РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500580 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. С. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
***, чрез пълн. адв.Т. С. против решение №260082/23.11.2021 г. по гр.д.№623/2019 г. на РС-
Първомай, 2 гр.с., с което е признато за установено по отношение на него по иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, че Р. С. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
****, чрез пълн. адв.С. Д., САК, е собственик на основание наследствено правоприемство от
Н.И.С., починал на 24.10.1979 г. и реституция на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект с идентификатор № 36498.502.4.1 по КК и КР на гр.Карлово, одобрени със Заповед
№ РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-16-
638/05.06.2012 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с площ от 101 кв.м./97 кв.м.по
документ за собственост/, брой етажи: 1, предназначение: складова база, склад /винарска
изба по документ за собстеност/, построена в поземлен имот с идентификатор №
36498.502.4, с площ от 248 кв.м., находящ се в гр.Карлово, ***, при съседи: ПИ с
идентификатори №№ 36498.502.9519, № 36498.502.933, № 36498.502.5, № 36498.502.9521;с
което е ОТМЕНЕН на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 142, том IV, дело №
1462/04.07.1997 г. на РС-Карлово за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение, наследяване, реституция и съдебно решение, за частта на С. С. К., ЕГН:
********** до размера на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор № 36498.502.4.1
по КК и КР на гр.Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК,
последно изменена със заповед № КД-14-16-638/05.06.2012 г. на Началника на СГКК –
1
Пловдив, с площ от 101 кв.м./97 кв.м.по документ за собственост/, брой етажи: 1,
предназначение: складова база, склад /винарска изба по документ за собстеност/, построена
в поземлен имот с идентификатор № 36498.502.4, с площ от 248 кв.м., находящ се в
гр.Карлово, *** и с което е осъден С. С. К. да заплати на Р. С. С. сумата от 1460 лв. –
разноски в производството за адвокатско възнаграждение и държавни такси.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
отхвърли иска, както и за присъждане на разноски.Във ВЖ са изложени доводи, че
неправилно РС е признал ищцата за едноличен собственик на процесния имот, след като с
НА№142/1997 г. страните са признати за собственици при равни права по давностно
владение, наследяване,реституция и решение на съда върху дв.м, в което е построена
спорната сграда; Р. С. е подала молба за реституиране на имота, в която е заявила за себе си
само ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. - за С. К.. Счита, че ищцата не е заявила целият имот за себе
си, тъй като до датата на откриване на наследството имотът не е бил в наслествената маса,
т.к. е бил отчужден по реда на чл.95 от ЗТСУ и заповедта за отчуждаването му е влязла в
сила, поради което направения от ответника отказ от наследството на Н.С. не е касаело този
имот. Неправилно съдът е възприел и датата, на която е наредена сумата за обезщетяване на
собствениците на отчуждениет имоти с платежно нареждане №11614, която сума съдът
приема, че е наредена на 22.-11.1980 г. вместо на 22.11.1979 г.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата, чрез адв.С. Д., с
който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение. Не оспорва, че Р. С. е
заявила за реституиране за себе си ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. – полза на своя брат С. К., но
счита, че целта на настоящето производство е преуреждане на тези отношения. С платежно
нареждане №11614/22.11.1980 г. наследниците на Н.С. са заплатили по сметка на ОНС-
Карлово сумата от 21189 65 лв.-полученото от тях обезщетение при отчуждаване на
процесния имот, а преди това –на 03.03.1980 г. е вписан отказът на С. К. от наследството на
Н.С., поради което счита, че той не може да претендира за наследствени права; твърди, че
тя не е знаела за направения отказа от наследство на брат си, поради което всички
реституционни процедури са направени от името на двамата наследници; счита, че
ответникът е следвало да представи доказателства кога е влязла в сила отчуждителената
заповед 496/05.05.1978 г. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по
делото, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана
страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.
Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано
по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от Р. С. С.
против С. С. К..
В ИМ подадена на 01.11.2018 г. ищцата твърди, че с НА №142,н.д.№1462/1997 г. на КРС
страните са призати за собственици в равни дялове на сградата, построена в имот пл.№3053
2
в кв.71 по плана на гр.Карлово, представляваща винарска изба с площ 95 кв.м.,
представялаващ самостоятелен обект с ид.№36498.502.4.1 по КККР на гр.Карлово, който е
бил одържавен и впоследствие възстановен на наследниците на Н.И.С., поч.24.10.1979 г.- С.
К. и Р. С.. С. К. бил направил отказ от наследство,вписан на 03.03.1980 г.към датата на
издаване на НА №142/1997 г. ищцата не знаела за отказа от наследство на нейния
брат.Твърди, че от м.март 1997 г. само тя полагала грижи и е владяла целия имот за себе си;
само тя имала ключ от входната дървена врата, която врата по-късно сменила с метална.
Иска от съда да бъде призната за собственик на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност, повече от 10 години, считано от м.март 1997 г. на цялата сграда с
предназначение складова база, склад, както и да се отмени НА№142,д.1462/1997 на СТ.С.ов-
КРС за ½ ид.част на С. К.; алтернативно твърди че е собственик на целия имот на основание
вписан на 03.03.1980 г. отказ от наследство на ответника /в. от уточ.молби на л.18 и л.19 от
гр.д.1558/2018 г. на КРС.Представя: НА №142/д.1462/04.07.1997 г.на КРС, с което К. и С. са
признати за собственци при равни права на процесния имот по давонстно владение,
наследяване и рестиуция и решение от 17.09.1996 г. по гр.д.№1717/96 г. на ПОС,отказ на К.
от 03.03.1980 г. от наследството на Н.С., решение от 19.9.2019 г. на ПОС по гр.д.1717/1996
г., с която процесния имот е възстановен на страните и заповед №410/26.05.1997 г. на
Обл.адм.-Пловдив за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.
В отговора на ИМ ответинкът К. е оспорил иска.Излага доводи, че процесният имот е
отчужден със заповед №496/05.05.1978 г. на на ОНС-Пловдив и с решение от17.09.1996 г.
по гр.д.№3566/1992 г. на ПОС е възстановена собствеността, а с решение на ПОС
от17.9.1996 г. по гр.д.№1717/1996 г. е осъдена Община Карлово да отстъпи собствеността и
да предаде владението върху този имот на С. и К., от който момент ответникът
осъществявал фактическа власт върху имота; твърди, че е упълномощил сестра си Р. С. да
впише отказа му от наследство в съда, но този отказ от 03.03.1980 г. нямал действие по
отношение на процесният имот, който не е бил част от това наследство, поради което
съгласно чл.91а ЗН се явявал новооткрито наследство; твърди, че във всеки момент в
произвостото за възстановяване на собсвеносста С. е дейсвала за себе си и като негов
пълномощник, с пълномощно рег.№796/03.11.1965 г., пълномощно №22405/01.04.1992 г. на
нотариус с рег.№252 с р. на действие - РС-Горна Оряховица, и пълномощно
№041/24.09.1998 г. на нотариус №099 с р. на действие РС-Карлово; на 24.03.2010 г. е
оттеглил пълномощните от 01.04.1992 г. и от 24.09.1998 г., а на 20.03.2017 г. и
пълномощното от 03.11.1965 г. Счита, че ищцата не е имала намерение и не е придобила по
давност неговата ид.ч., тъй като през 2010 г. по гр.д.1462/2010г на КРС е заявила, че двамаат
са осбственици на проц.изба; през 2013г. ищцата завежда гр.д.1597/2013 г. на КРС за делба,
в която ИМ е посочила, че с К. са собстевници с равни права по отношение на процесиня
имот, както по гр.д.№1535/2012 г.;представя и квитанция за платени даници и такси за
имота от 2015 г.
С обжалваното решение РС е уважил предявения установителен иск за собственост
по мотиви, че ответникът не е доказал, че имотът е реституиран преди отказа му от
наследство тъй като не е доказал, че заповед №1382/1973 г. и заповед №496/1978 г. на ОНС
Пловдив, с които е отчужден процесния имот по ЗТСУ, чл.77 от НДИ /в. от акт
№1721/26.08.1981 г.-л.32 от гр.д.623/2019 г. на РС-Първомай/ за отчуждаване на имота, е
влязла в сила преди отказа му от наследство от 03.03.1980 г., поради което не бил доказал,
че процесният имот е новоткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН.
Извода на РС-Първомай е неправилен и незаконосъобразен:
След като заповедта за отчуждаване влезе в сила, ОНС изплаща обезщетението на
собствениците на отчуждените имоти. Видно от приложеното на л.34 по гр.д.№632/2019 г.
на РС-Първомай платежно нареждане на банка ДСК №11614/22.11.1979 г. , ОНС-Карлово е
превело на наследници на Н.С. сумата 21189,65 лв. за обезщетение, от което следва, че към
22.11.1979 г. отчуждителната заповед е влязла в сила, от което следва, че отказа на К. от
наследство от 03.03.1980 г. е след одържавяването на имота.
3
А съгласно чл.91а ЗН при наследство, в което влизат одържавени имоти,
собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след
одържавяването няма действие по отношение на тези имоти, които се смятат за новооткрито
наследство.
От приложеното гр.д.№1535/2012 г. е видно, че с влязло в сила решение
№572/22.07.2013 г. на Карловския РС по допускане на делба Р.С. и Ст.К. са признати за
собственици върху общо ½ или върху 15/30 ид.ч. от имот пл.№3053 като наследници на Н.С.
ведно с построената в северозападната му част винарска изба с площ от 95 кв.м. Влязлото в
сила решение по допускане на делбата има установително действие по отношение на
собствеността върху процесния имот, тъй като съгласно чл.344 ГПК с него съдът се
произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта на всеки
сънаследник, по които въпроси е формирана сила на присъдено нещо и съгласно чл.298 и
чл.299 ГПК не може да бъде пререшавано.
По отношение на претенцията за придобиване на имота на основание изтекла в полза
на ищцата придобивна давност ПОС намира, че след вл.сила на решение №572/22.07.2013 г.
на Карловския РС по допускане на делба до подава на ИМ – 01.11.2018 г. – не е изтекла
изискумата 10 годишна придобивна дваност в полза на Р.С., както и че същата не е доказала
по делото, че е владяла процесния мито за себе си.
Ето защо ПОС намира, че ищцата не е доказала, че е владяла своята идеална част и
идеалната част на ответника като своя; че презумпцията за владеене за себе си е изначало
оборена поради това, че съсобствеността е възникнала от наследяване, а ищцата не е успяла
да докаже манифестиране на намерението си да отблъсне владението на другия съсобсвеник
спрямо неговите ид.ч. и да установи собствено владение върху тях. Ищцата не е доказала по
делото, че е превърнала с едностранни действия държането си във владение, не е показала
по явен и недвусмислен начин, че отрича собствеността на ответника и че не е допуснала
последния до имота, че е оспорила е правото му на собственост с действия, плащане на
данъци, извършване на основен ремонт/събаряне на старата сграда, смяна на статут и др.,
поради което ПОС намира, че Р. С. не е придобила процесните 1/2 ид.ч. от имота по
давност, като е владяла сградата за себе си повече от 10 г. непрекъснато, явно и
необезпокоявано.
Като е достигнал до други правни изводи, ПОС намира, че РС е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, поради което следва да се отмени решението на
ПРС, с което въззиваемият е признат за собственик на сградата и е отменен на
осн.чл.537,ал.2 ГПК НА за собственост по давностно владение и вместо него да се
постанови друго, с което исковете му като неоснователни и недоказани ще се отхвърлят.
По отношение на направените разноски за 2 инстанции: с оглед изхода на спора,
право на разноски има ответникът, но такива не му се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260082/23.11.2021 г. по гр.д.№623/2019 г. на РС-Първомай, 2
гр.с.-изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „*** против С. С. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *** иск с
пр.осн.чл.124 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е
изключителен собственик на основание наследствено правоприемство от Н.И.С., починал
на 24.10.1979 г., реституция и давност на следния недвижим имот: Самостоятелен обект с
идентификатор № 36498.502.4.1 по КК и КР на гр.Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-
52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-16-638/05.06.2012
г. на Началника на СГКК – Пловдив, с площ от 101 кв.м./97 кв.м.по документ за
собственост/, брой етажи: 1, предназначение: складова база, склад /винарска изба по
документ за собстеност/, построена в поземлен имот с идентификатор № 36498.502.4, с
площ от 248 кв.м., находящ се в гр.Карлово, ***, при съседи: ПИ с идентификатори №№
36498.502.9519, № 36498.502.933, № 36498.502.5, № 36498.502.9521.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. С., ЕГН:**********, против С. С. К., ЕГН:
********** иск на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 142, том IV,
дело № 1462/04.07.1997 г. на РС-Карлово за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение, наследяване, реституция и съдебно решение, за частта на С. С. К.,
ЕГН: **********, т.е. до размера на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор №
36498.502.4.1 по КК и КР на гр.Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-16-638/05.06.2012 г. на Началника на
СГКК – Пловдив, с площ от 101 кв.м./97 кв.м.по документ за собственост/, брой етажи: 1,
предназначение: складова база, склад /винарска изба по документ за собстеност/, построена
в поземлен имот с идентификатор № 36498.502.4, с площ от 248 кв.м., находящ се в
гр.Карлово, ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5