РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Търговище, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20253530100793 по описа за 2025 година
Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е с предварителен договор през 1996 год. е закупил
от М. В. А. УПИ IX-338 в кв. 46 по плана на с. Дралфа, общ. Търговище, ведно
с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, като е заплатил
продажна цена в размер на 180 000 лв., а владението му е било предадено от
продавачите на 10.10.1996 год. Ищецът твърди, че в предварителния договор е
вписан като купувач и лицето Г. С. А., с която към него момент съжителствали
на фактически начала, но след няколко години се разделили, като само ищецът
останал в имота и го владее и ползва като свой повече от 10 години, подал е
декларация и заплащал данъци за имота, като в декларацията е посочено, че
къщата е построена през 1960 година, а стопанските постройки през 1961 год.
При опит да се снабди с документи за собственост ищецът установил, че за
имота е съставен акт за общинска собственост, но считайки, че чрез
упражняваното от него, явно и необезпокоявано владение върху имота от 1996
год. и до момента е придобил правото на собственост по давност, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик по
отношение на ответника. В съдебно заседание поддържат молбата, чрез
процесуален представител. Не претендират разноски в производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – общ.
Търговище. В отговора искът е оспорен изцяло, като ответникът твърди, че
процесния имот е бил държавна собственост, в последствие по силата на
закона е преминал в собственост на общината, поради което ищеца не може да
е придобил правото на собственост по давност. Ответникът е посочил в
отговора, че върху имота, докато е бил държавна собственост е било учредено
1
право на строеж на лицата, посочени в акта за държавна собственост. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът изразява
становище за основателност на исковата молба, като приема, с оглед
събраните доказателства, че имота е придобит от ищеца по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: От приложения по делото договор от 06.11.1996 год. е
видно, че ищецът е закупил от М. А. и А. А. недвижим имот, находящ се в с.
Дралфа и представляващ – Дворно място, с площ от 720 кв.м., заедно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки, за който имот по
плана на селото е отреден парцел IX-338 в кв. 46, за сумата от 180 000 лв.,
платена изцяло и в брой на продавачите към момента на сключване на
договора, като в договора е отбелязано, че владението върху имота се предава
седмодневен срок , след подписване на договора. По делото е приложен
нотариален акт № 159, том СС, дело № 564/1995 год. на РСТ, видно от който
праводателят на ищеца М. А. е закупил имота от И. А. Д. и К. А. И., т. е. към
момента на сключване на предварителния договор той и съпругата му са били
собственици на годно правно основание. От приложените по делото писмени
доказателства се установи, че ищецът след придобиването на имота е
декларирал същия по надлежния ред и е заплащал дължимите за него данъци
и такси. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Г. и М. У. се
установи, че от придобиването на имота през 90-те години само и единствено
ищецът е упражнявал фактическа власт върху него, като за изминалия период
от повече от 30 години никой не е оспорвал правата му върху него. От
показанията на свидетелите се установи, че имота се намира в края на селото и
граничи със общински имоти, но има трайно установени граници – огради,
като от показанията на св. У. се установи, че имота е винаги е бил заграден и
първоначално е бил собственост на бай Т. (А.) и жена му Я., след това е
наследен от техните синове И. и С., които са го прехвърлили на други хора –
свидетелят не помни имената им, но заяви, че жената е била от Русия-, които
са живели в него само година и са го продали на ищеца. В показанията си св.
У. заяви, че още през 70-те години на миналия век имота е бил частна
собственост и никога не е бил държавен, или общински. По делото са
приложени актове за държавна собственост от 1956 и 1967 год., от които е
видно, че дворни места в с. Дралфа, в това число и процесното, са били
одържавени и предоставени на частни лица на които е учредено право на
строеж, като в последствие със заповед на Областния управител имота е
предоставен на общ. Търговище и е съставен акт за общинска собственост,
вписан на 18.05.2004 год., но в разписните листи по плана на с. Дралфа
действал преди 1983 год. имота е записан на И. Й. А., а по плана действащ
след 1983 год. имота е записан на М. В. А..
При така установеното съдът прави следните правни изводи : За да
установи дали ищецът е придобил собственост върху процесния имот въз
основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва на
първо място да се установи статута на имота, предвид различните
ограничения на придобиване на имоти въз основа на давностно владение,
установени в законите действали през процесния период и на които се
позовава ответника, отричайки правата на ищцата. Безспорно е по делото, че
към 1996 год., когато ищеца е установил фактическа власт върху имота същия
2
е бил частна собственост, предвид посочения по-горе нотариален акт на
праводателя на ищеца, както и нотариалния акт, удостоверяващ правото на
собственост на праводателите на праводателя на ищеца, който е от 1993 год.
От показанията на св. У. се установи, че имота е бил собственост на А. и
съпругата му, като те са наследени от синовете си И. и К., които са продали
имота на М. А. - праводател на ищеца. Установи се, че имота винаги е бил в
регулация и статута му не е бил променян съгласно действащите планове на
с.Дралфа, общ. Търговище. Действително от представените по делото
писмени доказателства се установи, че дворното място е било одържавено
през 1967 год., като със Заповед от 2004 год. на Областния управител –
Търговище процесният имот е предоставен на ответника, като е съставен акт
за общинска собственост, вписан на 18.05.2004 год. в СВ при РСТ, но актът за
общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на
общината, без да я поражда- Решение № 67 / 16.06.2017г. по гр. д. № 3533 /
2016 г., ІІ г.о. на ВКС. Този акт се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на
общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което
е съставен актът за общинска собственост. Тези съображения са приложими
само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно
уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността
върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е посочено като
основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но
не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие
досежно правото на собственост на общината - Решение № 81 / 24.07.2018 г.
по гр. д. № 4029 / 2017г., II г.о. на ВКС. Съставянето на акт за общинска
собственост не представлява основание за придобиване правото на
собственост от общината, ако не съществува конкретно придобивно
основание, както е в настоящия случай. Не е необходимо актът за общинска
собственост да бъде обявен за нищожен, за да бъде отречена собствеността на
общината върху имота. Както се посочи, този акт няма правопораждащо
правото на собственост действие, поради което и при напълно валиден такъв,
нестрадащ от никакви пороци, може да се стигне до извода, че за общината
това право не е възникнало. С оглед на това и след преценка на всички
доказателства, удостоверяващи, че имота се е владял и ползвал като частна
собственост още от 70 – те години на минА.я век и до момента, съдът прави
извод, че община Търговище не е придобила собствеността върху процесния
имот, а ищецът упражнявайки явно и необезпокоявано владение върху същия
от 1996 год. и до момента е придобил правото на собственост по давност.
Дори и да се приеме, че процесния имот е бил държавна, а след 2004 год.
общинска собственост, то в полза на ищеца е изтекла придобивна давност и
същият е придобил правото на собственост на това основание по следните
съображения: Съгласно действащите законови забрани до 1996 год. по
отношение на имот – държавна, или общинска собственост не е можело да
тече придобивна давност. Едва с приемането на ЗОС, в сила от 01.06.1996 год.
е премахната забраната за придобиване по давност на частни общински имоти,
но в § 1 от ЗДИ на ЗС се въведе ограничение и давността е спряна в периода 31
3
май 2006 г. до 8 март 2022 г. Установи се, че ищецът е установил владение
върху процесния имот през ноември 1996 год., като в негова полза е текла
придобивна давност до 31.05.2006 год. – 9 години и седем месеца, доколкото в
този период е отпаднала законовата забрана, след което давността е спряла да
тече до март 2022 год. Установи се, че в целия период само и единствено
ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота, без да са оспорвани
правата му, включително той е владял имота и след март 2022 год., когато
давността започва да тече, при което се налага извода, че към датата на
подаване на иска ищецът е упражнявал владението явно и необезпокоявано
повече от 10 години и е придобил по оригинерен път – давностно владение,
собствеността върху процесния имот, с оглед на което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът е придобил по оригинерен
път – давностно владение собствеността върху процесния имот, с оглед на
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Страните не са претендирали за присъждане на съдебни разноски,
поради което същите следва да останат за тях, така както са ги направили.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище,
че А. М. А., ЕГН ********** от с. Дралфа, ул. ******************,
общ.Търговище, действащ чрез адв. С. А. от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх. Б, офис 7, е собственик по давност на
следния недвижим имот, находящ се в с. Дралфа, общ.Търговище и
представляващ: УПИ IX-338 в кв. 46 по плана на с. Дралфа, общ. Търговище,
ведно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, с площ от
675 кв.м., при граници: ПИ № 340, ПИ № 339, ПИ № 337 е УПИ II - за
стопански двор и гаражи на ТПК „Напредък“, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4