№ 668
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Бранимира В. И.ова Пенова
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100604774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия И. К. Д. срещу присъда на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 131 състав ,от 13.06.2022г., по НОХД 4993/2020г., с
която подсъдимия И. Д. е признат за виновен в това,че: В периода от
05.09.2018г. до 09.09.2018г. в гр.София , в условията на продължавано
престъпление, се заканил с убийство на И. В. Т. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:
На 05.09.2018г. в гр.София,ж.к.“*******, в лек автомобил се заканил с
убийство на И. В. Т., като й казал „Няма да се отървеш от мен!Ако не ми
отделиш деня, за който те моля, ще те убия!“ и това заканване би могло да
възбуди у И. Т. основателен страх за осъществяването му;
На 09.09.2018г. в гр.София, бул.“******* се заканил с убийство на И. В.
Т., като й казал в телефонен разговор „Отпред съм и ще те чакам, докато
излезеш!Ще те убия и ще ти забия нож в гърлото!“ и това заканване би могло
да възбуди у И. Т. основателен страх за осъществяването му ,поради което и
1
на основание чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК и чл.54 Б НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение, на
основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С въззивната жалба упълномощеният защитник на подсъдимия Д. атакува
първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по това обвинение,
като излага в декларативен стил твърдения, че оспорената присъда била
неправилна и незаконосъобразна.
Срещу същата присъда е била депозирана и жалба от повереника на
частния обвинител И. Т., с която се претендира нейната/ на присъдата/
неправилност и необоснованост в частта й относно размера на наложеното на
подсъдимия Д. наказание и отлагането на неговото изтърпяване, по реда на
чл.66,ал.1 НК, като се иска определяне на наказание „лишаване от свобода“ в
максимален размер, което да бъде изтърпяно от Д. ефективно.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 25.10.2024г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
упълномощения защитник на подсъдимия Д. заявява,че не поддържа
изложените във въззивната жалба доводи и искане, като в заключителните си
думи моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда,
която била правилна и обоснована.
Подсъдимият Д. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
изявление, че не поддържа въззивната им жалба, като при упражняване на
правото си на последна дума заявява,че желае присъдата на районния съд да
бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител и самия частен обвинител Т.
поддържат направеното във въззивната им жалба искане за увеличаване
размера на наложеното на подсъдимия наказание, което намират за силно
занижено.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява
становище, че инкриминираните деяния и авторството на подсъдимия Д. са
доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена
съвкупност,която била подробно анализирана от първия съд, като наложеното
на подсъдимия наказание било коректно определено по вид и размер, и с
оглед на това обжалваната присъда се явява правилна, законосъобразна и
2
обоснована и като такава следва да бъде потвърдена във всичките й части.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбите на упълномощения защитник на
подсъдимия и на повереника на частния обвинител са допустими ,тъй като са
депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
При постановяване на своята присъда първонстанционният съд подробно
и коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел
фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния
акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя изцяло от
въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в
настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на
районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка
непротиворечиво се установява от събраните в хода на съдебното следствие и
на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и
способи, закрепени по съответния процесуален ред в показанията на
свидетелите И. Т., Н.Ф., Д. Т., И.М., С.Я., В.И., , Б.Т. и В.П., от заключенията
на извършените на ДП техническа експертиза и СППЕ, а така също и от
приложените по делото писмени доказателства- справка за съдимост, справка
от пътна полиция, амбулаторен лист.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите
към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелите И. Т. и С.Я. , в качеството им на очевидци,
са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на
извършване на инкриминираните деяния, за осъщественото спрямо И. Т.
вербално посегателство и за конкретните действия на подсъдимия,чрез които
3
същия на два пъти упражнил словесна агресия срещу И. Т./веднъж в личен
разговор и втори път в телефонен такъв, чието съдържание било възприето и
от Я./ и за ясно изразената от Д. насоченост на тези му действия към
насаждане на страх у пострадалата за нейното физическо съществуване.
Правилно районният съд е кредитирал изцяло тези показания на свидетелите
И. Т. и Я.,дадени от тях в хода на съдебното следствие,както и тези депозирани
от тях на ДП и приобщени към материалите по съдебното производство по
съответния процесуален ред, като е съобразил ,от една страна
обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен в позицията си и
непротиворечиво излага твърденията си за възприетите лично от него
действия на подсъдимия, а от друга и обстоятелството,че тези твърдения на
посочените двама свидетели са в съответствие помежду си и дори взаимно се
допълват. Наред с това коментираните показания на свидетелите И. Т. и С.Я.
се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Ф., Д. Т., Б.Т., И.М. и В.И.,
които лично възприели състоянието на И. Т. непосредствено след
извършване на инкриминираните деяния и получили от нея първоначална
информация за развилите се събития , за участието на подсъдимия в тях и за
заявеното от последния намерение за осъществяване на бъдещи неправомерни
действия срещу нейния живот, както и за изпитваните от И. Т. страхови
преживявания, довели до промяна на поведението й при изпълнение на
трудовите й задължения и след края на работния ден, когато същата трябвало
да се прибере в дома си. Освен това показанията на свидетелите Д. Т., Б.Т.,
Н.Ф. и В.И. са носители на доказателствена информация и за поведението на
подсъдимия Д. след инкриминираните деяния и за неколкократно
осъществените от него обаждания до св.И.ова, за изнесената спрямо И. Т. при
тези телефонни разговори нелицеприятна информация,както и за направеното
от страна на подс.Д. демонстративно посещение пред дома на пострадалата.
Заключението на извършената по делото Техническа експертиза доставя
доказателствена информация за времето, повода и съдържанието на
разговорите, които И.ина Т. е провеждала с оператор на спешен телефон
„112“, търсейки съдействие от полицията.
Заключението на извършената по делото СППЕ на свидетелката И. Т.
обосновава обстоятелствата за нейното запазено психично здраве и за
наличието на психическа годност да възприема вярно събитията и да
4
възпроизвежда фактите,при което те са настъпили. Наред с това
коментираното експертно заключение аргументира извод и за интензивността
и реалността на породените от деянията страхови представи у И. Т. за
възможно предстоящо посегателство върху нейния живот, които изживявания
не са довели да травматично разстройство на съзнанието й, поради невисокия
им интензитет и притежаваните от нея много добри ресурси за справяне със
стресови ситуации.
При такава фактическа обстановка, правилно установена и от районния
съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е
приела, че с действията си подсъдимия И. Д. е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъпление
чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 05.09.2018г. в
гр.София,ж.к.“*******, в лек автомобил отправил закани към И. В. Т., като й
казал „Няма да се отървеш от мен!Ако не ми отделиш деня, за който те моля,
ще те убия!“ и на 09.09.2018г. в гр.София, бул.“******* се заканил на И. В.
Т., като й казал в телефонен разговор „Отпред съм и ще те чакам, докато
излезеш!Ще те убия и ще ти забия нож в гърлото!“.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК,тъй като
гореописаните действия на подсъдимия Д. са били годни и обективно са били
насочени към това да породят страхови представи у И.ина Т. за предстоящо
неблагоприятно за нея събитие,което би засегнало нейния живот и би
застрашило физическото й оцеляване и така да бъде мотивирана Т. да
осъществи желани от Д. промени в своето поведение и конкретно в контактите
и отношенията си с него. В конкретния случай, на 05.09.2018г. и на
09.09.2018г., на посочените места в гр.София, отправените от страна на
подс.Д. закани спрямо И.ина Т. недвусмислено сочат на декларирано от страна
на подсъдимия обещание за бъдещо лишаване от живот за свидетелката.
Категоричността на тези закани , местата и начина на отправяне на
заплашителните изрази и демонстрираните от страна на подсъдимия
упоритост, изобретателност и последователност при упражняване на
недопустим натиск върху свидетелката Т. аргументират обстоятелството, че
заканването е от характер да възбуди основателен страх у заплашената, за
5
тяхното /на заканите/ предстоящо осъществяване. Изтъкваното от защитата
обстоятелство за съществуващите между Д. и Т. предходни близки /служебни
и/или приятелски, а може би и интимни/ отношения с известна
продължителност и несъмнено негативната позиция на подсъдимия спрямо
развитието/прекратяването/ на тези отношения, не изключва
съставомерността на отправяните от него закани по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.
