Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 573
гр.Бургас, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1843 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по
жалба на Л.К.А. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.
С.К. - БАК, против заповед за задържане на лице № 431зз-140/21.05.2020г.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като не се
оспорва процесуалната законосъобразност на същата, но се твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за задържане на лицето,
поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. К. – БАК,
който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.
Ответникът по жалбата – *- полицейски орган в 01
РУ-Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че заповедта е
законосъобразна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена
от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна
характеристика - оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.
53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както
предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от
заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето заподозрян в извършването на взломна кражба на дата 01.03.2020 г.- престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява
полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за
които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност
задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24
часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието
на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване
на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР
наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са
налице. С определението си за насрочване съдът е изискал от административния
орган, в съответствие с разпределената доказателствена
тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване на
заповедта. В изпълнение на това указание на 22.05.2020г. в съда са депозирани
писмени доказателства. Сред тях е налична докладна записка на л. 12 от
полицейския служител М. Желев, в която е посочено, че по оперативни данни
няколко лица, сред които и жалбоподателят, са съпричастни към извършването на взломна кражба, във връзка с която има образувано досъдебно
производство. На 21.05.2020 г., в 07:30 часа е била извършена проверка в
обитаваното от А. жилище на основание чл. 83 от ЗМВР (л. 14), при която не са
били намерени вещи, предмет на престъпление или представляващи интерес.
Веднага след това, жалбоподателят бил задържан с
обжалваната заповед.
По-късно на 21.05.2020 г. А. бил освободен. За периода на
задържането било снето сведение от него, а по твърдения на ответника и други
негови колеги са беседвали със задържания.
По мнение на настоящия състав, фактите, изложени
докладната записка и тези, които се установяват в преписката не подкрепят
извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен
към престъплението, описано в заповедта.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на
фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на
оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката не
са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е
евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за
издаване на оспорената заповед.
На първо място, в обжалваната заповед изобщо липсва
посочване на номер на образувано досъдебно производство, като самият ответник
посочва, че освен докладната записка, не са му били известни други данни за
съпричастност на А. към извършването на престъпление. Също така, ответникът
посочва, че е извършена полицейска операция във връзка с приложената на л. 13
заповед, в която общо е посочено да се извърши задържане на лица, извършващи
престъпления по линия „Имуществени престъпления“ и в частност „кражби на каси и
касоразбивания“, което сочи, че проверката на А.
всъщност изобщо не е извършена с оглед конкретно досъдебно производство. В
случай, че по даденото досъдебно производство има данни за извършителя на
деянието и се налага влизане в жилището му, то приложим е редът по чл. 161 от НПК, като се поиска разрешение за претърсване и изземване, а ако случаят е
неотложен- да се извърши действието, като се поиска последващото
му одобрение от съответния съд. Именно този ред гарантира правата на
гражданите. По мнение на съда, след като този ред не е приложен, то очевидно
данните по отношение на А. за съпричастност към извършено престъпление не са
били достатъчни за предприемане на действия спрямо него.
На следващо място, дори и да се приеме, че преценката за
извършване на проверка на помещение по чл. 83 от ЗМВР е адекватното действие,
то в самия протокол е отразено, че не са намерени вещи, предмет на престъпление
или представляващи интерес. Въпреки липсата на такива вещи обаче, А. е бил
задържан след проверката, като очевидно няма каквито и да е нови данни, извън
посочената по-горе докладна записка. В последната от своя страна, дори не е
посочен източник на информацията (бил той и анонимен), имайки предвид, че
същата е доста подробна. На практика, единствено тази докладна записка се явява
единствена данна за съпричастността на А., което
настоящият състав счита за недостатъчно, имайки предвид резултатите от
извършената проверка.
Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72
от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа" в случая не е оправдано, с оглед
наличните данни. Предвид това неправилен е бил изводът на полицейските
служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия,
за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието.
Настоящият състав намира, че в случая е налице и
нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа" не е оправдано, тъй като в случая не са налице конкретни данни,
че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо
от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
същата следва да бъде отменена.
Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания
акт, държавните такси, разноските по делото и възнаграждението
за един адвокат,
ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа,
издал акта. По делото е била
заплатена държавна такса в размер на 10 лв., а също
така е налице договор за правна
защита, в който е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед на това, доколкото полицейският орган, издал отменената заповед, е част от структурата на ОДМВР-Бургас, което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да
заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски
в общ размер на 410 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане на лице № 431зз-140/21.05.2020г., издадена от Георги Диянов *- полицейски служител на 01 РУ-Бургас, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24
часа на Л.К.А. с ЕГН: **********.*** да заплати на Л.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.