№ 22685
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110142421 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
********* против Р. Л. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на ТЕ по смисъла на на § 190. от ДР на
Закона за енергетиката, съгласно който "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, “потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Твърди, че ответницата имала задължение за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпаднел в забава т.е след изтичане на 45
1
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Сочи, че с ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп бил осъществяван чрез
официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/
проверка на сметка. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ
през процесния период и към датата на подаването на исковата молба не била погасила
задължението си. Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 6 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
намирал имота на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с „МХ ЕЛВЕКО” ООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „МХ ЕЛВЕКО”
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, и Р. Л. Д. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. С че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК ********* и Р. Л. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. Сдължи на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ....- изпълнителен директор, сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 22.06.2020 година по ч.гр.дело № 24685/2020 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата в размер на 2035,41 лева, от които 1766,27 лева -главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 година до окончателното
изплащане на вземането, 181,18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
08.06.2020г., както и суми за дялово разпределение 73,38 лева - главница за периода от
м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и 14,57 лева - лихва за периода от 31.03.2017 г. до 08.06.2020 г.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, чрез
2
назначения особен представител, с който оспорва предявените искове. С него се оспорва да е
клиент на топлинна енергия, както и че ищецът е доставил посочените количества топлинна
енергия. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. С отговора на
исковата молба се оспорва сочената от ищеца като доказателство декларация като се твърди,
че не е подписана от ответника.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – „МХ Елвеко” ООД.
В открито съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител
поддържа предявения иск. Ответникът, представляван от процесуалния си представител
оспорва предявения иск.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приета съдебно-
техническа експертиза, съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертиза въз
основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
От представената по делото заявление-декларация подадена от ответницата до ищеца
на 28.04.2015 г. се установява, че същата е поискала партидата за имот, с адрес гр. София,
1574, общ. Слатина, ул. „Гео Милев“ №116Б, бл. 53, вх. В, ап. 45 да бъде променена на нейно
име. По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че
положеният подпис върху заявление-декларация от 28.04.2015 г. е положен от ответницата.
В допълнение на това, от представения по делото Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по Закона за териториално и селищно устройство № 75, том VIII от 1988 г. се установява, че
ап. 45, находящ се в бл. 53, вх. В, ет. 2, комплекс Слатина е придобит от наследодателя на
ответницата – ........... От представеното по делото удостоверение за наследници на .......... се
установява, че единствен негов наследник е ответницата.
С оглед на това на това безспорно се установява, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия, на първо място доколкото сама е изявила такова желание
пред ищеца и на второ място, доколкото се установи, че тя е единствен собственик на
процесния топлоснабден имот.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД
и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
При това в периода са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Монитор” и в сила от
11.07.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
3
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
От представения по делото договор от 24.09.2002 г. се установява, че е сключен
договор между Етажната собственост и третото лице помагач „МХ Елвеко“ за извършване на
услугата топлинно счетоводство. От представения по делото договор от 09.06.2020 г. се
установява, че е бил сключен договор и между ищеца и „МХ Елвеко“ за извършване на
услугата дялово разпределение.
С оглед доказването на доставеното количество топлинна енергия до процесния имот
по делото е приета съдебно-техническа експертиза. От нея се установява, че ответницата е
ползвала ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава й е била
начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ
за доставка на БГВ. Ответницата е разполагала в жилището си с 4 броя отоплителни тела -
радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4 броя термостатни
вентили, както и с 1 брой щранг-лира в помещението баня и 2 броя водомери за отчитане на
БГВ. От м. 05.2017г. до 04.2019г. е извършвано дялово разпределение от четирите броя
ИРРО /Индивидуален разпределител за разход на отопление/, както и от ТЕ отдадена от 1
брой щранг-лира в помещението баня, на която липсва възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя но изчислителен път. През същия
период ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода
05.2017г. - 04.2019г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 2
броя технически изправни и узаконени водомери за топла вода, като до края на процесния
период БГВ е отчитана по техните показания. Вещото лице е изчислило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1943,25 лв. Вещото лице
посочва, че сумите за ТЕ за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. През процесния период, съобразно
изискванията на действащата през същия нормативна уредба в областта на енергетиката
ищецът-доставчик на топлинна енергия - „Топлофикация София“ ЕАД редовно, ежемесечно
е отчислявала за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в
абонатната станция. През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната
станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като
СТИ /Средство за търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е
преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и
експлоатационна годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/
юридически лица.
По делото е приета и съдебно-счетоводна за доказването на дължимите от
ответницата суми. Вещото лице посочва, че за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
начислените суми са 1766,28 лв. за топлинна енергия и 73,38 лв. за дялово разпределение. В
4
счетоводството на „Топлофикация" ЕАД има открита аналитична партида на абонатен
номер абонат 89985, като по нея има постъпили суми. Установява се, че са постъпили суми в
размер на 120,59 лв. и 58,83 лв. или общо сумата в размер на 179,42 лв. Издадените
изравнителни сметки, изготвени от MX "ЕЛВЕКО" ООД за топлоснабдения имот през
процесния период, са издадени и въведени в счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД
по следния начин: за отоплителен сезон 01.07.2017 г. до 30.07.2018 г. изравнителната сметка
е въведена в „Топлофикация" ЕАД на 31.07.2019 г. - сума (-407,12) лв. за възстановяване,
същата сума е намерила отражение в ОФ ********** от 31.07.2018 г., като е намалила
стойността на дължимото. За отоплителен сезон 01.10.2018 г. до 30.07.2019 г. изравнителната
сметка е въведена в „Топлофикация" ЕАД на 31.07.2019 г. - сума (-582,08лв.) за
възстановяване, същата сума е намерила отражение в ОФ ********** от 31.07.2019 г. като е
намалила стойността на дължимото. Вещото лице посочва, че общо дължимата сума за
периода е в размер на 1766,28 лв. за доставена топлинна енергия, 73,38 лв. за дялово
разпределение, 181,18 лв. дължима лихва върху сумата за топлинна енергия и 14,57 лв.
дължима лихва върху сумата за услугата дялово разпределение.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница и за дялово разпределние - представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е
чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от
Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е с правна квалификация
чл. 111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
5
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите:
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответницата е титуляр на правото на собственост като
наследен от .........., за който имот при ищеца е открита партида за абонатен № 89985.
Следователно между ищцовото дружество и ответника, като собственик на имота е налице
възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си характеристика
договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В
този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително договорът да е в
писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г.
на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в
сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от
купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените
купувачи и имат силата на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в
този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен
касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за топлинна енергия за
отопление и отдадена от сградна инсталация. Както вече се посочи от фактическа страна се
доказа твърдяното от ищеца – в имота на ответниците се ползва доставената от ищеца
топлинна енергия. Ответникът има качеството „битов клиент“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода.
6
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1943,25 лв., като същата е
начислена съобразно нормативните изисквания, а отоплителните уреди за били изправни. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за процесния период са
постъпили плащания от ответницата в размер на 179,42 лв., с оглед на което оставащата
дължима от нея сума е в размер на 1763,83 лв.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода. По делото не се доказа ответницата е погасила
оставащата дължима сума в размер на 1763,83 лв.
Ответницата в срок е релевирала възражение за погасяване по давност на част от
вземанията на ищеца, което съдът намира за основателно.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 16.06.2020 г. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.06.2017 г., са погасени по давност.
За процесния период са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи
условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по
отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г.,
започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2017 г. – от 15.07.2017 г., за
вземането за м. юни 2017 г. – от 15.08.2017 г. и т.н. Издаването на Общата фактура не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Задължението за заплащане на
посочената в общата фактура сума не е възникнало с издаването , то е възникнало преди
това и то въз основа на ползването на топлинната енергия. Да се приеме противното
становище, че давността започва да тече след изтичане на срока за плащане на общата
фактура, би означавало да се предостави възможност кредитора по едно вземане по своя
7
воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде нова за същото и така да
продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
С оглед изложеното и като взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24685/2020 г. на СРС, 143 състав, е било подадено
на 16.06.2020 г., погасени с изтичане на тригодишен давностен срок са всички вземания за
главници, чиято изискуемост е настъпила до 16.06.2017 г. Доколкото най-ранното
задължение е за м.май 2017 г. и същото е станало изискеумо на 15.07.2017 г., в настоящия
случай не са налице погасени по давност вземания.
С оглед гореизложеното предявения от ищеца иск за доставена от дружеството
топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Тази искова претенция е основателна в цялост като доказана.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. С оглед гореизложените изводи на съда за доказаната
фактическа обстановка при наличието на сградна инсталация в имота на ответниците,
сумата за дялово разпределение, претендирана от ищеца суми за ответника Р. Л. Д. се
дължат в претендирания размер.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответника топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от тях изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената.
В случая възражението за погасяване на част от задължението по давност е
основателно. Съдът намира, че с оглед липсата на уговорен срок за изпълнение на
задължението за сума за дялово разпределение, както и при съобразяване разпоредбата на
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД за сумата за дялово разпределение давността започва да тече, считано от
възникване на задължението. Погасени с изтичане на тригодишен давностен срок са всички
вземания за главници, чиято изискуемост е настъпила до 16.06.2017 г., с оглед на което
погасени за вземанията за месеците от февруари 2017 г. до май 2017 г., като видно от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза размера на погасените по давност суми е
10,48 лв.
С оглед на това искът за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата в
размер на 62,90 лв., като съответно бъде отхвърлен до предявения пълен размер от 73,58 лв.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите
8
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
идентичен на претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за подгряване на битова гореща вода, отопление и отдадена от сградна инсталация.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в
забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите. Вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза е
изчислило, че дължимата лихва за забава е в размер на 181,18 лв., който размер съвпада с
претендирания от ищеца, поради което предявеният иск за мораторна лихва върху цената за
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в размер 14,57
лв. за периода 31.03.2017 г. – 08.06.2020 г. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият
състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в
исковото производство, така и в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски: 208,92 лв. за държавна
такса, 400 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза, 400 лв. депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, 600 лв. за особен представител на ответника, както и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лв. За
заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 40,71
лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Съобразно уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата в размер на 1687,73 лв. разноски за исковото производство и 89,58 лв. за
заповедното производство.
9
В допълнение на това съобразно уважената и отхвърлената част от иска ответницата
следва да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 395,04 лв. за депозит за назначената
съдебно-почеркова експертиза, а ответникът следва да заплати сумата в размер на 4,96 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ №
23Б и Р. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, че съществува вземане на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, ул.
„Ястребец“ № 23Б и Р. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, част от сумите, за които е била издадена Заповед да
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.07.2020 година, издадена по
ч.гр.дело № 24685/2020 година по описа на Софийски районен съд, 143 състав, а именно:
1766.28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: гр. Сза периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 16.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 181,18 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 8.6.2020 г. върху цената на доставената топлинна енергия, както и
сумата от 62,90 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
7.2017г. до м 04.2019г., ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, като над този размер до първоначално претендирания от 73,38
лева и за периода от 01.02.2017 година до 30.06.2017 година за услугата дялово
разпределение , както и за мораторната лихва за услугата дялово разпределение в размер на
14.57 лв. за периода от 31.3.2017 г. до 8.6.2020 г.– отхвърля исковите претенции поради
недоказаност и настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА Р. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С да заплати на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 Б сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 24685/2020
година по описа на Софийски районен съд в размер на 89,58 лв. и пред исковия съд по
гр.дело № 42421/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски в размер на
1687,87 лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА Р. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С да заплати по сметка на Софийски
районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III” №54 сумата 395,04 лв.-депозит за
съдебно-почеркова експертиза, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
10
управление - гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б да заплати по сметка на Софийски районен
съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III” №54 сумата 4,96 лв. .-депозит за съдебно-
почеркова експертиза съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – “МХ Елвеко“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – град
София, ул. Булина Ливада- ниска сграда до бл. А32.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението – препис да се изпрати и приложи по ч.гр.дело
24685/2020 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11