№ 105
гр. Враца , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200375 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от Б. Л. Н., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. Н. поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Главен инспектор Р. В. – зам. началник в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с
доводи, че осъденият няма положителни прояви, заложените в плана цели не са
изпълнени в пълен обем, а Н. не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение № 27/20.05.2021 г., постановено по НОХД № 250/20
г. по описа на PC Белоградчик и имащо значение на влязла в сила присъда, Н. е бил
признат за виновен в извършване на две престъпления - по чл.343в, ал. 2 НК, като му
е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца и "глоба" в
размер на 250 лв. и по чл.345 ,ал. 2, вр.ал. 1 НК, като му е било наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 месеца.
На основание чл. 23 НК, съдът му е определил общо наказание "лишаване от
свобода" за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален "строг" режим и
Глоба в размер на 250 лв.
1
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 28.05.2021 год., като до момента
е изтърпял фактически 2 месеца и 7 дни. От работа му се зачитат 3 дни или общо 2
месеца и 10 дни.
Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 20 дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са отчетени средни
стойности – 51 точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните
„Отношение към правонарушението“ - поема отговорност за действията си, но в
известна степен омаловажава техния характер; „Начин на живот и обкръжение“ -
има връзки с криминално проявени лица, податлив на тяхното влияние; „Умения за
мислене“ - често действа импулсивно и необмислено, без да предвижда всички
последствия от действията си. Повтаря едни и същи грешки. Липсва дългосрочно
целеполагане. Забелязва се липса на мотивация да съобразява поведението си с
установените норми и правила в обществото;
Според ИСДВР, рискът от сериозни вреди спрямо обществото е бил среден,
като индикация за това е извършеното деяние – шофиране без СУМПС. Рискът от
бягство е бил определен като е нисък. Рискът от вреди за служителите и за останалите
лишените от свобода по време на изтърпяване на присъдата също е бил определен като
нисък.
В изготвения План за осмисляне на сводното време като цели са били заложени
пълноценно оползотворяване на престоя в ЗОЗТ; Ограничаване на участието в
субкултурни дейности; Преценка на минало поведение; Повишаване на мотивацията за
откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални контакти;
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от
рецидив и вреди се запазват за всички категории.
От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е
констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в
Н. се наблюдава частична положителна промяна, но относително краткия престой в
затвора не позволява пълноценното проследяване на поведението му и отношението
му към режимните изисквания.
Посочено е, че осъденият е спазвал изискванията на ЗИНЗС, няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на
положителни прояви до момента. От 05.07.2021г. посещава образователен курс
„Опознай родината“.
2
Инспектора СДВР обаче е категоричен, че като се има предвид, краткия
престой на Н. в затвора, той все още не е дал достатъчно категорични доказателства за
промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот - въпреки че
демонстрира добро поведение и не са регистрирани агресивни прояви и други форми
на неподчинение на служителите от надзорно-охранителния състав, в живота на
свобода той води начин на живот, несъвместим с добрите нрави и общочовешки
ценности.
Наред с това, договорените дейности, отразени в Плана на присъдата не са
изпълнени в пълен обем, поради което и според ИСДВР индивидуално - корекционната
работа с осъдения трябва продължи в посока промяна в нагласите и формиране на
критично отношение към досегашното криминално поведение и постигане на целите
по чл.36 от НК.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони, които
са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл. 439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.
Приложените мерки за корекция не са дали очакваните резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото
лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
3
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
Фактът, че е лицето е осъждано многократно и за различни престъпления,
включително и с наложени наказания "лишаване от свобода", с ефективно изтърпяване
показва, че липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Рискът от вреди е насочен към всички участници в движението по пътищата, в
т. ч. и деца.
Налице са дефицитни зони, свързани с начина му на мислене и отношението му
към настоящото правонарушение в които не са постигнати нужните промени. Именно
в тази връзка, трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от
свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия период от
време, през който те са в затвора.
Така, в плана към присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от
свобода да се работи в насока към преоценка на минало поведение и повишаване на
мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални
контакти, анализ на причините, довели до правонарушението, приучване към социално
приемливи модели на поведение. Трудностите, свързани с идентифициране и
дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за
решаването им, както и фактът, че стойността на риска от рецидив е запазил
стойностите си почти непроменени от началото на изпълнение на наказанието,
навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му
към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене, резониращ
със социално приемливи модели на поведение. В тази насока, съдебният състав
намира, че е необходим един по-продължителен период, съобразен с размера на
наказанието, в който осъденото лице да преосмисли отношението си към
правонарушението.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно убедителни доказателства за
своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36
от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
4
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Л. Н., роден на *** в с.
Дреновец, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно
определение № 27/20.05.2021 г., постановено по НОХД № 250/20 г. по описа на PC
Белоградчик и имащо значение на влязла в сила присъда, с остатък от 20 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5