№ 493
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500993 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба № 11168/ 18.11.2021 г.,
подадена от С. Г. Н., ЕГН **********, против разпореждане от 23.08.2021 г.
по изп. д. № 1071/ 2013 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с рег. № 702 по описа на
КЧСИ, обективиращо отказ на ЧСИ, да прекрати изп. дело № 1071/ 2013 г. по
описа му.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита,
че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в
тази насока.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателите.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в
изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл. 435, ал. 2, т.
6 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
1
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Изпълнително дело № 1071/ 2013 е образувано по молба на взискателя
„Ю. Б.“ А., въз основа на изпълнителен лист, за парична сума.
Извършвани са изпълнителни действия по делото. С последователни
актове са наложени обезпечителни мерки и изпълнителни действия,
изразяващи се във вписване на запор на банковите сметки на длъжника,
вписване на възбрани върху недвижими имоти.
С оглед постъпила молба, на 14.11.2014 г. е наложен запор на длъжника.
На 12.02.2015 г. е извършен опис на недвижим имот.
На 18.06.2015 г. е постъпило искане за публична продан, която е
прогласена за нестанала.
На 19.05.2016 г. е направено искане за нова публична продан.
Изпълнителното производство е спряно по молба от 03.07.2015 г.
На 05.05.2017 г. е възобновено изпълнителното производство.
На 23.04.2019 г. е направено искане за публична продан.
На 05.11.2020 г. отново е направено искане за нова публична продан.
При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и
след анализ на представените доказателства настоящият съдебен състав стига
до следните правни изводи.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното
производство.
Видно от данните по изпълнителното производство, не е налице нито
един от двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално
бездействие на взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който
продължава това бездействие. Съгласно закона, което не е спорно и в
съдебната практика, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
последното изпълнително действие по изпълнителното дело. В хода на
настоящото изпълнително производство наред с извършените изпълнителни
действия. Въпросните процесуални действия на съдебния изпълнител следва
да се квалифицират като изпълнителни, тъй като са насочени към погасяване
на изпълняемите права на взискателпте. Обратният извод би обезсмислил
2
един от изпълнителните способи в гражданския изпълнителен процес - запор
върху вземания на длъжника по трайни правоотношения (напр. трудово,
осигурително), при които третото задължено лице извършва ежемесечни
удръжки, внасяни по специалната банкова сметка взискателя чрез платежни
нареждания. В подкрепа на това твърдение е и решение по т. 10 от TP №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, съгласно което, давността се прекъсва с
предприемане на кое да е изпълнително действие: насочването на
изпълнението чрез налагане запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай, е
направено на 23.04.2019 г. искане за публична продан. Това е релевантно за
прекъсване на давността, тъй като е налице предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез реализиране на изпълнителен способ – в
случая насочване на изпълнението чрез публична продан на имот.
Следователно не е изтекъл двугодишният срок, визиран в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради и което не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По искането за разноски, същото се явява основателно с оглед резултата
от производството и съгласно чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 11168/ 18.11.2021 г.,
подадена от С. Г. Н., ЕГН **********, против разпореждане от 23.08.2021 г.
по изп. д. № 1071/ 2013 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с рег. № 702 по описа на
КЧСИ, обективиращо отказ на ЧСИ, да прекрати изп. дело № 1071/ 2013 г. по
описа му, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4