№ 12182
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110150128 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника Гаранционен фонд, с която се иска
съдът да допълни първоинстанционното Определение № 48585/28.11.2024.,
постановено по гр. д. № 50128/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
Молителят сочи, че с оглед резултата по делото-делото е било прекратено и
предвид направеното с отговора на искова молба искане за присъждане на
разноските, то прекратителното определение следва да се допълни, като се
осъди ищеца да заплати на ответника сторените разноски за адв.
възнаграждение.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се допълни определението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище
по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в
частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1
ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта
за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване,
съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Определение № 48585/28.11.2024г., постановено по гр. д. №
50128/2024г. по описа на СРС, съдът е прекратил производството по делото,
като е върнал исковата молба на ищеца.
В отговора на искова молба от ответното дружество /л.26-28/, е
инкорпорирано искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая се иска допълване в частта за разноските на Определение
48585/28.11.2024., постановено по гр. д. № 50128/2024г. на СРС, ГО, 66
състав, с което, на основание чл. 130 от ГПК, съдът е прекратил
производството по дело, като е върнал исковата молба на ищеца. В този
смисъл и молбата на ответника за допълване на акта в частта по разноските се
явява основателно.
По отношение на размера на възнаграждението, съдът намира, че на осн.
78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 25, ал.1 НЗПП, същото следва да бъде определено в
размер на 200 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението
следва да се допълни в частта за разноските като на ответната страна се
присъдят 200 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 48585/28.11.2024., постановено по гр. д.
№ 50128/2024г. по описа на СРС, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Ч. С. П. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд, с ЕИК **, сума в размер на 200 лв., представляваща съдебни разноски в
исковото производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3