Това е така,тъй като от значение за съставомерността на деянията е
единствено това, че такива закани са били отправени и възприети лично от Т. и
същите /заканите/ са обективно годни да породят у нея реален страх за
осъществяването им и да повлияят върху свободното формиране на воля от
страна на пострадалата за определяне начина й на живот и реално са били
насочени към постигане на именно такава промяна. В конкретния случай без
съставомерно значение е и обстоятелството по чия инициатива поддържаните
между Т. и Д. предходни взаимоотношения, независимо от техния характер и
съдържание,са били едностранно преустановени. От значение е единствено
това,че исканата от подсъдимия промяна в тези взаимоотношения и в
поведението на Т. е била преследвана от Д. по недопустим начин и с
неправомерни средства.
От субективна страна подсъдимия И. Д. е извършил всяко от деянията
при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е съдържанието на отправяните от
него закани спрямо Т., тяхното възприемане от нейна страна и за породения у
последната действителен страх за осъществяването им , като пряко е целял
настъпването на този престъпен резултат.
Законосъобразен е изводът на районния съд, че гореописаната престъпна
дейност на подсъдимия И. Д. е осъществена от него в условията на
продължавано престъпление, съгласно чл.26,ал.1 НК. Това е така, тъй като
всяко от инкриминираните деяния, извършени от Д. спрямо личността на едно
и също лице- свидетелката Т., са били осъществени през непродължителен
период от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
всяко от тях самостоятелно осъществява признаците на състав на едно и също
престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК и представлява от обективна и
субективна страна продължение на предходното.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства,които са от значение за индивидуализиране на
6
наказателната отговорност на подсъдимия Д.. Правилно районният съд е
акцентирал върху необремененото съдебно минало на подсъдимия,
оценявайки това като смекчаващо отговорността му обстоятелство, като е
съобразил настъпилата спрямо Д. реабилитация по закон и на
характеристиките/продължителност, места, начин/ на осъществената от Д.
престъпна дейност, приемайки същите за отегчаващи отговорността му
такива. Наред с това първоинстанционния съд не е отчел значителната
продължителност на наказателното производство/ 7 години/, която
продължителност не е аргументирана от фактическа или правна сложност на
делото и не се дължи на некоректно процесуално поведение от страна на
подсъдимия, като не е оценил същата като смекчаващо отговорността на Д.
обстоятелство. Необходимо е да бъде посочено и това,че въззивния съд не
споделя становището на първия съд,че изпитваните от подсъдимия към
пострадалата чувства/с непосочен от районния съд интензитет и характер/
следва да бъдат ценени, като смекчаващо отговорността му обстоятелства,
при това не единствено поради неопределения им характер и тяхната
едностранност, а най-вече поради начина на тяхното изразяване, имайки
предвид възрастта на подсъдимия, която обуславя наличието на житейски
опит, който предполага личностово израстване, надхвърлящо това на
малолетно лице, посещаващо детско заведение. Горните обстоятелства
аргументират извод , че извършената от районния съд индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия И. Д. ,именно по реда и на
основание чл.54 НК, при съобразяване превеса на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, се явява правилна и законосъобразна.
Поради това въззивния съд намира,че определеното на подсъдимия И. Д. от
първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“, под средния
размер на пределите, визирани в санкционната част на чл.144,ал.3 НК, а
именно за срок от една година, се явява законосъобразно.
Законосъобразен,предвид наличието на предпоставките на чл.66,ал.1
НК, а и аргументиран е изводът на районния съд, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, не е необходимо подсъдимия Д. да изтърпи
така определеното му наказание ефективно. Правилно районния съд е оценил
обстоятелството,че от осъществяване на престъплението до настоящия
момент е изтекъл значителен период от време/повече от седем години/, през
който период липсват доказателства за осъществени от Д. други обществено
7
опасни деяния, като сочещо на това,че провежданото срещу него наказателно
производство е постигнало такъв поправителен и възпитателен ефект, който
може да бъде надграден и с прилагане института на „условното“ осъждане.
Поради тези обстоятелства въззивния съд намира,че отправения от
страна на частния обвинител към присъдата на районния съд, упрек за явна
несправедливост /занижаване/ на наложеното на Д. наказание , е необоснован.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия И. Д. да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 861,64 лева.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 13.06.2022г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 131 състав по НОХД 4993/2020г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8