М О Т И В И
към Присъда № 10 от 16.10.2012 год. по НОХД № 377/12 год. по описа на Чирпански районен съд
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия А.Г.Д. за това, че на неустановена дата в началото на месец декември, но преди 12.12.2011 год. в
землището на с.Опълченец, обл.Стара Загора,
без редовно писмено позволително е взел и извозил от Държавния горски
фонд - отдел 190, подотдел буква „Ф” на Териториално поделение ДГС Чирпан с директор
** при „ЮИДП” ДП Сливен, с ЕИК:*********, с управител ** 1 пр.куб.м.
дърва за огрев – дъб, разновидност „цер” на обща стойност 32 лева без ДДС или
38.40 лева с ДДС, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по
чл.235, ал.6 вр. с ал.1, предл.4 и 5 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимия А.Г.Д., както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание „глоба”.
Подсъдимият А.Г.Д. в съдебно
заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия адв.** от
АК гр.Стара Загора, в хода на съдебните прения заема на подсъдимия да му бъде
наложено наказание „глоба”.
Съдебното следствие по делото е проведено
по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна, да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид
направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия,
при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на
страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Г.Д. е роден на *** ***,
обл.Стара Загора, ул.„Гривица” № 12, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН:**********.
В началото на месец декември 2011 год. преди 12.12.2011
год. през деня, подс.Д. решил да отиде в гората на с.Опълченец и да събере
дърва за огрев. Нямал позволително за сеч или за събиране на дърва, но въпреки
това впрегнал коня в каруцата и тръгнал към гората. Конят и каруцата били
собственост на баща му. Отишъл до гората, която се намирала на северозапад от
с.Оризово. Навлязъл по черния път навътре в гората, в местността „Бубалия”. Там
намерил паднали на земята сухи дървета от дъб, разновидност „цер”. Започнал да
събира с ръце сухите клони. Натоварил в каруцата един кубик дърва и се прибрал
в дома си, там ги разтоварил на двора. На 12.12.2011 год. в дома на подсъдимия
била извършена проверка от служителя на ДГС Чирпан, свидетелят ** и служител на
РУП Чирпан, свидетеля **. В дома на подсъдимия били открити незаконно добитите
дърва от дъб. След като били измерени от служителя на ДГС Чирпан се установило,
че са 1 пространствен кубичен метър. На подс.Д. бил съставен акт №
000442/12.12.2011 год. Дървата били иззети с акта и оставени с разписка в подс.Д.,
на съхранение. При извършеният в хода на разследването следствен експеримент
било установено, че мястото откъдето подс.Д. е събрал дървата се намира в
местността „Бубалия” от Държавната горска територия, отдел № 190, подотдел
буква „Ф”.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза, стойността на 1
пространствен куб.м. дърва за огрев – дъб, възлиза общо на 32.00 лв. без ДДС
или 38.40 лв. с начислено ДДС.
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимия Д., както и от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства – обяснения на
обвиняемия (л.21-22 от ДП), свидетелски показания (л.27-30 от ДП), справка за
съдимост (л.35 от ДП), декларация СМПИС (л.37 от ДП), протокол за следствен експеримент (л.31 от
ДП), СОЕ
(л.33 от ДП), сигнал на РДГ № 50/09.01.2012 год. (л.12 от ДП), копие от
акт № 000442/12.12.2011 год. (л.13 от ДП), копие от разписка №
000067/12.12.0211 год. (л.14 от ДП), копие от рапорт вх.№ 754/13.12.2011 год.
(л.15 от ДП), както и от приетото в хода на съдебното следствие писмено
доказателство - справка за съдимост на подсъдимия, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при условията на чл.373, ал.3
от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият А.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.235, ал.6 вр.ал.1, пр.4 и 5 от НК. Непосредственият обект на деянието
са обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването
на горските територии в Република България, с цел гарантиране на
многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. В рамките на
тези отношения се извършва и съхраняването на българските гори като национално
богатство. От материалите по делото се установи, че деянието е довършено, тъй
като са причинени вреди, изчислени по пазарни цени. В случая, предметът на деянието са 1
пр.куб.м. дърва за огрев – дъб, които са
били взети и извозени от обвиняемия от горски фонд, каквато е
територията на местността „Бубалия” от Държавната горска територия, отдел № 190,
подотдел буква „Ф” в землището на с.Опълченец на Държавен горски фонд. От
материалите по делото се доказа по безспорен начин и реализирането на
изпълнителното деяние „вземане” и „извозване”, което е било извършено от
обвиняемия, без да има издадено писмено позволително за това.
От установената в с.з. фактическа
обстановка и от обективираните действия на обвиняемия следва извода, че към
момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел е, че за вземане и извозване на дървета е следвало да
има издадено позволително, като е съзнавал, че не притежава такова.
За да приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, съдът изходи от сравнително малкото
количество - 1 пр.куб.м. и ниската стойност - 32.00 лв. без ДДС или 38.40 лв. с
начислено ДДС (по-малко от размера на една минимална работна заплата за
Република България, към момента на извършване на деянието) на вещите, предмет
на престъплението, разкриващи незначителност на вредните последици, предвид
които престъплението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Следователно обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин и на основание чл.235, ал.6 вр.ал.1,
предл.4 и 5 от НК, обвиняемият следва да бъде признат за виновен и наказан.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК, за извършеното престъпление алтернативно са предвидени
по вид и размер наказания - лишаване от свобода до една година или пробация,
или глоба от 100 до 300 лева.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимия А.Г.Д.,
вид и размер на наказанието, при условията на чл.58а към който препраща
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на деянието,
имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания, изразеното
от него критично отношение към извършеното, липсата на предишни осъждания,
както и тежкото му материалнобитово положение (към датата на извършване на
деянието, подсъдимият не е получавал доходи и недвижими имоти, съгласно
приложената към досъдебното производство - декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние). Отегчаващи вината обстоятелства, съдът не
отчете.
Ето защо съдът определи и наложи
на подсъдимият А.Г.Д. наказание при условията на чл.373, ал.2 от НПК вр.чл.58а
от НК, отчитайки при това, само смекчаващи отговорността обстоятелства и с
оглед постигане целите на чл.36 НК, а именно - „глоба” в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Съдът на основание чл.53, ал.2,
б.„б” от НК, постанови - 1 пространствен куб.метър дърва от дъб, разновидност
„цер”, предоставени на отговорно пазене на подсъдимия А.Г.Д. да се върнат на
Териториално поделение ДГС Чирпан с директор ** при „ЮИДП” ДП Сливен с
ЕИК:********* с управител **.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 25
(двадесет и пет) лева.
IV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимия
и незачитане на
установените норми на поведение.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: