№ 22658
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110138134 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: .. срещу Р. Н. С. ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
общ. ..., в качеството й на законен наследник на собственик на топлоснабден
имот, с адрес: гр. София, общ. ..., ж.к. „...“, бл. .., . , ет. 17, ..., абонатен №
212983, а именно М. Г. П. за заплащане на суми както следва - 1661.22лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите, 297.24 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 18.87лв. - главница за периода от м. 12.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, 4.42 лв. –
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
от 31.01.2020 г. – 29.12.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че във връзка с установената
смърт на лицето М. Г. П., титуляр на партидата за топлинна енергия за
процесното жилище, отговорността за заплащане на дължимите суми за
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. - м.04.2021 г. е
на наследниците му по закон, съгласно представеното Удостоверение за
1
наследници, а именно: Р. Н. С., нейна леля. Ищецът твърди, че ответникът –
законен наследник на ползвател на имота, описан в исковата молба, е и
ползвател на топлинна енергия през периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. и
съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на
което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът,
по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал
доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия „Термокомплект“ ООД, съгласно закона,
като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените
изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Р. Н. С., чрез особения
представител адв. М., е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
договорно правоотношение между страните. Твърди, че дълбоко се съмнява,
че ответницата е жива, тъй като би трябвало да е на 109 години и прави искане
съдът да изиска доказателства в тази насока, както и да й определи срок по чл.
2
51 от ЗН дали приема наследството. Не оспорва количеството и качеството на
ТЕ, както и не оспорва по същество представените от ищеца писмени
доказателства. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
По отношение на ползването на процесния недвижим имот, който е
общинска собственост, е представена заповед № ЖН-05-9/03.09.1993 г. на
Началника на жилищно настаняване при ТОА ... – София, от която е видно, че
наследодателката на ответницата М. Г. П. е била настанена в процесния
недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „...“, бл. .., . , ет. 17, ....
Наследственото правоприемство се установява от удостоверение за
наследници изх. № 1150/04.03.2025 г. на СО, район ..., от което е видно, че М.
Г. П. е починала на 21.11.2021 г. От представените по делото откази от
наследство се установява, че двете й деца Р. Е. Г. и Е. Е. Г. са се отказали от
наследството, както и посочения от ищеца като ответник И. Г. П., а
ответницата Р. Н. С. е нейна леля. В тази насока съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответника за
актуалния граждански статус на лицето, тъй като видно от служебно
извършени справки, последната от които от 06.11.2025 г. за пълните данни
НБДН няма данни за смърт на ответницата.
Впоследствие на 29.10.2003 г. между СО, район ..., представлявана от
Кмета, като наемодател и М. Г. П., като наемател, се е сключил договор за
наем на процесното жилище, без срок. На 02.04.2007 г. отново е сключен
договор за наем на жилището с М. Г. П., като договорът отново е безсрочен.
Видно от Заповед № РД 50-240/01.12.2021 г. на Кмета на СО, Район ..., е
прекратено наемното правоотношение с М. Г. П. за процесното жилище в гр.
София, общ. ..., ж.к. „...“, бл. .., . , ет. 17, ..., с оглед данните за смъртта й.
От представената счетоводна справка на л. 37 от делото, издадена от
ищцовото дружество, се установява, че за имот в гр. София, общ. ..., ж.к. „...“,
бл. .., . , ет. 17, ..., абонатен № 212983, за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. са
начислени суми в размер на 1 680.09 лв. главница и лихви в размер на 301.66
лв.
3
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените осъдителни искове имат правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай не е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
4
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Термокомплект“ ООД.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието
"битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. В конкретният случай от представените от
ищцовата страна доказателства не може да се направи извод, че между
наследодателката на ответницата М. Г. П. и ищеца са били договорни
правоотношения. Това е така, защото последният представен по делото
договор за наем на процесното жилище е сключен на 02.04.2007 г. В него е
посочено, че същия е безсрочен, което и предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 3
от ЗЗД означава, че е сключен за срок от 10 години, т.е. продължил е най –
късно до 02.04.2017 г. Това означава, че за процесния период м.05.2019 г. -
м.04.2021 г. няма доказателства, че между Столична община и М. Г. П. са били
налице договорни правоотношения за наем на жилището, като наличието на
такива се оспорва и с отговора на исковата молба. Дори обаче да се приеме, че
такива правоотношения са били налице по силата на последващ непредставен
по делото договор за наем и със Заповед № РД 50-240/01.12.2021 г. на Кмета
на СО, Район ..., валидно е прекратено наемното правоотношение с М. Г. П. за
5
процесното жилище, съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника, за това, че за вземанията за главница
и лихви е налице изтекла погасителна давност. Това е така, тъй като според
разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД в случая давността е тригодишна, а
исковата молба е подадена на 25.06.2024 г., т.е. видно е, че давността за
вземанията за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. е изтекла. Затова съдът
намира искът за неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
На следващо място с оглед акцесорния характер на вземането за лихви и
с оглед извода за неоснователност на претенцията за главница, съдът намира,
че искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените договори от 29.07.2002 г. и
от 03.06.2020 г., се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Термокомплект“ ООД. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника,
както и на останалите етажни собственици е било задължението след изтичане
на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен
счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов договор със
същото дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Термокомплект“ ООД. Доколкото обаче съдът е намерил, че липсват
доказателства за валидно договорно правоотношение с наследодателката,
респ. вземането е погасено по давност, искът за заплащане на сума за дялово
разпределение в размер на 18.87лв. - главница за периода от м. 12.2019 г. до
м.04.2021 г., се явява неоснователен.
6
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото не се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 4.42 лв. – представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.01.2020 г. –
29.12.2022 г., се явява неоснователен.
Независимо от изхода от настоящия спор от страна на ответника не се
представиха доказателства за направени разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против Р. Н. С. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, .., чрез особен представител адв. М.,
за заплащане на сумите 1 661.22 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 25.06.2024 г.
до окончателното изплащане на сумите, 297.24 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
29.12.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 18.87лв. -
главница за периода от м. 12.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба 25.06.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, 4.42 лв. – представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 31.01.2020 г. – 29.12.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „...“, бл. .., . , ет. 17,
..., абонатен № 212983.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7