№ 23520
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110145120 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Л. Н. Н., положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство в
размер на 515,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от
15.05.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 78,60 лв. за
периода от 15.09.2023 г. до 12.05.2025 г., сумата от 41,19 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва от 15.05.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 13,34 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 12.05.2025 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.06.2025 г. по
ч.гр.д. № 28328/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден
имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода
м.05.2022 г. до м.04.2024 г., като ответникът използвал същата за процесния период.
Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и
услугата дялово разпределение за посочения период, ведно с обезщетения за забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като съдът е дал указания за предявяване
на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът излага доводи, че исковете са нередовно подадени, а по същество
са и неоснователни. Не се доказвало, че топлинната енергия била потребена, както и
не било доказано в какъв размер. Посочва, че от средата на 2019 г. до настоящия
1
момент в апартамента не живее никой, тъй като живее в чужбина. Първата година не
можела да се прибере заради пандемията, а след това периодично само си идвала си в
България. Оспорва извлеченията от сметка, тъй като не представляват доказателство за
удостоверените в него обстоятелства, тъй като са частен документ по см. на чл. 180 от
ГПК. Уточнява, че представеният от ищеца договор между ЕС и ЕЛВЕКО е на повече
от 20 години. При демонтирани радиатори, твърди, че за нея не съществува
задължение за поставяне на средства за дялово разпределение. Предвид наведените
съображения, моли да се отхвърлят подадените от ищеца искове.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложения в електрофотографско копие по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 95, том 1-ви, рег. № 3125, дело № 92 от
31.10.2003 година, се установява, че Л. Н. Н. е станала едноличен собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София.
От качеството на ответника Л. Н. на собственик на процесния топлоснабден
имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Прочие,
фактът на притежавано от нея абсолютно вещно право на собственост върху имота не
се отрича нито в отговора по чл. 131 ГПК, нито в хода на проведеното
първоинстанционнот производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
3
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че от приложените по делото документи се
установява, че през процесния период дяловото разпределение е извършвано от
„Далсия-Елвеко“ ООД. Уточнено е, че ответницата не е ползвала ТЕ за отопление на
имота за целия исков период, както и, че такава не й е начислявана. Начислявана й е
единствено ТЕ, отдадена за сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От
приложените по делото документи, вещото лице е извело, че в изследваното жилище
са налиже 4 отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни
разпределители и 4 броя термостатни вентили, които обаче са демонтирани или
„затапени“. Наличен е и 1 брой водомер за отчитане на БГВ, който е технически
изправен и узаконен, като за целия исков период са отчитани потребленията по
неговите показания. Вътрешната отоплителна инсталация е открит тип. Най-сетне, в
резултат на извършените аналитични пресмятания и проверени информационни
източници, вещото лице определя, че през процесния период от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 511, 47 лева. До тази сума, съдът
намира, че следва да уважи главният иск за доставена, но незаплатена цена за
топлинна енергия, а за разликата над посочената до пълния предявен размер на
исковата претенция – последната като недоказана и респ. неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената
искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в
размер на 41,19 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение,
предоставена от трето лице –помагач на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
4
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението
за отчетния период, считано от 15.09.2023 г. При изчисляване на дължимата законна
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 511,47 лв. за периода от
15.09.2023 г. до 12.05.2025 г. възлиза на сумата от 116,98 лв. Ищецът претендира по-
малка сума, а именно 78,60 лв., поради което и съобразявайки правилото на чл. 6, ал. 2
ГПК, съдът намира, че акцесорният иск за текла лихва за забава върху главния дълг за
неплатена топлинна енергия следва да се уважи изцяло.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба (в случая заявлението
по чл. 410 ГПК) в съда – 15.05.2025 г. и касаеща процесния период, поради което в
тази част акцесорните претенции за сумата от 13,34 лв., начислена за периода от
16.07.2022 г. до 12.05.2025 г., се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът претендира следните разноски 100 лева – държавна такса, 400 лева –
депозит за СТЕ, и юрисконсултстко възнаграждение, което съдът определя в размер на
250 лева общо, в приложение на служебното му задължение, обективирано в нормата
на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП (изм. от 01.10.2025 г.)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед уважената част от исковете, на ищеца
следва да се признаят разноски в общ размер на 734,15 лв.
Ответникът има право на разноски по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, но понеже не
претендира такива, не следва и да й се възлагат.
Така разпределената деликтна отговорност за сторените от страните разноски в
хода на производството пред първоинстанционния съд включва и направените такива в
хода на заповедната процедура, в унисон с постановките на т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г.
на ВКС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* срещу Л. Н. Н., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ищецът има вземания срещу ответника за следните суми: сумата в размер на 511,47
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 15.05.2025 г. до изплащане на
5
вземането, мораторна лихва в размер на 78,60 лв. за периода от 15.09.2023 г. до
12.05.2025 г., сумата от 41,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от
15.05.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 511,47 лв. до пълния предявен размер от 515,33 лв.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
13,34 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 12.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2025 г. по ч.гр.д. №
28328/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 734,15 лв.,
представляваща сторените в хода на първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски с оглед уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6