Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 2. и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 80 от 03.07.2012 година по гр. д. № 130/2012 година Районен съд – град С. е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” – град В., че Ю. Р. П. не дължи на „Е. Б. П.” сумата от 1 194.68 лева, начислена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски № * и абонатен № * за периода от 26.07.2011г. до 21.01.2012 година. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото „Е. Б. П.” – град В., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че мотивите на Районния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемият Ю. Р. П. заема становище, че жалбата на „Е. Б. П.” е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поади което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски в производството пред въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Е. Б. П.” , с наименование към датата на постановяване на настоящото решение „Е. П. П.” – град В., е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Ю. Р. П. против „Е. Б. П.” – град В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сумата в размер на 1 194.68 лева, начислена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски № * и абонатен № * за периода от 26.07.2011г. до 21.01.2012 година за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес в град С., ул. „П. Е.” № 77, . 3, А. 6. Между страните не се спори, че ищецът е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия. От представения по делото заверен препис от констативен протокол № 0049293 от 21.01.2012г. /л. 23 и 24 от първоинстанционното дело/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Е. Б. МРЕЖИ” са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ с № 3490431, находящо се в град С., ул. „П. Е.” № ..., с клиентски № * и абонатен № *. Установява се още, че държавните пломби на електромера, както и пломбите на капака на клемния блок са налични, като са посочени и символите им. В протокола е отразено и че при извършване на контролни проверки се установило, че на описаното СТИ свети индикация за липса на напрежение. В присъствие на абоната служители на дружеството разпломбирали СТИ и установили, че на ІІ-ра измервателна система е развит моста между токова и напреженова бобини. По този начин се нарушава схемата на свързване и енергията, ползвана от абоната не се отчита от СТИ и не се заплаща от абоната. В протокола са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката – А.И. Д. и К. В. И. Протоколът е подписан от тях и от Ю. Р. П., посочен като потребител. Видно от приложените по делото писмо от „Е. Б. П.” , изх. № 921533/24.01.2012г., до Ю. П., писмо на „Е. Б. М.” , справка № 21372 за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, справки за консумирана електроенергия и дебитно известие № */24.01.2012г. /л. 10, 25, 26 и 27 от първоинстанционното дело/ на ищеца по делото, сега въззиваем, е начислена за плащане в резултат на корекцията електроенергия на обща стойност 1 194.68 лева за периода 26.07.2011г. – 21.01.2012г. В съдебно заседание на 30.05.2012г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А.И. Д.. Същият заявява, че работи в „Е. Б. М.” и с колегата си отишли на проверка в блока. Разпломбирали електромера пред абоната и установили вмешателство на клемния блок. Последният бил афектиран и двамата с колегата му обяснили какво е станало. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 62-64 от първоинстанционното дело/ се установява, че изчислената в справката за корекция енергия за доплащане технически е възможно да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения захранващи втора фаза на абоната; че потребената ел. енергия от абоната, преминаваща през втора измервателна система /фаза/ на СТИ не се отчита, в резултат на което е осъществено неправомерно свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа. По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза /л. 59-61 от първоинстанционното дело/, от която се установява, че при определяне на дължимото за доплащане количество ел. енергия в размер на 5 6868 квтч, за периода от 26.07.2011г. до 21.01.2012г. са спазени изискванията на чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ, както и че левовата равностойност на количеството ел. енергия за доплащане е 1 072.13 лева – с 122.55 лева по-малко от процесната сума. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В процесния случай не се спори между страните, че ищецът по делото, сега въззиваем, е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и на чл. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.” /ОУ на ДПЕЕ/; че е в договорни отношения с ответника по делото, сега въззивник, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От представените писмени доказателства по делото се установява, че „Е. Б. П.” е извършило корекция на сметката електрическа енергия на Ю. П. по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Доказано по делото се явява и обстоятелството, че СТИ е отчитало неточно преминаващото през него количество електрическа енергия. Установената с констативния протокол от проверката нерегламентирана външна намеса върху СТИ е ирелевантна и не поражда право за ответника – доставчик да извърши едностранна корекция на сметка за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период от време. В хода на съдебното производство ответникът по делото, „Е. Б. П.” , не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на Ю. П. - ищец по делото, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, оказали влияние върху СТИ и точното отчитане на ползваното от потребителя количество електрическа енергия. Макар да е съставен в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ, констативният протокол от извършената проверка не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за извършване на такава корекция, тъй като в действащото право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електрическа енергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с която ответното дружество е обосновало правото да начисли спорната сума. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка от събраните по делото доказателства не се установява, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство е последица от поведението на самия потребител. От доказателствения материал не може да бъде направен извод и че е налице причинна връзка между констатираното неточно измерване на ползваната електрическа енергия от СТИ и поведението на Ю. П.. СТИ не е собственост на потребителя, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената електрическа енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ, ответникът следва да докаже, че потребителят е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната, периода на грешното измерване или неизмерване, както и количеството на реално потребената електрическа енергия. В противен случай, ако не се вземат предвид тези обстоятелства, на доставчика би се дала възможност да получи цена за недоставена от него и/или неползвана от потребителя електрическа енергия. В този смисъл, относно законосъобразността на направената едностранна корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице константна съдебна практика на Върховния касационен съд на Република Б., която настоящият съдебен състав споделя изцяло. В решенията на ВКС е направен извод за нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за изминал период. Разпоредбата на чл. 37 ОУ на ДПЕЕЕМ, която регламентира едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. Предвид изложеното по-горе и това, че клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите; че същата противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, следва да се приеме, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и като такава не може да породи правни последици, респективно -да бъде годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за електрическа енергия за изминал период от време, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В този смисъл са решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС; решение № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС; решение № 177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС и други. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „Е. Б. П.” /”Е. П. П.” / е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ”Е. П. П.” – град В. следва да бъде осъдено да заплати на Ю. Р. П. направените от него по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 03.07.2012 година на Районен съд – град С. по гр. д. № 130/2012 година. ОСЪЖДА „Е.П. П.” , със седалище и адрес на управление град В., бул. „Вл. В.” № 2., с ЕИК ... да заплати на Ю. Р. П., с ЕГН * от град С., ул. „П. Е.” № ..., . сумата в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените от него по делото разноски за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |