РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Златоград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Гражданско дело №
20205420100194 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. А. Д. срещу А. С. Я..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че е собственик на ПИ № 86, кв. 41, с площ от 73,50 кв.м., за който имот
ведно с ПИ № 85 е отреден съсобствен УПИ-85,86, кв. 41 по ПУП на с. Е.р.,
при съседи на парцела: на изток – пътека; на запад – УПИ VI-87, на север и на
юг – улична регулация, ведно с построените в имота жилищна сграда със
застроена площ от 40,50 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 21,50
кв.м. В исковата молба се твърди, че ответникът, който е собственик на
съседен имот (в северна посока), през 2016 г. – 2017 г., изградил в
непосредствена близост до жилищната сграда на ищеца железобетонна
подпорна стена и натрупал насип на земна маса, в нарушение на установените
със ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му правила. Ищецът сочи, че
в резултат на това, натоварването от подпорната стена, изпълнена върху
стоманена конструкция от тръби и релси, която предава товара си върху
стената при северозападната част на жилищната сграда (частично от
фундамента и от земния натиск) е допринесло за появилата се пукнатина в
северозападния ъгъл на стената. Предвид това и доколкото по стената нямало
изпълнена хидроизолация, ищецът сочи, че в частта, която попада под ниво
терен, земният масив е в пряк контакт със зидарията, като по вътрешната
страна на стената и стаите, обособени в тази част на жилището избива влага и
ги прави негодни за живеене. При тези твърдения моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди изразяващи се в: пукнатини на външната и
1
вътрешна северна стена на сградата, избила влага и непригодност за живеене
в помещенията непосредствено до стената, разрушена мазилка на същата
стена и изгнило дървено дюшеме в непосредствена близост до нея.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва ипредявения иск като неоснователен. Оспорва се твърдението,
че през 2016 г.-2017 г., ответникът е изградил железобетонна подпорна стена
и е натрупал насип със земна маса със значителни размери и обем. Твърди се,
че ответникът не е извършвал никакви строително-монтажни работи в имота,
а е наследил същия във вида в който съществува към момента от своите
родители, без да извършва никакви промени по него повече от 30 години.
Сочи се още, че подпорната стена между двата имота е построена съвместно
от неговия баща и този на ищеца през 1952 г. – 1953 г., като жилищната
сграда на последния била построена значително по-късно – около 1965 г.,
когато подпорната стена вече е съществувала, а при нейното изграждане, не е
спазено необходимото отстояние. Излагат се съображения, че описаните от
ищеца вреди се дължат на особеностите на терена – наличие на голяма
денивелация, която води до напукване на стените на сградите и до проникване
на влага, който проблем е наличен при всички сгради в района, в това число и
тази на ответника. Именно в тази връзка, с писмо изх. № 94-00-1669-
1/30.05.2016 г. на Община З. (приложено към ИМ), било указано на ищеца, че
поради голямата денивелация на терена и начина на изграждане на
жилищната сграда е необходимо да се направи дренажна система за
отводняването , за да се предотврати по-нататъшно пропиване на влага във
вътрешността . Сочи се още, че с Решение № 41/05.03.2019 г. по гр.д. №
170/2017 г. по описа на РС-З. (влязло в законна сила на 10.04.2020 г.), между
страните е бил разрешен спор с правно основание по чл. 109 ЗС, по който
съдът се е произнесъл в мотивите си, че процесната подпорна стена и била
изградена от бащите на ищеца и ответника и има укрепващо значение за
имотите и на двете страни. При тези твърдения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за производството.
В съдебно заседание, проведено на 24.03.2021 г. съдът е приел изменение
на предявения иск, чрез увеличаване на неговия размер от сумата на 3 000 лв.
(първоначално предявен) на сумата от 3 168,44 лв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от
3 168,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
имота на ищеца - жилищна сграда, находяща се в УПИ-85,86, кв. 41 по ПУП
на с. Е.р., изразяващи се в: пукнатини на външната и вътрешна северна стена
на сградата, избила влага и непригодност за живеене в помещенията
непосредствено до стената, разрушена мазилка на същата стена и изгнило
дървено дюшеме в непосредствена близост до нея, претърпени в резултат на
неправомерното поведение на ответника - изграждане през 2016 г. – 2017 г., в
непосредствена близост до жилищната сграда на ищеца на железобетонна
2
подпорна стена и натрупване на насип на земна маса, в нарушение на
законоустановените правила и норми.
