№ 22144
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110106621 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н. В. Я., подадена чрез адв. С. Д. срещу
„Софийска Вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 476, 22 лв. – начислена за периода
от м. 03.2021 г. до м. 02.2022 г. сума за предоставени ВиК услуги за имот в
*****************************************, аб. № *********.
В исковата молба се поддържа, че ищцата не отговаря за заплащането на процесната
сума, тъй като не е титуляр на качеството потребител по отношение на процесния период.
Твърди, че не са спазени нито разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, нито тези на Общите условия на ответника за отчитане на
общия и индивидуалните водомери на адреса. Оспорва начислените суми, като твърди, че
СТИ не е било изрядно. Отделно поддържа, че претендираната сума е погасена по давност.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Софийска вода“ АД, който е подаден от юрисконсулт П. И.. Твърди, че ищцата е потребител
на ВиК услуги за процесния имот, доколкото видно в Имотния регистър тя е собственик от
09.06.2021 г. Според ответника на това основание искът й за предходен период /от м. март до
м. юни 2021 г./ бил недопустим, тъй като ответното дружество не е претендирало от нея
търсената сума и тя няма интерес да води такъв иск. При условията на евентуалност
поддържа, че е неоснователен. Сочи, че за периода от 11.06.2021 г. до 11.02.2022 г. част от
задълженията са погасени чрез плащане - за октомври, ноември и декември 2021 г. са
платени на 30.12.2021 г., а за януари 2022 г. на 22.05.2022 г. По отношение на сумата 198, 23
лв., дължима за периода от м. 06.2021 г. до м.02.2021 г. не оспорва, че същата е недължима
от ищеца като погасена по давност и твърди, че поради това не е предприел действия по
събирането на сумата, поради което не е дал повод за предявяване на настоящия иск. Моли
за връщане на исковата молба в недопустимите части и постановяване на решение при
1
признание на иска в останалата част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съдът намира, че
предявеният иск е допустим. Ищцата сочи, че ответното дружество претендира от нея
заплащане на суми за доставени ВиК услуги за процесния период, като освен че заявява, че
от „Софийска вода“ ЕАД й е предоставена детайлна справка за задълженията й, представя и
писмо от ответника, в което изрично до ищцата са адресирани задължения, включително и за
процесния период. При това положение твърдението на ответника, че ищцата е собственик,
считано от м. юни 2021 г. не намира отражение в извънпроцесуалното му поведение, като
видно от приетото като доказателство писмо се претендират суми по фактури от м.
февруари 2019 г. до м. март 2024 г., поради което и съдът счита, че съдебно предявената
претенция не е лишена от правен интерес.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът
цели да установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери
съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича
претендираното от ответника право, ответникът следва да изчерпи в настоящия процес
всички основания, въз основа на които то е могло да се породи. Предявеният отрицателен
установителен иск е един без значение от това колко основания за недължимост на сумата се
сочат /в този смисъл е решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г. н а I V г.о.
на ВКС/.
Действително в отговора на исковата молба ответникът признава частично иска, но
това негово действие не притежава правните характеристики на признание на иска по
смисъла на чл. 237 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че процесуалният
представител на ответника не разполага с представителна власт да се разпорежда с предмета
на делото по смисъла на чл. 34 ГПК, поради което и само на това основание направеното
признание няма правен ефект. Освен това претенцията се признава само в една част, а се
навеждат и доводи за недопустимост на друга част, поради което и самото признание в този
смисъл няма правния ефект, предвиден в чл. 237 и чл. 78, ал. 2 ГПК.
С определението за насрочване на делото е изготвен проект на доклад и е
разпределена доказателствената тежест между страните. В първото проведено открито
съдебно заседание изготвеният доклад е обявен за окончателен. Съгласно разпределената
доказателствена тежест ответникът „Софийска вода“ АД е следвало да докаже
съществуването на задължението – наличието на облигационна връзка между страните, че
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за процесния имот,
начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че
са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.
Съдът изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства за посочените обстоятелства.
По делото е приложено от страна на ответника извлечение – справка от Имотния
регистър, от което „Софийска вода“ ЕАД счита, че се установява, че Н. В. Я. е придобила
процесния имот, намиращ се в
********************************************************, чрез покупко-продажба на
09.06.2021 г. Ищцата от своя страна изрично е оспорила твърдяното качество потребител на
ВиК услуги. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
2
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1
вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. С доклада по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест и в изпълнение на задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК е указал
на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на облигационно отношение между страните.
Представената разпечатка не представлява титул за собственост и не е годна да установи
твърдяното обстоятелство. Въпреки че тежестта на доказване е била на ищеца и след
изричното указание на съда за разпределението на доказателствената тежест, той не е
направил никакво изявление по делото, нито е направил съответно доказателствено искане.
Ищецът не е изпратил процесуален представител в насроченото открито съдебно заседание,
а поведението му след връчване на определението за насрочване на делото, в което се
съдържал проект за доклад, е изцяло пасивно. Гражданският процес е състезателен и съдът
няма задължение да събира доказателства за установяване твърденията на страните, освен в
полза на страните, за чиито интереси следи служебно. Ответникът от своя страна изрично е
оспорил твърдението на ищеца за качеството „потребител“. По делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между ищеца
и ответника по договор за доставка на ВиК услуги през процесния период. Така, при
прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор, а ответникът- като
длъжник по спорните вземания за цената на доставени в процесния имот ВиК- услуги. При
липсата на първата и основна предпоставка за възникване договорната отговорност на
ответника, останалите предпоставки е излишно да бъдат разглеждани. Само за пълнота на
мотивите следва да се отбележи, че по делото не са представени и никакви доказателства
както по отношение на доставеното количество ВиК услуги, така и по отношение на
отчитането им предид нарочно наведените от ищцата доводи и оспорвания по отношение на
съществуването на правото на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Следва на ищцата да бъдат присъдени сторените от нея разноски за държавна такса в размер
на 50 лв. Претендира се и адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на
ищеца за извършено безплатно процесуално представителство, каквото следва да бъде
3
присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лв., определен при съобразяване с
разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС,
както и с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност. Следва да се има предвид и че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако
адвокатът е посочил конкретна сума /в този см. определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. В. Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ********************************** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис“ III 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, че Н. В. Я. НЕ ДЪЛЖИ на „Софийска вода“ АД сумата от 476,22 лева,
представляваща цена за предоставени ВиК услуги до имот с аб. № *********, с адрес в
*********************************************************** за периода от месец
март 2021 г. до месец февруари 2022 г.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис“ III 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис да заплати на Н. В. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ********************************** сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис“ III 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис да заплати на адв. С. Й. Д.,
ЕГН ********** сумата от 400 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4