Решение по адм. дело №350/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ДУСИТЕКС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. “Г“, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Я. Г., против Ревизионен акт № Р-16001624002094-091-001 от 08.11.2024г., издаден от З. В. – началник сектор, възложил ревизията, и Ф. К. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 22 от 21.01.2025г. на директора Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОСОП“/ - [населено място] относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 5 878,27лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “ОДОП” - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Настоящият съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624002094-020-001 от 26.04.2024г., издадена от орган по приходите на длъжност „началник сектор“ при ТД на НАП – [населено място], с обхват на задълженията данък върху добавената стойност за периода 01.03.2024г. – 31.03.2024г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път. Издадени са ЗИЗВР № Р-16001624002094-020-002 от 05.08.2024г. и ЗИЗВР № Р-16001624002094-020-003 от 26.08.2024г., с които крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 07.10.2024г.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624002094-092-001/18.10.2024г. /л. 27 и сл., т. 1/. Срещу така изготвения РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е депозирано възражение. Въз основа на констатациите в ревизионния доклад, възложилият ревизията и ръководителят на същата са издали Ревизионен акт № Р-16001624002094-091-001 от 08.11.2024г. /л. 19 и сл., т. 1/.

По жалба на „ДУСИТЕКС” ООД е издадено Решение № 22 от 21.01.2025г. /л. 12 и сл., т. 1/ от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, с което е потвърден изцяло оспореният в настоящото съдебно производство ревизионен акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото са представени заповед № РД-09-518/22.03.2024г. и заповед № РД-09-2277/30.11.2023г., издадени от директора на ТД на НАП – [населено място].

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това органи по приходите, в съответствие с нормите на чл. 119, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 2 от ДОПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство е направена констатация, че ревизираното дружество „Дуситекс” ООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 10.10.2018г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Основна дейност на РЛ е производство на други текстилни изделия, некласифицирани другаде, а именно: производство на надматрачни подложки, детски матраци, калъфи за матраци, протектори за матраци, кувертюри, завивки, различни видове възглавници. Управители и собственици на дружеството са Я. Г. и Б. Д. (белгийски гражданин).

Дружеството упражнява своята дейност в собствен цех за изработка на детски матраци, топ матраци, текстилни изделия, калъфи и други части за матраци, спално бельо и текстил, изграден върху собствена земя, находяща се в с. Скутаре, [улица], с прилежащи към него складове и търговска база. На „Дуситекс“ ООД е извършено предходно ревизионно производство, приключило с РА № Р-16001623001861-091-001/08.11.2023г., потвърден в хода на съдебно обжалване с влязло в сила съдебно решение.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са отказали на РЛ приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 878,27лв. за данъчен период м. 03.2024г. по фактури и доставчици, както следва:

-„Ситекс – 81“ ЕООД по фактура № 340/07.03.2024г., с ДО – 9 684,29лв. и ДДС – 1 936,86лв., с предмет на доставка „разработване на ново ядро за детски матрак с ядро от тъфтинг материали“.

-„Индаха“ ООД по фактура № 121/01.03.2024г. с ДО – 19 707,03лв. и ДДС – 3 941,41лв. с предмет на доставка – услуги във връзка с ценообразуване за 2024г. и създаване на нови протоколи.

В отговор на ИПДПОЗЛ от РЛ са представени съпътстващи доставките документи, както следва:

-по отношение на „Ситекс – 81“ ЕООД – договор за извършване на услуга № 50/22.02.2024г., с възложител „Дуситекс“ ООД и изпълнител „Ситекс – 81“ ЕООД, предмет "разработване и внедряване на нова технология за изработване на детски матраци“ и срок на изпълнение 31.03.2024г. и протокол от 02.04.2024г. за приемане на извършената работа, състояща се в изработена и внедрена нова система относно изработването на детски матраци, свързани с новите европейски изисквания и разработено ново ядро за детски матрак – тъфтинг технология, заедно с колегите от „ДКтекс“ ООД без забележки;

-по отношение на „Индаха“ ООД – договор за извършване на услуга № 51/22.02.2024г. с възложител „Дуситекс“ ООД и изпълнител „Индаха“ ЕООД, предмет „изработване на нови цени на артикулите, съобразени с международните тенденции и разработване на нови протоколи за работния процес“ и срок на изпълнение 31.03.2024г. и приемо – предавателен протокол от 02.04.2024г. за приемане на работата без забележки.

От управителя на „Дуситекс“ ООД - Я. Г. са депозирани писмени обяснения, съгласно съдържанието на които новото ядро за детски матраци /тъфтинг технология/ е разработено от трето дружество „ДКтекс“ ООД по поръчка на „Ситекс – 81“ ЕООД, съгласно договор за възлагане № 63/23.02.2024г. и протокол за извършена работа от 29.02.2024г. Няма издадена фактура от „ДКтекс“ ООД към „Ситекс – 81“ ЕООД, като е представен документ на английски език, наименован Product Data Sheet от дата 29.05.2024г. По отношение доставката на услуга от „Индаха“ ООД е пояснено, че било наложително да се извършат промени в ценообразуването на много от артикулите на дружеството – жалбоподател, както и да се създадат нови протоколи на работния процес. Фактическото изпълнение на услугите е извършено от управителя на доставчика Б. А. Й. Д., като в подкрепа на твърденията са представени документ на английски език, наименован Cost price calculation от дата 07.05.2024г. и документ на немски език, наименован Technische Fische от 16.05.2024г.

При извършена проверка в ИС на НАП по отношение посочените преки доставчици органите по приходите са установили, че в „Индаха“ ООД няма назначени лица по трудово правоотношение, а в „Ситекс -81“ ЕООД има назначени лица на длъжности „хигиенист“ и „деловодител“. От извършена справка в ТР при АВ е установено, че Я. Г. е управител на „Ситекс – 81“ ЕООД и на „Дуситекс“ ООД. В последното, управител е и Б. А. Й. Д., който от своя страна е управител и в „Индаха“ ООД, т.е. посочените дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.

При тази фактическа обстановка е формиран извод, че свързаността на получателя и доставчиците на фактурираните услуги позволява да се съставят частни документи в изгода на всички страни. Съставен е документооборот за събития, които фактически не са се състояли. По отношение на договорените дейности не са представени документи, съдържащи конкретни данни какво е извършено и какво е прието, по какъв начин и за какъв период е ставало отчитането. Липсва и информация как е осъществяван контрола на това, което трябва да се изпълни. На основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за ревизираното дружество не е налице правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 878,27лв.

За да потвърди РА, решаващият административен орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип. Посочил е, също така, че управителят на РЛ Я. П. Г. е била едновременно и управител на прекия доставчик „Ситекс - 81“ ЕООД, а Б. А. Й. Д. е едновременно управител на „Дуситекс“ ООД и на „Индаха“ ООД. Това, от своя страна води до извод, че едни и същи лица представляват и изпълнителите, и възложителите по договорите с предмет „услуги“ и обоснованост на констатацията на ревизиращия екип, че от събраните в хода на ревизията доказателства не се доказва реално извършване на услугите по представените договори, а оттам и основанието за издаване на спорните фактури; липсва търговска кореспонденция и, съответно, доказателства за резултатите от възложените дейности; не са представени отчети, освен протоколи с изброените дейности. Този извод се основава на факта, че за да възникне данъчно събитие, следва услугата да е извършена в обема и параметрите, по който е уговорена между страните, т. е. извършената услуга следва да съответства по вид, количество и качество на уговореното между страните, а в случая, доказателства за това не са представени.

В хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателства и е допусната съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебното заседание на 10.09.2025г. е разпитана свидетелката С. Г. Г., дъщеря на Я. Г., управител на жалбоподателя.

От показанията на свид. Г. се установява, че работи в „Дуситекс“ ООД като експерт маркетинг и е наясно със сделките, по които на дружеството не е признат данъчен кредит. По-конкретно за сделката между „Дуситекс“ ООД и „Ситекс – 81“ ЕООД може да каже, че е сключена във връзка със запитване от „голям клиент“ дали е възможно да се изработи мостра на продукт от „по-специфична“ материя, която не се е предлагала на българския пазар и на клиенти на дружеството в западна Европа. Във връзка с това запитване, г-жа Я. Г. е направила проучване дали може да бъде изработена физическа мостра от продукта от дружеството „ДКтекс“ ООД, тъй като се касае за много специфична материя като материал за изработка. Г-жа Г. е по образование текстилен инженер, завършила е висшето си образование в „МЕИ“ – София и може да извърши това проучване. Проучването е извършено не в лично качество, а в качеството на собственик и мениджър на дружеството „Ситекс – 81“ ЕООД. Като мениджър се занимава с цялостното управление на фирмата – извършва административни и оперативни дейности, осъществява контакти с доставчици и клиенти, одобрява разплащания и управлява персонал от 20 човека. Наред с това, предвид професионалната си квалификация, извършва проучвания на нови материи и усвоява производството на нови заготовки за матраци за бебета и деца, които трябва да отговарят на завишени изисквания за качество и безопасност.

По отношение на сделката с доставчика „Индака“ ЕООД, която е собственост на съдружника в „Дуситекс“ ООД г-н Б. Д. може да каже, че му е било възложено да направи проучване на цените на материала за изработване на новия матрак и да изготви ценообразуване на продукта. Според свидетелката, г-н Д. е икономист по образование, завършил е образованието си в Белгия и има опит като дългогодишен мениджър на компании, свързани с производство на текстилни продукти. В дружеството – жалбоподател, освен с извършването на оперативни и административни дейности, отговаря и за реализацията на произвежданите продукти на пазари в З. Е..

В съдебното заседание на 10.09.2025г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. П., без направени възражения от страните по делото. В отговор на поставените задачи, вещото лице е направило експертни изводи, че двете процесни фактури са отразени в счетоводствата на доставчиците и жалбоподателя, като взетите счетоводни операции са посочени на л. 739 гръб. Фактурите са отразени в отчетните регистри по ЗДДС дневник за продажби и справка – декларация на доставчиците, съответно дневник за покупките и справка – декларация на получателя. Данъкът е разчетен с бюджета, като за данъчен период м. 03.2024г. декларираните от доставчиците резултати за периода са ДДС за внасяне и ДДС е внесен ефективно. Вещото лице не е установило издадена фактура от дружеството „ДКтекс“ ЕООД към „Ситекс – 81“ ЕООД, няма отразена такава в отчетните регистри по ЗДДС на двете дружества и в техните счетоводства.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна страна:

Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така като се твърди от ревизираното лице.

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Т. е. във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т.37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това, член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, съответно вида и параметрите на услугата.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, т.е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на приспадане на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Договорите за изработка са нормативно регламентирани в раздел в чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите. По своят характер този вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни. Предмет на облигационното правоотношение е постигането на определен резултат, за изработването на готов продукт, за извършване на някаква дейност, а не прехвърляне на собственост или друго вещно право. Изпълнителят по този договор е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от изпълнителя, но няма пречка, то да бъде определено от възложителя, като работата се изпълнява поначало с материали и средства на изпълнителя, но същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на изпълнителя. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Т.е., за да се установи наличието на процесните доставки на услуги, като позитивно проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

По отношение на процесните фактури, издадени от преките доставчици „Ситекс – 81“ ЕООД и „Индаха“ ООД /свързани лица с жалбоподателя/, настоящият съдебен състав намира че не са налице доказателства за реалността на доставките. Видно от съдържанието на приложените фактури липсва каквато и да е конкретизация на стопанската операция – не е посочен конкретният договор, не е посочено съответното количество, респ., какво точно е извършено, за да бъде издадена съответната фактура, и пр. Констатира се и несъответствие, състоящо се в това, че процесните фактури са издадени преди да бъде приета извършената от изпълнителя работа, което приемане е извършено едва на 02.04.2024г. По отношение на доставката на услуга от прекия доставчик „Ситекс – 81“ ЕООД са изложени твърдения, че същата е изпълнена от подизпълнителя „ДКтекс“ ООД, което дружество е следвало фактически да изготви мострата на новия вид детски матрак, с използване на нов специфичен материал, но тези твърдения не са подкрепени с каквито и да било доказателства. В тази връзка, не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Г. , която е дъщеря на Я. Г., управител на жалбоподателя „Дуситекс“ ООД и на прекия доставчик „Ситекс – 81“ ЕООД, като изхождащи от пряко заинтересовано от изхода на делото лице и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. Констатациите на ревизиращия екип се подкрепят от заключението по ССЕ, което се кредитира като даващо обоснован отговор на поставените задачи, в частта на експертните изводи, че няма издадени фактури между дружествата „ДКтекс“ ООД и „Ситекс – 81“ ЕООД, съответно няма отразени такива фактури в счетоводствата на посочените дружества.

При анализ на съдържанието на съставените от страните по сделката приемо -предавателни протоколи не става ясно, кой точно е извършвал съответните дейности, къде са извършвани, и какво именно е извършено, както и дали е налице използван подизпълнител, който фактически следва да изработи изделието, предмет на проучването, твърдяно като извършено от прекия доставчик „Ситекс – 81“ ЕООД. По отношение на доставката, извършена от втория пряк доставчик „Индаха“ ООД, отново не са представени конкретни доказателства какви именно дейности е извършил управителят на дружеството, свързани с определяне на нови цени на произвежданите от жалбоподателя изделия. Единствените представени доказателства за някакви изпълнени дейности от управителите на дружествата – доставчици, които са съдружници в дружеството жалбоподател, са документи на чужд език, без надлежен превод на български език, съставени през месец май 2024г., т.е. във времево отношение в период, следващ периодите, през които са издадени фактурите и е приета работата, за част от приемането на която следва да се считат и тези документи. Това означава, че фактурите не отговорят на задължителното изискване по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация, като такава информация не може да бъде извлечена и от представените приемо - предавателни протоколи, представени и от трите дружества.

В този смисъл намира приложение разрешението в горецитираното решение на СЕС по дело С-271/12, доколкото са налице непълни фактури, а и при липсата на допълнителни документи във връзка с предмета на процесните доставки от страна на РЛ, тези документи не определят точните параметри на стопанската операция /съответните услуги, извършени от всяко едно от двете дружества, посочени по-горе/.

Каза се, неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Освен това, не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно приспадане.

Предвид всичко изложено дотук, следва да се приеме, че наличието само на фактура не е достатъчно да се определи нито конкретния вид на услугата, нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи конкретно услугата, и от кого точно са извършени конкретните видове дейности.

Не се опровергават и изводите на ревизиращия екип за липсата на кадрови ресурс, както в „Ситекс – 81“ ЕООД, така и в „Индаха“ ООД. Напротив, според писмените обяснения на представляващия „Дуситекс“ ООД и събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показния, всички дейности по доставките са осъществявани само от управителите на двете дружества.

В обобщение по всички обсъдени по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение следва да се посочи, че, макар и документално оформени в счетоводството на РЛ, те не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по от­но­шение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всич­ки случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по на­чина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни до­кументи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка.

При липса на основната предпоставка - реално извършване на доставка на услугата, следва да бъдат приети за ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и отразяването им със счетоводните записвания. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно липса на кадрова обезпеченост на доставчиците на услуги, допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка.

При това положение, след като не е доказана реалността на процесните доставки, правилно и обосновано органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчния кредит по процесните фактури, издадени от „Ситекс – 81“ ЕООД и „Индаха“ ООД.

По изложените аргументи, жалбата се установява неоснователна в своята цялост и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, Съдът намира, че такива се следват на ответната страна. Възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита следва да бъде изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /в приложимата й редакция/ и възлиза на 887,83лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДУСИТЕКС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. “Г“, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Я. Г., против Ревизионен акт № Р-16001624002094-091-001 от 08.11.2024г., издаден от З. В. – началник сектор, възложил ревизията, и Ф. К. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 22 от 21.01.2025г. на директора Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОСОП“/ - [населено място] относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 5 878,27лв.

ОСЪЖДА „ДУСИТЕКС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. “Г“, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Я. Г., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] сумата от 887,83лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.