О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 236 12.09.2016г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в
закрито заседание на дванадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа административно
дело № 275 по описа за 2016г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова
молба, подадена от М.Г.Х., с адрес ***, ІІ ЗПС, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/, с която са предявени три обективно
съединени иска за присъждане в полза на Х. на обезщетение както следва:
1.за сумата от 1600 лв
/хиляда и шестстотин лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
негативни емоционални изживявания и психични състояния /т.ІІІ.1 от исковата
молба/ следствие незаконосъобразни действия на служители на ответника /т.ІІ.1.
от исковата молба/, извършени на 19.10.2015г в Затвора гр.Плевен като при обиск
на ищеца и багажа му служители от НОС при Затвора в гр.Плевен разгледали личните
снимки на ищеца, прочели кореспонденцията, дневник и записките му, с което
нарушили правото му на неприкосновеност на кореспонденцията и личния му живот
/чл.32 ал.1, чл.34 ал.1 от КРБ и чл.8 §1 от ЕКПЧ;
2. за сумата от 1100 лв /хиляда и сто лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - негативни емоционални изживявания и психични
състояния/т.ІІІ.2 от исковата молба/ следствие незаконосъобразни действия на
служители на ответника /т.ІІ.2. от исковата молба/, извършени на дата
19.10.2015г в Затвора гр.Плевен като при обиск служители от НОС при Затвора в
гр.Плевен иззели от ищеца напечатан текст „право на отговор” на л.св.Халил Аден
Хасан, с което нарушили правото му на неприкосновеност на кореспонденцията и
правото му да не бъде лишаван и се
ползва мирно от своите притежания /чл.32 ал.1 от КРБ, чл.1 от ДП към ЕКПЧ/.
3. за сумата от 1200 лв /хиляда и двеста лева/, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди — негативни емоционални изживявания и психични
състояния/т.ІІІ.3 от исковата молба/ следствие дискриминиране на ищеца от служители
от НОС при Затвора в гр. Плевен /т.ІІ.3./ които на 19.10.2015г в Затвора, гр.Плевен
разгледали снимки и прочели кореспонденция на ищеца и иззели част от същата в
нарушение по чл.14 от ЕКПЧ.
Първите две от посочените обективно съединени искови
претенции са с правна квалификация чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а третия от предявените
искове е с правна квалификация чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. Последният обаче е
процесуално недопустим, защото спор със същия предмет, основание и страни вече
е формиран с предявяването на първите два иска за обезвреда /описани по-горе/.
Фактическите основания на претенцията, обусловила
третия предявен от М.Х. против ГДИН иск се свеждат до твърдения за
неимуществени вреди следствие дискриминация на ищеца от служители от НОС при
Затвора в гр. Плевен /т.ІІ.3 от исковата молба/, които на 19.10.2015г
разгледали снимките му, прочели кореспонденцията му и иззели част от същата.
Тези изявления определят предмета на доказване, страните и вида на търсената в
исковия процес защита като идентични с изявленията,
обусловили първите два иска, предявени с исковата молба (т.ІІ.1, т.ІІ.2,
т.ІІІ.1 и т.ІІІ.2). Търсената с третия предявен иск обезвреда от 1200 лв се
основава на твърдения, които не са самостоятелно основание за иск по чл.74 ал.2
от ЗЗДискр, защото вече са посочени като обуславящи предявените от ищеца спрямо
същия ответник искове за обезщетение. Дали въпросните действия на служители на
ответника са се осъществили, тяхната правомерност и наличието на причинна
връзка със сочените вреди /т.е. елементите от фактическия състав на
отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ подлежи на установяване в хода на
разглеждане на първите два предявени от ищеца иска, с което се и изчерпва обема
на възможната съдебна защита. Определянето
на една деятелност, освен като незаконосъобразна, и като дискриминационна, не
обуславя ново, самостоятелно субективно
право на обезвреда (не се и твърдят
„други” вреди) и в този смисъл не представлява различно по смисъла на чл.126 ал.1 от ГПК правно
основание на иска за обезщетение.
Ето защо исковата
молба, в частта по предявения от М.Г.Х.
иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за сумата от 1200 лв /хиляда и двеста лева/, се явява процесуално
недопустима /доколкото в съда вече е образувано дело между същите страни, на
същото основание и за същото искане/ и следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото в тази му част – прекратено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.130 във вр. с чл.126 ал.1 ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена
от М.Г.Х., с адрес ***, ІІ ЗПС, в частта по предявения от него иск против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на сумата от 1200 лв / хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди следствие дискриминиране на М.Г.Х. от служители на Затвора
в гр. Плевен като на 19.10.2015г в Затвора гр.Плевен разгледали негови снимки, прочели
негова лична кореспонденция и иззели част от същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 275/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в тази му част.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: