Решение по дело №2222/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 373                                             27.01.2020 година                                          град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                             ІІІ-ти граждански състав

На четиринадесети януари                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                       Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова    

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 2222 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ******, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ******, срещу Р.Я.Щ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4814/21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 9415/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 775. 47 лева за неизплатени цени за ползвани В и К услуги  за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 01.06.2016 г. до 27.09.2018 г., за което са издадени фактури в периода от 25.07.2016 г. до 25.10.2018 г., за абонатен номер ******, и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 20.12.2018г., до окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

            Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в ******, с абонатен номер ******, като се сочи, че задълженията за периода от 01.06.2016 г. до 27.09.2018 г. не са заплатени. Сочи се, че след издаване на заповедта за изпълнение е извършено частично плащане от ответницата на сумата от 100 лв., с което са погасени мораторната лихва по заповедта и част от главницата, поради което иска се предявява за оставащата част от главницата ведно със съответната законна лихва.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.         

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат У., с която иска се оспорва като недоказани, като излага подробно доводите си в тази връзка. Сочи, че липсват надлежни доказателства за изразходеното количество вода, като поради това се оспорва доставянето на услуги до процесния обект.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 9415/2018 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, част от които предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Изразходените количества вода се установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени и фактурите, остойностяващи същата. Общо за целия отчетен период от 01.06.2016 г. до 27.09.2018 г. да начислени 318 куб.м. вода /средно по 11. 77 куб.м. на месец/, като стойността им възлиза на 814. 53 лв.

По делото като свидетел е разпитана Д.В., изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди към ищцовото дружество, като обслужва района, където попада процесният водоснабден имот. Същата е категорична, че справката за изразходените количества вода е въз основа на отчет с мобилно устройство, като въз основа на реално видените от нея показания на водомера, е нанесла съответните данни за изразходените количества вода. Понякога, когато не й е бил осигуряван достъп, съответните данни са били служебно начислявани въз основа на отчета за предходен период, но след това реално ги е засичала при последващия отчет и при осигурен достъп до водомера. Друг път е начислявала служебно данни въз основа на отчета през предходния месец, който след това е изравнявала при последващия реален отчет. Във връзка с този водоснабден имот е комуникирала с Р. и снаха й, като всъщност напоследък последната живеела в него.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответницата, която е закупила имота през 2005 г., видно от справката от агенцията по вписванията. Всъщност това е и регистрираният на ответницата постоянен и настоящ адрес. Кой действително е живял в имота, на какво основание и т.н. е без значение за настоящото дело. Това би могло да има значение в отношенията между собственика респективно собствениците и трето лице/лица, но е ирелевантно за настоящия спор.

По отношение на количеството изразходена вода и предвид оспорванията на ответника, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в случая е спазено, предвид показанията на свидетелката и данни от отчета с мобилното устройство, като в случая непосредствено преди началото на отчетния период водомерът е бил видян, както и почти към края на същия, като всъщност месеца, следващ последния такъв от отчетния период, водомерът е засечен,  и е бил плюс 26 куб. метра. За част от периода са съставяни и протоколи за показанията на водомера, които носят подпис и на клиент и на инкасатор, както и такива за неосигурен достъп, разписани от свидетел. При тези данни съдът намира, че по делото се установява, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесния обект, като са извършвани реални отчети и количеството изразходена вода е засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство. Търсената сума по фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира, че искът за главницата следва да се уважи за заявения размер от 775. 47 лева, с оглед частичното плащане на част от търсените суми по заповедта, което само по себе си е един вид извънсъдебно признание за тяхната дължимост. Основателна съответно е и акцесорната претенция за законната лихва от датата на депозиране на заявлението.

При този изход на делото и по разноските, съдът намира следното:

Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни в настоящото производство.

            Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 275 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 25 лв., депозит за особен представител в размер на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 350 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено, че Р.Я.Щ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ******, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4814/21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 9415/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 775. 47 лева за неизплатени цени за ползвани В и К услуги  за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 01.06.2016 г. до 27.09.2018 г., за което са издадени фактури в периода от 25.07.2016 г. до 25.10.2018 г., абонатен номер ******, и законната лихва върху главницата от 775. 47 лева от 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

            Осъжда Р.Я.Щ. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД  с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ******, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените разноски, от които 75 лева за  производството по ч.гр.д. № 9415/2018 г. и 275 лева за гр.д. № 2222/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.