Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29
гр. В. 16.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд В., гражданско отделение, в
открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:В.
М.
с
участието на секретаря А.А.и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията В.М. гр дело №
371 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Т.В.Т. чрез адв.М. от АК -П.против ЗК „Л.И.“ АД гр.С., с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.
Ищецът поддържа, че е син и наследник на
починалия в следствие на ПТП В.Т.Г..
Посочва, че наследодателят му е починал в следствие на
настъпило ПТП на 17.07.2018г., като лицето Г.Н.Г. управлявайки л.а. „Ф.Ш.“ с
рег.№ *е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лявата
пътна лента и е блъснал челно насрещно движещия се л.а. „Т.П.“ с рег.№ *,
управляван от водача Е.В.В., при който като пътник се е возил наследодателя на
ищеца и в следствие на удара е починал.
Поддържа, че По случая е образувано
НОХД №171/2020 г. по описа на Окръжен съд – В., водено срещу Г.Н.Г. за
престъпление по чл. 343, ал.4, врс.чл.343, ал.З, б. „б“, врс.ал.1, врс.чл.342,
ал. 1 от НК, врс.чл.20, ал.1 и чл.16, ал 1, т1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от
ППЗдВП.
Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда от
20.09.2021 г„ с която водача на увреждащия лек автомобил е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение .
Посочва се като причина за ПТП
нарушаване на правилата на ЗДвП на водача Г.Н.Г..
Ищецът поддържа, че управляваният от
него автомобил има сключена застраховка „ГО“ със срок на валидност 1г., считано
от 09.07.2018г. По силата на договора за застраховка застрахователя покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица в размер на 10 000 000лева.
Ищецът поддържа, че е
изпълнил разпоредбите на кодекса на застраховането, предявил е претенцията си
заплащане на обезщетение, представил е всички документи с които разполага, но
застрахователя не се е произнесъл в законноустановения срок.
В исковата молба се описват
обстоятелствата, които касаят претенцията за неимуществени вреди, като е
поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250 000
лева за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща В.Т.Г.,
ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 25.07.2018г. до
окончателното му изплащане включително и разноските по делото.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се оспорва допустимостта на предявения иск като се поддържа,
че не са налице предпоставките по чл.380, ал.3 вр.с чл.432 от КЗ. Поддържа, че
ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но е представил недостатъчни документи за
установяване на обстоятелствата, при които се е осъществил транспортния
инцидент и установяване наличието на деликт, поради което са му били дадени
указания да попълни преписката с още документи, но ищецът не е представил
такива и не е изпълнил задълженията си по чл.492, ал.2 от КЗ. Поддържа се, че
след като чл.498, ал.3 от КЗ е обвързан по допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя, като се касае за рекламационен срок, въведен за
намаляване на съдебните производства по този вид спорове, а рекламационното
производство не е било изпълнено по обем, поради непредставяне на необходимите документи
от заявителя и на това основание предявения иск е недопустим.
В отговора се съдържа
становище по основание на исковата претенция, като се оспорва твърдението на
ищеца за настъпили вреди по причина от виновното противоправно поведение на
водача на л.а. „Ф.Ш.“ и след като вината е задължителен елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, същата следва да е установена по безспорен
начин.
В отговора са оспорени
обстоятелствата за настъпване на риск, покрит от застрахователния договор,
механизма на ПТП, конкретните данни за фактическата обстановка от която се е
осъществило процесното ПТП, както и твърдението, че заявените в исковата молба
вреди са настъпили в пряка и непрекъсната причинно-следсвена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент, като се твърди изключителен
принос на пострадалия за настъпване на травмите поради допуснати от същия
нарушения на установения по ЗДвП правила.
Посочва се, че пострадалия не е поставил
обезопасителен колан по време на превоза. Посочва се че според ответника
пострадалия е съпричинил неимуществените вреди тъй като е знаел, че се намира в
автомобил който е бил управляван от водач под влияние на алкохол и наркотици.
Оспорена е
претенцията за неимуществени вреди и по размер, както и претенцията за
присъждане на законната лихва като неоснователна.
По искане на ответната страна, по
делото е конституиран като трето лице
помагач от страната на отв.Г.Н.Г., който е подал писмен отговор на исковата
молба, в който поддържа че прекият иск е недопустим поради неуреждане и неизпълнение
докрай на процедурата за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията между
страните. Поддържа, че произшествието е
по изключителна вина на водача Е.В., който е управлявал след употреба на
алкохол, довело до грубо нарушаване на правилата за движение.
Третото лице помагач е представило допълнително становище, в
което поддържа отговора на ответника, като заявява че своевременно е уведомил
ответника за настъпилото ПТП и че не е
управлявал автомобила си след употреба на алкохол.
По делото са представени писмени
доказателства, които са приети от съда, както са допуснати посочени гласни
такива, а именно разпит на свидетели, като е указано разпределение на доказателствената
тежест. Ищецът е представил препис от писмени доказателства събрани при
провеждането на ДП, заключения на химическо изследване, АТЕ, фотоалбум, СМЕ.
Пред Ос-В., по настоящето дело
са допуснати САТЕ и СМЕ .
ВОС, като взе предвид постъпилата искова претенция,
становището на ответната по делото страна и на третото лице помагач, прие за
установено следното от фактическа страна :
Ищецът Т.В.Т. е син на починалия, вследствие на ПТП В.Т.Г., на 51 години.
На 17.07.2018 г. около 00:40 часа на път 1-1 / Е-79/ при км 67+000 е настъпило
ПТП, при което л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№*, управляван от Г.Н. ***, ЕГН: ********** е
нарушил правилата за движение по пътищата, като при пътна маркировка забранена
за пресичане „М1“, навлиза в лявата пътна лента и блъска челно насрещно
движещият се л.а. „Т.П.“ с рег.№ *, управляван от водача Е.В.В., в резултат на
което настъпва ПТП. Вследствие на инцидента са причинени телесни увреждания на
водача на л.а. „Т.П.“ и е причинена смъртта на В.Т.Г., който е бил пътник,
возещ се на предната дясна седалка до водача на автомобила.
За увреждащия л.а „Ф.Ш.”
с рег. №*, управляван от водача Г.Н.Г., има сключена застраховка “ГО”, з.п.№ ВG*/08.07.2018г., със срок на валидност една година,
считано от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. със ЗК „Л.И.” АД, гр. С..
По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС в размер на 10 420 000 лв.
В настоящето производство е
назначена и изслушана АТЕ, изпълнена от в.л Р.И., според което ПТП е
настъпило при следния механизъм:
На 17.07.2018 г. около
00:30 часа лек автомобил „Ф.Ш.“ с per. № *се е движел по път Е-79 в посока от гр.
В. към гр. М. със скорост около 87 км/ч.
По същото време, по
същия път, но в срещуположна посока се е движел лек автомобил „Т.П.“ с per.
№ ВН *със скорост от 71 км/ч.
Наближавайки км.67 + 000
на праволинеен участък от пътя, на който лекия автомобил „Ф.Ш.“ е спускал, а „Т.П.“
изкачвал надлъжен наклон от 2 %, малко преди да достигнат мястото на
разминаване, когато са се намирали на около 22 метра един от друг, лекият
автомобил „Ф.Ш.“е завил на ляво, навлязъл в насрещната пътна лента и се е
блъснал челно ексцентрично в предната част на лек автомобил „Т.П.“ с per.
№ *.
Между двата автомобила
няма данни да е имало други превозни средства, не е имало хора, животни или
препятствия по пътя, които да са накарали водача на буса да ги заобикаля.
В резултат на удара, поради чувствителната разлика в количествата на
движение на двата автомобила, лекия автомобил „Т.П.“ с per. № ВН *е променил посоката
си на движение, като се е придвижил назад, завъртял се е на около 45° по посока
на движението на часовниковата стрелка и изминавайки около 5,20 метра от
мястото на удара се е установил косо на платното за движение.
Лекият автомобил „Ф.Ш.“
с per.
№ *се е установил в лентата за насрещно движение и частично върху левия
банкет.
На местопроизшествието
не са открити спирачни следи от гумите на двата автомобила, което показва, че
произшествието е възникнало внезапно и двамата участници не са имали време да
реагират на опасността.
Според вещото лице, причината за настъпването на ПТП е навлизането на
лекия автомобил „Ф.Ш.“ с per. № *в лентата за насрещно движение. Ако водачът
на лекия автомобил „Ф.Ш.“ е следял непрекъснато пътя пред автомобила, то същият
не би допуснал настъпването на ПТП.
Вещото лице е посочило,
че пострадалият е намерен затиснат вътре в автомобила и е изваден след
използване на специални технически средства от органите на ГД „ПБЗН“.
От АТЕ е видно, че процесният автомобил „Т.П.“ е оборудван с 5 бр.
триточкови инерционни колани - за всеки пътник и водач по един.
В заключение АТЕ сочи,че
ефективното действие на обезопасителния колан е до скорост 55-60 км/ч и то при
челен удар без ротация и значителни деформации на купето. В конкретния
случай нито едно от тези обстоятелства не е било налично така че, в конкретната
пътно-транспортна обстановка, не би имало полза от ползването на предпазен
колан.
В проведеното
осз. на 10.12.2021г. вещото лице инж.Р.И. уточни, че общата сумарна скорост на
двата автомобила към момента на удара е била 120 км/ч, като удара е бил кос,
челен.
Вещото лице
сочи, че деформациите на л.а. „ Т.“ са предимно в лавата част, цялото купе е
нагънато, като се е огънало цялото купе от промяна на траекторията. Двигателят
е от дясно, деформирала се е бронята, радиатора, а двигателят е влязъл и е
деформирал купето.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Д., загиналият е бил пътник седящ
на предната дясна седалка в л.а.“Т.П.“.
От заключението е видно, че непосредствената причина за смъртта на
загиналият е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на
травматичен шок вследствие на множествена травма / съчетана черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травма/, като за настъпването на смъртта най-много е допринесла
черепно-мозъчната и гръдната травма.
В заключението е
посочено, че при извършеният оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум
по ДП са налични значителни деформации на таблото на л.а. с хлътване на същото
към седалката, на която се е намирал пострадалият. Също така вещото лице сочи,
че в случая правилно поставен в обезопасителен колан не изключва получаването
на уврежданията, които са довели до смъртта на загиналия.
От СМЕ е видно,че при
направените изследвания на кръвните проби, иззети от водача на л.а.“Ф.Ш.“, не е
установено наличие на етилов алкохол.
В проведеното
осз. на 15.04.2022г. вещото лице д-р И.Д. уточни, че в случаи на значителна деформация
по купето, колана не предпазва от ударите, защото не тялото се удря в частите
на купето, а обратно частите притискат тялото и в зависимост от тази
деформация, при челен удар колана не предпазва.
По делото е разпитан
свидетелят В.В., който заяви, че е бил дежурен в деня на инцидента. Видно от
показанията му, същият не е очевидец на настъпването на ПТП, а е пристигнал на
мястото на инцидента след подаването на сигнала за помощ. Свидетелят заяви, че
при пристигането си на мястото на ПТП пострадалият Генов вече се е намирал
извън автомобила.
Видно от
показанията на свидетелят П.Г., същият не е очевидец при настъпването на ПТП,
тъй като работи в СМП-гр.Д. и е пристигнал на мястото на инцидента след
подаването на сигнала за помощ. Свидетелят заяви, че при пристигането си на
местопроизшествието пострадалия В. Г. е бил на носилка извън автомобила, т.е.
свидетелят няма информация дали пострадалият е пътувал с поставен предпазен
колан.
По делото бяха разпитани свидетелите Л. П.,
майка на ищеца и В. И., леля на ищеца, а също така беше допусната и изслушана
СПЕ, изготвена от психолога В.Д..
Видно от разпита на
свидетелката П., същата е майка на ищеца. Когато разбрала за настъпилото ПТП се
опитала да съобщи новината на Т. по най-безболезнения начин, защото връзката
между сина и бащата била много силна, а ищеца много се разстроил. Свидетелката
каза, че смъртта на В. била внезапна, никой не я е очаквал, а за сина му всичко
се променило от този момент до понастоящем. Преди смъртта на баща си Т. бил
по-весел, по-спокоен, но след инцидента сънят му се променил, спрял да излиза с
приятели, затворил се в себе си, наложило се да посетят психолог и ищеца
направил терапия. Свидетелката каза също, че връзката между загиналия и сина му
била изключително силна, Т. постоянно споделял с баща си, когато бил по-малък
постоянно били заедно, неразделни. Независимо, че свидетелката се разделила с
бащата на сина си, тя каза, че отношенията между бащата и сина не са се
променяли до момента на смъртта. В. бил треньор по бокс, водел сина им със себе
си на състезания, а Т. разчитал на своя баща за много неща в живота си.
Свидетелката каза също, че загиналия се занимавал със спорт и не е страдал от
заболявания, бил треньор по бокс, бил отговорен както към възпитаниците си,
така и към сина си и бил техен пример за подражание, уважавали го както
приятелите му, така и колегите му. Свидетелката каза, че според нея В. бил
много добър човек и баща, който се грижел за детето им.
Т. постоянно посещава
гроба на баща си, грижи се за него заедно с чичо си, направили му паметник,
който поддържа, посещава го както на годишнините от смъртта му, така и на
другите християнски празници и спазва всички традиции.
Видно от разпита на свидетелката И., че същата е леля на Т., той е нейн
племенник. Свидетелката каза, че когато разбрали за инцидента, всички били
много съкрушени, а Т. бил много разстроен и не можел да повярва на случилото
се, затворил се в себе си и не можел да повярва, че с баща му се е случило
така. Свидетелката каза също, че връзката между сина и бащата била много силна,
дори след като се разделил с майка му, той не спирал да се грижи за детето си,
продължавал да се грижи за него и материално, и емоционално, затова Т. много
тежко преживял смъртта му. Според свидетелката ищеца усетил липсата на загубения
родител, много се затворил в себе си и станал напълно различен. Помежду им
имало много силна връзка, ходели заедно по състезания, а В. насочил детето да
тренира футбола и до понастоящем Т. тренира футбол в свободното си време. Т.
бил малък когато родителите му се разделили, но поддържал постоянен контакт с
баща си, ходил често в дома му, на празници, на рождени дни, а родителите му
поддържали идеални отношения след развода, и се грижили за сина си. В.
постоянно посещавал сина си, давал му пари, купувал му каквото поиска.
След смъртта на баща си, ищеца се затворил в
себе си, цял месец отказвал да излиза от дома си, не разговарял с никой,
починалия много му липсвал. Наложило се Т. да посети психолог, защото не се
чувствал добре емоционално. Свидетелката каза също, че всяка събота посещавали
заедно гроба на починалия, също и на църковни празници ходили, заедно
поддържали гроба, а когато направили паметник детето се включило с парични
средства, за да помогне.
По делото е представен и приет психологически статус на ищеца от
11.01.2019г., изготвен от психолога В. Н.,
от който е видно, че вследствие на преживяния стрес от неочакваната загуба на
баща си, Т. е потърсил терапевтична психиатрична и психологическа помощ, тъй
като трудно е преживявала загубата на своя баща, като психологичните му прояви
са на ниво смесено тревожно-депресивно разстройство.Симптомите му включват
повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища
и кошмари, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора. Наблюдават се
и вегетативни нервни прояви, повишен сетивен рефлекс и безсъние, тревожност и
апатия.
С молба
вх.№260099/19.01.2022г. са представени доказателство за наличие на
професионална компетентност на г-жа Н.
В подкрепа на изводите
от психологическия статус на ищеца е и заключението на изготвената и приета по
делото СПЕ, изготвена от психолога В.Д..
Видно от заключението, ищецът е преживял тежък посттравматичен стрес от
внезапната загуба на родител при инцидентна ситуация, довела до състояние на
тревожно разстройство и когнитивно-поведенчески нарушения.
От заключението е видно, че в продължение на година и шест месеца лечение,
ищецът е преминал през процес на адаптация към новите обстоятелства в живота
му, към момента на изготвяне на експертизата, е налице подтисната
емоционалност, която може да се прояви на по-късен етап,
В проведеното
осз. на 18.02.2022г. вещото лице- психолога В.Д. уточни, че е направила
събеседване с ищеца, при което е наблюдавала у него реакции на тревожно
разстройство и когнитивни поведенчески нарушения, които макар и намалели,
продължават да съществуват. Те се изразяват в начина на дишане, звукоизвличане,
движение на ръцете и други физиологични реакции, като потене на дланите,
промяна на интонацията.
Вещото лице е
посочило, че изследваното лице е доста емоционално, когато ставало въпрос за
баща му. Според вещото лице, към момента ищеца не е възстановен, като във всеки един
момент може да се отключи или да се засили на по-късен етап това
тревожно-депресивно разстройство и симптоматиката.
При
така установената фактическа обстановка, ВОС, намира от правна страна следното
:
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432,
ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – данни за
предявена писмена претенция на ищецът и
липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество на предявените искове:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "ГО". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното
поведение на виновния водач, 3. /претърпените неимуществени вреди и 4. /
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
/ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно
транспортно произшествие. На 17.07.2018 г. около 00:40 часа на път 1-1 / Е-79/ при км 67+000 е
настъпило ПТП, при което л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№*, управляван от Г.Н. ***, ЕГН: **********
е нарушил правилата за движение по пътищата, като при пътна маркировка
забранена за пресичане „М1“, навлиза в лявата пътна лента и блъска челно
насрещно движещият се л.а. „Т.П.“ с рег.№ *, управляван от водача Е.В.В., в
резултат на което настъпва ПТП. Вследствие на инцидента са причинени телесни
увреждания на водача на л.а. „Т.П.“ и е причинена смъртта на В.Т.Г., който е
бил пътник, возещ се на предната дясна седалка до водача на автомобила. В тази връзка,
предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано извършеното
деяние, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния противоправен
резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние.
В хода на наказателното
производство е установено, че техническата причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача Г.Н.Г., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал и на пътно платно е двупосочно движение, навлязъл и
се движил в лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната
непрекъсната линия М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти.
С оглед на това, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието
на водача на лекия автомобил Г.Г. и настъпилите обществено опасни последици -
причинената смърт на В.Т.Г..
За увреждащия л.а „Ф.Ш.”
с рег. №*, управляван от водача Г.Н.Г., има сключена застраховка “ГО”, з.п.№ ВG*/08.07.2018г., със срок на валидност една година,
считано от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. със ЗК „Л.И.” АД, гр. С..
За установяване механизма на
процесното ПТП и във връзка с направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, в хода на делото е допусната и приета
АТЕ, изготвена от вещото лице инж.Р.И., а също така бяха поставени въпроси към
СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Р. А.
Според вещото лице, причината
за настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил „Ф.Ш.“ с per.
№ *в лентата за насрещно движение. Ако водачът на лекия автомобил
„Ф.Ш.“ е следял непрекъснато пътя пред автомобила, то същият не би допуснал
настъпването на ПТП.
Вещото лице е посочило,
че пострадалият е намерен затиснат вътре в автомобила и е изваден след
използване на специални технически средства от органите на ГД „ПБЗН“.
От АТЕ е видно, че
процесният автомобил „Т.П.“ е оборудван с 5 бр. триточкови инерционни колани -
за всеки пътник и водач по един.
В заключение АТЕ сочи,че
ефективното действие на обезопасителния колан е до скорост 55-60 км/ч и то при
челен удар без ротация и значителни деформации на купето. В конкретния случай
нито едно от тези обстоятелства не е било налично така че, в конкретната
пътно-транспортна обстановка, не би имало полза от ползването на предпазен
колан.
В проведеното
осз. на 10.12.2021г. вещото лице инж.Р.И. уточни, че общата сумарна скорост на
двата автомобила към момента на удара е била 120 км/ч, като удара е бил кос,
челен.
Вещото лице
сочи, че деформациите на л.а. „ Т.“ са предимно в лавата част, цялото купе е
нагънато, като се е огънало цялото купе от промяна на траекторията. Двигателят
е от дясно, деформирала се е бронята, радиатора, а двигателят е влязъл и е
деформирал купето.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото
лице д-р Д., загиналият е бил пътник седящ на предната дясна седалка в л.а.“Т.П.“.
От заключението е видно,
че непосредствената причина за смъртта на загиналият е остра дихателна и
сърдечна недостатъчност, развила се на базата на травматичен шок вследствие на
множествена травма / съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма/, като за
настъпването на смъртта най-много е допринесла черепно-мозъчната и гръдната
травма.
В заключението е
посочено, че при извършеният оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум
по ДП са налични значителни деформации на таблото на л.а. с хлътване на същото
към седалката, на която се е намирал пострадалият. Също така вещото лице сочи,
че в случая правилно поставен в обезопасителен колан не изключва получаването
на уврежданията, които са довели до смъртта на загиналия.
От СМЕ е видно,че при
направените изследвания на кръвните проби, иззети от водача на л.а.“Ф.Ш.“, не е
установено наличие на етилов алкохол.
В проведеното
осз. на 15.04.2022г. вещото лице д-р И.Д.
уточни, че в случаи на значителна деформация по купето, колана не
предпазва от ударите, защото не тялото се удря в частите на купето, а обратно
частите притискат тялото и в зависимост от тази деформация, при челен удар
колана не предпазва.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество:
Не е спорно между страните, че ответното дружество е застраховател по
задължителната застраховка "ГО" за процесния период на водача на
автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание. Установени са по
делото, чрез събраните писмени и гласни доказателства, и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Ответникът не можа при пълно и главно доказване да докаже, че пострадалия е
извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са довели до
настъпване на вредоносния резултат. По делото безспорно се доказа от приетата
АТЕ и от материалите по наказателното дело, че причината за настъпването на
процесното ПТП е навлизането на лекия автомобил „Ф.Ш.“ с per.
№ *в лентата за насрещно движение, с което е допуснато нарушение по чл.20,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „ водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства които управляват “ и по чл. 16,ал.1, т.
1 от ЗДвП, съгласно който „на пътното платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“, като загубил контрол над управлявания от него
автомобил и внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, неправомерно
пресичайки единичната непрекъсната линия Ml, разделяща платното за
движение на две пътни ленти. По делото не се събраха доказателства за извършени
от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради всичко
горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като не се установиха нарушения извършени от него, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Относно
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставен
предпазен колан, категорично се доказа от заключенията на АТЕ и СМЕ, както и от събраните в
хода на наказателното производство доказателства че: 1/ общата сумарна скорост
на двата автомобила към момента на удара е била около 120 км/ч / видно от
пояснението на вещото лице инж.Р.И. в осз.на 10.12.2021г./, а ноторно известно
от практиката е, че предпазния колан има ефективно действие при скорост до 60
км/ч, т.е. в случая предпазния колан е неефективен; при такава сила на удара
смъртоносните увреждания са неизбежни, независимо дали пътника е бил с или без
предпазен колан, т.е. действието на предпазният колан при такъв удар е неефективно
и няма превантивно действие; 2/ видно от АТЕ, ефективното действие на
обезопасителния колан е до скорост 55-60 км/ч и то при челен удар без ротация и
значителни деформации на купето. В конкретния случай нито едно от тези
обстоятелства не е било налично така че, в конкретната пътно-транспортна
обстановка цялото купе на автомобила е било деформирано, с навлизане на
двигателя вътре в купето, в долната част на автомобила, както и с навлизането
на арматурното табло навътре, а пострадапият е намерен затиснат вътре в
автомобила и е изваден след използване на специални технически средства от
органите на ГД „ПБЗН“. От практиката е известно, че при подобен род случаи
предпазният колан няма еФективено действие, тъй като се получават увреждания,
които водят до смърт на пострадалото лице/ потвърдено и от СМЕ, според която в
случая правилно поставен в обезопасителен колан не изключва получаването на
уврежданията, които са довели до смъртта на загиналия. В тази връзка са решение
№63/08.12.2021г. по гр.д.№548/2020г. на ВОС на настоящият съдебен състав;
решение №4401/2018г. по гр.д.№9624/2015г. на ГО 1-21 с-в на СГС, потвърдено с
решение №449/2019г. на САС, ГО 14 с-в; решение Хе 617 от 10.03.2020 г. по
в.г.д. № 4873/2019 г. наСАС, ГО.
С оглед на гореизложеното, възражението е неоснователно и недоказано.За да
е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от него действия
да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина
връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Самият факт на непоставянето на предпазен колан не е съпричиняващ фактор.
Относно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е
приел да се вози в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол, това възражение на
ответника категорично не се доказа в хода на производството.
Видно от приложеният и приет по делото протокол за химическо изследване на
кръвта на водача Е.В. и СМЕ, че в кръвта му не е установено наличие на етилов
алкохол.
Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от
страна на пострадалия, тъй като не се установиха нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от
пострадалият действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са
в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е
тяхно следствие. В тази връзка моля да вземете предвид РЕШЕНИЕ № 167 ОТ
27.10.2016 Г. ПО Т. Д. № 1599/2015 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС: при преценка за
съпричиняване на настъпилите в резултат на птп вреди следва да се отчита не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. разрешение, което възпроизвежда въведеното с ппвс №
17/1963 г. правило, за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен
обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на закона за
движение по пътищата.
По
отношение размерът на причинените
неимуществени вреди .
По делото се установи, че в резултат
на инцидента е загинал В.Т.Г., на 51 години, баща на ищецът. Същият е получил
тежки и несъвместими с живота телесни увреждания. Ищецът Т.В. Г. е син на
починалият В.Г., изключително тежко преживява смъртта на своя баща. Починалият
е бил стожер на семейството, който го е крепял и свързвал, всички са разчитали
на него и са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. В. е бил мъж на
51 г., в разцвета на силите си, бил е деен, активен човек, в добро здравословно
състояние, спортист. Загиналият е бил опора за сина си, който е разчитал на
неговата подкрепа, помагал му е за всичко и при всяка възможност. Всички в
семейството са поддържали много близки отношения, разбирали са се и взаимно са
си помагали. Смъртта му е настъпила неочаквано и несвоевременно и е огромен шок
за семейството му и за ищецът. Между загиналия и сина му са съществували
отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна
привързаност, поддържали са постоянна връзка, били са много близки и постоянно
взаимно са си помагали.
В тази връзка по делото
категорично се доказа от представените писмени доказателства и изготвена СПЕ,
че ищецът и понастоящем не е възстановен
от преживяната психотравма. Децата, независимо от възрастта си, винаги имат
нужда от грижите и подкрепата на родителите си. С оглед на изложеното,
причинените болки и страдания на ищеца следва
да бъдат компенсирани
Паричното обезщетение не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
При определяне на
дължимото застрахователно обезщетение ВдОС отчита страданията на ищеца, вследствие на безвъзвратната загуба на неговия
баща, като следва да бъдат компенсирани в размер на 150 000 лв.
Искът
в останалата част до пълния размер следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната основателност на главната
претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищецът
е предявил застрахователната претенция пред ответното дружество, като в отговора на ИМ се признава, че по молбата –претенция е
образувана преписка
0000-1000-61-18-7613, като с писмо са изискали
допълнителни данни.
Настоящата инстанция приема, че в конкретният случай, в цитираното писмо ответното дружество е обективирало
отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ-18.11.2018 г .,
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени
следва да бъде уважен, считано от18.11.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са
направени и доказани.
Съдът
констатира, че Определение от 27.11.2018г. по настоящото дело /л.12/ , ищецът
е освободен от внасяне на такси и
разноски по делото, Процесуалният представител на ищецът посочва, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв. С оглед размера на уважената
искова претенция и на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,/ 3530+2% за горницата над 100 000 лв./ съобразно уважената част от иска , дължимото възнаграждение
е в размер на 4 530лв.
Основанията, при които адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на
издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист.
В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е
постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат
/чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен
да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат
в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера
на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда. В конкретния случай ВОС е
определи възнаграждението, съобразявайки се и с конкретните обстоятелства и с
осъществените от адв.В.М. процесуални
действия . При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на
разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна
по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално
заплатен адвокатски
хонорар от представляваният като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от
Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с
нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на
адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид
отВдОкр. съд.
На адв.В.В.М. с ЕГН********** с адрес:г*** - процесуален представител на
ищецът, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 /шест хиляди лева/лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметката на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на 6 000 лв., съдебно-деловодни разноски в размер
на 200 лв. за СПЕ, изплатени от бюджета
на съда.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.”
АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № * *да заплати на
Т.В.Т.,
ЕГН : ********** ***, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия
баща В.Т.Г., в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2018 г., в размер на
150 000 / сто и петдесет хиляди лева), ведно с лихва
за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано
от 18.11.2018г. до окончателното издължаване, като в останалата
част до пълния размер -250 000 лв. искът за неимуществени вреди
–ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.”
АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № *да заплати на адв. В.М. - процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в размер на на 4 530лв. / четири
хиляди петстотин и тридесет / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
определена съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА
Т.В.Т., ЕГН : ********** ***, да заплати на„Застрахователна
Компания Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление –гр.С., район „Л.„ бул.“С.Ш.„ № *сумата в размер на 1 740
/хиляда седемстотин и четиридесет лева /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА„З.К. Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л.„ бул.“С.Ш.„ № *да заплати по
сметка на Окръжен съд-В, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 000/шест хиляди лв.,/ лв. – държавна
такса, дължима по уваженият срещу ответника иск, както и сумата
от 200/двеста /лв. представляваща съдебно – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответната страна- Г.Н.Г.- ЕГН
: **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС -С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
на препис от същото на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :