Р Е Ш ЕН И Е

№

09.01.2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

              ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№8125/2017г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.

           Пред ПлРС е депозирана искова молба от „П.9.” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Р.Б- управител, чрез адв. А. С., против „ЛВТ-С” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Т.С, с която се твърди, че между страните- ищецът като наемодател и ответника- като наемател, има сключен договор за наем на 01.09.2015г, с предмет- недвижими имоти, съставляващи склад №***, разположени на сутеренно ниво, както и три паркоместа, находящи се в гр. ***, ***”. Твърди се, че уговорената наемна цена е в размер на 3120лв. с ДДС/месечно, платима по банков път, до 5-то число на текущия месец, както и консумативите за предходния месец. Твърди се, че понастоящем договорът за наем е прекратен, Твърди се, че от страна на наемателя- ответник, е незаплатена наемната цена за периода 01.май.-15. май.2017г., в размер на 1560лв. с ДДС, както и разходите за консумативи за м. април. 2017г, в размер на 836лв. и консумативи, за периода до 15- то число на м. май.2017г, в размер на 445,20лв. Твърди се, че за посочените суми за издадени фактура № 223/07.06.2017г на стойност 2396лв. с ДДС и фактура № 228/14.07.2017г, на стойност 445,20лв. с ДДС. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, осъди ответника да заплати общо сумата от 2841,20лв.-от която, сумата от 1560лв.- наем, за периода 01.05.2017-15.05.2017г, сумата от 836лв.- консумативи за м. април 2017г., и сумата от 445,20лв – консумативи за м. май 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане.

В срока за отговор, ответникът „ЛВТ-С” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК200897908, представлявано от Т.С, чрез адв. Н. Д., изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че за посоченият период- м. април и м. май 207г, между страните не съществува наемно правоотношение, въз основа на договор за наем, тъй като сключеният договор от 01.09.2015г., е бил прекратен. Твърди се, че договорът за наем е бил прекратен, считано от 31.03.2017г., по взаимно съгласие на страните, чрез сключването на допълнително споразумение от същата дата. Твърди се, че представените с ИМ фактури №223/07.06.2017г. и №228/14.07.2017г., не са приемани от ответника, не са му връчвани и не са подписвани от негов представител.

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

        По делото се установява, видно от приложеният договор за наем от 01.09.2015г, че ищецът- като наемодател, е предоставил на ответника- като наемател, за временно и възмездно ползване, следните недвижими имоти: склад №***, разположени на сутеренно ниво, както и три паркоместа, находящи се в гр. ***, ***, при месечен наем от 3120лв. с вкл. ДДС. В договора е посочено, че месечният наем, ще бъда заплащан по банков път, по посочена в договора банкова сметка, ***, до 5-то число на текущия месец, както и платени консумативи за предходния месец. Установява се също, че срокът на договора е две години, считано от подписването му- до 01.09.2017г. от съдържанието на договора се установява също, че при подписването на наемния договор, наемателят е поел задължението да заплати една депозитна вноска, в размер на един месечен наем, която вноска, ще бъде възстановена от страна на наемодателя, при изтичане на срока на договора, при заплатени консумативи и след приемане на наетите обекти. По делото се установява също и факта на издаването на процесните фактури №223/07.06.2017г., на стойност 2396лв. и №228/14.07.2017г., на стойност 445,20лв., вкл. наем за ½ от м. май. 2017г. и консумативи за  м. април и до 15.05.2017г. вкл.

По делото се установява също, че между страните по договора, е сключен анекс от 31.03.2017г, с който същите са  се съгласили, че считано от датата на подписване на анекса, договорът за наем се прекратява и страните декларират, че нямат претенции една към друга. В анекса е уговорено също, че наемателя ще освободи наетите имоти, до дата 31.03.2017г.

            По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: от направената проверка по движение на посочената в договора за наем банкова сметка, ***, че последната заплатена наемна цена, е за м. април. 2017г, внесена на 05.05.2017г, по фактура №220/28.04.2017г., с посочено основание за превода-„наем за м. април.2017г.”. ВЛ е установило също, че на 03.05.2017г, от посочената банкова сметка, ***, с посочено основание- „връщане на депозит по договор”. ВЛ е установило също, че в счетоводството на ищеца са отразени като неплатени двете процесни фактури. Тези фактури обаче, ВЛ е установило, че не са осчетоводени при ответника и не фигурират в търговските му книги.

По делото, от страна на ищеца е представен договор за доверително управление на средства, от 05.05.2016г, между ПЛИРА 99-1 ООД и ищеца П.9. ЕООД, за целево управление на средствата по посочената в същия банкова сметка, ***. В с.з. на 19.12.2017г, процесуалният представител на ищеца заявява, че  плащане няма по никоя от двете сметки. Съдът намира, че представеният договор за доверително управление на средства, е неотносим към настоящия спор и не следва да бъде обсъждан по делото. Съдът намира за неотносим по делото и въпросът получени ли са процесните фактури от ответника- наемател, доколкото възникването на  задължението му за плащане няма за основание този факт, а твърдените договорни наемни отношения между страните.

         При установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Безспорно по делото се установява съществуването на наемно отношение, с предмет–описаните по- горе складове и паркоместа, между страните по настоящето дело, въз основа на валиден договор за наем. С оглед на постигнатото съгласие между страните, обективирано в представеният по делото анекс от 31.03.2017г, съдът намира, че наемният договор е прекратен, считано от посочената дата- 31.03.2017г. Изрично в наемният договор- раздел „прекратяване на договора”, страните са предвидили в т.2, възможността, същия да бъде прекратен по взаимно съгласие на двете страни. След тази дата, наемният договор се счита за прекратен, и отношенията между страните във връзка с ползването на имотите, не се уреждат по правилата на наема. Следва да се отбележи също, че в случая, с оглед на установеното прекратяване на наемния договор, факта на ползването на имотите от страна на ответника, не  подлежи на изследване и установяване, доколкото същото се явява елемент от фактическия състав на друг иск. За да съществува валидно и изискуемо вземане на наемодателя, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване, качеството си на кредитор спрямо ответника- наемател, по съществуващ договор за наем, каквито указания съдът е дал в проекто- доклада си. Както бе посочено, за процесния период- м. април и м. май.-2017г, наемни отношения между страните не съществуват. В тази насока следва да се тълкува и връщането на депозита на ответника- наемател, съобразно уговореното в договора, че същият се връща при прекратяването му. Дали ответника е заплатил доброволно на ищеца обезщетение за ползване на имотите за м. април. 2017г, е факт, който не води след себе си нито възникване на наемни отношения, нито продължаване на договор за наем. Действително, по делото не се представи протокол за връщане на наетите имоти, но и самите страни не са предвиди подписването на такъв. Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, каквито твърдения има в представената по делото от ищеца писмена защита, съобразно която норма, ако след изтичане на наемния срок, наемателят продължи да ползва имота, договорът за наем се счита за сключен за неопределен срок, доколкото в случая е налице предсрочно прекратяване на наемния договор, по взаимно съгласие на страните.

На основание гореизложеното, съдът намира, че искът за заплащане на  дължим наем и консумативи, в размер общо на 2841,20лв.-от която, сумата от 1560лв.- наем, за периода 01.05.2017-15.05.2017г, сумата от 836лв.- консумативи за м. април 2017г., и сумата от 445,20лв – консумативи за м. май 2017г., претендирани въз основа на договор за  наем, е изцяло неоснователен, с оглед на липсата на валидно наемно правоотношение между страните, за посочения период.

Следва, в полза на ответника да  бъдат присъдени направени по делото разноски, в размер на 400лв.- заплатено адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

       ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „П.9.” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Б- управител, против „ЛВТ-С” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК200897908, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.С, иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 2841,20лв.-от която, сумата от 1560лв.- наем, за периода 01.05.2017-15.05.2017г, сумата от 836лв.-консумативи за м.април.2017г., и сумата от 445,20лв – консумативи за м. май.2017г., по договор за наем на 01.09.2015г, с предмет- недвижими имоти, съставляващи склад №***, разположени на сутеренно ниво, както и три паркоместа, находящи се в гр. ***, ***”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „П.9.” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Б- управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЛВТ-С” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК200897908, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.С, сумата от 400лв., съставляваща дължими по делото разноски.

           Решението, в може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: