016 г. до 29.11.2017 г. вкл. (489 дни) и
6 500 лева за втория исков период, в който е установена пренаселеност за
периодите от 07.01.2019 г. до 08.08.2019 г. вкл., от
16.08.2019 г. до 28.08.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г. вкл., от
15.11.2019 г. до 09.07.2020 г. вкл., от 28.07.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл., от
10.10.2020 г. до 18.03.2021 г. вкл., от 30.06.2021 г.
до 03.08.2021 г. вкл., на 19.08.2021 г., от 28.08.2021 г. до 22.11.2021 г.
вкл., от 25.11.2021 г. до 02.02.2022 г. вкл. и от
05.02.2022 г. до 29.03.2022 г. вкл. (947 дни), в т.ч. и неосигуряване на
достатъчно пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване за част от тези периоди, а именно от 07.01.2019 г. до 10.01.2019
г. вкл., от 02.04.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл., от 23.05.2019 г. до 22.07.2019
г. вкл., от 31.07.2020 г. до 29.03.2022 г. вкл. (693 дни), съобразявайки
актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.
Тук е мястото да
се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той
би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за
задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли
2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба №
41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за
справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на
ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли
2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.),
като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в
лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В
този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат
минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в
Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив
размер би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на ден при
констатирано
едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение.
Ето защо, според
този съд, именно посочените размери най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените психически увреждания от ищеца и
тези размери именно съответстват на конкретната преценка, направена от състава
на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост. В останалите части исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск (8 500 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Тук е мястото да
се посочи, че от ищеца е депозирана уточняваща молба вх. № 24023/16.12.2022 г.,
с която прави уточнение досежно законната лихва, като
по отношение на първия исков период се иска присъждане на законна лихва от
датата на преустановяване на бездействието от органите на ГДИН, а по отношение
на втория – от датата на предявяване на исковата молба, така, както е претендиран изначално. С аргумент от разпоредбата на чл.
214, ал. 2 от ГПК, съгласно която не се смята за увеличение на иска прибавянето
на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване, настоящият
съдебен състав намира, че такова искане действително може да бъде заявено и
по-късно, но във всички случаи това следва да стане при условията на
състезателност и с участието на насрещната страна. Ето защо заявяването му за
първи път в уточняваща молба след приключване на съдебното дирене, не може да
доведе до надлежно сезиране на първоинстанционния
съд. В този смисъл съдебната практика е категорична – съгласно Решение № 75/12.05.2014
г., постановено по гр. д. № 733/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., претенцията за
законна лихва, направена в писмената защита, т.е. след приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция, е „несвоевременно направена, преклудирана
е, а следователно - и процесуално недопустима“; съгласно Решение №
474/14.01.2013 г. по гр. д. № 1499/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. „прибавянето на
изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което
това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК, но
чл. 147 от ГПК въвежда забрана искане за присъждане на изтекли лихви да бъде
въведено с устните състезания, както и в писмена защита“. Подобно е и
разрешението, дадено в Решение № 265/08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. на
ВКС, ГК, ІІІ г. о., Определение № 528/08.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3173/2014 г.
на ВКС, ГК., ІV г. о., както и в Решение № 118/25.09.2018 г. по гр. д. №
4756/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Ето защо законна лихва за периода от датата
на преустановяване на бездействието от органите на ГДИН до датата на
предявяване на исковата молба, досежно първата искова
претенция, не следва да се присъжда.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело
в размер на 864,17 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” №
21 да заплати на Р.М.А., ЕГН **********,***, сумата от общо 8 500 (осем хиляди
и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по време на престоите му в Затвора Пловдив в периодите от 29.07.2016 г. до
29.11.2017 г. вкл., от 07.01.2019 г. до 08.08.2019 г.
вкл., от 16.08.2019 г. до 28.08.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г.
вкл., от 15.11.2019 г. до 09.07.2020 г. вкл. и от 28.07.2020 г. до 29.03.2022
г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата
на исковата молба, а именно 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в
останалите им части, както следва: до пълния размер от 13 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от
26.11.2014 г. до 30.11.2017 г. вкл. и до пълния размер от 17 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от
17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация в Затвора Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” №
21 да заплати на адвокат А.В.К. с адрес *** сумата от 864,17 (осемстотин
шестдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: