РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330120375 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Рива Кредит“
ООД, ЕИК ******7, чрез адв. А.К. против В. ЯН. ХР., ЕГН ********** от гр. *****в, ул.
******* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 057, 39
лева, от които – главница в размер на 760 лв., възнаградителна лихва в размер на 257, 50 лв.,
лихва за забава в размер на 9, 89 лв., както и разноски в размер на 30 лв., представляващи
неизплатено задължение по сключения между страните договор за потребителски
кредит/заем № 200025/12.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4969 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8645/2021 г. на РС-
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит/заем № 200025/12.12.2019 г. за сумата от 760 лв., платима при равни месечни вноски,
всяка една от които на стойност 56, 83 лева, при срок на кредита 18 месеца, ГПР – 48, 08 % и
годишен лихвен процент – 40, 00 %, като общото задължение възлиза на 1 022, 94 лв., като
крайният срок за погасяване на кредита е 12.06.2021 г. Твърди се, че ответницата не е
заплатила нито една от погасителните вноски, поради което на 21.04.2021 г. е уведомена за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на падежирали
погасителни вноски.
В срока по 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в
1
последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да
уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е била
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото
и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване
на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде
постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание, проведено на
30.03.2022 г. Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото
заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1
ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се
установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от
приложените по настоящото дело писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да бъдат присъдени сторените както в настоящото съдебно производство разноски,
така и присъдените в заповедното производство със Заповед № *******г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8645/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав, – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
******г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в размер на
335 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 310 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на
В. Я. Х., ЕГН ********** от гр. ******** ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
2
управление гр. ********, е носител на паричните притезания, а именно: сумата от 1 057, 39
лева, от които – главница в размер на 760 лв., възнаградителна лихва в размер на 257, 50 лв.,
дължима за периода 12.01.2020 г. – 21.04.2021 г., лихва за забава в размер на 9, 89 лв.,
дължима за периода 21.04.2021 г. – 25.05.2021 г., както и разноски в размер на 30 лв.,
представляващи неизплатено задължение по сключения между страните договор за
потребителски кредит/заем № ******* г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4969 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8645/2021 г. на РС-
Пловдив.
ОСЪЖДА В. Я. Х. да заплати на “Рива Кредит” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 8645/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав, и сумата от 335 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 20375/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на
контрол по реда на чл. 240 ГПК, в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу
която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3