Р Е Ш Е
Н И Е
№133
гр. Несебър, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 200 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Производството е образувано по подадена от А.Б.Д. и А.Х.М. молба за
прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие. Към молбата е
представено постигнато споразумение за прекратяване на сключения между страните
граждански брак. До съда се отправя искане да прекрати сключения между
страните граждански брак и да утвърди постигнатото между тях споразумение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено по делото удостоверение за сключен граждански
брак № ********** от 16.09.2015г., издадено от община Несебър, молителите сключили
граждански брак на същата дата, за което е бил съставен акт за граждански брак
№ 0094/16.09.2015г. От удостоверението се установява, че съпругата запазила
фамилното си име от преди сключване на брака. От представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че от брака си съпрузите имат едно дете
– А. А.М., родена на ***г. в Д., Г..
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съдът счита, че въпреки неявяването на молителите в
съдебно заседание, производството по делото не следва да се прекратява. Както е
възприето в съдебната практика на ВКС (напр. Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК)
неявяването в съдебното заседание се свързва с демонстрация на липса на категоричност в
намерението си да се прекрати брачната обвързаност. Само тогава е
оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при
липса на решителност от страна на съпрузите,
бракът може да бъде заздравен и запазен. В настоящия случай по делото са представени достатъчно убедителни
доказателства, че молителите живеят във Федерална република Г., където полагат
труд (2 бр. трудови договори с превод на български език на л. 25 – л. 32 от
делото). Освен това и детето им е родено в гр. Д., Г.. Т.е. те отсъстват от
Република България, но са изпратили по делото процесуален представител, който е
упълномощен с изрично пълномощно от всеки един от тях (на л. 23 – л. 24 от
делото) и който поддържа в настоящото производство волята им за разтрогване на
брака. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че намерението на молителите
за прекратяване на брака е категорично и не са налице основанията за
прекратяване на делото.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и поддържано от
пълномощника им в съдебно заседание, следва да се направи извод, че между тях е
налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва в
настоящото производство. Представеното по делото споразумение урежда всички
въпроси, свързани с възникналото между страните брачно отношение, намерили
отражение в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 СК. Съдът намира, че споразумението е
в интерес на детето и липсата на изготвен социален доклад по делото (с оглед
постъпилото писмо от ДСП Поморие с вх. № 3441/18.05.2020г., което е в насока,
че семейството живее в чужбина и не може да бъде изготвен доклад) не променя
този извод, доколкото е налице съгласие на родителите. В интерес на детето е
отношенията, свързани с упражняването на родителските права, да бъдат
регулирани във възможно най-кратък срок, поради което съдът е счел, че делото
не следва да се отлага допълнително за изготвяне на социален доклад. Още
повече, че напълно в интерес на детето (предвид неговите пол и възраст) е
родителските права да се упражняват от майката.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а
представеното споразумение - утвърдено.
С оглед изричната разпоредба на чл. 7, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) А.Х.М. дължи заплащането на държавна такса в размер на 2
% върху тригодишните платежи на уговорения между страните размер на дължимата
издръжка в полза на детето. Ето защо М. следва да бъде осъден да заплати сумата от 115,20 лв. по сметка на Районен съд Несебър.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да доплатят по сметка
на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 15 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения в гр. Несебър
граждански брак между А.Б.Д., ЕГН **********, и А.Х.М., ЕГН **********, за което
е съставен акт за граждански брак № 0094/16.09.2015г. от длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Несебър.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.Б.Д., ЕГН **********, и А.Х.М.,
ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
II. Родителските права върху детето А. А.М., ЕГН **********, ще се упражняват
от майката А.Б.Д., ЕГН **********;
III. Бащата А.Х.М., ЕГН **********, ще има личен контакт с детето А. А.М., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в
петък, с преспиване, до 20:00 часа в неделя; половината от коледната,
великденската и лятната ваканции на детето, като през четните години – през
първата половина, а през нечетните – през втората половина, както и по всяко
друго време по желание на детето и възможност на бащата, уговорено между
двамата родители;
IV. Бащата А.Х.М., ЕГН **********, се задължава да заплаща на всяко от детето
А. А.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на – 160 /сто и шестдесет/
лева, начиная от месец май 2020г., като издръжката се дължи към 25-то число на
текущия месец, до настъпването на законови основания за изменението или
прекратяването й.
Месечната издръжка се
заплаща на детето, чрез майката А.Б.Д..
V. След развода
съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг;
VI. След прекратяването на брака съпругата ще запази фамилното си име от
преди брака – „Д.”;
VII. Семейното жилище, представляващо Апартамент с административен адрес: гр. **********,
е собственост на родителите на съпруга А.Х.М. и след развода ще се ползва от
него, като съпругата А.Б.Д. няма претенции относно неговото ползване.
VIII. Всеки от
съпрузите е взел личните си движими вещи, придобити по време на брака, които е
ползвал, като след прекратяването му, те стават изключителна негова собственост
и другият няма и няма да има каквито и да било претенции към тях;
IX. По време на брака, нямаме придобити други недвижими имоти и движими вещи,
както и дялове или акции в търговски дружества, които да подлежат на делба.
X. Разноските по делото за развод ще се поемат от двамата съпрузи по равно.
С настоящото
споразумение уреждаме всички взаимоотношения помежду си и за в бъдеще няма да
имаме каквито и да било претенции един спрямо друг.
ОСЪЖДА А.Б.Д., ЕГН **********, и А.Х.М., ЕГН **********,
да заплатят по сметка на Районен съд - Несебър държавна такса при допускане на
развод по взаимно съгласие в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
7, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, А.Х.М.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 115,20 лв., представляваща задължение
за държавна такса върху постигнатото по делото споразумение относно издръжката.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: