Решение по дело №4272/2017 на Районен съд - Перник

 

РЕШЕНИЕ

№1044

гр. П., 04.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, II – ри състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Янев гр. д. № 04272 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.С.А. *** АД, с която се иска ответното дружество да заплати сумата от 565,62 лева, представляваща принудително събрана сума на три вноски по изпълнително дело № 1558 по описа за 2012 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П., като основанието за получаване на тази сума е отпаднало с обратна сила с постановяване на влязло в сила решение от 10.09.2016 г. по гр. д. № 1358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, както и сумата в размер на 41,56 лева, представляваща мораторна лихва, считано от съответните дати на принудително събиране (12.09.2016 г., 13.10.2016 г. и 16.11.2016 г.) до 04.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 04.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.   

В исковата молба се посочва, че по ч. гр. д. № 6846/2009 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество срещу ищеца за сумата от 2455,54 лева – главница и 1013,06 лева – мораторна лихва. Въз основа на изпълнителния лист ответникът инициирал образуването на  изпълнително дело № 1558 по описа за 2012 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П.. След узнаването на тези факти, ищецът подал искова молба, при което било постановено решение от 10.09.2016 г. по гр. д. № 1358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, с което било признато за установено, че ищецът не дължи на ответника горепосочените суми по цитирания изпълнителен лист. Междувременно съдебният изпълнител по образуваното изпълнително производство събрал от длъжника сума в общ размер на 565,62 лева, както следва: на 12.09.2016 г. – 188,54 лева; на 13.10.2016 г. - 188,54 лева и на 16.11.2016 г. - 188,54 лева. Изразява се, че налице неоснователно разместване на имуществени блага, поради което се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 565,62 лева, както и сумата от 41,56 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва (т. нар. мораторна лихва), изчислявана от съответната дата на принудително събиране. 

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които моли да се приемат по делото. Моли да се изиска ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд и гр. д. № 1358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд.

Моли да му се издаде съдебно удостоверение, което да му послужи за снабдяване с препис от изпълнително дело № 1558 по описа за 2012 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П..

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция. Изразява становище, че сумата от 565,62 лева била принудително събрана от М.С.А. по изпълнително дело № 1558 по описа за 2012 г. на ЧСИ А.В.. Пояснява, че изпълнителното производство било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд. Заявява, че сумата от 565,62 лева била събрана на три вноски, както следва: на 12.09.2016 г. – 188,54 лева; на 13.10.2016 г. - 188,54 лева и на 16.11.2016 г. - 188,54 лева. Според ответника решение от 10.09.2016 г. по гр. д. № 1358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд е влезнало в сила на 03.12.2016 г., а сумите са събрани преди тази датата, поради което е имало правно основание за тяхното събиране. Претендира разноски. 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че в полза на „Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.С.А.. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение от 02.12.2009 г. по ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд за сумата от 2455,54 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.09.2000 г. до 30.04.2009 г., както и за сумата от 1013,06 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2000 г. до 23.11.2009 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 174,06 лева - разноски. Впоследствие в позла на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, касаещ горепосочените суми, съдържащи се в заповедта за изпълнение.

Безспорно е това, че въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд е образувано изпълнително дело  № 20128130401558 по описа за 2012 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П..

Страните не спорят, че съдебният изпълнител по образуваното изпълнително производство принудително е събрал от ищцата сума в общ размер на 565,62 лева, която е събрана както следва: 12.09.2016 г. – 188,54 лева; 13.10.2016 г. - 188,54 лева и на 16.11.2016 г. - 188,54 лева. Посоченото безспорно обстоятелство се подкрепя и от приложеното по делото удостоверение с изх. № 18741 от 12.12.2016 г., издадено от съдебния изпълнител.

От писмените доказателства по делото, а и страните не спорят за това, че е постановено влязло в сила решение № 979 от 10.09.2016 г. по гр. д. № 01358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, с което било признато за установено, че М.С.А. не дължи на „Топлофикация П.” АД сумата от 2455,54 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.09.2000 г. до 30.04.2009 г., както и за сумата от 1013,06 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2000 г. до 23.11.2009 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 174,06 лева – разноски, за които е издаден изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, както и искова претенция с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с обратна сила.

Съдът намира, че ответното дружество е получило сума в общ размер на 565,62 лева, която е била принудително събрана от трудовото възнаграждение на ищцата. Следва да се отбележи, че към момента на получаването на тази сума е съществувало правно основание за нейното получаване, тъй като за нейното принудително събиране е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд

По делото се доказа, че с влязло в сила решение № 979 от 10.09.2016 г. по гр. д. № 01358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, с което било признато за установено, че М.С.А. не дължи на „Топлофикация П.” АД сумата от 2455,54 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.09.2000 г. до 30.04.2009 г., както и за сумата от 1013,06 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2000 г. до 23.11.2009 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 174,06 лева – разноски, за които е издаден изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6846 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд и е образувано изпълнително дело № 1558 по описа за 2012 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П..

С постановеното влязло в сила решение № 979 от 10.09.2016 г. по гр. д. № 01358 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд е отречено съществуването на изпълняемото право, за което е издаден обсъждания изпълнителен лист. Това налага извод за отпадане на основание за получаване на сумата от 565,62 лева, поради което същата подлежи на връщане. Предвид това предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

Съдът намира за неоснователна исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно същата разпоредба при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. „трето” ЗЗД вземането е изискуемо от деня на отпадане на основанието. Задължението обаче е безсрочно, поради което неговата изискуемост не води автоматично до забава на длъжника. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не се представиха доказателства за връчване на покана за връщане на сумата от 840 лева, което налага извод, че ответното дружество не е изпаднало в забава и акцесорната претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По разноските:

            Ищцата е направила разноски по заплащане на държавна такса и такса банкови преводи, които са общ размер на 106 лева. В полза на ищцата следва да се присъди сума от 98,74 лева, която сума съответства на уважената част от исковите претенции. Следва да се отбележи, че по делото не се представиха доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което такъв не се дължи.

            В полза на ответника следва да се присъди сума от 10,27 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на отхвърлената част на исковете.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.С.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 565,62 лева, получена на отпаднало основание по изпълнително дело№ 20128130401558 по описа за 2012 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за заплащане на сумата в размер на 41,56 лева, представляваща мораторна лихва, считано от съответните дати на принудително събиране (12.09.2016 г., 13.10.2016 г. и 16.11.2016 г.) до 04.07.2017 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.С.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 98,74 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и банкови такси в настоящото производство.

ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 10,27 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                    Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.