Решение по дело №9449/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 564                                                    12.02.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и първи януари                                               две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 9449 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.Г.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, срещу К.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени от Т. на Ж. болки, отрицателно емоционално състояние и унижение от инцидент от 02.03.2018 г., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата 500 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на водено наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Посочено е, че на 02.03.2018 г. в гр. Бургас, ж. к. Славейков пред бл. 141 ответникът чрез захапване със зъби причинил на ищеца при изпълнение на служебните му задължения лека телесна повреда, изразяваща се в оток на показалеца на дясна ръка с наличие на охлузна рана по горната повърхност. За извършеното престъпно деяние Т. е признат за виновен с влязло в сила определение, с което е одобрено постигнато споразумение между ответника и Прокуратурата на РБ, като подсъдимият се е признал за виновен в това, че е извършил престъпления по чл. 269, ал. 1 НК спрямо ищеца.

Ответникът е посочил, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и моли за по-нисък размер на обезщетението.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 30.08.2019 г. определение по НОХД № 671/2019 г. на БOС е одобрено споразумение между OП – Бургас и К.Т., с което Т. се е признал за виновен в това, че на 02.03.2018 г. в гр. Бургас, ж. к. Славейков пред блок 141 чрез захапване със зъби причинил на полицейски орган – П.Г.Ж., лека телесна повреда – оток на показалеца на дясна ръка с наличие на охлузна рана по горната повърхност , с цел да принуди органи на власт да не извършат полицейска проверка – престъпления по чл. 131, ал. 2 НК и чл. 269, ал. 1 НК.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Владимир Неделчев е посочил, че инцидентът станал на 02.03.2018 г. при задържане на лицето, при което участвал и свидетелят. Лицето оказало съпротива, наложило се да се ползват помощни средства за задържането му и тогава К. отхапал пръста на Ж.. След това, когато се прибрали в управлението, свидетелят видял, че има кръв по дрехите на Ж.. Той посетил Бърза помощ, сложили му ваксина против тетанус. Прибрал се отново на работа и пръстът му бил обинтован. След почивните дни ищецът носел превръзка около 25 – 30 дни. Изпитвал дискомфорт при писане на компютъра, оплаквал се, че страда от безсъние. Споделял, че трудно може да си измие ръцете поради превръзката, изпитвал болка. След като свалил превръзката, също се оплаквал от болка. При задаване на въпроси от колеги защо е обинтован на него му било некомфортно да отговаря и затова малко се затворил в себе си, за да избягва въпроси, които по-скоро не били от загриженост, а подигравателни защо е станало така. Имало случай на ирония от страна на колеги. Поне два месеца след инцидента той изпитвал неприятни емоции и не чувствал пръста си особено комфортно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за частично основателен.

Видно от приложения по настоящото дело протокол от съдебно заседание, проведено на 30.08.2019 г. по НОХД № 671/2019 г. на БОС е одобрено споразумение между ОП – Бургас и К.Т.. Подсъдимият се е признал за виновен в това, че е извършил престъпления по чл. 269, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 2, предл. 4 НК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С последиците на влязла в сила присъда се ползва и одобреното от наказателния съд споразумение съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 413, ал.3 във вр. с ал. 2 НПК, според която одобреното споразумение е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Ето защо настоящият съд не следва да установява деянието, вината и противоправността в действията на Т. спрямо полицейските служители, въпреки че същите се доказаха по безпротиворечив начин и в настоящото производство посредством събраните гласни доказателства. На 02.03.2018 г. в гр. Бургас, ж. к. Славейков пред блок 141 ищецът като полицейски служител, заедно с други свои колеги, изпълнявали правомощията си да използват физическа сила и помощни средства (белезници) и да извършат полицейска проверка на ответника. Той отказал да се подчини на полицаите, като захапал със зъби показалеца на дясната ръка на Ж. и му причинил лека телесна повреда – оток на показалеца на дясна ръка с наличие на охлузна рана по горната повърхност, при което е причинена болка. Така описаното деяние, вината и противоправността в поведението на Т. са установени с влязлото в сила определение на наказателния съд. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства – вредата за ищеца по делото и причинната й връзка с виновното деяние на ответника.

Съдът възприема като достоверни и последователни показанията на свидетеля, който възпроизвежда в последователност възприети лично от него факти. Свидетелят Неделчев е посочил, че е видял ухапването на пръста на Ж. от Т., кръвта по дрехите на колегата му, който веднага след задържане на лицето е посетил Бърза помощ и му е сложена ваксина против тетанус и пръстът му бил обинтован. След това носел превръзка 25-30 дни. Ж. му споделил, че чувства болка в пръста, изпитвал дискомфорт при писане на компютър, трудно си миел ръцете. Тези наранявания са причинени именно от Т., като от ухапването на десния палец за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Свидетелят е посочил още, че след случая Ж. бил унижен от случилото се, задавали му въпроси в управлението с подчертана ирония. Ето защо съдът намира за установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между деянието на Т. и причинените на Ж. неудобства във връзка с извършеното от ответника, както и наличието на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в краткотрайни болки от ухапването, възмущение и унижение от случилото се.

Поради това е установена основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. За размера на същия съдът намира следното:

При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът кредитира показанията на свидетеля Неделчев, тъй като изразява непосредствени впечатления от поведението на ищеца и на ответника по време на и след случилото се.

Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя в настоящия случай засяга и здравето, и психическото състояние на ищците. Справедливо обезщетяване на нарушените права на пострадалия по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице. Съществени при определяне на справедливия размер обезщетение за преживяното от ищеца е обстоятелството, че действително той е претърпял болка и временен дискомфорт при писане на компютър и миене на ръката, резултат от поведението на Т., но не се е достигнало до никакви неблагоприятни последици за ищеца или негови близки. Периодът, свързан с негативни спомени и болки за ищеца, е бил изключително кратък – по-малко от месец. Наказателното производство е приключило изключително бързо със споразумение поради съдействието на обвиняемия. Следва да се отчете възрастта на ответника и на ищеца към датата на инцидента, професията на ищеца, характера и числеността на получените травми, продължителността на болките и проявлението им във времето; цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалия. Следва да се отчете и обстоятелството, че действията на ответника са извършени в присъствие на множество свидетели, което е засегнало в по-тежка степен чувството за достойнство на пострадалия, и то в качеството му на полицай, извършващ служебна проверка на ответника. Без значение е имало ли е състоятелна причина за буйстването на ответника и захапването на пръста на Ж., провокирано от действия на пострадалия, щом с поведението си Т. е преминал границата, изискваща подчинение на органите на реда и изпълнение на техните нареждания. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпял уронване на авторитета и болки и неудобства от причинената лека телесна повреда, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 500 лева. Принципът на справедливостта ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца като пряк резултат от непозволеното увреждане. Ето защо съдът намира, че са доказани от ищеца всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт и справедливото обезщетение възлиза на размера от по 500 лева. Съдът счита, че леката телесна повреда, нанесена спрямо ищеца, не е довела до дългосрочни болки и страдания, не е причинила пречка за придвижване, не е били причина за вземане на болнични и лечение. Поради това за разликата над сумата от 500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева искът за неимуществени вреди от нанесена телесна повреда следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за заплащане на причинени на ищеца имуществени вреди вследствие деянието на ответника съдът намира същия за основателен и доказан. Видно от приложения препис от адвокатско пълномощно и препис от протокол от съдебно заседание ищецът е бил представляван в досъдебното и съдебното производство от адв. Н., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на 14.01.2019 г. Т.е. налице е причинно-следствена връзка между деянието на Т. и направените от Ж. разноски за адвокат. Ето защо съдът счита, че ищецът е претърпял реално имуществени вреди в размер на 500 лева, с които следва да бъде обезщетен от ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ищеца понесените съдебно – деловодни разноски в размер на 357,50 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът дължи държавна такса в размер на 100 лева върху уважените искове, за които ищецът е освободен от държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД К.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на П.Г.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъпление, за което Т. се е признал за виновен по НОХД № 671/2019 г. на БОС, чрез причинена от ответника на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в оток на показалец на дясна ръка с наличие на охлузна рана, както и сума в размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019 г. до окончателното плащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 5000 лева.

ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на П.Г.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, съдебно – деловодни разноски в размер на 357,50 лева (триста петдесет и седем лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сума в размер на 100 лева (сто лева) държавна такса.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева