П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 27
август 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ЕЛКА ВАКЛИНОВА |
|
сложи за разглеждане докладваното
от съдия АТАНАСОВ
НЧД № 3072 по описа за 2019 г.
Съдебното
заседание започва със закъснение, поради
изчакване на представител на СГП.
На
именното повикване в 10.30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Б.В.Д. редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на
Съдебна охрана и със своя защитник АДВ.Ю.С., с представено
по делото пълномощно.
За
СГП се явява прокурор ВАКЛИНОВА.
ЗА
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ се явява инспектор М.М., с представено в днешното
съдебно заседание пълномощно.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Б.В.Д.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, работещ
в затвора, неженен (живущ на семейни начала), осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ
разясни на лишения от свобода правата, които има в настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Д.: Разбрах правата, които имам.
Отводи
няма да правя.
СЪДЪТ
разясни на страните правата от по чл.274 НПК и чл.275 НПК.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме възражения, искания и отводи.
СЪДЪТ
докладва делото с прочитане молбата на лишения от свобода Б.В.Д. за
условно-предсрочно освобождаване.
ИНСПЕКТОР
М.: Представям актуална справка за изтърпяното и остатъка към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме представената справка.
Нямам
доказателствени искания.
АДВ.С.:
Моля да приемете декларация от наше име, като считаме, че същата е относима за
предмета на делото. Видно от която подзащитният ми Б.В.Д. може да започне
работа веднага към „Р.85“ ООД, с посочен булстат и управител на фирмата, като
ще моля да приемете същата.
ПРОКУРОРЪТ:
Запозната съм, не възразявам да се приеме представената декларация.
ИНСПЕКТОР
М.: Да се приеме представената от защитата декларация.
Нямам
други доказателствени искания.
АДВ.С.:
Да се приеме представена справка от затвора, относима е.
Нямам
други доказателствени искания.
СЪДЪТ
намира, че така представените от страните писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
справката представена от началника на Затвора град София, както и декларацията,
представена от защитата на лишения от свобода.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Аз считам, че молбата на осъдения Б.В.Д. се явява основателна.
Извършена
е проверка въз основа на тази молба и е приложен доказателствен материал по
делото от страна на затворническата администрация гр. София.
Очевидно
е от представената справка за правно положение, че е налице изпълнена първата
формална предпоставка на изискването на чл.70 НК, за да бъде допуснато исканото
условно-предсрочно освобождаване, а именно да е изтърпяно повече от половината
от наложеното наказание.
С
оглед представеният доказателствен материал, всички депозирани становища по
повод на молбата, считам че са налице и достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения, доказателства, които сочат за положителната промяна в него по
време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни и други програми и безпроблемно
поведение що се отнася до отношенията с останалите лишени от свобода и в комуникацията
с администрацията на Затвора град София.
В
този смисъл, доказателственият материал сочи на изпълнена и на материално-правната
предпоставка заложена като изискване в чл.70 НК, за да бъде уважена молбата.
Аз
считам, че няма пречка молбата да бъде уважена, като предлагам и настоявам в
подкрепа на становището на администрацията на Затвора град София, в периода на остатъка от време за
изтърпяване на наказанието и през
изпитателния срок да бъде наложена пробационна мярка, като считам, че по този
начин ще бъдат изпълнени докрай целите заложени в чл.36 НК.
Моля
за вашия съдебен акт.
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора град София е сходно с това на представителя
на СГП, както по отношение на това, че е изтърпяно повече от половината от
наложеното наказание, така и по отношение на това, че са налични достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за
трайно поправяне и превъзпитаване на лицето, въз основа на същите мотиви, които
бяха изложени преди малко.
Моля
да постановите съдебен акт, с който да уважите молбата му и при евентуално постановяване
на положителен съдебен акт да постановите пробационни мерки през изпитателния
период.
АДВ.С.:
Моля да уважите депозираната молба за условно-предсрочно освобождаване на
Б.В.Д.,
като считам, че всичките предвидени в закона предпоставки са налични, за да се произнесете
със съдебен акт, с който да уважите молбата.
На
първо място, изтърпяна е повече от половината част от наложеното наказание.
Нещо
повече, на фона на седемнадесетгодишната присъда, която има Б.Д., 4 години и 8 месеца е остатък много
по-малко от половината от наказанието.
На
следващо място, считам, че са налице многобройни доказателства в затворническото досие, така също и в документите,
които са представени от администрацията на затвора за това, че Б.Д.
се е поправил и за това, че така както изисква закона са налични достатъчно доказателства,
че той се е поправил.
Видно
от доклада, който е приложен от инспектор Димитрова в кориците на делото, Б.Д. не
е спирал да работи. Откакто е постъпил в СЦЗ, дал е достатъчно убедителни доказателства
с отношението си към затворническата администрация, с отношението си към лишените
от свобода и в крайна сметка с отношението към деянието , което е извършил, осъзнава вината си, съжалява за случилото
се.
Фактът,
че не е спирал да работи през цялото време на изтърпяване на наказанието си
говори за лице, което е дало достатъчно доказателства за вече утвърдени трудови
навици.
Фактът,
че представихме доказателство относно това, че същият може да започне работа
веднага, в случай, че бъде освободен от затвора, също говори за това, че този
човек има намерение да води един нормален законосъобразен начин на живот.
Безспорно
от документите в затворническото досие и от докладите приложени от администрацията
на затвора е видно, че същият е семеен,
живее на семейни начала с жена, от която има дете и през целия си предстои
в затвора той е съхранил семейството си. Прави всичко възможно, за да се грижи
за детето, поради което аз ще моля да му дадете възможност на този човек да запази
семейството си така, както е успял до момента да го съхрани и считам, че никой
няма интерес от оставането му в затвора след като затворническата администрация
сочи, че планът на присъдата е изпълнен,
че той със своето поведение е показал, че може да се ресоциализира в обществото
и желае това да се случи.
Аз считам,
че е безпредметно в оставането му в затвора и това нещо, ако се случи ще бъде
само загуба на време за него, за семейството му, риск от евентуално съхраняване
на семейството и само ще бъде в тежест на държавата да издържа един човек,
който ако не е там може да работи, да плаща данъци и да се издържа.
Също
така считам, че е важно да приемете и че към настоящия момент той с работата си
в затвора получава заплата, от която му се удържа за обезщетяване на наследниците
на пострадалото лице.
Считам,
че и тези хора имат интерес той да излезе и да започне да работи, за да може да
изпълни задължението си да обезщети тези хора по-бързо те да получат своите
пари, за които Б.Д. е осъден.
Не
на последно място, аз искам да посоча, че не възразяваме да бъде наложена пробационна
мярка, каквато вие прецените, за остатъка на наказанието му за целия изпитателен
срок.
Моля
да приемете, че рискът от рецидив му е нисък.
Моля
да приемете, че този човек от както е постъпил в затвора е изпълнил всички
необходими неща, които му се дават като възможност в условията на затвора да
покаже, че се е поправил. Учил е, завършил е курсове по езици, не е спирал да
работи, с абсолютно всичко каквото може да му се даде като възможност в затвора
е показал добро поведение и е показал това, че се е поправил и че не мисли да
води престъпен начин на живот. Това е
човек, който е, може да си позволя да кажа, че е пример за лице, което отговаря
на изискванията за условно-предсрочно освобождаване.
Аз не
виждам какво повече може да направи, няма нито едно наказание, няма нито една
негативна постъпка или проява от както е постъпил в затвора.
Моля
да приемете, че едва навършил осемнадесетгодишна възраст е постъпил в затвора и
той там е получил своето възпитание, тъй като аз считам, че съзнателният си
живот е изкарал в условията затвора, което говори, че в никакъв случай не би могло
да му мине през ума да извърши престъпление, ако го освободите
условно-предсрочно.
В
заключение искам да цитирам Резолюция № (76) 2 на Комитета на министъра към
Съвета на Европа, където е указано, че условно-предсрочно освобождаване да се
дава веднага щом се появят благоприятни прогнози за развитие на лицето и се
сочи, че генералната превенция не следва да оправдава отказ от
условно-предсрочно освобождаване.
В случая
не само, че има благоприятни прогнози, но няма нито една негативна такава прогноза
за развитие на лицето, както също се сочи в Постановление №7/27.06.1970 г. на
Пленума на висшия съвет, изменено с Постановление №7/06.07.1987 г. следва да се
оценява възпитателното значение на условно-предсрочно освобождаване и то
своевременно да се постановява по отношение на осъдени, които са дали достатъчно
доказателства за поправянето си.
Аз считам,
че и към двете, и към резолюцията и към постановленията, които цитирах, спадаме
към настоящия момент и считам, че следва да съобразим с тези актове, които са
на Комитета на министъра към Съвета на Европа, както и Пленума на висшия съвет,
като в закона излишно се казва, че ако остатък е голям от неизтърпяната част на
наказанието не следва да бъде единствено основание за отказ от
условно-предсрочно освобождаване, както и факта, че условно-предсрочното
освобождаване не означава изцяло прекратяване на изпълнение на наказанието на
едно осъдено лице.
Изпитателният
срок, който е с остатък на неизтърпяната част от присъдата, пробационната мярка,
която следи за неговото поправяне и за начин по който живее са пак продължаване
на изпълнение на наказанието и това лице с характеристичните данни за него е
абсолютно наясно, че ако извърши едно противоправно действия то той ще попадне
пак в затвора и то не за малък период, наясно е, че ще му приведе изпитателният
срок и за това казвам, че той продължава да си изтърпява наказанието с този изпитателен
срок.
СЪДЪТ
предостави право на лична защита на лишения от свобода Д..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Д.: Искрено съжалявам за случилото се, осъзнал съм си достатъчно
добре грешката, която съм извършил.
Моля
съдът да ме освободи да се реализирам наново в обществото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА Д..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Д.: Ако може съдът да ме освободи, да уважи молбата ми.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437 НПК.
Инициирано
е по молба на лишения от свобода Б.В.Д. с искане за условно-предсрочно
освобождаване
Видно
от материалите по делото, към настоящия момент осъденият и лишен от свобода Д. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години, определено му по НОХД №4434/2009
г. по описа на СГС, за деяние по чл.116, ал.1, т.6 НК.
Към
днешната дата, видно от представената справка на началника Затвора град София, същият
е изтърпял фактически 9 години, 5 месеца и 19 дни, от работа 2 години, 10 месеца
и 9 дни или общо 12 години, 3 месец и 28 дни, като му остава да изтърпи още 4 години,
8 месеца и 2 дни от своето наказанието.
С
тази констатация съдът намира, че в случая е налице първата кумулативна предпоставка
на закона, а именно лицето да е изтърпяло фактически повече от половината от
наложеното му наказание.
На
следващо място, необходимо е да се прецени доколко в случая са налице доказателства
за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение.
Безспорно,
видно от наличните доказателства и техния анализ, в т.ч. оценката на лишения от
свобода и планът по изпълнение на присъдата, а така също и от становищата на затворническата
администрация, лишеният от свобода е претърпял една значителна трансформация в
развитието на своята личност.
Същият
се е показал като лице което уважава администрацията на затвора, съобразява се
с установените там правила и порядки.
Несъмнено
и безспорно е установено, че същият е имал добро поведение, не е бил наказван
за целия период на изтърпяване на наказанието, като същевременно е участвал в
различни по своя характер образователни курсове
и дейности.
Отделно
от това е бил награждаван многократно, което безспорно показва, че осъденият се
развива в позитивна насока и е налице една значима промяна в неговото
поведение.
Въпросът
обаче е в това доколко този превъзпитателен и поправителен процес е приключил
по отношение на осъдения и доколко същият се е поправил като цяло.
Няма
как да не бъде отчетено в случая обстоятелството, че оценката на риск от
рецидив, тоест опасността на лицето спрямо обществото, макар и спаднала от 43 на
19 точки, продължава да е налице. Тоест, същият, макар и в занижени стойности
според дадения доклад, продължава да бъде разпознаван като потенциална опасност
за обществото и хората извън затвора.
В
тази насока ясно и точно са посочени и дефинирани три проблемни зони по
отношение на лишения от свобода, а именно отношение към правонарушението,
умения за мислене и начин на живот и обкръжение.
По отношение
на първата проблемна зона, отношение към правонарушението, в докладва е
посочено, че същият продължава да не приема отговорността, не разбира мотивите
за криминалното си поведение, като в определена степен осъзнава вредата, която
е причинил. Посочено е също, че частично приема ограниченията върху личната свобода.
По отношение
на втората проблемна зона, а именно умения за мислене, е дадено заключението, че
в определена степен същият разпознава своите проблеми, но липсва способност за решаването
им по социално приемлив начин, като не осъзнава последствията от своите действия.
Третата
проблемна зона, която е отбелязана, а именно начин на живот и обкръжение се
характеризира с манипулативен начин на живот, безразсъдно и рисково поведение,
като обичайните дейности в случая подтикват към извършване на правонарушения.
По
отношение на тези проблемни зони е отбелязано, че са постигнати известни положителни
промени, като лишеният от свобода е започнал да признава и осъзнава своята вина,
да осъзнава последствията от действията си и е мотивиран да води
законосъобразен начин на живот, което обаче според настоящия съдебен състав не
е достатъчно, за да обоснове автоматично настъпила окончателна и безвъзвратна
промяна в мисленето и отношението на дееца. За да се изпълни това условие съдът
счита, че така дадените позитивни резултати за поправяне следва да намерят
някаква устойчивост и трайност, тоест да бъдат затвърдени, за да може да се
приеме, че лицето действително се е променило, искрено и чистосърдечно, а не
привидно, единствено и само, за да се възползва от възможността за предсрочно
освобождаване. Още повече, че в случая основните проблемни зони са били
свързани именно с отношението към правонарушението и уменията за мислене, все
фактори, които стоят в невидимата, психична, ментална страна на личността,
които не могат да се изведат пряко и с лекота от външните прояви и
демонстрирано добро поведение.
Имайки
предвид казаното по-горе, обстоятелството, че настоящото осъждане не е първо за
дееца, съдът намира, че процесът на поправяне и превъзпитание по отношение на
осъдения все още не е приключил в неговата цялост и със същия следва да се
продължи да се работи, най-вече в насока затвърждаване и утвърждаване на
постигнатите добри резултати.
Съществуващата
оценка на риска, макар и в ниски стойности, обуславя опасност за обществото,
което е в противоречие с генерално изразеното от затворническата администрация
становище за приключил поправителен
процес и готовност за живот на свобода.
Съдът
счита, че в случая не са постигнати основните цели на наказанието, а именно пълно
поправяне и превъзпитание на лицето, а така също и препятстване възможността да
се извърши ново престъпление в бъдеще.
Съдът
счита, че с оглед на така отчетените проблемни зони и съществуваща, макар и
минимална възможност за риск от рецидив, тази опасност продължава да е налице.
В този
смисъл, съдът намира, че следва да се отдаде приоритет на интересите на обществото
пред правото на лицето за предсрочно освобождаване, тъй като не са изпълнени
всички необходими изисквания на закона и не е налице достатъчно трайна и
устойчива благоприятна прогноза за бъдещето на лицето в условията на пълна
свобода.
Всичко
казано по-горе, съчетано с немалкия срок от наказанието, което следва да бъде доизтърпян
и който към настоящия момент е в размер на 4 години, 8 месеца и 2 дни, близо
1/3 от общия размер, обуславят тезата, че индивидуалният план на присъдата
следва да продължи своето изпълнение до завършването на поправителния процес и
най-вече затвърждаване на показаните добри резултати до момента.
Мотивиран
от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Б.В.Д. ЕГН ********** за условно-предсрочно
освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.04 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: