№ 113
гр. Ловеч, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310201029 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 7310 от 19.07.2021 г. на Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, е наложено на Т. Д. Т. от гр.Т., област Ловеч,
административно наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – глоба в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка
с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Т., който чрез процесуалния
си представител адвокат В.Н. от АК Ловеч го е обжалвал, като незаконосъобразно и
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата си изтъква, че
съставеният му АУАН е написан толкова нечетливо, че му било невъзможно да разбере
какво нарушение му се вменява, че е извършил и съответно да направи възражения в своя
защита. Счита, че поради нечетливото изписване на АУАН е невъзможно да са разбере дали
същият съдържа всички предвидени в чл.42 от ЗАНН реквизити. Сочи също така в жалбата,
че издателят на НП няма материалната компетентност за това. Развити са подробни доводи
относно обстоятелството, че в НП са посочени като нарушени две точки – по чл.7, ал.1, т.4 и
чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2011 г. на МРРБ. Твърди, че това са два
отделни състава на административни нарушения, поради което е следвало да бъдат
наложени две отдени наказания, което обаче не е било направено и с това е била нарушена
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Счита това за съществено процесуално нарушение, което е
1
самостоятелно основание за отмяна на НП.
По нататък в жалбата са изложени аргументи относно обстоятелството, че посочената
като основание за налагане на глобата разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП съдържа няколко
различни предложения, като не е уточнено в НП кое точно е осъществено. Развива
подробни доводи и относно невъзможността на жалбоподателя в качеството му на водач на
ППС да отговаря за нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка
с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Счита, че ако е следвало да бъде
ангажирана отговорността му, то това е следвало да стане на основание чл.177, ал.3 от
ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Изтъкнати са и доводи, че деянието
неправилно е било квалифицирано, като нарушение на нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
Закона за пътищата.
Развити са съображения и относно субективната страна на нарушението, като твърди,
че жалбоподателят няма никаква вина дори и действително камиона да е бил претоварен.
Сочи, че Т. е бил само водач на товарния автомобил, наето по трудово правоотношение към
транспортна фирма и именно последната има задължението да следи за нормалното
натоварване на автомобила и ако е нужно да заплати съответните такси. Изтъква, че дори и
Т. да е предполагал, че камиона е претоварен, то той е нямал избор, тъй като отказа му да
управлява превозното средство би довел до това да си загуби работата. Твърди, че
натоварването на дървата е било извършено в гората, според количеството посочено в
превозния билет и дори при най-доброто му желание е нямало как да разбере, че има
някакво претоварване.
Подробно в жалбата са изложени и доводи относно наличието на предпоставки за
определяне на случая като маловажен.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира
на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с
процесуалният си представител адвокат В.Н. от АК Ловеч. Последният поддържа жалбата с
наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление.
Акцентира на обстоятелството, че натовареността на камиона и полуремаркето е била
съобразена с количеството отразено в превозния билет, издаден от служители на
***********. Счита, че ако е имало разминаване, то се дължи на несъответствия между
плътността и размера на дървесината, което по никакъв начин е нямало как да бъде
установено от жалбоподателя Т., когато е присъствал на товаренето. Изтъква, че нито
актосъставителя, нито наказващия орган са направили опит да изяснят тези обстоятелства,
като най-лесното им е било да съставят АУАН на водача на превозното средство и да го
санкционират. Обръща внимание и на развитата в жалбата теза, за това, че са налице две
нарушения, но е наложено едно наказание в нарушение на принципа прокаран в
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В допълнение изтъква, че претоварването е било малко, под
30 % и в такъв случай административнонаказателната процедура е следвало да се развие за
2
нарушение по ЗДвП, а не по Закона за пътищата. Претендира за присъждане на направените
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, в заседанието, в което е даден ход на
съдебните прения, не изпращат представител. В предходни заседания се представляват от
адвокат Ф.Ф. от АК Ловеч, който оспорва жалбата и да се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.
Д. К., Пл. Ц. М. и Ц. С. Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Т. Д. Т. работел по трудово правоотношение с „******” ЕООД –
гр.Т., на длъжност „шофьор”, видно от показанията на свидетеля Ц. Д..
На 29.06.2021 г., жалбоподателят Т. управлявал съчленено ППС, представляващо
товарен автомобил марка „*********” с рег.№ ********* и полуремарке с рег.№ *********
по път ІІІ-301, с посока на движение гр.Ловеч – гр.Свищов. Превозвал дърва. Около 15.15
часа, на км 48, на 100 метра след входа на фуражен завод в гр.Ловеч, бил спрян за проверка
от служители на АПИ София – свидетелите М.К. и П.М..
В хода на проверката свидетелите констатирали, че управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил марка „*********” бил с две оси, полуремаркето с три оси, а в състав
пътното превозно средство било с 5 оси. Било измерено разстоянието между осите
поотделно на товарния автомобил и полуремаркето с ролетка 1306/18 /5 м/, както и
натоварването върху тях с техническо средство - електронна везна модел „CAPTELS ORA
10” № 785. В следствие на така направените замервания на натоварването на осите на
пътното превозно средство /л.15/ се констатирало, че натоварването на задвижващата /2-ра/
единична ос на товарния автомобил е 12.080 тона, при максимално допустимо натоварване
на оста от 11.5 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, буква „а" от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При измерено разстояние между осите на полуремаркето от 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната задвижваща ос била 26.820 т, при максимално допустимо
натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, буква „б" от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Във връзка с така извършените замервания, разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №
11/2001 г. сочи, че при надвишаването на нормите по чл.7, пътното превозно средство е
тежко.
За така измерените при проверката параметри на ППС жалбоподателят Т. не е
представил на проверяващия служител от АПИ валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на
чл.3, т.2 от Наредбата.
Предвид на тези констатации, свидетелят М.К. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 0008101/29.06.2021 г., в който приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37,
3
ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, на който акт като свидетел се подписал П.М..
По съставеният акт жалбоподателя вписал като възражения, че дървата са товарени в
гора и не може да прецени колко е теглото, както и че по билет товара е 39 куб. метра.
Подписал го и получил препис от него.
Видно от квитанция за платени такси № 110011020013239 от 30.06.2021 г. /л.54/, след
съставянето на акта са били изпълнени изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата и е била
заплатена дължимата пътна такса.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил писмени
възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 19.07.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 7310, в което били отразени направените и описани в акта
констатации при проверката. Наказващият орган приел, че жалбоподателят Т., като водач на
товарния автомобил е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар
или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)
за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата
и като не го е сторил е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
буква „а" от ЗП. Приел е също така и че нарушението не е маловажно, тъй като
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и поради
тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата
се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по
строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
С оглед на така констатираното нарушение, жалбоподателят Т.Т. бил санкциониран
на основание чл.53, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.2 от ЗП с глоба в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при АПИ, който служител е бил надлежно упълномощен от Председателя на
Управителния съвет на АПИ /заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. - л.21/ и въз основа на акт
съставен от надлежно овластено лице, съгласно заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на
председателя на УС на АПИ /л.22-23/.
4
По факта на извършеното нарушение страните не спорят, а и безспорно от
ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Т. е управлявал
съчленено ППС, като натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на товарния
автомобил е било 12.080 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.5 тона,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, буква „а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, а при измереното разстояние между осите на полуремаркето от 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната задвижваща ос била 26.820 т, при максимално допустимо
натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, буква „б" от
Наредбата. За това превишение е следвало да има разрешение за специално ползване на
пътищата или квитанция за платена пътна такса, която той не представил при проверката,
тъй като такава не е била платена. Заплатена е била на следващия ден – 30.06.2021 година.
Категорично не може да бъде споделено възражението за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. С разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4, буква „а" и чл.7, ал.1, т.3,
буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ са определени максимално допустимите
натоварвания на различните видове товарни превозни средства. В случаят управляваното от
жалбоподателя ППС е било съчленено, тъй като се състояло от товарен автомобил и
прикачено към него полуремарке и правилно, както актосъставителят, така и наказващият
орган са приели, че е налице едно нарушение, независимо, че при измерването и на двете
превозни средства са били отчетени стойности надвишаващи максимално допустимите,
съгласно цитираните по-горе разпоредби от Наредба № 11/2001 година. Нарушението в
случая е едно именно поради обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя ППС е
било съчленено и тъй като полуремаркето не може да се движи самостоятелно, без да е
прикачено към моторно превозно средство и съответно задвижено от него.
Спорни са въпросите и в тази насока са основно доводите и възраженията на
жалбоподателя, а именно : кой е следвало да понесе отговорност за това, че жалбоподателят
Т. е управлявал товарния автомобил по републиканската пътна мрежа, с допуснатото
претоварване на осите, т.е. «тежко» по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба № 11/2001 г., без да
е имал разрешително или квитанция за платени пътни такси, както и правилно ли е било
квалифицирано нарушението, съответно приложена релевантната санкционна норма, т.е. по
приложението на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението и доводите в този
смисъл на жалбоподателя, че водачът на тежко ППС, управляващ това превозно средство
без съответното разрешение, не може да е административнонаказателно отговорно лице по
чл.53, ал.1 от ЗП, а такава отговорност следва да носи единственно собственикът на ППС
или лицето, извършващо превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото
разрешително за превоз на извънгабаритни товари по пътищата. В случая е без правно
значение за чие име и чия сметка жалбоподателят е извършвал процесния превоз, тъй като
същият е бил водач на извънгабаритно (тежко) ППС, а субект на
административнонаказателната отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без надлежно разрешение, т.е. кръга на
субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на тези превозни средства и
превозвачите по смисъла на § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози.
Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП визира няколко групи лица, които могат да бъдат субекти
на това нарушение, а именно : 1. физически лица нарушили разпоредбите на ….чл.26,
5
ал.2…, 2. извършили и 3. наредили да бъдат извършени следните дейности : …..следва
подробно, в 6 точки изброяване на „дейностите“, като в разглеждания случай това е
дейността посочена в т.2 на разпоредбата. Ясно от анализа на разпоредбата е, че
отговорността на собствениците на ППС и превозвачите е различна и отделна от тази на
лицата, които фактически са осъществили движението на тежкото ППС в нарушение на
забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, т.е. от водача на превозното средство. Ето защо,
принципно жалбоподателят, като водач на превозното средство може да е субект на
описаното в АУАН и НП нарушение.
В подкрепа на горните съждения е и нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която дава правомощия (и задължава) съответните служби за
контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ да спират и проверяват навлезлите в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят
актове на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса. Иначе казано – водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, движещо се по
пътищата без разрешително или документ за заплатена пътна такса, е
административнонаказателно отговорно лице на основание изрична разпоредба от
релевантен по случая нормативен акт.
При издаване на наказателното постановление обаче, неправилно е бил приложен
материалният закон, като установеното надвишаване натоварването на задвижващата 2-ра
единична ос на автомобила и на тройната ос на полуремаркето на управляваното от
жалбоподателя Т. ППС е било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, съответно приложена е била санкционната норма на
чл.53, ал.1 от същия. С оглед на установените по делото данни и събраните доказателства
съдът счита, че в случая нарушението е следвало да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.2-ро от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съответно приложимата санкционна норма
е била тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. В тази връзка, съдът изцяло споделя наведените с
жалбата аргументи.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда забраната за движение без
разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а
нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с
размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ.
Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим нормативен акт и към
двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл.1 от Наредбата. Същата дава и
дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3.
Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5,
чл.6 и чл.7 от Наредбата.
На първо четене, така погледнато възниква извод, че за деяние като тук обсъжданото
6
е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена, съответно колизия
между приложимите санкционни норми. Внимателният им прочит обаче сочи, че нормите
на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП формират два отделни, различни
състава на административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа
две отделни хипотези. Първата е когато движението се извършва без разрешително, а
втората, когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от
Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е
приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за
санкционирането му.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз
на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на
пътищата по § 1, т.8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа посочен
в чл.26, ал.3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от
кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е. разрешението има
характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл.8,
ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5
от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с
размери, маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните в
чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по
пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен
акт по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на
чл.8, ал.7 от Наредбата. Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между
разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредбата от друга.
Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. В обсъждания
казус максимално допустимото натоварване на втората задвижваща единична ос на
управляваното от жалбоподателя МПС е 11.5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от
Наредбата, а на тройната ос на полуремаркето е 24 тона. Елементарно математическо
изчисление показва, че 30 % от 11.5 тона е в размер на 3.45 тона, а от 24 тона е 7.2 тона.
Съпоставени тези стойности с измерените за автомобила 12.080 тона и за полуремаркето
26.820 тона показват, че превишението в натоварването за първото е било с 0.580 тона, а за
полуремаркето с 2.820 тона, т.е. и двете са били в рамките на тези 30 % по чл.14, ал.3 от
Наредбата. За превишение в тези граници на ППС се разрешава да се движи само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата и не е необходимо да бъде
издавано разрешително по чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредбата. В тази връзка следва да
се отбележи, че в разпоредбата на чл.35, ал.1 от Наредба № 11/2001 г. също се визира
разрешително или документ за платена такса, докато от своя страна чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
7
ЗП сочи само за разрешително за специално ползване на пътищата, което не се издава за
посочените в чл.14, ал.3 от Наредбата ППС. Аргумент в този смисъл се извлича и от
административнонаказателния състав на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, който въвежда като
съставомерни елементи движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Конкретно
и ясно се сочи само разрешение, и след като няма знак за равенство между разрешението и
документа за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредбата, то се налага единствения извод, че в
случаите на движение на ППС без документ за платена такса, но в рамките на посочените и
установени при съответните измервания параметри по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001 г.
относно маса, натоварване на ос и габаритни размери, не е осъществен състава на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и съответно не следва да се налага санкция на основание чл.53, ал.1, т.2
от ЗП. В такива случаи, какъвто безспорно от обсъдените по-горе доказателства попада и
настоящият, констатираното нарушение следва да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП, а приложимата санкционна разпоредба за него е тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
На следващо място – така, както фактически и правно е обосновано нарушението в
обжалваното НП също не съответства на основанието въз основа на което е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т.. Това е така,
тъй като в обстоятелствената част на постановлението алтернативно е посочено, че
движението на ППС се осъществява без разрешение /разрешително или документ
(квитанция) за платени пътни такси/. Наказващият орган не е съобразил, че установеното
натоварване на осите на товарния автомобил и полуремаркето и по-точно, превишението
над максимално допустимите стойности по чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и т.3, б.”б” от Наредбата,
попада в границите на изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредбата (30
%), като в следствие на това не е отправил съответно на фактите словесно фактическо и
правно обвинение за движение на ППС без документ за платена такса. Това само по себе си
е самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като
съществено е нарушено правото на защита. На практика, наказаното лице няма яснота кой от
двата документа (разрешително или квитанция за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредба №
11/2001 г.) е следвало да представи, за да опровергае повдигнатото му алтернативно
обвинение за движение без разрешително или документ за платена такса.
Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е било допуснато нарушение на
процесуалните правила (алтернативно предявено обвинение), както и неправилно е бил
приложен съответният, с оглед установените факти за нарушението материален закон.
Поради това обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно издадено
и като такова следва да бъде отменено.
С оглед на този изход на делото е безпредметно да се обсъжда въпроса относно
субективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
8
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” – София, представлявана от Председателя
на Управителния съвет, да му заплати направените по делото разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 450 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие № 944 от 08.11.2021 г. /л.30 на гърба/ и
следва да бъде присъдено в пълния му размер, тъй като е в рамките на определеното по
чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7310 от 19.07.2021 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с
което е наложено на Т. Д. Т. от гр.Т., област Ловеч, ул.********* ЕГН : **********,
административно наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – глоба в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка
с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София, представлявана от
Председателя на Управителния съвет, да заплати на Т. Д. Т. от гр.Т., област Ловеч, с
горните данни, сумата 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9