РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 09.10.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав , в публично заседание на осми октомври , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Е. Р. …………и в присъствието на
прокурора………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 555 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване
.
С решение № 66 / 15.01.2020г. постановено по гр.д.№
7138/ 2019г. Плевенски районен съд ОСЪЖДА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 144 от СК, Р.Й.Р. ЕГН **********, да
заплаща на И.Р.Р., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 153 лева, считано от датата на завеждане на
делото 31. 10. 2019 г. до настъпване на законни причини за нейното нейното
изменение или прекратяване, ведно с лихвите за забава, считано от датата на
падежа на всяка дължима вноска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до 300 лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, ал. 6 от ГПК, Р. Й.Р.
ЕГН **********, от гр. П., ж. к. ***, ***
– Г - 10, да заплати на И. Р.Р., ЕГН **********,***, направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, ал. 6 от ГПК,
Р. Й. Р.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.
к. ***,
*** – Г - 10, да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер
на 220
върху размера на издръжката и 5
лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. ДОПУСКА,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението.
Това
решение е съобщено на Р.Р. ,чрез
пълномощника адв.Д.Н. на 24.01.2020г.,
откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 27.01.2020г.по пощата е
подадена въззивна жалба от Р. Й.Р. ЕГН **********,чрез пълномощника му адв.Д.Н. .
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.Впоследствие е била отстранена и нередовност на
въззивната жалба ,свързана с липсата на доказателства за внесена дължима
държавна такса за въззивното обжалване.
Жалбата съдържа твърдения в какво
според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е
искането, подписана е от пълномощника на
жалбоподателя.
Решението на
РС-Плевен се обжалва в осъдителните спрямо Р.Й.Р. части.
Представен е бил препис за връчване на другата
страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна И.Р. .
По –късно е
депозирано писмено становище от пълномощника и –адв.А.К. според която решението
на РС-Плевен е правилно и законосъобразно.
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в
рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите
оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо, но неправилно
решение ,което по тази причина следва да бъде отменено в обжалваните му
части и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор
с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото
доказателства се установяват следните съществени за изхода на спора
обстоятелства,по които всъщност няма и спор между страните по делото :
-
Че
И.Р.Р. е дъщеря на ответника по иска Р.Й.Р.
-
Че
същата е навършила пълнолетие на 19.05.2018г.
-
Че
същата е редовна студентка в Регионална консерватория на град **** –Ф. за
учебната 2019 / 2020г. по специалност ударни инструменти.
-
Че
същата няма достатъчно доходи или свое имущество от които да се издържа .
Спорният въпрос
,който е стоял пред РС-Плевен и който се поддържа с въззивната жалба е за това
дали ответникът по иска Р.Р. може да дава необходимата издръжка на дъщеря си
без особени затруднения.
Този спорен въпрос е решен от РС-Плевен в
противоречие със закона , с установената по делото фактическа обстановка
относно имотното състояние на бащата Р.Р. и в противоречие с трайната съдебна
практика по този въпрос.
РС-Плевен в
мотивите на решението си е посочил ,че „ имайки предвид ,че ответникът
реализира доходи от трудова дейност ,съдът счита че за него не би било проблем
да плаща месечна издръжка в размер на 153 лв. Съдът взе под внимание ,че
ответникът е в трудоспособна възраст и въпреки затрудненията си е длъжен да
осигури в достатъчна степен средствата за издръжката на И. .“
Тези мотиви на
РС-Плевен не отчитат същественото за изхода на спора обстоятелство,че
предявеният иск не е по чл. 143 от СК
,който касае издръжката на ненавършили пълнолетие деца и която издръжка се дължи безусловно от родителите им
, а се касае за иск по чл. 144 от СК в какъвто случай издръжката се дължи само ако не съставлява особени
затруднения за родителя.
Самият РС-Плевен е приел ,че даването на издръжка от Р.Р. ще
съставлява затруднение за него ,но въпреки това е счел ,че тя се дължи в определения
размер. В т.см. мотивите на РС-Плевен са вътрешнопротиворечиви и не обосновават
направения от РС-Плевен краен извод за
дължимост на издръжката.
