№ 11813
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.ИЛ.АЛ.
при участието на секретаря Р.ЕМ.Д.
като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело №
20241110103517 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415,
ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е доставил на ответника Р. П. Т. с ЕГН
**********, топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в общ размер на 188,82 лева, от които 145,81
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020Г, ведно със законната лихва от
09.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 42,56 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.02.2023г„ както и суми за
дялово разпределение: 0,35 лева - главница за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2020г., ведно със законната лихва от 09.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,10 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
16.02.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. Т. не е депозирала писмен
отговор на исковата молба. В депозираното възражение срещу издадената
заповед за изпълнение твърди, че не е собственик на посочения недвижим
имот, доколкото същият е продаден на 27.07.2020г., поради което не дължи
цената за топлинна енергия. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ ЕЛ.” ООД не изразява
1
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
По делото не е спорно, че през процесния период ответницата е била
собственик в процесния недвижим имот заедно със СЛ.ТР. Т. и Иванка
Александрова Луканова, а и това обстоятелтво се установява от приетия по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том I,
рег. № 7051, дело №167 от 27.07.2020г. по описа на нотариус И.ИЛ., с рег.
№701 в НК и район на действие СРС
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма
пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за
топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на
собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за
потребена топлинна енергия. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
В настоящия случай от представената по делото молба – декларация с вх.
№ Г-19001 от 28.09.2016г. /л.25/, се установява, че СЛ.ТР. Т. е отправила
изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда,
2
бл. 316, вх. Б, ет.7, ап. 42 на нейно име, което е прието от ищеца, видно то
представените по делото фактури и изравнителни сметки, издадени на нейно
име. Ето защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми
през исковия период е СЛ.ТР. Т., което обуславя неоснователност на
претенциите за заплащане на топлинна енергия и стойност на извършена
услуга дялово разпределение по отношение на ответницата Р. П. Т..
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски имат ответниците. Същите обаче не са сторили такива, доколкото са
представлявани в настоящото производство от особен представил, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*****, срещу Р. П. Т. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. П. Т.
с ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 145,81 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
09.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 42,56 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.02.2023. както и суми за
дялово разпределение: 0,35 лева - главница за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2020г., ведно със законната лихва от 09.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,10 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
16.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
12678/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав.
Решението е постановено при участието на „МХ ЕЛ.” ООД, като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3