За основателността на предявения иск, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените
имуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ищецът се легитимира като собственик на ПИ
№ 86, кв. 41, с площ от 73,50 кв.м., за който имот ведно с ПИ № 85 е отреден
съсобствен УПИ-85,86, кв. 41 по ПУП на с. Е.р., ведно с построените в имота
жилищна сграда със застроена площ от 40,50 кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ от 21,50 кв.м., съобразно НА за дарение на недвижим имот №
68, том II, рег. № 2979, дело № 228 от 2016 г. Ответникът от своя страна е
съсобственик на двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв.м.,
разположена в УПИ XVII-84, кв. 43 по плана на с. Е.р.а от 1987 г.
По делото е изготвена СТЕ, която съдът кредитира като компетентна и
отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От заключението на същата
безспорно се установява, че в имота на ищеца са настъпили неблагоприятни
изменения, изразяващи се в следното: северната част на втория етаж и първия
етаж са силно преовлажнени, мазилката е компрометирана и има черни петна
и е изронена. В северната стая, на втория етаж, освен силно преовлажняване,
са налице пукнатини: от тавана, почти до пода вертикална пукнатина, която
съответства на пукнатината от външната страна на зида, при бетоновата
колона; хоризонтална пукнатина между тавана и северната стена на стаята,
която слиза и по отсрещния ъгъл на стаята; има пукнатини и в коридора и в
предната - югоизточна стая. Експертът сочи, че за отстраняване щетите по
сградата на ищеца е необходимо да се отстрани компрометирана вътрешна
мазилка, да се направи нова, да се отстранят пукнатините по таваните и
стените и да се боядиса. Стойността на необходимите СМР, съгласно
заключението на вещото лице възлиза на сумата от 3 168,44 лева. Преди това
обаче е необходимо да се премахне насипа зад сградата и да се премахне
процесната част от подпорната стена.
Експертът е категоричен, че уврежданията са причинени от изградената
процесна част от подпорната стена и насипа от земна маса в имота на
ответника, както и извън неговия имот (в имот пл. № 87, в който попада по-
голямата част от процесната стена). Отстоянието (или по-скоро липсата на
такова) между процесната част от стената и жилищната сграда на ищеца
допринасят за настъпване на уврежданията по сградата. Жилищната сграда е
на гредоред с дебели каменни зидове, но те не могат да понесат тежестта,
която се предава от процесната стена, тъй като тя е подпряна в единия си край
на зида на сградата. Отделно върху сграда се оказва натиск от насипа от земна
маса и влага. Всичко това, с времето води до описаните увреждания и до
опасност от по-големи в бъдеще. Вещото лице сочи, че въпреки, че теренът е
3
доста стръмен, зад жилищната сграда е необходимо да има свободно
пространство, за да се запази сградата от натоварвания, които има голяма
опасност да я разрушат и от влагата, която се задържа, както от дъждове и
сняг, така и от водата, с която се полива, тъй като площта се ползва за
градина.
В обобщение на горното следва извод, че в имота на ищеца са налице
вреди (описани подробно по-горе), които са настъпили в резултат на
фактическото състояние на двата съседни имота – на ищеца и на ответника.
Същото фактическо състояние обаче, не се доказва в настоящия процес да е
възникнало в резултат на неправомерни действия на ответника, очертани в
исковата молба и въведени като предмет на делото - изграждане през 2016 г. –
2017 г., в непосредствена близост до жилищната сграда на ищеца на
железобетонна подпорна стена и натрупване на насип на земна маса, в
нарушение на законоустановените правила и норми. Видно от заключението
на СТЕ, състоянието на процесната стена е идентично с това, констатирано в
заключението на СТЕ изготвено за нуждите на гр.д. № 170/2017 г. на РС-З..
Цитираното производство е приключило с Решение № 41/05.03.2019 г.,
потвърдено с Решение № 278/08.07.2019 г. по в.гр.д. № 186/2019 г. по описа
на ОС-С., влязло в сила на 10.04.2020 г., с постановяване на Определение №
149/10.04.2020 г. по гр.д. № 3885/2019 г. на ВКС, с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Съдилищата произнесли се
на три инстанции и обсъдили подпорната стена (елементи на която са
бетоновия фундамент, стоманената конструкция от релси и тръби и насипа от
пръст) са приели, че същата защитава имотите на страните, т.е. същата
съобразно особеностите на релефа (скатен терен) има ползено (укрепващо)
действие, поради което премахването на който и да е от съставните му
елементи може да доведе до предизвикване на срутище и унищожаване на
имотите на страните. Искът за премахване на част от процесната подпорна
стена, със съответните съставни елементи, в това число земен насип е
отхвърлен. Този въпрос е разрешен окончателно със сила на пресъдено нещо,
поради което е невъзможно пререшаването му от настоящия съд.
С фактическите твърдения, изложени в исковата молба, ищецът е
очертал като предмет на настоящия иск неправомерни действия на ответника,
изразяващи се в изграждане на железобетонна подпорна стена и насип на
земна маса през 2016 г. – 2017 г., каквито обаче не се установяват, доколкото
съобразно заключението на СТЕ, състоянието на стената и насипа, към
момента е идентично с това, констатирано при разглеждането на отхвърления
иск по чл. 109 ЗС.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Р. А. Д., И.М.А., Р.Е. и Ж.Б.Я., от които също не се установяват въведените
фактически твърдения за неправомерното поведение на ответника. От
показанията на св. Д. се установява, че е наскоро се е запознал с лошото
състояние на имота, което го е изумило, тъй като спомените му от дете са, че
имотът е бил в добър вид, къщата е била „открита“ и е можел да бъде
обиколена от всички страни, а братовчед му е живеел там и е отгледал децата
си в това жилище. Показанията на този свидетел не носят необходимата
доказателствена информативност, доколкото се отнасят за период от детската
4
му възраст, респ. и за периода около 2008 г., след което, впечатленията му са
за състоянието на имота към момента.
От показанията на св. И.А. се установява, че същият има преки
впечатление от имота на ищеца датиращи около 1990 г., когато слагал улуци
на къщата, а етажът бил почти свободен. Свидетелят сочи, че стената (към
градината), в сегашния си вид - направена висока, преди не е съществувала.
Площта зад къщата е била свободна и е можело да се минава. Свидетелят
изразява предположение, че тази стена е направена от ответника в периода
около 2015 г. - 2016 г., защото според него „си личи, че е нова“. От пътя
същата не се вижда, но когато е слагал улуците на къщата около 1990 г., тази
стена не е съществувала. Изявленията на този свидетел, почиват изцяло на
негови предположения, като не се основават на възприети от него факти и
обстоятелства.
Показанията на св. Р.Е. са неясни, а твърденията му взаимно се
изключват. На зададени от съда уточняващи въпроси за отстраняване на
противоречията, свидетелят сочи, че не може да отговори. Предвид това и
поради липсата на изявления, които да допринасят за изясняване на
релевантни по делото факти и обстоятелства, съдът не кредитира показанията
на този свидетел.
Свидетелят Ж. Я. (съпруга на ответника) твърди, че подпорната стена
не е променяла дължината и местоположението си от 1971 г. до момента.
Сочи също, че през 2009 г. със съпруга са я надградили с около 60-70 см., за
да обезопасят мястото, което е стръмно. Твърди, че къщата на ищеца е
променена, като още когато тя е била на 8-9 г. къщата била вкопана в тяхното
място, а отпред била обособена градина. Св. Я. посочва, че не са насипвали
допълнителна земна маса между двата имота, като през 2009 г. те са го
изравнили с блокчета и кофраж за да не свлича пръст.
При анализ на показанията на разпитаните свидетели, както поотделно
така и в тяхната съвкупност, съдът намери, че не се доказва твърдяното от
ищеца неправомерно поведение от страна на ответника, каквото не се
установява от събрания доказателствен материал и в неговата цялост,
включително приетата по делото СТЕ.
Предвид горното предявеният иск, следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски възниква единствено за ответника. Такива се претендират и
доказват в размер на сумата от 700 лв., от които 600 лв. – адв.
възнаграждение, заплатено изцяло и в брой съобразно ДПЗС от 15.10.2020 г.
и 100 лв. – внесен депозит за СТЕ, поради което и съобразно изхода на спора
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от процесуалния представител на ищеца,
доколкото в случая минималният размер по чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ възлиза
5
на сумата от 451,76 лв., а предвид правната и фаткическа сложност на делото
заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Е. р.,
общ. З., обл. С., ул. „Р.“ № *, срещу А. С. Я., ЕГН ***, с адрес: с. Е. р., общ.
З., обл. С., ул. „В.Л.“ № *, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
присъждане на сумата от 3 168,44 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в имота на ищеца - жилищна сграда,
находяща се в УПИ-85,86, кв. 41 по ПУП на с. Е. р,, изразяващи се в:
пукнатини на външната и вътрешна северна стена на сградата, избила влага и
непригодност за живеене в помещенията непосредствено до стената,
разрушена мазилка на същата стена и изгнило дървено дюшеме в
непосредствена близост до нея, претърпени в резултат на неправомерното
поведение на ответника - изграждане през 2016 г. – 2017 г., в непосредствена
близост до жилищната сграда на ищеца на железобетонна подпорна стена и
натрупване на насип на земна маса, в нарушение на законоустановените
правила и норми.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
с. Е. р., общ. З., обл. С., ул. „Р.“ № * да заплати на А. С. Я., ЕГН *, с адрес: с.
Е.р., общ. З., обл. С., ул. „В. Л.“ № * сумата от 700 лв. – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _____В.Д.__________________
6