№ 12605
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110155073 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „А.БГ“ ЕООД срещу
М. М. Х..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „А.БГ“ ЕООД срещу М. М. Х.
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, с които се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от Запис на заповед,
издаден на 28.12.2018 г. от ответника в полза на ищеца с падеж 29.12.2018 г.:
сумата от 1239,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 11.06.2019 г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 410 ГПК по ЧГД № 33464/2019 г. по описа на СРС, 148 гр. състав.
Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на иска със
следните фактически твърдения. На 28.12.2018 г. ответникът сключил
договор за заем № 7000000015520М/28.12.2018 г. с ищеца, съгласно който
ответникът получил наведнъж и в брой сумата от 900,00 лв., при условията на
същия този договор и Общите условия към него. Горепосоченият договор
представлявал и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно
условията и сроковете по договора за заем ответникът се задължил да заплати
на ищеца сума в размер на 1793,00 лв., представляващи главница по Договора
за заем в размер на 900,00 лв. и договорена възнаградителна лихва за периода
от 20.01.2019 г. до 20.11.2019 г., в размер на 194,94 лв., която следва да бъде
заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер
на 99,54 лв. На 28.12.2018 г. ответникът сключил договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно
условията и сроковете по същия договор ответникът се задължил да заплати
1
на ищеца сума в размер на 698,06 лв., която следва да бъде заплатена според
погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 63,46 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг между страните е уговорено, че в случай,
че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно
правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят може да означи
размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави
към общата дължима по договора за заем сума, включително в дължимите
отделни вноски, което има за цел само и единствено да улесни ответника при
погасяване на своето задължение по двата договора. Съгласно погасителният
план по договора за заем и договора за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг ответникът започнал изпълнение на
своето задължение, като на 03.09.2020 г. погасил сума в размер на 554,00 лв.
по двата договора. Общо дължимата месечна вноска по двата договора била в
размер на 163,00 лв. Съгласно същия погасителен план падежната дата за
внасяне на последната месечна вноска е 20.11.2019 г. С оглед на общия
размер на задължението по двата договора – 1793,00 лв. и с оглед на
извършените до този момент плащания, остатъкът от задължението на
ответника е в размер на 1239,00 лв. На 11.11.2019 г. било образувано
изпълнително дело № 2716/2019 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков от ищеца
срещу ответника за сума в размер на 1239,00 лв. Вследствие от наложните
запори по изпълнителното дело е започнало да постъпват суми като на дата
11.08.2021 г. задължението на ответника било изцяло погасено, а ищецът
нямал повече никакви финансови претенции към ответника. На 11.08.2021 г. е
постановено Разпореждане с изх. № 48912/11.08.2021 г. на ЧСИ Мариян
Петков, с което делото е приключено, а задължението на ответника било
изцяло погасено.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на исковата молба, като исковата претенция се оспорва както по основание,
така и по размер. Моли съдът да отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение.
Счита, че записът на заповед е нищожен, доколкото липсват задължителни
реквизити по чл. 535 от ТЗ, а именно за място на издаване не е посочен точен
адрес, а само населеното място. Твърди, че каузалното правоотношение, във
връзка с което е издаден менителничния ефект, е нищожно, както това по
договора за потребителски кредит, така и това по договора за имуществено
проучване, по съображения подробно изложени в отговора, евентуално
твърди нищожност на отделни клаузи на договора за потребителски кредит.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се
неоснователност на исковата претенция и поради факта, че ответникът е
заплатил чистата стойност на заема. Ето защо моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
2
доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Правна квалификация:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
535 ТЗ.
Доказателствена тежест:
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
надоказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В тежест на ответницата е да докаже съществуването на твърдяното
каузално правоотношение със соченото от нея съдържание; връзката между
записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение; плащане на
задължението по каузалното правоотношение.
Ответницата не сочи доказателства за плащане на задължението.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането по каузалното правоотношение: в тежест на
ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи
изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Запис на заповед,
издаден на 28.12.2018 г. от ответника в полза на ищеца с падеж 29.12.2018 г.,
е издаден за обезпечаване на вземанията по следните каузални
правоотношения: Договор за заем от 28.12.2018 г. и Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 28.12.2018 г.,
сключени между страните.
По доказателствата:
Към настоящото дело следва да се приложи ЧГД № 33464/2019 г. на
СРС, III ГО, 148 гр. състав.
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК Определение №
11985/19.03.2024 г. поради техническа грешка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.05.2024 г. от 10:00 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ЧГД № 33464/2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. състав.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: Запис на заповед, издаден на 28.12.2018 г. от ответника в полза
на ищеца с падеж 29.12.2018 г., е издаден за обезпечаване на вземанията по
следните каузални правоотношения: Договор за заем от 28.12.2018 г. и
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг от 28.12.2018 г., сключени между страните.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за плащане на чистата
стойност на кредита.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговорите на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5