РЕШЕНИЕ
№260049/20.11.2020г.
Гр.Варна, 20.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 20 ноември 2020 г.,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 448 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
ч.гр.д. № 448/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл.463,
ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба вх. № 260456 от
20.10.2020 г. на Н.К.Г., подадена чрез адв. Б.Д., против решение № 260015 от
28.09.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 113/2020 г. по описа на Разградския
окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й против изготвеното разпределение на суми, предявено с протокол
от 05.03.2020 г. по изп.дело № 20197620400388 по описа на ЧСИ Драганов.
Жалбоподателката е
настоявала, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно, като е
молила за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени
разпределението. Изложила е, че съдът не обсъдил изцяло направените възражения
и не изложил мотиви за приетата законосъобразност на включените в разпределението
такси от съдебния изпълнител /за 22 бр. справки и при липса на възлагане по
чл.18 от ЗЧСИ; за преписи от жалба, при липса на подадена такава; за определяне
на таксата по чл.26 от ТТЗЧСИ, както и за липсата на включени разноски по
гражданските дела/. Молила е за присъждане на разноските.
Лицата на насрещната
страна не са подали отговор на жалбата.
Жалбата е в срок, подадена e от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима. Разгледана
по същество - тя
е неоснователна по следните съображения:
Производството
по изпълнително дело N 2019********** по описа на ЧСИ Драганов е образувано за събиране на парично вземане на взискателя Н.К.Г. срещу длъжник „КОЛИНС
САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ООД и при присъединен взискател НАП. След проведена публична
продан на недвижими имоти, собственост на длъжника и доколкото сумата е била
недостатъчна за удовлетворяване на вземанията на двамата взискатели, е
изготвено и обжалваното пред окръжния съд разпределение на събраната сума от 3 267
лева, предявено на страните на 06.03.2020 г.
В същото, на
осн. чл. 136 от ЗЗД, са приети и разпределени в два раздела: По т. 1 „за
вземанията за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски“, в който са включени: - такси
на ЧСИ съгласно ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 693,22 с ДДС /описани в пунктове от 1 до 12 по суми и пера с
конкретно посочено основание по т.26, т.3, т.13 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ/; -
такси, платени от Н.Г. по изп.дело – 18 лв.; - разноски, платени от Н.Г. по
изп.дело от 1 060 лв. / включващи адвокатски хонорар от 1 000 лв. и държавни такси от 60 лв./;
- вещо лице – 100 лв.; По втория раздел т.2 „За вземанията на работници и служащи,
произтичащи от трудови правоотношения“ са посочените сумите /присъдени на Н.Г./: - погасени са изцяло разноски по изпълнителен
лист, издаден на 17. 05. 2017 г. от Районен съд Варна на основание решение по
гр. д. № 15807/2016 г. на РС Варна в размер на сумата 1 147,12 лв.; -
частично са погасени и лихви по изп. лист по горното дело до размер на сумата
от 129,12 лв. /от общо дължими 2 459, 94 лв./, като за главницата не е останала сума за разпределение; - таксата
по чл. 26 за събраните вземания е посочена като 141,22 лв. и 12, 10 лв.
В жалбата си
пред окръжния съд, Н.К.Г. чрез адв. Д. е навела
оплаквания: неправилно била определена сумата на разноските по т.3
на обща стойност 264 лв., предвид липсата на извършени 22 броя изпращания на
призовки, уведомления и книжа, както и при начисляване на такса за препис от
жалба при липсата на такава /до настоящата – заплатена/; - справки за имущество
на длъжника 17 бр. на стойност 102 лв. не се дължали, предвид липсата на искане
за извършване на такива, посочването на конкретен изпълнителен способ и ненужно
големия им обем; - не били отчетени предварително заплатените от
жалбоподателката части от таксите по точки от 1 до 12 от разпределението;
посочени били голям брой допълнителни държавни и общински такси без яснота за
какво са платени; - с оглед неправилния
размер на таксите по т.1 от разпределението, променен бил и размерът на
присъдената й сума по т.2 от същото.
ЧСИ е изложил подробни мотиви по правилността на обжалваното
разпределение и по съображения за неоснователността на жалбата е молил за
отхвърлянето й.
По делото е
прието заключение по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, при
която вещото лице след проверка на материалите по делото, справка в
счетоводството на ЧСИ и на входящия и изходящия му дневник е отговорило на
въпросите: за обема на извършените справки
по изпълнителното дело; за основанието - подробно по пера и размер, съобразно
основанието /в т.ч. във връзка с изпълнителния способ, по който са били
направени/; какви разноски са плащани по делото и от кого; какви такси са
включени по т.31 от ТТРЗЧСИ. В
заключението са описани всички справки и разноски, включително и в отделни
таблици по пера, с дължими според тарифата суми, датата на извършване и мястото
на документа по изпълнителното дело. Заключението на вещото лице не е оспорено
от страните и като компетентно и
безпристрастно изготвено от специалист в изследваната област се
кредитира напълно от съда.
Видно от
същото, в табличен вид са описани извършените по изпълнителното дело справки
/всяка справка е посочена отделно/ за длъжника и неговото имущество, като те са
за проучване собствеността на имотите – 9 бр., налагане на възбрана, проучване
за тежести върху имотите, искания за скици на имотите – 5 бр. и проучване за
наличие/липса на данъчни задължения /3 бр./ или общо 17 бр. справки по 5 лв. /6
лв. с ДДС/ или общо за сумата от 102 лв. такси по т.3 от ТТРЗЧСИ. Всички тези справки /посочени в т.2 от „такси на ЧСИ“ от раздел 1
на разпределението/ са необходими и са относими към приложения по изпълнителното дело способ от
ЧСИ „изпълнение върху недвижими вещи“
съгл. гл. 43 от ГПК /включващ опис на имотите, проучване на
собствеността на имотите, налагане на възбрана, проучване за тежести върху
имотите при насрочване на продан на имота и при изготвяне на разпределението,
уведомяване на страните за всяко предприето действие от страна на ЧСИ,
проучване на наличие или липса на данъчни задължения, като всички действия,
извършени за първа продажба се повтарят, ако има нова продажба на имотите/. За извършването на
тези справки, доколкото те са необходими за приложения способ, не е необходимо
изрично искане и възлагане на ЧСИ от взискателя, поради което и оплакванията в
тази връзка са неоснователни. Такива са и тези за неправилното им изчисляване
/видно от заключението на вещото лице те са точно определени/. Таксите в т.3 от „такси на ЧСИ“ от раздел 1 на разпределението в общ размер от
264 лв., са дължими по т. 4 от ТТРЗЧСИ /за изпращане по пощата на призовка,
препис от жалба, уведомление и книжа/, като видно от заключението на вещото
лице, те са 22 бр. по 10 лв. и с ДДС сумата се равнява на 264 лв., като в
табличен вид са описани по пера изготвените и изпратени по пощата покани,
призовки, уведомления и книжа по изпълнителното дело. Няма събирана и включена
в разпределението такса за изпращане на жалба, поради което и това оплакване на
жалбоподателката е неоснователно. Сумата от 36 лв. по т.4 от „такси на ЧСИ“ от раздел 1 на разпределението е по т. 13 от
ТТРЗЧСИ, като тя е дължима за изготвяне и предявяване на разпределението и
съответства на предвидения в тарифата размер. Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателката, че не са отразени и други нейни плащания на такси и разноски
в разпределението, тъй като видно от заключението на вещото лице /съответстващо
на сумите по разпределението/, отразени са като сторени от нея разноски за
адвокатски хонорар от 1000 лв. и платени държавни такси от 60 лв. /2 бр. данъчна
оценка – 20 лв. и 2 бр. скици – 40 лв./, както и платена такса по изп.дело от
18 лв. /по фактура от 21.06.2019 г./. Таксите по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане от 99,27 лв., както и тази по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер 12,10
лв. са правилно определени, като техническа грешка е допусната при изписването на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в
размер на 141,22 лв., вместо действително включената в разпределението такава
от 107,44 лв., както в този смисъл е заключението на вещото лице. Тази техническа
грешка не се е отразила на резултата по разпределението. Оплакванията, че не е
ясно какви сума са включени като такси по т.31 от ТТРЗЧСИ също са
неоснователни, като в разпределението /в общ размер 191,95 лв./ те са описани
по конкретно основание за извършване, като сумата е разбита в табличен вид в
заключението на вещото лице по вид конкретен разход, дата на извършване и място
на документа по делото, като всички суми са относими към приложения способ по
изпълнителното дело.
Поради
изложеното, с обжалваното пред настоящата инстанция решение окръжният съд е достигнал до правилния извод
за неоснователност на жалбата, поради което то следва да бъде потвърдено с
изложените от настоящата инстанция съображения.
Предвид горното и на осн. чл. 463, ал. 2 ГПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 28.09.2020 г.,
постановено по в.гр.д.№ 113/2020 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: