Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 07.04.2020 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 463/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.А.М.
с адрес: ***, подадена чрез процесуален представител по пълномощие, срещу
Решение № 2153-08-196/ 15.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ***/ *** г. на действащ за
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Иска се да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и
Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали. Претендират се деловодни разноски. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Излага съображения,
че към датата на
настъпване на осигурителния риск жалбоподателката
била осигурена за всички осигурени рискове, внесени били осигурителни вноски от
датата на регистрацията й като земеделски производител. Твърди се, че след
приемането на Р България, на 01.01.2007 г., за член
на ЕС, съгласно Директива 2004/ 38 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004 г., от 01.01.2007 г., българските граждани
се проверяват на ГКПП по метода “преценка на риска”, поради което след 2007 г.
данните за пътуванията в АИФ “Граничен контрол” са непълни. Посочва, че от
събраните доказателства се установило, че отразеното в тази справка не отговаря
на истината.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кърджали се
представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата по
съображения, изложени в решението на директора на РУ”СО” Кърджали. Допълнително
посочва, че от събраните доказателства в хода на съдебното производство по
безспорен начин било установено, че за процесния
период жалбоподателката не е пребивавала на
територията на Р България и не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, поради което не е възникнало осигуряване за съответния риск.
Изразява становище, че евентуалното внасяне на осигурителни вноски не е правопораждащ факт за възникване на осигуряване и не е
достатъчно, за да се признае правото на парично обезщетение. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След проверка на събраните доказателства съдът приема
следното от фактическа страна:
С оспореното в настоящото производство решение
административният орган е приел, че жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, тъй като се е
намирала извън територията на Република България.
Административното производство, в което е постановено
решението на директора на РУ “СО” - Кърджали, е започнало с представен в ТП на
НОИ – Кърджали БЛ № ***, издаден на 12.08.2019 г. от АПИМП д-р С. М. В
забележка към този документ е отразено, че е антидатиран
поради късно потърсване от пациентката, както и, че детето е родено в ***.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО от
ОДМВР – Кърджали е изискана справка за регистрираните пътувания през границите
на Р България, за периода: 01.01.2018 г. до
23.09.2019 г. за лицето.
От Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител се установява, че на 27.08.2019 г. А.М. се е регистрирала като
земеделски производител, като е посочила, че ще отглежда 15 броя птици, 14 –
кокошки-носачки и 1 брой други птици.
От Разпечатка от програмен продукт на НОИ, Регистър на
осигурените лица се установява, че жалбоподателката е
декларирала, че от 27.08.2019 г., започва да упражнява трудова дейност като
земеделски стопанин и ще се осигурява за
осигурителния риск „Общо заболяване и майчинство“.
След анализ на събраните доказателства,
началник-сектор “КП”, действащ “за” ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане № ***/ *** г., е отказал да
отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.
В жалба срещу това разпореждане е посочено, че
изложените в оспорения акт мотиви, че жалбоподателката
не е упражнявала дейност понеже не се е намирала на територията на Република
България, са незаконосъобразни и дискриминационни. Изложено е също, че мотивите
в разпореждането противоречат на нормата на чл.23, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/
2004 г. на Съвета с тълкувателно решение на Съда на ЕС по дело С-536/ 09/ 16.06.2011
г. (седми състав).
С оспореното в настоящото производство решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали жалбата срещу посоченото разпореждане е била
отхвърлена. За да постанови този резултат горестоящият
административен орган се е позовал на Справка, рег. № ***/ *** г. на ОДМВР –
Кърджали за презгранични пътувания на лицето, както и
на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1,т.5 от ДР КСО.
При така установените факти съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО от
лице, чиито права се засягат от оспорения административен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО
предвижда, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Съгласно мотивите на оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да се изплати парично обезщетение за
временна нерабоспособност поради майчинство е приетият
за доказан факт, че А.А.М. не е осигурено лице, тъй
като не осъществява дейност като земеделски производител, така както е
декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.
Следователно, спорният въпрос е: било ли е лицето
осигурено по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.
Осигурено е това лице, по отношение на което е
възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето
започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието за осигуряване е
осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето защо, за възникване
на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката
е необходимо да е възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало и не
е прекратено. При наличие на посочените предпоставки, при настъпване на
осигурителния случай бременност и раждане, за осигурената жена възниква право
на парично обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410
календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че
според данни от справка, рег. № ***/ *** г. на ОДМВР – Кърджали (т.11) се
установява, че на 02.09.2018 г. А.М. е напуснала територията на Р България. До
настъпване на осигурителното събитие – раждане на детето А. А. М. на *** г.,
няма основание да се направи извод, че е осъществявала дейност като земеделски
стопанин. Прието е, че не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, поради което не е осигурено лице и към момента на настъпване на
осигурителния риск не отговаря на изискванията в чл.48а от КСО за получаване на
парично обезщетение за бременност и раждане.
При извършена проверка, по чл.168 от АПК, за
законосъобразност на решението, не се установиха отменителни
основания по чл.146 от АПК. Административният акт е постановен от компетентен
орган, в съответствие с целта на закона и при изяснена фактическа обстановка.
Съответстват на установените факти изводите на административния орган, че към
настъпване на осигурения социален риск – раждане на дете, жалбоподателката
не е била осигурено лице. В този смисъл са данните от цитираната по горе в
решението справка от ОДМВР – Кърджали. При така установените факти, изплащането
на обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист
законосъобразно е било отказано. Това е така, защото няма данни жалбоподателката да е започнала осъществяване на заявената
дейност като земеделски производител. При така установените факти е без
значение обстоятелството дали А.М. е внасяла осигурителни вноски, тъй като те
се явяват недължимо преведени. Правно ирелевантен, в
настоящия казус, е и факта на подаване на ГДД по ЗДФФЛ.
Приетото в съдебно заседание писмено доказателство –
НА № ***/ *** г. за покупко-продажба на гараж, не опровергава този
констатациите в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски
стопанин. Посочения нотариален акт, тъй като има достоверна дата, доказва че на
02.08.2019 г. жалбоподателката се е намирала в
гр.Кърджали (доколкото в НА не е записано, че е била представлявана от
пълномощник), където е изповядана сделката.
Показанията на *** на жалбоподателката,
освен на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК (предвид установеността на факта на
отсъствие на жалбоподателката от Р България със
справка от ОДМВР – Кърджали), не следва да се вземат предвид и защото не
съответстват на всички събрани по делото доказателства.
След като е установено, че жалбоподателката
не е извършвала дейност като земеделски производител и не е била осигурено лице
при настъпване на осигурителния риск – раждане на дете, то правилно е отказано
изплащане на обезщетение по реда на чл.50 от КСО. Поради изложеното жалбата
срещу оспореното решение е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора е основателна претенция на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали да бъде осъдена жалбоподателката да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.А.М.
*** срещу Решение № 2153-08-196/ 15.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ***/ *** г. на
действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
– Кърджали.
Осъжда А.А.М. с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто
лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Съдия: