Присъда по дело №1391/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 7
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Красимира Костова
Дело: 20231000601391
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова

Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
и прокурора ИРИНА АРМЕНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231000601391 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.334, т.2 и т.4 от НПК изцяло Присъда №
904013 от 09.10.2020 г. по НОХД № 183/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, 8 н.с.

и вместо това постановява НОВА ПРИСЪДА, както следва:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. Ю. М. – роден на ******** г. в гр.
Благоевград, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, за това че
на 18.06.2015 г. в гр. Благоевград, в дискотека „The face”, чрез нанасяне на
удари с остър режещ предмет (нож) в областта на лявата гръдна половина, е
направил опит умишлено да умъртви К. Б. Д. с ЕГН ********** от гр.
Благоевград, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.55, ал.1,
т.1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС определя първоначален
1
„строг” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Ю. Ю. М.
наказание шест години лишаване от свобода.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. с чл.81, ал.3 вр.
с чл.80, ал.1, т.4 от НК наказателното производство, водено срещу подсъдимия
Ю. Ю. М. по обвинението за престъпление по чл.131, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от
НК (спрямо Д. И. И.), поради изтичане на предвидената в закона давност.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК определя едно общо
най-тежко наказание на подсъдимия Ю. Ю. М. измежду наложените му по
настоящото дело и по НОХД № 874/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, 5
н.с., а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС определя първоначален
„строг” режим за изтърпяване на общото, най-тежко наказание на подсъдимия
Ю. Ю. М. шест години лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от общото, най-тежко
наказание, времето през което спрямо подсъдимия са били изпълнявани мерки
за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” по всяко от двете
дела.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ю. Ю. М. да
заплати: сумата от 1 333,64 лева, съставляващи направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на ОД на МВР гр. Благоевград; сумата от
557,38 лева – разноски за първоинстанционното производство, по сметка на
Окръжен съд – Благоевград; сумата от 1 481 лева – разноски за предходното
въззивно разглеждане, по сметка на САС; и сумата от 1 476,93 лева – разноски
за настоящото въззивно производство, по сметка на САС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ВКС на Република
България в 15 – дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
по НОХД № 1391/2023 г. на САС, НО, 11 състав
С Присъда № 904013 от 09.10.2020 г. по НОХД № 183/2018 г., Окръжен
съд – Благоевград, НО, 8 състав, е признал
подсъдимия Ю. Ю. М. за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2015 г. в
гр.Благоевград, в дискотека „The face”, по хулигански подбуди, е причинил
леки телесни повреди на повече от едно лице – на две лица, Д. И. И. и К. Б. Д.,
поради което и на основание чл.131, т.4, пр.3 и т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК го
е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и същевременно го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК (спрямо К. Б. Д.).
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс.М.
наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът не се е произнесъл по разноските по делото.
Против присъдата, в частта й относно оправдаването на подсъдимия по
обвинението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, е постъпил протест от прокурор
при Окръжна прокуратура – Благоевград, с оплаквания за неправилност,
изразяваща се в незаконосъобразност. С протеста се оспорва мнението на
първата инстанция за неголяма сила при нанасянето на удара от подсъдимия, в
областта на гръдната кухина на свид.К. Д. и се твърди, че то на почива на
доказателствената съвкупност и противоречи на заключението на изготвената
по делото съдебно-медицинска експертиза на този пострадал, в т.ч. на
дадените устни разяснения от вещото лице, при изслушването му в съдебно
заседание. Отделно, с протеста се твърди необосновано игнориране от съда на
факта за направен от подсъдимия и трети опит за намушкване с нож на К. Д.,
сведения за какъвто се съдържали в показанията на пострадалия. Според
прокурора, за умисъла на дееца следва да се съди от използваното средство, от
насоката и силата на ударите, техния брой, мястото на нараняването,
разстоянието от което сторено посегателството и изобщо от обективното
поведение на извършителя, а не от неговите обяснения. В протеста се развива
тезата, че всички установени действия на подсъдимия (подробно очертани), са
показателни за наличие на пряк умисъл за умъртвяване на К. Д. и за
ненастъпване на желания от дееца съставомерен резултат, по независещи от
волята му причини. В тази връзка, прокурорът претендира за отмяна на
крайния първоинстанционен акт и за постановяване на нова присъда, с която
подс.М. да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.115
вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което да му бъде наложено съответно наказание и
същото да бъде изтърпяно ефективно.
Недоволен от постановената присъда е останал и подс.М., който я е
обжалвал, чрез защитника си адв.Ю. С.. В подадената от процесуалния
представител въззивна жалба и допълнение към нея, присъдата се атакува,
като необоснована и незаконосъобразна. Навеждат се доводи за недоказаност
на авторството изобщо, както и за липса на хулигански подбуди, предвид
1
наличието на личен мотив в отношенията. Досежно доказателствения анализ,
се правят възражения за възприемане на едни гласни доказателства и
отхвърляне на други. Показанията на пострадалите се окачествяват като
противоречиви и предубедени спрямо подсъдимия, предвид предхождаща
случая вражда между лицата. Обръща се внимание, че заключението на
изготвената по делото видео-техническа експертиза по-скоро оневинявало
подсъдимия, поради което то не било в състояние да подкрепи извода на
първоинстанционния съд за авторството. Изтъква се, че никой от свидетелите,
присъствали непосредствено до мястото на сбиването, не е видял нож у М.,
което не отговаряло на възприетото от ОС-Благоевград в противната насока.
Наред с това се заявява недоволство срещу липсата на подробен коментар в
мотивите, на свидетелските показания, установяващи, че К. Д. имал у себе си
нож, като се настоява за внимателна преценка, дали в „мелето”, нараняванията
на Д. не били получени от собствения му нож. По повод деянието по чл.131,
т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което подсъдимият е осъден, защитата твърди
несъставомерност, с оглед отсъствие на квалифициращ признак „хулигански
подбуди”. Излага обстоятелства за съществуването на стара вражда между
свидетелите Д. И. и К. Д. от една страна и подс.М., от друга, както и за
отправянето на безпричинни заплахи в нощта на инцидента спрямо брата на
дееца, които макар и да са били отразени във фактологията, не получили вярна
оценка, а това е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на
Апелативна прокуратура – София заявява, че поддържа протеста, с наведените
в него доводи. Предлага за деянието, предмет на обвинението по чл.131 от НК
спрямо пострадалия Д. И., наказателното производство да се прекрати, поради
изтекла абсолютна давност. По отношение на протестираното оправдаване по
обвинението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, изтъква, че първостепенният
съд не е обърнал необходимото внимание на обстановката, в която са се
намирали лицата. Според прокурора противоречия съществуват в показанията
на свидетелите, близки до подсъдимия и в неговите собствени обяснения и
излага позиция за доказаност на авторството по категоричен начин. Желае да
се отчетат показанията на свидетелите К. Д. и Д. И., вкл. във въззивното
производство и при предявяването на видеозаписите от инцидента, на
полицейските служители и изготвените по делото експертизи. По мнението на
държавния обвинител, изводът на първата инстанция за авторството е
правилен, но досежно доказателствата, обуславящи и правната квалификация
на деянието, окръжният съд е приложил избирателен и фрагментарен подход
при оценката на доказателствата и е било опорочено вътрешното му
убеждение. Предвид превратно доказателствено тълкуване на правно
релевантни факти се е стигнало до назаконосъобразен краен извод.
Акцентира, че приобщените от въззивната инстанция експертни заключения
премахват съмненията, че телесните повреди са нанесени именно от
подсъдимия, с нож и че деецът не е могъл да довърши деянието единствено
поради оказаната активна съпротива на пострадалия Д., която предотвратила
2
по-дълбоко нараняване. Настоява за уважаване на протеста и осъждане на
подсъдимия по обвинението за опит за убийство.
Защитникът на подсъдимия М., адв.С. поддържа въззивната жалба и
моли за пълната отмяна на присъдата. Придържа се към предложението за
прекратяване на наказателното производството спрямо своя подзащитен по
обвинението по чл.131 от НК поради изтекла давност. По отношение на
обвинението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК го оспорва, като недоказано.
Твърди, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е имал у себе си
нож, с който да е причинил инкриминираните увреждания. Отправя критики
към заключенията по изготвените видео-технически експертизи и заявява, че
всички били неправилни и никоя не установявала в ръката си клиентът му да е
държал нож. Изтъква, че нараняванията на пострадалия Д., според устните
разяснения на вещото лице – медик пред въззивната инстанция били
причинени с острие с ширина около сантиметър и половина и допълва, че
единственият предмет, който се виждал на видеозаписите да държи в ръка
подс.М. бил мобилен телефон пред входа на дискотеката. Не било доказано
освен това, деецът изобщо да е влизал в съприкосновение с потърпевшия, при
което да би могъл да му нанесе телесни повреди и че свидетелите Д. и И. на
видеозаписа разпознавали Г. М. – братът на подсъдимия и И. Д., които влезли
в съприкосновение с К. Д. и те извършвали агресивните действия, докато
самият подсъдим се виждал на по-заден план. Цялата случка била
видеозаписана, но нямало нито един кадър, който да показвал, че подсъдимият
нанася удари на свид.Д. или последният да хваща острие на нож, както твърди
в показанията си. По думите на защитата не ставало ясно, защо лицето,
нанесло нараняванията, не могло да убие пострадалия Д., след като по
твърденията на последния го мушкало, когато не можел да му хване ножа.
Това било показателно, че същата вечер никой никого не е искал да убива.
Нямало данни изобщо за съставомерно деяние, а единствено за причинени
леки телесни повреди. Атакува достоверността на показанията на свид.Д. И. с
възражения, че нямало как нараняванията по него да са били причинени от
преминаващия подсъдим и заявява, че този свидетел по всякакъв начин целял
да набеди Ю. М.. Развива доводи за противоречивост и непоследователност на
показанията на свид.И.. Обръща внимание на изисканата във въззивното
производство справка от ОД МВР – Благоевград на подадени жалби от Ю. и Г.
М.и срещу К. Д. и Д. И., които за да избегнели наказателна отговорност
впоследствие подали жалби срещу подсъдимия. Акцентира на
обстоятелството, че след като веднъж са излезли пред дискотеката,
пострадалите са се върнали, за да се саморазправят евентуално с брата на
подсъдимия, след което настъпило и последващото физическо
съприкосновение. Твърди, че подсъдимият вследствие на обаждането от брат
си по телефона, който го уведомил, че пострадалите го заплашват, в т.ч. с
жестове, че ще му режат главата, че му показват нож в дискотеката, хвърлят
чаши, било нормално да вземе мерки и да ги разтърве, както и да изведе брат
си от дискотеката, а и само това се виждало от видеозаписа. Акцентира, че
никой от разпитаните охранители и други лица от дискотеката, не бил видял у
подсъдимия нож и повечето сочели Г. М., като участник в сбиването с
3
пострадалия Д., а пък според показанията на свид.В. Д., свид.И. едва отвън
пред заведението забелязал, че е намушкан. Защитникът се противопоставя на
прокурорската теза за опит за убийство, изхождайки от характера на
причинените наранявания. Окачествява повдигнато обвинение като плод на
предубедено и заинтересовано отношение спрямо подсъдимия от полицията в
Благоевград. Липсата на доказателства илюстрира и с неоткриването на вещи,
относими към случая при претърсването в жилището на Ю. М.. Моли за
оставяне на протеста без уважение, за отмяна на присъдата и за постановяване
на изцяло оправдателна присъда.
Подс.Ю. М. в лична защита се присъединява към пледоарията на
защитника си. Не се признава за виновен и отрича да е имал у себе си нож
същата вечер, както и да е наранявал пострадалите и заявява, че единствената
му цел била да изведе брат си от дискотеката, за да го прибере. Допълва, че
тогава получил заплахи по телефона от свид.Д. И.. В последната си дума, моли
да бъде оправдан.
***
Настоящото ВНОХД 1391/2023 г. на САС е трето по ред въззивно
производство, за проверка на горецитираната присъда, след постановени две
отменителни решения на върховната съдебна инстанция и връщане на делото
за ново разглеждане от САС, с констатации за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С постановената присъда на ОС-Благоевград – предмет на въззивния
контрол, е извършена преквалификация на деянията по обвинението, която
именно се атакува с протеста.
Съобразно внесения обвинителен акт, на подс.Ю. М. е повдигнато
обвинение за две отделни престъпления, а именно за това,че:
-на 18.06.2015 г. в около 02.45 ч. в гр.Благоевград, в дискотека „The
face”, чрез нанасяне на удари с остър режещ предмет (нож) в областта на
дясна ребрена дъга и в областта на лява страна на коремната стена е причинил
лека телесна повреда на Д. И. И. от гр.Благоевград, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната
повреда е извършена по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, т.12 вр.
с чл.130, ал.1 от НК;
-на 18.06.2015 г. в около 02.45 ч. в гр.Благоевград, в дискотека „The
face”, чрез нанасяне на удари с остър режещ предмет (нож) в областта на
лявата гръдна половина е направил опит умишлено да умъртви К. Б. Д. от
гр.Благоевград, като деянието е останало недовършено по независещи от него
причини – престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК.[1]
За престъплението по чл.131, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съобразно нормата
на чл.80, ал.1, т.4 от НК, относителната давност за наказателно преследване за
престъпление с такава наказуемост, е пет години, а по силата на чл.81, ал.3 от
НК, абсолютната давност е седем години и половина, като тя се явява изтекла
на 19.12.2022 г. В съдебно заседание в рамките на настоящото въззивно
производство, съдът е приканил подс.Ю. М. да изрази становище, дали ако за
4
някое от деянията, предмет на обвинението, се установи изтичане на
предвидената в закона давност, желае производството да бъде прекратено или
да продължи. Подсъдимият е направил изрично волеизявление за
прекратяване, в случай на констатиране на давност (за което и да е от
вменените му деяния). В този смисъл пледира и защитника му. Ето защо, САС
намери, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. с чл.81, ал.3
вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НПК и с постановената си по делото нова присъда
прекрати наказателното производство за подсъдимия Ю. М., водено срещу
него по обвинението за престъпление по чл.131, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК
(спрямо Д. И. И.), поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване. С оглед погасяването на наказателната отговорност,
произтичащо от прилагане на нормативните разпоредби за давността, в
настоящия съдебен акт няма да бъдат излагани съображения по това
обвинение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ю. Ю. М. е роден на ******** г. в гр.Благоевград, живущ
в същия град, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
До момента, спрямо подсъдимия са били постановени следните съдебни
актове:
С решение по НАХД № 1238/2012 г. на РС-Благоевград, влязло в сила на
18.10.2013 г., подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по
чл.78а от НК и е получил административно наказание глоба в размер на 1 000
лева за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК – за
причиняване на 04.05.2011 г., в съучастие с Г. М. (негов брат), в дискотека
„The face” в гр.Благоевград, по хулигански подбуди, на леки телесни повреди
на две лица.
С решение по НАХД № 941/2014 г. на РС-Благоевград, влязло в сила на
16.07.2014 г., подсъдимият е бил освободен отново от наказателна отговорност
по чл.78а от НК и е получил административно наказание глоба в размер на
1 000 лева за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК – за
причиняване на 19.08.2012 г., в дискотека „Парти център Джулиани” в
гр.Благоевград, на лека телесна повреда на длъжностно лице, при изпълнение
на службата му.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 347/2015 г.
на ОС-Благоевград, влязло в сила на 14.09.2015 г., подсъдимият е бил осъден
на една година лишаване от свобода, условно – с три години изпитателен срок,
за престъпление по чл.354а от НК – за държане на наркотични вещества в лек
автомобил и жилище (на ул. „Ангел Кънчев” № 26 в гр.Благоевград) на
29.04.2015 г. По това осъждане в свидетелството за съдимост е отбелязана
настъпила реабилитация по право.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 874/2022 г.
на ОС-Благоевград, влязло в сила на 27.10.2022 г., подсъдимият е осъден на
една година и четири месеца лишаване от свобода, условно – с изпитателен
5
срок от три години, за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр.
с ал.2 от НК, а именно за участие в организирана престъпна група в периода от
неустановена дата на месец март 2019 г. до 05.01.2022 г. на територията на
Република България – гр.Благоевград и гр.Дупница, област Кюстендил, като
групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по
чл.354а от НК, и в нея са участвали още лицата Г. Ю. М. (негов брат), Ю. К. М.
(техен баща), П. С. и П. Ж.. От така наложеното наказание, на основание
чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия са
били изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен
арест”.
Подс.Ю. М. и свид.Г. М. (с прозвището „***”, съответно „***” и
„малкия ***”), свид.К. Д. (с прозвището „***”) и свид.Д. И. (с прозвището
„***”), всички от гр.Благоевград, се познавали по между си. Свидетелите К. Д.
и Д. И. били от един квартал и приятели от дълги години, а до
инкриминираната дата свид.Д. И. и подсъдимият поддържали много добри
отношения, събирали се и дори управлявали мотори заедно. Между
свидетелите Г. М. и К. Д. отпреди съществувало напрежение, породено от
словесен конфликт, по повод неправилно паркиране на Д. на местна
бензиностанция, след която случка, разиграла се през 2013 г., при случайните
им срещи в града (основно по заведения), те си разменяли обидни реплики и
жестове. С това подс.Ю. М. бил наясно, поради близостта с брат си. Самият
подсъдим също по-рано имал дребни дразги със свид.К. Д. и то основно
заради своя брат, но до по-сериозни конфликти по между им не се стигало.
Вечерта на 17.06.2015 г. свидетелите К. Д. и Д. И. се срещнали и решили
по-късно да посетят дискотека „The face” в централната част на
гр.Благоевград, където знаели, че ще бъде тяхна позната - свид.В. Д., с
приятелка. Заведението било устроено в голямо подземно помещение (зала) на
сграда, на ул. „Арсений Констанцев”, пред което имало площадка (фоайе) с
тоалетни и обособено място за заплащане на входна такса, а от площадката по
стълби нагоре се отивало към коридор с предверие, водещо към улицата.
Малко след 01.00 ч. вече на 18.06.2015 г., Д. и И. влезли в дискотеката, която
била пълна с посетители. Те седнали в едно от сепаретата, разположено близо
до вратите, където стояла компанията на техни познати – свидетелите И. Ш. и
И. Н.. Свид.Д. И. си поръчал уиски, а свид.К. Д. – безалкохолно питие, понеже
не искал да употребява алкохол същата вечер. По това време в заведението се
намирал и свид.Г. М. с компания - свидетелите М. Г., К. И., Б. Ш., П. П., В. В.
и А. З., които били заели сепаре, през няколко от това на свидетелите Д. И. и
К. Д.. Около час по-късно, Д. и И. седнали на бара при свид.Д. и приятелката
й. Още при преминаване покрай сепарето с компанията на свид.Г. М.,
последният и свид.К. Д. си разменили заплашителни жестове с клатене на
глава и движения с ръка, имитираща обезглавяване. Размяната на заканителни
жестикулации между Г. М. и К. Д. продължила и след като потърпевшият и
приятеля му се установили при момичетата на бара, откъдето позицията им се
падала фронтално срещу групата младежи, включваща свид.Г. М.. В един
момент, свид.Д. И. метнал стъклена чаша по свид.Г. М., но не успял да го
улучи и тя се строшила на пода. Тогава свид.Г. М. се ядосал и телефонирал на
6
брат си, казал му за случилото се и го повикал да дойде в дискотеката.
Подсъдимият, който се намирал в дома си, незабавно се облякъл, повикал
такси и се придвижил към заведението, като наред с това позвънил на свой
приятел – свид.И. Д. да го придружи. Поведението на тримата – Г. М., К. Д. и
Д. И., било забелязано от охранителите в дискотеката К. С., С. К. и А. Д.,
които, за да предотвратят евентуален инцидент, се заели да изведат лицата
навън. Клиентите били изведени до фоайето, а специално свидетелите Д. И. и
К. Д. били помолени да напуснат, за да не се стига до по-сериозен конфликт.
Д. И. и К. Д. се съобразили, излезли и застанали на улицата до входа на обекта,
за да изчакат свид.Д., която почти веднага се присъединила към тях, заедно
със свид.Н. В. – управител на дискотеката и техен познат. Докато четиримата
разговаряли, на входа се появил свид.Г. М., който оправил псувни и обиди към
Д. И. и К. Д., обърнал се и се запътил да се връща надолу към заведението.
Свид.К. Д. от своя страна, гневно също го напсувал и го последвал, а след него
тръгнал и свид.Д. И., но в коридора той решил да не се занимава повече и да
изчака приятеля си отвън, поради което тръгнал да излиза. Тогава на улицата
се появили подс.Ю. М. и свид.И. Д., които на много бърз ход минали покрай
свид.Д., влезли във входа за към обекта и през коридора също се насочили по
стълбите надолу към площадката пред дискотеката. Малко след като същите
се разминали със свид.Д. И. в коридора, той усетил болка отпред по тялото
вдясно, в областта на ребрата, а като се обърнал ги видял и разпознал, ала в
коридора, освен тях се придвижвали и други хора. При излизането си, същият
установил, че е ранен и кърви, поради което двамата със свид.Д. се отправили
към близката таксиметрова стоянка, за да ангажират такси до спешния център
за медицинска помощ в града. Междувременно, стигайки на площадката
(фоайето) пред дискотеката, подсъдимият и свид.И. Д. заварили свидетелите Г.
М. и К. Д. да се карат там в присъствието и на някои от охранителите.
Възприемайки появата им, пострадалият се уплашил и понечил да се отклони
към тоалетната, за да се скрие там, но свид.Г. М. го спрял, хванал го за ризата
и му нанесъл удар с юмрук по главата. Агресивната му реакция моментално
провокирала нападателно скупчване („меле) върху свид.Д.. Освен свид.Г. М.,
върху пострадалия се нахвърлили да го бият още подс.Ю. М. и свид.И. Д..
Потърпевшият правил опити да се отбранява, а охранителите опитвали да ги
разтърват – в началото неуспешно. Замахвайки силно с държан в ръката си
джобен нож, подс.Ю. М. промушил свид.К. Д. в областта на лявата гръдна
половина, след което замахвал пак да го намушка, но пострадалият успявал да
хване острието с лявата си ръка и при захващането то прорязало дланта и
пръстите му. Едновременно с това, свидетелите Г. М. и И. Д. го налагали с
юмруци по тялото, а от ударите пострадалият паднал на земята, където
получил и ритници. Побоят се разиграл за изключително кратко време,
буквално за минути, в интервала между около 02.45 ч. и 03.00 ч., като в крайна
сметка охранителите С. Т., С. К., К. С. и управителят на заведението Н. В.
успели да издърпат нападателите и да преустановят физическия сблъсък.
Подс.Ю. М., брат му и свид.И. Д. били изведени и напуснали дискотеката, а
свид.С. Т. помогнал на свид.К. Д. да се изправи и го придружил до тоалетната
да се измие. Тъй като раната на потърпевшия кървяла, същият съблякъл
7
ризата си и с нея притискал мястото на намушкването. В този вид, той излязъл
на улицата пред заведението и се свързал по телефона с приятеля си свид.Д.
И., от когото разбрал, че се намира в ЦСМП-Благоевград, защото бил наръган
с нож.
Пред дискотеката започнали да се събират и други хора – от персонала
и клиенти, които чули за станалото, като бил подаден и сигнал на тел.112 за
изпращане на линейка за оказване на медицинска помощ на пострадалия. При
изчакването на спешния медицински екип, на свид.Д. му прилошавало и той
на няколко пъти се навеждал напред и приклякал. Линейката го закарала до
същия здравен център, където приятелите се засекли. На двамата били
извършени прегледи, а свид.К. Д. бил преместен в хирургичното отделение на
МБАЛ – Благоевград за хирургическа обработка на раните. Той отказал да
бъде приет и настанен за по-нататъшно лечение в болницата, за което
попълнил необходимите за това документи (л.12, том 3 от д.п.). В спешния
център свид.Д. И. разбрал, че е намушкан даже на две места по тялото. За
случая, в резултат от подадения сигнал до националната система 112,
препратен и към ОДЧ на ОД МВР гр.Благоевград, били уведомени и
полицейските органи в града, като било образувано досъдебно
производство.[2]
През деня на 18.06.2015 г., свид.Г. М., който и по-рано участвал с брат си
в сбиване отново в същата дискотека, за което двамата били наказателно
преследвани и санкционирани по правилата на чл.78а от НК, подал от своя
страна жалба в 01 РУ на МВР – Благоевград, срещу свидетелите К. Д. и Д. И.,
за отправени му закани, която била входирана с № 189900-2887/18.06.2015 г.
(виж справка на л.161 от настоящото ВНОХД).
Подс.Ю. М. се укрил и не можело да бъде намерен от полицейските
служители на никой от адресите, по адресна регистрация (в гр.Благоевград и в
гр.София), нито на 18.06.2015 г., нито в следващите дни. Пак на 18.06.2017 г.,
свид.Е. К. (полицай в сектор ПКП при ОД МВР – Благоевград), комуто било
възложено да издири близки на дееца, провел разговор с майка му и от нея
разбрал, че Ю. М. обитава под наем жилище на ул. „***” № **, ет.*, ап.*,
гр.***, в новопостроена сграда, чийто адрес документално фигурирал и като
ул. „***” № *. Свид.К. посетил адреса и на 18-ти и на 19.06.2015 г., но никой
не отварял вратата при позвъняване. На 19.06.2015 г. след получено
разрешение от съдия, в този апартамент, в присъствието на майката на
подсъдимия – Г. М. (която отключила жилището) и на неговия брат – свид.Г.
М., се провело претърсване, но не били намерени вещи от значение за
разследването (виж протокол на л.106-109, том 1 от д.п.). Наред с това, в
същия апартамент бил проведен и оглед (л.111-115, том 1 от д.п.), при който от
малки тъмно кафяви петна на стена в коридора се иззели натривки (фотоалбум
към протокола за оглед на л.116-117, том 1 от д.п.)[3]. Претърсен бил и
ползваният от свид.Г. М. лек автомобил „Фолксваген Голф”, но и там не били
открити интересуващи делото предмети (виж протокол на л.102-105, том 1 от
д.п.).
Още вечерта на 18.06.2015 г. свидетелите К. Д. и Д. И. били разпитани
от разследващ орган, след което и пред съдия от РС-Благоевград. На
8
19.06.2015 г. свид.Г. М. бил привлечен в качеството на обвиняем (за
причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на свид.К. Д.).
Подс.Ю. М. бил обявен за ОДИ (виж телеграма № 25557/19.06.2015 г.
(л.129, том 3 от д.п.). Около месец по-късно, на 20.07.2015 г. същият се явил
доброволно със защитник и на тази дата бил привлечен в качеството на
обвиняем (за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на
свид.Д. И. и опит за убийство на свид.К. Д.). Ю. М. бил задържан с най-
тежката мярка за неотклонение, впоследствие променена в „домашен арест”, а
после в „гаранция”[4].
~ Според заключението на назначената в досъдебното производство и
изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на в.л.К. А. относно
телесните наранявания на свид.К. Д. (л.121-123 и , том 1 от д.п.), при
подекспертния са установени: кръвонасядане с моравосинкав цвят на долния
клепач на лявото око; кръвонасядане от лявата страна на носната пирамида;
оток и кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата; две рани на лявата
длан, в основата на палеца, разположени една до друга на разстояние 3-5 см., с
дължина по 3 см., с остри ръбове, една от които е била хирургически
обработена с един шев; две рани на първите фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на
лявата ръка, представляващи коси, почти напречни повърхностни порязвания
с дължина по 1 см.; рана в областта на лявата гръдна половина на ниво 3-то
ребро и на 6 см. навън наляво от срединната линия на гръдната кост, също
обработена хирургически с наложени два шева, разположена вертикално с
дължина 3 см. Порезните рани на дланта и пръстите на лявата ръка добре
отговарят да са получени от захващане на острие на нож – т.нар. „защитни
рани”. Броят на същите рани – две на дланта и две на пръстите, отговарят на
двукратно захващане на острието на нож с ръка. Прободно-порезната рана в
прекордиалната област на лявата гръдна половина е разположена в част от
човешкото тяло, в която се намират жизненоважни органи – сърце, големи
магистрални съдове, които излизат и влизат в него, и белия дроб. Ударът от
който е получено нараняването, е нанесен със сравнително голяма сила,
острието е проникнало в дълбочина на меките тъкани, но без проникване в
гръдната кухина. Експертът е отразил мнение, че вероятно захващането на
острието с ръка е предотвратило получаване на по-тежки увреждания,
проникването му на по-голяма дълбочина и неблагоприятен изход.
~ Според заключението по назначената комплексна съдебномедицинска
експертиза на пострадалия К. Д., възложена на вещите лица К. А. и А. К.
(представена по делото впрочем, като отделни експертни становища, но
напълно съответстващи си и допълващи се – л.145-152, том 1 от д.п.),
травматичните увреждания са идентични, като констатираните при първото
експертно изследване. Кръвонасяданията по лицето и главата на Д., се дължат
на удари с или върху твърди тъпи предмети и е възможно да са получени от
удари с юмруци, а порезните рани на пръстите на лявата ръка и лявата длан се
дължат на тангенциално действие на оръжие с режещ ръб. Прободно-
порезното нараняване в лявата гръдна половина се дължи на действие на
предмет с остър връх и един или два режещи ръба. Порезните рани на дланта
и пръстите на лявата ръка добре отговарят да се получени от захващане на
9
острието на нож с ръка, което е могло да бъде или двукратно или еднократно,
но с преместване на острието на ножа при движение на същото веднъж
напред и веднъж назад. Преповторено е, че прободно-порезната рана на лявата
гръдна половина е разположена в част от човешкото тяло, където се намират
жизненоважни органи – сърце, големи магистрални съдове и бял дроб, като
дължината на самата кожна рана е 3 см., а раневият канал е през меките
тъкани, успоредно на гръдната стена, с дълбочина 3 см., като при изправено
положение на тялото, посоката на удара е бил отгоре – надолу. Ударът, довел
до нараняването, е бил нанесен със сравнително голяма сила, като острието е
проникнало в дълбочина на меките тъкани, но без проникване в гръдната
кухина. Вещите лица са изразили становище, че най-вероятно захващането на
острието и посоката на удара , са предотвратили по-тежки последици –
проникване в гръдната кухина на по-голяма дълбочина и настъпване на
неблагоприятен изход. Експертното им гледище е, че ножът, с който е
причинено това конкретно нараняване е имал ширина на острието не по-
голяма от 3 см. Самото прободно-порезно нараняване на меките тъкани на
гърдите, е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
~ Според заключението на първата видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза експертиза на три видео файла от
видеозаписите на охранителните камери на дискотеката, изготвена от в.л.П.
(л.8-54, том 2 от д.п.), тези файлове са годни за изследване, но не и за
експортиране на кадри с цел експертна лицева видео-идентификация, за
установяване на съответни самоличности по лицеви черти и външни белези.
Не е възможно да се увеличи и подобри качеството на изображенията, за
установяване на отличителни белези, респ. за установяване на държани
предмети. Вещото лице, автор на заключението е посочило, че е невъзможно
да се отграничи кой, кога и на кого нанася ударите, посоката им, с какво са
нанесени (в това число с какво оръжие, ако е имало такова) от всички
участници в боя. При допълнителното изследване същият експерт е заключил,
че с оглед лошото качество на записите – ниската разделителна способност на
заснемащото устройство, недостатъчната запълненост на кадъра от
заснемащия обект, неподходящото положение на камерата - поставена високо
над човешкия ръст и лошата осветеност на мястото, видеозаписите са негодни
за лицево видео-идентификационно изследване, но евентуално могат да бъдат
използвани за разпознаване от свидетели.
~ От заключението на видео-техническата експертиза по протокол №
16/ИДИ-157 на вещите лица от НИКК-МВР, Й. и Д. (л.65-72, том 2 от д.п.) се
установява, че записите обхващат интервала от 02.45 ч. до 03.29 ч. на
18.06.2015 г. (според настройката на часа на записващото устройство). Те са
цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск на
записващата видео охранителна система и по тях не са установени следи от
манипулация. Видеозаписите са от три камери, съответно една, насочена към
фоайето пред дискотеката и две, насочени към участъка на тротоара пред
дискотеката. Изображението на две от тях е цветно, а на третата (насочена
към тротоара пред входа на заведението) е черно-бяло, като всички са без звук.
10
Таймкодът е вкопиран в записите и не се прекъсва. Видеозаписите позволяват
извеждане на хронологията на записаните събития (отразена подробно в
изследователската част на експертизата) и нанасянето на удари с ръка и крак
на лицата, участвали в произшествието, докато те са в полезрението на
заснемащата камера и техните действия не са закрити от телата им. Това
заключение също се е произнесло, че записите съдържат изображения, които
не позволяват извличане на отчетливи общи и частни идентификационни
признаци, поради което са негодни за лицева идентификация, но са годни за
разпознаване от очевидци и свидетели. Извлечените изображения на
продълговат предмет, какъвто лицето, условно обозначено в заключението под
№ 2 държи в дясната си ръка, отначало на улицата, а после и в заведението, не
съдържат достатъчно признаци да се определи неговия характер.
~ Заключението на третата видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвено от в.л.М. (л.90-115, том 2 от д.п.), е
преповторило изводите относно липсата на манипулация на файловете с
видео-записите. При прегледа им, се забелязват много хора, влизащи и
излизащи от дискотеката. Във времевия интервал 02:56:33 до 03:07:32 ч.
(според часа на записващото устройство), са заснети група лица от мъжки и
женски пол, които първоначално разговарят пред заведението, след което
влизат, а след тях тичайки влизат още две лица от мъжки пол. Второто от тях е
с качулка на главата и докато влиза в сградата, изважда с дясната си ръка от
десния джоб предмет. Малко след това, във фоайето на заведението група хора
от мъжки пол започват да се бият по между си, а някои лица се опитват да
преустановят боя. След като боят спира, част от тях излизат пред дискотеката
– три от лицата излизат и продължават вдясно на кадъра, после друго лице от
мъжки пол също излиза, придържайки дреха към горната лява част на тялото
си. Вещото лице по аналогични съображения е дало становище, че
видеозаписите не са годни за категорична лицева идентификация, но са годни
за евентуално разпознаване. По мнението на експерта, не може да се отговори
дали лицето, заснето на улицата да вади тъмен предмет от джоба си и да го
държи с дясната си ръка (преди влизането в заведението), е подс.Ю. М., както
и не може да се отговори, дали предметът е нож или мобилен телефон.
Същото лице, първоначално с качулка на главата, след това е заснето да взима
участие в боя, а излизайки от дискотеката, в ръцете му не се забелязва
предмет.
~ От заключението на назначената в досъдебната фаза компютърно-
техническа експертиза на вещото лице Н. Х. (л.65-72, том 2 от д.п.), което
първостепенният съд не приобщил и което бе прието след призоваване и
разпит на експерта в настоящото въззивно производство, се установява
следното:
Видеофайлът от записа на камерата срещу фоайето на дискотеката, не
манипулиран и няма намеса в записаната информация. Специално на кадрите
от 02.58 ч., на които е заснето лице (от участниците в стълкновението – бел. на
съда), държащо в дясната си ръка предмет, е направена обработка и
допълнително подобрение за повишаване на качеството, с редактор на
растерни изображения „Adobe Photoshop CS” и е проведено техническо
11
изследване върху компютърна система, снабдена с виртуална среда и
професионални програми за видеообработка: „Pinnacle Studio 16 Ultimate”,
„Adobe Premiere Pro 7.0”, „Dream Broker Studio” с ядро „Blender VSE Final Cut
Pro 7.0”, „Windows Movie Maker 2012”, „Lightworks pro”. Тестовият компютър,
ползван за изследването е бил снабден със специализиран набор софтуерен
пакет за проверка на кадрово сливане, интерпретация при обработването и
хронология на извършените действия по изработване на видеофайлове,
независимо от техния формат и разширение. При анализа на кадрите, чрез
софтуер за видео съдебен анализ „Medit Forensic Video Analizer v4.0.99.01.12-
b232” е констатирано, че неустановеният предмет, държан в ръката на лицето
е метален. При изследването в режим на съпоставка, софтуерът е „изучавал”
същият предмет във всички заснети кадри на файла.
При разпита в съдебно заседание, вещото лице Х. уточнява, че
специализираният софтуер, ползван за експертизата, прави анализ на
проблясъците и на естеството на самия предмет, като го изучава по такъв
начин, че съпоставя всички кадри и ги анализира в базата си.
~ Заключението на допълнителната видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена от вещите лица Д., М. и А.,
назначена от въззивната инстанция (л.72-89 от настоящото ВНОХД) е с
акцент, проследяване на действията на лицата, заснети на видеозаписите и по-
конкретно участващите във физическия сблъсък. Експертите отново са
потвърдили, че записите не са манипулирани. В изследователската част
същите подробно са представили хронологията на събитието и действията на
отделните лица, обозначени с номера. Отразено е, че в кадър с часово
обозначение 02:58:42 ч., докато лице 1 (Г.М.?) нанася удари по посока на лице
2 (К.Д.?) – напуснало кадъра, в кадър влиза лице 3 (Г.М.?) със свалена качулка
на суитшърта, като държи в дясната си ръка, свита в юмрук, обект с
продълговата форма и неопределен характер, открояващ се на тъмния фон. На
фотос от 02:58:44 ч. е обозначено, че лице 1 (Г.М.?) и лице 3 (Ю.М.?) нанасят
удари по посока на излязлото от кадър лице 2 (К.Д.?). На фотос от 02:58:45 ч.
е обозначено, че лице 1 (Г.М.?) и лице 3 (Ю.М.?) нанасят удари по посока на
частично излязлото от кадър лице 2 (К.Д.?). На фотоси с обозначение 02:58:52
и 02:58:53 ч. е обозначено, че лице 2 (К.Д.?) влиза в кадър, а лице 1 (Г.М.?) се
бори с охранител в стремежа си да притиска с лявата си ръка главата на лице 2
(К.Д.?), след което лице 1 (Г.М.?) нанася удари на лице 2 (К.Д.?) и т.н. Отново
експертите са отбелязали, че категорична лицева идентификация на заснетите
на съответните видеозаписи е невъзможна. При визуално съпоставяне и
анализ на външните анатомични белези на главата и лицето, според тяхната
конфигурация, е установено сходство, само по най-общи идентификационни
признаци (форма на глава, конфигурация и взаимно разположение на лицеви
елементи), което позволява да се направи заключение с най-ниската
степен на вероятност, съгласно категоризацията на ENFSI – Европейска
мрежа на криминалистическите институции, че: лице 1 е възможно/не се
изключва да е Г. М., лице 2 е възможно/не се изключва да е К. Д., лице 3 е
възможно/не се изключва да е Ю. М., а лице 4 (намесващо се в конфликта) е
неидентифицирано. Записите са годни за разпознаване от свидетели и
12
очевидци.
***
Горната фактическа обстановка не се различава съществено от
възприетите от първоинстанционния съд основни фактически положения, по
отношение на извършеното от подс.Ю. М. спрямо свид.К. Д. деяние, а ги
допълва с някои детайли.
За пълното и всестранно установяване на обстоятелствата по делото,
както и с оглед изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителните
решения, настоящият съдебен състав, изслуша обяснения на подсъдимия Ю.
М. и приобщи на основание чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и т.4, пр.2 от НПК
обясненията, му дадени на досъдебното производство в присъствието на
упълномощения му защитник; проведе преразпит на свидетелите К. Д. и Д. И.,
като приобщи чрез прочитане на основане чл.281, ал.1, т.1 от НПК и
показанията на свид.Д. И., дадени пред съдия на досъдебното производство;
проведе преразпит на свид.Х. Й. и съпостави в очна ставка този свидетел със
свид.Д. И.; изслуша и прие заключението на изготвената в досъдебното
производство компютърно-техническа експертиза на в.л. Х. (която не е била
приобщена от първостепенния съд, поради заличаване на експерта от списъка
за призоваване); назначи и прие допълнителна видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза на вещите лица Д., М. и А.; назначи и прие
допълнителна съдебно-медицинска експертиза на свид.Д. И.[5]; предяви,
приложените по делото, като веществени доказателства - видеозаписи от
охранителните камери на дискотеката от инкриминираната дата, на двамата
свидетели Д. И. и К. Д., които дадоха допълнителни показания по тях; изиска
и приобщи като писмени доказателства актуална справка за съдимост на
подсъдимия и справка за подавани жалби от ОД МВР – Благоевград.
Изложените в настоящите мотиви фактически положения, САС счита за
безспорно и категорично установени:
-от гласните доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимия;
изцяло от показанията на свидетелите В. К. (Д.), Н. В., С. Т., С. К., К. С., И.
Ш., И. Н., Г. М., И. И. и Е. К.; отчасти от показанията на свидетелите К. Д., Д.
И., Г. М., М. Г., Б. Ш., П. П., В. В., К. И., А. З., И. Д., Т. А. и С. М.;
-от писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за
претърсване и за оглед, ведно с фотоалбум (том 1 от д.п.), медицински
документи, изготвени относно транспортирането до спешния център на
МБАЛ - Благоевград АД и проведените манипулации на свид.К. Д. (л.12, 13,
14а, 17-19, том 3 от д.п.); писмо от „М-тел” от 02.11.2015 г., за това че
телефонен номер +********** е бил собственост на „Д. 87” ЕООД (л.41, том 3
от д.п.); справка от ТР относно „Д. 87” ЕООД, от която е видно, че
дружеството е с едноличен собственик, управител и представляващ свид.И. Д.
И. (л.48, том 3 от д.п.), т.е. бащата на свид.Д. И.; писмо от „Теленор” от
11.12.2015 г., ведно с подробна справка за телефонната комуникация на
телефонния номер, водещ се на името на свид.К. Д., с фигуриращо в справката
набиране от телефонния номер на свид.К. Д. в 03:01:06 ч. на телефонен номер
+**********, т.е. ползваният от свид.Д. И. и проведен разговор с
13
продължителност 26 секунди (л.53-64, том 3 от д.п.); справка за съдимост на
подсъдимия (л.106-107, том 3 от д.п.), справка от АИС-БДС за подсъдимия
(л.119-120, том 3 от д.п.), протокол за доброволно предаване на компакт диск
от лицето Р. С. – *** на видеонаблюдението на дискотеката, съдържащ
видеозаписите от 18.06.2015 г. (л.87, том 4 от д.п.), трудов договор от
18.07.2015 г. на подсъдимия и удостоверение за раждане на М. Ю. М., дъщеря
на подсъдимия (л.308 и л.309 от НОХД № 183/2018 г. на ОС-Благоевград);
актуална справка за съдимост и писмо-справка от 20.02.2025 г. от ОД МВР –
Благоевград (приложени по настоящото ВНОХД);
-от експертните заключения, упоменати по-горе;
-от приобщените, като веществени доказателства, чрез доброволно
предаване видеозаписи.
Преждеотразените в изложението експертни заключения, въззивният съд
кредитира, като ги намира за компетентно изготвени, с необходимите
професионални познания и опит в съответните области, отговорили в пълнота,
ясно и достатъчно обосновано на поставените въпроси.
Възраженията на защитата, които се правят общо и неконкретизирано,
че видео-техническите експертизи, били неправилни, САС отхвърля. При
второто въззивно разглеждане на делото, действително е имало разминавания
и обърквания в назначено тогава подобно изследване, но то въобще не
подлежи на обсъждане, тъй като не е доказателствен източник, инкорпориран
в сегашната въззивна процедура. При разпита на вещите лица по
допълнителната ВТЛИЕ в съдебно заседание на настоящата инстанция, се
установи само една и то незначителна неточност – за оприличаване на заснето
лице, във фоайето на заведението, преди да започне физическият конфликт, на
свид.К. Д. (стр.4 от заключението), за който при предявяването, свидетелите К.
Д. и Д. И. дадоха показания, че разпознават управителя на дискотеката К.
(свид.Н. В.). Самите вещи лица, в чието присъствие бе осъществено
предявяването на визеозаписите на свид.К. Д., заявиха, че е възможно лицето,
на конкретните кадри да е различно, понеже по изяснените в заключението
причини, идентификацията е дадена съвсем условно (с най-ниската степен на
вероятност), по най-общи признаци, като в случая оприличеното на свид.К. Д.
лице, е било със сходен на него ръст, сходно телосложение и сходно
подстригване. Това не се отразява на същностната оценка върху експертните
изводи за важните за конкретния казус кадри, при които няма никакви
несъответствия и относителната идентификация, направена от експертите бе
потвърдена изцяло от показанията на свидетелите К. Д. и Д. И., като не бе
оспорена и от подсъдимия.
Протоколите за претърсване и за оглед, отговарят на нормативния
стандарт, като за извършване на процесуално-следствените действия,
съдържащи принудителен елемент, е била получена и изискуемата съдийска
санкция. Останалите документи по делото, приети като писмени
доказателства, се ценят според съдържанието им.
За разлика от първостепенния съд, въззивният кредитира показанията на
свид.С. М., единствено в частта им, относно обстоятелството, че е полицейски
14
служител и че му е било възложено да извърши обстоен преглед и описание на
съдържанието на видеозаписите от охранителните камерите на дискотеката от
инкриминираната дата. Въззивната инстанция обаче, елиминира от
доказателствената съвкупност, показанията на същия свидетел,
възпроизвеждащи това описание. Следва да се има предвид, че възложената
на свидетеля задача, докато делото се е намирало в досъдебна фаза, е била по-
скоро с оперативна нужда и показанията му са имали значение за досъдебното
производство, доколкото още не имало изготвено видео-техническо експертно
изследване върху записите. На практика, изявленията на свидетеля
съставляват производен източник на информация, пресъздаващ съдържанието
не прекия, който, освен че е описан от лица със специални знания и след
преглед със специализирана апаратура (в няколко експертизи), е и достъпен, и
прегледан в съдебно заседание от съда и страните, поради което съдържанието
му, не следва да бъде подменяно със свидетелски впечатления.
Показанията на свидетелите Т. А. и С. М. (приятели на братята М.и),
САС ползва само в частта им, установяваща факта на случила се словесна
разправия на бензиностанция в гр.Благоевград, с участието на свид.К. Д.,
защото за такова събитие, изявленията им се потвърждават и от други гласни
доказателства, в т.ч. показанията на пострадалия. В останалата им част,
съобщеното от тези свидетелите е без връзка с предмета на доказване, още
повече, че е поднесено силно субективно и прекомерно тенденциозно, за
представяне на потърпевшия в негативна светлина.
По отношение показанията на свидетелите В. К. (Д.), Н. В., С. Т., С. К.,
К. С., И. Ш. и И. Н., становището на въззивната инстанция за кредитирането
им, не се различава от това на първата. Показанията им са поднесени в
зависимост от собствените им възприятия и възможности за възпроизводство
на спомените, като не съдържат значими отлики по между си и с останалия
достоверен доказателснтвен материал. Наложилото се при разпитите им пред
окръжния съд, задействане на процедурите за прочитане по чл.281, ал.4 вр. с
ал.1 от НПК, се е дължало на изминалото време, а не на недобросъвестност,
като след прочитането, лицата изцяло са потвърдили първоначалните си
свидетелски позиции, с което сами са коригирали допуснатите разминавания и
липси в спомените. Доколко свидетелите охранители и управителят на обекта,
включили се да разтървават лицата при побоя, са имали възможност да
наблюдават и са наблюдавали действията на подсъдимия по замахването с нож
към тялото на пострадалия, и доколко премълчават тези действия (най-
малкото за избягване на конфронтация), е въпрос без еднозначен отговор,
поради голямата динамика на инцидента и позицията на всеки от замесените в
стълкновението. Ето защо, показанията им не се треатират за неверни, но не се
считат и за ползващи защитната теза, защото тя се основава на други
твърдения, които тези показания не подкрепят.
Показанията на свидетелите Г. М., И. И. и Е. К., касаят странични факти,
но свързани с главния факт. Въззивният съд, на свой ред също им се доверява,
намирайки ги за обективни, логични и в унисон с останалата достоверна
доказателствена маса.
Показанията на свид.Х. Й., САС разглежда като добросъвестни и
15
автентични, но следва да се има предвид, че те не са източник на преки
възприятия, а на производна – преразказана информация (за това, какво е
разбрал по случая от свид.Д. И. след инкриминираното събитие). Показанията
на свид.Й. – и пред окръжния съд, и прочетените на основание чл.281, ал.4 вр.
с ал.1 от НПК (потвърдени от свидетеля), и при преразпита му във въззивното
производство, и при провеждането на очната ставка със свид.Д. И., се
отличават с добронамереност, последователност и конкретика, поради което
САС е на мнение, че те обективно поднасят станалите известни на свидетеля
факти. Съвсем коректно обаче, същият е дал да се разбере, че препредава това,
което е узнал от свид.Д. И., но не гарантира дали казаното му е било истинно.
Не се споделят съображенията на окръжния съд за доверяване изцяло на
показанията на свидетелите М. Г., Б. Ш., П. П., В. В., К. И. и А. З.. Изброените
свидетели, намирали се в компанията на свид.Г. М. през процесната нощ,
които по думите им, си тръгнали по различно време, изнасят еднопосочни и
необорени сведения само за неутралните факти и за обстоятелството, че е
имало заканителни жестикулирания от страна на свид.К. Д. спрямо Г. М.. По
въпросите, дали жестикулациите са били взаимни, дали свид.Г. М. също е бил
изведен от охраната, дали са видели някакъв нож, какъв, у кого и в какво
състояние, показанията им издават очевидно зле напасвана свидетелска
трактовка, защото са противоречиви, несигурни и неубедителни. Всички те, с
изключение на свид.Г., представят предхождащите инцидента събития в
дискотеката, като едва ли не, изцяло провокирани от свидетелите К. Д. и Д. И.,
а поведението на свид.Г. М., като кротко и примерно, но в тази им част,
показанията им, освен че противоречат на показанията на свидетелите К. Д. и
Д. И., не съответстват и на показанията на охранителите – свидетелите Т., К. и
С.. Самият свидетел М. Г. в показанията си потвърждава, че и братът на
подсъдимия е отправял към визуалните си опоненти заканителни жестове. По
темата за наличието на нож, свид.Г. при разпита си пред окръжния съд,
отначало е твърдял, че нож в ръка държал *** (т.е. свид.К. Д.), но после
уточнява, че *** седял и си гледал в сепарето, а след прочитане на показанията
му от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1 от НПК, в
които не се е споменавало нищо за нож, нито за отправяни заканителни
жестове, е заявил, че за наличието на нож у пострадалия, всъщност бил
разбрал от приятелите си. Сходна е ситуацията и при свид.Ш., който в
прочетените показания от досъдебното производство е споменал за видян у К.
сгънат джобен нож, с който последният жестикулирал, докато на съдебното
следствие вече е лансирал, как много пъти видял К. да минава покрай тях с
разгънатия нож, та и дори го показвал на бара. Свид.П. П. уж също бил видял
нож, но в показанията си не е успял да уточни у кой от двамата свидетели се
намирал (в смисъл Д. И. или К. Д.) и не знаел как изглеждал ножът,
изразявайки се така: „нека бъде малък нож”. Според свидетелите В., З. и К.
И., ножът бил малък сгъваем, като първият от тях твърди, че К. го държал
докато минавал покрай тях и като правил жестове за обезглавяване, вторият не
съобщава К. да е правил нещо с ножа, а К. И. сочи, че К. си слагал ножа на
гърлото. Показанията на всички тези свидетели не отговарят на показанията
на свид.Г. М., който описвайки събитията в дискотеката, преди да бъде
16
изведен, съобщава, че не К., а М. (т.е. свид.Д. И.) имал джобен нож, с който му
се заканвал с жестове, че ще му реже главата. И пояснява, че тъкмо защото
това били жестове от човек, с който брат му си пиел бирата преди два дни (т.е.
приятел на подсъсимия), звъннал на брат си, да му каже да дойде и да си види
приятелите какво правят.
Показанията на свидетелите К. Д. и Д. И. (дадени пред инстанциите по
същество и приобщените чрез прочитане), независимо от тяхната
заинтересованост, като пострадали в дискотеката, в преобладаващата им част,
въззивният съд намира за отговарящи на истината и ги кредитира. Не се
възприемат само твърденията на свид.К. Д., че въобще не е имал у себе си нож
същата вечер, защо по принцип никога на носел нож, тъй като стоят встрани
от останалите доказателства. Като се имат предвид прочетените показания на
свид.Ш. от досъдебната фаза (дадени непосредствено след случая), че е видял
у К. Д. малък нож сгъваем (в сгънато положение) и показанията на свид.Х. Й.,
препредаващи разказа на Д. И., че пострадалият е имал такъв нож, който Д. му
взел още в дискотеката, за да не стане проблем, и въззивният съд приема, че
такава вещ се е намирала известно време у потърпевшия. Въз основа на тези
данни обаче, са надградени други лъжливи твърдения (в обясненията на
подсъдимия, показанията на неговия брат и приближени на тях свидетели), за
да бъде изопачена ситуацията, с цел прехвърляне на отговорността от дееца
към самия потърпевш. Показанията на свид.Д. И., въззивният съд не
кредитира само относно отричането да е хвърлял чаша по посока на сепарето
на свид.Г. М. и прочетените му показания от досъдебното производство пред
съдия, че малко след като усетил нараняването си, се обърнал и видял
подсъдимия, който държал нож. От показанията на предната група свидетели
може да се изведе, че хвърлянето на чашата е допринесло охранителите да се
намесят, поради което съдът преценява твърденията на Д. И. за себезащитни.
За другото обстоятелство, свидетелят чистосърдечно е признал и пред
първостепенния и пред въззивния съд, че всъщност не е видял, кой му е
причинил нараняванията (второто, за което разбрал едва в здравното
заведение), нито е видял нож у подсъдимия при обръщането си.
За другите основни и релевантни за делото факти, показанията на
свидетелите К. Д. и Д. И. са еднопосочни при всичките им разпити, взаимно се
допълват и са логични. Специално показанията на потърпевшия К. Д. намират
опора в заключенията на видео-техническите експертизи, на компютърно-
техническата експертиза, на съдебно-медицинските експертизи за
причинените му увреждания и механизма на получаването им, на
съдържанието на видеозаписите и на писмените доказателства. Ето защо, се
отхвърлят защитните възражения в насока неглижиране на тези показания.
В пълен противовес относно спорните за делото факти и преди всичко
за авторството, са обясненията на подс.Ю. М., както и привидно
подкрепящите ги показания на свидетелите Г. М. и И. Д., които ще бъдат
разгледани заедно и в съпоставителен план. Те заслужават доверие в частта им
за родствената връзка на първите двама, за приятелските отношения на И. Д. с
подсъдимия, за посещението на свид.Г. М. в дискотеката и обаждането до брат
му, довело до появата на дееца там, придружаван от свид.И. Д.. Кредитират се
17
още обясненията на подсъдимия, къде е живеел към онзи момент, че се е
познавал със свидетелите Д. И. и К. Д., и че със свид.Д. И. до тогава бил в
много добри отношения.
В останалата им част, като пряко участвали в побоя лица, имащи
интерес от изместване на фокуса на собствените си действия върху другиго,
подс.Ю. М., свид.Г. М. и свид.И. Д., лансират версии, които са алогични,
неиздържани, противоречащи си и в разрез с правдивата доказателствена
съвкупност.
Категорично се отхвърлят обясненията на подсъдимия (дадени при
разпита му от досъдебната фаза, потвърдени и пред въззивната инстанция), че
като му се обадил брат му, той се притеснил много, щото знаел, че М. и К.
носели ножове и знаел за „много” случаи, при които заплашвали хора с
ножове, че с брат си били получавали заплахи от К. по Фейсбук, да ги трепе и
да ги коли, че пак в тази дискотека К. бил вадил нож на брат му и братовчед
му, че имало случай, в който К. пребил братовчед му, че веднъж дори докато
подсъдимият случайно управлявал мотора си и се срещнал на едно
кръстовище с К., последният излязъл от колата си и тръгнал към него с нож,
но той избягал. Отхвърлят се и твърденията на подсъдимия, че от телефона на
свид.Д. И., пострадалият К. Д. му позвънил на другия ден и му заявил, че ще
го „нареди” и ще го „вкара в затвора”, а брат му ще „заколи”, сипейки и други
закани, както и че разговорът бил чут от свид.Г. М. и друг техен роднина – М.
К. М.. Всички тези твърдения са напълно голословни и очевидно обслужващи
защитната стратегия, насочена към максимално компрометиране на
потърпевшия, а респ. и на изнесените от последния уличаващи подсъдимия
сведения, към представяне на подсъдимия в светлината на жертва, а
действията му в дискотеката на инкриминираната дата - за оправдани. Те
обаче, не срещат релация в никой друг надежден доказателствен източник и са
алогични. Не става ясно, защо след като подс.Ю. М. през деня на 18.06.2015 г.
е бил заплашван от свид.К. Д. (чрез обаждане от телефона на свид.Д. И.), не
той е подал жалба същия ден в полицията за това, а както е видно от
писмената справка, изискана от настоящия съдебен състав, жалба е била
подадена от свид.Г. М. (и то очевидно касаеща случката в дискотеката), като
друга жалба тогава не е била подавана. Чак на 27.10.2015 г. (т.е. четири месеца
след инцидента) е била регистрирана в 01 РУ – Благоевград жалба от подс.Ю.
М. с твърдения за заплахи по телефона, при това от Д. И., а не от пострадалия
К. Д.. Обясненията на подсъдимия са в тотален разрез с показанията на
свидетелите Д. И. и К. Д., като от сведенията, изложени от пострадалия става
ясно, че преди инцидента е имал спречквания (без физически контакт) със
свид.Г. М., докато с подсъдимия отношенията му са били сравнително по-
нормални и че след побоя, не той е търсил някой от братята, а техният баща го
е потърсил и говорил с него, в опит да го накара да измени дадените си вече
показания по делото (сходни показания дава и свид.Д. И. за опит от страна на
бащата на братята М.и да повлияе на свидетелската му теза). За лансираното
уж заплашително позвъняване през деня на 18.06.2015 г., подс.Ю. М. пред
въззивния съд казва, че Д. му звъннал да го заплашва, а не К. и че записаното в
протокола за разпит от досъдебното производство било „правописна грешка”,
18
тъй като К. категорично не му се е обаждал.
В обясненията си пред въззивния съд, подс.Ю. М. представя
видоизменена версия за позвъняванията от брат си в нощта на инцидента,
като сочи две позвънявания, първото от които е било по време, когато
свидетелите К. Д. и Д. И. още не са били в дискотеката (12.30 – 01.00 ч.), а пък
Г.М. му бил казал, че са там, а второто към 03.00 ч., когато реално инцидентът
вече е бил приключен. Няма как да се повярва и на драматичните твърдения
на дееца, впрочем застъпени и в показанията на свид.И. Д., че Г.М. плачел
направо по телефона и че много разтревожен му казал, как с жестове и с нож в
ръката К. демонстрирал, че ще му отреже главата, защото те тотално се
разминават с показанията на свид.Г. М., за това какво е съобщил на
подсъдимия при единственото си обаждане, което при това не е включвало
искане да отива да го прибира. Не се кредитират и обясненията на
подсъдимия, че във времето назад и двамата свидетели – К. Д. и Д. И.
постоянно се заяждали с брат му, което отново противоречи остро на
показанията на свид.Г. М.. От тях се установява, че Г.М. е имал спречквания
само с К. Д., а с Д. И. по-рано никога, като Д. даже бил в приятелски
отношения с неговия брат, с който си пиел бирата няколко дни преди случката.
Не се кредитират още и твърденията на подс.Ю. М., свид.Г. М. и свид.И.
Д., че непосредствено преди физическото стълкновение, забелязали
пострадалия да носи нож и да се заканва на Г. М. с лишаване от живот. По
думите на подсъдимия, като наближавали двамата с И. Д. към входа на
дискотеката, чул свид.К. Д. да вика: „Е сега ще ти еба майката на тебе! Ще те
заколя!” и че видял в ръката му нож, като не можал да разбере към кого са
отправени репликите, но помислил, че се заканва на брат му. В сходен смисъл
са и показанията на свид.И. Д.. Тези твърдения са неверни и се опровергават
от показанията на пострадалия, от показанията на свидетелите Д. И., В. Д. и Н.
В., както и от съдържанието на видеозаписите, приложени като веществено
доказателство, прегледани надлежно във въззивното производство, пред
страните. От показанията на свид.К. Д. става ясно, че действително докато той
и приятелят му Д. И. на тръгване от заведението, са стояли на улицата и са
разговаряли със свидетелите В. Д. и Н. В., на входа на дискотеката се е появил
свид.Г. М., че последният е продължил да сипе псувни и обиди, обърнал се и
влязъл навътре, което провокирало потърпевшия да го последва (а след него
тръгнал и Д. И.), но нито е вадил нож, какъвто у себе си тогава не е имал, нито
се е заканвал да го убива. За наличие на нож у свид.К. Д. и запътване навътре
към дискотеката с държан от него нож, данни не се срещат и в показанията на
присъствалите на мястото свидетели Д. И., Д. и В.. От видеозаписа пред входа
на обекта се установява, че свид.К. Д. се връща навътре към заведението
(следван от свид.Д. И.), но реално не се засича с почти тичащите по улицата в
посока към входа Ю. М. (облечен със суитшърт с качулка на главата) и И. Д., а
от записа от фоайето на дискотеката – за времето веднага след това, не се
вижда К. Д. да държи в ръка каквото и да е. Не се кредитират и твърденията
на подсъдимия, че като слязъл пред самата зала на дискотеката (фойето) видял
К. и М. (т.е. свидетелите К. Д. и Д. И.) да се бият с брат му, а охраната да се
опитва да ги разтървава, защото отново са неверни. Те влизат в пряко
19
противоречие с показанията на свидетелите Д. И., К. Д., присъствалите там
свидетели-охранители, видеозаписа от случката във фоайето, а индиректно
противоречат и на показанията на свид.Д., от които съвкупно се установява, че
свид.Д. И. изобщо не се е връщал нататък и че не е участвал във физическото
стълкновение, а още от коридора е тръгнал отново да излиза навън и тогава
усетил, че е намушкан, като после се отправил, придружаван от свид.Д. да
търси медицинска помощ. От показанията на свид.К. Д., от видеозаписа,
отразяващ събитието във фоайето и даденото описание от вещите лица в
последната видео-техническа експертиза, на действията на замесените в боя –
видеозаснети лица, става достатъчно ясно, че подс.Ю. М., не просто се е
намесил да разтърве някакви биещи се, както заявява в обясненията си (и в
досъдебното производство и пред инстанциите по същество), а активно е
участвал в побоя над пострадалия. Категорично недостоверни са и
обясненията на дееца, застъпвани при всичките му разпити, че нямал у себе си
нож. На тези обяснения и тяхното преповтаряне в показанията на свидетелите
Г. М. и И. Д., е изградена и самата защитна линия, очертана в жалбата и в
пледоариите, като възражения за недоказано авторство, развити от
процесуалния представител на подсъдимия, които се отхвърлят. От
показанията на свид.К. Д. се установява, че тъкмо с нож подс.Ю. М. го е
наранил във фоайето пред дискотеката в областта на гърдите, а след първия
удар се е опитвал отново да го намушка, но не е могъл, заради задържането на
острието на ножа от пострадалия с ръка, като в този аспект свидетелската му
теза намира потвърждение в заключенията на съдебномедицинските
експертизи, във веществените доказателства – видеозаписи, в заключенията на
видео-техническите експертизи, установяващи, че едно от лицата, участващи
в сбиването държи в дясната си ръка предмет, с който замахва (разпознато от
свидетелите Д. И. и К. Д., при предявяване на видеозаписите във въззивното
производство, като Ю. М. – и без оспорване от страна на самия подсъдим, че
това е той), както и в заключението на компютърно-техническата експертиза,
сочещо, че държаният предмет е бил метален. В този смисъл, авторството се
основава на преки доказателства – убедителните и последователни показания
на пострадалия, на видеозаписа за побоя, плюс специални знания, поради
което защитната теза за недоказаност, въззивният съд намира за
несъстоятелна.
В твърденията си за носен нож от потърпевшия, с който уж го последвал
обратно към дискотеката, свид.Г. М. дотолкова се увлича в изнасянето на
неистини, че изпада в конфронтация не само със субективно неповлияните
доказателствени източници – видеозаписите, но и с показанията на
свидетелите охранители и даже с показанията на свидетелите от компанията
си, които са претендирали да са видели джобен нож уж в разгънато положение
у К.. Според показанията на свид.Г. М., след като персоналът на дискотеката
накарал свидетелите К. Д. и Д. И. да напуснат, той ги бил последвал навън,
щото се бил притеснил за брат си и отишъл да го посреща, но на входа К.
извадил нож от калъфа (конкретизира по-нататък „голям нож”) и му казал „ей
сега ще ти еба майката”, подгонил го и за малко да го наръга. Както се
изтъкна, никое от тези обстоятелства няма адекватна доказателствена опора.
20
Свид.Б. Ш., в показанията си пред окръжния съд, е направил опит привидно
да придаде достоверност на показанията на свид.Г. М. – негов приятел, по
същата тема, но постига обратен ефект, защото съобщава, че и той се качил
нагоре с Г.М. и тогава от охраната държали К., който успял да се освободи, да
се „подмушне” под управителя на заведението и да тръгне след Г.М. с нож в
ръка. Излизането на свид.К. Д. на улицата и последващото му влизане към
предверието на дискотеката е видеозаснето, като на видеозаписите е
онагледено, че той стои отвън и разговаря, че никой не го държи и под никой
не се „подмушва”, а внезапно се обръща и се насочва към входа. От
показанията на свидетелите охранители също се извежда, че никой от тях не е
придружавал К. Д. до входа към улицата, а още по-малко да го държи.
Следователно и версиите за гоненето на свид.Г.М. от пострадалия с нож, са
без връзка с реалността.
В заключение на доказателствения анализ, следва да се подчертае, че
отсъстват всякакви обективни данни, разследването да е било водено
тенденциозно срещу подсъдимия, с набедяване в нещо, което не е извършил,
какъвто е контекстът на защитните доводи. Несъстоятелно е и възражението,
че пострадалите били подали жалби в отговор на жалбата на свид.Г. М. срещу
тях. В кориците на делото, жалба за инцидента от страна на К. Д. и Д. И. не се
открива, но дори и да е имало такава, компетентните органи са били
уведомени за станалото веднага, вследствие на сигнала за инцидента на тел.
112 и изпратеното за него съобщение в ОДЧ на полицията.
***
При така възприетата от настоящия въззивен състав фактическа
обстановка, крайното правно виждане на окръжния съд, за неосъществено от
подсъдимия престъпление по съответната правна квалификация – предмет на
обвинението – чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, а вместо това за причиняване на
лека телесна повреда по хулигански подбуди на свид.К. Д., е
незаконосъобразно.
То реално не се съобразява с доказателствата, а почива на произволни
хипотези. По мнението на окръжния съд не било доказано обвинителното
твърдение за нанасяне, на увреждащия пострадалия удар, от подсъдимия с
голяма сила, че ножът не бил намерен, а от показанията на свид.К. Д. можело
да се съди, че се касае за малко джобно ножче (с дължина на острието 7-8 см.),
който размер съответствал на порезните наранявания по пръстите и дланта на
свидетеля. Така първата инстанция е приела, че нож с подобни размери, при
захващането му с длан с ширина около 12-13 см. не би могъл да причини
сериозно нараняване в областта на гърдите и нямало основание да се счита, че
подсъдимият искал да умъртви свид.Д..
С тези аргументи, настоящият съдебен състав не се съгласява, защото те
всъщност пренебрегват и показанията на пострадалия, които уж първата
инстанция е кредитирала, и експертните заключения, и устните разяснения на
вещите лица-медици при разпитите им.
Първо, изобщо не може да се поддържа с абсолютизъм, че при
нанасянето на удара, засегнал тялото на пострадалия, последният е успял да
21
хване ножа и то да го хване по начин, че напълно да блокира възможността за
сериозно проникване на острието. Това, което се установява със сигурност от
неговите показания е, че е имало замахвания с оръжието, които е успял да
спре със захващане на острието с ръка, но не е сигурен за детайлите и не може
да направи категорични отграничения, което е и нормално, предвид силно
стресовата ситуацията, в която се е намирал, удрян от различни лица и страни.
Второ – изцяло с характер на догадки, са постановките на окръжния съд
за големината на оръжието, а съответно и за дължината на острието му,
изведени от проникването в дълбочина в тъканите плюс приблизителната
ширина на човешка длан, които не държат сметка, че и захващане с длан в
началото на острието може да не допусне по-дълбоко проникване. А дали
острието е било захванато по цялата си дължина или частично, няма как да се
съди само от дължината на нараняванията на дланта, защото те зависят от
линията и площта на притискане.
Второ – какви действия е осъществил пострадалият, с които да се
защити, не се отразява на престъпните намерения на дееца. А за тях е
безспорно доказано, че са неглижирали телесната неприкосновеност до степен
включваща и смъртен резултат. Доказано е, посредством медицинските
експертни становища и устните разяснения на вещите лица, че увреждащият
удар е бил нанесен с голяма сила и в жизненоважна област – на гърдите
отляво, където са разположени сърце, бял дроб и големи кръвоносни съдове и
където и най-малкото отклонение е можело да бъде фатално. Касае се за
хладно оръжие, което по естеството си има поразяващо действие над
човешките органи и тъкани. Касае се още за престъпна упоритост, ясно
демонстрираща намерението, тъй като и след попадането на ножа в тялото на
свидетеля, подсъдимият е продължавал да прави активни движения в опит да
го намушка, като агресията му е била преустановена от намесата на
охранителите, а опитите са останали безуспешни не само от тази намеса, но и
от съпротивата на жертвата, която е успявала да хваща ножа. От
видеозаписите и експертните им изследвания (в онагледителните им части), се
установява и неголямото разстояние, на което са били един от друг
подсъдимият и пострадалият, при замахването на дееца към тялото на К. Д..
За никакви законовооправдани действия на подсъдимия в случая не
може да се говори, понеже по делото е категорично доказано, че версията как
уж К. гонил брат му с нож, не отговаря на истината, а когато деецът е видял
пострадалия и брат си на площадката, пред залата на дискотеката, те са се
карали и около тях е имало охранители. По никакъв начин свид.Г. М. не е бил
пряко и непосредствено застрашен, дори обратно - свид.К. Д., при появата на
подсъдимия и придружителя му, дори се опитал да се скрие в тоалетната, като
нанесеният му побой е бил очевиден израз на предприета саморазправа
спрямо него.
Вещото лице А. при разпита си е разяснил, че свид.К. Д. е с тънки
гръдни стени, със слаба обща охраненост, поради което и проникване на
острие на 3 см. дълбочина (примерно) е била достатъчна, в зависимост от
местоположението, да достигне и да увреди жизненоважните органи.
22
Всъщност именно престъпното намерение, е това което отличава
телесното увреждане (в случая покриващо медико-биологичните
характеристики на лека телесна повреда) от опит за убийство, като
омаловажаването му, в явно несъответствие със съвкупността от факти, които
го разкриват, прави тезата на окръжния съд трудно защитима.
Въззивната инстанция счита, че подсъдимият изцяло е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, че това което върши е пристъпно
и наказуемо. Разбирал е, че упражнява физическо насилие със средство, годно
да нанесе фатални поражения. Съзнавал е, че интензитетът на действията му,
предприети от неголяма дистанция и тяхната насоченост, далеч надхвърлят
незначителните травматични увреди, ползващи се с по-лека наказуемост по
закон. Той е съзнавал какъв резултат може да произтече от същите негови
действия и е искал тяхното настъпване, защото упорито не ги е прекратявал,
до обективното преустановяване на възможността да ги продължи, по
независещи от волята му причини. Впрочем за напълно адекватните
субективни представи на подс.Ю. М. достатъчно красноречиво говори и
последващото му поведение по укриване. Интерпретациите в обясненията му
пред окръжния съд, че не се крил, ами отишъл да работи в Гърция, са крайно
наивни. Няма как да се повярва, че без да предупреди близките си е напуснал
държавата, веднага след престъплението, заради имагинерна работа, а като се
отчете, че редица негови приятели и познати, както и брат му, са били викани
за разпит по делото още веднага след случая и в наетото от него жилище е
било извършено претърсване в присъствието на най-близките му, са съда е
вън от съмнение, че деецът е бил наясно със започналото разследване и с
възможните последици за него самия, заради инкриминираната му проява.
В този смисъл, САС намери протеста за основателен и го уважи, а
жалбата, като неоснователна, отхвърли и отмени постановената
първоинстанционна присъда, като призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на
18.06.2015 г. в гр.Благоевград, в дискотека „The face”, чрез нанасяне на удари с
остър режещ предмет (нож), в областта на лявата гръдна половина е направил
опит умишлено да умъртви К. Б. Д. от гр.Благоевград, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.

***
За извършеното от подс.Ю. М. престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до
двадесет години.
Размерът на наказанието, което САС има правомощия да определи, не би
могъл да надвишава наложеното наказание на виновния при първото въззивно
разглеждане на делото, когато актът на окръжния съд е бил отменен и
протестът уважен, а именно шест години лишаване от свобода, поради липса
на касационен протест. При лимитирането на такъв санкционен размер,
наказанието при всяко положение ще следва да се яви обвързано от нормата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, без значение, дали според настоящия съдебен състав,
23
са налице или не, изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
на дееца обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко за него. Вън от това принципно
разсъждение, тъкмо наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от свобода и
според този състав на САС кореспондира на определящите отговорността
фактори, като е пропорционално и справедливо. Като утежняващи
обстоятелства се отчитат лошите характеристични данни (деецът доказано е
държал наркотици в жилище и автомобил по-малко от два месеца преди опита
за убийство) и високата степен на личностна обществена опасност (с оглед
съдимостта за престъпно сдружаване след инкриминираната дата), слабите
морално-волеви задръжки и престъпната упоритост. Възрастта му към
инкриминирания момент и семейното положение понастоящем не се взимат
предвид като снижаващи фактори, доколкото към датата на проявата същият е
бил на 27 години, т.е. в съвсем разумна и осъзната възраст, предполагаща
адекватно оценяване на заобикалящата действителност и самоконтрол, а що се
касае до семейното положение, то е типично и не разкрива необичайни
особености. Неминуемо съществен приоритет обаче, с характер на
изключително смекчаващо обстоятелство, следва да се отдаде на изминалия
срок от извършване на престъплението до реализиране на отговорността,
който е около десет години и преобладаващата му част не се свързва с
укриване на подсъдимия или осъществяване на действия за осуетяване на
наказателното производство. Това изисква подходящо компенсиране за
продължителността на производството, която е постижима с отмерване на
санкция значително под законовия минимум от десет години лишаване от
свобода (почти наполовина на този минимум), какъвто е размерът на
избраното наказание.
Предвид обстоятелството, че срокът на наказанието надвишава пет
години, то на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС следва да се определи
първоначален „строг” режим за изтърпяването му.
Отчитайки данните за съдимостта на подсъдимия, наказанието на
същия, наложено с настоящата присъда, би могло да се групира в два
варианта:
- или с наказанието по НОХД № 347/2015 г. на ОС-Благоевград - една
година лишаване от свобода, тъй като престъплението по това дело е било
извършено на 29.04.2015 г., т.е. между него и сега разглеждания опит за
убийство, няма влязла в сила присъда или определение за одобряване на
споразумение, за което и да е от деянията;
или с наказанието по НОХД № 874/2022 г. на ОС-Благоевград – една
година и четири месеца лишаване от свобода, тъй като престъплението по това
дело е било реализирано в периода от неустановена дата на месец март 2019 г.
до 05.01.2022 г., т.е. между него и сега разглежданото престъпление, също
няма влязла в сила присъда или определение за одобряване на споразумение за
което и да е от тях.
Трите наказания обаче, е невъзможно да се кумулират, тъй като за
деянията по НОХД № 347/2015 г. и НОХД № 874/2022 г. са неприложими
24
правилата на съвкупността по чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК.
По мнението на въззивния съд, по благоприятен за дееца се явява
вторият вариант, защото общото най-тежко наказание, което би било шест
години лишаване от свобода, ще обхване от двете наказания, онова, което е с
по-дълъг срок.
Ето защо и на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК с присъдата
си, САС определи на подсъдимия Ю. Ю. М., едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му по настоящото дело и по НОХД № 874/2022 г. на
ОС-Благоевград, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За общото, най-тежко наказание също е относима разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС, поради което и за него следва да се определи
първоначален „строг” режим на изтърпяване.

На основание чл.59, ал.1 от НК, от общото най-тежко наказание следва
да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия са били изпълнявани
мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” по всяко от
двете дела.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
заплащането на разноските по делото, както следва: сумата от 1 333,64 лева,
съставляващи разноски на досъдебното производство – по сметка на ОД МВР
гр.Благоевград, сумата от 557,38 лева, съставляващи разноски за
първоинстанционното производство – по сметка на Окръжен съд-Благоевград,
сумата от 1 481 лева, съставляващи разноски за предходното въззивно
разглеждане на делото, по сметка на САС и сумата от 1 476,93 лева – разноски
за настоящото въззивно производство, по сметка на САС.

По горните мотиви, апелативният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.



[1] В досъдебното производство е било повдигнато обвинение и на свид.Г. М. (брат на подсъдимия) за
причиняване, по същото време и на същото място, на лека телесна повреда по хулигански подбуди на К. Б. Д., но
наказателното преследване е било прекратено с постановление на прокурора (придобило стабилност), с оглед
извършена преценка, че е налице личен мотив и проявата евентуално съставлява престъпление от частен
характер.
25

[2] Отначало за деяние от компетентността на районната прокуратура, което после било прието по компетентност
от ОП-Благоевград.
[3] Няма данни по делото натривките да са били изследвани.
[4] Мярката за неотклонение „гаранция” е била отменена в производството по чл.309 от НПК, с оглед резултата
от първоинстанционната присъда.
[5] Това заключение не се коментира, предвид прекратяването на наказателното производство по този пункт от
обвинението.
26
Съобщи за изтекли лични данни