М О Т И В И
към Присъда № 260050/31.03.2021 г.,
по н.о.х.д. № 4023/18 г.
по описа на СГС, НО, 30-ти състав
--------------------------------------------------------------------------------
І.
С обвинителен акт от 14.09.2018 г. и с допуснато в с.з. на 17.12.2020 г.
последващо изменение по чл. 287, ал.1 НПК
Софийската градска прокуратура (СГП) е формулирала срещу подс. М.Л.Б. окончателното
си обвинение,
структурирано по различни правни квалификации в общо 5 пункта, за 5 отделни
престъпления, както следва:
По пункт I от диспозитива
(съответен на раздел „1.1.“ от обстоятелствената част) на ОА
– за престъпление по чл. 254а, ал.2, вр.
ал.1 НК, за това, че в
периода от 23.08.2016 г. до 26.06.2017 г. в гр. София, като длъжностно лице (изпълнителен директор на „Национален дворец на културата -
Конгресен център – София“ ЕАД), в
нарушение на бюджетен закон: чл. 1 и чл. 109, ал. 4, т. 1 от Закона за
публичните финанси („Министерският
съвет одобрява промени по бюджетите, които са част от държавния бюджет, в
частта на финансирането на бюджетното салдо по предложение на съответния
първостепенен разпоредител с бюджет, съгласувано с министъра на финансите, за:
т.1 операциите по придобиване на дялове и акции, включително за увеличаване
размера на дяловото участие“), във връзка с чл. 76, ал. 1 и 2 от Закона за
държавния бюджет на Р. България за 2016 г. (ал. 1. „Средствата за обезпечаване на подготовката на Българското
председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
са планирани в централния бюджет; ал. 2. Средствата по ал. 1 се предоставят с
акт на Министерския съвет по предложение на заместник министър-председателя по
координация на европейските политики и институционалните въпроси и на министъра
на финансите до размера на планираните), се разпоредил със средства с целево предназначение в размер на 3 431
146, 06 лв., предвидени за преустройството, модернизацията и
адаптирането на основната сграда на „НДК-КЦС“ ЕАД за нуждите на Българското
председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. не по предназначението им, а именно – за извършване на плащания за
текущи и други разходи, които не са свързани с дейностите, за които са отпуснати
17 000 000 лв. целеви средства, като от
това са настъпили вредни последици за държавата в размера на 3 431 146,06 лв.
По пункт II от диспозитива
(съответен на раздел „1.2.“ от обстоятелствената част) на
ОА – за престъпление по чл. 219,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, за това, че в периода от 18.09.2015 г. до 27.09.2016 г. в гр. София, с две деяния в условията на продължавано
престъпление, като длъжностно
лице (изпълнителен
директор на „НДК-КЦС“ ЕАД), умишлено не
положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“
ЕАД („Изпълнителният директор
осъществява текущата дейност на дружеството и го представлява, в това число
осигурява стопанисването и опазването на имуществото на дружеството“),
като сключил с „М.П." ЕООД договори за отдаване на автомобил
„Лексус", модел ЛС 600, с ДК № ******, на оперативен лизинг, без да е била
налице такава необходимост, и от това
към 01.09.2017 г. последвали значителни щети за предприятието в размер на 28
399,61лв., както следва: 1) На 18.09.2015 г. в гр. София, като длъжностно лице умишлено не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество, съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“ ЕАД, като сключил с „М.П." ЕООД
договор за оперативен лизинг на автомобил „Лексус", модел ЛС 600, с ДК№ ******,
за срок от 12 месеца, без да е била налице такава необходимост, и от това към 01.08.2016 г. последвали значителни щети за предприятието в
размер на 14 199.80 лв.; 2) На 27.09.2016 г. в гр. София, като длъжностно лице умишлено не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество, съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“ ЕАД, като сключил с „М.П." ЕООД договор
за оперативен лизинг на автомобил „Лексус", модел ЛС 600, с ДК№ ******, за
срок от 12 месеца, без да е била налице такава необходимост, и от това към 01.09.2017 г. последвали
значителни щети за предприятието в размер на 14 199.81лв.
По пункт III от диспозитива
(съответен на раздели „1.3.1.“, „1.3.2.“,
„1.3.3.“ и
„1.3.4.“ от обстоятелствената
част) на ОА – за престъпление по чл. 219,
ал.4, вр. ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, за това, че в периода от 16.01.2015 г. до 24.01.2017 г. в
гр. София, с четири деяния на
продължавано престъпление, като длъжностно лице (изпълнителен директор на „НДК-КЦС“ ЕАД), умишлено не положил достатъчно грижи за
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество,
съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“ ЕАД („Изпълнителният директор осъществява текущата
дейност на дружеството и го представлява, в това число осигурява стопанисването
и опазването на имуществото на дружеството“), като сключил: с АД „М. и П."
- договори № Т-027/16.01.2015г. и № 35/24.01.2017 г.; с ДЗЗД „Обединение
дигитално заснемане на НДК" - Договор № Т-386/08.06.2015 г.; и със „С.X Д."
ООД - Договор № Т-451/21.07.2015г., без
да е налице необходимост от сключването им, и от това към 08.09.2017 г. последвали
значителни щети за предприятието в особено големи размери - 402 024,72 лв.,
и случаят е особено тежък, а деянията са осъществени както следва: 1) На 16.01.2015 г. в гр. София, като длъжностно лице умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество, съгласно, чл. 35, ал. 4, т.7 от
Устава „НДК-КЦС“ ЕАД, като
сключил с АД „М. и П." договор № Т-027/16.01.2015г. за срок от 24 месеца
(с предмет: текущо правно обслужване, включващо анализ на правните възможности
и състояние на възложителя, оказване на конкретна помощ при изработването и
сключването на договори, съдействие при установяване на контакти и водене на
преговори, изготвяне на писмени и устни правни становища и извършване на други
юридически услуги), без да е налице такава необходимост, поради наличието на
назначени двама юрисконсулти в отдел „Правно обслужване" на „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към 23.03.2017 г. последвали
значителни щети за предприятието в размер на 227 520.00 лв.; 2) На 08.06.2015 г. в гр.
София, като длъжностно лице умишлено не
положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“
ЕАД, като сключил с ДЗЗД
„Обединение дигитално заснемане на НДК" договор № Т-386/08.06.2015г. (с
предмет по т. 5: „Съставяне на технически паспорт на сградата на НДК“) на
стойност 76 798,80 лв, без да е налице такава необходимост,
поради наличието на вече изготвени два технически паспорта, регистрирани в Дирекция
„Устройство на територията", отдел „Национална експертиза" към МРРБ,
с peг. № УТП-01-07-32/16.05.2009г. за обект „НДК - Административна сграда
високо и ниско тяло" и peг. № УТП-01-07-73 от 13.11.2009 г. за
обект „НДК - Главна сграда", и от
това към 24.07.2015 г. последвала значителна щета за предприятието в размер на
76 798, 80 лв.; 3) На
21.07.2015 г. в гр. София, като
длъжностно лице умишлено не положил достатъчно грижи за
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество,
съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“ ЕАД, като сключил Договор № Т-451/21.07.2015г. със „С.X Д."
ООД на стойност от 65 991.60 лв. (с предмет: разработване на уеб-сайт на НДК),
без да е налице такава необходимост - поради наличието на изработен софтуерен
продукт „интернет-сайт" от „Т.У.Б." ЕООД в изпълнение на договор № Т-124/08.03.2012г.
на стойност 2 800 лв. и от това към 24.09.2015 г. последвали значителни
щети за предприятието в размер на 65 991.60 лв.; и 4) На 24.01.2017 г. в гр.
София, като длъжностно лице умишлено не
положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, съгласно чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава на „НДК-КЦС“
ЕАД, като сключил с АД „М. и П."
договор № Т- 00035/24.01.2017 г. (с предмет: извършване на юридически услуги,
свързани с подготовката на документация за обществени поръчки и провеждането на
процедури за възлагане на обществени поръчки, участие в комисии за провеждане
на процедури и в комисии за възлагане на обществени поръчки чрез събиране на
оферти с обява или чрез покана до определени лица, изготвяне на решения,
обявления, документации за обществени поръчки съгласно ЗОП, предоставяне на
юридически съвети и консултации по обществени поръчки и извършване на
юридически консултации по периодично актуализиране на вътрешните правила за
управление на цикъла на обществените поръчки при необходимост, както и при
промяна на законодателството), без да е налице такава необходимост - поради
наличието на назначени двама юрисконсулти в отдел „Правно обслужване" на „НДК-КЦС“
ЕАД и от това към 08.09.2017 г.
последвали значителни щети за предприятието в размер на 31 714,32 лв.
По пункт IV от диспозитива
(съответен на раздели от „1.4.1“ до „1.4.15“ към обстоятелствената част) на
ОА – за престъпление по чл. 220,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, за това, че в периода от 16.12.2014 г. до 04.01.2017
г. в гр. София, с 15 деяния на
продължавано престъпление, като
длъжностно лице (изпълнителен директор на „НДК-КЦС“ ЕАД), съзнателно сключил 15 неизгодни сделки и
от това към 31.10.2017 г. произлезли
значителни вреди в общ размер на 96 988, 23 лв. за представляваното от него предприятие
„НДК-КЦС“ ЕАД и случаят е особено тежък, както следва: 1) На 16.12.2014г. в гр. София, като длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка -
договор № Х-643/16.12. 2014 г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и „Е.Т.Б.К." ЕООД, на
стойност от 4 800 лв. (с предмет: PR обслужване - провеждане на консултации и подпомагане на ръководството на
НДК за общуване със средствата за масова информация; подпомагане и консултиране
при изготвянето на прес-съобщения, предложения за текст на рекламни материали,
информационно обезпечаване на събитията, осигуряване при нужда на медийни П. на
събитията, проследяване на отразяването на проведените събития в медиите:
пресклипинг и медиен мониторинг), при
липса на необходимост от сключването му - поради наличието на назначени
двама експерти „прес-клуб“, един ръководител сектор „Връзки с
обществеността" и един „експерт PR“ в отдел „Външни комуникации" в „НДК-КЦС“ ЕАД, и от това към
22.01.2015 год. произлязла значителна вреда в размер на 4800 лв. за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“
ЕАД; 2)
На 20.04.2015г. в гр. София, като длъжностно лице съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор № Т-260/20.04.2015 г. между „НДК-КЦС“
ЕАД и „М.п." ЕООД, на стойност от 23 400 лв. (с предмет: периодичен
преглед и анализ на медийната среда, изготвяне на ежедневен мониторинг на
печатните медии и интернет за проследяване на медийното отразяване на
информацията, свързана с НДК и оказване на експертна помощ за създаване на
контакти с медиите), при липса на
необходимост от сключването му, поради наличието на назначени трима
експерти „PR“, един
ръководител отдел „Външни комуникации, един ръководител на сектор „Връзки с
обществеността" в отдел „Външни комуникации" в „НДК-КЦС“ ЕАД и две
свободни щатни бройки „експерт пресклуб“, и от това към 27.05.2016 год.
произлязла значителна вреда в размер на 23 400 лв. за предприятието, което
представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 3) На 29.06.2015 г. в гр. София, като
длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка -
договор № Т-417/29.06.2015 г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „Й., И., И.", на стойност от 1240 лв. (с
предмет: процесуално представителство във връзка със събиране на вземания), при липса на необходимост от сключването му
- поради наличието на назначени двама юрисконсулти и един главен
юрисконсулт в отдел „Правно обслужване" в „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към дата
20.07.2015 г. произлязла значителна вреда в размер на 1 488 лв. за
предприятието, което представлява — „НДК-КЦС“ ЕАД; 4) На 22.07.2015 г. в гр. София, като длъжностно
лице съзнателно сключил неизгодна
сделка – договор № Т-452/23.07.2015г. (деловодно обработен на 23.07.2015
г.) между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „М. и П.“, на стойност от 1200 лв. (с предмет:
процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията по
производство № КЗК-428/2015г.), при
липса на необходимост от сключването му, поради наличието на назначени
двама юрисконсулти и един главен юрисконсулт в отдел „Правно обслужване"
на „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към 23.07.2015 год. произлязла значителна вреда в
размер на 1 200 лв. за предприятието, което представлява - НДК-КЦС ЕАД; 5) На
03.08.2015 г. в гр. София, като длъжностно
лице съзнателно сключил
неизгодна сделка - договор № Т-470/03.08.2015г., между „НДК-КЦС“ ЕАД и
АД „М. и П.", на стойност от 1 200 лв. (с предмет: процесуално представителство
пред Комисията за защита на конкуренцията по производство № KЗK-453/2015
г.), при липса на
необходимост от сключването му, поради наличието на назначени двама юрисконсулти в отдел „Правно
обслужване" и един главен юрисконсулт в „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към
04.08.2015 г. произлязла вреда в размер на 1 200 лв. за предприятието, което
представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 6) На 04.08.2015г. в гр. София, като длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка -
договор № Т-473/04.08.2015г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и „Е.Е.М." ЕООД, на
стойност 19 200 лв. (с предмет: поддържане на профили на НДК в социалните
мрежи - Facebook, Twitter, Youtube, захранване със съдържание, публикации и публичен имидж в интернет), при липса на необходимост от сключването му
- поради наличието на назначени трима експерти „PR“ и един ръководител отдел „Външни
комуникации" в „НДК-КЦС“ ЕАД, и от това към 24.02.2016 год. произлязла
значителна вреда в размер на 19 200 лв. за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“
ЕАД; 7)
На 23.09.2015 г. в гр. София, като длъжностно лице съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор № Т-592/30.09.2015г. (деловодно обработен
на 30.09.2015 г.) между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „Й., И., И.", на стойност от
900 лв. (с предмет: процесуално представителство в СРС по гр. дело № 46568/2015
г. по искова молба по чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ), при липса на необходимост от сключването му - поради наличието на
назначени двама юрисконсулти и един главен юрисконсулт в отдел „Правно
обслужване" в „НДК-КЦС“ ЕАД, и от това към 23.10.2015 г. произлязла
значителна вреда в размер на 1080 лв. за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“
ЕАД; 8)
На 07.10.2015 г. в гр. София, като длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка -
договор № Т-614/07.10.2015г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „Й., И., И.", на
стойност от 1200 лв. (с предмет: процесуално представителство в СРС по гр. дело
№ 45518/2015г. по отхвърлен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК), при липса на необходимост от сключването му - поради наличието на
назначени двама юрисконсулти и един главен юрисконсулт в отдел „Правно
обслужване" в „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към дата 23.10.2015 г. произлязла
значителна вреда в размер на 1440 лв. за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“
ЕАД; 9)
На 28.10.2015 г. в гр. София,
като длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка -
договор № Т-703/28.10.2015г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „Й., И., И.", на
стойност от 2400 лв. (с предмет: процесуално представителство в СРС по гр. дело
№ 52790/2015г. по предявен иск по чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ), при липса на необходимост от сключването му
- поради наличието на назначени двама юрисконсулти и един главен
юрисконсулт в отдел „Правно обслужване" в „НДК-КЦС“ ЕАД, и от това към
14.05.2016 г. произлязла значителна вреда в размер на 2880 лв. за предприятието,
което представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 10) На 28.09.2015г. в гр. София, като
длъжностно лице съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор № Т-786/11.11.2015г. (деловодно
обработен на 11.11.2015 г.) между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „М. и П.", на
стойност от 300 лв. (с предмет: осъществяване на подготовка и провеждане на
заповедно производство по чл. 410 ГПК за една съдебна инстанция), при липса на необходимост от сключването му,
поради наличието на назначени двама юрисконсулти в отдел „Правно
обслужване" и един главен юрисконсулт в „НДК- КЦС“ ЕАД, и от това към
17.11.2015 г. произлязла вреда в размер на 360 лв. за предприятието, което
представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 11) На 28.09.2015 г. в гр. София, като
длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка - договор №
Т-787/11.11.2015г. (деловодно обработен на
11.11.2015 г.) между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „М. и П.", на стойност от
300 лв. (с предмет: осъществяване на подготовка и провеждане на заповедно
производство по чл. 410 ГПК за една съдебна инстанция), при липса на необходимост от сключването му, поради наличието на
назначени двама юрисконсулти в отдел „Правно обслужване" и един главен
юрисконсулт в „НДК- КЦС“ ЕАД и от това към 17.11.2015 г. произлязла вреда в
размер на 360 лв. за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 12) На
22.12.2015г. в гр. София, като
длъжностно лице съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор № Т-939/23.12.2015г. (деловодно
обработен на 23.12.2015 г.) между „НДК-КЦС“ ЕАД и АД „Й., И., И.", на
стойност от 2800 лв. (с предмет: процесуално
представителство в СРС по гр.дело № 48742/2015г.), при липса на необходимост от сключването му - поради наличието на
назначени двама юрисконсулти и един главен юрисконсулт в отдел „Правно
обслужване" в „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към 22.01.2016 г. произлязла значителна вреда в
размер на 3360 лв. за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 13) На
01.03.2016 г. в гр. София, като
длъжностно лице съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор № Р-00187/01.03.2016г. между „НДК-КЦС“
ЕАД и „БИГ - 5" ООД, на стойност 20 000 лв. (с предмет: цялостна ПР-дейност,
както и други PR дейности,
касаещи продукции на НДК в интернет-сайта „BIG-5.BG“, в рубриката „Култура" и в интернет-сайта „AFISH.BG“), при липса на необходимост от сключването му - поради наличието на назначени трима
експерти PR, един
технически сътрудник и един ръководител отдел „Външни комуникации" в „НДК-КЦС“
ЕАД, и от това към 07.03.2016 год. произлязла значителна вреда в размер на 10 000 лв. (50% авансово плащане от стойността
на договора) за предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; 14) На
21.03.2016г. в гр. София, като длъжностно
лице съзнателно сключил неизгодна сделка - договор №
Т-00259/21.03.2016г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и „Т.М.А.“ ЕООД, с месечно
възнаграждение в размер на 1111 лева и срок на действие до 31.12.2016 г., с
предмет: предоставяне на ПР услуги и популяризиране дейността и събитията,
провеждащи се в театър „Азарян", предоставяне на ПР услуги и
популяризиране дейността и събитията провеждащи се в „ДНК - пространство за съвременен
танц и пърформънс", при липса на
необходимост от сключването му - поради наличието на назначени трима
експерти „PR“, един
технически сътрудник и един ръководител отдел „Външни комуникации" в „НДК-КЦС“
ЕАД и от това към 10.01.2017 г. произлязла значителна вреда в размер на
10 393,23 лв. за предприятието,
което представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД; и 15) На 04.01.2017 г. в гр. София, като
длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка -
договор № Т-00002/04.01.2017г. между „НДК-КЦС“ ЕАД и „Т.М.А.“ ЕООД, с месечно
възнаграждение в размер на 1666 лева и срок на действие до 31.12.2017 г.,
с предмет: предоставяне на ПР услуги и
популяризиране дейността и събитията провеждащи се в театър „Азарян",
предоставяне на ПР услуги и популяризиране дейността и събитията, провеждащи се
в „ДНК - пространство за съвременен танц и пърформънс", при липса на необходимост от сключването му
- поради наличието на назначени трима експерти „PR“, един технически сътрудник и един
ръководител отдел „Външни комуникации" в „НДК-КЦС“ ЕАД и от това към
31.10.2017 г. произлязла значителна вреда в размер на 15827 лв. за
предприятието, което представлява – „НДК-КЦС“ ЕАД
И по пункт V от диспозитива
(съответен на раздел „1.5.“ към обстоятелствената част) на
ОА – за престъпление по чл. 203, ал.1,
вр. чл. 201 НК, за това, че
на 01.11.2016 г. в гр. София, като
длъжностно лице (изпълнителен директор на „НДК-КЦС“ ЕАД) присвоил чужди пари - 3 971 999,52
лв., собственост на „Национален дворец на културата - Конгресен център София“
ЕАД, поверени му да ги управлява,
като без да възложи с изрична писмена заявка за видове и количества дейности, в нарушение
на чл. 1.2 и чл. 2.2., т .1 от Договор за обществена поръчка № Т-00859/24.10.2016г.
(с предмет: „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК
за нуждите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018г."),
сключен между „НДК – КЦС“ ЕАД и „Г. И.“ ЕООД, наредил превеждане на
сумата от 3 971 999,52 лв. на „Г. И.“ ЕООД като 20% авансово плащане за
изпълнението на договора с прогнозна стойност от 16 549 997,99 лв. без ДДС,
като присвояването е в особено големи размери и
е особено тежък случай.
Срещу подс. Б. за съвместно
разглеждане са допуснати
и два граждански иска (на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД),
предявени съответно от „НДК-КЦС“ ЕАД
(за сумата от 503 757, 56 лв., претендирана като имуществени вреди от
деянията по пунктове II, III и IV на обвинението) и от Държавата – чрез
Министъра на финансите (за сумата
от 3 431 146, 06 лв., припокриваща се с вредните последици,
инкриминирани по пункт I от обвинението).
Другият подсъдим по делото –
В.П.К., е с ангажирана наказателна отговорност по обвинение в три отделни престъпления
по чл. 143, ал.1 НК, осъществени в
идеална съвкупност с едно деяние
на 05.10.2016 г. в гр. София (в сградата на „НДК-КЦС“ ЕАД, пл. България № 1, етаж 3, кабинет 3.1), чрез
което: 1) принудил И.С.Б. (ръководител направление
„Електрозахранване" в „НДК – КЦС“ ЕАД, назначен за член на комисията за
провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите
на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018г.") да извърши
нещо противно на волята му - да подпише Протокол № 2/06.10.2016г. за провеждане
на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране,
преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското
председателство на Съвета на ЕС през 2018г.", като занижи оценката по
показателя „Техническо предложение" на участника в процедурата „Г.."
АД, с мотиви различни от неговите и да завиши оценката по показателя
„Техническо предложение" на участника „Г. И." ЕООД, като употребил за
това заплашване с уволнение; 2) принудил
А.В.Б. (ръководител направление „Техническа
реализация на прояви и поддържане на собствеността" в „НДК – КЦС“ ЕАД,
назначен за член на комисията за провеждане на открита процедура за възлагане
на обществена поръчка с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на
основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на
ЕС през 2018 г.") да извърши нещо противно на волята му - да подпише
Протокол № 2/06.10.2016г. за провеждане на открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на
основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на
ЕС през 2018г.", като занижи оценката по показателя „Техническо
предложение" на участника в процедурата „Г.." АД, с мотиви различни
от неговите и да завиши оценката по показателя „Техническо предложение" на
„Г. И." ЕООД, като употребил за това заплашване с уволнение; и 3) принудил Д.И.И. (ръководител
отдел „Поддържане на собствеността" в „НДК – КЦС“ ЕАД, назначена за член
на комисията за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда
на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на ЕС през
2018г.") да извърши нещо противно на волята й - да подпише Протокол № 2/06.10.2016г.
за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите
на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018г.", като занижи
оценката по показателя „Техническо предложение" на участника в процедурата
„Г.." АД, с мотиви различни от нейните и да завиши оценката по показателя
„Техническо предложение" на участника „Г. И." ЕООД, като употребил за
това заплашване с уволнение.
Пострадалите
според това обвинение лица – Б., И. и Б., са отказали встъпване в съдебното
производство като частни обвинители или граждански ищци срещу подс. К..
II.
Страните в съдебното производство са на противоречиви
позиции относно фактическата и правна страна на обвиненията. По отношение на
подс. М.Б., спорът между прокуратурата и защитата е не толкова за доказаността
на фактите, колкото за тяхната наказателна съставомерност. В тази насока
представителите на СГП
поддържат изцяло
5-те пункта на обвиненията срещу подс. Б. и настояват те да бъдат санкционирани
с определено при условията на чл. 23, ал.1 НК общо наказание, след като всяко
едно от отделно наложените наказания бъде индивидуализирано „към средния
размер“ (което – преценено във връзка с най-тежкото обвинение за престъпление
по чл. 203, ал.1 НК, на практика означава искане Б. да бъде наказан с лишаване
от свобода за срок от 15 години).
За
всеки от пунктовете на обвинението в пледоарията си прокуратурата излага
подробни доводи. Твърди, на първо място, че средствата, инкриминирани като
предмет на претендираното престъпление по чл. 254а, ал.2, вр. ал.1 НК, са „с
целево предназначение“ и имат бюджетен произход, поради което извършеното с тях
разпореждане е с наказателно-правни измерения. Като конкретни аргументи тук се
сочат: а) разпоредбата на чл.
76, ал.3 ЗУДБ за 2016 г. – норма, която
изобщо не е включена в предмета на обвинението и която най-общо регламентира за
какво следва да се разходват средствата за обезпечаването на подготовката на
Българското председателство на Съвета на ЕС; б) обстоятелството, че макар да е извършено под юридическата
форма на „увеличаване на капитала“ (поради липсата на друга правна възможност),
отпускането от МС на сумата от 17 000 000 лв. за „НДК-КЦС“ ЕАД
фактически е съставлявало финансиране на държавно търговско дружество с ясно
указани цел и предназначение за разходването (ремонт и модернизация на сградата
на НДК); в) установеният,
според СГП, факт, че именно подс. Б., с лично полаганите от него подписи за
утвърждаване на плащанията за погасяване на различни задължения на „НДК КЦС“
ЕАД, е извършил престъпно разпореждане с процесните целеви средства не по
предназначението им, а това – от своя страна – е довело до нужда от последващо
увеличение на капитала на дружеството с още 28 000 000 лв.
Като
обосновка към обвинението за умишлена безстопанственост (чл. 219, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК) при сключване на двата поредни лизингови договора с
„М.П.“ ЕООД за ползване на л.а. „Лексус“, прокуратурата твърди, че
инкриминираните две сделки не са били „спешно необходими“; че въпросният
автомобил е обслужвал единствено и само изпълнителният директор; че
съдържанието на водената за него пътна книжна доказва едноличното му ползване
от подс. Б. и опровергава показанията на свидетелите, твърдящи, че превозното
средство е било на разположение за всякакви нужди на дружеството; че в случая
подсъдимият е игнорирал решението на Съвета на директорите на „НДК КЦС“ ЕАД да
не се пристъпва към оперативен лизинг на транспортни средства, а да се открие
обществена поръчка за наем на три автомобила – поведение, оценено от държавното
обвинение като „неправилни стопански действия, несъвместими с дължимата
стопанска грижа“. Поддържа се още и тезата, че бездействието на подс. Б. да
открие и проведе въпросната обществена поръчка е в пряка причинна връзка с
инкриминираната като щета сума от 28 399, 61 лв., съставляваща заплатените
към „М.П.“ ЕООД лизингови вноски.
Що
се отнася до четирите деяния, обединени в конструкцията на обвинението като
продължавана умишлена безстопанственост в особено големи размери (чл. 219,
ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК), претенцията на СГП е изцяло
сходна – липсвала е необходимост от тяхното сключване: а) при двата договора с АД „М. и П.“ (от 16.01.2015 г. и от
24.01.2017 г.) обществената поръчка при условията на „пряко договаряне“ било
реализирано по еднолична инициатива на подс. Б. и те на практика задължавали
управляваното от него предприятие със сума, несъпоставима по размер с месечното
възнаграждение на служителите в правния отдел на „НДК КЦС“ ЕАД, въпреки
несъгласието на св. Р. и въпреки идентичността на извършваните дейности от св. В.
и „външната“ адвокатска кантора; нещо повече, прокурорът дори посочва как в
случая подсъдимият е следвало да процедира – „да предвиди назначаването на
повече служители, с оглед необходимостта от увеличен административен капацитет“
и да пристъпи към „подмяна на щатния състав“, а не към „сключване на договор с
адвокатско дружество“; б) във
връзка с включената т.5 към договора с ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на
НДК“, тезата на обвинението е, че наличните два технически паспорта на
дружеството са били изцяло годни за използване; че не се е налагало изготвянето
на нов такъв (респективно – заплащането му с инкриминираната сума от
76 798, 80 лв.) и че при проявено от подс. Б. „отговорно отношение“ двата
налични предходни документа, установени по време на досъдебното производство,
са могли да бъдат „намерени“; в)
твърдението си, че сключеният със „С.Х-Д.“ ООД договор също съставлява
престъпна безстопанственост, прокуратурата мотивира с тезата, че дружеството,
изготвило предходния действащ уеб-сайт на „НДК КЦС“ ЕАД – „Т.У.Д.“ ЕООД, изобщо
не е било търсено „за осъвременяването на сайта“; че пристъпвайки към сделката, подс. Б. е нарушил
графика за провеждане на обществени поръчки през 2015 г., който не е предвиждал
такава за интернет-страницата; че цената, заплатена към „С.Х-Д.“ ООД, е
несъпоставима с тази по предходния договор с „Т.У.Д.“ ЕООД; че с анекс, или
чрез допълнителна процедура, е можело
въпросната дейност да се възложи именно на „Т.У.Д.“ ЕООД „под праговете“ за
обществени поръчки по ЗОП.
За
всяко от 15-те деяния, инкриминирани в обвинението като продължавано
престъпление по чл. 220, ал.2, вр. ал.1 НК (пункт IV), прокуратурата твърди, че се касае за сделки,
от чието сключване „НДК – КЦС“ ЕАД не е имало необходимост и че заплатените за
тях средства, въпреки наличието на щатни юрисконсулти и PR-специалисти, съставляват имуществена вреда
за представляваното от подс. Б.
предприятие, причинена от дублирането на дейности, които са заплащани.
Най-тежкото си обвинение – за
длъжностно присвояване по чл. 203, ал.1 НК, осъществено чрез разпореденото
авансово плащане на
3 971 999, 52 лв. от „НДК КЦС“ ЕАД към Г. И.“ ЕООД по Договор №
Т-859/24.10.2016 г., СГП категорично поддържа с позоваване на Т.р.27/77-ОСНК и
с аргумента, че към датата на плащането не е имало основание за авансиране на
изпълнителя, тъй като писмените клаузи на сделката (чл. 2.2.1. и чл. 2.2.2.)
предвиждали това да се извърши след възлагане на конкретни видове и количества
СМР.
Изцяло поддържани от прокуратурата са и трите пункта
на обвиненията срещу подс. В.К. (за три престъпления по чл. 143, ал.1 НК).
Твърди се, че разпитаните в съдебното следствие свидетели Б., Б. и И. потвърждават,
че спрямо тях К. е оказал психически натиск със заплаха от уволнение, за да ги
мотивира да подменят волята си при класирането на участниците в обществената
поръчка за преустройство и адаптация на сградата на НДК за нуждите на
Българското председателство и при съставянето на Протокол № 2/06.10.2016
г. (по отношение на показателя „техническо предложение“) да занижат оценката на
участника в процедурата „Г..“ АД и завишат
тази на кандидата „Г. И.“ ЕООД – поведение,
за което и спрямо този подсъдим СГП предлага определяне на наказание
„към средния размер“.
Лаконично поддържани в
съдебните прения от поверениците на Държавата (чрез МФ) и „НДК-КЦС“ ЕАС
(юрисконсултите Д. и Грънчарова)
са и двата предявени граждански иска, за чиято обосновка се твърди единствено,
че установяването на престъпните деяния, във връзка с които се претендират
деликтите, доказва и пряката връзка с настъпилите имуществени вреди за двете
юридически лица в съответния размер.
Общата на теза на адв. Л.
е, че повдигнатите срещу нейния подзащитен (подс. Б.) обвинения са изначално
несъставомерни, защото прокуратурата си е позволила чрез средствата на
наказателното право да изразява своите виждания каква кадрова политика е
следвало да води изпълнителният директор на „НДК-КЦС“ ЕАД, какви решения е
следвало да взима за назначаване или уволнение на служители или за привличане
на външни експерти по граждански договори – все въпроси, които засягат
целесъобразността на мениджърската дейност, а не нейната законосъобразност. Подробни
са и аргументите й срещу отделните пунктове на обвиненията: срещу пункт I (по чл. 254а НК) – че
инкриминираните от СГП средства не са „целеви“ по смисъла на посочения
престъпен състав; не могат да бъдат негов „предмет“, а цитираните в
обвинителния акт като „нарушени“ разпоредби на ЗДБ на РБ за 2016 г. и ЗПФ
касаят норми, чийто адресат не е подс. Б.; срещу пункт II (по чл. 219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК) – че ползването
на служебен автомобил от изпълнителния директор само по себе си не е
престъпление, както и че свидетелските показания опровергават твърдяната от
държавното обвинение липса на необходимост от сключване на двата поредни
лизингови договора с „М.П.“ ЕООД; срещу пункт III (по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК) – че се касае за сделки (4 договора), сключени в
изпълнение на решение на колективен управителен орган; че при част от тях
(относно ползваните външни адвокатски услуги) е приложена масово използвана от
всички държавни институции практика за привличането на експерти и в тази насока
нямат никакво значение конкретните субективни виждания на някои от свидетелите,
че договорите били ненужни; че прокуратурата не е орган, който може да дава
заключение, че за постигането на определен резултат (напр. модеринизирането на
интернет-сайта на НДК) изпълнителният
директор на „НДК КЦС“ ЕАД е следвало да сключи договор с една, а не с друга
фирма, при условие, че и в двата случая се касае за дейност, която е следвало
да бъде заплатена; срещу пункт IV (по чл. 220, ал.2, вр. ал.1 НК)
– че наличието или липсата на необходимост от привличането на външни експерти
(юристи, медийни или рекламни специалисти и т.н.) е било преценка „по
целесъобразност“ на органите, управляващи „НДК КЦС“ ЕАД, а не на държавното
обвинение, което в случая си е позволило да оценява кадровата политика в
дружеството чрез наказателно-правни средства; както и че при сделките с АД „Й.,
И. и И.“ няма дори и причинена вреда, доколкото заплатените средства са били
възстановени от страните по водените граждански производства; и срещу пункт V (по чл. 203, ал.1 НК) – че се
касае не за престъпно (присвоително), а за правомерно (и очаквано) поведение на
подс. Б., който е разпоредил авансирането на фактически възложена и реално извършена
впоследствие дейност, приета изцяло и без забележки от възложителя, както и че
въпросното плащане (дори и авансово, дори и в нарушение на две от клаузите в
договора) не е довело до никакви имуществени вреди за „НДК КЦС“ ЕАД.
Недоказани са, според адв. Я.,
повдигнатите срещу неговия подзащитен – подс. К., обвинения за упражнена спрямо
свидетелите Б., Б. и И. принуда по чл. 143, ал.1 НК. Твърди се, на първо място,
че те почиват на нестабилни свидетелски показания, доколкото още от досъдебното
производство св. Б. е демонстрирал противоречиво поведение, излагайки различни
версии за събитията и за проведените с подс. К. разговори. Акцент е поставен и
върху казаното от св. Б., който заявява, че не е възприел отправена от К.
заплаха за уволнение. А за самата заплаха адв. Я. твърди, че обвинението е
неясно и абстрактно, доколкото в него няма конкретика с какви точно изразни
средства деецът я е обективирал, какво точно е казал на тримата свидетели и
какво и как те са възприели. Поддържаната в тази насока теза от защитата е, че
изначално подс. К., като председател на Съвета на директорите, не е разполагал
с правото да уволнява служители на дружеството, защото това е било
компетенетност на изпълнителния директор.
За оправдателни присъди молят в последната си дума и двамата подсъдими.
ІІI.
Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа редица ненужни факти,
описания, преценки и оценки, които нямат нищо общо с изискванията и стандартите
по чл. 246, ал.2 НПК. В същото време, изследвайки ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА делото, съдът е обвързан именно от
формулираната от прокурора рамка на фактите и не може да „надскача“ същата с
изводи, които биха утежнили положението на подсъдимите лица. Поради това,
излагайки преценката си кои конкретни обстоятелства е намерил за установени и
доказани, съдът съобрази, че следва да се фокусира само върху изследването на предявените
с обвинителния акт факти, които имат пряко правно значение за последващата
юридическа оценка на деянията и да спести ненужната процесуална белетристика с
описанието на събития и сюжети, които не могат да бъдат правно отнесени към
нито един от пунктовете на съответните обвинения.
Подсъдимият М.Л.Б., с ЕГН: **********, е роден на *** ***.
Същият е българин, с българско гражданство, неженен, с висше образование,
неосъждан, безработен (към момента
на провежданото първоинстанционно производство), живущ ***. В периода от
24.11.2014 г.(когато бил назначен с решение на Съвета на директорите) до неговото
освобождаване на 26.06.2017 г. подс. Б. заемал длъжността „изпълнителен
директор“ на „Националния дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД. Във
връзка с изпълняваната функция, в посочения период с подс. Б. били сключени
няколко последователни мениджърски договора с еднотипно съдържание, но с
различни възложители, защото процесното дружество променило своя принципал: договор
№ РД 11-00-235/24.11.2014 г., с който Министърът на културата (като едноличен
собственик на капитала на „НДК КЦС“ ЕАД) В.Р. възложил на подсъдимия
управлението и представителството;договор
за възлагане на управлението № 1/09.09.2015 г.,
сключен със заместник-министър председателя по европейските фондове и
икономическата политика Т.Д. (като нов принципал); договор от 24.02.2017 г.,
сключен със заместник-министър председателя по европейските фондове и
икономическата политика Д.З.. През 2017 г. с подс. Б. били сключени и два
допълнителни договора за управление,
възложител по които било самото дружество „НДК КЦС“ ЕАД, представлявано от
съответния председател на СД – М.А. (по договора от 09.03.2017 г.) и Б.В. (по договора
от 16.05.2017 г.).
Другият подсъдим по делото - В.П.К.,
с ЕГН: **********, е роден на *** г. в А.. Същият е българин, с българско
гражданство, с висше образование, неосъждан,
неженен, управител на „Г.К.Г.“ ЕООД, живущ ***. За времето от 24.11.2014 г.
до 24.02.2017 г. К. изпълнявал длъжността председател на Съвета на директорите
(СД) на „НДК КЦС“ ЕАД.
„Националният
дворец на културата - Конгресен център - София" ЕАД, в тази му
правно-организационна форма, е учреден с Разпореждане № 1/09.05.2011 г. на
Министерския съвет на Р.България и функционира като юридическо лице със
седалище ***, пл.“България“ № 1 (с принципал – Държавата, чрез Министъра на
културата, а след 2015 г. – чрез заместник – министър-председателя по
европейските фондове и икономическата политика). Според утвърдения Устав,
дружеството имало предмет на дейност: организиране и провеждане на културни,
научни, образователни, конгресно-конферентни и обществено-политически прояви в
страната и чужбина; отдаване под наем на предоставено имущество; външно и
вътрешнотърговска дейност; фестивали, изложби, спортни прояви, информационна,
издателска, продуцентска, импресарска, консултантска, рекламна, комисионна и
други разрешени дейности. Управлението било едностепенно – от Съвет на
директорите (СД), който следвало да избере един от своите членове за
изпълнителен директор („изпълнителен член“), осъществяващ текущото управление и
представителство на дружеството. Регламентираните в чл. 35, ал.4 от Устава
(утвърден от принципала на 06.09.2015 г)
права и задължения на изпълнителния директор включвали компетентността му: да организира
дейността на дружеството и осъществява оперативното му ръководство (т.2); да сключва,
изменя и прекратява трудовите договори със служителите (т.4); да утвърждава
щатното разписание на длъжностите (т.5); да утвърждава системата за
финансово управление и контрол; да одобрява вътрешни правила и процедури за
функциониране и управление на дейностите в дружеството (т.6); да осигурява стопанисването и опазването на
имуществото на дружеството (т.7). Разпоредба, аналогична на чл. 35, ал.4, т. 7
от Устава, съдържал и раздел IV от еднотипните договори, с които на подс. Б. (като член на СД)
била възложена и функцията да управлява дружеството като изпълнителен директор:
чл. 5, т.2 от въпросните няколко последователни договора предвиждал, че членът
на СД, осъществяващ управлението, се задължава да „управлява и стопанисва
дружеството с грижата на добрия стопанин и в интерес на едноличния собственик
на капитала, като следи за недопускане на разхищения и злоупотреби от страна на
трети лица“, а чл. 5, т.5 – че изпълнителният директор следва да уведомява незабавно в писмена форма едноличния
собственик на капитала за обстоятелства от съществено значение на дружеството.
1.Разходване
на част от средствата, преведени от МС
за увеличаване
на капитала на „НДК КЦС“ ЕАД.
Със своя Заповед № Р-41/16.03.2016 г.
свидетелят Т.Д., заместник
министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, създал
междуведомствена работна група, председателствана от подс. Б., която следвало
да осъществи подготовката на сградата на НДК в съответствие с изискванията на предстоящото
в началото на 2018 г. Българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
Групата включвала още свидетелите И.К., М.Д., Ю.Й., Б.В. и др. Законът за
държавния бюджет на Р. България за 2016 г.
предвиждал средствата за обезпечаване на подготовката на Българското
председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.
да се планират в централния бюджет (чл. 76, ал.1) и да се предоставят с акт на
МС по предложение на заместник-министър председателя по координацията на
европейските и институционалните въпроси и на министъра на финансите до размера
на планираните. В хода на дейността си формираната работна група получила от
„НДК КЦС“ ЕАД списък на предложените разходи за дейности, предвидени за
предстоящото Председателство, който включвал общо 17 позиции, възлизащи на обща
стойност от 20 835 085, 15 лв.
Самата работна група обаче одобрила
само част от позициите на стойност 17 468 620 лв. (без ДДС), както следва: по
т.9 - предпроектни проучвания и
изготвяне на идеен архитектурен проект за преустройство и адаптация на
основната сграда на НДК; по т. 11 - доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на конгресно-конферентна техника; по т.12 – проектиране, преустройство и
адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство
на Съвета на ЕС през 2018 г.; по т. 14 разходи
за възстановяване на строителни книжа във връзка с дигиталното заснемане и
съставяне на технически паспорт на основната сграда на НДК; по т. 15 -упражняване
на независим строителен надзор при възстановяване на строителни книжа във
връзка с дигиталното заснемане и съставяне на технически паспорт на основната
сграда на НДК; по т.16 - разходи за снабдяване с разрешение за строеж; и по т. 17 - упражняване на независим строителен
надзор на строителство. Междувременно, 10 дни след изготвянето на доклада на
въпросната работна група, на 01.08.2016 г. било проведено заседание на СД на
„НДК-КЦС“ ЕАД, на чийто дневен ред (отразен в т.2 от Протокол № 9)
подс. Б. запознал членовете на управителния орган с подробния списък, отразяващ
първоначалните общо 17 позиции на дейности, за които следва да бъдат предвидени
средства (20 835 085 лв.) за бъдещото адаптиране на сградата. Съветът
на директорите не бил информиран от
подсъдимия за редуцирането на списъка и свеждането му само до позиции № № 9,
11, 12, 14-17 от първоначално предложените, поради което със свое решение
одобрил списъка в цялост.
Именно предложените
от работната група позиции (а не одобрените от СД на „НДК КЦС“ ЕАД) и
необходимата за тях сума били взети предвид от правителството на Р.България,
което със свое Постановление №
193/01.08.2016 г.
одобрило промени по бюджета на Министерски съвет за 2016 г. за увеличаване на
капитала на „НДК КЦС“ ЕАД (чрез допълнителни плащания в частта на финансирането
на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на
17 000 000 лв.), за да се осигури финансово преустройството,
модернизацията и адаптирането на сградата към нуждите на бъдещото
Председателство. В самото Постановление било посочено, че то се приема на осн. чл.
109, ал. 4, т. 1 от Закона за публичните финанси
и във връзка с цитираната вече разпоредба на чл. 76 ЗДБ на РБ за 2016 г. Със
свое допълнително Решение № 641/03.08.2016 г.
МС на Р.България дал съгласие за
увеличаване на капитала на „НДК – КЦС“ ЕАД срещу увеличаване дела на едноличния
собственик, като постановил: увеличаването да се форМ.от парична вноска в
размер на 17 000 000 лв. от бюджета на Министерски съвет (т.2.); самият акт на
увеличаването да се извърши от заместник-министър председателя по европейските
фондове и икономическата политика, като упражняващ правата на принципала (т.3);
средствата от увеличението на капитала да се разходват за преустройството,
модернизацията и адаптирането на основната сграда на дружеството за нуждите на
Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. (т.5). С Решения по
т.т. 1 и 7 от Протокол № 2/17.08.2016 г.
заместник-министър председателят по европейските фондове и икономическите
политики (като представител на принципала) увеличил капитала на „НДК КЦС“ ЕАД
със 17 000 000 лв. и постановил „средствата от увеличаването (...) да
бъдат разходвани целево за преустройството, модернизацията и адаптирането на
основната сграда на дружеството за нуждите на Българското председателство на
Съвета на ЕС през 2018 г.“.
Дружеството
„НДК КЦС“ ЕАД оперирало с няколко банкови разплащателни левови сметки: в
„Райфайзенбанк“ ЕАД (IBAN: ***), в „Уникредит
Булбанк“ АД (IBAN ***); в „ОББ“ АД (IBAN: ***) и в „ЦКБ“ АД (IBAN: ***). Подс. Б. не предприел действия за
откриване на специална сметка, по която да постъпи очакваната сума от
17 000 000 лв. за увеличаване на капитала. Въпросните средства били
преведени и
осчетоводени от св. М.Р. (главен счетоводител) по сметката в „Уникредит
Булбанк“ АД (с IBAN: ***) на 22.08.2016
г., чиято наличност към посочената дата (преди превода) възлизала на 75 584,97
лв. Сметката била ползвана както за приходи по различни пера (напр. суми от
продажби), така и за заплащане на текущи разходи, осчетоводявани по обща
счетоводна партида № „5034“.
Към този
момент дружеството имало редица непогасени задължения към кредитори -
доставчици на стоки и услуги, които претендирали тяхното заплащане въз основа
на издадени фактури и наличната към 22.08.2016 г. сума от 75 584, 97 лв.
не била достатъчна за тяхното погасяване. Това наложило със знанието и по
решение на подс. Б. (като изпълнителен директор на „НДК КЦС“ ЕАД) след
23.08.2016 г. от сметката в „Уникредит Булбанк“ АД да започнат разплащания към
кредитори (доставчици), за които били използвани част от средствата от
преведената за увеличаване на капитала сума (17 000 000 лв.), осчетоводена по същата партида, по
която постъпвали и регулярните суми от приходи на дружеството. Процедурата по
извършване на инкриминираните в обвинението плащания била съобразена с
разписаното в Правилника за финансовия документооборот на „НДК – КЦС“ ЕАД.
Във финансово-счетоводния отдел се предоставяли оригинали на фактура,
приемо-предавателен протокол (за свършена работа или доставени активи),
складова разписка и други разходно-оправдателни документи, които се преглеждали
от финансовия контрольор – длъжност, изпълнявана по това време от св. Д.П.. Същият
проверявал дали е налице основание за извършване на плащането, дали разходът
съответства на поетото задължение и дали сметката на дружеството разполага със
съответната сума. По всички плащания, фактически извършени след 23.08.2016 г.
към доставчици на „НДК КЦС“ ЕАД, и покрити с част от преведената за увеличаване
на капитала сума от 17 000 000 лв., св. П. съставил контролни листове
(за всяка от фактурите), в които не отразил свои възражения, че въпросните
плащания се явяват неправомерни. Самият той знаел, че погасяването на
задълженията на дружеството се извършва с част от отпуснатата от МС сума от
17 000 000 лв., но считал, че няма правно основание да дели
средствата на целеви и други. Нещо повече, ползваният в съставените от него
контролни листа текст бил бланкетен
и предвиден за употреба в бюджетни организации, каквото дружеството „НДК КЦС“
ЕАД не представлявало. По тази причина, в т.2 от наличните бланки фигурирало
изискването да се отрази „налице ли са средства по бюджетния кредит“ –
обстоятелство, което било неотносимо към дейността на „НДК КЦС“ ЕАД. Св. П.
тълкувал въпросната точка като фактическо изискване да провери единствено
налице ли са средства в сметките на дружеството. По-нататък, по
финансово-счетоводната верига се пристъпвало към изготвяне на платежно
нареждане,
което – заедно с целия комплект документи – се предоставяло на св. М.Р. (главен
счетоводител) и на подс.М.Б. за двоен подпис и отнасяне в обслужващата банка.
На
практика, в периода от 23.08.2016 г. до 26.06.2017 г. (зададен като рамка в
обвинителния акт) постъпилата по процесната сметка в „Уникредит Булбанк“ АД
сума за увеличаване на капитала от 17 000 000 лв. била ползвана както
за заплащане на дейности за адаптирането на сградата към бъдещото
Председателство (одобрени по списъка на междуведомствената работна група), така
и за погасяване на множество натрупани задължения на дружеството. Част от
сумата била трансферирана и по други разплащателни сметки на „НДК КЦС“ ЕАД.
Най-напред, след 23.08.2016 г. фактически започнали плащания към доставчици от
сметката в „Уникредит Булбанк“ АД, чиято наличност до този момент (преди
постъпването на отпуснатите 17 000 000 лв.) била недостатъчна, като
по същата сметка междувременно постъпвали и регулярни приходи от продажби. Така
например, на 23.08.2016 г. към фирма „В.К." ЕООД, извършваща почистването
на сградата, били заплатени дължимите 70 500 лв., като 9 922,74 лв. били
покрити със средства от постъпилите
17 000 000 лв., а останалите 60 577,26 лв. – заплатени с налични по
сметката парични приходи от продажби.
Оттук нататък, в следващите 24 часа (до 24.08.2016 г.) били реализирани
плащания към кредитори (доставчици на „НДК КЦС“ ЕАД) единствено със средствата,
отпуснати с Постановлението на Министерския съвет.
На
26.08.2016 г. били открити два депозита по сметки на „НДК КЦС“ ЕАД в „ЦКБ“ АД и
в „ОББ“ АД, към всеки от които св. Р.
превела по 3 000 000 лв., ползвайки постъпилата в „Уникредит Булбанк“
АД сума от 17 000 000 лв. Към 29.08.2016 г. наличността в разплащателната
сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД била в размер на 76 244.81 лв. На 30.08.2016
г. обаче св. Р. захранила и тази сметка, към която била преведена сума от
2 000 000 лв., също част от постъпилите в „Уникредит Булбанк“ АД
средства за увеличаване на капитала. Част от въпросната сума също била
използвана за погасяване на задължения към доставчици на дружеството – за плащания
по фактури от мобилни оператори („Теленор България“ ЕАД; „Близу Медиа енд
Броудбенд“ ЕАД), за банкови такси, за преводи по удръжки и осигуровки по ФРЗ и
ГД и др.. На 01.06.2017 г. св. Р. трансферирала 300 000 лв. от депозитната сметка в „ЦКБ“ АД (където на
26.08.2016 г. била прехвърлила 3 000 000 лв. от получените държавни
средства) по сметката в „Райфайзенбанк“ ЕАД и с тези пари отново били
разплатени задължения за дейности (услуги и доставки), несвързани с адаптирането
на сградата към бъдещото Председателство. С тях били погасени осигуровки,
данъци и банкови такси на дружеството.
Разплащането към доставчици на услуги продължило до 26.06.2017 г.
Изготвените
по делото експертни изчисления сочат, че в инкриминирания по обвинението период
от 23.08.2016 г. до 26.06.2017 г. общият размер на извършените плащания (които не били за дейности, свързани
с подготовката на сградата за бъдещото Председателство) с постъпилите средства
за увеличаване на капитала на „НДК КЦС“ ЕАД от 17 000 000 лв.
възлизал на 3 431 146,06 лв., от които: 1 905 743,35 лв. от сметката в
„Уникредит Булбанк“ АД; и 1 525 402,71 лв. – от сметката в „Райфайзенбанк“ ЕАД.
В същото време, общият размер на
осчетоводените плащания от сметката в „Уникредит Булбанк“ АД на разходите,
свързани с нуждите за подготовката на Българското председателство на Съвета на
ЕС през 2018г., (съгласно одобрения от междуведомствената работна група списък
по точки 9, 11, 12, 14-17) за периода от 22.08.2016г. до 26.06.2017 г. възлизал на 7 591 895, 27 лв.
2.Договорите за лизинг с „М.П.“ ЕООД.
На заседание
на СД на „НДК КЦС“ ЕАД на 29.04.2015 г. св. О. Г. (член на СД и втори
изпълнителен директор) предложила да бъде сключен договор за оперативен лизинг
на три моторни превозни средства, които да обслужват автопарка на дружеството,
поради необходимостта от неговото попълване. С т.4 от Решение по Протокол №
85/29.04.2015 г.
управителният орган не приел предложението, но не поради липсата на
необходимост от допълнителни автомобили, а по съображения, че за тях следвало
да се проведе процедура по обществена
поръчка за наем на три МПС-та, в каквато насока подс. Б. (като изпълнителен
директор) бил изрично упълномощен. С писмо № 2123/09.09.2015 г.
подс. Б. поискал от Главния секретар на МС В.Д.да организира безвъзмездното
отпускане за НДК на три превозни средства от правителствения автопарк -
два леки автомобила и един
пътническо-товарен микробус, като се мотивирал с факта, че след промяната на
принципала на дружеството предоставените от Министерството на културата коли („Пежо
407“, с peг. № *****и „Пежо 407“, с peг. № *****) били върнати. На практика, към началото на м. септември 2015 г.
„НДК КЦС“ ЕАД разполагал с микробус „Хюндай“ (peг. № *****), л.а.
„Ситроен С 5“ (peг. № *****) и нает по силата на договор № Н236/К/09.04.2015 г. от „И.К.“
ЕООД автомобил „Хюндай Дженезис“
(рег. № *****).
Още преди
въпросът с поисканите от МС превозни средства да бъде разгледан и решен, през
втората половина на м. септември 2015 г. подс. Б. предприел действия за
набавяне на един лек автомобил чрез лизингов договор, тъй като на 18.09.2015 г.
предстояло да изтече срокът на наемния договор за ползване на л.а. „Хюндай Дженезис“. Целта била полученият
лизингов автомобил да обслужва изпълнителния директор на „НДК КЦС“ ЕАД и при възникнала
необходимост - да бъде ползван за превоз на служители, гости на събития,
музиканти, артисти и др. Така, на 18.09.2015 г. Б. сключил с „М.П.“ ЕООД договор
№ Т-576/18.09.2015 г.,
по силата на който „НДК КЦС“ ЕАД получило на оперативен лизинг за 12 месеца лек
автомобил „Лексус ЛС 600“ (с ДК № ******;
шаси № JTHDU46F385007109; двигател № 2UR2016648) срещу дължими месечни вноски от 605,02
евро (с ДДС) и общ погасителен план за 1 година в размер на 7 260,24 евро, равностойни на 14 199,80лв. (с
ДДС). По въпросния договор в периода от 18.09.2015 г. до 23.08.2016 г. „НДК
КЦС“ ЕАД изплатило на лизингодателя общо 12 месечни вноски (съответно на
датите: 18.09.2015, 20.10.2015 г., 15.12.2015 г., 17.02.2016 г. - двукратно,
22.04.2016 г. - двукратно, 30.05.2016 г. – двукратно, 14.06.2016 г., 10.08.2016
г. и 23.08.2016 г.), всяка - от по 1183, 32 лв., или в общ размер на 14199, 84
лв.
Междувременно,
главният секретар на МС В.Д., който още на 09.09.2015 г. бил помолен с писмо от
подс. Б. да съдейства за попълването на автопарка на НДК, уведомил за това
министър-председателя едва на 14.10.2015 г. с докладна записка.
Така, близо месец след като дружеството вече било приело за лизингово ползване
инкриминирания л.а. „Лексус“, била постигната и уговорка с администрацията на
МС за нуждите на „НДК КЦС“ ЕАД да бъде предоставено безвъзмездно за 1 година още
едно превозно средство – л.а. „Пежо 607" (с peг. № ****, с рама № VF39U3FYH92222325). За целта бил сключен писмен
договор № МС -141/16.10.2015 г. между
министър-председателя Б. Б. и подс. Б., който
впоследствие (на 24.11.2016 г.) бил подновен за още една година, считано от 17.10.2016
г.
През втората половина на м. септември 2016 г. изтекъл
1-годишният срок на лизинговия договор с „М.П.“ ЕООД от 18.09.2015 г. и подс. Б.
взел решение за продължаване на лизинга на същия автомобил („Лексус ЛС 600“, с ДК № ******; шаси № JTHDU46F385007109; двигател № 2UR2016648) за още една година чрез нов договор.
Такъв бил сключен между „НДК КЦС“ ЕАД и „М.П.“ ЕООД на 27.09.2016 г. (индивидуализиран
в документацията чрез референтния номер
на поръчката: UC-106717/27.09.2016 г.) при същия
погасителен план (месечни вноски от по 602,02 евро, равностойни на 1183,32 лв. и обща стойност – 14199, 81 лв.)
и период на действие (1 година). По него били изплатени (за времето от
01.10.2016 г. до 09.08.2017 г.) общо 11 лизингови вноски
(съответно на датите: 25.10.2016 г., 02.02.2017 г. – четирикратно, 08.03.2017
г., 18.04.2017 г., 22.05.2017 г., 09.06.2017 г. и 09.08.2017 г. – двукратно),
всяка от по 1183, 32 лв., или общо – 13016, 52 лв.
Общата сума на лизинговите вноски, заплатени по двата
последователни договора с „М.П.“ ЕООД в периода от 18.09.2015 г. до 09.08.2017
г. възлизала на 27 216, 36 лв.
За времето, в
което подс. Б. бил изпълнителен директор на „НДК КЦС“ ЕАД, лизинговият
автомобил „Лексус“ бил ползван както от него за служебни цели (чрез назначените
като шофьори свидетели М.М. и К.Т.), така и за общи нужди на дружеството –
посрещане и изпращане на чуждестранни гости (артисти, музиканти, художници и
пр.), участие в мероприятия, транспортиране на кореспонденция и пр. Водените в
периода от 2015 г. до 2017 г. три последователни пътни книжни на колата били
редовно попълвани от св. М.М., който отразявал всеки курс (като дата и изминати
километри). Утвърдената практика била – независимо от конкретната причина за
съответния курс (превоз на подс. Б., протоколен ангажимент по транспорт на
чуждестранни гости или др.), в книжката да се отбелязва, че автомобилът е
обслужвал изпълнителния директор.
3.Договорите с АД „М. и П.“,
„Обединение дигитално заснемане на НДК“
и „С.Х Д.“
ООД.
Според
утвърденото щатно разписание, в началото на м. декември 2014 г. в отдел „Правно
обслужване“ на „НДК КЦС“ ЕАД имало три длъжности: две за юрисконсулти, заети от
св. Ж.Р. и от П.М.(работил там от 09.07.2014 г. до 01.06.2015 г.);
и една за ръководител на отдела, на която едва след края на м. януари 2015 г.
бил назначен св. Ч.А.. В отдел „Обществени поръчки и снабдяване“ работили
свидетелите М.В. (експерт, натоварен да участва, подпомага и консултира
изготвянето на технически спецификации по подготовката и провеждането на
обществени поръчки) и С.З. (експерт по материално осигуряване).
Длъжностната характеристика на щатните юрисконсулти, в сила от 01.01.2015 г.,
им възлагала като трудови задължения уреждането на въпроси от договорно-правен
характер; арбитражни и съдебни дела; консултиране на ръководството преди
сключването на договори, по които страна е дружеството и даване указания за
правилното им изпълнение; правни
становища, съвети и мнения за правилното протичане на дейността на дружеството;
представляване на дружеството пред
правораздавателните органи; участие в подготовката на необходимите документи за
осъществяване на процедури; координиране на дейностите по организиране и
провеждането на обществени поръчки и т.н.
На
проведено заседание на Съвета на директорите (СД) на 05.12.2014 г.
била одобрена предложената от подс. Б. нова организационно-управленска
структура на дружеството и споделено виждането му, че е налице спешна
необходимост от възлагане на външен изпълнител на юридически услуги (за текущо
правно обслужване и в областта на обществените поръчки). Последното подсъдимият
мотивирал с тезата си, че се е натъкнал на редица нарушения в работата на
щатните служители, довели до осуетяването на важни обществени поръчки. Поради
това СД възложил на подс. Б. (с Решение по т.4 от протокола) да открие и
проведе процедура по обществена поръчка (ОП) с предмет: „Юридически услуги,
свързани с текущото правно обслужване на НДК, подготовка и провеждането на
процедури за възлагане на обществени поръчки“. Такава процедура (при условията на чл. 90,
ал.1, т.3 ЗОП, отм. – чрез договаряне, без обявление) била открита още на
18.12.2014 г. с решение на подс. Б., а въз основа на него последвала и Заповед
№ IV-129/22.12.2014
г. за
назначаване на комисия, която да проведе договаряне с участника (включваща
подс. В.К. – председател на СД;
свидетелите М.В., М.П. и Й.Д.; както и юрисконсулта П.М.). Комисията се събрала същия ден (в 14.00 ч. на
22.12.2014 г.) и констатирала, че
в обявената процедура са постъпили две оферти – от Адвокатското дружество „М. и
П.“ и от „Е.к.е.к.ЕООД. В
конкретния случай обаче, още преди заседанието на комисията, покана за
договаряне била изпратена единствено до АД „М. и П.“, а на самото заседание
нейният председател (подс. К.) помолил св. М.Н. (управител на „Е.к.е.к.ЕООД) да
напусне залата, тъй като въпросният кандидат не отговарял на критериите за
участник по смисъла на пар. 1, т. 33 от ДР на ЗОП. Позовавайки се на тази
разпоредба, комисията разгледала единствено офертата на АД „М. и П.“ и се
пристъпило към договаряне с присъстващите в залата лица – св. М. и адв. М..
Към
момента, в който била инициирана процедурата за обществена поръчка чрез покана,
пряко договаряне и възлагане спрямо АД „М. и П.“, подсъдимите Б. и К. се
познавали лично и имали непосредствени впечатления от професионалната дейност
на адв. П.М. (също свидетел по делото). И двамата считали, че управляваната от
нея кантора е в състояние да консултира, подготви и организира множеството
обществени поръчки, които предстояло „НДК КЦС“ ЕАД да възложи за бъдещите си
дейности. Самият Б. нямал доверие в капацитета на щатните си юрисконсулти по
въпроси, касаещи обществените поръчки, чийто обем предстояло да нарасне
съществено. Мотив да се обърнат именно към кантората на адв. М. било
обстоятелството, че и до този момент (още след 2013 г.) от страна на предишното
ръководство на „НДК КЦС“ ЕАД на нея били възлагани външни юридически услуги
по специфични въпроси, което впрочем правило и възможно встъпването в преки
договорни отношения, без провеждането на същинска конкурентна процедура. Свидетелят
Ч.А., ръководител на правния отдел в дружеството след м. януари 2015 г., не
възразявал на идеята текущото правно обслужване и юридическата дейност по
подготовка на бъдещите обществени поръчки да бъдат възложени на външна кантора,
защото обемът на работата бил голям, а правната проблематика – сложна и
специфична. От друга страна, нито А., нито колегата му – св. Ж.Р., имали
самочувствието да се явяват в съдебна зала, за да осъществяват процесуалното
представителство на „НДК КЦС“ ЕАД по различни дела. Свидетелят Р. обаче бил
резервиран към идеята дейността по юридическото оформяне на обществените поръчки
да се възлага на кантората на адв. М., защото към м. януари 2015 г. в
дружеството функционирал отдел „Обществени поръчки и снабдяване“, в който като
специалист работила св. М.В.. Той дори споделил тези свои виждания с подс. Б.,
който обаче не се съгласил с тезата му, а в един от разговорите дори му заявил:
„Научете се да казвате „да“! Вие много често казвате „не“.“
Вземайки
предвид резултатите от дейността на назначената комисия, с Решение № IV-2/09.01.2015 г.
подс. Б. определил за изпълнител на обществената поръчка АД „М. и П.“, а със свое
Решение по т.6 от Протокол № 80/16.01.2015 г.
Съветът на директорите разрешил на изпълнителния директор да сключи с
въпросната кантора 2-годишен договор за текущо правно обслужване и дейност по
подготовка на обществени поръчки. Инкриминираният договор, с № Т-027/16.01.2015 г., бил сключен от подс. М.Б. *** на 16.01.2015
г. за срок от 24 месеца и имал за предмет: текущо правно обслужване, включващо анализ на правните възможности и
състояние на възложителя, оказване на
конкретна помощ при изработването и сключването на договори, съдействие при
установяване на контакти и водене на преговори, изготвяне на писмени и устни
правни становища и извършване на други юридически услуги. Стойността му
възлизала на 227 520 лв. за целия срок (по 9480 лв. месечно
възнаграждение).
Докато
траела процедурата по сключване на договора с АД „М. и П.", св. М.В.,
експерт в отдел „Обществени поръчки и снабдяване“ („ОПС“), изразила пред подс. Б.
притесненията си, че тя ще остане без работа, ако възлагането на дейността по
организиране на обществените поръчки на външна кантора стане факт. Подсъдимият
й предложил да я преназначи на длъжност „секретар“, но тъй като свидетелката
имала две висши образования, приела това за унижение и предпочела да приключи
работата си в НДК. Така, по предложение на подсъдимите К. и Б. (мотивирано с
цел икономия на средства и съобразено със сключения с кантората на адв. М.
договор), на заседание на СД на 23.01.2015 г. било взето решение
за закриване на отдел „ОПС“ и съкращаване на заеманата от св. В. длъжност (считано
от 24.01.2015 г.), извършено с
последваща Заповед № 24/24.01.2015 г. на изпълнителния директор.
На същото заседание СД взел решение вакантната бройка за длъжността
„ръководител на отдел Правно обслужване“ да се заеме от св. Ч.А. (бивш кадър на
дружеството), който бил възстановен на работа и назначен като „главен
юрисконсулт“. По този начин, в периода, в който започнал да действа сключеният
с АД „М. и П.“ първи договор от 16.01.2015 г., дружеството „НДК КЦС“ ЕАД на
практика разполагало с трима щатни юрисконсулти - Ч.А., П.М.и Ж.Р. (който с
т.“9.5.“ от цитираното решение на СД бил натоварен да извършва и координацията
по изпълнението на договора с адвокатската кантора).
За
сключения Договор № Т-027/16.01.2015 г. подс. Б. не уведомил Министъра на
културата, като принципал на „НДК КЦС“ ЕАД към посочената дата.
Приложените
по делото фактури, отчети за извършените дейности и платежни нареждания,
които са били анализирани от съдебно-счетоводната експертиза,
сочат, че във връзка с двугодишния
период на действие на инкриминирания договор, дружеството "НДК КЦС“ ЕАД е
изплатило (с 25 парични превода, извършени за времето между 09.03.2015 г. и
23.03.2017 г. от разплащателната сметка в „Уникредит Булбанк“ АД) на АД „М. и П.“ сума в общ размер на
227 520 лв. В същия период
въпросната адвокатска кантора не само изготвяла и консултирала документацията
във връзка с провежданите обществени поръчки, но оказвала и правно съдействие
чрез текущи консултации към щатните юрисконсулти на дружеството. Св. М.
нееднократно посещавала сградата на НДК, за да провежда срещи със свидетелите А.,
М.и Р. и за да обсъжда с тях различни юридически въпроси. Ежемесечно били
изготвяни и писмени отчети за дейността на кантората, в които се отразявала
свършената работа.
......
Тъй като
срокът на Договора от 16.01.2015 г. изтичал през м. януари 2017 г., в края на
м. декември 2016 г. подс. Б. предприел действия за провеждане на нова процедура
за избор на външна адвокатска кантора, която да предоставя юридически услуги на
„НДК КЦС“ ЕАД. Основният му мотив бил нарастващият брой на обществените
поръчки, които дружеството следвало да проведе с цел подготовка и адаптиране на
сградата за бъдещото Българско председателство на Съвета на ЕС. Така, със свое
Решение № IV-106/20.12.2016 г.
той открил процедура по възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне,
като покани били изпратени
при условията на чл. 18, ал. 1, т. 13 и чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗОП до три
посочени лица: адв. Н.М., АД „М. и П."
и АД „К., Г., П. енд Ко". Издал и Заповед № IV-00109/30.12.2016 г.
за създаване на комисия (в състав: Л.В., М.П. и Ч.А.), която да проведе
преговорите с кандидатите. На 30.12.2016 г. комисията класирала
на първо място АД „М. и П.",
поради което въпросният участник бил определен за изпълнител на поръчката с Решение
на подс. Б. № IV-2/06.01.2017 г.
Това довело до сключването на нов договор с цитираната адвокатска кантора - № Т-00035/24.01.2017 г., отново за срок от 24 месеца, с
уговорено месечно възнаграждение – 6000 лв. (с ДДС), и с предмет: извършване на
юридически услуги, свързани с подготовката на документация за обществени
поръчки и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки; участие
в комисии за провеждане на процедури и в комисии за възлагане на обществени
поръчки чрез събиране на оферти с обява или чрез покана до определени лица;
изготвяне на решения, обявления, документации за обществени поръчки съгласно
ЗОП; предоставяне на юридически съвети и консултации по обществени поръчки и
извършване на юридически консултации по периодично актуализиране на вътрешните
правила за управление на цикъла на обществените поръчки при необходимост, както
и при промяна на законодателството“.
Приложените
по делото счетоводни справки,
фактури, отчети за извършените дейности и платежни нареждания,
които са били анализирани от съдебно-счетоводната експертиза,
сочат, че по договор № Т-35/24.01.17 г. в периода от 23.03.2017 г. до
08.09.2017 г., с 6 отделни превода от разплащателната сметка в „Уникредит Булбанк“,
дружеството „НДК КЦС“ ЕАД е изплатило на изпълнителя сума в общ размер на
31 714, 32 лв.
След
освобождаването на подс. Б. като изпълнителен директор „НДК КЦС“ ЕАД, новото
ръководство на дружеството предприело действия за прекратяване на договора с АД
„М. и П.“ по взаимно съгласие. Това станало с Допълнително споразумение
между св. А.М. и адв. М., подписано от страните на 04.08.2017 г.
........
Успоредно
с възложените на външната юридическа кантора дейности, ръководството на „НДК
КЦС“ ЕАД предприело и действия по материално-техническата подготовка на
сградата за обслужване на бъдещото Председателство на Съвета на ЕС. С тази цел,
при проведеното на 05.12.2014 г.
заседание Съветът на директорите приел със свое решение
предложения от подс. Б. график за провеждане на обществени поръчки през 2015
г., част от който била и дейността по „обследване, оценка и съставяне на
технически паспорти на сградите на НДК“. Подготовката на документите за
бъдещата обществена поръчка била извършена от АД „М. и П.“, което след
16.01.2015 г. започнало да изпълнява договора за юридически услуги.
Обсъдената
от Съвета на директорите необходимост от нова „паспортизация“ на основната
сграда на НДК не засегнала въпроса, че за нея вече съществува по-рано изготвен
технически паспорт. Този проблем изобщо
не бил дискутиран на цитираното заседание. Подс. Б. не бил официално уведомен
за обстоятелството, че поради изискването в срок до 31.12.2011 г. да бъдат
съставени технически паспорти на всички строежи в експлоатация, които са държавна
собственост, такива
били изготвени от „К.ЛС“ ООД (гр. Плевен) през 2009 г. и за двете сгради на
НДК: УТП-01-07-73/13.11.2009 г. (за главната сграда)
и УТП-01-07-32/16.05.2009 г. (за административната сграда – високо и ниско
тяло).
Въпросните документи били изпратени още през 2009 г. в Министерството на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) от тогавашния изпълнителен
директор Х.Д.. Заверени
копия от паспортите били приети и регистрирани в архива на това ведомство,
въпреки, че правният режим за тяхното съхранение към посочения период бил
различен. Архивирането на двата паспорта от МРРБ се дължало на тълкуването,
вложено в чл. 176а, ал.5, вр. чл. 5, ал.7, вр. ал.5 ЗУТ (относно задължението
на министъра да изпрати в архива на съответната община влезлите в сила
строителни книжа),
както и на третирането на НДК като „строеж с национално значение“.
Органите на МРРБ обаче били наясно, че НДК не отговаря формално на критериите за
„обект“ или „строеж“ с национално значение“, защото не е обявен за такъв с
решение на МС или по силата на специален закон след влизането в сила на
актуалния ЗУТ. В архива на дружеството също не разполагали с документи, сочещи,
че сградата е строеж с национално значение,
а съхранявали единствено издадено от Министерството на културата удостоверение,
че тя не попада в категорията „недвижима културна ценност“.
На
практика, след 2009 г. изготвените два технически паспорта формално следвало да
се съхраняват при Главния архитект на Столичната община,
който бил отговорен за издаването на разрешенията за строеж на сградата.
Фактическото им приемане в архива на МРРБ се дължало единствено на фигурирането
на НДК (под наименованието „Народен дворец на културата“) в списъците на
строителните обекти с национално значение, утвърдени в периода от 1980 г. до
1982 г. от Комитета по труда и работната заплата, Министерството на финансите и
Централния съвет на българските професионални съюзи.
Самото Министерство обаче било наясно, че прилага правила по аналогия, тъй като
с приемането на Закона за устройството на територията е следвало да бъде
изпълнена специална процедура по обявяването на сградата за обект (строеж) с национално значение, каквато
не била проведена.
Независимо,
че информацията за двата налични технически паспорта от 2009 г. не била
съобщена и обсъдена на заседанието на СД през м. декември 2014 г., част от
служителите на дружеството били уведомени за това обстоятелство. Така например,
св. Ж.Р. (юрисконсулт) знаел за съществуването на двата документа, но не
възразил срещу обсъжданата бъдеща обществена поръчка за нова „паспортизация“,
тъй като считал, че тя е необходима и че старите технически паспорти (с оглед
на тяхното съдържание) не могат да послужат на дейностите по адаптация и
подготовка на сградата за бъдещото Председателство. Копие от двата паспорта
всъщност се пазели и в отдел „Счетоводство и финанси“ на самото дружество.
Обсъжданата
от СД обществена поръчка била публикувана и открита с обявление № *********/24.02.2015
г.,
а нейният предмет включвал: „пълно
архитектурно заснемане, заснемане на база архитектурна подложка, изготвяне на 3-D модел на екстериора, цифрово фотографско заснемане и съставяне на технически паспорт на сградата“. Със заповед № IV-56/09.04.2015
г.
подс. Б. определил комисията, която да разгледа и оцени офертите на
кандидатите, като включил в нейния състав: подс. В.К. (председател),
свидетелите Б. и И., както и лицата А.Т. и С.М.. С протокол № 3/30.04.2015 г.
комисията единодушно предложила да бъде сключен договор с участника в
процедурата ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на НДК“, а със свое Решение № IV-66/30.04.2015 г.
подс. Б. определил посоченото обединение за изпълнител на обществената поръчка.
На 29.05.2015 г. Съветът на директорите разрешил сключване на договор с ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на
НДК“ на стойност 319 995 лв. (без ДДС).
Въпросното юридическо лице било представлявано от св. Л.С. и се състояло от
обединение на две фирми – „Е. А. Т.“ (управлявана от арх. С.) и „К. консултинг“
ЕООД (управлявана от св. И.А.), създадено с цел кандидатстване по обществената
поръчка. Свидетелят С. била наясно с нуждите на НДК, защото още от периода, в
който дружеството се ръководило от Х.Д., неговата фирма била наемател на офис в
сградата и изпълнител на различни проекти. С подсъдимите Б. и К. обаче св. С.
се запознал за първи път едва по повод публикуваната обществена поръчка.
На
08.06.2015 г. в гр. София подс. М.Б. (като изпълнителен директор на „НДК КЦС“
ЕАД) сключил с ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на НДК" договор № Т-386/08.06.2015 г.
с предмет: 1.Пълно архитектурно заснемане; 2. Заснемане на база архитектурна
подложка; 3. Изготвяне на триизмерна визуализация на екстериора; 4. Цифрово
фотографско заснемане; и т.5. Съставяне
на технически паспорт на сградата. Стойността на целия договор възлизала на
383 994 лева (с ДДС), а на услугата по т.5 (относно техническия паспорт) –
на 76 798,80 лева (с ДДС).
Заплатената по т.5 от инкриминирания договор сума (76 798, 80 лв.) била
преведена двукратно на изпълнителя (на 11.06.2015 г. и на 24.07.2015 г.)
като част от цялостно заплатената стойност на сделката.
След
сключване на договора свидетелите С. и А. (като представители на изпълнителя)
предприели необходимите действия за подготвяне на новия технически паспорт на
основната сграда на НДК. Двамата не разполагали с информацията, че такива
документи вече са изготвени през 2009 г. Извършили проверка в Направление
„Архитектура и градоустройство“ (Н“АГ“) на Столичната община (СО), където –
съгласно вече цитираната Наредба – следвало да се съхраняват строителните книжа
на сградата, и не открили изготвени за нея технически паспорти, чертежи,
кадастрални нанасяния и т.н. Представителите на изпълнителя нямали никакви
изходни данни, на които да базират дейността си, защото в общинското Направление
„АГ“ открили единствено удостоверение за въвеждане на сградата на НДК в
експлоатация. Свидетелят А. опитал да потърси строителните книжа в
Министерството на културата, но установил, че те не са там, защото обектът не е
недвижима културна ценност. До МРРБ изобщо не отправил запитване, защото знаел,
че не се касае до обект с национално значение. Повод за това заключение му дали
обстоятелствата, че разрешението за строеж се съхранявало в Столичната община,
както и че нямало решение на МС за обявяване на такъв статут на сградата.
Изработеният
по т.5 от договора нов технически паспорт на НДК
бил предоставен на възложителя, вкл. и на магнитен носител.
Изготвената по делото техническа експертиза
установява, че той не е заверен от кмета на общината (т.е. от органа по чл. 5,
ал.5 ЗУТ) и поради това – не може да се разглежда като част от строителната
документация на сградата. Според същото заключение, дейностите по адаптация на
основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на
ЕС е следвало да се отразят (допълнят) в наличните в архива на МРРБ технически
паспорти.
........
През 2015
г. дружеството „НДК КЦС“ ЕАД разполагало с интернет-сайт, изработен от
пловдивската фирма „Т.У.Б.“ ЕООД (с управител – св. С.С.) по силата на договор
Т-124/08.03.2012 г..
В чл. 7 от цитирания договор била предвидена възможността по всяко време
занапред възложителят да иска от изпълнителя извършване на промени по заданието
на софтуерния продукт срещу възнаграждение, чийто размер зависел от „етапа и
сложността на исканата промяна“. След изработването на първоначалния продукт от
страна на изпълнителя „Т.У. Б.“ ЕООД в „НДК КЦС“ ЕАД не са постъпвали писмени
(и заведени по надлежния деловоден ред) оферти за актуализация, модернизация
или осъвременяване на сайта.
В
началото на 2015 г. св. А.С., която по същото време била приближена на подс. Б.,
била назначена за ръководител на отдел „Външни комуникации“. Във връзка със
задълженията й да отговаря за публичния имидж на НДК, св. С. констатирала, че уеб-страницата
от 2012 г. е морално остаряла, статична, непозволяваща надграждане, „качване“
на видеоматериали, галерии, снимки и
т.н. По тази причина С. нееднократно обсъдила с колегите си, вкл. и със
специалисти от IT-отдела, възможността да се
изработи интернет-сайт, който да поеме целия обем от работа, така че всички
продукти да бъдат представени адекватно и дейността на НДК да бъде презентирана
пред аудиторията по подобаващ начин. За възникналата необходимост бил уведомен
и подс. М.Б., който на 18.05.2015 г. открил чрез публикувана публична покана (ID 9041831) процедура по обществена поръчка с предмет: „Разработване на
уеб-сайт на НДК“, а със своя Заповед от 29.05.2015 г. назначил и комисия за
преглед и оценка на офертите (в състав: В.К. – председател; С. Й.и С.М. – членове).
Комисията заседавала в периода от 29.05.2015 г. до 30.06.2015 г., запознала се
с шестте постъпили предложения и класирала
на първо място с 94, 88 точки управляваното от св. Г.Л. дружество „С.Х Дигитал“
ООД. Водещ критерий при определянето му за изпълнител бил не предложената цена
(65 991, 60 лв. с ДДС), която надвишавала офертите на други трима
кандидати, а „цветовата гама и комбинацията от цветове", които да „...привличат вниманието на посетителите".
С решение по т.3 от Протокол № 88/02.07.2015 г.
Съветът на директорите единодушно разрешил на подс. Б. да сключи договор с
класирания на първо място участник. Така, на 21.07.2015 г. в гр. София, от
името на „НДК КЦС“ ЕАД подс. Б. сключил със „С.X Д." ООД договор №
Т-451/21.07.2015 г.
с предмет: „Разработване на уеб-сайт на НДК, съгласно изискванията на
Приложение № 1 - Техническа спецификация“, чиято стойност възлизала на
65 991, 60 лв. Уговорената сума била изплатена в цялост от възложителя с два превода – на
28.07.2015 г. и на 24.09.2015 г..
От своя страна, дружеството „С.X Д." ООД изпълнило задълженията си и в
срок изработило новия интернет-сайт. Той се различавал от уеб-сайта, създаден
пред 2012 г., защото бил по-подробен (като подстраници и информация), и изцяло
променен - като „архитектура“ (т.нар. „back end“) и
като визуализация и дизайн („front end“).. Работата
по оформянето на новия сайт и отчитането на извършеното била координирана чрез
комуникация между св. А.С. (за „НДК КЦС“ ЕАД) и св. Г.Л. (за изпълнителя). На
09.09.2015 г. двамата свидетели и подс. Б. подписали и съвместен протокол за
приемане без възражения на финалната версия на извършените дейности по
договора.
4.Договорите
с „Е.Т.Б.К.“ ЕООД, „М.п."
ЕООД, „Е.Е.М.“ ЕООД, „Б.-*“ ООД, „Т.М.А.“
ЕООД,
АД „Й., И., И." и АД „М. и П.".
В инкриминирания по този пункт период (16.12.2014 г. - 04.01.2017 г.) структурата на
„НДК КЦС“ ЕАД включвала отдел „Външни комуникации“, към който (според щатното
разписание)
фигурирали следните длъжности:
за времето от 15.12.2014 г. до 01.02.2015
г. – ръководител отдел (вакантна), 2 бр. експерт „прес-клуб“ (заети от Г.Т.и С.В.);
1 бр. ръководител сектор „Връзки с обществеността“ (заета от Р.П.), 2 бр. „PR“-експерти (една от които –
заета от св. В. Д.); за времето от 01.02.2015
г. до 01.03.2015 г. - ръководител
отдел (вакантна), 2 бр. експерт „прес-клуб“ (вакантни); 1 бр. ръководител
сектор „Връзки с обществеността“ (заета от Р.П.и 2 бр. „PR“-експерти (една от които –
заета от св. В. Д.); за времето от 01.03.2015
г. до 22.06.2015 г. –
ръководител отдел (заета от св. С.), 2 бр. експерт „прес-клуб“ (вакантни); 1
бр. ръководител сектор „Връзки с обществеността“ (заета от Р.П.и 3 бр. „PR“-експерти (заети от
свидетелите Д., Ц.С., както и от лицето М. К.); за времето от 22.06.2015 г. до 10.07.2015 г. – ръководител отдел (заета от св. С.),
2 бр. експерт „прес-клуб“ (вакантни); 1 бр. ръководител сектор „Връзки с
обществеността“ (заета от Р.П.и 3 бр. „PR“-експерти (заети от свидетелите Д., Ц.С.,
както и от лицето Н.Н.); за времето от 10.07.2015
г. до 01.10.2016 г. ––
ръководител отдел (заета от св. С.), 2 бр. експерт „прес-клуб“ (вакантни); 3 бр. „PR“-експерти (заети от свидетелите Д., Ц.С.,
както и от лицето Н.Н.); и 1 бр. технически сътрудник (заета от Орлин О.); за
времето от 01.10.2016 г. до 08.11.2016 г. – ръководител отдел (свободна), 2 бр.
експерт „прес-клуб“ (вакантни); 3 бр. „PR“-експерти (2 от които - заети
от св. Д. и Н.Н.); и 1 бр. технически сътрудник (заета от Орлин О.); и за
времето след 08.11.2016 г. (до м.
януари 2017 г.) – ръководител
отдел (заета от М. Б.), 2 бр. експерт „прес-клуб“ (вакантни); 3 бр. „PR“-експерти (2 от които - заети от св. Д.
и Н.Н.); и 1 бр. технически сътрудник (заета от Орлин О.).
В началото на м. декември 2014 г. в отдел „Външни
комуникации“ работили само св. В. Д. (с предишна фамилия – „Б.“) и Р.П.. По
това време обемът на работа бил увеличен и отделът не можел да се справи с
ПР-дейностите по повод предстоящата организация на коледните концерти и
инициативи. Св. Д. обсъдила проблема с подс. Б. и станало ясно, че ако тя
изготви докладна – записка с конкретно предложение да се потърси съдействие от
външна фирма, обемът на задачите в звеното може да бъде намален. Междувременно,
след 02.12.2014 г. в „НДК КЦС“ ЕАД започнали да постъпват оферти от различни
дружества, които предлагали временна ПР-дейност: от „Е.Т.Б.К." ЕООД,
от „Бизнес ПР“ ЕООД
и от „Е.Е.М." ЕООД.
С докладна записка от 09.12.2014 г.
св. Д. (Б.) предложила на изпълнителния директор да бъде наета външна агенция, която да съдейства
за ПР и рекламните дейности във връзка с предстоящия Новогодишен музикален
фестивал. По този повод на следващия ден (10.12.2014 г.) подс. Б. назначил
комисия (от свидетелите В. Д., М.П. и М.В.), която да прегледа офертите и да
определи изпълнител, според най-ниската предложена цена. Комисията провела
заседанието си още в следобедните часове на 10.12.2014 г. и – следвайки
зададения критерий, класирала
като изпълнител дружеството „Е.Т.Б.К." ЕООД, управлявано от св. В.К..
Така, на
16.12.2014 г. в гр. София, като изпълнителен директор на „НДК КЦС“ ЕАД, подс. Б.
сключил с „Е.Т.Б.К." ЕООД договор № Х-643/16.12.2014 г.,
на стойност – 4 800 лв. (с ДДС); със срок на действие до
12.01.2015 г. и с предмет: „PR обслужване - провеждане на консултации
и подпомагане на ръководството на НДК за общуване със средствата за масова
информация; подпомагане и консултиране при изготвянето на прес-съобщения,
предложения за текст на рекламни материали, информационно обезпечаване на
събитията, осигуряване при нужда на медийни П. на събитията, проследяване на
отразяването на проведените събития в медиите: пресклипинг и медиен мониторинг“.
Дължимата
по договора сума от 4800 лв. била изплатена на изпълнителя след издадена
фактура № 125/14.01.2015 г.
Уговорените с неговия предмет дейности съвпадали (по форма и съдържание)
с функционалните задължения в длъжностните характеристики за позициите
„Ръководител сектор Връзки с обществеността“
(заемана по това време от Р.П.), „експерт ПР“
(заемана от св. Д.) и „експерт прес-клуб“
(заемани в цитирания период от Г.Т.и С.В.).
Управляваното
от св. В.К. дружество „Е.Т.Б.К." ЕООД изпълнило в цялост договорните си
ангажименти. По повод новогодишния музикален фестивал били търсени медийни П.,
изготвяни рекламни текстове, изпращани прессъобщения и провеждана комуникация с
журналисти. Дейността била отчетена с приемо-предавателен протокол от
07.12.2015 г. и
множество книжни материали, отразяващи проведения медиен мониторинг на
събитията.
През м.
април 2015 г. щатното разписание на отдел „Външни комуникации“ към „НДК КЦС“
ЕАД се състояло от: ръководител отдел (длъжност, заета от св. С.), 2 бр.
експерт „прес-клуб“ (вакантни); 1 бр. ръководител сектор „Връзки с
обществеността“ (заета от Р.П.и 3 бр. „PR“-експерти (заети от свидетелите Д., Ц.С.,
както и от лицето М. К.). Реално обаче в посочения период в отдела работили
единствено свидетелите С., Д. и С... По
същото време подс. Б. преценил, че е налице необходимост от привличането на
външна фирма, която да осъществява периодичен преглед и анализ на медийната
среда и събиране на материали, свързани
с отразяване на дейността на НДК в средствата за масова информация. Такова
всъщност било и мнението на св. С., която изчислила, че ако подобна дейност
бъде възложена на ръководения от нея отдел, той трябва да бъде обезпечен с
множество служители, тъй като инициативите на НДК ежедневно нараствали, а това
водело до увеличаване на медийните публикации, достигащи до 500 страници
дневно. Това мотивирало подс. Б. *** да сключи (от името на „НДК КЦС“ ЕАД) с
представляваното от св. М.Г. дружество „М.п.“ ЕООД договор № Т- 260/20.04.2015 г.,
със срок на
действие - 12 месеца; на стойност - 23 400 лв. (с ДДС), и с предмет:
извършването на периодичен преглед и анализ на медийната среда; изготвяне на
ежедневен мониторинг на печатните медии и интернет за проследяване на медийното
отразяване на информацията, свързана с НДК и с оказване на експертна помощ за
създаване на контакти с медиите. Поради стойността му, договорът бил сключен
без обществена поръчка по силата на чл. 14, ал.5, т.2 ЗОП (отм.). Уговорените с
неговия предмет дейности съвпадали и
били „относително идентични“ по форма и съдържание (т.е. „тъждествени,
аналогични, подобни и сходни“)
с функционалните задължения в длъжностните характеристики за позициите
„Ръководител отдел Външни комуникации“, „Ръководител
сектор Връзки с обществеността“
и „експерт ПР“.
В едногодишния
период на действие на инкриминирания договор след 20.04.2015 г. дружеството –
изпълнител „М.п.“ ЕООД разполагало с кадрови ресурс от четирима служители и
управителя М.Г.. Двама от тях били ангажирани ежедневно да предават на отдел
„Външни комуникации“ към „НДК КЦС“ ЕАД уговорения периодичен мониторинг на
медийната среда, включващ материали, в които името на дружеството е цитирано по
повод конкретно събитие. Мониторингът, който съдържал и аналитична част, идвал
в суров вид в електронен вариант, след което бил проверяван за „изчистване“ на
ненужната информация от свидетелите Ц.С. и В. Д. (дейност, която отнемала около
15-20 минути) и предоставян за по-нататъшно архивиране на св. С. като ръководител
на отдела.
Извършената
по процесния договор работа била отчетена от изпълнителя
и приета без възражения от възложителя „НДК КЦС“ ЕАД с протокол от 15.04.2016 г.
Общата му стойност от 23 400 лв. (с ДДС) била изплатена с два превода - на
25.05.2015 г. (авансов, за 12 000 лв.) и на 20.04.2016 г. (окончателен, за
11 400 лв.).
След
предварително съгласуване със св. А.С. и други служители на „НДК КЦС“ ЕАД, през
м. август 2015 г. подс. Б. предприел действия по избор на външна фирма, която
да популяризира дейността на дружеството чрез поддържане на неговите профили в
различните социални мрежи – работа, която до този момент била извършвана по
отношение на част от тези мрежи от екипа на отдел „Външни комуникации“.
Работещите там свидетели Ц.С. и В.Д. обаче изобщо не разбрали, че ръководството
е взело решение въпросната дейност да бъде възложена на външен изпълнител.
Така, 04.08.2015 г. в гр. София, като
изпълнителен директор на „НДК – КЦС“ ЕАД подс. М.Б. сключил с избраното от него
дружество „Е.Е.М.“ ЕООД (управлявано от св. А.С.) договор № Т- 473/04.08.2015 г.
на стойност 19 200 лв. с ДДС (поради което обществена
поръчка не била проведена) и предмет: поддържане на профили на „НДК – КЦС“ ЕАД
в социалните мрежи – „Facebook“, „Tweeter“, „Youtube“; захранване със съдържание, публикации, изготвяне на концепции за
изграждане на публичен имидж в интернет“. Предвиждало се още изпълнителят да
предоставя консултации за присъствието на „НДК – КЦС“ ЕАД и асоциираните с него
лица в интернет, както и да оказва експертна помощ за създаване на контакти с
блогъри и лидери на мнение в интернет.
Така
формулиран, предметът на договора не бил идентичен по форма и съдържание
с инкриминираните в обвинението функционални задължения в длъжностните
характеристики за позициите „Ръководител отдел Външни комуникации“,
„Ръководител сектор Връзки с обществеността“
и „експерт ПР“.
Медийната част на цитираната експертиза е констатирала единствено съвпадение
между възложената на външната фирма дейност и задълженията по длъжностна характеристика
за позицията „експерт прес-клуб“,
но те не следва да бъдат разглеждани, доколкото не са предмет на повдигнатото
обвинение.
Свидетелят
А.С., който в процесния период управлявал дружеството „Е.Е.М.“ ЕООД, не бил запознат със спецификата на извършваната
по договора дейност. Пряко отношение към нея имали други двама служители на
фирмата – Ч.В.и В.А.. Именно те поддържали профилите на НДК в социалните мрежи
„Facebook“, „Tweeter“ и „Youtube“; захранвали ги със съдържание и
публикации. Въпросната дейност изобщо не
станала достояние на работещите по същото време в отдел „Външни комуникации“
свидетели Ц.С. и В. Д.. Договорът продължил действието си до 08.01.2016 г.,
когато извършената по него работа била отчетена и приета без възражения от
възложителя. Дигиталният архив на
фирмата – изпълнител съхранявал цялата информация, с която
ежедневно били захранвани профилите на „НДК КЦС“ ЕАД в социалните мрежи.
Общата
стойност на договора от 19 200 лв. (с ДДС) била изплатена с два превода – на
12.08.2015 г. (авансов, за 9 600 лв.) и на 23.02.2016 г. (окончателен, за 9 600
лв.).
През м.
февруари 2016 г. управителят на дружеството „Биг 5“ ООД М.М.изпратила на
вниманието на изпълнителния директор на „НДК – КЦС“ ЕАД оферта
за публикуване на реклама на събитията в НДК на сайта на „Биг 5“ ООД, включваща
200 бр. ПР материали в интернет сайтовете „BIG5.BG“, в рубриката „КУЛТУРА" и „AFISH.BG“, отразяване на
продуцирани от НДК събития и включването им в седмичния календар. Подсъдимият Б.
съгласувал постъпилата оферта със св. И.Г. (П.), която по това време ръководила
отдел „Маркетинг, реклама и разпространение“, с главния счетоводител М.Р. и с
главния юрисконсулт Ч.А.. Преценено било, че планираните публични събития
следва да бъдат популяризирани и че привличането на външна фирма в тази насока
е целесъобразно, в връзка с което дори св. Г. предложила с докладна записка от
29.02.2016 г.
сключване на договор с „Биг 5“ ООД. Така, в гр. София на 01.03.2016 г. подс. Б.
(от името на „НДК СЦС“ ЕАД) сключил с „Биг 5“
ООД договор за
медийно партньорство
№ Т-00187/01.03.2016 г.,
със срок на
действие до 31.12.2016 г., на стойност - 20 000 лв. (50%
от които следвало да се изплатят авансово до 02.03.2016 г. – чл. 8, ал.2) и с
предмет: извършване на цялостна ПР дейност, включваща публикуване на рекламни
текстове от НДК, отразяване на събития, продуцирани от НДК, както и други
активности, касаещи продукции на НДК в интернет-сайта „BIG5.BG“, в рубриката „КУЛТУРА" и „AFISH.BG“. Уговореният предмет на сделката не бил идентичен по форма и съдържание
с инкриминираните в обвинението функционални задължения в длъжностните
характеристики за позициите „Ръководител отдел Външни комуникации“, „Ръководител сектор Връзки с
обществеността“, „експерт ПР“ и „експерт прес-клуб“.
На
02.03.2016 г. възложителят „НДК КЦС“ ЕАД превел
на изпълнителя уговорения аванс от 10 000 лв., а в хода на изпълнението на
самия договор - с писмо от 05.08.2016 г.
управителят на „Биг 5“ ООД М.М.предложила той да бъде прекратен по взаимно
съгласие, каквато възможност била предвидена в чл. 18, ал.2 от документа. Споразумението
за прекратяване било подписано от страните по сделката на 18.08.2016 г.,
като същият ден от името на „НДК КЦС“ ЕАД св. Г. приела с протокол
отчетените в общо 19 пункта дейности, за удостоверението на които били
приложени писмени материали.
В края на м. август 2016 г. домейнът на сайта „BIG5.BG“ бил придобит от „Б.Т.О.“ ООД, поради което - след прекратяване на договора
с „Биг 5“ ООД, на 01.09.2016 г. подс. Б. сключил нов договор (№
Т-0063/01.09.2016 г.), този път - с „Б.Т.О.“ ООД, както и последващ такъв - с №
М - 54/30.01.2017 г.
за цялостна ПР дейност в сайта „Афиш Бг“.
Към м.
март 2016 г. предоставяната от „НДК КЦС“ ЕАД културно-развлекателна дейност
включвала две инициативи, разработени в периода, в който подс. Б. бил
изпълнителен директор на дружеството – т.нар. „Театър Азарян“
и обособеното „ДНК –
пространство за съвременен танц и пърформанс“. По преценка на изпълнителния
директор следвало да бъдат предприети действия за тяхното популяризиране сред публиката. За театър „Азарян“ се
изисквало изграждане на обществен образ, с цел разпознаване на това
пространство от голяма аудитория, която потенциално се интересувала от подобни
прояви. В „ДНК-пространството“ пък имало множество събития, но представяните
независими сценични продукции все още развивали своята аудитория, поради което подс.
Б. считал, че се налага специален подход при работата с медиите в тази насока. По
същото време свидетелката Д.Д. (управител на „Т.М.А.“ ЕООД) имала специфични
ПР-познания в сферата на изкуството и смятала, че дейността на нейната фирма
може да допринесе за публичното популяризиране на двете културни пространства.
Тя се свързала с техните ръководители – Я.Б.(за „Театър Азарян“) и М.Т. (за
„ДНК-пространството“) и презентирала идеите си, след което била поканена на
среща и от подс. Б.. Преговорите довели до сключването на два последователни
договора в периода между 21.03.2016 г. и 04.01.2017 г.
Най-напред, на
21.03.2016 г. в гр. София подс. Б., като изпълнителен директор на „НДК- КЦС“ ЕАД, сключил с „Т.М.А.“
ЕООД договор № Т-00259/21.03.2016 г,
по силата на който – срещу абонаментно (ежемесечно) възнаграждение от
1111 лв. в срок до 31.12.2016 г. привлечената като изпълнител външна фирма
следвало да престира „предоставяне на ПР-услуги и популяризиране дейността и
събитията, провеждащи се в театър „Азарян“; предоставяне на ПР- услуги и
популяризиране на дейността и събитията, провеждащи се в „ДНК - пространство за
съвременен танц и пърформънс"; оказване на експертна помощ от страна на
изпълнителя за създаване на контакти с културни личности, артисти, потенциални
спонсори и др.". Уговорените в предмета на тази сделка дейности
съвпадали и били „относително идентични“
по форма и съдържание (т.е. „тъждествени, аналогични, подобни и сходни“)
с част от функционалните задължения в длъжностните характеристики за позициите
„Ръководител отдел Външни комуникации“ и
„експерт ПР“, но
не и с тези на техническия сътрудник.
Управляваното
от св. Д. дружество изпълнило договорните си ангажименти. Освен стандартните
дейности, извършвани от един PR (прессъобщения, комуникация с медиите,
осигуряване интервюта на различните артисти и т.н.), работата наложила да се
популяризира големият репертоар от събития в двете обособени културни
пространства. Необходимо било св. Д. да поддържа „Фейсбук“ - страниците на „ДНК“
и театър „Азарян“, да прави различни рекламни материали, които впоследствие
били разпространявани, да поддържа координация и контакти със св. И.П., която
по това време ръководила отдела за маркетинг. Работата по договора била
отчетена с 10 ежемесечни приемо-предавателни протокола в периода от м. март до
м. декември 2016 г.,
приета без възражение и заплатена от възложителя „НДК КЦС“ ЕАД с 10 банкови превода
(за времето от 13.04.2016 г. до 09.01.2017 г.), първият – за сумата от 394, 23
лв., а останалите девет – по 1111 лв., или всичко – на обща стойност
10 393, 23 лв.
Резултатите,
постигнати от дейността по популяризиране на проявите в театър „Азарян“ и
„ДНК-пространството“, направили добро впечатление на св. И.П. - Г. (ръководител
отдел „СРМР“), която през цялото време била в контакт със св. Д.Д.. По повод
изтеклия срок на договора от 21.03.2016 г., в началото на 2017 г. св. Д.
отправила до изпълнителния директор на „НДК КЦС“ ЕАД писмена оферта
за сключването на нов договор (за още 12 месеца), отново насочен към двете
културни пространства и с предмет, сходен на предходния. Офертата била
докладвана на св. Г., която с докладна от 04.01.2017 г.
предложила на подс. Б. договорните отношения с „Т.М.А.“ ЕООД да бъдат
продължени и през 2017 г. Като мотиви, изложила виждането си, че е необходимо
да бъде „изградена и реализирана комуникационна стратегия“ за двете
пространства, за да се постигне „информираност на обществеността“ и „по-голям приход
от продажба на билети“. Така, в гр. София на 04.01.2017 г. изпълнителният
директор на „НДК КЦС“ ЕАД сключил нов договор с „Т.М.А.“ ЕООД, с № Т-2/04.01.2017
г.
по силата на който – срещу абонаментно (ежемесечно) възнаграждение от 1 666 лв.
в срок до 31.12.2017 г. изпълнителят отново следвало да извършва „предоставяне
на ПР-услуги и популяризиране дейността и събитията, провеждащи се в театър
„Азарян“; предоставяне на ПР- услуги и популяризиране на дейността и събитията,
провеждащи се в „ДНК - пространство за съвременен танц и пърформънс";
оказване на експертна помощ от страна на изпълнителя за създаване на контакти с
културни личности, артисти, потенциални спонсори и др.". Предметът и на
този договор съвпадал по форма и
съдържание (като „относително идентичен“)
с част от трудовите
задължения в длъжностните характеристики за позициите „Ръководител отдел
Външни комуникации“ и „експерт
ПР“, но не и с тези на техническия сътрудник. В изпълнение на задълженията си,
след 04.01.2017 г. управляваното от св. Д.
дружество продължило да извършва възложените му дейности – писане и
разпространение на текстове и визуални материали за прессъобщения относно
предстоящите представления в двете културни пространства, превод на
чуждестранни текстове за международни спектакли, медийна комуникация,
организиране на интервюта, координиране на всеки подготвен материал с отделите
„Стратегическо развитие и маркетинг“ и „Външни комуникации“, редактиране на
текстове, графичен и рекламен маркетинг, поддържане на „фейсбук“-страниците и т.н. Работата била отчетена и приета
без възражение с няколко съвместно подписани приемо-предавателни протокола в
периода от м. януари до м. юни 2017 г. Тъй
като дейността по договора била преустановена след м. юни 2017 г., за нея били
заплатени единствено 6 месечни суми, всяка по 1666 лв., или общо – 9996 лв.,
като банковите преводи били осъществени за времето между 06.02.2017 г. и
04.07.2017 г.
…
В периода след 2011 г. в „НДК КЦС“ ЕАД била утвърдена
практиката процесуалното представителство по съдебни и други видове процедури
да се възлага на външни адвокатски кантори.
От тогава голяма част от делата, по които дружеството било страна
(предимно от трудово-правен характер), били водени срещу заплащане от АД „Й., И.
и И.“. Тази практика продължила и по времето, в което подс. М.Б. заемал
длъжността „изпълнителен директор“. Нито един от юристите в правния отдел на
„НДК КЦС“ ЕАД (Ч.А., Ж.Р. и П.М.) нямал самочувствието да се явява пред съдебни
или административни органи, а и обемът на работата в НДК възпрепятствал
адекватната им подготовка за качествено процесуално представителство. В същото
време, различните ръководства на „НДК КЦС“ ЕАД били доволни от АД „Й., И. и И.“, защото много от делата, по
които въпросната кантора извършвала адвокатска дейност, били спечелени. Така,
през 2015 подс. Б., също като предходните изпълнителни директори на
дружеството, решил да възлага процесуалното представителство по съдебни и
административни производства на външни кантори. За трудово-правни спорове, по
които „НДК КЦС“ ЕАД бил страна, адвокатската защита била възлагана на АД „Й., И. и И.“, а по дела, водена пред
Комисията за защита на конкуренцията – на АД „М. и П.“. Касаело се единствено
до дейност по процесуално представителство по конкретни производства (съдебни или
административни), която не включвало правни консултации и вътрешно-ведомствено
правно обслужване.
За времето от 29.06.2015 г. до 23.12.2015 г. подс. Б.
сключил с АД „Й., И., И." пет
договора за процесуално представителство по трудови дела, правната дейност по
които била извършена от св. С.Б. – адвокат в посочената кантора, на когото
казусите били възлагани. Именно той се явявал пред съдебните инстанции; проучвал
и проверявал материалите; подготвял защитата и координирал действията си с
щатните юрисконсулти на „НДК КЦС“ ЕАД, с които бил в постоянна комуникация.
Част от делата, макар и трудови, били с фактическа и правна сложност, защото за
тях се налагало проучване на противоречива съдебна практика, изследване и
тълкуване на колективни трудови договори и явяване пред ВКС поради допуснато
касационно обжалване.
Инкриминираните
по делото договори с АД „Й., И., И.“ били, както следва: 1)
№
Т-417,
сключен от подс. Б. на 29.06.2015 г., с предмет: процесуално представителство
по събиране на вземания срещу Х.Х.Д. (от
присъдени суми по изпълнителен лист от 07.10.2014 г., по гражданско дело №
43566/2012г. на СРС, 79 с.), за който на 20.07.2015 г. „НДК КЦС“ ЕАД заплатило 1488
лв.
(разход за адвокатско възнаграждение, който впоследствие бил възстановен на
„НДК КЦС“ ЕАД от загубилата делото страна); 2) № Т-592,
сключен от подс. Б. на 23.09.2015 г. (и деловодно изведен на 30.09.2015 г.), с
предмет: процесуалното представителство по гр. д. № 46568/15 г. на СРС (III ГО,
81 с.), образувано по искове на Л.М. С.по чл. 344, ал.1,т1-2 КТ, за който на 23.10.2015
г. „НДК КЦС“ ЕАД заплатило 1080 лв. (разход за адвокатско възнаграждение, който
впоследствие бил присъден на „НДК КЦС“ ЕАД); 3) № Т-614,
сключен от подс. Б. на 07.10.2015 г., с предмет: процесуалното представителство
пред СГС при въззивно обжалване на Решение от 20.07.2015 г. по гр. д. №
45518/13г. на СРС (27 с.), за който на 23.10.2015 г. „НДК КЦС“ ЕАД заплатило 1440
лв. (разход за адвокатско възнаграждение, който впоследствие бил присъден в
полза на „НДК КЦС“ ЕАД срещу загубилата делото страна – К.С.); 4)
№
Т-703,
сключен от подс. Б. на 28.10.2015 г., с предмет: процесуалното представителство
по гр. д. № 52790/15 г. на СРС (II ГО, 54 с.), образувано по искове по чл. 344,
т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за който на 14.05.2016 г. „НДК КЦС“ ЕАД заплатило 2880
лв. (разход за адвокатско възнаграждение, който впоследствие бил присъден на
„НДК КЦС“ ЕАД срещу загубилата делото страна – Р.П.); и 5) № Т-939,
сключен от подс. Б. на 22.12.2015 г. (и деловодно изведен на 23.12.2015 г.), с
предмет: процесуалното представителство по въззивно обжалване пред СГС на
Решение от 23.10.2015г. по гр. д. № 48742/15г. на СРС (123 с.), за който на 22.01.2016
г. „НДК КЦС“ ЕАД заплатило 3360 лв. (разход за адвокатско възнаграждение, който
впоследствие бил присъден на „НДК КЦС“ ЕАД срещу загубилата делото страна – А. У.).
Общо
четири са сключените от подс. Б. и инкриминирани в обвинението договори
с АД „М. и П.“, свързани (най-общо казано) с възлаганото на тази
кантора процесуално представителство пред КЗК (вкл. и пред ВАС при евентуално
обжалване) и разрешаване на последващи въпроси, свързани с разноските по
административните преписки: 1) № Т-452,
сключен от подс. Б. на 22.07.2015 г. (и деловодно регистриран на
23.07.2015 г.), с предмет: процесуално представителство по преписка №
КЗК-428/15 г., образувана по жалба на „И." ООД, за което на 23.07.2015 г.
„НДК КЦС“ ЕАД заплатило адвокатско възнаграждение от 1200 лв.; 2) Цитираното
възнаграждение било присъдено като разноски в полза на „НДК КЦС“ ЕАД с
Определение № 666/01.09.2015 г. на КЗК по същото производство, а за събирането
на разноските, на 28.09.2015 г. подс. Б. сключил договор № Т-786
(регистриран деловодно на 11.11.2015 г.), с предмет: подготовка и
провеждане на заповедно производство по чл. 410 ГПК срещу длъжника „И."
ООД; на 17.11.2015 г. по договора „НДК КЦС“ ЕАД заплатил адвокатско
възнаграждение от 360 лв.; 3) №
Т-470,
сключен от подс. Б. на 03.08.2015 г., с предмет: процесуално
представителство по преписка № КЗК-453/15 г., образувана по жалба на „М.С."
ЕООД, за което на 04.08.2015 г. „НДК КЦС“ ЕАД заплатил адвокатско
възнаграждение от 1200 лв.; 4) Цитираното възнаграждение било
присъдено като разноски в полза на „НДК КЦС“ ЕАД с Определение № 666/01.09.2015
г. на КЗК по същото производство, а за събирането на разноските, на 28.09.2015
г. подс. Б. сключил договор № Т-787
(регистриран деловодно на 11.11.2015 г.), с предмет: подготовка и
провеждане на заповедно производство по чл. 410 ГПК срещу длъжника „М.С."
ЕООД; на 17.11.2015 г. по договора „НДК КЦС“ ЕАД заплатил адвокатско
възнаграждение от 360 лв.
5.Провеждане на обществената поръчка
и сключването
на договора с „Г. И.“ ЕООД.
С Решение
№ IV-59/21.07.2016 г.
подс. Б. открил процедура по възлагане на обществена поръчка в сферата на
строителството с предмет: „проектиране,
преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското
председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.". В обявлението
на поръчката (раздел II, т. „2.5“) като критерий за
възлагането било зададено „оптималното съотношение качество/цена“, зависещо от
дадени показатели с относителна тежест (за качеството – т.нар. „техническо
предложение“; и за цената – предвидените разходи). Предпроектните проучвания и
идейният архитектурен проект на предстоящата строителна дейност били
предварително изготвени по сключен договор № Т-182/01.03.2016 г. с дружеството „ЕС А.Т.“ ООД, управлявано от св.Л.С..
Назначената
от подс. Б. със Заповед № 63/29.08.2016 г.
комисия, която да разгледа и оцени постъпилите оферти, се състояла от свидетелите
И.К. (председател), А.Б. (ръководител направление „Техническа реализация на
прояви и поддържане на собствеността" в НДК), Д.И. (ръководител отдел „Поддържане на
собствеността" в НДК), И.Б. (ръководител отдел „Електрозахранване" в
НДК), Ч.А., както и от няколко външни членове - А.П. (представител на МС), Ю.Й.
(представител на МРРБ), С.М. (юрист от АД „М. и П.") и Е.К.(заменена
впоследствие от Е.Д.). Още на първото си заседание на 29.08.2016 г. комисията
констатирала, че
до изтичане на срока са постъпили оферти от 6 кандидата – Обединение „К. П. М с.", „Г.." АД,
„Е." ДЗЗД, „Иса ****" ЕООД, „Г. И." ЕООД и Консорциум „ЕВРО
НДК".
След
няколко поредни заседания, на 15.09.2016 г. комисията предприела действия по
оценяване на техническите предложения на кандидатите, за което съответно
започнала да оформя и Протокол № 2, чието изготвяне стартирало на посочената
дата. Междувременно, всеки от членовете си водил персонални бележки, в които
записвал собствените си оценки за техническите показатели на различните
кандидати. От неформално провежданите разговори между членовете на комисията
станало ясно, че (според изчисленията) дружеството „Г..“ АД („ГБС“ АД) се очертавало с
най-висока оценка в раздела „технически показатели“. Към дата 06.10.2016 г.
предстояло да приключи работата по оформянето на започнатия на 15.09.2016 г.
Протокол № 2, във връзка с което св. И.К. изпратила проект на документа на
електронната поща на св. Й.. На 05.10.2016 г. подс. В.К., който по това време
председателствал Съвета на директорите на „НДК КЦС“ ЕАД, настоял пред комисията
да се отстрани „Г..“ АД с мотива, че дружеството заявило нулево предложение за
допълнителни разходи за труд, транспорт и механизация. Членовете на комисията
не приели предложението, като се обосновали с обстоятелството, че значимостта
на поръчката и общественият интерес към нея налагат да не се внася никакво
съмнение в обективността и прозрачността на оценките.
Станалата
предварително достояние на подс. К. информация, че дружеството „Г..“ АД се
очертава като кандидат с най-добри технически показатели в процедурата по
обществена поръчка, го мотивирала да предприеме ново въздействие върху част от
членовете на комисията, които били
служители на „НДК КЦК“ ЕАД и ангажирани с оценката в раздела „техническо
предложение“. Отново на 05.10.2016 г. К. повикал едновременно в кабинета си
(намиращ се на третия етаж в сградата на НДК, в гр. София) свидетелите И.Б., А.Б.
и Д.И. и предприел директно лобиране и натиск върху тях. Обяснил им, че в
Протокол № 2, чието финализиране и подписване от всички членове предстояло, те
трябвало да извършат „точкуване“ в полза на кандидата „Г. И.“ ЕООД, т.е. – да занижат
оценката по показателя „Техническо предложение“ на предварително очерталия се в
процедурата победител „Г..“ АД и повишат дадената от тях оценка по същия
критерий на другия участник „Г. И.“ ЕООД. Тримата свидетели не били съгласни с
позицията на подс. К., защото категоричното им мнение било, че по този раздел
на показатели фирма „Главболгастрой“ АД има значително предимство спрямо „Г. И.“
ЕООД. В хода на разговора подс. В.К. заявил, че ако те не изпълнят указанията
му, ще бъдат уволнени – думи, които били възприети пряко от свидетелите Б. и И..
Третото присъстващо лице – св. Б., не възприел (не чул) тази реплика на
подсъдимия. Упражненото от К. влияние (по отношение на свидетелите Б. и И. –
съпътствано и със заплаха за уволнение; а по отношение на св. Б. – възприето
единствено като вътрешно-служебен натиск) на практика подменило волята на
тримата участници в комисията, които взели противно на вътрешното им убеждение
решение да променят „точкуването“ и на предстоящото финално заседание (на
06.10.2016 г.) да докладват оценки (в раздела „Техническо предложение“),
различни от предварително обсъжданите в рамките на комисията. Едновременно с
това, подс. К. им раздал предварително таблици как трябвало да изглеждат
резултатите, които на практика гарантирали, че класирано на първо място ще бъде
дружеството „Г. И.“ ЕООД.
Ценовите
оферти на всички кандидати трябвало да бъдат отворени на последното заседание
на комисията на 06.10.2016 г. В момента, в който членовете били готови да
пристъпят към подписването на Протокол
№ 2/06.10.2016 г. (за провеждане на открита
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране,
преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското
председателство на Съвета на ЕС през 2018 г."), тримата свидетели (Б., И.
и Б.), спрямо които предходния ден (на 05.10.2016 г.) подс. К. упражнил натиск
(съпроводен от възприета от Б. и И. заплаха за уволнение) изненадващо (и
противно на неофициално коментираните до този момент оценки по раздела
„техническо предложение“) заявили, че ще подпишат протокола, но с поставени от
тях по-нисък брой точки за „Г..“ АД и по-висока оценка за „Г. И.“ ЕООД.
Най-напред св. Б. поискал да бъде понижена оценката на „Г..“ АД, като се
обосновал с предложената от „Г. И.“ ЕООД система за сигурност, която отговаряла
на стандартите на НАТО за терористичен акт. Докато се оформял протоколът, Б.
споделил на св. Й. (също член на комисията), че го е срам от това, което се
случва. Промяна в „точкуването“,
съобразно дадените от подс. К. указания, направили и свидетелите Б. и И.. Свидетелката
Й. констатирала изненадващата промяна в нагласата на тримата членове на
комисията, защото и тя участвала в
предварителните работни разговори, на които било коментирано, че като фаворит
се очертава „ГБС“ АД. Й. дори реагирала емоционално, като се обърнала към Б., Б.
и И. с думите „Вие явно сте решили кой да спечели поръчката!“.
В крайна
сметка, извършеното от свидетелите Б. и И. (вследствие на заплахата с уволнение
от 05.10.2016 г.) и от св. Б. (вследствие на служебния натиск) оценяване на
„ГБС“ АД и „Г. И.“ ЕООД в раздела „техническо предложение“ довело до различни
от предварително очакваните резултати, които били финално записани в
инкриминирания Протокол № 2/06.10.2016 г., подписан от свидетелите Б., И. и Б.
противно на волята им. В раздела
„техническо предложение“ най-много точки (36, 75) получило дружеството „Г. И.“
ЕООД, а в класирането следвали: Консорциум „Евро НДК" (29 т.), „Е.“ ДЗЗД
(21,25 т.), Обединение „К. П. М С."
и „Г.." АД – с по 20 точки.
Отварянето
на ценовите оферти на кандидатите било отложено за следващия ден, за което бил
изготвен отделен Протокол № 3/07.10.2016 г.
По този критерий кандидатите били класирани както следва: Консорциум „Евро
НДК" (40 т.), Обединение „К.П.М Синтез" (39,21 т.), Е." ДЗЗД
(33,35 т.), „Г. И." ЕООД (33,16 т.) и
„Г.." АД (27,95 т.). Сумарно обаче, дружеството „Г. И." ЕООД
получило най-висока комплексна оценка - 75,51 точки (поради увеличеното
„точкуване“ в раздела „техническо предложение“), а кандидатът „ГБС“ АД бил
класиран на последно място с 52, 77 точки.
Вземайки
предвид резултатите от класирането, с Решение № IV-80/07.10.16 г.
подс. Б. обявил за изпълнител на обществената поръчка фирма „Г. И." ЕООД. Така, на 24.10.2016 г.
между посоченото дружество и „НДК КЦС“ ЕАД бил сключен договор № Т-859/24.10.2016
г.
с предмет: проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за
нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018
г. Договорът, на обща първоначална стойност 19 859 997,59 лв. (с ДДС), бил
три-етапен и включвал: 1) проектиране - изработване на инвестиционен проект на
обекта; 2) осъществяване на авторски надзор по време на строителството; и 3)
изпълнение на СМР, описани по видове дейности и единични цени. В него имало
изрична клауза (чл.1,2.), че възлагането на изпълнението на отделните видове и
количества дейности следвало да става с изрични писмени заявки от възложителя
до изпълнителя. По така възложените „отделни видове и количества дейности“
възложителят дължал (чл. 2.2.1.)
авансови плащания в размер на 20% от стойността им, които плащания да се
извършат в 5-дневен срок от възлагането, след представена в оригинал фактура от
изпълнителя.
На свое
заседание на 28.10.2016 г. Съветът на директорите на „НДК КЦС“ ЕАД дал съгласие
на „Г. И.“ ЕООД да бъде възложено изпълнението на обекта в пълния му обем, без
да се конкретизират видове и количества дейности. Вследствие на това, същия ден
(28.10.2016 г.) подс. М.Б. подписал адресирано до „Г. И.“ ЕООД писмо (изх. №
03542/28.10.2016 г.),
с което им възложил не отделни видове и количества дейности (съобразно чл.
1.2.), а цялостното изпълнение на обекта, включващо проектирането,
преустройството и адаптацията. Няколко дни по-късно (на 01.11.2016 г.)
изпълнителят предявил искане за заплащане на аванс, представяйки пред „НДК КЦС“
ЕАД фактура № **********/01.11.2016 г.
за сумата от 3 971 999.52 лв. (с ДДС), съставляваща 20% от стойността на целия
договор. Свидетелят Д.П. (финансов контрольор на „НДК КЦС“ ЕАД) прегледал
документите и тъй като не намерил счетоводни пречки, разрешил
плащането. Така, с нареждане от 01.11.2016 г.
подс. Б. превел по сметка на „Г. И.“ ЕООД инкриминираната сума от
3 971 199, 52 лв., съставляваща авансово плащане от 20% на стойността
на договор № Т-859/24.10.2016 г.
В
неустановен с точност момент, след дата 28.10.2016 г. секретарката на подс. Б.
– св. К.М., се обадила в деловодството на НДК и казала на св. К.Т.
(деловодител) да унищожи подписаното от Б. възлагателно писмо до „Г. И.“ ЕООД
(03542/28.10.2016 г.) и на негово място (под същия регистрационен номер) да се
изготви нов документ с идентично съдържание, но с подписа на подс. В.К.. Св. Т. завела новото
писмо с подписа на К. (също под № 03542/28.10.2016 г.),
но отказала да унищожи старото, прилагайки и двете към деловодното досие на
договора.
Възложените
с договора от 24.10.2016 г. дейности на „Г. И.“ ЕООД били изпълнени в цялост и
приети без възражения от „НДК КЦС“ ЕАД.
В периода, в който св. Л.П. заемала длъжността Министър на Българското
европредседателство, представители на фирмата – изпълнител дори я потърсили за
съдействие с оплакване, че повече от 7 месеца работят на обекта единствено в
рамките на изплатения аванс от 20%. Изпълнението на договорените СМР приключило
в цялост по времето, в което длъжността „изпълнителен директор“ на „НДК КЦС“
ЕАД вече била заета от св. А.М.. Именно в този период (за времето между
27.07.2017 г. и 09.03.2018 г.) на „Г. И.“ ЕООД бил преведен остатъкът от сумата
по договора (до пълния размер от 34 437 417, 05 лв.),
а предварително заплатеният аванс от 3 971 199, 52 лв. – приспаднат
изцяло от дължимите плащания.
ІV.
При
анализа на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, събрани в общо 168 тома от досъдебното
производство и 4 тома – от съдебната фаза, на първо място, съдът прецени, че не
се налага формалното изброяване на всички документи и протоколи за разпити на
свидетели, въз основа на които е формирал изводите си. Това е не само ненужно,
с оглед обема на делото, но и безпредметно, ако не е съчетано с паралелна
съпоставка на отделните факти, техните обективни проявления и взаимовръзки. Още
повече, че именно за да се избегне декларативното изброяване на материалите
(прилагано често в съдебната практика чрез формално посочване на съответния
документ и на точното му местонахождение в делото) и за да се осигури
улеснението на страните в прочита на мотивите, до този момент цитирането на всеки
един документ, на който съдът се е позовал в изводите си, е съпроводено с
указания („бележки под черта“) къде в кориците на делото същият може да бъде
открит. Характерът на инкриминираната дейност, намерила своето проявление в
стопанския сектор на страната, неминуемо налага фактите по случая да бъдат
обосновани чрез анализ на множество документи (длъжностни характеристики,
договори, протоколи, фактури, платежни нареждания, пълномощни, справки за
актуално състояние и т.н.), тяхното експертно изследване и не на последно място
- чрез съпоставката им с казаното от свидетелите (вкл. и чрез приобщените им
показания при условията на чл. 281 НПК) и от самите подсъдими по време на
съдебното следствие.
Доказателственият анализ на
събраните множество източници на информация по това дело налага и още едно
уточнение. Фактите, които прокуратурата е предявила срещу подс. Б., на практика
не се оспорват от него и защитата му, тъй като основните възражения срещу
отделните пунктове на обвиненията касаят тяхната правна страна
(съставомерност). Всяко от инкриминираните действия на посочения подсъдим е
документално отразено; голяма част от съпътствалите го процедури – също. Поради
това, изслушаните в съдебното следствие свидетелски показания допринесоха
единствено за изясняване на обстоятелствата при какви условия на време, място и
обстановка са били вземани конкретни управленски решения; от какви съображения
са били продиктувани; с кого са били съгласувани. Не така стоят нещата с
доказателствата, на които почиват
фактите, приети за установени относно инкриминираното поведение на подс. К..
Обвиненията срещу него, че е заплашил с уволнение конкретни свидетели и че това
е довело до подмяна на тяхната воля при персоналните им оценки в една от
проведените процедури за обществени поръчки, на практика налагат детайлен
анализ предимно на изслушаните показания на съответните лица, съпоставка на
съдържанието им и внимателна преценка относно тяхната достоверност и
съответствие с останалите писмени материали по делото. Или казано по друг начин
– ако при подс. Б. значимите въпроси по
делото са предимно „правни“, то при подс. К. те са преди всичко
„доказателствени“, доколкото и той, и защитникът му изначално отричат
предявените към него с обвинителния акт факти изобщо да са се случвали.
Обстоятелствата,
свързани със заеманите от двамата подсъдими в процесния период длъжностни, със
задълженията на подс. Б., които СГП е намерила за правно-значими, и със статута
на дружеството „НДК КЦС“ ЕАД (принципал, структура и управление), са изяснени
изцяло документално, а приложените в досъдебното производство множество
документи съставляват на общо основание „писмени доказателства“ (по смисъла на
чл. 112, ал.4 НПК), легално приобщени от съда
чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Релевантни в тази част на
делото са Уставът на „НДК-КЦС“ ЕАД;
протоколите, отразяващи решенията на Съвета на директорите (СД), с които
подсъдимите Б. и К. са били назначени, а впоследствие – и освободени от
позициите си, както и индивидуално
сключените с подс. Б. мениджърски договори за управление на дружеството от 24.11.2014
г., от
09.09.2015 г., от
24.02.2017 г., от 09.03.2017 г. и
от 16.05.2017 г.
Основно писмени са и доказателствата
за обстоятелствата, инкриминираните в пункт I от обвинението на подс. Б., и
най-общо – свързани с решението на държавата да увеличи капитала на собственото
й дружество „НДК КЦС“ ЕАД, за да могат преведените по неговата сметка средства (17 000 000
лв.) да се използват за подготовката на сградата на бъдещото Българско
председателство на Съвета на ЕС; преводът на самите средства и тяхното
последващо разходване; формираната междуведомствена работна група, която да
конкретизира по какви направления е следвало да се заплащат дейности; водената
писмена кореспонденция между институциите и т.н. Базисните си изводи в тази
насока съдът направи въз основа на приложените още по време на разследването Заповед
№ Р-41/16.03.2016 г. на Заместник министър-председател по
европейските фондове и икономическата политика за формирането на
междуведомствената работна група; предложеният от „НДК КЦС“ ЕАД списък с
дейности, които да бъдат финансирани;
писмен доклад на работната група,
чрез който тези дейности са били редуцирани; протокол № 9/01.08.2016 г. от
заседанието на СД;
преписи-извлечения от приетите ПМС № 193/01.08.2016 г. (с което са одобрени промените в бюджета на
МС за 2016 г. за увеличаване на капитала на „НДК КЦС“ ЕАД) и Решение №
641/03.08.2016 г.
МС; протокол № 2/17.08.2016 г.,
отразяващ решението на принципала на „НДК КЦС“ ЕАД за увеличаване на капитала; преводно
нареждане, с което МС е трансферирал по сметка на „НДК КЦС“ ЕАД
инкриминираната сума от 17 000 000 лв.
Оттук
нататък, въпросите по коя сметка е била първоначално приета (а впоследствие –
разпределена) сумата от 17 000 000 лв., за какво и по какви
съображения е била разходвана, се изясняват чрез съпоставката между наличните
по делото финансово-счетоводни извлечения, фактури, платежни нареждания (все –
материали, които са били изследвани и обобщени от двете счетоводни експертизи)
и изслушаните свидетелски показания. Безспорно е обстоятелството, че
първоначално осчетоводените по сметката на „НДК КЦС“ ЕАД в „Уникредит Булбанк“
АД (с IBAN: ***) средства са
послужили и за погасяване на задължения към доставчици на дружеството за
дейности, невключени в списъка, който междувемоствената работна група е
утвърдила предварително. В тази насока, от показанията на свидетелите М.Р.
(главен счетоводител) и Д.П. (финансов контрольор)
се изяснява не само принципният механизъм, по който се е извършвало
разплащането (предявяването на фактурата от доставчика, проверка на основанието
за нейното заплащане, подпис на главния счетоводител и изпълнителния директор и
нареждане за плащане до обслужващата банка), но и фактът, че в действителност
към 23.08.2016 г. „НДК КЦС“ ЕАД е имало редица непогасени задължения, вкл. и
такива за доставки на безусловно необходими услуги, без които дружеството не е
могло да развива дейността си (като напр. доставката на електроенергия от „М.Е.“
АД). Св. Р. потвърди и достоверността на частично прочетените й досъдебни
показания,
според които лично тя е уведомила подс. Б. за задълженията към „М.Е.“ АД. И Р.,
и П. изясниха, че средствата от МС не са били преведени по специално открита за
случая сметка (каквито официални и писмено удостоверени указания от принципала
ръководството на „НДК КЦС“ ЕАД не е получавало), а на практика са се „смесили“
с оборотните приходи на дружеството, които спорадично са постъпвали. Съдът се
довери и на казаното от св. П., който на разбираем език изясни защо в
попълваните бланкови контролни листа по повод всяко от разплащанията е ползван
терминът „бюджетни средства“ – касаело се за практика, заимствана от т.нар.
„бюджетни организации“ (каквато „НДК КЦС“ ЕАД не е). Без доверие обаче остави част
от изявленията на св. Р., които оцени като опит за криворазбрана „колегиалност“
към подс. Б., като бивш неин ръководител. Така например, въпросната свидетелка
отрече той да й е разпореждал да извършва заплащането на задължения за
дейности, извън предвидените за предстоящото председателство с постъпилите от
МС средства, но така лансираната версия противоречи не само на здравата
житейска логика (че счетоводител сам, без висшестояща санкция, ще си позволи да
преценява какво разплащане с какви пари да извърши), но и на съобщеното от св. Б.В.
(председател на СД на „НДК КЦС“ ЕАД след м. май 2017 г.), който заяви,
че самата Р. му е казала, че при всички разплащания е правила това, което и е
заповядано и подписано от изпълнителния директор. Що се отнася до показанията,
дадени от св. В.Ш.,
по чийто сигнал
органите на ДАНС и прокуратурата са започнали първоначалната проверка за
извършено от подс. Б. престъпление по чл. 254а НК, те не внесоха по делото
никаква конкретика за изясняване на фактите. Самият свидетел дори разясни, че е
подал сигнала по обща информация за „финансови злоупотреби“, съобщена му по
електронната поща и споделена пред него от подс. К., но главната причина за
неговата „гражданска активност“ всъщност е друга – бил лично засегнат
(афектиран) от поведението на подс. Б., защото последният не изпълнил
обещанието си да уважи молбата му за възстановяване на работа.
Приложените
като писмени доказателства извлечения от хронологичните регистри по банковите
сметки на „НДК КЦС“ ЕАД,
ведно с представените от самото дружество справки и финансови документи, са
били подробно изследвани от вещите лица Р.С. и Д.Г. по изготвените от тях две
съдебно-счетоводни експертизи.
На практика, второто (допълнително) експертно заключение, освен че включва в
себе си констатациите на вещите лица от първоначалната експертиза, дава отговор
и на по-широк кръг от въпроси, засягащи делото, поради което съдът концентрира
вниманието си върху него. Тук, пред скоби, следва да се уточни, че (най-общо
казано) основната задача на двамата експерти е била да изясняват по коя банкова
сметка *** ***., за какво и как е била разходвана с течение на времето и
съответстват ли извършените с нея разплащания на списъка, утвърден от
междуведомствената работна група. Като цяло, изводите на вещите лица относно
движението по сметките, сочените дати на плащанията и основанията за тях могат
да бъдат възприети с доверие, защото се касае за специфична материя, изискваща
професионални знания и опит при анализирането на представените хронологични регистри.
Съдът обаче прецени, че следва да игнорира онези констатации на експертите, в
които те са използвали многократно термините „целеви средства“ и „целева
субсидия“ по отношение на получената от МС сума от 17 000 000 лв. за
увеличаване на дружествения капитал. Дали въпросната сума е „субсидия“ и дали е
„целева“, е проблем, който има не финансово-счетоводни, а по-скоро правни
измерения и разрешаването му зависи от юридическата оценка попадат ли
въпросните средства в тази категория. Още повече, че при непосредственото си
изслушване в с.з. на 30.04.2019 г. в.л. С. уточни, че употребеният от него
израз „целева субсидия“ е възприел не от собствените си счетоводни разбирания,
а от материалите по досъдебното производство, с които се е запознал.
Ползвайки
резултатите от допълнителната счетоводна експертиза, съдът намери най-напред
основа за изводите си относно четирите банкови сметки, с които „НДК КЦС“ ЕАД е
оперирало към дата 22.08.2016 г. (в „Райфайзенбанк“ ЕАД, в „Уникредит Булбанк“
АД, в „ОББ“ АД и в „ЦКБ“ АД) и постъпването на сумата от 17 000 000
лв. по сметката в „Уникредит Булбанк“ АД. Оттук нататък, въпросната експертиза
е извела редица съществени обстоятелства, необходими за правилното решаване на
делото: за наличната преди тази дата сума по цитираната сметка единствено в
размер на 75 584,97 лв. (недостатъчна за погасяване на всички задължения на
дружеството към доставчици на услуги); за ползването на тази сметка за приходи
по различни пера (напр. суми от продажби) и за текущи разходи, осчетоводявани
по обща счетоводна партида № „5034“; за последвалото прехвърляне (като
депозити) на част от постъпилата от МС сума по другите банкови сметки на „НДК
КЦС“ ЕАД; за описаните в приложението разплащания след 23.08.2016 г. по
издадени от различни доставчици фактури за дейности, несъответстващи на
утвърдения от междуведомствената работна група списък; за общото заключение, че
в периода от 23.08.2016 г. до 26.06.2017 г.
размерът на извършените плащания
за дейности, невключени в списъка на междуведомствената работна група, с
постъпилите средства за увеличаване на капитала на „НДК КЦС“ ЕАД от
17 000 000 лв. възлизал на 3 431 146,06 лв., от които: 1 905 743,35
лв. от сметката в „Уникредит Булбанк“ АД; и 1 525 402,71 лв. – от сметката в
„Райфайзенбанк“ ЕАД.
Внимание
заслужава и алгоритъмът, по който вещите лица С. и Г. са обосновали, че 1 905
743,35 лв. от постъпилите по сметката в „Уникредит Булбанк“ АД
17 000 000 лв. са били изразходвани „нецелево“. Той е разяснен както
в отговора по задача първа от експертизата, така и при разпита им в с.з. на
30.04.2019 г. Тъй
като се касае за сметка, по която е имало непрекъснато движение, вкл. и чрез
постъпващи приходи от дейности на дружеството, най-общо казано – за да се
прецени дали част от разплащанията към доставчици са извършвани с отпуснатите
за увеличаване на капитала средства, за всяко плащане е била извършена проверка
дали наличните други (оборотни) средства по сметката са достатъчни, за да го
„покрият“; и при констатиран недостиг в тези средства, какъвто е настъпил за
времето след 23.08.2016 г., експертизата е приела, че погасяването на разликата
(или на цялостното задължение) е извършено именно с част от преведените от МС
17 000 000 лв.
Прокуратурата
е инкриминирала твърдението, че след дата 23.08.2016 г. подс. Б. се разпоредил
с част от постъпилата от МС сума, но то не съответства на наличните по делото
писмени доказателства. За значителна по размер част от процесните
плащания след посочената дата е
осъществено единствено „фактическото разплащане“ на непогасените към доставчиците
задължения. При някои от случаите, юридическото разпореждане на подсъдимия,
реализирано с подписа му върху съответните платежни нареждания, е било
осъществено преди периода, инкриминиран в обвинението (23.08.2016 г. –
23.06.2017 г.). Така например, платежните нареждания за значително големите по
размер суми, заплатени на доставчика на електроенергия „М.Е.“ АД са били
подписани от подс. Б. съответно на 07.06.2016 г.,
11.07.2016 г. и
11.08.2016 г.. На
практика, при дадените като пример три случая прокуратурата не е направила
разграничението между самото разпореждане за плащане (извършено в период,
предхождащ инкриминирания) и самото фактическо плащане (като превод на пари по
съответните сметки), започнало след 23.08.2016 г. с постъпване на отпуснатите
от МС 17 000 000 лв. Въпросното несъответствие обаче би имало своето
процесуално значение, единствено при основание подс. Б. да бъде признат за
виновен по този пункт на обвинението, от чийто рамки (вкл. по отношение на
зададения период) съдът не може да излиза с присъдата си.
Пункт
II от обвинението срещу подс. М.Б. (относно двата
последователни лизингови договора с „М.П.“ ЕООД) е също достатъчно документално
подкрепен с писмени доказателства. Общата теза на прокуратурата за това, а и за
всички останали (оттук нататък) обвинения срещу Б. е, че се касае за сключени
от него (като изпълнителен директор) сделки „без да е налице такава
необходимост“. Именно „липсата на необходимост“ от инкриминираните сделки е
дала повод на държавното обвинение да ги квалифицира като „безстопанствени“
(чл. 219 НК) или „неизгодни“ (чл. 220 НК), а съдът прецени, че следва да изведе
проблема с „необходимостта“ още тук – в доказателствения анализ на делото,
вместо при последващата преценка за приложимия материален закон. Така е, защото
наличието или липсата на „необходимост“ от конкретен договор в случая е
„фактически“, а не „правен“ въпрос, което налага по всеки от пунктовете на
следващите обвинения да се извърши и доказателствена преценка имал ли е нужда
„НДК КЦС“ ЕАД от предоставените външни услуги.
Формалното развитие на
гражданско-правните отношенията между „НДК КЦС“ ЕАД и „М.П.“ ЕООД може да бъде
проследено единствено по приобщените като писмени доказателства документи,
чиято автентичност и достоверност не е поставяна под съмнение в нито един
момент на делото: двата инкриминирани договора – от 18.09.2015 г. и от
27.09.2016 г., съставените за тях
погасителни планове и
разплащателните документи.
Анализът на последните от в. л. М. по изготвената счетоводна експертиза е
дал и заключение за съответно изплатените парични суми (14 199, 84 лв. и
13016, 52 лв.), което може да бъде възприето с доверие. От показанията на св. А.М.
(новият изпълнителен директор на „НДК КЦС“ ЕАД) пък
става ясна причината, поради която вторият договор (от 27.09.2016 г.) е бил
преждевременно прекратен, малко преди изтичането на срока за последната
погасителна вноска – решението на Съвета на директорите („новото ръководство“ –
както самият той се изразява), че лизинговият автомобил „Лексус“ повече не е
необходим на дружеството.
Това са
доказателствените източници за безспорните факти около двата договора, срещу
които никоя от страните по делото не възразява. Оттук нататък обаче съдът
намери за важно да изследва въпроса за твърдяната от СГП „липса на
необходимост“ от ползването на инкриминирания лизингов автомобил, защото
обвинението по този пункт не касае
стойността (цената) на двата договора (и възможността те да бъдат сключени при по-благоприятни условия),
а е съсредоточено върху тезата, че дружеството нямало нужда от това превозно
средство. Коментираната теза впрочем е
„отречена“ от самата прокуратура още с фактите, предявени в обвинителния акт,
защото в тях се твърди, че близо 6 месеца преди сключването на първия договор с
„М.П.“ ЕООД, Съветът на директорите на „НДК КЦС“ ЕАД вече е бил поставил за
обсъждане въпроса за необходимостта дружеството да се снабди с три (а не с
един!) допълнителни автомобила. От наличия като писмено доказателство Протокол № 85/29.04.2015 г.
става ясно, че още на 29.04.2015 г. св. Оля Г. (втори изпълнителен директор) е
предложила автопаркът да бъде увеличен с три лизингови автомобила, а ръководният
орган е споделил необходимостта от тях, но не и реда, по който да бъдат
осигурени, защото в крайна сметка е взел решение това да стане чрез провеждане
на обществена поръчка за наемането им. Макар първоначално да нямаше ясни
спомени за въпросната й инициатива, след предявяване на цитирания документ в
с.з. на 18.12.2019 г. св. Г. си припомни и разказа
мотивите за взетото решение - най-напред с уточнението, че докладването на
въпросната „точка“ от заседание на СД не е било само нейна идея, а и на други
колеги „от ръководството“. От тази част на показанията й се изясни, че на
проведеното заседание е била коментирана принципната необходимост от три
допълнителни транспортни средства, които да обслужват оперативните нужди на
дружеството, а една от колите да бъде предоставена за ползване от изпълнителния
директор. Нещо повече, и към момента, в който въпросът е бил дискутиран (м.
април 2015 г.), подс. Б. е ползвал персонален автомобил „Хюндай Дженезис“ (peг. № *****), нает от „И.К.“ ЕООД – факт, който се установява от
изявленията на св. Г. (че такъв предходен договор е имало, поради необходимост
от попълване на автопрака) и
от събраните в съдебното следствие писмени доказателства - договор №
Н236/К/09.04.2015 г. с „И.К.“ ЕООД и двата приемо-предавателни протокола към
него. От
цитираните документи е видно, че въпросното превозно средство е било наето за
срок до 18.09.2015 г. (чл. 10 от Договора) и че на практика изтичането на
посочения срок само по себе си е довело
до прекратяване на отношенията с „И.К.“ ЕООД, респ. и до идеята да се
осигури друг автомобил, но този път от дружеството „М.П.“ ЕООД.
Ако трябва да се обобщи – „необходимостта“ от попълване
на автопарка на НДК с три допълнителни превозни средства (едно от които да
обслужва изпълнителния директор) е била преценена още към м. април 2015 г., а
от посочения период, до встъпването в лизингови отношения с „М.П.“ ЕООД, подс. Б.
е бил служебно превозван с автомобил, нает от „И.К.“ ЕООД. Представената от
„НДК КЦС“ ЕАД писмена справка,
която съдът цени като доказателство, сочи че към началото на м. септември 2015
г. дружеството разполагало с
микробус „Хюндай“ (peг. № *****), л.а. „Ситроен С 5“ (peг. № *****) и с наетия автомобил „Хюндай Дженезис“ (рег. № *****). Именно наличното по делото писмо № 2123/09.09.2015 г.
удостоверява, че в тази ситуация подс. Б. е потърсил съдействие от главния
секретар на МС В.Д.за безвъзмездното отпускане на три допълнителни превозни
средства. Съпоставката между въпросното писмо и изготвената от Д.на 14.10.2015
г. докладна записка до министър председателя
изяснява, че до средата на октомври 2015 г. такова съдействие изобщо не е било
осигурено. А междувременно, на 18.09.2015 г. изтичал срокът на договора с „И.К.“
ЕООД, което на практика наложило върнатият лек автомобил „Хюндай Дженезис“ да бъде заменен с друг – с предоставения
на лизинг от „М.П.“ ЕООД след 18.09.2015 г. л.а. „Лексус“. Тук е неясно защо
СГП е избрала да инкриминира точно ползването на „Лексус“-а, при условие, че
при абсолютно аналогична фактическа обстановка до посочената дата (18.09.2015
г.) подс. Б. е бил превозван също с нает автомобил (за чието ползване е
заплащан месечен наем на „И.К.“ ЕООД). Едва ли причината е промяната на
вида правоотношение (от „наемно“, към „лизингово“), по силата на което двете последователни
превозни средства са били предоставени на „НДК КЦС“ ЕАД.
С обвинителни акт твърдяната „липса на необходимост“ за
сключването на двата договора с „М.П.“ ЕООД е мотивирана и с три допълнителни
обстоятелства: първото – че вторият договор с „М.П.“ ЕООД от 27.09.2016 г. бил
сключен при вече безвъзмездно отпуснат от МС л.а. Пежо 607", с peг. № **** (факт,
потвърден от приложения като писмено доказателство договор № МС
-141/16.10.2015 г.);
второто – че инкриминираният „Лексус“ бил „изключително лукзосен“, с „висока
мощност“, и това щяло „да доведе до плащане на лизингови вноски на значителна
стойност“; и третото - че уговореният
с „М.П.“ ЕООД лизинг за л.а. „Лексус“ бил иницииран „без спешна необходимост“ и
ползван „единствено и само от изпълнителния директор“.
Нито едно от тези твърдения обаче по същество не
обосновава доказателствено обвинителната теза: първо – защото констатацията на
СД на „НДК КЦС“ ЕАД е била за необходими три допълнителни (извън наличните)
транспортни средства (а елементарната математика сочи, че с отпуснатия от МС и
предоставения на лизинг от „М.П.“ ЕООД автомобили са били осигурени само два
такива); второ – защото преценката за
степента на лукса, техническата проходимост и „значителната стойност“ на
лизинговите вноски са положения, относими към цената сделката и проблемът не
дали тя е била необходима, а дали е могла да бъде сключена при по-изгодни
икономически условия (теза, за която от правна страна обвинение изобщо не е
било повдигнато); трето - защото изобщо не става ясно по какви критерии
прокуратурата е предявила изискването лизингът да е допустим „само в спешно
необходими случаи“; и четвърто – защото показанията на свидетелите, които в
инкриминирания период са работили в дружеството, не само потвърждават
необходимостта от въпросния автомобил, но и еднопосочно опровергават
твърдението за едноличното му ползване от подс. Б.. Така например, св. М.П.
(ръководител направление „Собственост и администрация“ към „НДК КЦС“ ЕАД) беше
категорична, че в дружеството „никога не
е имало персонален автомобил само и единствено за изпълнителния директор“, а
процесният „Лексус“ многократно е бил ползван и по други предназначения – за
превозване на кореспонденция и служители; за транспорт на гастролиращи
чуждестранни и български артисти и музиканти. Св. П. разясни и причината,
поради която в приложените като писмени доказателства три пътни книжни (за
периода 2015-2017 г.) е било отразявано, че колата се ползва единствено за
курсове, обслужващи подс. Б. – „Никога не
са отбелязвани поименно конкретно кой артист посрещаме или кого превозваме (…)
Не е имало никога практика да се отбелязват персонално гостите.“. Тези
нейни изявления съвпадат изцяло с показанията на св. М.М.
(шофьор на подс. Б. в процесния период), според когото „Лексус“-ът е бил
ползван „от директора“, но когато е имало „….повече
работа и някакви документи и се ходеше до аерогарата и имаше мероприятие, той
не я ползваше колата. Аз ползвах колата, транспортирах кореспонденция, хора,
които участваха в мероприятия на НДК и служители също…“. Относно
направените в пътните книжки отбелязвания, св. М. уточни, че длъжността на
изпълнителния директор е била отразявана винаги, независимо кое лице се
транспортира със съответния курс. В същия смисъл са и показания на другия
шофьор в дружеството – св. К.Т..
Липсата на противоречия между изявленията на тримата посочени свидетели и на
други данни, които да внасят съмнение в тяхната достоверност, мотивираха съда
да ги цени с доверие.
От части в
показанията на други двама разпитани свидетели – А.М. и Б.В.,
става ясно, че след като те поели функциите съответно на председател на СД и на
изпълнителен директор, ползваният лизингов „Лексус“ бил върнат, а договорът с „М.П.“
ЕООД – предсрочно прекратен, поради което автопаркът на НДК останал без нито
едно превозно средство. Това обаче е станало по тяхна индивидуална преценка и
по никакъв начин не опровергава обстоятелството, че в периода, в който подс. Б.
е управлявал дейността на дружеството не е имало необходимост от служебни
автомобили.
Нито един от фактите, предявени с пункт III на обвинението срещу подс. Б., не се
оспорва от него и защитника му, защото в случая става дума за сключване на 4
сделки, чиято подготовка, уговаряне и последващо заплащане са документално
подкрепени от събраните писмени доказателства. Предмет на разглеждане в тази
част на делото са двата договора с АД „М. и П.“ (от 16.01.2015 г. и от
24.01.2017 г.), т.5 от Договора с „Обединение дигитално заснемане на НДК“ от
08.06.2015 г. и договорът със „С.Х Д.“ ООД, които от правна страна са
квалифицирани като проява на „продължавана“ безстопанственост поради
сключването им от изпълнителния директор „без да е налице необходимост“ за
дружеството. И тук, липсата на „необходимост“ от въпросните сделки е основното
обстоятелство, на което прокуратурата крепи фактическото си обвинение, поради
което съдът намери за нужно, освен да провери съставените във връзка с тях
документи, да анализира и изслушаните свидетелски показания, защото те биха
допринесли за изясняването на въпросите в каква обстановка и по какви
съображения подс. Б. е подписал инкриминираните четири договора.
Общата теза на СГП при обвиненията за сключените два
договора с АД „М. и П.“ е, че това е станало „…без да е налице такава
необходимост поради наличието на назначени двама юрисконсулти в отдел Правно
обслужване на НДК КЦС ЕАД“, или казано с други думи – че възлагането на
конкретни юридически дейности на външен изпълнител при съществуването на двама
щатни юрисконсулти е довело до вредоносно заплащане на средства за работа,
която е можело да бъде извършена от служители на дружеството, получаващи
трудово възнаграждение. Следователно, това са и въпросите, които подлежат на
изясняване по така предявеното обвинение. Голяма част от фактите по него са
доказателствено обезпечени. Приобщените по време на разследването таблични
справки потвърждават, че в началото на м.
декември 2014 г. в отдел „Правно обслужване“ на „НДК КЦС“ ЕАД имало три
длъжности: две за юрисконсулти, заети от св. Ж.Р. и от П.М.(работил там от
09.07.2014 г. до 01.06.2015 г.);
и една за ръководител на отдела, която била вакантна (заета впоследствие – в
края на м. януари 2015 г от св. Ч.А.). Какво е било състоянието в отдел
„Обществени поръчки и снабдяване“ (закрит впоследствие), става ясно от друга
писмена справка, изготвена за нуждите на делото.
Като писмено доказателство е приложен и препис от утвърдената длъжностна
характеристика за щатните юрисконсулти.
Оттук нататък, поредицата от последователно
съставяни във времето документи потвърждава обективните факти около проведената
обществена поръчка за избор на АД „М. и Партньор“", сключването на двата
договора, изпълнението им и плащанията по тях. В тази насока съдът взе под
внимание: Протокол № 79/05.12.2014 г.
(отразяващ приетото от СД предложение на подс. Б. да се пристъпи към избор на
външна адвокатска кантора за конкретни видове юридически услуги поради
незадоволителните резултати от дейността на щатните юрисконсулти); Заповед № IV-129/22.12.2014 г. (за
определяне на състава на комисията, която да проведе преговорите с участника);
протокола от проведеното на 22.12.2014 г. заседание на комисията
(съдържащ и мотиви защо се е пристъпило към персонални преговори с един
единствен кандидат, а другият е бил отстранен от процедурата); Решение № IV-2/09.01.2015 г. (с
което подс. Б. определил за изпълнител АД „М. и П.“), Протокол № 80/16.01.2015
г. от
заседанието на СД (т.6 от който отразява разрешението изпълнителният директор
да сключи с въпросната кантора 2-годишен договор); самия договор № Т-027/16.01.2015 г.;
писмо-справка от Министерството на културата, отразяващо, че принципалът на
дружеството не е бил уведомен за сделката;
съставените за нея фактури,
отчети за извършените дейности и платежни нареждания;
Решение № IV-106/20.12.2016 г.
(с което подс. Б. открил обществената поръчка по втория договор с АД „М. и П.“
от 24.01.2017 г.); писмените покани до избраните участници;
доклада от 30.12.2016 г. на назначената с негова заповед комисия, която избрала
на кого да бъде възложена поръчката;
последвалите Решение № IV-2/06.01.2017 г. за определяне на АД „М. и П.“ и договор № Т-00035/24.01.2017 г.;
счетоводните справки,
фактури, отчети за извършените дейности и платежни нареждания,
както и съставеното на 04.08.2017 г. допълнително споразумение
за прекратяване на договора с АД „М. и П.“ по взаимно съгласие на страните.
Периодичните
плащания по двата инкриминирани договора и техният общ размер (по договор №
Т-027/16.01.2015 г. - 227 520
лв.; и по договор № Т-35/24.01.17 г. –
31 714, 32 лв.) са били проследени и изчислени въз основа на цитираните
финансово-счетоводни документи от в.л. М. в изготвената ССчЕ,
чието заключение съдът оцени с доверие.
Цитираните
дотук документи и експертни изводи не са достатъчни за правилното установяване
на фактите по делото. Поради това съдът внимателно анализира и изслушаните по
делото множество свидетелски показания по този пункт на обвинението, които съпостави
с част от писмените доказателства.
Първият
съществен въпрос е бил ли е необходим сключеният от подс. Б. договор с АД „М. и
П.“ за текущо правно обслужване от 16.01.2015 г., при условие, че към
посочената дата щатните юрисконсулти на дружеството са били двама; или казано
по друг начин – следвало ли е Ж.Р., П.М., а след края на м. януари 2015 г. – и
присъединилият се към правния екип свидетел Ч.А., да покрият в рамките на
длъжностните си характеристика и нормираното работно време всички юридически дейности,
нужни за правилното функциониране на „НДК КЦС“ ЕАД, независимо от тяхната
специфика, сложност и обем. В тази насока съдът прецени, че може да кредитира
като достоверна онази част от обясненията на подс. Б.,
в която той разясни кое е наложило лансираното от него пред СД предложение за избор на външна адвокатска
кантора. То е било провокирано от незадоволителната работа на служителите,
натоварени с организацията по провеждането на обществените поръчки; от
достатъчното ангажименти, които двамата юрисконсулти в правния отдел са имали в
други направления (наемни правоотношения, външни прояви, текущи продукции); от
това, че последните също не са били достатъчно компетентни в материята относно
обществените поръчки, както и от прогнозата му, че предстоят важни процедури по
ЗОП, които налагат привличане на външни утвърдени професионалисти.
Цитираните
изявления на подсъдимия не са голословни, защото се подкрепят от свидетелските
показания. Възстановеният на работа в края на м. януари 2015 г. главен юрисконсулт
Ч.А. (макар и встъпил в длъжност близо две седмици след подписването на първия
договор с АД „М. и П.“) много ясно разясни,
че отделът му не е имал подготовката да работи с обществени поръчки; че св. В.,
която извършвала тази дейност в друг отдел, не била с юридическо образование;
че нито той, нито св. Ж.Р. са били в състояние да осъществяват в рамките на трудовите си задължения
предоставените от кантората на адв. М. юридически услуги; че работата в отдела
е била много, а работното време – уплътнявано изцяло; че ползването на външни
кантори е утвърдена от предходни години и предишни ръководства практика. От друга
страна, съдът възприе с доверие и казаното от
св. Ж.Р.,
който заяви, че обемът на възложените му задачи (юридическото организиране на
концерти, изложби, конгреси, наемни правоотношения и т.н.) е уплътнявал в
цялост работното му време; че твърдо е споделял практиката част от правната
дейност (особено – процесуалното представителство) да бъде възлагана чрез
абонаментни договори на външни кантори, както и че в действителност в периода,
в който подс. Б. е поел функциите на изпълнителен директор, броят на
организираните от „НДК КЦС“ ЕАД обществени поръчки започнал да нараства. Въпросният свидетел разясни, че правният отдел
не се е занимавал с оформянето и провеждането на обществените поръчки, защото
тази дейност се извършвала от св. В.. Това е била и причината Р. да възрази
пред подс. Б. срещу сключването на договора с АД „М. и П.“, доколкото от
цитираната кантора се очаквало именно съдействие при провеждането на
процедурите по ЗОП. Друг е въпросът, че съдът е ограничен от рамките на
повдигнатото обвинение, в което прокурорът е дефинирал единствено, че липсата
на необходимост от договора с АД „М. и П.“ се дължи на съществуването на двама
щатни юрисконсулти към момента на неговото сключване (а не на факта, че в същия
период в отдел „Обществени поръчки и снабдяване“ имало служител, който се
занимавал с въпросната дейност).
С доверие
съдът оцени и показанията на разпитания по искане на защитата свидетел П.М..
От тях се изясниха обстоятелствата, че още преди сключването на двата
инкриминирани договора, тя се е познавала с подсъдимите Б. и К.; че с двамата е
имала предходни професионални отношения през годините и взаимно уважение; че
причината нейната кантора да бъде избрана чрез пряко договаряне като изпълнител
по двата последователни договора се дължи на извършвани за „НДК КЦС“ ЕАД
предходни юридически услуги (обяснено от св. М. „на правен език“ с цитираните
от нея разпоредби на Приложение № 21 към чл. 5, ал.1, т.2 ЗОП). Като
доказателство, че АД „М. и П.“ е оказвало и в предишни години съдействие на
„НДК КЦС“ ЕАД, свидетелката представи заверен препис от договор за правно
обслужване, сключен на 31.07.2013 г.
Що се отнася до услугите, престирани от нейната кантора по силата на двата
последователни договора (от м. януари 2015 г. и от м. януари 2017 г.), св. М.
разясни, че те са били отразявани в съставяните писмени месечни отчети и се
свеждали до разнообразни дейности - изготвяне и консултиране на документацията
във връзка с провежданите обществени поръчки; оказване на правно съдействие
чрез текущи консултации към щатните юрисконсулти на дружеството. Самата М. твърди,
че нееднократно посещавала сградата на НДК, за да провежда срещи със
свидетелите А. и Р. и за да обсъжда с тях различни юридически въпроси.
Доказателствата
по делото еднопосочно обосновават, че решението на подс. Б. да предложи на СД
през м. декември 2014 г. привличането на външна адвокатска кантора за правно
обслужване съвпада с идеята му дейността по организирането, оформянето и
провеждането на процедури по ЗОП да бъде изведена от задачите на св. М.В. в
отдел „ОПС“ и възложена на външни юристи. Това се изяснява, на първо място, от
показанията на самата В.,
която преразказа пред съда детайлите от проведения между нея и подсъдимия
разговор (относно притесненията й, че тя ще остане без работа; предложението на
Б. да я преназначи като секретарка и отказът й да изпълнява тези функции, довел
до нейното напускане през м. януари 2015 г.). Въпросната свидетелка сподели
също, че преди да напусне, е предлагала
на свои колеги в НДК към нейния отдел да бъдат назначени още няколко служителя,
които щели да отговарят за провеждането на процедури по ЗОП срещу трудово
възнаграждение, далеч по-ниско от заплатеното по договорите с външната
адвокатска кантора. Потвърждение на факта за принципната позиция на подс. Б.
обществените поръчки с възложител „НДК КЦС“ ЕАД да бъдат провеждани със
съдействието на АД „М. и П.“, а не чрез св. В., са и писмените доказателства по
делото – протокол № 81/23.01.2015 г.
(т. 9 от който отразява предложението за закриване на отдел „ОПС“ и съкращаване
на заеманата от св. В. длъжност) и Заповед на изпълнителния директор №
24/24.01.2015 г..
Никоя от
страните по делото не възразява и на описаното в обвинението развитие на
фактите за проведената обществена поръчка и сключения договор с ДЗЗД
„Обединение дигитално заснемане на НДК“. Те са подкрепени от събраните в
досъдебното производство и допълнително приобщените в съдебното следствие документи,
които съдът оцени като писмени доказателства: протокол № 79/05.12.2014 г.
(т.2 от който отразява решението на СД да се пристъпи към обществена поръчка за
„обследване, оценка и съставяне на
технически паспорти на сградите на НДК“), изготвените от „К.ЛС“ ООД технически
паспорти УТП-01-07-73/13.11.2009 г. (за главната сграда)
и УТП-01-07-32/16.05.2009 г. (за административната сграда – високо и ниско
тяло); съпроводителни
писма за изпращане на техническите паспорти от 13.05.2009 г. и от 06.11.2009 г.;
писма-справки от МРРБ
и НДК
относно архивирането на строителните книжа и статута на сградата; удостоверение
от Министерството на културата
(че тя не попада в категорията „недвижима културна ценност“); предадени
от МРРБ за нуждите на делото извлечения от ДВ (бр.36/80г., бр. 44/81 г. и бр.
45/82 г.),
обявление за обществена поръчка №
*********/24.02.2015 г.;
заповед № IV-56/09.04.2015 г.
за определяне на комисия; протокол № 3/30.04.2015 г.
за класиране на участниците; решение № IV-66/30.04.2015 г. за
определяне на изпълнител; протокол № 86/29.05.2015 г.
(т.2 от който удостоверява разрешението на СД за сключване на договор); договор № Т-386/08.06.2015 г.
с ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане
на НДК"; изготвения по договор № Т-386/08.06.2015 г. нов технически
паспорт
Основният
доказателствен въпрос, касаещ тази част на делото, е кое е мотивирало
предприетата през 2015 г. процедура по нова техническа паспортизация на
сградата; знаел ли е подс. Б., че още през 2009 г. са били изготвени актуални и
към 2015 г. два технически паспорта; били ли са те архивирани „на правилното
място“ съобразно нормативните предписания; и какви усилия са били положени за
откриването им.
Изготвеният
от заседанието на СД на 05.12.2014 г. протокол № 79 удостоверява, че - според
проведените обсъждания – предстоящата дейност по преустройство и адаптация на
основната сграда на НДК налагала нейното архитектурно и цифрово фотографско
заснемане, триизмерна визуализация на екстериора и надлежна паспортизация – все
дейности, които били планирани за извършване под формата на бъдеща обществена
поръчка. Част от нея следвало да бъде обследването, оценката и съставянето на
технически паспорти на сградите на НДК. От съдържанието на коментирания
протокол става ясно, че на проведеното заседание никой от членовете на СД не е
повдигнал въпроса, че още през 2009 г. двете сгради – основната и
административната, са били надлежно паспортизирани от плевенската фирма „К.ЛС“ ООД
(задача, към която бил съпричастен св. Р.Д.),
както и че съставените в тази връзка два технически паспорта са били надлежна
част от строителната документация на строежа. И нещо повече – изготвената от
в.л. С. техническа експертиза,
която съдът оцени с доверие, е приела, че дейностите по адаптация на основната
сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на ЕС е
следвало да се отразят (допълнят) именно в тях.
Ако
трябва да се обобщи, в този раздел на делото тезата на обвинението срещу подс. Б.
е, че е действал с умишлено безстопанствено поведение, защото е включил
„паспортизацията“ като т.5 в договора с ДЗЗД
„Обединение дигитално заснемане на НДК", за което вредоносно са били
заплатени средства от възложителя.
Нито едно
доказателство обаче не подкрепя въпросната теза. Тя е отхвърлена, на първо
място, от самия подсъдим, който в обясненията по този пункт
отрича да е знаел за съществуването на въпросните предходни два паспорта,
изготвени по времето на изпълнителния директор Х.Д., защото такива не са били
установени от предварителните проучвания, извършени преди заседанието на СД
през м. декември 2014 г. В действителност, и към 2014 г. част от служителите на
дружеството са имали информация за наличните два паспорта. Така
например, св. Ж.Р. потвърди, че е знаел за тях,
макар, че като юрист е бил на мнение, че този за основната сграда е негоден и
не може да бъде ползван за нейното преустройство и адаптация, или най-малкото –
че трябва да бъде „преработен, доработен,
за да отговаря на новите изисквания“. Освен това постъпилата по искане на
съда официална справка от „НДК КЦС“ ЕАД сочи, че копия на двата документа са
били съхранявани в отдел „Счетоводство и финанси“ на самото дружество. Нито
показанията на Р., нито коментираната справка могат обаче да разколебаят
достоверността на изявленията на Б., че той не е бил запознат със
съществуването на въпросните два паспорта. Подсъдимият не е техническо лице,
нито юрист по образование, но елементарното запознаване с нормативната уредба
относно реда за съхранение на този вид строителни книжа е сочела на извода, че
те е следвало да бъдат търсени в Направление „Архитектура и Градоустройство“ на
Столичната община, защото към 2014-2015 г. сградата на НДК не е била нито обект
(строеж) с национално значение, нито недвижима културна ценност. Или казано с
други думи, легалното място за пазене на двата технически паспорта от 2009 г.
не е било нито в деловодството на НДК, нито в архива на МРРБ, откъдето същите
впоследствие са били предоставени.
Проблемът
е, че не само подс. Б., който не е професионален строителен специалист, не е бил
наясно за съществуването и местонахождението на въпросните документи. За това
не са били информирани и свидетелите Л.С. и И.А., чийто две дружества са били
групирани в ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на НДК", избрано за
изпълнител на обществената поръчка. Съдът се довери на показанията на св. С.,
че след като дейността по договора им е била възложена, екипът му се е опитал
да набави предходни технически документи за сградата, но там където те е
трябвало да фигурират – в Н“АГ“ към СО, е нямало нито чертежи, нито паспорт.
Липсвало дори нанасяне на обекта в кадастралната карта. Кредитирането на
казаното от този свидетел е логично, доколкото в действителност – към посочения
период паспортите от 2009 г. са били налични в МРРБ, за което към 2015 г. не е
имало нито фактическо, нито правно основание. В същия смисъл е и версията на
св. И.А., който разясни,
че освен в Столичната община и Агенцията по кадастъра, опитал да потърси
строителните книжа и в Министерството на културата, но установил, че те не са
там, защото обектът не културен паметник, а до МРРБ изобщо не отправил
запитване, защото знаел, че не се касае до „национален обект“. Самият А.
пределно ясно уточни причината за това негово поведение – той търсил
приоритетно строителните документи в СО, защото именно там установил, че се наМ.разрешението
за строеж на сградата, както и поради факта, че нямало решение на МС за
обявяване на НДК за обект с национално значение.
При
условие, че компетентни технически специалисти не са били наясно има ли и къде
се съхраняват изготвените през 2009 г. два технически паспорта за сградите на
НДК, както и че никой от членовете на СД не е повдигнал този въпрос на
проведеното през м. декември 2014 г. заседание, няма как в отговорност на подс. Б. да се вмени фактът, че той е знаел
за съществуването и местонахождението им. Нещо повече, предприетото срещу Б.
наказателно преследване по този пункт на обвинението се дължи не на
обстоятелството, че в досъдебното производство разследващите органи „на общо
основание“ са констатирали, че т. 5 от договора с ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на
НДК" е била включена при налични в МРРБ два актуални паспорта, а след
инициатива на разпитания на 04.07.2017 г. свидетел Х.Д. (предходен изпълнителен
директор на дружеството), който при явяването си е представил
изготвения по негово време технически паспорт. Именно от този момент
разследването е било насочено и към въпроса къде се съхранява този паспорт и
налагало ли се е изготвяне на нов.
Повторно
разпитаните свидетели
А.Б. и Д.И. – този път в качеството им на членове на комисията, избрала ДЗЗД
„Обединение дигитално заснемане на НДК" за изпълнител на обществената
поръчка, бяха категорични, че натиск от страна на ръководството коя фирма да
бъде класирана на първо място не е имало. Самите те също отричат да са
проверявали и да са знаели за съществуващи
и актуални два технически паспорта от 2009 г. и разясниха, че като
членове на комисията са се придържали изцяло към предмета на обществената
поръчка, така както е бил дефиниран в обявлението на възложителя.
Налице са
и доказателства, че двете страни по инкриминирания договор, № Т-386/08.06.2015
г., са изпълнили насрещните си задължения по т.5 от него – изготвеният от
изпълнителя нов технически паспорт (вкл. и на магнитен носител)
и двете платежни нареждания (от 11.06.2015 г. и от 24.07.2015 г.),
с които дължимата за него сума (76 798, 80 лв.), като част от цялата
стойност на договора (383 994 лв. с ДДС), е била преведена..
Вярно е, че заключението на извършената от в.л. С. експертиза е обърнало внимание на
обстоятелството, че към момента на нейното изготвяне въпросният технически
паспорт не може да бъде считан за част
от строителното досие на сградата, тъй като не е бил заверен от органа, пред
който е бил представен – Н“АГ“ към СО. Но поставянето на надлежна „заверка“
(необходима за юридическото легитимиране на документа) не е елемент от
задължението на изпълнителя по договора, а дейност, която следва да бъде
инициирана от собственика на сградата. И ако от съпроводителното писмо на подс.
Б. до Главния архитект на СО
става ясно, че паспортът е бил представен за заверяване, то липсата на
дължимата заверка е била обяснена от в.л. С. с обстоятелството, че за същата
сграда е било установено наличие на вече съставени два технически паспорта.
Фактите,
изяснени по обвинението за сключения от подс. Б. договор със „С.Х Д.“ ООД, се
установяват на първо място от относимите към случая документи, събрани като
писмени доказателства: договор Т-124/08.03.2012 г.
между „НДК КЦС“ ЕАД и „Т.У.Б.“ ЕООД (за
изработване на уеб-сайт); писмо – справка от „НДК КЦС“ ЕАД за липса на
постъпвали от „Т.У.Б.“ ЕООД допълнителни писмени оферти;
протокол от проведените заседания на комисията, назначена със Заповед от 29.05.2015 г. на изпълнителния
директор;
Протокол № 88/02.07.2015 г.
от заседание на СД (с т.3 от който е разрешено сключването на договор със „С.Х
Дигитал“ ООД); договор № Т-451/21.07.2015 г.;
справка от счетоводния отдел на „НДК КЦС“ ЕАД за плащания по договора
и приемо-предавателен протокол за извършената работа от 09.09.2015 г..
Така
цитираните документи потвърждават изцяло твърденията в обстоятелствената част
на обвинителния акт за протичането на процедурата по сключването на
инкриминирания договор, неговите параметри и двустранно изпълнение. На
допълнителен анализ обаче следва да бъде подложена фактическата теза на
обвинението, че и тази сделка е сключена „без да е налице такава необходимост“.
Тук липсата на „необходимост“ прокуратурата е обосновала с две обстоятелства:
първото – че към 2015 г. „НДК КЦС“ ЕАД вече разполагало с такъв софтуерен
продукт, изработен през 2012 г. по договора с „Т.У.Б.“ ЕООД; и второто – че вместо
да потърси именно това дружество „за осъвременяване“ на вече създадения от него
сайт (чрез процедура „под праговете“ по ЗОП), подс. Б. пристъпил към обществена
поръчка, чрез която въпросната дейност да се възложи на друг изпълнител.
Като
остави настрана (поне на този етап от обсъждането на делото) вътрешното
противоречие на самата обвинителна теза (с която – от една страна - се твърди, че
договорът със „С.Х Д.“ ООД е сключен без необходимост, и в същото време – че
всъщност, ако е било необходимо „осъвременяване“ на сайта, това е трябвало да
стане чрез възлагане на дейността на „Т.У.Б.“ ЕООД), съдът детайлно обсъди
изслушаните по случая свидетелски показания и изготвените експертни
изследвания. Свидетелката А.С., която към инкриминирания период е оглавявала
отдел „Външни комуникации“, и чийто показания могат да бъдат приети с доверие,
детайлно разясни
кое е налагало интернет-сайтът на дружеството да бъде обновен – идея, лансирана
от самата нея пред ръководството и пред колеги в отдела. С. потвърждава, че неведнъж
е застъпвала тезата, че уеб-страницата от 2012 г. е морално остаряла, статична,
непозволяваща надграждане, „качване“ на видеоматериали, галерии, снимки, а
евентуален нов сайт би могъл да поеме целия обем от работа, така че
всички продукти да бъдат представени адекватно и дейността на НДК да бъде
презентирана пред аудиторията по подобаващ начин. Виждането на св. С. изцяло
съвпада с изложената в обясненията на подс. Б. теза,
поради която същият считал за нужно технологичното осъвременяване на
интерет-сайта.
Упрекът на държавното обвинение в случая е, че целеното
обновяване е можело да стане чрез възлагането му на автора на първоначалния
сайт – „Т.У.Б.“ ЕООД, и че поради решението нещата да не се случат по този
ред (а чрез обществена поръчка), на „НДК
КЦС“ ЕАД били причинени имуществени вреди.
Доказателствата обаче не кореспондират с подобен извод.
Вярно е, че разпитаният по делото свидетел С.С.
(управител на „Т.У.Б.“ ЕООД) заяви, че в
периода на действие на договора няколко пъти е изпращал до администрацията на
НДК съобщения с предложения за „определена актуализация“, на които не е
получавал отговор. Вярно е също, че самият договор с „Т.У.Б.“ ЕООД е предвиждал
в чл. 7 възможността по всяко
време занапред възложителят да иска от изпълнителя извършване на промени по
заданието на софтуерния продукт срещу възнаграждение, чийто размер зависел от
„етапа и сложността на исканата промяна“. Но срещу посочените две обстоятелства
могат да бъдат изтъкнати и насрещни факти, които са обективно установени по
делото. Първо, изисканото от съда и постъпило писмо-отговор от „НДК КЦС“ ЕАД
относно водена деловодна кореспонденция между двете дружества сочи, че такава
(основно свързана с оферти за актуализация) изобщо не е била регистрирана
и не е налична. И второ, от нито едно доказателство по делото не се обоснова,
че ръководството на „НДК КЦС“ ЕАД е било длъжно „да потърси“ предходния
изпълнител „Т.У.Б.“ ЕООД за новата обществена поръчка (конкретно – във връзка с
твърдението в обвинителния акт, че тази фирма „... не била търсена за осъвременяване на сайта на НДК“). Какво се
има предвид под понятието „търсене“, не става ясно, но от наличния протокол, в
който комисията по обществената поръчка е отразила хода на процедурата,
постъпилите оферти и класирането на избрания участник,
се установява, че самата обществена поръчка е била проведена чрез публична
покана и публикувана на портала за обществени поръчки под № ID 9041831, т.е. не е имало никакви пречки и ограничения дружеството „Т.У.Б.“
ЕООД да кандидатства „на общо основание“ в конкурентна среда с останалите фирми,
заявили участие. Оферта от него обаче не е постъпила. А че избраният изпълнител
„С.Х Д.“ ООД е осигурил интерент-сайт с по-модерна и осъвременена визия, се
констатира и от заключението на Компютърно-техническата експертиза,
както и от устните разяснения на в.л. Х. при приемането й в с.з. на 24.09.2020
г.. Вярно
е, че самото вещо лице, което е анализирало съдържанието на двата договора (с „Т.У.Б.“
ЕООД и със „С.Х Д.“ ООД) заяви, че не е имало формална (техническа) пречка
актуализацията да бъде извършена „от първата фирма“ (чрез „анекс или
допълнителна процедура“), но това е обстоятелство, което никой по делото не
оспорва, още повече, че за каквато и дейност да е могло да бъде „търсено“
дружеството „Т.У.Б.“ ЕООД, въпросното „търсене“ (както е разгледан проблемът в
обвинителния акт) също е следвало да се съобразява с правилата на Закона за
обществени поръчки. В показанията си св. Г.Л. (управител на „С.Х Д.“ ООД)
твърди, че техническото ниво на
стария сайт е било такова, че много по-трудна задача за която и да е фирма би
било да „надгражда“ него, вместо да изработи изцяло нов софтуерен продукт, като
излага и подробни доводи за това. Съдът обаче прецени, че тези изявления на Л.
не представляват свидетелски показания по смисъла на чл. 117 НПК, защото –
както и самият свидетел уточнява – разкриват единствено собственото му
професионално мнение на компютърен специалист. Значение за делото в случая имат
не показанията на Л., а констатациите на в.л. Х.. В останалата му част,
съдебният разпит на св. Л. възпроизвежда редица факти около изпълнената от „С.Х
Д.“ ООД дейност, изработването на новата уеб-страница на НДК и нейното
съдържание – все обстоятелства, които могат да бъдат възприети с доверие,
поради потвърждаването им от заключението на техническата експертиза. Иначе,
към този раздел на делото могат да бъдат отнесени и показанията на св. К.И.,
която в същия период е завеждала отдел „Информации и комуникационни системи“ в
„НДК КЦС“ ЕАД. Те не съдържат конкретика за фактите около сключения със „С.Х Д.“
ООД договор, а единствено информацията, че въпросният отдел не е бил търсен за
съдействие (становище, консултации) необходимо ли е обновление на сайта и как
то да бъде извършено.
Пункт IV от
обвинението срещу подс. М.Б. визира фактическото описание на 15 сключени от
него сделки в периода от 16.12.2014 г. до 04.01.2017 г., квалифицирани от СГП
като „неизгодни“, отново – поради твърдяната „липса на необходимост“ от тяхното
уговаряне за оперативните нужди на „НДК КЦС“ ЕАД.
Улесняването на
доказателствения анализ на обстоятелствата около тези сделки и избягването на
ненужни повторения при аналогични изводи налага предварителното уточнение, че
те условно могат да бъдат обособени в две групи: първата – свързана с (условно казано) т.нар. шест „медийни договора“ (с „Е.Т.Б.К.“ ЕООД, № Х-643/16.12.2014 г.; с „М.п." ЕООД, №
Т-260/20.04.2015 г.; с „Е.Е.М.“ ЕООД, № Т-473/04.08.2015 г.; с „Б.-*“ ООД,
Р-00187/01.03.2016 г.; и с „Т.М.А.“ ЕООД, №№ Т-00259/21.03.2016 г. и
Т-00002/04.01.2017 г.), при които най-общо тезата на държавното обвинение е, че
не е трябвало да бъдат сключвани, тъй като по същото време отдел „Външни комуникации“
на дружеството е разполагал с необходимия кадрови ресурс (ръководител, експерт
по ПР, експерт „прес-клуб“ и технически сътрудник) да извърши възложените на
външни фирми рекламни, медийни, комуникационни и технически дейности; и втората – отнесена към общо 9-те
договора, по силата на които „НДК КЦК“ ЕАД е възложило на две адвокатски
кантори дейности по процесуално представително по конкретни дела (5 договора с
АД „Й., И., И.", с № № Т-417/29.06.2015 г., Т-592/30.09.2015 г.,
Т-614/07.10.2015 г., Т-703/28.10.2015 г. и Т-939/23.12.2015 г.; и 4 договора с
АД „М. и П.", с № №
Т-452/23.07.2015 г., Т-470/03.08.2015 г., Т-786/11.11.2015 г. и
Т-787/11.11.2015 г.), при условие, че (отново – според СГП) се касае за работа,
която е следвало да бъде извършена от щатните юрисконсулти срещу получаваното
от тях трудово възнаграждение в процесното дружество.
Документално,
всички цитирани сделки, техните параметри (предмет, стойност, срок), отчетената
дейност по изпълнението им и заплатените от възложителя средства са
доказателствено обосновани по безпротиворечив начин и никоя от страните по
делото не възразява, че в тази им част фактите са се случили така, както са
предявени с обвинението. Като писмени доказателства, относими към групата на
т.нар. „медийни договори“, съдът прецени и възприе с доверие: приложените
таблични и писмени справки за щатното разписание в „НДК КЦС“ ЕАД в периода от
16.12.2014 г. до 04.01.2017 г. (конкретно касаещи отдел „Външни комуникации“,
заетите и вакантни в него места);
длъжностни характеристики за позициите „Ръководител сектор Връзки с
обществеността“,
„експерт ПР“,
„експерт прес-клуб“;
оферти за сключване на договор от дружествата „Е.Т.Б.К." ЕООД, „Бизнес ПР“ ЕООД
и „Е.Е.М." ЕООД;
докладна записка – предложение от В. Б. от 09.12.2014 г.;
Заповед на подс. Б. № IV-126/10.12.2014
г. за назначаване на комисия по избор на изпълнител, протокол за класиране на кандидатите
от 10.12.2014 г.;
договор № Х-643/16.12.2014 г.
с „Е.Т.Б.К." ЕООД; фактура № 125/14.01.2015 г.;
приемо-предавателен протокол от 07.12.2015 г.;
представени от св. К. книжни материали за медиен мониторинг; договор № Т-
260/20.04.2015 г.
с „М.п.“ ЕООД; писмо-справка от Инспекцията по труда за назначени в дружеството
„М.п.“ ЕООД служители;
отчет по изпълнението на договора с „М.п.“ ЕООД и
премо-предавателен протокол от 15.04.2016 г. за извършената по него работа;;
договор с „Е.Е.М.“ ЕООД № Т-
473/04.08.2015 г.;
приемо-предавателен протокол от 08.01.2016 г.;
представени от св. С. извлечения от дигиталният
архив „Е.Е.М.“ ЕООД относно изпълнението на договора;
оферта за сключване на договор с
„Биг 5“, докладна
записка (предложение) от св. Г. от 29.02.2016 г.;
договор с„Биг 5“ ООД за медийно партньорство № Т-00187/01.03.2016 г.; преводно
нареждане от 02.03.2016 г.; писмо-предложение за прекратяване на
договора с „Биг 5“ ООД от 05.08.2016 г.;
споразумение за прекратяване от 18.08.2016 г.,
протокол и материали за отчет на изпълнените дейности;
писмо-справка от МК относно статута на „Театър Азарян“;
договори с „Т.М.А.“ ЕООД № Т-00259/21.03.2016 г
и № Т-2/04.01.2017 г.;
приемо-предавателни протоколи по договора от 21.03.2016 г.;
писмена оферта от св.Д.Д. за сключване на втори договор;
докладна записка с предложение на св. Г. от 04.01.2017 г.; приемо-предавателни протоколи за
извършената работа по договора от 04.01.2017 г..
По свой почин съдът в първоинстанционното производство
възложи на вещите лица П. и М.
изготвянето на комплексна медийно-стопанска експертиза, която (най-обобщено
казано) да анализира спецификата на
уговорените по описаните 6 сделки дейности, да прецени съвпадат ли те с
трудовите задължения на служителите в отдел „Външни комуникации“ (инкриминирани
по съответните пунктове на отделните обвинения), как са били отчетени, кога (като период) и в какъв
размер са били заплатени от „НДК КЦС“ ЕАД. Позовавайки се на изброената дотук
относима документация и на свидетелските показания, съдържащи необходимата
информация, експертите изготвиха своето подробно заключение,
което съдът оцени с пълно доверие поради неговата обширност, задълбоченост,
обоснованост и обективност. Икономическата част на въпросната експертиза е
съобразила всички финансово-счетоводни документи, отразяващи извършените от
възложителя плащания (авансови, окончателни, или в някои случаи – еднократни) и
е дала отговор за техния размер и период. Далеч по-обемният медиен раздел на
изследването е анализирало щатното разписание на отдел „Външни комуникации“,
съдържанието на длъжностните характеристики на служителите там, предмета на
самите договори и отчетната документация по изпълнението им, като е дало мотивирани
отговори в три насоки: 1) за цялостно съвпадение между
предмета на договорите с „Е.Т.Б.К."
ЕООД и „М.п.“ ЕООД с
част от функционалните задължения на служителите в отдел „Външни комуникации“
(при договора с „Е.Т.Б.К."
ЕООД – с длъжностите „ръководител сектор Връзки с обществеността“, „експерт ПР“
и „експерт прес-клуб“; при договора с М.п.“ ЕООД – с длъжностите „ръководител отдел Външни
комуникации“, „ръководител сектор
Връзки с обществеността“ и „експерт ПР“); 2) за частично съвпадение между
предмета на двата договора с „Т.М.А.“ ЕООД с някои от функционалните задължения
на служителите в отдел Външни комуникации (съвпадение се констатира с
функциите на „ръководител отдел
Външни комуникации“ и „експерт
ПР“, но не и с тези на техническия сътрудник, които също са инкриминирани в
обвинението); и 3) за липса на съвпадение (идентичност) между предмета на
договорите с „Е.Е.М.“ ЕООД и „Биг 5“ ООД с длъжностните позиции, които СГП
е инкриминирала в съответните пунктове на обвиненията (при договора с „Е.Е.М.“
ЕООД – с длъжностите „ръководител отдел Външни комуникации“, „Ръководител сектор Връзки с обществеността“
и „експерт ПР“;
и при договора с „Биг 5“ ООД – с длъжностите „ръководител отдел Външни
комуникации“, „ръководител сектор
Връзки с обществеността“, „експерт ПР“ и „експерт прес-клуб“).
Съдът
обърна внимание и на някои от констатациите на в.л. П., която е приела, че
приложените по делото писмени отчети от фирмите – изпълнители и изготвените
приемо-предавателни протоколи са изцяло формални и на практика не отразяват в
подробности конкретно извършената по договорите работа. Този въпрос щеше да е
от значение за предмета на доказване, ако в него прокуратурата бе включила
твърдението, че уговорените и заплатени дейности по сделките не са били
изпълнени, т.е. че са инвестирани средства от възложители за насрещна
престация, която не е получена. Такива обвинителни твърдения обаче не се
релевират, а включването им като предмет на изследване за първи път в съдебното
следствие на практика би довело до „надскачане“ на обвинителната теза. В същото
време, в.л. П. никъде не твърди, че изследваните от нея договори са останали
неизпълнени. Констатациите й се свеждат единствено до формалното им (кратко и телеграфно)
отчитане в писмената документация, а не до извода, че уговорената и заплатена
дейност не е извършена.
Оттук
нататък съдът анализира и свидетелските показания, относими към въпросите около
сключването и изпълнението на сделките, условно включени в коментираната група.
Увеличеният
обем от работа през м. декември 2014 г. е посочен от св. Д.
като основна причина за привличането на
външната фирма „Е.Т.Б.К." ЕООД, която до подпомогне контактите с медиите
при организирането и отразяването на Новогодишния музикален фестивал. Вярно е,
че въпросната свидетелка не можа да си спомни точно причината, мотивирала я да изготви
наличната по делото докладна записка от 09.12.2014 г.,
с която е предложила на изпълнителния директор търсене на външна помощ, вкл.
и предположи (без да е категорична),
че е била помолена именно от него да
състави цитирания документ. Но в същото време Д. недвусмислено заяви, че и тя е
считала, че има „нужда от външна помощ“, защото след постъпването на подс. Б.
на работа обемът на културните събития е нараснал. От приложените като писмени доказателства Заповед
на подс. Б. № IV-126/10.12.2014
г. и протокол от заседание на комисията
за избор на фирма-изпълнител от 10.12.2014 г.
става ясно, че дружеството „Е.Т.Б.К." ЕООД е било селектирано измежду
няколко кандидата, подали оферти, според най-ниската предложена цена. Двукратно
разпитаната свидетелка В.К.
разясни извършените от нейната фирма („Е.Т.Б.К." ЕООД) дейности по
изпълнение на инкриминирания договор, свеждайки същите до търсени медийни П.,
изготвяни рекламни текстове, изпращани прессъобщения и провеждана комуникация с
журналисти.
Мотивите
на подс. Б. да пристъпи към сключването на договора с „М.П.“ ЕООД от 20.04.2015
г. могат да бъдат изведени, на първо място, от собствените му обяснения,
според които към посочения период ежедневните задължения на служителите в отдел
„Външни комуникации“ („разработването на
пространствата, организирането на пресконференции, анонси на предстоящи
събития, разработването на видеоклипове, комуникация с медии ...“)
непрекъснато нараствали, а съответният им ръководител предложил наемането на
външна фирма за медиен мониторинг спрямо
проявите в НДК, сведен (най-общо) до следене, преглеждане и събиране на всички
относими публикации. Съдът възприе с доверие така лансираната теза, защото я
съпостави с останалите доказателствени материали. В изготвената от „НДК КЦС“
ЕАД служебна справка е отразено, че в действителност към м. април 2015 г. в
отдел „Външни комуникации“, независимо от утвърденото щатно разписание, реално
са работили само трима души - свидетелите С., Д. и С.. От
своя страна, св. А.С. също потвърди, че
е лансирала пред подс. Б. необходимостта медийният мониторинг да се осъществява
от външно дружество, тъй като се касае за обем работа, непосилен за оглавявания
от нея отдел – „Когато почнахме да спим в
НДК, изпищяхме, че имаме нужда от помощ. Трябваше някой, който разбира от
дигитални медии, да дойде да помага (…) За медийния мониторинг беше абсолютно
наложително да наемем външна фирма, защото тогава сметнахме, че за да се
справяме с медийния мониторинг, ни трябват 153 души. В България има средно
около 15 000 медии, по 5 минути на всяка медия да отделим, за да
прегледаме дали е споменат някой от НДК, дали е споменат някой артист, който
участва в наш спектакъл, това бяха към 1200 часа (…) Трябваше да правим този
всеобхватен медиен мониторинг и да събираме всички тези 500 публикации на ден…“.
За натовареността на служителите в отдела говори в показанията си и св. Ц.С..
Той не само посочи, че е уплътнявал изцяло работното си време, което не е
стигало за изпълнение на поставените му задачи, но и че му се е налагало да
остава и след него поради работата „на по-високи обороти“. В същия смисъл са и
показанията на св. В. Д.,
която не само потвърди информацията за натовареността в отдел „Външни
комуникации“ („Имаше страшно много
работа, много интензивен и напрегнат период…“), но и поясни, че преди привличането на външната фирма „М.п.“ ЕООД,
дейността по медийния мониторинг е била осъществявана „от хората в отдела“.
Казаното от свидетелите С. и Д. съдържа и информация за начина, по който се е
процедирало с постъпващите справки за медийни публикации, ежедневно изпращани
от „М.п.“ ЕООД. Става ясно, че мониторингът,
който съдържал и аналитична част, идвал в суров вид в електронен вариант, след
което бил проверяван от двамата за „изчистване“ на ненужната информация
(дейност, която отнемала около 15-20 минути) и предоставян за по-нататъшно
архивиране на св. С. като ръководител на отдела. Допълнително подробноти по
случая внасят и показанията на св. М. Г.,
управител на „М.п.“ ЕООД, която уточни, че възложената на фирмата дейност на
практика била извършвана от двама (от общо четиримата) нейни служители.
Изброените
дотук гласни доказателствени източници опровергават тезата на обвинението, че
към м. април 2015 г. служителите в отдел „Външни комуникации“ са били в
състояние адекватно да изпълнят и дейността, която ръководството на дружеството
е възложило на фирма „М.п.“ ЕООД. Показанията на свидетелите С., С. и Д.,
кореспондиращи с тази част от обясненията на самия подсъдим, са еднопосочни
относно множеството ежедневни задачи, с които отделът е следвало да се справя.
Въпросното уточнение се налага, поради начина на формулиране на обвинението
в този му пункт, защото с него подс. Б.
не е упрекнат в сключване на договор за дейност (периодичен медиен мониторинг),
която - сама по себе си - е била ненужна за дейността на дружеството, а за
дейност, която е можело да се извърши от щатните му служители срещу трудово
възнаграждение.
И при договора с „Е.Е.М.“ ЕООД тезата (фактическата и правна конструкция) на държавното
обвинение е, че е платено за дейност (поддържане на профили на „НДК – КЦС“ ЕАД
в социалните мрежи – „Facebook“, „Tweeter“, „Youtube“; захранване със съдържание, публикации, изготвяне на концепции за
изграждане на публичен имидж в интернет), която е можело да се извърши от
тримата назначени ПР-експерти и от ръководителя на отдел „Външни комуникации“,
поради което сключването на сделката е било „при липса на необходимост“. На практика, и тук, аналогично както при
предходно споменатите медийни договори, не се твърди, че възложената дейност е
била ненужна, а че тя е трябвало бъде изпълнена от щатните служители на
дружеството, заемали цитираните длъжности.
Доказателствените
материали обаче разколебават и тази част на обвинението. Първият негов
съществен проблем произтича от възприетото с доверие заключение на Комплексната
медийно-стопанска експертиза,
което е констатирало, че предметът на договорените услуги изобщо не е идентичен
с трудовите задължения за длъжностите „Ръководител отдел Външни комуникации“ и
„експерт ПР“, а само тези две позиции са били инкриминирани като несъобразени
от подсъдимия. В действителност, вещото лице е посочило, че има идентичност
между възложената на външната фирма дейност и задълженията по длъжностна
характеристика за позицията „експерт прес-клуб“,
но в конкретния случай те не са предмет на обвинението. Освен това, от
обстоятелствата, отразени във финалната част на писмения документ,
материализиращ договора с “Е.Е.М.“ ЕООД,
става ясно, че той също е бил съгласуван от подс. Б. със св. А.С.. В
показанията си, относими към разглеждания пункт на делото,
С.
разясни, че идеята да се потърси
„външна помощ“ е възниквала поради факта, че никой от подчинените й служители
не е бил персонално ангажиран с поддържането на профила на НДК в различните
социални мрежи. Че св. С. е лансирала това свое становище и пред други
лица, става ясно и от показанията на св. С.Д. - Й.
(ръководител на отдел „Стратегическо развитие, продуцентски център, маркетинг и
реклама“), която потвърди, че С. нееднократно е изтъквала нуждата да се
поддържа активността на профилите, за което да се „привлече външна фирма“,
макар и да е обосновавала виждането си с реплики като „Така каза ръководството, така трябва“. От своя страна, в
показанията си А.С. не отрича, че
в някои случаи, когато е трябвало по спешност да се публикува конкретна
информация, това е било правено от служителите в отдела, които са имали достъп
до профилите, но уточни, че тъй като се касаело за нова по вид дейност –
дигитален маркетинг, а не PR – задължения по нея не били конкретно вменени на никой от
работещите в отдел „Външни комуникации“. В същото време, съпоставката между казаното от
св. С. и показанията на свидетелите С. и Д., разкрива, че това е единственият
договор, за който служителите в отдела не са били уведомени. Нещо повече, и С., и Д.
твърдят, че те са поддържали профилите на НДК във „фейсбук“ и че не им е
известно въпросната дейност да е извършвана от външна фирма. Проблемът е, че
дори подобни задачи да са им били възлагани от прекия им ръководител, те (както
сочи експертизата) не са били изобщо част от задълженията им по трудова
характеристика.
Съдът прие за достоверни и относимите към разглежданата
проблематика показания на св. А.С.
(управител на “Е.Е.М.“ ЕООД),
който, макар и да не беше запознат пряко със спецификите на изпълнената по
договора дейност, разясни, че тя е била осъществена от други двама служители на
фирмата (Ч.В.и В.А.) и предаде за
нуждите на делото лично заверени от него извадки от информацията в дигиталния фирмен архив, отразяваща
с какво са били захранвани профилите на „НДК КЦС“ ЕАД в социалните мрежи.
Доказателствено разколебана е и обвинителната теза, че
договорът за медийно партньорство с „Биг 5“ ООД е бил сключен „при липса на
необходимост … поради наличието на трима назначени ПР-експерти, един технически
сътрудник и един ръководител отдел Външни комуникации…“. Според в.л. П., на
чието заключение съдът се довери, предметът на тази сделка не е идентичен по форма и съдържание
с инкриминираните в обвинението задължения в длъжностните характеристики за въпросните
позиции. Следователно, логичният въпрос за „необходимостта“ от разглежданата
сделка касае не проблема дали дейността по нея е следвало да се извърши от
служители на „НДК КЦС“ ЕАД, а дали въпросната дейност изобщо е била нужна. Предложението
за нея не изхожда от ръководството на дружеството, а от самата фирма –
изпълнител, което е видно от приложената като писмено доказателство оферта
за публикуване на реклама на събитията в НДК на сайта на „Биг 5“ ООД. От
наличната докладна записка на св. Г. (ръководител отдел „Маркетинг, реклама и
разпространение“) до подс. Б., датирана от 29.02.2016 г.,
става ясно, че инициативата за сключването на договора е нейна и е обоснована от
идеята организираните от НДК публични събития да бъдат популяризирани. А в
показанията си
Г. детайлно мотивира защо, според нея, договор за подобен вид реклама е бил
необходим и как дейността по същия е била отчитана. Следователно, в конкретния
случай чисто оперативната „необходимост“ (разбирана като „целесъобразност“) от
сключване на договора е била преценена от подс. Б. въз основа на представените
му от св. Г. идеи и писмено становище.
Съществуването на длъжностите „ПР-експерт“ (3 позиции),
технически сътрудник (1 брой) и ръководител на отдел „Външни комуникации“ за
времето между 23.03.2016 г. и 04.01.2017 г. в щатното разписание на „НДК КЦС“
ЕАД е дало повод на държавното обвинение да твърди, че сключените от подс. Б. в
този период два договора с „Т.М.А.“ ЕООД за предоставяне на ПР-услуги и експертна помощ за популяризиране на
създадените „ДНК –пространство“ и „Театър Азарян“ са неизгодни, тъй като
сделките са предприети отново „при липса на необходимост“. И тук, както при
предходните (аналогични) обвинения, тезата на СГП е, че „липсата на
необходимост“ се обосновава не от преценката дали изобщо е било нужно дейността
на двете културни инициативи да бъде публично афиширана, а от това, че подобна
дейност е следвало да бъде извършена от щатните служители на „НДК КЦС“ ЕАД.
В
обясненията си, посветени на тази част от обвинителните пунктове,
самият подсъдим М.Б. не отрича, че развитието на т.нар. „Театър Азарян“ и
„ДНК-пространство“ са негова идея, чието реализиране и довеждане до знанието на
културната публика е изисквало множество популяризиращи инициативи. Не за първи
път съдът отново се позовава на казаното от подсъдимия и – не защото тезите и
версиите му по някакъв начин са фаворизирани и приоритетно кредитирани пред
останалите доказателства, а защото чрез тях най-непосредствено и близко до
събитията може да се изследва действителната субективна преценка и причината,
поради която лицето е взело едно или друго решение и е стигнало до извод, че
има необходимост от предприемането на конкретни действия. Този въпрос безспорно
е част от управленската компетентност на всеки мениджърски екип, но когато
конкретното решение е инкриминирано като престъпно, при всички положения част
от предмета на доказване стават и обстоятелствата около обстановката и
мотивите, поради които е било взето.
И
доколкото конкретното обвинение, касаещо двата договора с „Т.М.А.“ ЕООД,
е за съзнателнто (т.е. с пряк умисъл) сключени неизгодни сделки, на доказване
подлежи обстоятелство дали в действителност, пристъпвайки към сделките, деецът
е целял единствено да увреди представляваното от него дружество, заплащайки в
случая на външен изпълнител дейност, която е можело да се реализира от
подчинените му служители. Такива именно факти не се установяват от материалите
по делото. Казаното от подсъдимия, че предприетото от него сключване на
договорите за ПР и експертна помощ за разработването на „Театър Азарян“ и „ДНК-пространството“
е целяло единствено даването на популярност на въпросните две културни
инициативи, не се опровергава от нито един доказателствен източник. Идеята за
конкретните два договора дори не е била лично негова. Свидетелката Д.Д.
(управител на „Т.М.А.“ ЕООД), на чийто показания
съдът се довери, ясно разказа, че разбирайки за откриването на двете културни
пространства, е преценила, че с професионалния си опит (строго специфичен в
конкретната материя) е можела да
допринесе за тяхното развитие, поради което е потърсила контакт с
техните ръководители – Я.Б.(за „Театър Азарян“) и М.Т. (за
„ДНК-пространството“). Едва след като е презентирана идеите си, е била поканена
на среща с подс. Б. в неговия кабинет. А решението да се пристъпи към
сключването на двата договора за външна „ПР-помощ“ в случая следва да бъде
преценено и в контекста на цялостното развитие на събитията в НДК след 2014 г.
Тук съдът прецени и казаното от св. Д., която на практика потвърди информацията
за нарастването на културните инициативи: „След идването на Б. със сигурност
имаше промяна в пространствата, в които се осъществяваха културни събития в
НДК. Увеличиха се, някои от тях се обновиха и започнаха да живеят нов живот и
имаше повече работа. Имаше увеличение на културните събития и на дейността,
която се осъществяваше, извън пазарната, в НДК…“
Прави
впечатление дори, че за втория договор с „Т.М.А.“ ЕООД от м. януари 2017 г. е
имало и писмено предложение от св. И.Г., обективирано в изготвената на 04.01.2017 г. докладна до изпълнителния
директор. От
текста на документа става ясно, че резултатите, постигнати чрез първия договор
за дейността по популяризиране на проявите в театър „Азарян“ и
„ДНК-пространството“, направили добро впечатление на Г., която мотивирала подсъдимия с писмената
си теза, че е необходимо да бъде „изградена и реализирана комуникационна
стратегия“ за двете пространства, за да се постигне „информираност на
обществеността“ и „по-голям приход от продажба на билети“. Следователно,
експертната констатация на в.л. П., че уговорените в предмета на двете сделки
дейности са „относително идентични“ по форма и съдържание (т.е. „тъждествени,
аналогични, подобни и сходни“)
с част от функционалните задължения в длъжностните характеристики за позициите
„Ръководител отдел Външни комуникации“ и „експерт ПР“, по никакъв начин не обосновават обвинителната теза за
липсата на необходимост дружеството „Т.М.А.“ ЕООД да бъде привлечено като
външен изпълнител на услуги. От цитираните вече показания на св. Д.Д. става
ясно и многообразието от дейности, извършени от самата нея в хода на
изпълнението на договорите - писане и разпространение на текстове и визуални
материали за прессъобщения относно предстоящите представления в двете културни
пространства, превод на чуждестранни текстове за международни спектакли,
медийна комуникация, организиране на интервюта, координиране на всеки подготвен
материал с отделите „Стратегическо развитие и маркетинг“ и „Външни
комуникации“, редактиране на текстове, графичен и рекламен маркетинг,
поддържане на „фейсбук“-страниците и
т.н. Тези дейности са били и документално отразени в книжата
(приемо-предавателни протоколи), приети като писмени доказателства по делото.
Съдът
прецени, че не следва да обременява анализа на доказателствата, като се
задълбочава в изследването на част от фактите, включени в разделите на
обвинението, касаещи договорите с „Т.М.А.“ ЕООД, защото те нямат никаква връзка
с правната конструкция на въпросното обвинение и с престъплението, което се
твърди, че е извършено. Така например, направеният от прокуратурата
икономически анализ на дейността на „Театър Азарян“, в който е представена
финансова съпоставка между приходите от продажба на билети (128 006 лв.),
броя посетители (10 777) и вложените от „НДК КЦС“ ЕАД средства за „външна“
ПР-помощ (по двата договора – съответно от 10 393, 23 лв. и 9996 лв.),
по никакъв начин не е относим към правните признаци на предявеното обвинение.
Още по-далеч от него стои тезата, че пространството, наречено „Театър Азарян“,
не било „театър“ по смисъла на закона, а подс. Б. нямал легитимен статут на
директор на театър, защото за него не било подадено заявление по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие
на културата и същото не попадало в списъка, утвърден с ПМС № 14/31.01.2011 г.
– теза, обоснована с позоваване на постъпилата по делото справка от
Министерството на културата.
Как е бил озаглавен реално функциониращ обект за културни прояви, няма никакво
значение, когато следва да се прецени дали конкретно сключена за неговата
дейност сделка е неизгодна. В случая подс. Б. няма обвинение да е извършвал
конкретна професия или занаят без правоспособност (чл. 324 НК), така че да се
налага този въпрос да бъде включван в предмета на доказване.
Втората
група сделки, условно
обособена в разглеждания пункт IV от
обвинението срещу подс. М.Б., касае 9-те договора, по силата на които „НДК КЦК“ ЕАД е възложило на АД „Й., И.,
И." и АД „М. и П." дейности по
процесуално представително по конкретни административни и съдебни (трудово-правни)
производства. Те са обединени „под общ знаменател“ с твърдението, че са
сключени „без необходимост“, доколкото се касае за възложена дейност, която е
следвало да се извърши от работещите в отдел „Правно обслужване“ служители (Ч.А.,
Ж.Р. и П.М.).
Обективното
съществуване на тези 9 договора и възложената по тях (изпълнена и заплатена)
дейност са несъмнено установени факти по делото, срещу които никоя от страните
не възразява. Чисто формално, става дума за документално подкрепени
обстоятелства с писмени доказателства – самите договори, предмет на обвинението
и съставените във връзка с тяхното заплащане финансово-счетоводни документи,
които са били анализирани от ССчЕ с в.л. М..
Съществен е другият въпрос, засегнат с обвинението – било ли е изобщо
„необходимо“ уговорената с тях юридическа дейност да бъде възлагана на външен
изпълнител при наличието на 3-ма щатни юрисконсулти. Тук съдът няма да
коментира правните аспекти на проблема, на който ще се спре по-късно, а ще
анализира доказателствените източници, разкриващи конкретните причини за
сключването на процесните договори, техния предмет и изпълнение.
От
показанията на св. И.Й.
(един от съдружниците в АД „Й., И., И."), които звучат напълно логично,
добросъвестно и обективно, става ясно, че още след 2011 г. в „НДК КЦС“
ЕАД била утвърдена практиката процесуалното представителство по съдебни и други
видове процедури да се възлага на външни адвокатски кантори, а неговата била
ползвана за дела от трудово-правен характер. Следователно, не става дума за
дейност, въведена за първи път в мениджърския период на подс. Б.. Както вече
стана ясно, в показанията си свидетелите Ж.Р.
и Ч.А. недвусмислено посочиха, че обемът на служебните им задачи и
липсата на професионално самочувствие да се явяват пред съдилища и административни юрисдикции,
винаги е налагало този вид процесуално представителство да се извършва от
„външни кантори“. Нещо повече, св. Р. дори разказа как лично той е посъветвал
подс. Б. тази практика да продължи, защото АД „Й., И., И." са доказали успехите си във времето: „В никакъв случай не съм възразявал за
еднократните договори. Напротив, аз даже му препоръчах да продължи отношенията
с тях, поради това, че те се доказаха във времето. И пак казвам, там не просто
нямаше изразходване на държавни средства, нямаше никакво разходване на държавни
средства, по простата причина, че всички, които кантората печелеше, бяха
възстановени сумите“.
Последно цитираното изявление на св. Р. съответства и на други
доказателствени материали, защото при разпита на св. Й. той представи, а съдът
прочете и прие
подписана от него таблична справка,
отразяваща резултата на възложеното от „НДК КЦС“ ЕАД процесуално
представителство по конкретните трудови дела, инкриминирани в обвинението.
Съдържанието на въпросната справка беше разяснено от допълнително разпитания
свидетел С.Б.
(адвокат в АД „Й., И., И."). Неговите показания, съпоставени с отразеното
в справката и казаното от св. Р., на практика потвърдиха тезата, че по всички
дела, възложени на АД „Й., И., И.", са били постановени решения в полза на
„НДК КЦС“ ЕАД, а направените по тях адвокатски разноски – присъдени в полза на
дружеството-възложител.
От своя страна, в разпита си от 16.10.2020 г. св. П.М.
поясни причината с нейната
кантора да бъдат сключени 4 отделни договора за процесуално представителство (2
от тях – пред КЗК; и 2 – по образувани впоследствие заповедни производства за
събирането на разноските), независимо от сключения чрез обществена поръчка
договор от м. януари 2015 г. за текуща консултанска дейност. Възможност за това
е давал Законът за обществените поръчки, под чийто режим е попадала
„консултанската дейност“, но не и процесуалното представителство (последното –
аргументирано от факта, че зависи от личното доверие между възложителя и
изпълнителя).
Доказателствата, относими към раздел V от
обвинението срещу подс. М.Б., съдът намери за необходимо да
разгледа успоредно с фактите, инкриминирани спрямо подс. В.К.. Обвиненията срещу
двамата подсъдими на практика се базират на логически свързани
обстоятелства, относими към проведената
обществена поръчка и сключения договор с дружеството „Г. И.“ ЕООД. Ако трябва
да се обобщи – наказателната отговорност на подс. К. е ангажирана за това, че
чрез упражнен от него натиск (заплахи) срещу
трима от членовете на комисията (свидетелите Б., И. и Б.) е успял да ги
принуди да занижат финалните показатели
(резултати) на един от кандидатите („Г..“ АД) и да завишат тези на
класирания изпълнител „Г. И.“ ЕООД, а на подс. Б. – за това, че след подписване
на договора с избрания изпълнител, без основание превел като аванс към него
сума, съответна на 20% от цялата стойност на договора, без да възложи отделни
видове и дейности (СМР).
Обвинителната теза срещу подс. К. е основана предимно
на събраните по случая свидетелски показания за неговото поведение спрямо
свидетелите Б., Б. и И. (чиято достоверност защитата оспорва), докато деянието
на подс. Б. не поражда никакви доказателствени спорове, защото може да бъде
обективно установено само от анализа на приложената документация. Относимите към тази част на
делото писмени доказателства, от които съдът направи изводите си за проведената
процедура, назначената комисия, избора на „Г. И.“ ЕООД, сключения договор,
възложените по него и предварително заплатени дейности са, както следва: Решение № IV-59/21.07.2016 г.
за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „проектиране, преустройство и адаптация на
основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на
ЕС през 2018 г."; публикуваното обявление към поръчката;
Заповед № 63/29.08.2016 г. за назначаване на комисия;
протоколите от заседанията на назначената комисия - № 1/29.08.2016 г. ,
№ 2/06.10.2016 г. и № 3/07.10.2016
г.;
представените от св. Й. в досъдебното производство лични бележи;
Решение № IV-80/07.10.16 г.
за обявяването на „Г. И." ЕООД за изпълнител на обществената поръчка; договор
№ Т-859/24.10.2016 г.;
протокол от заседание на СД от 28.10.2016 г. ;
подписано от подс. Б. възлагателно писмо, изх. № 03542/28.10.2016 г.,
както и писмо под същия № 03542/28.10.2016 г.,,
съставено от подс. К.; издадена от „Г. И.“ ЕООД фактура № **********/01.11.2016
г.
за сумата от 3 971 999.52 лв.; съставен от св. Д.П. финансово-контролен лист;
преводно нареждане от 01.11.2016 г.
за сумата от 3 971 199, 52 лв.; приемо-предавателни протоколи
№ № 1,2 и 3 за извършените по договора дейности.
Цитираните дотук документи съдът съпостави с
гласните доказателствени източници по делото, за да провери поредността, в
която са се развили събитията и достоверността на отразените в обвинителния акт
обстоятелства. Първото от тях, което е инкриминирано по делото, касае начина,
по който назначената от подс. Б. комисия, председателствана от св. И.К., е
оценила показателите на кандидатстващите дружества в раздела „техническо
предложение“. От съдържанието на цитирания вече Протокол № 2, отразяващ в
последователност конкретните стъпки и действия на комисията, става ясно, че документът
удостоверява свършеното в периода от 15.09.2016 г. до 06.10.2016 г. В раздел IV от неговото съдържание е
отразено, че на 03 и на 04 октомври 2016 г. са били провеждани закрити
заседания, на които членовете са обсъждани оценяването на участниците по
критерия „техническо предложение“, а финализирането на протокола с подписването
му от всички участници в комисията е извършено на 06.10.2016 г., видно от
отразеното в неговата заключителна част. В същия смисъл са дадените от св. Б.
показания в частта им, в която по
настояване на съда той (като член на комисията) разясни защо в началната част
на документа е цитирана датата 15.09.2016 г., а на финала – 06.10.2016 г.
Последователността на събитията може да бъде установена
при внимателна съпоставка между показанията на свидетелите И.Б., Д.И., А.Б., Ю.Й., А.Т. и Б.В..
Обстоятелството, че по време на предварителните закрити заседания членовете на
комисията обменяли помежду си впечатления от показателите на фирмите-участници
и че според тях категоричен фаворит в раздела „техническо предложение“ било
дружеството „ГБС“ АД, се изяснява на първо място от показанията на св. Й.. Тя
потвърди, че на отделните събирания всеки от колегите й заявявал на глас колко
точки поставя на съответната фирма по конкретния показател, а в деня на
последното заседание била крайно изненадата, като разбрала, че междувременно по
неясни причини точките на „ГБС“ АД са били намалени от някои от членовете. Й. потвърди също
достоверността на прочетените й досъдебни показания, според които първоначално
(преди 06.10.2016 г.) е бил изготвен друг вариант (проект) на подписания по-късно
Протокол № 2 с различни (по-високи)
оценки за „ГБС“ АД и това личи от предявените й в съдебното заседание копия на
лични нейни бележки, предадени по време на разследването. В
същия смисъл са и показанията на св. Д.И., която заяви, че е имала собствено „предварително изготвено точкуване …
солидарно с това на останалите колеги в комисията“ и то е сочело, че за
изпълнител трябвало да бъде избрана фирма „ГБС“ АД. Данни за предварителен
обмен на информация между членовете на комисията съобщи и св. И.Б., който
разясни, че е обсъждал личните си оценки предварително не само със свидетелите Б.
и И., но и със св. Й. (представител на МРРБ), както и че самият той е
уведомявал регулярно подс. К. за предварителните точки, поставяни на провежданите
заседания. Още тогава (според Б.) К. изразявал несъгласие с начина, по който са
формирани оценките и неформално предлагал различно „точкуване“. Тази част на
показанията на Б. не е изолирана от останалия доказателствен материал, защото
се потвърждава и в казаното от св. А.Б. – „Това,
че имахме предварителен фаворит Г.. очевидно беше известно на г-н Б. и на г-н К.,
но не от мен…“.
Фактът, че ден преди окончателното подписване на
Протокол № 2, подс. В.К. опитал да убеди
членовете на комисията да „отстранят“ на формално основание от процедурата
участника „ГБС“ АД, се изяснява, на първо място, от прочетените досъдебни
показания на св. Й.,
според които – 05.10.2016 г. на електронната й поща бил изпратен от св. К.
(председател на комисията) проект на Протокол № 2 и в него било предвидено
отстраняването на въпросното дружество по предложение на лице, което не е член
на комисията. А че това лице, макар и неназовано от Й., е именно подс. К.,
става ясно от показанията на св. Б., който без колебание заяви пред съда, че „в
прав текст“ К. е заявил, че „ГБС“ АД трябва да бъде отстранен. Св. Й. потвърди
достоверността на прочетеното и допълни, че тя и колегата й А.П. веднага са
депозирали бележки (възражения) срещу формалното отстраняване на въпросното
дружество – обстоятелство, потвърдено и от П.. Макар и последната да нарича
въпросните бележки „особено мнение“, тази свидетелка заяви, че все пак
комисията е приела тезата им, че „ГБС“ АД не трябва да бъде формално
отстраняван до отваряне на техническите и ценови оферти.
Същественият момент, касаещ деянието, за което подс. К.
е обвинен, е свързан със събитията, случили се в неговия кабинет на 05.10.2016
г. Точната дата (05.10.2016 г.) и място (каб. № 3.1. в сградата на НДК), на
които те са се развили, бяха установени от прочетените досъдебни показания на
св. Б., който недвусмислено
конкретизира, че инкриминираният разговор е бил проведен „един ден преди оформянето на протокол № 2“. Оттук нататък,
съдържанието на този разговор и последиците от него могат да бъдат изведени
чрез съпоставката между непосредствено изслушаните в съдебното следствие
показания на И., Б. и Б. (вкл. по отношение на частично прочетения досъдебен
протокол за неговия разпит от 14.02.2018 г.). Тази съпоставка налага няколко
съществени извода: първият – че К.,
който е бил запознат с предварително поставената оценка на „ГБС“ АД в раздела
„техническо предложение“, недвусмислено е поискал от тримата свидетели при
предстоящото финално подписване на Протокол № 2 да намалят поставените от тях
точки на „ГБС“ АД и да увеличат тези на „Г. И.“ ЕООД; вторият – че изказаните от К. указания
са били съпроводени от таблици и схеми с предложено от него „точкуване“ в полза
на „Г. И.“ ЕООД, които са били раздадени на тримата свидетели; третият – че в хода на съвместно водения
със свидетелите Б., И. и Б. разговор подс. В.К. е отправил изричната заплаха,
че ако указанията му за ново „точкуване“ в полза на „Г. И.“ ЕООД не бъдат
изпълнени, те ще бъдат уволнени, но тази част от думите му е била възприета
единствено от Б. и И., не и от св. Б.; и четвъртият – че вследствие на така
проведения разговор тримата свидетели (от които И. и Б. възприели
непосредствено и заплахата с уволнение) променили първоначалното си убеждение и
воля и противно на тях взели решение на следващия ден (06.10.2016 г.) при
окончателното подписване и оформяне на Протокол № 2 относно раздела „техническо предложение“ да
докладват пред комисията промяна в първоначалното си точкуване, да занижат
оценката на „ГБС“ АД и да завишат тази на „Г. И.“ ЕООД.
Каква е била финалната оценка в коментирания раздел, е видно от съдържанието на
самия Протокол № 2, но на практика тя (поради
„отместването“ на „ГБС“ АД“ на 5-та позиция в класирането) е изиграла
значителна роля при определянето на дружеството „Г. И.“ ЕООД за изпълнител,
независимо от точките за ценовите оферти, отворени на следващия ден (07.10.2016
г.).
В показанията на свидетелите Б., И. и Б. съдът
констатира някои дребни фактологични разминавания, които обаче прецени за
несъществени и дължащи се на изтеклия период от време след процесните събития,
както и на факта, че преди изготвянето на Протокол № 2 подс. К. на практика е
провеждал с въпросните трима свидетели не един, а няколко последователни
разговора (независимо, че по делото е инкриминиран единствено този на
05.10.2016 г.). Като цяло, изявленията им са логически еднопосочни и
последователни относно общо поддържаната теза, че натиск в полза на „Г. И.“ ЕООД е имало; че той е
упражнен от подс. К. и е довел до „преточкуване“ на предварително формираните
оценки за фирмите –кандидати. Вярно е също, че св. Б. отрича да е чувал при
проводения общ разговор с подс. К. последният да е отправял заплаха с
уволнение. Това обаче не означава, че такава заплаха не е била изречена, още
повече, че в тази насока показанията на Б. и И. са изцяло в синхрон. Едва при
проведените вследствие на тези противоречия очни ставки св.
Б. разясни, че не отрича да е присъствал на описания разговор, а отрича
единствено да е чувал такава реплика. Установени бяха и факти, които не са
инкримирани по делото, но съдът наМ.за необходимо да ги изтъкне – че на един от
проведените с членовете на комисията „инструктиращи“ разговори, по думите на
св. Б., е присъствал и подс. Б., който
също ги е упрекнал, че фаворизират конкретна фирма.
Защитата на подс. К. изразява резерви към
достоверността на показанията на св. Б. с мотива, че той е бил непоследователен
в твърденията си по време на досъдебното разследване, но въпросната теза не
държи сметка, че изявленията на посочения свидетел кореспондират почти изцяло
(с някои изключения) с казаното от колегите му Д.И. и А.Б.. Нещо повече,
свидетелят Б.В. (следващият председател на СД на „НДК КЦС“ ЕАД) потвърди, че
още докато комисията провеждала заседанията си, И.Б. му е споделял чрез
телефонна комуникация (писмена и устна) за упражнявания от К. натиск в полза на
„Г. И.“ ЕООД. Това дори е дало повод на В. да публикува на своята
„фейсбук“-страница кореспонденцията си със св. Б. и така да я направи достояние
на средствата за масова информация.
Всичко изложено дотук мотивира съда да не приеме с
доверие онази част от обясненията на подс. К., в
която той отрича да е заплашвал „когото и да е от колегите си“ и да е
злоупотребявал спрямо тях с властта си. Така е, защото трима свидетели, за
които по делото не се установява логичен мотив да говорят неистина,
възпроизведоха като очевидци преки доказателства за оказания натиск, неговата
цел и резултат. Единствената съществена разлика между изявленията им е
твърдението на св. Б., че той не е възприел изречената заплаха с уволнение, но
това нито опровергава казаното от И. и Б., че такава заплаха са чули, нито
останалите факти, свързани с упражненото върху членовете на комисия влияние,
довело до подмяна на техните оценки.
От
показанията на св. Й. (пред съда и прочетени от д.п.) става ясно, че тя също е
била изненадана от поведението на Б., И. и Б., които при окончателното
подписване на протокол № 2 на 06.02.2016 г. неочаквано подменили оценките си в
полза на „Г. И.“ ЕООД. Свидетелката потвърди, че пред нея Б. дори заявил, че се срамува от това, което се
случва, а след това самата тя направила пред комисията изявление, че
най-вероятно членовете, които са служители на НДК, предварително са решили коя
фирма да бъде избрана за изпълнител. Именно извършеното на 06.10.2016 г.
предложение от Б., Б. и И. за промяна в оценката наложило св. Й. да коригира
точките си, които била определила в предварително водените от нея писмени
бележки, предадени по делото.
От
момента на подписването на Протокол №2/06.10.2016 г. събитията продължили в
своята логическа верига – изготвеният на следващия ден Протокол № 3/07.10.2016
г.,
констатиращ отворените ценови оферти; окончателното класиране на кандидатите;
решението на подс. Б. (№ IV-80/07.10.16 г.),
с което „Г. И." ЕООД бил определено
за изпълнител и сключеният на 24.10.2016 г. договор
с посочената фирма. Оттук нататък фактите във връзка с изпълнението на този
договор са относими към повдигнатото срещу подс. Б. обвинение за присвояване на
средствата, заплатени с подписано от него платежно нареждане като аванс,
равностоен на 20% от цялостната стойност на сделката. От самия документ,
отразяващ договора, е видно, че с него са уговорени дейности в три етапа
(проектиране; авторски надзор по време на строителството; и самото
строителство), както и че в действителност – за да се възложат отделни видове и количества СМР е
следвало да бъде изготвена писмена заявка от възложителя към изпълнителя, а
след нейното изпращане и представена от изпълнителя фактура – да се преведе
авансова сума, равна на 20% от стойността на възложените отделни видове и количества работа. От съдържанието на изготвения
Протокол № 14 за проведеното на 28.10.2016 г. заседание на
СД става ясно, че по доклад на подс. К. е била дискутирана възможността
изпълнението на обекта да бъде възложено в
цялост с позоваване на чл. 2.1 от Договора с „Г. И.“ ЕООД, въпреки че
въпросната клауза била за отделни видове
дейности. Разглежданият документ удостоверява и причината, поради която още в
рамките на същия ден (28.10.2016 г.) подс. Б. подписал деловодно регистрирано в
„НДК КЦС“ ЕАД възлагателно писмо - заявка (изх. № 03542/28.10.2016 г.)
до изпълнителя за възлагането на обекта в цялост. Това е станало именно след
решение на СД, който по доклад на подс. К. е дал съгласие да се процедира по
този начин. Следователно, възлагането на цялостната дейност е довело до
необходимост „НДК КЦС“ ЕАД да заплати 3971 999, 52 лв. (20% от общата стойност
на договора), което е извършено и документално отразено на 01.11.2016 г. Това е
именно датата, на която държавното обвинение твърди, че – подписвайки
платежното нареждане
за инкриминираната сума, подс. Б. е осъществил нейното присвояване.
В обвинителния акт
фигурира фактическата теза, че подс. Б. разпоредил унищожаване на първоначално
изготвеното от него възлагателно писмо - заявка и повторното му съставяне със
същия текст и деловоден номер, но с подписа на подс. К., а целта била „свързана единствено с желанието за
прикриване на конкретно субективно отношение към изготвянето му и последиците,
които то предизвиква“. Това наложи съдът да изследва, доколкото беше
възможно от наличните доказателства, обстоятелствата около съществуващите два
документа с идентично съдържание. Съпоставката между отделните факти в
действителност сочи, че Б. е подписал първоначалното писмо и то е било заведено
с изходящ номер още същия ден, в който по въпроса е заседавал Съветът на
директорите. До фирмата-изпълнител обаче е достигнал вариантът на писмото,
подписан от подс. К. и изведен под същия номер.
Свидетелите К.Т. и М.К. – деловодители в „НДК КЦС“ ЕАД, бяха еднопосочни в
показанията си,
че подмяната на документите е станала след обаждане на св. К.М. (личен секретар
на подс. Б.), която им казала да унищожат първото писмо и да оставят налично
това с подписа на подс. К., върху което било отразено, че се изготвя при
условията на заместване поради отсъствие на подс. Б.. Ясно е също, че такова
„отсъствие“ не е съществувало на 28.10.2016 г., защото от удостовереното в
протокол № 14 става видно, че подс. Б. е присъствал (участвал) в проведеното
същия ден заседание на СД. Следователно, може да се допусне, че подмяната на
документите е извършена по инициатива на Б. с цел да се удостовери, че
възлагателната дейност е реализирана не от него, а от друго лице (което впрочем
не му е било по някакъв начин служебно подчинено в дружеството, за да се налага
да действа по негово разпореждане). Какво обаче точно е целял подс. Б.,
мотивирайки преиздаването на писмото с подпис на подс. К., остава само на ниво
„предположение“. А предположенията не са легален процесуален институт (чл. 303,
ал.1 НПК), още повече – когато са свързани с обосноваването на субективната
страна в нечие поведение. Това обаче са въпроси, касаещи правната страна на
деянието, поради което съдът ще акцентира върху тях по-нататък.
Нито
прокуратурата, нито другите страни по делото оспорват факта, че възложените с
договора от 24.10.2016 г. дейности на „Г. И.“ ЕООД били изпълнени в цялост и
приети без възражения от „НДК КЦС“ ЕАД. Те са били не само документирани,
но и пряко наблюдавани с посещения на място от последователните вицепремиери, в
чийто ресор влизало Българското председателство – свидетелите Л.П., Д.З. и Т.Д..
Въпреки че не скри своето недоволство от мениджърската дейност на подс. Б. (с
доводи, които имат по-скоро оценъчен характер или не касаят включени в обвинението
факти), в показанията си св. П.
изрично заяви, че при вече започнали строителни дейности по изпълнение на
договора, представители на „Г. И.“ ЕООД са я потърсили за съдействие с
оплакване, че повече от 7 месеца работят на обекта единствено в рамките на
изплатения аванс от 20%. Че договорът е бил регулярно изпълняван, въпреки
оплакването на изпълнителя, че се налага да бъдат извършени (респективно – и
заплатени) по-голям обем дейност от първоначално рамкираните в него, потвърди и
св. Д.З..
Самото дружество „НДК КЦС“ ЕАД, въпреки участието си като граждански ищец по
делото, също е представило по искане на
съда официална справка - отговор,
от която става ясно, че то не е имало съдебни претенции срещу „Г. И.“ ЕООД за
неизпълнение на възложените и заплатени дейности, а единствено отделни
оплаквания в процеса на самото изпълнение, които са били надлежно предявявани
пред изпълнителя, а неточностите – отстранявани в срок. Фактът, че първоначално
заплатеният аванс от 3 971 999.52 лв. е бил впоследствие приспаднат от цялата
дължима сума по договора, се потвърждава не само от показания на св. Л.Г.
(управител на фирмата – изпълнител), но и от заключението на в.л. М.,
която е изследвала отчетните и платежни документи по делото.
Това са
всички доказателствени материали, които съдът намери за относими към конкретно
повдигнатите срещу подсъдимите Б. и К. обвинения. Останалите (извън цитираните
дотук) документи, приложени изцяло хаотично в общо 168 досъдебни тома, нямат
никаква връзка с предмета на делото. Същото важи и за показанията на част от
разпитаните в съдебното следствие свидетели, които възпроизведоха единствено
общи и абстрактни факти, без никакви детайлни, нужни за изследването на
процесните събития. Към тази група могат да бъдат отнесени показанията на свидетелите
М.Д.
(участвал от името на вицепремиера Т.Д. в работната група, която е трябвало да конкретизира
размера на средствата, необходими за дейностите в НДК във връзка с предстоящото
Председателство), С.И.
(участник в същата работна група), Л.В.
(член на СД на „НДК КЦС“ ЕАД в инкриминирания период), Т.Д.
(вицепремиер по въпросите на Българското председателство в част от процесния
период), С.З.
(бивш служител в отдел „Материално-техническо снабдяване“ в НДК), Р.Д.
(служител на дружеството „К.– ЛС“ ООД, изготвило през 2009 г. двата предходни
технически паспорта за сградите на НДК), И.К.
(определеният със заповед на подс. Б. председател на комисията, класирала като
изпълнител „Г. И.“ ЕООД, която – поради образованието и специалността си,
изобщо не е била съпричастна към техническите въпроси в хода на процедурата, а
единствено е уведомявала периодично подс. К. за случващото се в закритите
заседания), С.С.
(бивш главен секретар на Министерството на културата, предходен принципал на
„НДК КЦС“ ЕАД), П.З.
(технически озвучител в „Театър Азарян“), В.Р.
(като бивш Министър на културата и принципал на дружеството), Й.Д.
(член на комисията за избор на изпълнител на юридически услуги) и К.М.
(бивша секретарка на подс. Б., която най-общо разясни как, по какъв ред и какви
документи са му били поднасяни за подпис).
ІV.
Подсъдимите М.Б. и В.К. са обвинени в различни престъпления, което налага ОТ
ПРАВНА СТРАНА установените за
тяхната деятелност факти да бъдат разгледани и преценени отделно.
1.
Обсъждайки въпросите по чл. 301, ал.1, т.1-2 НПК спрямо подс. Б.,
първоинстанционният съд намери, че той следва да бъде оправдан по всички
обвинения, формулирани от СГП по общо 5 пункта.
По пункт I наказателната отговорност на Б. е ангажирана
за това, че в периода от 23.08.2016
г. до 26.06.2017 г. в гр. София, като длъжностно
лице, в нарушение на бюджетен
закон (чл. 1 и чл. 109, ал. 4, т. 1 от Закона за публичните финанси, във
връзка с чл. 76, ал. 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на Р. България за 2016
г.), се разпоредил със средства с целево предназначение в размер на 3 431
146, 06 лв., предвидени за преустройството, модернизацията и
адаптирането на основната сграда на „НДК-КЦС“ ЕАД за нуждите на Българското
председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., не по предназначението им, а именно – за
разплащане на текущи и други разходи (несвързани с посочените дейности) и така
причинил на държавата вредни последици за
3 431 146,06 лв.
Предявените с разглежданото обвинение факти са изначално несъставомерни и
не се обхващат от признаците на чл. 254а НК, под който текст прокуратурата
е преценила, че следва да ги квалифицира: първо - защото установеното по този
пункт на делото изобщо не попада в обекта на защита по глава VII от Ос. ч. на НК; и второ
– защото нито инкриминираните „средства“ (3 431 146, 06 лв.) могат да бъдат разглеждани
като годен предмет на това престъпление, нито цитираните извъннаказателни
разпоредби могат да се считат за „нарушен бюджетен закон“. Развилите се
обществени отношения в случая нямат публично-правен (бюджетен) характер, а
частно-правни (търговски) измерения, защото са типичен пример за случаи, при
които държавата - като равнопоставен (частноправен) субект (едноличен собственик
и принципал на конкретно юридическо лице) е взела решение чрез парична вноска
със средства от държавния бюджет да увеличи капитала на нейно собствено търговско
дружество (също субект на частното право), което няма и не може да има статут
на бюджетна организация. Следователно, изначално погрешен е бил подходът - при
твърдение за някакви финансови злоупотреби от страна на изпълнителното
ръководство на „НДК КЦС“ ЕАД, наказателно-правната реакция да се търси измежду
съставите, защитаващи обществените отношения във финансовата, данъчната и
осигурителната системи на Р. България (гл. VII от Ос. ч. на НК).
За
прецизност и яснота обаче съдът прецени, че следва да анализира детайлно всеки
от признаците на състава по чл. 254а НК, отнасяйки го към конкретните факти по
делото.
Компетентността
на подс. Б. (като изпълнителен директор) да организира оперативното ръководство
на „НДК КЦС“ ЕАД несъмнено му е придала в инкриминирания период качеството
„длъжностно лице“, защото е включвала извършването на „ръководна работа ... в
юридическо лице“ по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК. Не всяко длъжностно
лице, обаче, може да е годен субект
на престъплението по чл. 254а, ал.1 НК, защото самата конструкция на състава предвижда
деецът – освен специалното си качество – да е и лице, притежаващо правото да се
разпорежда „с бюджетни средства или със средства с целево предназначение“. Или
казано по друг начин – не всяко длъжностно лице, а само това, на което по
силата на нормативен акт могат да му бъдат връчени или поверени целеви средства
с бюджетен произход, може да извършва разпореждане с тях в нарушение на закона
и с наказателно-правни измерения. Този въпрос следва да бъде изведен „пред
скоби“, защото юридическото лице „НДК КЦС“ ЕАД не е „бюджетна организация“
съобразно дефиницията на пар. 1, т.5 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), а регистрирано и функциониращо по правилата на
Търговския закон дружество. Физическите лица, които го управляват, не са
разпоредители с бюджетни средства (по смисъла на чл. 11 ЗПФ). Подс. Б., като
изпълнителен директор на процесното дружество, изобщо не е адресат на
задължения, произтичащи от ЗПФ, чийто разпоредби са му вменени като нарушение в
обвинението. Този въпрос е решен принципно от законодателя, защото лицата,
извършващи управленски функции в търговски дружества с държавно участие, не са
сред каталога на субектите по чл. 7 ЗПФ, които участват в бюджетните
правоотношения.
Обвинението
поддържа тезата, че преведените в периода от 23.08.2016 г. до 26.06.2017 г. към множество кредитори на „НДК КЦС“ ЕАД
суми в общ размер на 3 431 146, 06 лв. са част от парите (17 000 000
лв.), които са постъпили по сметка на дружеството като „средства с целево
предназначение“, поради което могат да бъдат годен предмет на престъплението по чл. 254а, ал.1 НК, но изтъкнатите
в тази насока доводи не се споделят от съда.
Независимо,
че законодателят е формулирал алтернативно вида на финансовите средства, които
са възможен предмет на посоченото престъпление (като „бюджетни средства“ или
„средства с целево предназначение“), съдебната практика е еднопосочна в
разбирането, че и в двата случая става дума за средства с бюджетен произход,
съставляващи бюджетен разход за държавата (р. 282/12-II, 302/11- I, 31/16- III, 413/16- II). Проблемът в случая е, че преведената по
сметка на „НДК КЦС“ ЕАД сума от 17 000 000 лв. не отговаря на никоя
от бюджетните дефиниции в допълнителните разпоредби на ЗПФ. Тя не е нито
„бюджетна субсидия“ - пар.1, т.3 (защото не е трансфер с целево предназначение,
предоставен на бюджетна организация),
нито „бюджетни средства“ - пар.1, т.6 (защото – като търговско дружество „НДК
КЦС“ ЕАД няма „бюджет“, по който въпросната сума да е постъпила или да е била
трансферирана), нито „временен безлихвен заем“ (защото не е отпусната при
условията и между субектите, посочени в пар.1, т.8). Това е видно от начина, по който се е развила
поредицата от относими към предмета на делото юридически факти. Като правно
основание за издаденото от него Постановление № 193/01.08.2016 г., с което е
одобрил промени в централния бюджет в размер на 17 000 000 лв.,
Министерският съвет е посочил разпоредбата на чл. 109, ал.4, т.1 ЗПФ,
овластяваща го да процедира по този начин, когато се извършват „операции по
придобиване на (…) акции, включително за увеличаване размера на дяловото
участие…“ (т.е. за превеждане на суми, с цел увеличаване на капитала и придобиване
на съответните акции в конкретно търговско дружество с държавно участие). С
приетото два дни по-късно Решение № 641/03.08.2016 г. Правителството е
продължило започналата процедура, като е дало съгласие капиталът на „НДК КЦС“
ЕАД да бъде увеличен чрез парична вноска от 17 000 000 лв,. отпусната
от бюджета на МС.
Правно дефинираната „цел“ на
отпускането на тази парична вноска е била окончателно постигната с приетите
точки 1 и 7 по Протокол № 2/17.08.2016 г., с който представителят на принципала
(вицепремиерът по европейските фондове и икономическите политики) е взел
решение за увеличаване на капитала на дружеството. Следователно, ако
коментираните парични средства са били „целеви“, то единствената възможна
и правно-легитимна „цел“ на промените в
бюджета в случая е била осигуряването на
„парична вноска“ за увеличаване на капитала. Дописаните като уточнение в
Постановлението и Решението на МС съображения, че средствата трябвало да се
разходват за преустройството и модернизацията на сградата на НДК нямат никакво
нормативно основание и на практика могат да бъдат разглеждани единствено като
мотиви, при това – противоречащи на законовата разпоредба (чл. 109, ал.4, т.1
ЗПФ), на която се базират двата правителствени акта.
И „бюджетният“, и „целевият“
характер на „средствата“ по чл. 254а НК трябва да произтичат пряко от закона
(да се основават на него), а не на допълнителни съображения, изложени от
конкретни органи, институции, физически или юридически лица. Да се допусне
противното – „целта“ на средствата да се определя „по усмотрение“ на конкретно
лице, без за това да има нормативна възможност, означава да се игнорира
основният принцип за законоустановеност на признаците на съответното
престъпление. Поради това съдът прие, че целта на отпуснатите от МС 17 000 000
лв. е била постигната с Решението на принципала капиталът на „НДК КЦС“ ЕАД да
бъде увеличен чрез превод на парична вноска по сметката на дружеството. От този
момент, парите по въпросната сметка, които са били в
управленско-разпоредителната власт на подс. Б., не са имали статут нито на
„бюджетни“, нито на „целеви“ средства, защото (чисто юридически) на практика са
станали част от патримониума (собствеността) на дружеството. Оттук нататък,
тези средства потенциално са могли да бъдат предмет на всякакви други престъпни
злоупотреби (присвояване, безстопанственост и т.н.), но не и на такава по чл.
254а НК.
Прегледът на документите по
делото много ясно сочи, че в случая с отпуснатите 17 000 000 лв.
държавата е направила необходимото да осигури за „НДК КЦС“ ЕАД средства за
предстоящите ремонтни дейности, но тъй като за това не е имало легитимно
основание (нито в ЗПФ, нито в Закона за държавните помощи), самата тя е
„заобиколила“ закона, прикривайки трансфера на средствата чрез предприетото
увеличаване на капитала. Но ако това може да се разглежда като житейски
оправдана или фактическа цел на отпуснатите средства, няма как в юридически
аспект да им придаде законен „целеви“ характер и да ги превърне в годен предмет
на престъплението по чл. 254а НК след постъпването им по сметката на „НДК КЦС“
ЕАД.
Не може да бъде възприета и
тезата на обвинението, че плащанията към доставчици (кредитори) на „НДК КЦС“
ЕАД в периода от 23.08.2016 г. до
26.06.2017 г. в размер на 3 431 146, 06
лв. са извършени „в нарушение на
бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му“, каквото е
следващото изискване относно бланкетно формулираното изпълнително деяние в обективния състав на чл. 254а, ал.1 НК. Трите
сочени от прокуратурата като „нарушени“ разпоредби нямат нищо общо с правния
статут на преведените 17 000 000 лв. и изобщо не могат да бъдат
адресирани към личността на подсъдимия. Твърди се, че той е нарушил: първо –
чл. 1 ЗПФ (който регламентира единствено предмета на действие на въпросния
нормативен акт); второ – чл. 109, ал.4, т.1 ЗПФ (който регламентира
правомощието на МС да одобрява промени в държавния бюджет с цел извършването на
операции по придобиване на дялове и акции и увеличаване размера на дяловото
участие) и трето – чл. 76, ал.1-2 от ЗУДБ за 2016 г. (който регламентира
задължението средствата за обезпечаване на Българското председателство да бъдат
предвидени в централния бюджет и отпуснати с акт на Министерския съвет). Дори
да има „най-доброто желание“, подс. Б. не би могъл в качеството си на
изпълнителен директор на „НДК КЦС“ ЕАД да наруши цитираните разпоредби. Тяхното
предназначение е съвсем друго и отнесено към правоотношения между други
субекти. Вярно е, че по силата на чл. 76, ал.1-2 ЗУДБ за 2016 г. държавата е
била задължена да предвиди средства за бъдещото Председателство, които
впоследствие да се отпуснат с акт на МС, но въпросната норма никъде не указва,
че предоставянето им е следвало да стане точно в полза на търговското дружество
„НДК КЦС“ ЕАД, нито чрез процедура по увеличаване на капитала на това юридическо
лице. Ако изобщо има нещо „нарушено“ (при това – с всички условности), то е, че
допускайки с част от преведената сума от 17 000 000 лв. да се заплащат
дейности, невключени в плана за адаптиране и модернизация на сградата на
НДК, подс. Б. не се е съобразил с фактическите
(житейски) съображения, залегнали в цитираните вече ПМС № 193/01.08.2016 г. и РМС № 641/03.08.2016 г.
(а именно – че средствата за увеличаване на капитала всъщност трябва да се
разходват за преустройство, модернизация и адаптиране на основната сграда на
НДК). В тези им части обаче двата правителствени акта изобщо нямат нормативен
характер и – освен, че не са посочени като „нарушени“ в обвинението, не могат
да бъдат и разглеждани като „подзаконов акт по прилагането…“ на бюджетен закон.
Така е, защото „по дефиниция“ решенията на МС са изключени от кръга на
нормативните актове
и в повечето случаи представляват индивидуални административни актове, а
правното основание да се издаде ПМС № 193/01.08.2016 г. (с което на практика са упражнени изпълнително-разпоредителни
правомощия по чл. 6, ал.2 ЗНА) не е свързано с финансирането на ремонтните
дейности в НДК, а с разпоредбата на чл. 109, ал.4, т.1 ЗПФ (с увеличаването на
капитала).
Казаното дотук сочи, че
престъплението по чл. 254а НК не може да бъде отнесено към установените факти
по делото нито откъм своя субект (длъжностно лице, оправомощено да се
разпорежда с бюджетни средства), нито откъм своите предмет („бюджетни
средства“ или „средства с целево предназначение“) и изпълнително деяние
(нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му). Това е
напълно достатъчно, за да се изключи наказателната съставомерност на изяснените
факти, но за прецизност следва да бъде отбелязано, че не е настъпил и
твърденият в обвинението обществено-опасен резултат – „вредните последици за държавата“ (чл. 254а, ал.2 НК) в размер
на 3 431 146, 06 лв. Като такъв прокуратурата е инкриминирала сбора от сумите
по множеството разплащания, извършени към кредитори на „НДК КЦС“ ЕАД в периода от 23.08.2016 г. до 26.06.2017 г. и това
логично поставя въпроса може ли държавата да бъде „ощетена“ от действия на
нейно собствено търговско дружество, което извършва правомерно,
общественополезно и очаквано поведение да погаси свои задължения за услуги,
които реално е получило и консумирало. В случая не се касае за средства,
разходвани от подсъдимия без основание и без получаване на насрещна престация,
а за негово управленско решение част от постъпилите по сметката в „Уникредит
Булбанк“ ЕАД 17 000 000 лв. да
бъдат ползвани за покриване на обективно съществуващи (ликвидни и изискуеми)
задължения. В гражданското право погасавянето на дълга е правомерен юридически
факт. Нелогично е точно обратното поведение – при наличие на достатъчно
финансови средства по разплащателната сметка на дружеството – длъжник, то да
забавя издължаването си, защото именно оттук биха произтекли реални вредни
последици като натрупването на лихви, завеждането на искови или изпълнителни
дела от кредиторите, спирането на подаваната електроенергия (като се има
предвид натрупаните задължения към нейния доставчик „М.Е.“ АД, които подс. Б. е
преценил, че следва да бъдат приоритетно погасени).
Установените от съда факти
за обвинението по чл. 254а, ал.2, вр. ал.1 НК не се различават съществено от
предявените с обвинителния акт. Което налага и следващия правен извод – че по
делото е било внесено изначално несъставомерно обвинение. С измененията в чл.
250 НПК (ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) съдът беше лишен от
правомощието да преценява предварително дали деянието, описано в обвинителния
акт, съставлява престъпление, поради което първият възможен момент за
произнасянето по този въпрос остана единствено етапът на постановяването на
присъдата (чл. 301, ал.1, т.2 НПК). Налице
са и редица процесуални пороци в начина, по който СГП е формулирала от
фактическа страна обстоятелствата, относими към обвинението по чл. 254а НК. На
практика, в обстоятелствената част на обвинителния акт
са подробно описани отделно (като контрагент, дата на фактурата и размер на
сумата) единствено финансовите трансфери от сметката в „Уникредит Булбанк“ АД в
24-часовия период от 23 до 24 август 2016 г., за които прокуратурата твърди, че
съставляват неправомерно разпореждане с „целеви“ бюджетни средства. Останалите
плащания до края на целия инкриминиран период (26.06.2017 г.) не са посочени
отделно, а по обобщителни критерии (за осигуровки, данъци, банкови такси,
телефонни сметки и т.н.) и обща финална
калкулация (базирана на счетоводната експертиза), сочеща, че целият размер на извършените плащания (наречени в обвинението „нецелеви“)
с постъпилите средства за увеличаване на капитала на „НДК КЦС“ ЕАД от
17 000 000 лв. възлизал на 3 431 146,06 лв., от които: 1 905 743,35
лв. от сметката в „Уникредит Булбанк“ АД; и 1 525 402,71 лв. – от сметката в
„Райфайзенбанк“ ЕАД. Проблемът с така предложената конструкция на обвинението
продължава да е актуален, доколкото СГП не пожела да се съобрази с указанията
на съда в разпоредителното заседание по предходно прекратеното н.о.х.д. №
2521/18 г. Именно констатираната тогава непълнота на обстоятелствената част на
обвинителния акт даде един от поводите делото да бъде върнато в досъдебната му
фаза (чл. 248, ал.1, т.3 НПК), а след повторното му внасяне (вече като н.о.х.д.
№ 4023/18 г.) допуснатите процесуални пороци продължават да съществуват. Съдът
обаче прецени, че само поради тяхното наличие не следва отново да прилага
разпоредбата на чл. 249, ал.2 НПК. От една страна, с оправдаването на
подсъдимия по този пункт на обвинението (при това – поради изначална
несъставомерност на инкриминираните с него факти) правото на защита е
реализирано в много по-пълна степен, отколкото при евентуално връщане на делото
за изготвяне на нов обвинителен акт. В
същото време, дори всяко едно от наредените плащания (с „целеви“ - според
обвинението - средства) към кредитори на „НДК КЦС“ ЕАД да бъде пунктуално
индивидуализирано (откъм дата, основание, размер, фактура и платежно
нареждане), вместо избрания от СГП „обобщителен“ подход, това не би придало на
фактите наказателна съставомерност и би
довело до същия резултат – оправдаване на подсъдимия поради това, че не са
изпълнени признаците относно субекта и обективната страна на престъплението по
чл. 254а НК.
....
Обвиненията срещу подс. Б.
по следващите пунктове (от II до IV) се базират на
аналогична помежду си правна конструкция
и сходни по своето естество факти. Общото при всички тях е твърдението, че
подсъдимият е сключил всеки от инкриминираните договори „без да е налице такава
необходимост“ и това е довело до заплащане от страна на „НДК КЦС“ ЕАД на
средства за дейности, които дружеството е можело да извърши със своя кадрови
ресурс или за активи, с каквито то е разполагало. Което означава, че константно поддържаната обвинителна
теза не е за вреди (вредни последици, щети), причинени от цената, на която са
били договорени самите сделки (т.е. от това, че те са били ненужно оскъпени и е
било възможно сключването им при конкретни по-изгодни икономически условия), а
за вреди, настъпили от сключването им без изобщо те да са били необходими за
дейността на предприятието. Следователно, при изследването на въпроса
съставомерни ли са предявените факти съдът в случая е изначално ограничен от
рамките на самото обвинение и при всеки един от инкриминираните договори не
следва да анализира вредоносна ли е неговата стойност (заплатена цена за
съответната услуга).
Другата обща линия,
прокарана в обвинителната теза относно въпросните договори, е че при
сключването им подс. Б. не изпълнил вмененото му от Устава на „НДК КЦС“ ЕАД
задължение да „осигурява стопанисването и опазването на имуществото на
дружеството“. На практика, текстът на чл. 35, ал.4, т.7 от процесния Устав генерално
се сочи като конкретно правило за
поведение, което подсъдимият не е спазил (не е изпълнил) и което е довело до съответно
инкриминирания вредоносен резултат,
независимо дали същият е настъпил при условията на чл. 219 или чл. 220 НПК. Прави
впечатление, впрочем, изцяло неясната логика, по която прокуратурата е
„групирала“ сделките (общо 21 на брой), включвайки ги (по своя преценка и без
никакъв предварително зададен критерий) в различни „продължавани престъпления“:
първото – от 2 деяния (съответстващи на двата договора с „М.П.“ ЕООД); второто
– осъществено с 4 деяния (съответни на 4 сключени договора – два с АД „М. и П.“,
и по един с „Обединение дигитално заснемане на НДК“ и „С.Х Д.“ ООД), и третото
– реализирано с 15 деяния (съответни на общо 15 отделни договора с „Е.Т.Б.К.“
ЕООД, „М.п." ЕООД, АД „Й., И.,
И.", АД „М. и П." „Е.Е.М.“ ЕООД, „Б.-*“ ООД и „Т.М.А.“ ЕООД). Неясно
за съда, а и за страните в съдебното производство, остана и защо абсолютно
аналогични факти и твърдения (за липса
на необходимост от сключването на всеки от процесните договори) в обвинителния
акт са подведени под съставите на различни престъпления; каква е логиката
твърдяната липса на необходимост от съответните сделки при част от тях да е
довела до квалифицирането им като „неизгодни“ по смисъла на чл. 220 НК (пункт IV от обвинението), а при
останалите (по пунктове II и III) – като действия, чрез които подс. Б. е проявил умишлена
безстопанственост в съответните и разновидности по чл. 219, ал.1, ал.3 или ал.4 НК
Общият съставомерен признак, предявен с обвиненията и несъмнено установен
от съда по пунктове ІІ-ІV,
касае длъжностното качество на подс. Б.. Като изпълнителен директор на „НДК
КЦС“ ЕАД, в инкриминирания период той е изпълнявал ръководна работа в
юридическо лице (чл. 93, т.1, б. „б“), поради което е годен субект на
престъпленията по чл. 219-220 НК.
Не са изпълнени обаче признаците относно обективната страна на посочените
състави, а правните доводи на съда за това са следните:
По
пункт II подс. М.Б. е обвинен в умишлена
и продължавана (с две деяния) безстопанственост (чл. 219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.
26, ал.1 НК), която (най-общо) се твърди да е извършена чрез
сключването на два последователни лизингови договора с „М.П.“ ЕООД (от 18.09.2015 г. и от 27.09.2016 г.), по
силата на които - без да е налице необходимост, на „НДК КЦС“ ЕАД бил
предоставен за временно ползване л.а. „Лексус", модел ЛС 600, с ДК № ******,
а за платените за него последователни лизингови вноски за периода до 01.09.2017
г. в общ размер на 28 399, 61 лв. са инкриминирани като „значителни щети“
за дружеството-лизингополучател.
По същество, обвинителната теза е,
че сключвайки двата договора при наличния автопарк на „НДК КЦС“ ЕАД и при
адресирано от него искане до МС за бъзвъзмездно отпускане на още превозни
средства, подс. Б. е реализирал изпълнителното деяние на чл. 219, ал.1 НК,
защото не положил достатъчно грижи за
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество,
съгласно задълженията му чл. 35, ал. 4, т.7 от Устава.
Фактите по делото обаче не попадат
под цитираното изпълнително деяние.
Обвинението, по начина по който е
формулирано „от фактическа страна“, само е „отрекло“ тезата си, че заплатеното
ползване на инкриминирания лизингов автомобил е станало „без да е налице такава
необходимост“. Още при началното
описание на релевантните обстоятелства
прокурорът е посочил, че през м. април 2015 г. (повече от 5 месеца преди
сключването на първия лизингов договор) Съветът на директорите на „НДК КЦС“ ЕАД
е констатирал необходимост от допълване на автопарка на дружеството с още три
(а не с един) автомобила, като е приел това да стане чрез обществена поръчка за
наемането им, а не чрез лизинг, както е предложила св. Г.. Следователно,
най-висшият управленски орган на „НДК КЦС“ ЕАД е приел, че такава необходимост
съществува, при това - за бройка на превозните средства, надвишаваща осигурения
впоследствие с договора с лизинг „Лексус“ и безвъзмездно предоставения от МС
л.а. „Пежо“, с рег. № ****. Излиза обаче, че според обвинението липсата на
необходимост не се изразява в липса на нужда автопаркът да бъде попълнен, а в
това, че подс. Б. не го е направил по указания начин – чрез възлагане на
обществена поръчка за наема на три леки автомобила. Прокурорът е стигнал и още
по далеч, формулирайки тезата си, че в случая „....изпълнителното деяние се е проявило в неоткриването и провеждането на
обществена поръчка, респ. не провеждането на пазарни консултации, без търсене
на съвети от експерти, или органи, или от участници на пазара за установяване
на реалните цени за наем на автомобили за служебни нужди...“
Очевидни са смесването на две
твърдения, нямащи нищо общо помежду си и несполучливият опит те да бъдат
„включени“ в изпълнителното деяние на престъпната безстопанственост по чл. 219,
ал.1 НК. Едно е твърдението, че са били сключени два последователни договора за
лизинг на автомобил, без да има нужда от него; друга е тезата, че неполагането
на достатъчно грижи всъщност се изразява в това, че подсъдимият не инициирал
процедура по ЗОП за наемането на три (не на едно) превозни средства. От
правната формулировка на обвинението в неговия диспозитив става ясно, че
еднопосочно поддържаната теза е именно за „липсата на необходимост“ от
инкриминирания „Лексус“. Самите факти, които съдът установи, сочат, че: първо –
„нуждата“ от три автомобила не е хрумване на подс.Б., а констатация, приета с
решение на СД; второ - чрез двата лизингови договора подс. Б. е осигурил, макар
и без обществена поръчка, само едно превозно средство, а чрез договора с МС –
още едно, безвъзмездно; и трето – че въпросният „Лексус“ е бил ползван както за
превоз на изпълнителния директор, така и за всякакви други оперативни нужди на
дружеството. Така, че - да се твърди, че
двата последователни лизингови договора съставляват неполагане на достатъчно
грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното имущество,
означава да се признае правотата на една далеч по-нелогична от правна и
житейска гледна точка теза – че игнорирането на решението на СД, в частта му
относно начина, по който да бъде запълнен автопаркът и броят на нужните
автомобили, е довело до щети, съставляващи размера на заплатените лизингови
вноски; както и че ако подсъдимият беше изпълнил в цялост решението на СД за
провеждане на обществена поръчка и беше сключил възмездни договори за наем на
три (не на един) автомобила, заплатените за тях наемни вноски нямаше да
съставляват „значителна щета“ за дружеството. В случая обаче – дали са
реализирани изпълнителното деяние (неполагането на достатъчно грижи) и
резултатът (значителни щети за „НДК КЦС“ ЕАД) на престъпната безстопанственост
по чл. 219, ал.1 НК, зависи не от обстоятелството била е ли е инициирана
обществена поръчка, а от това дали е сключен договор за ползване (под формата
на лизинг) на ненужна вещ. Защото няма никаква пряка причинна връзка между
пропуска (умишлен или не) на подс. Б. да наеме възмездно по реда на ЗОП три
леки автомобила и твърдените щети, изразяващи е в заплатените в периода до
01.09.2017 г. лизингови вноски за възмездно осигурения без обществена поръчка
един лек автомобил. Без коментар следва да бъдат оставени и обвинителните
„доводи“, че „Лексус“-ът бил „изключително луксозен“ и взет за ползване без
„спешна необходимост“, защото се касае за квалификации (оценки, преценки),
нямащи нищо общо с конкретните признаци на престъплението и поставящи далеч
повече въпроси (като напр. по какъв критерий е преценена степента на лукса, винаги
ли липсата на спешност е индиция за безстопанствено отношение и т.н.).
Нещата могат да бъдат обяснени и
далеч по-просто. Няма логика да се твърди, че са налице престъпни „щети“ от
лизинговото ползване на един автомобил и
че такива не биха настъпили от заплащането на наема на три такива
превозни средства. „Щети“ по смисъла на чл. 219, ал.1 НК всъщност не би имало и
в двата случая, защото при наличие на необходимост от увеличаване на автопарка,
чрез договор се осигурява услуга, която е реално получена и е нормално да бъде
заплатена. Следователно, ако от подс. Б. изобщо в случая може да се търси
някаква юридическа отговорност, тя не е наказателна, а дружествена, защото той
не е изпълнил решението на СД относно начина, по който следва да бъдат
осигурени необходимите транспортни
средства.
Случилото се с лизинговия „Лексус“,
впрочем, не е нищо по-различно от ситуацията, при която до получаването му чрез
договора от м. септември 2015 г. „НДК КЦС“ ЕАД е ползвало под наем от „И.К.“
ЕООД (също сключен от подс. Б.) л.а. „Хюндай Дженезис“. Разликата е единствено
във вида на правотношението, но едва ли тя е дала повод на прокуратурата в
единия случай да твърди, че има бестопанственост, а в другия – такова обвинение
да не е повдигнато.
Казаното дотук налага извода, че
двата лизингови договора с „М.П.“ ЕООД, сключени на 18.09.2015 г. и на
27.09.2016 г. за възмездното (срещу месечни вноски) ползване на л.а. „Лексус", модел ЛС 600, с ДК № ******,
не съставляват две отделни деяния (продължавано престъпление по смисъла на чл.
26 НК) на безстопанственост, защото с нищо не разкриват, че във връзка с тях
подсъдимият не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество. Липсата на годно изпълнително деяние,
което да реализира признаците на чл. 219, ал.1 НК, прави безпредметно и да се
обсъжда наличието на „значителни щети“, както и твърдяната в субективната
страна на обвинението умишлена (с пряк умисъл) форма на вина, довела до
квалифициране на престъплението по
по-тежко наказуемия състав на чл. 219, ал.3 НК.
Двете деяния по това обвинение не
съставляват престъпление, поради което за него подс. Б. следва да бъде
оправдан.
Третият пункт на обвиненията
срещу М.Б. е обединил в една квалификация на продължавано престъпление общо
четири деяния (във връзка с четири сключени договора в периода от 16.01.2015 г. до 24.01.2017 г.), за които се
твърди, че съставляват особено тежък случай на умишлена безстопанственост в
особено големи размери – чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.
26, ал.1 НК (поради твърдението, че платеното по тези договори от
страна на „НДК КЦС“ ЕАД в общ размер на 402 024,72
лв. следва да се разглежда и като „значителни щети“). Това, което „групира“ (според прокуратурата) четирите
сделки в едно престъпление, отново е твърдението, че те не са били необходими
за оперативните дейности на „НДК КЦС“ ЕАД и сключвайки ги, подс. Б. е възложил
на външни изпълнители дейности или услуги, чието заплащане е увредило
управляваното от него дружество. Което (също според обвинението) е станало в
нарушение на задължението му да осигурява стопанисване и опазване на
дружественото имущество (чл. 35, ал.4, т.7 от Устава).
Основният въпрос при това обвинение
– били ли са в действителност „необходими“ четирите инкриминирани сделки, не
може да бъде разглеждан аналогично при всяка от тях, защото отделните деяния
(договори) имат своите специфики. Така например – при двата последователни
договора с АД „М. и П.“ (№ Т-027/16.01.2015
г. и № 35/24.01.2017 г.) тезата е, че наличието на щатни юрисконсулти в отдел „Правно обслужване“
на „НДК КЦС“ ЕАД изначално е сочело на „липса на необходимост“ уговорените
дейности да бъдат възлагани на външна кантора; при договора със „С.X Д."
ООД се твърди, че той бил ненужен не само защото „НДК КЦС“ ЕАД вече имал
изработен интернет-сайт, а и защото
„осъвременяването“ на уеб-страницата
можело да стане чрез възлагане на тази дейност на първоначалния
изпълнител - „Т.У.Б." ЕООД; а при договора с ДЗЗД „Обединение дигитално
заснемане на НДК" (Т-451/21.07.2015г.) обвинителната позиция е, че
включената в него т.5 (съставяне нов технически паспорт) не е била необходима
(респ. – се явява ненужно заплатена), тъй като още през 2009 г. в МРРБ „... бил налице (...) входиран технически
паспорт“.
Разглеждането на отделните деяния в рамките на
поставената от СГП правна квалификация по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 НК налага, на първо място, да бъдат изследвани двата договора,
които подс. Б. сключил на 16.01.2015 г. и на 24.01.2017 г. с АД „М. и П.“ и по силата на които конкретни юридически дейности (текущо
правно обслужване; подготовката на документация за обществени поръчки и
провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки; участие в комисии
за възлагане и провеждане на обществени
поръчки и т.н.) били възложени на външен изпълнител. Тук обвинителната
теза е изцяло формална и е сведена до логиката: щом в „НДК КЦС“ АД е имало
двама щатни юрисконсулти (а в конкретен момент те, впрочем, не са били двама, а
трима), то всяко заплащане за юридически услуги на адвокатски кантори е
съставлявало ощетяване на дружеството, тъй като с него подс. Б. двукратно, с две деяния (съответно извършени
на 16.01.2015 г. и на 24.01.2017 г.) не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество.
Съдът
прецени и тази част на обвиненията (по начина, по който са формулирани и
повдигнати) за несъставомерна и намери, че обсъждането й налага приоритетно да
се акцентира върху няколко съществени правни положения, изцяло относими към
процесния случай.
Първо, в законодателството ни няма изрична
забрана (правни пречки) ръководители на бюджетни организации, публични
дружества и други правноорганизационни форми да сключват договори с адвокатски
кантори за юридическо съдействие (консултанска дейност или процесуално
представителство), независимо, че щатното им разписание включва длъжностните
„юрисконсулт“. Свободата на договаряне е основен принцип в облигационното право, стига
пределите на „уговореното“ да не попада под действието на чл. 26 и сл. ЗЗД.
Казаното е от съществено значение, защото при обосноваване на обвинението
прокуратурата не твърди, че провоотношенията с АД „М. и П.“ са били учредени в
нарушение на закона, а при неизпълнение на задълженията по чл. 35, ал.4, т.7 от
Устава на „НДК КЦС“ ЕАД (последното – във връзка с допусната в раздел I от П-7/76-Пл. възможност
източници на задължението за полагане на достатъчно грижи да бъдат и т.нар.
„ненормативни“ правила). Задълженията на изпълнителния директор „да осигурява
стопанисването и опазването на имуществото на дружеството“, обаче, сами по себе
си, не са съдържали изначална и формална забрана той да сключва договори за
правно обслужване с външни изпълнители.
Второ, предложената „формална
обвинителна теза“ – че при двама назначени юрисконсулти привличането на външна
адвокатска кантора е „престъпно“ – би разширила неограничено обхвата на житейските
хипотези, попадащи под действието на чл. 219 НК, защото са публично известни
множество случаи (и по никакъв начин досега не се е твърдяло те да са
престъпни), при които държавни
институции и дружества „наемат“ срещу заплащане
персонални адвокати или адвокатски дружества за консултации или
процесуална дейност. Практиката е добре позната, именно защото не е забранена
от закона и е подчинена на целта съответното юридическо лице да получи
максимално компетентно и професионално правно съдействие. Тя е била прилагана в
„НДК КЦС“ ЕАД далеч преди подс. Б. да бъде избран за изпълнителен директор и
ако в действителност имаше криминални измерения, следваше подсъдими по делото
да бъдат всички предходни ръководители, сключвали подобни договори.
Трето, именно цитираното в обвинението
Постановление № 7/76-Пл. е обърнало внимание на съществен момент, който следва
да бъде преценяван във връзка с изпълнителното деяние на чл. 219, ал.1 НК –
дали положените грижи са „достатъчно“ или не, зависи от „... условията, при
които е действало длъжностното лице, времето, мястото и обстановката, при които
е работило...“. Изследването на този
момент е задължително, защото характерът, обемът и сложността на конкретно
правно съдействие никога не могат да бъдат изначално отмервани (по количество и
качество) и формално вменявани в задължение на щатните юрисконсулти. Касае се
за дейност, която е строго специфична, многообразна и в много случаи –
извън профилираната юридическа
компетентност на конкретните служители. Затова, необходимостта от тяхното
„външно“ подпомагане не може да се изключва „a priori“, а
следва да бъде анализирана във всеки конкретен случай. Така именно е процедирал
и подс. Б., когато е предложил на вниманието на Съвета на директорите откриване
на процедура за обществена поръчка за външни юридически услуги. Че обемът на
работа в правния отдел на „НДК КЦС“ ЕАД е уплътнявал изцяло служебното време на
юрисконсултите, беше потвърдено от свидетелите Р. и А.; че те не са имали
самочувствието и опита да се явяват пред съдилища и административни органи –
също; нещо повече – св. Р. потвърди, че подготвянето на документите и
процедурите за обществени поръчки не е дейност, с която отделът му е бил добре
запознат, защото тя била провеждана от работещата в друго звено свидетелка М.В.. И именно – преценката на конкретните условия
и обстановка сочат, че недоволството на подсъдимия от начина, по който В.
(която нямала юридическо образование) изпълнявала тези свои задължения,
наложило закриването на нейната щатна бройка и „привличането“ на външно правно
съдействие. Следователно, свидетелските показания по делото обосноваха, че към
момента на сключването на двата договора с АД „М. и П.“ е съществувала чисто
„фактическа“ необходимост част от дейността, която служители А., Р. и М.са
извършвали, да бъде възложена на външен изпълнител, още повече – в момент, в
който броят на възлаганите обществени
поръчки значително е нараснал и легитимното им провеждане е налагало
профилирано професионално съдействие.
И четвърто,
преценката как да се организира оперативната дейност на едно предприятие е
въпрос на конкретен мениджърски подход, сведен до управленските решения кои
отдели или длъжности да се закриват и какви дейности да бъдат „изнасяни“
(изцяло или частично) към външни изпълнители. Когато въпросната дейност няма
противоправен характер, разглеждането й като вид престъпна безстопанственост не
е нищо повече от опит със средствата на наказателното право да се „кадрува“ в
търговски дружества. Това личи от начина, по който прокуратурата в случая
обосновава обвинението си по чл. 219 НК, защото по време на пледоариите тезата,
че подсъдимият „не е положил достатъчно грижи“ беше допълнително аргументирана
с конкретни „кадрови“, а не с „правни“ съображения: като например твърдението,
че той „…. е могъл да предвиди
назначаването на повече служители, с оглед необходимостта от увеличен
административен капацитет“ или че недоволството му от работата на св. В. и
правния отдел в областта на обществените поръчки е трябвало да повдигне пред
него въпроса „…за подмяна на щатния
състав, а не сключване на договор с търговско дружество“. Успешна или не,
една кадрова и мениджърска дейност, провеждана под санкцията на управителния
орган на дружеството (в случая – Съвета на директорите), не може да бъде
автоматично подвеждана под състава на чл. 219 НК, само поради решението да
дееца по конкретни съображения да закрие (съкрати) едно звено или да възложи
частично някои дейности чрез сключвани граждански договори. Нещо повече,
опитите да се изчислява колко би струвало на „НДК КЦС“ ЕАД извършването на
въпросната дейност от евентуално новоназначени щатни служители и размерът на
трудови им възнаграждения да се „съпоставя“ с платеното по двата договора с АД
„М. и П.“, не само „надскача“ рамките на обвинението, но не съответства и на
други общоприети стандарти. Цената на правната помощ не може да бъде определяна
по „средна пазарна стойност“, тъй като се касае за специфичен предмет на
договора за поръчка (адвокатска защита и съдействие), който не може да има
„осреднена“ цена (в този смисъл: р. 58/17-I).
Изложеното
дотук и отнасянето му към състава на чл. 219, ал.1 НК сочи, че при договорите с АД „М. и П.“ от 16.01.2015
г. и от 24.01.2017 г. подс. Б. не е реализирал двукратно (по смисъла на чл. 26,
ал.1 НК) изпълнителното деяние на безстопанствеността, защото взетите от него
решения да сключи сделките след разрешение на СД и проведена обществена поръчка,
както и конкретните условия и обстановка, в които е действал, не разкриват
неполагане на достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество. Двете деяния са резултат от конкретна мениджърска
дейност и прилагана регулярна практика и те нямат престъпен характер. Няма как
да се твърди и че са довели до значителни щети (като обществено-опасен
резултат), измерими с платеното от възложителя по двата договора (227 520
лв. по първия; и 31 714, 32 по втория), защото в случая те са двустранни и
възмездни, с възникващи права и задължения и за двете страни, сведени до това,
че срещу заплащания месечен абонамент „НДК КЦС“ ЕАД е получавал реална насрещна
услуга. Касае се за две изпълнени насрещни престации (отново в този смисъл
цитираното вече р.58/17-I).
Този раздел на обвинението е
запълнен и с редица неотносими доводи, които
нямат нищо общо с преценката осъществени ли са признаците на чл. 219 НК.
Така например, упрекът, че изборът на АД „М. и П.“ е направен лично от подс. Б.
и то – по реда на чл. 90 и сл. от ЗОП, не държи сметка нито за формалните
юридически действия, които са били извършени и чиято легитимност никой по
делото не оспорва (предложението пред СД; решението на СД да се открие
процедура; назначаването на комисия, която да избере изпълнител; разрешението
на СД с избрания изпълнител да се сключи договор), нито за законовата
възможност въпросната кантора да бъде предпочетена именно по този ред, без
поставянето й в конкурентни условия. Няма връзка с изследваните деяния и
твърдението на прокуратурата, че подсъдимият не е изпълнил задължението си от
своя мениджърски договор да уведоми писмено принципала на дружеството за
предприетите промени в щатното разписание и сключените договори, защото то
засяга единствено неговата дружествена отговорност към възложителя на управленската
работата. Да се твърди и че „липсата на необходимост“ от втория договор
(сключен на 24.01.2017 г.) се доказва от поведението на следващия изпълнителен
директор – св. А.М., който инициирал неговото прекратяване и назначил двама
юрисконсулти, означава да се допусне възможност наказателната отговорност на
дееца да зависи не от пределите на закона, а от конкретно предприето поведение
на трети лица. И не на последно място –
не става ясно и в каква връзка с деянието и твърдените от него „значителни
щети“ се наМ.заявеният в обвинителния акт факт, че предприетата обществена
поръчка за избор на АД „М. и П.“ не е била планирала в годишния график за
процедури по ЗОП през 2015 г., утвърден от ръководството на „НДК КЦС“ ЕАД.
Правната теза на държавното
обвинение при включения като отделно деяние в пункт III договор с ДЗЗД „Обединение
дигитално заснемане на НДК" от 08.06.2015 г. е, че при него подс. Б. умишлено (с пряк умисъл)
не положил достатъчно грижи за
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, тъй като
уговорил без необходимост изготвянето на нов технически паспорт, при наличието
на два актуални такива от 2009 г. (за двете отделни сгради на НДК) и при
заплащането на извършената от изпълнителя дейност (по т.5 от инкриминирания
договор) на „НДК КЦС“ ЕАД били причинени значителни щети в размер на
76 798, 80 лв.
Единственият
безспорен факт по това обвинение е, че в действителност т.5 от Договора с ДЗЗД „Обединение дигитално
заснемане на НДК" е била ненужна. Дружеството е разполагало с регистриран,
годен и актуален към 2015 г. технически паспорт, изготвен още през 2009 г. и
всички преустройства на сградата при подготовката й за бъдещото Българско
председателство е следвало да бъдат отразени именно в него.
Същественият
въпрос по делото всъщност е дали в действителност подс. Б. е положил (или не) достатъчно
грижи, за да констатира липсата на необходимост от изготвяне на нов технически
паспорт. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не се твърди
фактът, че той е знаел за съществуването му, към момента на провеждането на
заседанието на СД (05.12.2014 г.), на което е било взето решението да се
извърши паспортизация на сградата. Или казано по друг начин, от фактическа
страна прокуратурата никъде не заявява, че Б. - знаейки за вече наличния
паспорт, във вреда на дружеството е решил да се изготви и заплати нов такъв. В обвинителния акт фигурира единствено
констатацията, че към момента, в който е била предприета обществената поръчка
по обявление № *********/24.02.2015 г., в МРРБ вече бил архивиран и регистриран
такъв паспорт, поради което не е имало необходимост от нов. Щом самото
обвинение не претендира неизгодни за подсъдимия факт, няма как от съда да се
иска да „надскача“ неговите рамки и да изследва въпроса знаел ли е Б. за
съществуването на актуалния технически паспорт. Още повече, че по време на
пледоариите си представителите на СГП аргументираха умисъла в поведението му не
със „знанието“ за извършената през 2009 г. предходна паспортизация, а с
бездействието му да положи старание и усърдие при установяване на
обстоятелството налага ли се изобщо съставянето на нов технически паспорт.
Съдът
акцентира върху начина на формулировката на обвинението, защото неговата
фактическа страна (описанието на обстоятелствата) по никакъв начин не разкрива
изпълнителното деяние на умишлена безстопанственост по чл. 219, ал.3 НК,
независимо, че именно такава е поставената от прокуратурата правна квалификация
на разглежданото деяние. Това налага да се извърши чисто юридическата преценка:
първо – дали описаните факти се доказват; и второ – дали те могат да бъдат
подведени под по-леко наказуемия състав
на „непредпазлива“ безстопанственост по
чл. 219, ал.1 НК, без това по никакъв начин да накърни правото на защита
на подсъдимия.
По
делото беше несъмнено изяснено, че изготвените от „Кимтекст ЛС“ ООД два
технически паспорта (УТП-01-07-73/13.11.2009 г. – за главната сграда; и
УТП-01-07-32/16.05.2009 г. – за административното тяло) не са били съхранявани
на регламентираното място – при главния архитект на Столичната община (в
съответствие с чл. 15, ал.2, т.3 от Наредба № 5/28.12.2006 г.), поради което наличието
им не е било установено дори от технически специалисти като свидетелите С. и А.
(представители на изпълнителя ДЗЗД
„Обединение дигитално заснемане на НДК"), които е трябвало да прегледат
строителните книжа на обекта. Така, след като на проведеното на 05.12.2014 г.
заседание никой от членовете на СД не е повдигнал въпроса има ли нужда
договорът с ДЗЗД „Обединение дигитално заснемане на НДК" да включва и
паспортизацията на сградата, при условие, че предходната е актуална, и при
извода, че двата паспорта не е трябвало да бъдат съхранявани в МРРБ (доколкото
сградата на НДК не е била категоризирана като обект/строеж с национално
значение), следва да се изясни какво е трябвало да извърши (какви свои
задължения е следвало да изпълни) подс. М.Б., за да установи, че намиращият се
в МРРБ технически паспорт на основната сграда от 2009 г. съществува и че той е
бил актуален към 2015 г. Проблемът е, че за да обоснове изпълнителното деяние
на чл. 219, ал.1 НК, освен с абстрактното позоваване на текста на чл. 35, ал.4,
т.7 от Устава, в обвинителния акт прокуратурата изобщо не е конкретизирала в
какво се е изразявало неправомерното поведение на подсъдимия. Деянието, така
както е описано, е сведено до последяване на самата процедура по сключване на
договора (решение на СД, обявление за ОП, комисия за избор на изпълнител,
сключване на договор), съчетано с финалната констатация, че новият технически
паспорт бил ненужен, поради наличието на такъв по същото време в МРРБ. Съдът,
на практика, е поставен в положението да преценява дали въпросното деяние има
престъпен (безстопанствен) характер единствено в рамките на така поднесените факти.
В тях не само че не се твърди Б. да е знаел за това обстоятелство, но и няма
никаква конкретика как той е трябвало да постъпи в случая, какво не е изпълнил
(какво бездействие спрямо „дължимата грижа“ е проявил): например - да отправи писмени
запитвания към компетентните държавни (или общински) институции; да внесе въпроса
за повторно обсъждане в СД преди приключване на обществената поръчка; да изиска
информация от самия архив на „НДК КЦС“ ЕАД; да откаже сключването на тази част
от договора в разрез с параметрите на приключилата обществена поръчка и т.н.
Няма как по своя инициатива съдът да допълва липсващата фактология или да търси
неизпълнение на задължения, които изобщо не са инкриминирани по делото, защото
обвинителната теза в случая е сведена до абстрактното твърдение, че подсъдимият
отново не е изпълнил общите си задължения по чл. 35, ал.4, т.7 от Устава. Но повдигането
на съставомерно обвинение в случая изисква недвусмислено да се дефинира с кое конкретно свое бездействие (или
действие) изпълнителният директор на дружеството не е осигурил стопанисването и
опазването на неговото имущество. Нещо повече, преценката дали е възможно
деянието по обвинителния акт да бъде преквалифицирано в „непредпазлива“
безстопанственост налага това да бъде извършено в рамките на същите факти, а от
самите тях да става ясно какво деецът е бил длъжен и е могъл да извърши, но не
е направил (в случай на небрежност), или как
точно се е отнесъл към вредоносния резултат самонадеяно (мислейки, че ще
го предотврати).
Не могат да бъдат споделени
и изложените в пледоарията на СГП аргументи, че „паспортите на двете сгради не са тайно скрити и същите при отговорно
отношение могат да бъдат намерени...“. Недопустимо е обвинение за
престъпление да борави с понятия като „отговорно отношение“, защото дали същото
е проявено зависи от конкретно поднесената фактология и събраните в нейна
подкрепа доказателства.
Ако
трябва да се обобщи, описаните в обвинението факти относно договора с ДЗЗД
„Обединение дигитално заснемане на НДК" не сочат нито на умишлена, нито на
непредпазлива безстопанственост, защото с тях не се твърди подс. Б. да е знаел
за съществуващия технически паспорт, нито какви действия е трябвало да
предприеме, за да установи този факт и да блокира изпълнението на (ако изобщо е
имало такъв юридически механизъм) взетото колективно решение на Съвета на
директорите. В досъдебното производство изобщо не е бил изследван въпросът дали
МРРБ е мястото, на която коментираната строителна документация е следвало да
бъде съхранявана. Няма как от съда да се иска да допълва така поднесеното
обвинение и да „привнася“ към него допълнително инкриминирани факти, защото по
този начин би причинил съществено изменение на неговата обстоятелствена част. В
същото време, не са налице и основания поради пестеливото описание на фактите
делото да бъде връщано на прокурора при условията на чл. 248, ал.1, т.3 НПК.
Той, на практика, е включил в обвинението тези факти, с които обективно е
разполагал на досъдебното производство и които по своя преценка е подвел под
състава на умишлената безстопанственост. Оттук нататък, произнасянето доказани
ли са по делото тези факти и съставляват ли престъпление (същото или по-леко
наказуемо) следва да се извърши от съда при условията на чл. 301, ал.1, т.2 НПК.
Няма никаква процесуална логика делото да бъде връщано на прокурора, за да му
се предоставя възможност за допълване на фактите по обвинението в обем, който
би позволил осъждането на подсъдимото лице, защото институтът на чл. 249, ал.2 НПК е свързан с правото на защита на подсъдимия, а не с идеята да се
„подпомага“ правомощието на прокуратурата да повдигна и поддържа държавното
обвинение. А с оправдаването на подс. Б. в рамките на фактите, инкриминирани по
това деяние на обвинението, правото му на защита е реализирано в най-пълен
обем.
В
случая подсъдимият не може да бъде упрекнат, че не е положил достатъчно грижи
за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, защото
предявените срещу него факти не го позволяват.
Последното
деяние, отнесено към пункт III от обвинението, касае сключения от Б. договор с дружеството „С.X Д." ООД от 21.07.2017 г. Като проява на безстопанствено
поведение, в случая липсата на необходимост от въпросната сделка се аргументира
в две насоки: първо – че към посочената дата „НДК КЦС“ ЕАД е имал свой
разработен уеб-сайт, датиращ от 2012 г.; и второ – че ако се е налагала
неговата актуализация (осъвременяване), е следвало да бъде потърсено
дружеството, което го е разработило – „Т.У.Б.“ ЕООД, при това – с въпросната
фирма да бъде проведена процедура „под праговете“ на ЗОП. Казано по друг начин,
държавното обвинение не е отрекло при всички случаи правото на подсъдимия да
инициира договорни действия за изработването на актуализирана и модерна
интернет-страница, но е приело, че за да са правомерни (или непрестъпни), тези
действия е трябвало да бъдат предприети чрез отношения с първоначалния автор на
продукта – „Т.У.Б.“ ЕООД. Или още по-опростено – наличието или липсата на
престъпна безстопанственост в случая е зависела (според прокуратурата) от това
коя фирма (изпълнител) ще бъде предпочетена за създаването на новия софтуерен
продукт.
И
това деяние не съставлява престъпление, поради което за него подс. Б. следва да
бъде оправдан.
Ако се следва логиката на
обвинителната теза, единственият начин в случая подсъдимият да не извърши
безстопанственост по чл. 219 НК (т.е. да положи достатъчно грижи за изпълнение
на задълженията си) е бил или да се
въздържа от каквито и да е договорни отношения, насочени към наложителното
(според него и колегите му) обновление на уеб-страницата, или да възложи
въпросното обновление на автора на първоначалния сайт. И двете виждания обаче
звучат несериозно в условията на демократична пазарна икономика, в която участниците
в гражданския оборот разполагат със свобода на договарянето, ограничена с
конкретни правила единствено в случаите, в които в интерес на публичните
ресурси е предвидено сделки да бъдат сключвани след провеждане на обществени
поръчки.
Нито
един от фактите по делото не обосновава, че с поведението си по повод сключване
на договора със „С.Х Дигитал“ ООД подс. Б.
е реализирал изпълнителното деяние на чл. 219, ал.1 НК, като не е
положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му дружествено имущество на „НДК КЦС“ ЕАД. Предметът на сделката,
дефиниран като „разработване на уеб-сайт“, е целял осъвременяването на
интернет-визията на дружеството и на неговия публичен образ и същият е част от
управленската политика, следвана от подс. Б. в инкриминирания период. И по експертен
път се установи, че новата интернет-страница била значително по-подробна (като
подстраници и информация) и променена като архитектура, визуализация и дизайн,
т.е. че сключеният договор на практика е постигнал преследваната от Б. и св. А.С.
цел. В това отношение няма как да се твърди, че наличието на „морално остарял“
уеб-сайт от 2012 г. е съставлявало
пречка подсъдимият да сключи договор за изработване на нов, по-модерен и
актуален такъв. Не е имал обаче и приписваното му с обвинението задължение да
„търси“ за тази дейност предходния изпълнител „Т.У.Б.“ ЕООД, защото уговореното
в чл. 7 от договора с посочената фирма е предвиждало единствено правна
възможност при необходимост страните по сделката отново да договорят възмездно
извършване на промени по заданието на софтуерния продукт. Включването на
подобна клауза е било напълно резонно, доколкото разработчикът на един сайт е
най-добре запознат с неговите специфики и възможности за актуализация. Но тезата на обвинението е, че Б. е следвало
да осигури новата интернет-визия на НДК именно по този ред, а не чрез публична и конкурентна процедура по възлагане
на обществена поръчка, каквато всъщност е била проведена. В чл. 7 от
Договора с „Т.У.Б.“ ЕООД не е имало
фиксирана цена, срещу която изпълнителят да дължи „промени по заданието“ на
продукта, защото стойността им е зависила от „етапа и сложността на исканата
промяна“. Ето защо, единствено като голословно предположение може да се оцени
твърдението, че евентуална повторна уговорка с „Т.У.Б.“ ЕООД би струвала на
„НДК КЦС“ ЕАД по-евтино и би позволила цената да се определи „под прага“,
предвиждащ задължителна обществена поръчка. Още повече, че стойността на договора
със „С.Х Дигитал“ ООД не е елемент на обвинението, поради което няма основание
нейният размер в случая да бъде изследван. Освен това, подс. Б. е създал изцяло
конкурентни условия за участие в обявената обществена поръчка, в която на общо
основание кандидат е можело да бъде и дружеството „Т.У.Б.“ ЕООД. Изобщо, в
цялата тази компилация от обвинителни твърдения, не става ясно защо
прокуратурата счита, че прилагането на чл. 7 от предходния договор би довело до
заплащане на по-ниска сума от страна на възложителя „НДК КЦС“ ЕАД, както и защо като „значителни щети“ по смисъла на чл.
219, ал.1 НК в случая се инкриминира сумата, заплатена за услуга (изработка),
която реално е била изпълнена и двете насрещни престации – взаимно разменени. Така,
че нито поведението на подс. Б. в случая е демонстрирало „неполагане на
достатъчно грижи“, нито като негов резултат са настъпили твърдените в тази част
на обвинението щети от 65 991, 60 лв.
Разглежданото
деяние остава несъставомерно по чл. 219 НК, независимо от твърденията, че в
комисията, която следвало да избере изпълнител, не бил включен специалист от
техническия отдел на „НДК КЦС“ ЕАД и независимо от обстоятелството, че в
протокола от заседанието на СД, на което било разрешено сключването на
договора, не били отразени подробности около проведеното обсъждане. И двата
довода, макар и споменати в обвинителния акт, на практика нямат пряка връзка с
твърдението, че сключеният договор бил ненужен и вредоносен.
Пункт IV от обвинението срещу подс. М.Б. отново е свързан с
твърдението, че включените в него 15 сделки били уговорени без да е налице
необходимост от тях, но този път прокуратурата е квалифицирала предявените факти като извършено в периода от 16.12.2014
г. до 04.01.2017 г. продължавано (с 15 отделни деяния) престъпление по чл.
220, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Аргументите за „неизгодност“
на инкриминираните сделки са сведени отново не до тяхната цена, а до
обстоятелството, че те са били ненужни, защото са за дейности, които е можело
да бъдат изпълнени с кадровия ресурс на възложителя „НДК КЦС“ ЕАД. За
по-голяма прецизност и яснота на
доводите, съдът намери, че следва да „обособи“ разглежданите 15 деяния в две
отделни групи.
Първата група сделки (всяка от които
– квалифицирана като отделно деяние по чл. 26, ал.1 НК) касае условно
наречените „медийни договори“, които са общо шест, и по силата на които конкретни
рекламни, популяризиращи, ПР и други подобни дейности са били възложени на
външни изпълнители - „Е.Т.Б.К.“ ЕООД (№ Х-643/16.12.2014 г.), „М.п."
ЕООД (№ Т-260/20.04.2015 г.), „Е.Е.М.“ ЕООД, (№ Т-473/04.08.2015 г.), „Б.-*“ ООД (Р-00187/01.03.2016 г.) и „Т.М.А.“
ЕООД (№№ Т-00259/21.03.2016 г. и Т-00002/04.01.2017 г.). За всяка от тях се
твърди, че подс. Б., като длъжностно лице, е реализирал изпълнителното деяние
„сключване на неизгодна сделка“, тъй като те не били нужни за оперативната
дейност на дружеството, поради което заплатеното по всеки от договорите следва
да се разглежда като „значителна вреда“.
Вярна в случая е единствено тезата,
че подс. М.Б. се явява годен субект на престъплението по чл. 220, ал.1-2 НК. В
зададения от обвинението процесен период той е притежавал не само длъжностно
качество по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК (като изпълняващ ръководна
функция в юридическо лице), но е отговарял и на допълнителното съставомерно условие
да разполага с представителна власт за сключване на сделки от името на
дружеството (за това изискване – вж. разд. I, т.6 от цитираното вече П-7/76-Пл.). Оттук нататък, обаче,
съдът прие, че разглежданите сделки не са „неизгодни“ и не изпълват обективните
признаци на чл. 220, ал.1-2 НК, като
преди те да бъдат анализирани отделно, са необходими няколко общи (генерални)
уточнения по проблема:
Първо,
формалното наличие на заети щатни бройки в отдел „Външни комуникации“ (за
позициите „ПР-експерт“, „ръководител отдел“, „ръководител сектор Връзки с
обществеността“, „експерт прес-клуб“ и „технически сътрудник“) не означава „по
дефиниция“, че възложените с 6-те договора дейности са били ненужни. Преценката
за тяхната необходимост е чисто фактическа и зависи от конкретните условия и
обстановка, в които са били сключени – обема на работа в отдела, възможността в
рамките на работното си време служителите в него да изпълнят възложените им
трудови задължения, мнението на оперативното ръководство за качеството, с което
са били изпълнявани съответните задачи.
Второ,
сключването на договори за представителни, рекламни и ПР-дейности с външни
изпълнителни, въпреки наличието на щатни ПР-специалисти, не е нова практика и
съществува далеч преди времето, в което подс. Б. е бил назначен за изпълнителен
директор на „НДК КЦС“ ЕАД. Касае се за явление, което е популярно и в
държавната администрация, и в частния сектор, и което не е забранено от закона.
Въздигането му в престъпление по чл. 220 НК в случаите, в които се получава
„дублиране“ на дейности между щатни служители и външни изпълнители, би
разширило така предметния обхват на посочения състав, че под неговото действие
да попаднат ръководителите на множество държавни и общински органи, публични
търговски дружества, фондации, бюджетни организации и т.н. Да се приеме за
вярна и приложима лансираната от СГП правна теза, означава да бъде наказателно
преследван всеки случай, при който длъжностно лице на управленска позиция е
възложило чрез граждански договор изпълнението на работа, включена в трудовата
функция на подчинените му щатни служители. Нещо повече, подобна тенденция би
довела до юридическия абсурд през призмата на наказателното право да се
преценява каква кадрова политика е трябвало да следва съответният стопански
ръководител - какви служители е трябвало да назначи (за да може, например,
нарастващият обем от работа да не налага търсене на външна помощ); кой отдел е следвало да закрие (съкрати), или
какво звено е следвало да открие; кой служител каква конкретна дейност е бил длъжен
(без право на преценка) да извърши и
т.н.
Трето,
преценката необходим ли е бил за дейността на „НДК КЦС“ ЕАД всеки от посочените
6 договора няма как да бъде извършена формално и според някакви предварително
зададени критерии от органите на наказателното производство, защото касае
управленската компетентност на изпълнителния директор и неговата (а и на екипа
му) конкретна мениджърска преценка как да организира популяризирането на
публичния образ на дружеството и на провежданите в основната му сграда прояви,
които от десетилетия (ноторно-известен факт) са значима част от културния живот
в страната ни. При всичките 6 деяния тази преценка не е била лансирана
еднолично от подсъдимия, а след съгласуване със служителите, ръководещи
съответните ресори, вкл. и чрез документално отразяване на това съгласуване във
финалната част на писмените договори.
И
четвърто, при никоя от разглежданите 6 сделки не се твърди тя да е останала
неизпълнена и срещу заплатеното от
страна на възложителя гражданско възнаграждение да не е била получена
насрещна престация. Този въпрос е извън пределите на обвинението, което е
засегнало единствено проблема с „необходимостта“ от договорите. Следователно,
това са и рамките, в които следва да остане съдебното произнасяне, защото
противното би означавало предметът на доказване да бъда служебно разширяван без
инициатива на прокуратурата.
Така, следвайки логиката на
изложеното дотук, съдът прие, че и 6-те сделки, отнесени към тази условна група
на „медийни договори“, не са неизгодни и вредоносни, поради което не съдържат
признаците на изпълнителното деяние и резултата на престъплението по чл.220,
ал.1-2 НК. Договорът с „Е.Т.Б.К.“ ЕООД
от 16.12.2014 г. за близо едномесечно ПР-обслужване (въпреки съвпадането на
предмета му с трудовите на задължения на длъжностите „ръководител сектор Връзки
с обществеността“, „експерт ПР“ и „експерт прес-клуб“) е бил сключен по
конкретни съображения, налагащи необходимостта му - увеличеният обем от работа през м. декември 2014
г. в отдел „Външни комуникации“ и нуждата да бъде професионално подпомогнато
организирането и отразяването на провеждания по това време в сградата на НДК
Новогодишен музикален фестивал; следователно и заплатеното от възложителя
възнаграждение за изпълнената работа (4800 лв.) не може да бъде разглеждано
като „значителна вреда за предприятието. До договора с „М.П.“ ЕООД от 20.04.2015 г. за 12-месечен периодичен преглед и
анализ на медийната среда срещу сумата от 23 400 лв. (независимо от
дублирането на неговия предмет с функционалните задължения на ПР-експерта и
ръководителите на отдел „Външни комуникации“ и сектор „Връзки с обществеността)
се е стигнало след конкретната управленска преценка на подс. Б., че обемът на
публикациите, споменаващи инициативи с участие на „НДК КЦС“ ЕАД, е огромен и не
може да бъде следен (събиран, подреждат и обобщаван) единствено от служителите
в отдел „Външни комуникации“ – теза, която впрочем не е негово лично хрумване,
а му е била лансирана от самия ръководител на въпросния отдел. Договорът с „Е.Е.М.“ ЕООД от 04.08.2015 г. (на стойност 19 200 лв.
) за поддържане на профили на „НДК – КЦС“ ЕАД в социалните мрежи – „Facebook“, „Tweeter“, „Youtube“, не само, че касае дейност, която не е била
включена в трудовата функция на сочените в обвинението длъжности - „Ръководител отдел Външни комуникации“
и „експерт ПР“, е също и резултат от
мениджърската преценка на подсъдимия, който е споделил виждането на екипа си (в
частност – на св. А.С.), че този вид работа следва да бъде възложен на външен
изпълнител, тъй като става дума за
„дигитален маркетинг“, а не за PR – задължения. Договорът за медийно партньорство от 01.03.2016
г. с „Биг 5“ ООД, по който е била
заплатена сумата от 10 000 лв., е несъставомерен по чл. 220 НК - както
поради липсата на „застъпване“ между уговорените с него дейности и задълженията
на инкриминираните в обвинението длъжности (ПР-експерти, технически сътрудник,
ръководител отдел „Външни комуникации“), така и поради сключването му по
убеждение на подс. Б., че същият е необходим за популяризирането на организираните в НДК публични събития – теза,
която е била предварително лансирана пред подсъдимия от св. И.Г., ръководител отдел „Маркетинг, реклама и
разпространение“. Подобна е и ситуацията с двата последователни договора между
„НДК КЦС“ ЕАД и „Т.М.А.“ ЕООД (от 21.03.2016 г. и от 04.01.2017 г.),
необходимостта от които подс. Б. е преценил във връзка с идеята да се даде
по-широка популярност на мероприятията и инициативите в създадените „ДНК
–пространство“ и „Театър Азарян“. Тук, от една страна, управленската преценка
на подсъдимия не може да бъде подлагана са съдебен контрол по отношение на
нейната целесъобразност, защото за добрите или лоши резултати от нея той е
следвало да отговаря пред Съвета на директорите. В същото време, независимо, че
дейностите по двата договора са
идентични с част от задълженията на ПР-експертите и ръководителя на отдел
„Външни комуникации“, сделките са били преценени като необходими и то – по
конкретни съображения, изложени пред самия изпълнителен директор от св. Г. и
съчетани с принципно нарастващия по същото време брой на културните събития в
НДК. Какви впоследствие са били икономическите резултати от продадените билети
в театър „Азарян“ и дали съотношението „разходи за реклама и ПР“/„приходи“ е
оправдавало облигационните отношения с „Т.М.А.“ ЕООД, е въпрос, който няма
връзка с предмета на делото, независимо, че е бил „аналитично“ засегнат в
обвинителния акт. В крайна сметка, претенцията на СГП не е, че двата договора
са били излишно „оскъпени“, а че са били ненужни поради това, че уговорената с
тях работа е следвало да се извърши в отдел „Външни комуникации“.
Втората „група“ сделки, условно
обособени в рамките на обвинението по пункт IV, касае 9 деяния, осъществени чрез
сключените от подс. Б. договори за процесуално представителство на „НДК КЦС“
ЕАД по конкретни производства: пет с
АД „Й., И., И." (с № № Т-417/29.06.2015 г., Т-592/30.09.2015 г.,
Т-614/07.10.2015 г., Т-703/28.10.2015 г. и Т-939/23.12.2015 г.) и четири с
АД „М. и П." (с № №
Т-452/23.07.2015 г., Т-470/03.08.2015 г., Т-786/11.11.2015 г. и
Т-787/11.11.2015 г.). За тях единствено прокуратурата твърди, че са „неизгодни“
по смисъла на чл. 220 НК и отново обосновава позицията си с липсата на
необходимост от сключването им поради възможност този вид процесуална дейност
да се осъществи от служителите в отдел „Правно обслужване“ на „НДК КЦС“ ЕАД.
Гласните
доказателства по делото категорично опровергаха най-напред тезата, че
договорите с АД „Й., И., И." са
били ненужни. Свидетелите Ч.А. и Ж.Р. бяха еднопосочни, че разпределението на
задачите им в отдела и обема на задълженията, водещ до цялостно уплътняване на
работното им време, не са позволявали да се занимават и с явяване пред съдилища
и административни органи по трудови и други видове производства. Не са имали
нито подготовката (професионалното самочувствие), нито времето за това. От
друга страна, ползването на услугите на посочената адвокатска кантора не е
новост и събитие, което е настъпило за първи път в периода на управление на
подс. Б., защото се касае за утвърдена без никакви възражения практика още от
2011 г. Точно обратното на обвинителната теза, съдът прие, че разглежданите
договори са били „необходими“, защото са дали възможност юристи, специализирани
в трудово-правната материя, да осигурят
качествено юридическо съдействие на „НДК КЦС“ ЕАД по заведени от негови
служители искове. Делата не са били „елементарни“, а в някои случаи са се
отличавали с правна и фактическа сложност и с допуснато касационно обжалване. И
което е най-същественото – твърдението за „значителни вреди“ (по смисъла на чл.
220, ал.1 НК) от въпросните 6 договора (измерими, според СГП, с платеното по
тях възнаграждение) е лесно противопоставимо на доказателствата, че всички
водени по тях съдебни дела са приключили с решения в полза на „НДК КЦС“ ЕАД и
присъждане на разноските за адвокатски възнаграждения.
Аналогични
са и мотивите на съда да приеме за несъставомерни по чл. 220 НК сключените от
подс. Б. четири отделни договора с АД „М. и П.“ за процесуално представителство
(2 от тях – пред КЗК; и 2 – по образувани впоследствие заповедни
производства за събирането на разноските), по които „НДК КЦС“ ЕАД е заплатил
общо 3120 лв. Да се твърди, че те не са били необходими, изисква на първо място
да се посочи кой точно е следвало да извърши този специфичен вид юридическа
дейност, при условие, че юрисконсултите в правния отдел изначално са
„абдикирали“ от нея с доводите, че нямат време и не са вещи във въпросната
материя. Логично, впрочем, е било именно посочената кантора да бъде привлечена
за процесуалната защита на дружеството пред КЗК, защото предмет на обжалване
пред въпросната административна юрисдикция са били проведени с нейното
консултанско съдействие процедури по обществени поръчки. И очевидно те са били
извършени законосъобразно, защото и двете решения на КЗК са потвърдили избора
на съответните изпълнители, а това е довело до присъждане на разноските в полза
на „НДК КЦС“ ЕАД. Така, че в случая нито може да се твърди, че е нямало
необходимост от 4-те договора (т.е. че са „неизгодни“), нито че те са
значително вредоносни (доколкото срещу платените по тях 3120 лв. възложителят е
получил професионална квалифицирана правна помощ, чието възнаграждаване
впоследствие е било присъдено в негова полза).
В обобщение, нито едно от описаните
в този пункт на обвинението 15 деяния, не разкрива обективните признаци на
неизгодна вредоносна сделка, дори и по основния състав на чл. 220, ал.1 НК. Инкриминираните договори не
могат да бъдат дефинитивно приети за „ненужни“, нито заплатените по тях
средства – за вредоносни. Това прави безпредметно да се обсъжда евентуалната
приложимост на квалифициращия признак по чл. 220, ал.2 НК (поради общо
калкулирания в обвинението размер на вредите – 96 988, 23 лв.), както и
субективната страна в поведението на дееца. Липсата на извършено продължавано
престъпление по чл. 220, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК налага и в тази
част на делото присъдата на бъде оправдателна.
Изначално несъставомерно (според
предявените факти) е и деянието по пункт
V от
обвинението на подс. Б., което е било квалифицирано от прокуратурата като
особено тежък случай на длъжностно присвояване в особено големи размери
(3 971 999, 42 лв.) – чл. 203, ал.1, вр. чл. 201 НК.
Обвинителната теза тук е, че следвайки решението на СД от 28.10.2016 г.,
подс. Б. е възложил на дружеството „Г. И.“ ЕООД цялостното изпълнение на
дейността по обекта и на 01.11.2016 г. е разпоредил авансирането на изпълнителя
със сумата от 3 971 999, 42 лв. (20% от цялата стойност на договора),
вместо – по силата на чл. 1.2. и чл. 2.2.1. от сключения договор за обществена
поръчка – да възложи отделни видове и количества дейности и да авансира
единствено тях в рамките на дължимите 20%. По същество, наличието на присвоително деяние
са аргументира с обстоятелството, че плащането на инкриминираната сума било
разпоредено „без правно основание“ – в нарушение на договорните клаузи и с
умисъл за престъпно присвояване, проявен чрез желанието на Б. впоследствие
подписаното от него възлагателно писмо от 28.10.2016 г. да бъде унищожено.
Инкриминираните факти не покриват състава на длъжностното присвояване.
Неговото изпълнително деяние („присвои“) предполага деецът да се е разпоредил
неправомерно фактически или юридически с връчено (или поверено му) чуждо
имущество; това разпореждане да е вредоносно за собственика на имуществото; и
от субективна страна - да е осъществено със съзнанието, че причинява ощетяване.
Предявените от състава на чл. 201 НК изисквания не са изпълнени.
Налице е единствено извършен от подс. Б. на 01.11.2016 г. разпоредителен
акт (за сумата по обвинението), който нито е неправомерен (осъществен
без правно основание), нито вредоносен, нито реализиран със знание, че се
причинява ощетяване на „НДК КЦС“ ЕАД.
Цитираната в обвинението норма на чл. 1.2. от Договора между „НДК КЦС“
ЕАД и „Г. И.“ ЕООД е уговорка между страните по сделката и охранява единствено
техните интереси. Тя не създава права и задължения за трети лица, нито
възможност евентуалното отклонение от нея при еднопосочно съгласие на страните да
се третира като „вредоносно“ за една от тях.
Ако трябва да се тълкува съдържанието й, то е в смисъл, че с нея се
регламентира редът за възлагане на отделните видове и количества СМР – чрез
изрични писмени заявки. По същество обаче, забрана да се възложи цялостното
изпълнение на обекта не е съществувала – нито на законово, нито на договорно
ниво, независимо от използваното в чл. 1.2. прилагателно „отделни“.
В обвинението погрешно е прието, че правното основание за заплащането на
възложените дейности е именно цитираната разпоредба, за която се твърди, че е
била нарушена от подсъдимия. Това не е така, защото тя регламентира единствено
вида на акта, с който следва да се извършва възлагането. Същинското основание
за авансовото плащане (т.е. за имущественото разпореждане към изпълнителя) е
наличието на вече издадено възлагателно писмо за видове и количества дейности,
по които след предявена от изпълнителя фактура „НДК КЦС“ ЕАД е дължало
заплащане на 20% от тяхната стойност. Следователно – основанието за разпореждане
в случая е както правно (изведено обаче от друга норма на договора – чл. 2..2.1.),
така и фактическо (изготвено писмо-заявка за възлагане и насрещно издадена
фактура). Нещо повече, без финалното фактическо основание е нямало как да се
извърши самото авансиране. Което сочи, че негова основна предпоставка е именно
обемът на възложените дейности (20% от тяхната стойност) и фактурирането им от
изпълнителя. Казано по друг начин - каква сума подсъдимият да разпореди за
плащане към изпълнителя е зависело не от нормата на чл. 1.2. на договора, а от
реално възложените с писмената заявка дейности. Това налага и още един извод –
че решението на Б. на 01.11.2016 г. да нареди превод на сумата от
3 971 199, 52 лв. всъщност е било негово задължение, а не право,
доколкото е произтичало от валидно развили се до този момент юридически факти и
правоотношения. А съдържанието на самото възлагателно писмо от 28.10.2016 г. е
следвало изцяло волята, обективирана в решението на СД, взето при проведеното
същия ден заседание. Именно този орган е преценил, че изпълнението на обекта
следва да бъде възложено в цялост и е овластил за това изпълнителния директор с
формулировката „дава съгласие“. Очевидно е, че такава е била и волята на
насрещната страна по договора, която не е възразила, давайки друго тълкуване на
включените в него норми на чл. 1.2. и чл. 2.2.1.
Разпоредителният акт в случая не е и вредоносен, защото насрещната
страна по договора е изпълнила всички
свои задължения по възложените СМР (приети с няколко последователни протокола),
а при окончателното заплащане на цялата договорена стойност, преведеният на 01.11.2016
г. аванс е бил приспаднат.
Липата на обективните признаци на
длъжностното присвояване прави безпредметно детайлното обсъждане на субективната
страна на това престъпление. Само за прецизност, съдът ще посочи, че деецът присвоява чуждо имущество,
когато с извършения от него
разпоредителен акт съзнава, че уврежда патримониума на собственика,
както и че се осъществява плащане без да се получава адекватна насрещна
престация. Фактите по делото не са
такива, защото самата прокуратура не твърди в обвинението, че подс. Б. е превел
инкриминираната авансова сума със съзнанието, че договорът няма да бъде
изпълнен, така че тя да остане единствено като щета за „НДК КЦС“ ЕАД. Що се
отнася до тезата, че разпореждайки унищожаване на първото възлагателно писмо от
28.10.2016 г. и преиздаването му с подпис на подс. К., М.Б. субективно е целял
да прикрие „последиците“ от въпросното възлагане, е достатъчно да се посочи, че
въпросът щеше да е релевантен, ако в действителност тези „последици“ имаха
престъпно измерение. След като деянието е обективно несъставомерно, няма как
деецът да бъде упрекван, че субективно с него е преследвал криминална престъпна
цел. И не на последно място – ако държавното обвинение реално считаше, че
разпореждането да се унищожи цитираното писмо-заявка и на негово място
деловодно да се регистрира друг документ има престъпен характер, е разполагало
с неограничено правомощие да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия и
за деяние по чл. 319 НК.
Без да е осъществен основният състав на длъжностното присвояване по чл.
201 НК, не се налага съдът да обсъжда реализирана ли е и твърдяната в
обвинението негова квалифицирана хипотеза по чл. 203 НК.
2.
Фактите, относими към повдигнатото срещу подс. В.К. обвинение за
три престъпления по чл. 143, ал.1 НК, извършени спрямо свидетелите И.Б., Д.И. и А.Б.,
са логически свързани с обстоятелствата по пункт V от обвинението на подс. Б.. Макар в
случая да се твърди, че са били осъществени престъпления против личността на
тримата свидетели, случилото се е част от хронологията на събитията около
избора на дружеството „Г. И.“ ЕООД за изпълнител по възложената обществена
поръчка и има своето „вторично“ (условно казано) проявление в обществените
отношения, свързани със стопанската дейност.
Ако трябва да се обобщи обвинителната теза срещу подс. К., същата почива
на твърдението, че с едно деяние, осъществено едновременно спрямо присъстващите
лица (Б., И. и Б.), на 05.10.2016 г. той ги е заплашил с уволнение, ако при
окончателното съставяне на протокол № 2/06.10.2016 г. откажат да завишат
оценката в раздел „Техническо предложение“ на „Г. И.“ ЕООД и да понижат тази на
„ГБС“ АД, и вследствие на отправената заплаха ги е принудил противно на волята
им да постъпят именно по този начин: да подпишат изготвения на следващия ден
Протокол № 2/06.10.2016 г., в който отразили оценяване, несъответстващо на
тяхната воля – поведение, което прокуратурата е квалифицирала като извършени в
идеална съвкупност три отделни престъпления по чл. 143, ал.1 НК.
Спрямо този подсъдим съдът намери обвинителната теза за частично доказана
(по отношение на фактите) и съставомерна (по отношение на част от твърдените с
нея престъпления).
Законът не поставя специфични съставомерни изисквания, на които да
отговаря деецът при престъплението по чл. 143, ал.1 НК, поради което – на общо
основание - К. се явява възможен негов субект.
Преди да се изясни въпросът около осъщественото изпълнително деяние и
причинения с него резултат, съдът намери за необходимо да акценитра, че
доказателствените материали по делото не подкрепят еднопосочно извода, че на
съвместно проведения на 05.10.2016 г. от подс. К. със свидетелите Б., И. и Б.
разговор последният от тях (Б.) е възприел словесно отправена към него заплаха
от подсъдимия с уволнение. Именно поради това, от фактическа страна беше прието
за установено, че макар тримата свидетели да са били „повикани“ заедно в
кабинета на К., изречената от него реплика за уволнението е била възприета
единствено от Б. и И.. И точно по тази причина преценката извършено ли е
престъпление по чл. 143, ал.1 НК следва да бъде сведена единствено до
личностите на въпросните двама свидетели, а за св. А.Б. обвинението да се
приеме за недоказано. В действителност, и спрямо него от страна на подс. К. е
имало открито лобиране и психическо въздействие да подмени вижданията си за
начина, по който следва да бъдат оценени техническите показатели на кандидатите
„ГБС“ АД и „Г. И.“ и той, също противно на убежденията си, се е съобразил с
желанието на К. при окончателното оформяне на Протокол № 2/06.10.2016 г. Но липсата на конкретно
възприета от този свидетел заплаха, което е задължителен елемент от механизма
на престъплението по чл. 143, ал.1 НК, сочи че спрямо него посоченият състав не
е бил легитимно изпълнен.
Изцяло съставомерно обаче е поведението на подс. В.К. спрямо свидетелите И.С.Б.
и Д.И.И.. От обективна страна, в разглеждания случай с едно изпълнително деяние
- при условията на идеална съвкупност (чл. 23, ал.1, предл. І-во НК), К. е
осъществил две отделни престъпления по чл. 143, ал.1 НК, всяко от тях –
насочено към съответното пострадало лице. Ето защо, заявявайки (при едни и същи условия
на време, място и обстановка) пред свидетелите Б. и И. (членове на комисията за
избор на фирма-изпълнител по обществената поръчка: „Проектиране, преустройство
и адаптация на основната сграда на НДК…“), че ще бъдат уволнени от работа, ако
не занижат оценката по показателя
„техническо предложение“ на предварително очерталия се в процедурата победител
„Г..“ АД и не повишат дадената от тях предварителна оценка по същия критерий на
друг от участниците - „Г. И.“ ЕООД, на 05.10.2016 г. подс. В.К. е употребил спрямо тях „заплашване“, с което е реализирал
изпълнителната дейност по чл. 143, ал.1 НК. Упражненото спрямо двамата
свидетели психическо въздействие е довело и до обективния съставомерен резултат
– като пряка последица от него, те са били едновременно принудени, противно на действителната им воля, да изпълнят устното разпореждане на К. и при окончателното
съставяне на Протокол № 2/06.10.2016 г. в раздела „техническо предложение“ - да
занижат оценката на „ГБС“ АД и завишат тази на „Г. И.“ ЕООД.
Липсата на конкретика колко точно точки Б. и И. са искали да поставят в
процесния раздел и колко от тях (като брой) са редуцирали спрямо „ГБС“ АД и
завишили спрямо „Г. И.“ ЕООД, не прави деянието на подс. К. несъставомерно.
Въпреки, че тези подробности не са били отразени в обвинението (респ. - не се е
налагало задълбоченото им изследване от съда), и двамата свидетели бяха
категорични, че намесата на К. е довела до цитираната промяна във финалните
резултати (повишени – за единия участник, и занижени – за другия кандидат).
Това не е тяхно голословно твърдение, защото редица други разпитани лица (като
свидетелите Й. и Б.) също потвърдиха, че допреди окончателното съставяне на
Протокол № 2/06.10.2016 г. фаворит според „точкуването“ е било дружеството
„ГБС“ ЕАД и очертаващата му се първа позиция (по критерия „техническо
предложение“) е била изненадващо променена след докладваните от Б., Б. и И.
нови техни оценки.
Проследяването на логическата верига от факти сочи, че тя изцяло
кореспондира на механизма на престъплението по чл. 143, ал.1 НК – поставеното
от дееца условие, скрепено със заплаха от уволнение; мотивирането на адресатите
на заплахата да предприемат конкретно желано от извършителя поведение; и
реализирането на самото поведение. Няма значение, че в случая служебният статус
на подсъдимия К., като председател на СД
на „НДК КЦС“ ЕАД, не му е давал
възможност да прекратява трудовите правоотношения със служителите на
дружеството. Въпреки, че компетентност за това
(според Устава) е имал единствено изпълнителният директор (подс. Б.),
заплахата запазва съставомерния си характер, а изложените от адв. Я. възражения
са неоснователни: първо – защото употребената спрямо Б. и И. реплика е била
възприета в смисъл, че те ще бъдат уволнени (без конкретизация от кого и без
изтъкване, че това ще стане лично от подс. К.); и второ – защото отразеният в
обвинението и приет за установен механизъм (начин) за изразяване на заплахата е
достатъчно ясно дефиниран. Изобщо – обективната съставомерност на
престъплението по чл. 143, ал.1 НК не зависи от това дали деецът в
действителност е можел да реализира реално отправената заплаха, а от това дали
нейният адресат я е възприел на сериозно и вследствие на нея е предприел противно
на волята си указаното му действие или бездействие.
От субективна страна, в проявеното пред свидетелите Б. и И.
поведение подс. К. е действал виновно, с пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че отправя към двамата пострадали заплаха за
уволнението им и че поставя пред тях за изпълнение условия, противно на тяхната
воля); предвиждал е неговите последици (че действията му ще бъдат
непосредствено възприети от тях и ще доведат до психическа принуда те да
изпълнят устните му разпореждания) и е искал (целял) този противоправен
резултат (на което сочи цялостното демонстрирано от него поведение, вкл. и
осъщественият на 05.10.2016 г. опит да убеди членовете на комисията да
отстранят от процедурата на формално основание „ГБС“ АД). Всъщност, поведението
на подс. К. в случая е преследвало не просто престъпния резултат по чл. 143,
ал.1 НК, а далеч по-значима фактическа цел, която на практика е била
реализирана – премахването на конкурента „ГБС“ АД и класирането на първо място
в процедурата на избрания изпълнител „Г. И.“ ЕООД. Или казано по друг начин,
деянието му съвсем не се изчерпва с това да е принудил свидетелите Б. и И. да
променят оценките си „по точки“, защото неговите последици определено са
„надскочили“ чисто съставомерните признаци на чл. 143, ал.1 НК и на практика са
повлияли върху цялостните резултати в
процедурата по обществената поръчка.
При така очертаните обективни и субективни признаци, именно с едно деяние
при условията на идеална съвкупност (чл. 23, ал.1, предл. І-во НК) деецът е
извършил две самостоятелни престъпления по чл. 143, ал.1 НК. В случая са били
засегнати правата на две отделни личности; следователно налице са два
самостоятелни предмета на посегателство, макар и в рамките на обществените
отношения, защитавани като непосредствен обект от съставите в раздел V, глава
ІІ от Особената част на НК. Така е,
защото когато законът цели посегателства срещу две или повече лица да бъдат
единно санкционирани в рамките на едно престъпление, осъществено с едно деяние,
той изрично регламентира подобни хипотези – напр. чл. 116, ал.1, т.4; чл. 131,
ал.1, т.4 НК; чл. 142, ал.2, т. 5 НК и т.н. Процесният случай обаче не е такъв,
което (по аргумент на противното) не позволява квалифицирането му като едно
престъпление. Няма как да се обсъжда и евентуалната приложимост на
„продължаваното престъпление“ – първо, защото то изисква наличие на повече от
едно деяние (чл. 26, ал.1 НК), и второ – защото въпросният институт се изключва
при престъпления против личността на различни граждани (чл. 26, ал.6 НК).
В обобщение, казаното дотук мотивира съда да признае подс. К. за виновен
в две престъпления по чл. 143, ал.1 НК, насочени към свидетелите И.Б. и Д.И., и
да го оправдае по обвинението, че е извършил принуда по чл. 143, ал.1 НК и
спрямо свидетеля А.В.Б..
V.
За всяко от престъпленията на подс. К., включено в идеалната съвкупност,
най-напред следва да бъде определено отделно НАКАЗАНИЕ (чл. 23, ал.1 НК). Доколкото деянието е само едно и
отнесените към него факти са до голяма част релевантни и за двете престъпления
по чл. 143, ал.1 НК, извършени спрямо всеки от пострадалите, няма как при
индивидуализацията на отделните санкции да бъдат отчетени различни смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Това налага факторите по чл. 56 НК да бъдат общо споменати
и взети предвид при определянето на всяко едно от наказанията. Така, при
регламентирано в чл. 143, ал.1 НК наказание лишаване от свобода до шест години,
съдът прецени, че следва да отмери продължителността на всяка от санкциите за
двете престъпления в размер около средния – три
години. Вярно е, че чистото съдебно минало на подс. К., добросъвестното му
процесуално поведение, престижната длъжност, която е заемал и трудовата му
ангажираност понастоящем са все обстоятелства, които смекчават неговата отговорност,
но спрямо тях могат да бъдат противопоставени редица отегчаващи факти, които
завишават обществената опасност на деянието и характеризират дееца в негативна
светлина: упоритото му поведение, насочено към манипулиране на членовете в
комисията, която е трябвало да избере изпълнител на обществената поръчка;
несъставомерният резултат от това поведение (отпадането на първоначалния
„фаворит“ „ГБС“ АД и класирането на първо място на друго дружество – „Г. И.“
ЕООД), дръзката му намеса в събития с голям обществен и материален интерес
(като се има предвид определената първоначална цялостна стойност на
обществената поръчка – 19 859 997, 59 лв.). Нещо повече, самата
генерална превенция, като една от целите на наказанието по чл. 36 НК, в случая
изисква спрямо осъдения да не се проявява прекомерен толеранс, доколкото
извършеното от него е ярък пример за зачестилите в обществото ни напоследък
случаи на „нагласени“ обществени поръчки, предварително известни „победители“,
ползването на комисии като „параван“ за прокарване на предизвестени резултати и
т.н. Точно поради това, размерът на санкцията (по 3 години лишаване от свобода
за всяко от престъпленията по чл. 143, ал.1 НК) следва да бъде определен при
баланс между смекчаващите и отегчаващите данни.
Наличието на извършени в условията на идеална съвкупност две
престъпления налага спрямо подс. К. да
бъде наложено общо и най-тежко наказание измежду отделно определените (чл. 23,
ал.1 НК). Доколкото видът и размерът им е един и същ, въпросната обща санкция
няма как да е по различна от лишаване от свобода за срок от 3 години,
чието увеличаване при условията на чл. 24 НК не се налага. Отделно от това, съдът намери основание да отложи по чл. 66 НК
нейното изпълнение. Така проявеният спрямо дееца толеранс се дължи не само на липсващите
формални юридически пречки за приложение на условното осъждане (чистото съдебно
минало и размера на наказанието, което не надвишава 3 г. ЛС), но и на
благоприятната съдебна прогноза, че всички цели по чл. 36 НК биха могли да
бъдат изпълнени и без осъденият да пребивава ефективно в местата за лишаване от
свобода. Неговото личностно поправяне е започнало с хода на самото наказателно
производство, а възрастта, интелектът и житейският му опит са достатъчни
фактори, които да гарантират, че е осъзнал извършеното и че не би проявил
отново подобно поведение.
Що се отнася до дължимия в случаите на чл. 66, ал.1 НК изпитателен
срок, съдът прецени, че продължителността му трябва да е максималната –
5
години. Все пак, подс. К. е признат за виновен не за едно, а за две
(съвкупност от) престъпления, а сферата, в която те са били реализирани (извън
чисто съставомерното засягане на личността на двамата пострадали), сама по себе
си, сочи на завишена обществена опасност и необходимост от по-дълготраен
превантивен ефект на „условното“ осъждане.
VI.
Предявените срещу подс. Б. и допуснати за съвместно разглеждане два ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ на деликтно основание
(от „НДК-КЦС“ ЕАД
- за сумата от 503 757, 56 лв., претендирана като имуществени вреди от
деянията по пунктове II, III и IV на обвинението; и от Държавата, чрез
Министъра на финансите - за сумата от 3 431 146, 06 лв.,
припокриваща се с вредните последици, инкриминирани по пункт I от обвинението) следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията на Министъра на финансите
да бъдат обезщетени като имуществени вреди средствата, заплатени по
разпореждане на подс. Б. във връзка с обвинението по чл. 254а НК, е
неоснователна. Както вече беше посочено, инкриминираните плащания не са
извършени с „целеви бюджетни средства“ и не са довели до вредни последици за
държавата, защото след трансферирането им по сметка на „НДК КЦС“ ЕАД те са
престанали да бъдат държавна собственост и са преминали (под формата на
„увеличение на капитала“) в патримониума на дружеството. Следователно, не са изпълнени
не само признаците на престъплението по чл. 254а НК, но и елементите на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, настъпила от него
вреда, пряка причинна връзка между двете и виновно отношение на деликвента.
Съставът на деликта по чл. 45 ЗЗД не
е изпълнен и в нито едно от множеството (общо 21) деяния, които прокуратурата е
„групирала“ в три отделни престъпления по пунктове ІІ, ІІІ и IV от обвинението срещу подс. Б.. Не
само, че нито една от разглежданите сделки няма криминален характер (което
наложи оправдаването на подсъдимия за съответно твърдените престъпления по чл.
219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 220, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК), но с
тях на гражданския ищец „НДК КЦС“ ЕАД не са били причинени никакви имуществени
вреди, защото заплатените на изпълнителите средства са за реално извършени дейности и услуги. Ето защо,
и този граждански иск следва да бъде приет за неоснователен.
VIІ.
Разноски за наказателното производство в общ размер на 8940 лв.
(натрупани от възнаграждения за експертизи и за непосредствено изслушване на
вещите лица) са правени единствено във връзка с обвиненията срещу подс. М.Б..
Цялостното му оправдаване налага те са останат за сметка на държавата, на
основание чл. 190, ал.1 НПК. По
делото няма и съхранявани веществени доказателства, за които да се налага
произнасяне по чл. 301, ал.1, т.11 НПК.
По изложените съображения, съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(и съдия-докладчик)