№ 106
гр. С., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500021 по описа за 2024 година
Депозирана е въззивна жалба от юриск.Н., пълномощник на
„Електроразпределение юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „ Х.Г.Данов“, № 37 против решение № 913/01.12.2023 г. по
гр.д. № 4826/2023г. на Районен съд – С., в частта с която е било признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че Д. К. Й., ЕГН ********** от
гр. С., ул. „Б. **, не дължи сумата от 42.00 лв., представляваща част от
допълнително начислена електроенергия, съгласно фактура №
**********/01.0118.2011г. за период от 01.08.2022 г. – 07.08.2022 г., за
електромер № **********, с ИТН 4364857, за обект находящ се в гр. С., ул.
„Б. **.
В обжалваната част решението е обжалвано като неправилно и
незаконосъо.бразно. Цитираните от ВЛ ( на 20 стр.от СТЕ) цени, които да се
приложат за периода от 01.08.2022г. до 07.08.2022г. касаели друго търговско
дружество – „ ЕВН България – Електроснабдяване“ ЕАД и не може ли да се
прилагат по отношение вземанията на жалбоподателя. В чл.56, ал.1 и ал.3 от
1
ПИКЕЕ на какви цени ЕР ЮГ фактурира неправилно отчетените количества
ел.енергия. ВЛ било установило, че тези цени са правилно приложени в
случая. С отговора на 3 въпрос от СТИ, ВЛ е посочило, че преизчислението на
количествата електроенергия е правилно и методиката е приложена коректно.
Стойността на дължимата ел.енергия е била начислена по опредЕ.та от КЕВР
пазарна цена.
Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и предявения
иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.П., пълномощник на Д. К. Й., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Посочено е, че правилно първоинстанционният съд е отчел
обстоятелството, че за периода 01.08.2022г. – 07.08.2022г., електромерът е
отчитал потребената ел.енергия, а едва след това е спрял да отчита. Ето защо,
за този период от време не следвало да се начисли цена на ел.енергия, каквато
се начислява в случаите, при които въобще не се отчита ел.енергия. Като не е
отчел това обстоятелство, жалбоподателят е начислил в повече дължима сума
за ползвана ел.енергия, която всъщност не била използвана. Освен това
жалбоподателят не бил спазил процедурата по уведомяване за извършената
проверка. Страната излага множество аргументи за това, че целия предявен
от нея иск е следвало да бъде уважен, но съдът не следва да ги докладва, тъй
като тя не е депозирала въззивна жалба против решението.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
деловодни разноски.
В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и
представител юриск.Н. в писмено становище моли да се даде ход на делото,
заявява че поддържа въззивната жалба, така както е депозирана и моли тя да
бъде уважена. Претендира деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява. Процесуалният и представител адв.П. в писмено становище до
2
съда заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
депозирания отговор на нея. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред съда е бил предявен иск за установяване по отношение на
въззивника, че ищецът Д. К. Й. не дължи сумата начислена и с фактура
**********/01.11.2011г. за начислена и ел.енергия за обект с измервателна
точка 4364857 в гр.С.. от данните по делото е безспорно, че въззивникът е
дружество, което е доставяло ел.енергия на въззиваемата страна/ищец.
Начислената на ищеца с фактура **********/01.11.2011г. сума в размер на
493.86лв. е била за неизмерена и незаплатена ел.енергия за периода
01.08.2022г. – 07.09.2022г. (37дни). При извършване на съдебно –
техническата експертиза ВЛ е установило, че електромерът, който е
дефектирал всъщност е изпращал данни за ползваната от ищеца ел.енергия от
01.08.2022г. до 07.08.2022г. Тези данни ВЛ е получило от ответника по иска,
настоящ жалбоподател, поради което съдът счита, че се явяват безспорни.
При начисляване на дължимата сума обаче ответникът е приложил тарифата
от 0.653256лв. за kWh. вместо да съобрази факта, че макар и с неработещ
дисплей електромерът е продължил да отчита и да предава дистанционно
данни за ползваната ел.енергия, поради което за периода от 01.08.2022г. до
07.08.2022г. е следвало да приложи тарифата от 0.25лв. за kWh.
Съдът намира, че при разрешаването на спора следва да се следва
принципът на добросъвестността. Въззивникът при съставяне на процесната
фактура **********/01.11.2011г. е разполагал с данни от разчетения софтуер
на сменения електромер, че всъщност той е отчитал данни не до 01.08.2022г.,
а до 07.08.2022г. и въпреки това е начислил задължението на въззиваемата
3
страна при завишената тарифа от 0.653256лв. за kWh. вместо по 0.25лв. за
kWh. Това поведение е меко казано недобросъвестно. Въззивникът освен, че
не е спазил принципа на добросъвестност не е спазил и разпоредбата на чл.
48, ал.1 от ПИКЕЕ според който при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от
90 дни. В случая средството за измерване на ел.енергия е спряло да отчита на
07.08.2022г., поради което от тази дата е следвало да се начисли
допълнителната ел.енергия. Като не е отчел посочените по – горе
обстоятелства въззивникът е допуснал да бъде начислена в повече сума в
размер на 42.00лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна са дължими деловодни
разноски за тази инстанция. Такива са претендирани и са доказани в размер
на 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 913/01.12.2023 г. по гр.д. № 4826/2023г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „ Х.Г.Данов“, № 37 да заплати на Д. К. Й., ЕГН
********** от гр. С., ул. „Б. ** сумата от 400.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната фаза на производството.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5