По делото , обаче са събрани доказателства за реализирания от
ответника доход от трудови правоотношения ,като първоначално той е работил в
„Юроспийд „ООД ,като от представеното удостоверение издадено на 20.12.2019г. се вижда ,че
реализираното от него нетно трудово
възнаграждение е било съответно 443,09 лв. за м. ІІ.2019 г. ;489,86 лв. за
м.ІІІ.2019 г. ; 534,36 лв. за м. ІV .2019г.; 273,69 лв. за м. V. 2019г.
Впоследствие , от
15.08.2019г. същият е започнал работа като шофьор лекотоварен автомобил в „***“ ЕООД с основно месечно възнаграждение 560лв. Пред ПлОС беше представен трудов договор № ****/
04.09.2020г. с „**** „ ЕООД за длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил
„, според който работникът ще получава
основно трудово възнаграждение в размер на 610лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка
година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на
същата ,сходна или със същия характер работа ,длъжност или професия.
Както се вижда от
тези доказателства реализираният от ответника доход е бил в размер на
минималната за страната работна заплата , а в част от изследвания период
реализираният нетен доход дори е бил под този размер.
Заедно с това не се
установява ответникът да има някакви други доходи ,извън трудовото
възнаграждение ,нито пък са установени парични влогове или
такова имущество от което той да може да осигурява без затруднения
издръжка за пълнолетната си дъщеря.Поради това съдът приема ,че с реализирания
от него месечен доход в размер на минималната за страната работна заплата ответникът може да посреща само собствените
си потребности ,но не може да се позволи без затруднения да дава издръжка и
на пълнолетната си дъщеря.В т.см. според
въззивната инстанция не е налице посоченото важно условие за уважаване на иска
по чл. 144 от СК – родителят да може да
дава необходимата издръжка без особени
затруднения . Поради тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед този изход
на делото ,следва въззиваемата страна И.Р. да бъде осъдена да заплати на
въззивника направените от него деловодни разноски общо в размер на 1010,16 лв.
/ 450 лв. адвокатски хонорар за ПлРС ; 450лв. адвокатски хонорар за ОС-Плевен и
платена д.т. 110,16 лв. за въззивно обжалване/ . Не е направено от насрещната
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Поради изложеното,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 66 / 15.01.2020г., постановено по гр.д.№
7138/ 2019г. на Плевенски районен съд в обжалваните части с които Плевенски районен съд ОСЪЖДА, НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 144 от СК, Р.Й.Р. ЕГН **********, да
заплаща на И.Р.Р., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 153 лева, считано от датата на завеждане на
делото 31. 10. 2019 г. до настъпване на законни причини за нейното нейното
изменение или прекратяване, ведно с лихвите за забава, считано от датата на
падежа на всяка дължима вноска до окончателното й изплащане и
ОСЪЖДА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, ал. 6
от ГПК, Р. Й.Р. ЕГН **********, от гр. Плевен, ж. к. ***, ***
– Г - 10, да заплати на И. Р.Р., ЕГН **********,***, направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв.,както и
ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, ал.
6 от ГПК, Р. Й. Р.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.
к. Дружба, 319 – Г - 10, да заплати
в полза на ПлРС държавна такса в размер на 220
върху размера на издръжката и 5
лв. в случай на издаване на изпълнителен лист ,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Р.Р., ЕГН **********,срещу Р.Й.Р. ЕГН ********** иск с правно
осн. чл. 144 от СК за ежемесечна
издръжка в размер на 153 лева, считано от датата на завеждане на делото 31. 10.
2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно с лихвите за забава, считано от датата на падежа на всяка дължима вноска
до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОАВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Р.Р.,
ЕГН ********** *** да заплати на Р.Й.Р.
ЕГН ********** ***-Г-10 направените от него деловодни разноски в общ размер 1010,16
лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280,
ал. 3 т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :