№ 1458
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100505987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20051619/24.02.2021г. по гр.д. № 49066 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 33-ти състав З. Т. АХМ., роден на ****г., шведски
гражданин с телефон **** и съдебен адрес: особен представител адвокат
Н.М., гр.София, бул. **** е осъден да заплати на „Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** на основание на чл. 92
от ЗЗД сумата от 1300лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 23.08.2019г., до изплащането й, представляващи неустойка по
договор от 08.10.2018г. за наем на електрическо устройство; както и сумата
от 290лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25053013/24.03.2021г. от ответника по исковете З. Т. АХМ., роден на ****г.,
шведски гражданин чрез особения представител адвокат Н.М. в частта, в
която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено
изгубване на документите за електрическото устройство, нето че това било
станало по време на управление на електромобила от въззивника. Неправилно
било прието от районния съд, че клаузата за неустойка по договора е валидна.
Тази клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 т. 5 от Закона за
1
защита на потребителите /ЗЗП/, противоречала на императивното правило на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Неправилно било прието от районния съд, че клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена, защото в случая договорът бил сключен
при Общи условия и дистанционно, потребителят нямал възможност да
влияе върху съдържанието й. Срокът за снабдяване на ищеца с нови
документи за електромобила до голяма степен зависел от търговеца и от
неговата експедитивност, поради което и времето от 10 дни за снабдяване с
нови документи не било по изключителна причина на потребителя.
Неправилно районният съд отказал да намали неустойката поради
прекомерност. Уговореният размер от 1300лв. не съответствал на
предполагаемите щети на търговеца от изгубването на документите Таксата
за издаване на документите била 9лв. съгласно чл. 26, т.1 от Тарифа № 4 за
такси в системата на МВР. Издаването на дубликат на т.нар. малък талон се
издавал незабавно и не било доказано, че търговецът не можел да ползва
автомобила за 10 дни. Липсата на талон не препятствало ползването на
автомобила а само можело да доведе до санкция – глоба от 10лв. съгласно чл.
183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Особеният представител е
претендирал възнаграждение.
Въззиваемият- ищец „Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** в предоставения срок е
оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд било
правилно. Установено било от писмените доказателства по делото, че
автомобил е бил управляван от въззивника, че от момента на преустановяване
на ползването от въззивника до установяване на липсата на документите до
този автомобил нямал достъп друго лице. Автомобил бил предоставен черз
мобилно приложение, инсталирано на смартфон на въззивника, документите
по делото установявали, че изгубването на документи за автомобила е
настъпило по време, през което въззивникът ползвал автомобила.
Уговорената клауза за неустойка била валидна, не противоречала на чл. 143
от ЗЗП. В проведеното пред районният съд съдебно заседание на 04.02.2021г.
особеният представител на въззивника признал, че въззивникът е сключил
валиден договор за наем, че е ползвал автомобила и е платил сумата за наем.
Събраните доказателства установявали, че чрез системата „Спарк”
въззивникът е сключил договора при Общи условия, които били достъпни на
интернет-страницата на въззиваемия, въззивникът имал възможност да се
запознае с всяка клауза от договора и от Общите условия, можел да не
сключва договор, ако не е съгласен с някоя клауза, така е могъл да влияе
върху съдържанието му. Процесната неустойка била предвидена да обезпечи
изпълнението на задължението на наемателя, договор бил сключен без
физическо предаване и това давало изключителна свобода на потребителя при
управлението на автомобила. Тези специфики на сключването на договора
обосновавали необходимост от гаранции за търговеца, че наемател ще си
изпълнява задълженията. Документите за автомобила били от изключителна
важност при отдаването под наем, загубването им водело до значителни
негативни последици и клаузата на неустойка била валидна, уговорения
2
размер не бил прекомерен. Размер на неустойка бил съобразен не само със
стойността на загубените документи и на таксата за снабдяването с нови
такива, но и вредите от невъзможността да се ползва автомобила за периода
до издаването на нови документи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2022048/23.08.2019г. на „Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** срещу З. Т. АХМ., роден на
****г., шведски гражданин с телефон **** и адрес за кореспонденция: гр.
София, бул. ****, с която е поискало от съда на основание на чл. 92 от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 1300лв. ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 23.08.2019г., до изплащането й,
представляващи неустойка по договор от 08.10.2018г. за наем на
електрическо устройство за изгубване на документите за електромобила.
Навело е твърдения, че предоставял под наем електромобили за което се
сключвал договор за наем по електронен път чрез регистрация на потребителя
в мобилно приложение htpp:// spark.bg като клаузи на договор и общи
условия били достъпни на интернет-сайт., като потребителят предоставял
копие на лична карта, свидетелство за правоуправление на автомобил и данни
за контакт, разплащането ставало чрез кредитна карта, всеки автомобил бил
снабден със система за дистанционно наблюдение , което позволявало
установяване кой конкретен потребител е стартирал ползването му и за какъв
период чрез потребителско име и парола. Посочило е, че на 08.10.2018г.
ответникът се регистрирал в приложението , като на 23.11.2018г. така заявил
електромобил „Фолксваген”, модел „Уп”, рег. № **** , който електромобил
бил предоставен на лизинг на ищеца от „Порше Лизинг БГ”ЕООД. На
23.11.2018г. ответникът изгубил документите за автомобила и дължал
процесната неустойка , ищецът се опитал да уреди спора с ответника
извънсъдебно, изпратил му покана за плащането на сумата. Потребителят
имал задължение съгласно чл. 2.6. преди да започне ползването на
автомобила да провери дали всички документи за него са в автомобила,
ответникът не бил уведомил ищеца че такива липсват, същевременно
установено било, че след ползването на автомобила от ответника тези
документи не били налични. Съгласно чл. 4.3. от договора при изгубване на
документи за автомобила потребителят дължи неустойка в размер на 1300лв.
по т.2 от Списъка на неустойките. Договор бил сключен с електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 , а и дори с
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 26 от Регламент/ЕС/ №
910/2014. Изгубени документи били свидетелство за регистрация на
автомобила – част 1 и част 2, новоиздадените били от 03.12.2018г. , изгубени
били на 23.11.2018г. Претендирало е разноски.
Ответникът З. Т. АХМ. , роден на ****г., шведски гражданин с карта №
**** издадена на 06.03.2015г., № **** на свидетелство за управление на
МПС чрез назначения му особен представител – адвокат Н.М., е оспорил
3
исковете . Навел е твърдения, че сключил договор за наем с ищеца за
електромобила и ползвал същия , за което платил дължимия наем. Не било
доказано, че бил изгубил документи за автомобила, а и претендираната
неустойка не съответствала на вредите – такса за издаване на документи била
10-20лв., неустойка била прекомерна и необоснована. Клаузата за неустойка
била неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите,
защото предвиждала необичайно висока неустойка. Евентуално е поискал е да
се намали размер на неустойка поради прекомерност.
По делото е приет договор за наем, Приложение № 1 , Общи условия
съгласно който ищецът се е съгласил да предоставени на ответника под наем
електрически задвижвано превозно средство срещу задължение на ответника
да заплаща наем по ценова листа чрез ползване на разплащателна платежна
карта, като при сключването на договора наемодател създава акаунт на
наемателя в мобилно приложение htpp:// spark.bg, в автомобила има
документи за същия –свидетелство за регистрацията, застраховка Гражданска
отговорност, ключ за запалването на автомобила и съгласно чл. 2.6. от
договора преди да започне ползването на автомобила наемателят е длъжен да
провери наличността им и при нередности – да уведоми наемодателя.
Съгласно чл. 2.7. от договора при наемателят е длъжен да върне автомобила
заедно с всички документи и принадлежности за него. Съгласно чл. 4.3. от
договора вр. с т.2 от Приложение № 1 – Списък с неустойки, при загубване
на документи за автомобила по време на ползването му наемателят дължи
заплащане на неустойка в размер на 1300лв. Съгласно чл. 7.2. от договора
той се счита за сключен с регистрация на уеб-сайт на потребителя. Съгласно
чл. 5 от Общите условия автомобил се отключва чрез избиране на команда
„отключване” от потребителя на екрана на смартфона, като се използва
мобилното приложение на наемодателя, след използването му автомобил се
връща на някоя от позволените зони , като се остави ключа и документите ,
принадлежностите за автомобила вътре в него и след като излезе от
автомобила потребителят следва да даде команда „завършване на
пътуването” на мобилното приложение на наемодателя и се увери, че
автомобил е заключен, със затворени прозорци и люк, издърпана спирачка.
Прието е свидетелство за регистрация на Фолксваген”, модел „Уп”, рег. №
**** сочещо, че е собственост на Порше Лизинг БГ”ЕООД, като е посочено
„Р.Ш.Б.”АД, посочена дата е 29.08.2018г.
Прието е свидетелство за регистрация на Фолксваген”, модел „Уп”, рег. №
****, издаден на 03.12.2018г.
Приети са неоспорени от страните извлечения от htpp:// spark.bg,, съгласно
които на 08.10.2018г. ответникът се е регистрирал в приложението, на
23.11.2018г. в 17:12ч. е заявил и стартирал автомобил рег. № **** за 53
минути и за 12км.
Приети са неоспорени от страните извлечения от разплащания с кредитни
карти, съгласно които ответникът е платил на ищеца 5лв. на 15.10.2018г.;
4
4,35лв. на 15.10.2018г. за наем на превозно средство с рег. № ****; 8,12лв. на
15.10.2018г. за наем на превозно средство с рег. № СВ ****; 34,98лв. на
23.11.2018г.; за наем на превозно средство рег. № СВ **** 17,82лв. на
23.11.2018г. в 18:05ч. за наем на превозно средство с рег. № ****, ползван за
53 минути – от 17:12ч. до 18:22ч., плащания са направени с кредитна карта.
Прието е неоспорено от страните извлечение от уеб-сайт htpp:// spark.bg
на лист 137-138 от дело на СРС , съгласно което начислен наем за
ползването на превозно средство с рег. № **** за 1 ден , 1час и 32 минути е
89,36лв. като автомобил е ползван на 23.11.2018г. от 21:50ч. до 24.11.2018г
23:21ч., на 23.11.2018г. автомобил е ползван след 18ч. от 5-ма потребители,
първи след ответника е бил Й.Й., след него е била В.Г..
Приети са неоспорени от страните извлечения от htpp:// spark.bg,, съгласно
които на 23.11.2018г. в 18:23 ч. Й.Й. е подал сигнал до ищеца, че липсват
документи на автомобил с рег. № ****.
Приети са неоспорени от страните извлечения от htpp:// spark.bg,, съгласно
които на 23.11.2018г. в 18:57 ч. В.Г. е подала сигнал до ищеца, че липсват
документи на автомобил с рег. № ****
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 92 от ЗЗД- иск за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи по делото,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
по което ищецът е изпълнил точно задълженията си, а за ответника да е
съществувало валидно и изискуемо задължение, неизпълнението на което да
е скрепено с валидно уговорена клауза за неустойка в определен или
определяем размер, че вземането за неустойка е възникнало.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи
обстоятелствата, че клаузите за неустойка са нищожни на основанията
посочени от него основания, евентуално е прекомерна, че е изпълнил точно
задълженията си по договора.
По делото не се спори и се установява от приети по делото неоспорени от
страните писмени доказателства, че на 08.10.2018г. ответникът се е
регистрирал в уеб-сайт на ищеца за наемане на превозни средства и така е
приел сключването на договори за наем при общи условия на ищеца, като на
5
23.11.2018г. в 17:12ч. е заявил и стартиран автомобил рег. № ****,
ползвал го е за 53 минути и 12км. , за което е платил наем от 17,82лв.
При така установеното съдът приема, че задължение на ответника към ищеца
е било да върне автомобила като го остави съобразно договора на предвидени
за това зони ведно с всички негови принадлежности, включително и
свидетелства за регистрация на автомобила. Съдът приема за установено, че
към момента на започването на ползването на автомобила в 17:12ч. в
автомобила са били свидетелствата за регистрацията му, а към приключване
на ползването му същите вече не са били в автомобила. Задължението на
наемателя съгласно чл. 2 от договора е било при започване на ползването да
провери дали тези документи са в автомобила и ако не са - да информира за
същото наемодателя. Не се твърди и не се установява по делото ответникът
да е уведомил ищеца, че свидетелствата за регистрация на автомобила
липсват към стартиране на ползването му на 23.11.2018г., поради което и
съдът приема за установено по делото, че те са били в автомобила.
Съществуването на такива документи се установява от приети по делото
копия на същите издадени на 29.08.2018г. Установява се от приети по делото
извлечения от уеб-сайт htpp:// spark.bg , че непосредствено след
приключването на ползването на автомобила от ответника същият е бил
ползват от други потребители, като двама от тях, които са ползвали
автомобила непосредствено след ответника са подали информация до ищеца,
че липсват документите за автомобила - на 23.11.2018г. в 18:23 ч. Й.Й.; на
23.11.2018г. в 18:57 ч. В.Г.. Не се установява от ответника, а в негова
доказателствена тежест е било да установи, че е изпълнил точно
задълженията си по договора за наем и е оставил автомобила ведно с
документите за него. Установява се , че на 03.12.2018г. за автомобила са
били издадени нови свидетелства за регистрацията му. При така събраните
писмени доказателства обсъдени в съвкупност съдът приема, че се за
установено по делото, че по време на ползването на автомобила рег. № ****
от ответника на 23.11.2018г. свидетелството за регистрацията му е било
изгубено и отговорност за същото носи ответника.
Спорен въпрос по делото са валидността и прекомерността на
уговорената с чл. 4.3. от договора вр. с т.2 от Приложение № 1 към него
неустойка за изгубване на документи за автомобила в размер на 1300лв.
Неустойката може да се търси тогава, когато са налице елементите от
фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при наличие
на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. Компесаторна
неустойка не може да се търси тогава, когато неизпълнението е забава. Няма
пречка наред с неустойката за неизпълнение на конкретно задължение да се
търси и обезщетение за вреди от друго неизпълнение , включително за вреди
от забава. Кумулирането е възможно, ако неустойката не обхваща онези
вреди, чието обезщетение се търси на самостоятелно основание или като
такива надвишаващи размера на неустойката. Формите на неизпълнение не
следва да се поглъщат, за да може да се претендират и неустойка и отделно
6
обезщетение за вреди, освен ако размер на претърпени вреди не надхвърлят
уговорения размер на неустойката. При претенция за неустойка за
неизпълнение на задължение не може да се претендира неустойка за вреди от
забавено изпълнение, защото двете се изключват взаимно. При липса на
изрично изявление на страните за формата на неизпълнение, по повод на
която е уговорена неустойката, то същата се извлича при тълкуване на волята
на страните по договора съобразно клаузите на същия.
За да е валидна клаузата за неустойка тя съгласно чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД
следва да не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми
, на които законът е придал правно значение. Те са общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за неустойка съдът следи
служебно. Справедливостта е едни от тези принципи и той закриля всеки
признат от закона интерес. Условията за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от присъщите й функции- обезпечителна, обезщетителна,
санкционна. Нищожна ще е онази клауза за неустойка, която преценено към
момента на сключване на договора е с единствена цел, излизаща извън
типичните й функции. (В този смисъл Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009г.).
Валидността на клаузата за неустойка при договори с потребители се
изследва и при съобразяване на правилата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите и за същото съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Законодателят е посочил и че клауза, която е индивидуално уговорена , дори
и да е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, то същата не е нищожна.
Останалите неравноправни клаузи, обаче, са нищожни съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Съдът приема, че в случая клаузата на чл. 4.3. от договора не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на
потребителите. Разпоредбата е част от предварително подготвен договор, като
не е установено потребителят да е могъл да е могъл да влияе на съдържанието
й. В тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство, а това не е
направено по делото. Разпоредбите на чл. 4 от договора е от част от самия
договор, но това не означава автоматично, че е индивидуално уговорена.
Законодателят в разпоредбата на чл. 146, ал.2 от ЗЗП е посочил изрично, че
не са индивидуално уговорени клаузи от „общи условия”. В същата
разпоредба, обаче, законодателят е дал и определение на клауза, която не е
индивидуално уговорена, а именно: клауза от индивидуален договор, която е
била изготвена предварително от търговеца/доставчика и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. При
такава законодателна уредба, съдът приема, че посочването в чл. 146, ал. 2 от
7
ЗЗП на общите условия като клауза, която не е индивидуално уговорена, е
само изрично квалифициране на общите условия като такава, но не е
ограничение на възможността клаузи, които не са част от „общи условия”,
също да се приемат като такива, които не са индивидуално уговорени. При
съобразяване с разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, то в тежест на ищеца е
било да ангажира доказателства по делото, че клаузи по договора не са били
предварително подготвени или дори и да са били, то ответникът е имал
възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието им. В
конкретния случай ищецът не е установил индивидуално уговаряне на
клаузите, тоест че не са били предварително подготвени, съответно, че
ответникът е имал възможност да не я приема в този й вид.
Съдът приема, че уговорената клауза по чл. 4.3. от договора е валидна,
защото не създава такова неравновесие между права и задължения на
страните, че обоснове извод че клауза е неравноправна. Тази клауза не
противоречи и на закона и на добрите нрави, защото касае неизпълнение на
задължение по договор и размер на уговорена нестойка не може да обоснове
извод за нищожността й.
За този извод съдът съобрази обстоятелството, че валидността на клаузата
за неустойка се преценява към момента на постигане на съглашение за
същата, както и че неустойката освен обезщеттителна има и други функции -
обезпечителна и санкционна. При постигане на съглашението за неустойка
конкретни вреди все още не са настъпили, но могат да се предвидят
потенциално възможните вреди, които ще настъпят от неизпълнението и те
са определящи при преценяването на валидността на клаузата. В случая
загубването на документи за автомобила препятства спокойното му ползване
и събиране на граждански плодове; изисква допълнителни ресурси - хора,
време, финансови средства за снабдяването на нови документи за
автомобила; създава възможност за затруднено откриване на автомобила, ако
бъде откраднат. При така установеното и като съобрази наема за автомобила
по приетите извлечения за разплащания , времето за снабдяване с нови
документи средствата и хората за същото, включително заплащането на
хората; увеличеното време за намиране на автомобил при кражба, то съдът
приема, че размер на уговорената неустойка не е от естество да обоснове
извод, че същата е прекомерна до степен да обоснове извод, че същата е
нищожна.
Същевременно съдът приема, че така уговорената неустойка е прекомерна
в сравнение с претърпените вреди по смисъла на чл. 92, ал.2 от ЗЗД и
неправилно районният съд не е уважил своевременно направеното от
ответника по исковете възражение. Прекомерността на договорната неустойка
се преценява като се съобразят присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна (наказателна) функции, но договореният й размер се съотнася с
действителните вреди към момента на договорното неизпълнение, при
съобразяване и със специфични конкретни критерии за конкретния случай,
като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение,
8
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена. В случая претърпените вреди и пропуснати ползи в случая са
били невъзможност да се отдава под наем автомобила и да се събират
граждански плодове от него; платени такси за снабдяването с нови
документи; отделения ресурс от време и хора и финанси за заплата на тези
хора, за снабдяване с новите документи. По делото не е установено
автомобил да е бил откраднат по време, през което е бил без документи,
поради което и потенциално възможните вреди от затруднения при
намирането му, не е установено да са настъпили. Установено е по делото, че с
нови документи ищецът се е снабдил за 10 дни, но не целият този период
съдът приема, че следва да се постави в отговорност на ответника. Това е
така, защото обичайния срок за снабдяване с документи за автомобила, при
съобразяване че добросъвестното поведение е своевременно предприемане на
необходимите действия за същото, не надхвърля 5 дни. Основателни са
оплакванията на въззивника, че срокът за снабдяване с документите за
автомобила зависи до голяма степен от активността на търговеца, поради
което и доколкото в случая не са ангажирани доказателства за причини които
да обосновават извод за обективни пречки за снабдяване с документи за срок
по-дълъг от обичайния , то съдът приема, че само за вреди на ищеца за този
обичаен срок, че може да се ангажира отговорността на ответника по иска.
При така възприето и при установени от извлеченията от системи на ищеца
суми, които той е имал възможност да събере от отдаването на автомобила
под наем – за 1 ден 1 час и 32 минути – 89,36лв., за 53 минути 17,82лв., то
съдът приема, че неустойка за сумата над 800лв. е прекомерна.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за сумата от 800лв. и решението
на СРС в частта, в която е уважил иска за тази сума следва да се потвърди.
Решението на СРС, в частта в която е уважил иска за 500лв. /горницата над
800лв. до 1300лв. / е неправилно и следва да се отмени, като иск за тази сума
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно изхода на делото, като решението на
СРС в частта, с която е поставил в тежест на ответника съдебни разноски от
111,53лв. следва да се отмени.
За производство пред СГС въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 10лв. държавна такса, която не е събрана
предварително, защото въззивникът е представляван от особен представител.
Въззиваемият не е претендирал разноски за производство пред СГС и
такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20051619/24.02.2021г. по гр.д. № 49066 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 33-ти състав в частта, с която З. Т.
АХМ., роден на ****г., шведски гражданин с телефон **** и съдебен адрес:
особен представител адвокат Н.М., гр.София, бул. **** е осъден да заплати
на „Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 500лв. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2019г., до
изплащането й, представляващи неустойка по договор от 08.10.2018г. за наем
на електрическо устройство; както и сумата от 111,53лв., представляващи
съдебни разноски и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с искова молба вх. № 2022048/23.08.2019г. на
„Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** срещу З. Т. АХМ., роден на ****г., шведски
гражданин с телефон **** и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. ****, с
карта № **** издадена на 06.03.2015г., № **** на свидетелство за
управление на МПС, за заплащане на основание на чл. 92 от ЗЗД на сумата
от 500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.08.2019г., до изплащането й, представляващи неустойка по чл. 4.3. от
договор за наем на електрическо устройство за изгубване на 23.11.2018г. на
свидетелство за регистрация за електрически автомобил Фолксваген”, модел
„Уп”, рег. № ****.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20051619/24.02.2021г. по гр.д. № 49066 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 33-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. **** да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата от 10лв. /десет лева/,
представляващи държавна такса за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10