РЕШЕНИЕ
Номер 83609.09.2020 г.Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливенII състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Х. Манова
като разгледа докладваното от Петя Х. Манова Гражданско дело № 20202230102491 по
описа за 2020 година
Предявен е иск, който намира правното си основание в чл. 8 т.1 от Закона за
защита от домашното насилие.
В молбата молителката твърди, че е жертва на физическо, психическо и
емоционално насилие, явяващо се домашно насилие по смисъла на закона.
Извършителят на това домашно насилие е съпругът й – Д. Й. К. , който многократно е
упражнявал срещу нея психическо и в редки случаи физическо насилие. Твърди, че
постоянно е подложена и на вербална агресия, като извършителят на това насилие
често е под въздействието на алкохол. От брака си имат малки деца, които често са
ставали свидетели на тази агресия.
На 06.08.2020 г., докато шофирала личния си автомобил, съпругът й отворил
вратата и искал да скача в движение. Искал да дърпа ръчната спирачка, което създало
предпоставка за причиняване на ПТП и за увреждане живота и здравето на както на
нея, така и на него. След като му направила забележка, той започнал да буйства –
удрял на посоки в колата, при което счупил радиото, сенника, а с огледалото счупил и
предното стъкло. Твърди, че тези действия се случвали докато автомобилът бил все
още в движение, защото нямало как да спре внезапно на пътното платно. След като
минало малко време, съпругът й, който се возел на предната седалка до нея, се
пресегнал и рязко завъртял волана по време на движение, което по чудо не довело до
челен удар с друг автомобил. Наложило се да проведе разговор с него относно
постъпките му, след което той станал агресивен и я заплашил, че ще я пребие, а колата
ще я довърши с чук. Децата станали свидетели на тази агресия и също се изплашили,
като цяла нощ останали будни, за да я предпазят от някакви действия срещу нея от
ответника. На следващия ден съпругът й поискал да го закара до някъде с колата. Тъй
като тя се страхувала, а и колата била със счупено предно стъкло, му отказала и той
1
станал отново агресивен и започнал силно да я дърпа за ръката. Сочи, че прояви на
домашно насилие спрямо нея, съдържащи заплахи, обиди, нецензурни думи и др.,
които били вследствие на злоупотреба с алкохол, са били налице и в предходни
периоди от време.
Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН .
Представени са Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение за
раждане на И.Д.К. и Удостоверение за раждане на В.Д.К.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по
отношение на нея е извършено от ответника насилие по смисъла на Закона за защита
от домашно насилие, като издаде Заповед за защита, с която да се наложат мерки за
защита от домашно насилие за срок от осемнадесет месеца.
В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил и не е изразено
становище.
В с.з. молителката се явява лично и с пълномощник, който поддържа изцяло
молбата за извършено домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашно
насилие.
В с.з. ответникът се явява лично. Заявява, че не е обиждал съпругата си. Като се
ядоса, чупи и вика. Изразява съжаление за постъпката си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката декларира, че на 06.08.2020 г.
спрямо нея е извършено домашно насилие от съпруга й Д. Й. К. . Докато шофирала
личния си автомобил, съпругът й отворил вратата и искал да скача в движение. Искал
да дърпа ръчната спирачка, което създало предпоставка за причиняване на ПТП и за
увреждане живота и здравето на както на нея, така и на него. След като му направила
забележка, той започнал да буйства – удрял на посоки в колата, при което счупил
радиото, сенника, а с огледалото счупил и предното стъкло. Твърди, че тези действия
се случвали докато автомобилът бил все още в движение, защото нямало как да спре
внезапно на пътното платно. След като минало малко време, съпругът й, който се возел
на предната седалка до нея, се пресегнал и рязко завъртял волана по време на
движение, което по чудо не довело до челен удар с друг автомобил. Наложило се да
проведе разговор с него относно постъпките му, след което той станал агресивен и я
заплашил, че ще я пребие, а колата ще я довърши с чук. Децата станали свидетели на
тази агресия и също се изплашили, като цяла нощ останали будни, за да я предпазят от
2
някакви действия срещу нея от ответника. На следващия ден съпругът й поискал да го
закара до някъде с колата. Тъй като тя се страхувала, а и колата била със счупено
предно стъкло, му отказала и той станал отново агресивен и започнал силно да я дърпа
за ръката. Сочи, че прояви на домашно насилие спрямо нея, съдържащи заплахи,
обиди, нецензурни думи и др., които били вследствие на злоупотреба с алкохол, са
били налице и в предходни периоди от време.
По делото са приети като доказателство 3 броя епикризи на Д. Й. К. , от които е
видно, че същият е с диагноза Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол, вредна употреба.
От показанията на разпитания по делото св. А.Н. се установява, че на 06.08.2020
г. е пътувал с автомобила на молителката, като в негово присъствие ответникът счупил
стъклото на автомобила. Сочи, че с ръка е ударил стъклото, дръпнал е и ръчната
спирачка. Автомобилът бил в движение и е можело да стане произшествие. Завъртял е
волана на автомобила, докато молителката е шофирала. Не е чул да я обижда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа
на събраните писмени доказателства и гласни доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Не се спори относно факта, че страните са съпрузи.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че вследствие
действията на ответника на 06.08.2020 г., молителката се е изплашила, тъй като е
можело да стане произшествие. Счупил стъклото на автомобила, дръпнал ръчната
спирачка и завъртял волана, докато молителката шофирала.
Видно от приложените по делото доказателства, а именно епикризи, а и както
сочи молителката в молбата си, ответникът е упражнявал психическо и физическо
насилие спрямо нея, под въздействието на алкохол.
В декларацията по чл. 9 , ар.3 от ЗЗДН молителката подробно е описала
действията на ответника на 06.08.2020 г., които се потвърждават и от събраните
гласни доказателства.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за основателна, тъй
като изложените в нея твърдения за осъществен акт на домашно насилие се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Въз основа на декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН и
показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема, че автор на твърдения акт
на домашно насилие, подробно описан в молбата за защита, е ответникът. Тази
3
декларация следва да бъде изцяло кредитирана, тъй като съдържа всички
индивидуализиращи признаци на акта на домашно насилие, описани от пострадалото
лице. По делото няма събрани доказателства оборващи доказателствения ефект на
декларацията.
В случая освен декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН са събрани и други
доказателства - свидетелски показания. Свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел са последователни, логични и кореспондиращи с изложеното в молбата
и останалите доказателства по делото.
При това положение, съдът намира, че осъществените от нарушителя действия,
изразяващи се в случая във физическо и психическо насилие върху лице, с което е в
брак, могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал.1 от
ЗЗДН.
Грубото държание на ответника е не само израз на липса на уважение към лице, с
което е в брак, но накърнява и достойнството й, навлиза в личното й пространство и
представлява опасност за физическото и психическото й състояние. Действията на
ответника надхвърлят границите на житейско допустимото. Обективираното в молбата и
в декларацията поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията между
лица, които са в брак, независимо от техния характер - личен или имуществен, не следва
да се разрешават чрез агресивно поведение, водещо до конфликти .
С оглед на това съдът счита, че са налице условията за предприемане на мерки за
защита на молителката срещу упражняваното спрямо нея насилие от ответника Д. Й.
К. .
Съгласно чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗЗДН следва да бъде наложена мярка, изразяваща се в
забрана на извършителя да приближава на по-малко от 100 метра жилището, в което
живее в момента молителката, находящо се в с. Т., общ. С., ул. „Г.Д.” № 22,
местоработата й, както и местата за социален отдих и контакти за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Да се задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Да се отстрани същия от съвместно обитаваното жилище, находящо се в с. Т.,
общ. С., ул. „Г.Д. № 22, както и да се определи временно местоживеенето на
малолетните деца В.Д.К. и И.Д.К. при майка им, на същия адрес.
На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, съдът следва да наложи глоба на ответника,
която определя в размер на 200 лева.
4
По правилата на чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да
заплати д.т. в размер на 30 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. Й. К. с ЕГН ********** от с. Тополчане,
общ. Сливен, ул. „Георги Димитров” № 22 е осъществил на 06.08.2020 г. домашно
насилие спрямо П. В. К. с ЕГН от с. Тополчане, общ. Сливен, ул. „Георги Димитров”
№ 22, като му НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Й. К. с ЕГН ********** от с. Тополчане, общ. Сливен,
ул. „Георги Димитров” № 22 да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката П. В. К. с ЕГН от с. Тополчане, общ. Сливен, ул. „Георги
Димитров” № 22.
ОТСТРАНЯВА Д. Й. К. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в с. Тополчане, общ. Сливен, ул. „Георги Димитров” № 22 за срок от
осемнадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на Д. Й. К. с ЕГН ********** да доближава жилището, в което
живее молителката П. В. К. с ЕГН , находящо се в находящо се в с. Тополчане, общ.
Сливен, ул. „Георги Димитров” № 22 на по-малко от 100 метра, местоработата й както
и местата за социален отдих и контакти.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на малолетните деца В.Д.К. и И.Д.К. при
майката П. В. К. с , на адрес с. Тополчане, общ. Сливен, ул. „Георги Димитров” № 22.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Й. К. с ЕГН **********, че при неизпълнение на
заповедта, ще бъде задържан от полицейските органи, констатирали нарушението и
уведомена Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно
насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 5 ал.4 от Закона за защита от домашно насилие
ОСЪЖДА Д. Й. К. с ЕГН ********** от с. Тополчане, общ. Сливен, ул. „Георги
Димитров” № 22 ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200 /двеста/
лева.
ОСЪЖДА Д. Й. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
5
държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лава.
Преписи от решението и от заповедта, след влизането им в сила, да се връчат на
страните и на РПУ Сливен за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в седмодневен срок, който
за страните тече считано от днес.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6