Определение по дело №1071/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1045
Дата: 25 април 2023 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20237180701071
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…..

 

Град Пловдив, 25.04.2023 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1071 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.60 АПК, във връзка с чл.188 ЗДДС

Образувано е по искането на „Шанс 2005“ ООД за спиране на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Шанс“, находящ се в град Куклен, ул. „Славянска № 26, стопанисван от „Шанс 2005“ ООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Не се сочат конкретни причини за исканото спиране, а изложените в жалбата съображения касаят единствено законосъобразността на оспорената заповед.

Съдът намира, че искането е направено от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, и в срока по чл.60, ал.5 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, обаче, то е неоснователно поради следните съображения:

Съгласно чл.188, ал.1 ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.60, ал.1-7 АПК. Т.е., предварителното изпълнение се допуска само по изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от основанията по чл.60, ал.1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материалноправните предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по чл.60, ал.1 АПК. Следователно разпореждането за допускане на предварително изпълнение на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС трябва да съдържа ясни мотиви, указващи конкретните фактически основания, свързани с наличието на поне една от изчерпателно изброените материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 АПК – осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

В настоящия случай съдът намира, че мотивите на административния орган за допускане на предварителното изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално да бъдат обвързани с предпоставките по чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важен държавен интерес, изразяващ се в спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в конкретния търговски обект, респективно правилното определяне на реализираните доходи и размера на публичните задължения на задълженото лице, както и опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и настъпването на значителни или трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

Съдът намира, че в случая е налице сериозно накърняване на държавните интереси и конкретно на интересите на фиска, за което говори неиздаването на фискални касови бележки както за контролната покупка в размер на 113,44 лева, така и за другите продажби, осъществени в обекта в размер на 947,50 лева, което не позволява да бъдат проверени извършените продажби и е предпоставка за 100 % укриване на реализираните обороти. От друга страна, комуникативната локация на търговския обект и видът на предлаганите хранителни стоки, които са изключително търсени и необходими в ежедневието на всички хора, сочат на съществено накърняване на фискалната политика на държавата, тъй като не могат да бъдат проверени реализираните обороти и правилно да бъдат определени дължимите данъци на дружеството.

Следователно, налице е необходимост от защита на значим и особен важен държавен интерес, изразяващ се в необходимостта да се пресече възможността за отклонение от данъчно облагане, да се осигурят постъпленията в държавния бюджет чрез правилно отчитане и регистриране на всички продажби в конкретния търговски обект, съответно заплащане на всички преки и косвени данъци върху реализираните приходи, като по този начин се осигури реалното функциониране на държавата и изпълнението на нейните икономически и социални функции. Т.е., разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е в достатъчна степен мотивирано, противно за заявеното в жалбата.

Неиздаването на фискални касови бонове или на касови бележки от кочан за отчитане на извършваните продажби към датата на проверката е не само основание за прилагане на принудителната мярка, но, доколкото влече като последица неотчитане на приходи в бюджета, представлява основание за допускане на предварителното изпълнение, както това изрично е посочено в мотивите на оспореното разпореждане. В този смисъл неоснователно и недоказано се явява твърдението на жалбоподателя за липса на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и за липса на нарушение. Тъкмо напротив, констатираните нарушения – неиздаване на фискален касов бон на стойност 113,44 лева, платена в брой, за която е издадена също и ръчна бележка от кочан, – по безспорен начин доказват наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК, защото ежедневното неотчитане на извършени продажби води до невъзможност да бъдат установени реалните обороти и реалните приходи в конкретния търговски обект, съответно до невъзможност да бъдат събрани реално дължимите публични задължения за преки и косвени данъци. Констатираните нарушения представляват опасност за настъпване на друга значителна или трудно поправима вреда за фиска, което също е предпоставка за допускане на предварително изпълнение по чл.60, ал.1 АПК.

Допуснатото предварително изпълнение означава, че целите на принудителната административна мярка ще се постигнат по-бързо, т.е., предварителното изпълнение ще доведе по-бързо до предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, допускани от същото задължено лице. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за смесване на целите на самата принудителна мярка и на предварителното изпълнение, доколкото цел има единствено и само административният акт, чието осъществяване се постига или чрез предварително изпълнение на акта, или чрез доброволно или принудително изпълнение след влизане в сила на административния акт.

Съдът намира, че в случая е спазен принципът на пропорционалност по чл.6, ал.2 АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предварителното изпълнение е насочено към запечатване на търговския обект, целящо да прекъсне незаконосъобразното поведение на жалбоподателя и да му се даде възможност да реорганизира дейността си и да обучи персонала си да използва въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, съответно да започне да регистрира и отчита всички извършени продажби в търговския обект чрез издаване на фискален или системен бон, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Т.е., не се засягат други права и законни интереси на жалбоподателя извън дейността в проверения търговски обект.

От друга страна, в жалбата дори не се твърди, съответно не се представят никакви доказателства, че за дружеството ще настъпят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. В този смисъл искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е напълно немотивирано и недоказано.

Водим от изложеното, съдът намира, че искането за спиране за предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Затова и на основание чл.60, ал.6 и 7 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Шанс 2005“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Куклен, ул. „Любен Каравелов“ № 26, представлявано от управителя Недрие Мустафова Юмер, за спиране на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Съдия: