Р Е Ш
Е Н И Е
№ 386/23.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети октомври двехиляди
и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при секретаря Ж.Г., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 587 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на М.Н.Б. в качеството й на ЕТ с фирма „Т – М.Б.“ против Решение № 401/ 14.06.2019 г. по гр. д. № 2215/ 2018 на РС Хасково, с което е отхвърлен предявеният против „Болкан
Лес“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1300. 74 лв., представляваща
разлика между авансово заплатена сума за доставка на дървен материал по Фактура
№ **********/ 01.07.2015 г. и цената на доставения материал по Фактура № **********/
07.07.2015 г., както и предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 424. 77 лв.
- обезщетение за забава върху главницата
за периода 02.07.2015 г. – 18.09.2018 г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че ответникът е
неизправна страна по договора за продажба на дървесина. Предвид изложеното се
иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с
което предявеният иск се уважи изцяло.
Въззиваемият „Болкан Лес“ ЕООД чрез
пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа и
правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна
и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е
допустима.
М.Н.Б.
качеството й на ЕТ с фирма „Т.–М.Б.“ е предявила против „Болкан Лес“ ЕООД обективно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД общо за сумата от 1725. 51
лв., от които 1300. 74 лв., представляваща разликата между авансово платената
покупна цена и стойността на доставения дървен материал, и 424. 77 лв. – лихва
за забава върху главницата за периода 02.07.2015 г. – 27.06.2018 г.
По делото не е
спорно, че между страните е сключен договор за продажба на дървен материал, по
който ищцата в качеството си на купувач е превела на ответника авансово сумата
от 6000 лв. Не е спорно също така, че в изпълнение на договора ответникът е
доставил на ищцата дървен материал на стойност 4699. 26 лв.
Спорен между
страните е въпросът налице ли са за предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
разваляне на договора за продажба, въз основа на което ищецът претендира част
от авансово платената цена. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Правото да развали договора принадлежи на изправната
страна по него. То може да бъде упражнено извънсъдебно, но е възможно
волеизявлението за разваляне да се извлича от претенцията на изправната страна
за връщане на даденото по договора, както е в настоящия случай.
Между
страните е сключен договор търговска продажба на дървен материал, по който
предаването на стоката се извършва в управлявания от ответното дружество
временен склад в горската територия, където се складира добитата от сечището
дървесина. В този случай по силата на чл. 320 ТЗ продавачът следва да уведоми
купувача, че стоката се намира в склада, който следва да организира сам
вдигането й и транспортирането до желаната от него дестинация. Ако купувачът не
се яви в уговорения срок за приемане на стоката, той изпада в забава и в този
случай, за да се освободи от задължението за предаване, продавачът разполага с
предвидените в чл. 328, ал. 1 ТЗ възможности:
да я предае за пазене,
да я продаде по пазарни цени или на
публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото
на продажбата или на търга или при бързо развалящи се стоки да ги продаде без
предизвестие. В настоящия случая от представения по делото Отговор изх. № 9/
10.02.2017 г. и показанията на св.Т.Т. се установи, че продавачът е добил
уговореното количество дървесина и е уведомил за това ищцата, която обаче не е
организирала прибирането й от временния склад на ответника. С неявяването си да
получи заплатения авансово дървен материал ищцата е изпаднала в забава.
Забавата на купувача обаче не освобождава продавача от задължението да предаде
стоката, след като не се е възползвал от предвидените в чл. 328, ал. 1 ТЗ
възможности. Именно защото задължението му за предаване на стоката не е
отпаднало, с отговора от 10.02.2017 г. е поел ангажимент да осигури дължимата
дървесина на стойност 1300. 74 лв. и да уведоми купувача за получаването й. Ответникът,
в чиято тежест е, не ангажира доказателства, че е добил допълнително уговорената
дървесина и че е уведомил за това ищцата, поради което съдът намира, че същият
е неизправна страна по договора за продажба, което дава право на купувача да го
развали за неизпълнената част, което той е упражнил с предявяване на настоящата
искова претенция. Показанията на св. Т.Т., че купувачът е бил уведомен за
осигурения дървен материал, се отнася само за първоначално добитата дървесина,
която купувачът не е отишъл да прибере. По изложените съображения съдът намира
предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1300. 74 лв., представляваща
разликата между авансово платената цена и доставената дървесина, за
основателен, тъй като с развалянето на договора за неизпълнената част е
отпаднало основанието въз основа на която е платена и подлежи на връщане от
продавача. Поради това, като достигнал до извод за неоснователност на исковата
претенция, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да се отмени, вместо който се постанови нов, с който предявеният иск се
уважи изцяло.
Обжалваното решение в частта, в която
предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 424. 77 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 02.07.2015 г. – 27.06.2018 г., следва да се
потвърди. Задължението за връщане на полученото при отпаднало основание е
безсрочно, поради което, за да изпадне длъжникът в забава, по силата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД следва да бъде поканен. В случая ответникът е изпаднал в забава,
считано от предявяване на настоящата искова претенция за възстановяване на
авансово платената сума от 1300. 74 лв., от което следва, че до предявяване на
иска той не е бил в просрочие.
С оглед изхода на
делото ответникът „Болкан Лес“ ЕООД следва да заплати на ищцата разноските по
делото в размер на 551. 02 лв., както са поискани със списъка на разноските.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 401/ 14.06.2019 г. по гр. д. № 2215/ 2018 на РС Хасково в частта, в която предявеният от М.Н.Б. в качеството
й на ЕТ с фирма „Т–М.Б.“
против „Болкан Лес“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1300. 74 лв., представляваща разлика между авансово заплатена сума за доставка
на дървен материал по Фактура № **********/ 01.07.2015 г. и цената на
доставения материал по Фактура № **********/ 07.07.2015 г., е отхвърлен, както
и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Болкан Лес“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. *** да
заплати на М.Н.Б. в качеството й на ЕТ с
фирма „Т – М.Б“, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.*** сумата от 1300. 74
лв., представляваща разлика между авансово заплатена сума за доставка на
дървен материал по Фактура № **********/ 01.07.2015 г. и цената на доставения
материал по Фактура № **********/ 07.07.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 18.09.2018 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Болкан
Лес“ ЕООД да заплати на М.Н. Б. в качеството й на ЕТ с фирма „Т–М.Б“ направените по делото
разноски в размер на 551. 02 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.