№ 17679
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110103533 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД твърди, че между него и ответника А.
Б. Ц., в качеството му на собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това
и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ,
съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град С., ж.к. „Я.“ бл. 73,
ет. 1, ап. 2а, с абонатен номер ., възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота
топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо
дялово разпределение – в случая „Техем сървисис“ ЕООД в края на отчетния
1
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно клаузата на чл. 33 от приложимите Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. С., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е
следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което претендира сумата от 3921,68 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: град С., ж.к. „Я.“ бл. 73, ет. 1,
ап. 2а, с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, 603,58 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 20.07.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 41,16 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 9,16 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2023 г. по ч. гр. дело № 41823/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника
оспорва исковите претенции като неоснователни. Посочва, че по делото не са
представени доказателства относно ползването от ответника на топлинна
енергия през процесния период, както за спазване на реда за измерване,
отчитане и разпределение на доставената топлинна енергия, при липсата и на
представени фактури. Въвежда възражение за погасяване по давност на
всички суми, претендирани за период преди 26.07.2020 г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД,
не изразява становище по предявените искове.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между
него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от
ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване
на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния
обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на
топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; настъпване
на основания за спиране/прекъсване на давностния срок.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните писмени доказателства (вписана искова молба от 2006 г.,
протокол от ОС на етажните собственици на сградата от 2002 г., общи
фактури, известия и решения на СРС и СГС от 2006 г. и 2009 г., с които
установителния иск за собственост на ответника по отношение
топлоснабдения имот е бил отхвърлен и решението е влязло в сила) се
установява, че в ищцовото дружество е била открита партида за процесния
топлоснабден имот, на името на А. Б. Ц., но по делото липсват данни на какво
основание е открита партидата на това лице. Към исковата молба е приложен
единствено списък на присъствалите на заседание на ОС на етажните
собственици от ж.к. „Я.“, бл. 73, за сключване на договор за услугата
„топлинно счетоводство“, в който на пореден ред 5 срещу името на А. Б. Ц. е
изпълнен подпис. Същевременно доказателства А. Б. Ц. да е притежавал в
исковия период процесния имот не са ангажирани, даже напротив – от
3
представените съдебни решения се установява, че претенциите на Ц. за
признаването му за собственик на имота са били отхвърлени от съда.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като
страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява
топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на
възможните законови основания.
В настоящия случай ищецът не е представил доказателства в
патримониума на ответника Ц. да е съществувало право на собственост или
вещно право на ползване върху имота или на друго законно основание същият
да е ползвал жилището през процесните отчетни периоди. В допълнение
следва да се отбележи, че по делото липсват дори косвени индиции горното
лице да е клиент на топлинна енергия по облигационно правоотношение с
ищеца в посоченото жилище въз основа на подадено от последния заявление
за откриване на партида на негово име при ищеца – същият не е бил открит на
адреса на топлоснабдения имот за връчване на книжа по делото, не са
представени подписани от ответника документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение в жилището (до него не е бил осигурен достъп за двата
отчетни периода), като липсват каквито и да било данни, изясняващи
обстоятелството защо партидата на обекта е била открита на името на
ответника. Регистрирането на настоящ адрес през 1980 г. на горния имот също
не може да обоснове извод, че за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022
г.) ответникът бил собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
С оглед изложеното, предвид липсата на проведено от ищеца пълно и главно
доказване, по делото не се установява наличие на право на собственост или на
4
вещно или облигационно право за ответника да ползва апартамента, поради
което съобразно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) А. Б.
Ц. не се явява потребител на топлинна енергия в имота, респ. между него и
„Топлофикация С.“ ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение по
неформален договор за продажба на топлинна енергия при общи условия
(съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Следователно, претенцията на ищеца за стойност
на потребена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, основана на
договорно правоотношение, е неоснователна. Ето защо, предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят, като при неоснователността
на главните искове неоснователни са и акцесорните претенции за мораторно
обезщетение върху цената на топлинната енергия и таксата за дялово
разпределение.
При този изход на спора, разноските в производството следва да останат
в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу
А. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Я.“, бл. 73, ет. 1, ап. 2а,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3921,68 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: град С., ж.к. „Я.“ бл. 73, ет. 1,
ап. 2а, с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, 603,58 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 20.07.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 41,16 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
5
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 9,16 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2023 г. по ч. гр. дело № 41823/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6