Решение по дело №768/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 94
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20227080700768
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 № 94

гр. Враца,  29.03.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВРАЦА, VI–ти състав, в публично съдебно заседание на  16.03.2023 г. / шестнадесети март  две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

                                                                           

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при участието на секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА  исково адм. дело № 768 по описа за 2022 г. на АдмС-Враца и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на  чл.284 - 286  от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по предявена искова молба от К.Д.И.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София с искане да бъде осъдена да му заплати сумата от 18 888 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 17.09.2020г. до 17.05.2021г. неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на ***, изразяващи се в неизвършване на медицински изследвания и задължителни планови имунизации и реимунизации, от които действия изпитва страх за здравето си, чувства се безсилен и безпомощен.  Твърди се, че не са му извършвани профилактичен преглед, задължителни флуорографски и лабораторни изследвания, непоставяне на планови имунизации и реимунизации, както и непровеждане на изследвания за *** в нарушение на чл.140,ал.1 от ЗИНЗС. Посочва се, че е подавал молби, като се навеждат доводи за това.

В с.з. проведено онлайн ищеца К.И. поддържа предявената искова молба. Иска да се осъди ответника, тъй като не са му провеждани изследвания съгласно чл.140 от ЗИНЗС, която разпоредба е задължителна. Не му е оказвана никаква медицинска помощ, въпреки че имал здравословни оплаквания. Не са му извършвани прегледи, а съгласно разпоредбата се извършват един път годишно. Също така не са му поставяни имунизации, въпреки че са задължителни. ГДИН носи отговорност за своите служители и медицински центрове. Счита, че по безспорен начин се установява  липсата на адекватно медицинско обслужване и лечение в местата за лишаване от свобода.  

От ищеца е представена и писмена защита с приложени към нея писмени доказателства. В същата се посочва  и  нов период от 01.01.2009г. до 27.06.2015г., през който се намирал в ***, по който иска съдът да се произнесе. Посочва се, че на 16.09.2020г. са му били извършвани изследвания-лабораторни и флуорографски, но въпреки това не са му извършени изследвания за *** и не са му поставени имунизации и реимунизации. Претенцията е за това, че на 16.09.2020г. не са извършени изследвания за ***, за което се  излагат обстоятелства. Твърди се, че  вследствие на това  е претърпял неимуществени вреди от  незаконосъобразни бездействия на ответника, изразяващи се в негативни чувства , като страх за живота  и неговото здраве, безсилие и безпомощност, отхвърленост от обществото. Тези негови негативни чувства са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧОС. Иска да се приложи практика на АССГ по адм.дело  № 7628/2021г., като му се присъди и по-голямо обезщетение, което според ищеца е справедливо да е в размер  над  5000 лева.

Ответникът - ГДИН, в депозиран писмен отговор от процес. си представител  ** Г.Х. оспорва иска изцяло, като  неоснователен и недоказан, и като такъв да се остави без уважение.  Излагат се  съображения  в тази насока.

Участващият в делото прокурор дава  мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, за което се излагат доводи, както и  че в  случая  отговорността не  е  на ГДИН.

Настоящия съдебен състав, анализирайки събраните по делото  писмени доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От данните по преписката е видно, че ищецът  К.Д.И. е лишен от свобода, осъден с влезли в сила съдебни актове. Постъпил е  в *** на 26.06.2019г. и след това в *** на 17.05.2021г. За претендирания период с исковата молба  от 17.09.2020г. до 17.05.2021г.  се  е намирал в ***, за което не е налице спор между страните.

От  представена от *** медицинска справка относно здравословното състояние на * К.И. се установява, че на дата 16.09.2020г. в наличната медицинска документация на затвора липсват писмени данни за събитие свързано с името на * И., като такава е налична за дата 14.09.2020г. с амб.№ 4523  и се касае за преглед по-скоро с профилактична цел, а не диагностична цел. Било е издадено направление за медикодиагностична дейност, включващо ***. МЦ не разполага с молби и жалба във вр. с необходимостта от извършване на изследвания и имунизации. Задължителни имунизации на * не са правени, поради факта че не влиза във възрастовата група за разглеждания период. Не е правено и изследване за *, поради липса на основание, като И. е постъпил в *** след превод от друг затвор. Към справката е приложено и направление за изследване и амбулаторен лист с дата 14.09.2020г. и изследвания. Приложена е и молба от К.И. с вх.№ М-1685/25.08.2020г. на ***, с която същия е поискал да му бъдат направени профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания и изследване за ***. На молбата е налице становище от доктора на затвора.

В представено писмо на *** изх.№ 05-83/04.11.2022г. е посочено, че съгласно имунизационния календар на РБ /Наредба №15/12.05.2005г. за Имунизациите в РБ се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст- при навършване на 25 години  и  на всеки 10 години след това, като са посочени през 2020г.  родените през кои години са подлежали на реимунизация срещу тетанус и дифтерия. Към писмото е приложена и справка за задължителни имунизации и реимунизации, съгласно Имунизационния календар на РБ.

В справка от ***, изх.№ 932/07.11.2022г.  за здравословното състояние на * К.И. за периода 10.10.2015г. -26.06.2019г.  е посочено,  че за този период в затвора не се съхраняват копия на издадени медицински справки, вкл. и за изследвания. Приложена е и Заповед № РД-01-125/10.06.2015г. на МЗ и МП, с която в т.I на същата е наредено за периода от 01 януари – 31 декември 2015г. МЗ и МП да организират предоставянето на услуги по доброволно консултиране и изследване за хив/спин в затворите, според съгласуван между двете ведомства график. Представено е и писмо изх.№ 04-14-36/18.09.2019г. на Зам.министър на здравеопазването, относно подобряването на взаимодействието при организирането и провеждането на изследвания за хив във всички затвори в страната. Съгласно писмото тези изследвания се извършват от специалисти в областните РЗИ по заявка на ръководството на затвора и съгласуван график за посещение веднъж на тримесечие, но могат да бъдат извършвани и от неправителствени организации, след разрешение на ръководството на МЛС и създаване на необходимата организация.

От представена медицинска справка от *** относно здравословното състояние на * К.И. с рег.№ 7543/28.11.2022г.  се установява, че е постъпил в *** на 17.05.2021г. след превод от ***, като при първоначален преглед не е дал съществени оплаквания, като е съобщил за *****. Не е имал съществени  оплаквания и не се е налагала извънредна медицинска намеса. Не са регистрирани агресивни прояви или неподчинение. Приложени са  2 бр. амб.лист, мед.изследвания направени на лицето, както и ***.

При така установената фактическа обстановка съдът  намира от правна страна следното:

Искът е предявен срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл.12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл.285, ал. 1 и ал .2 от ЗИНЗС и от  лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е  допустим. Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.09.2020г. до 17.05.2021г., в резултат на непровеждане на профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания, непоставяне на планови имунизации и реимунизации, както и непровеждане на изследвания за ***  по отношение на ищеца, което задължение е нормативно закрепено в разпоредбата  на  чл.140, ал.1 от ЗИНЗС.  

Съгласно  разпоредбата на чл.284,ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража  от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените  от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко  или унизително отношение, а в ал.2  е доразвито понятието за нарушение по смисъла  на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на  чл.128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание  чл.128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на  чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал. 2 от ЗИНЗС/.

Съгласно  чл.133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилита-ционна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на     лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.

С оглед горепосочените разпоредби  се налага извода,  че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1, вр. чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. 

Съгласно чл.140,ал.1 от ЗИНЗС на всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации, а съгласно ал.2 за всички лишени от свобода се осигуряват условия за доброволно, анонимно или конфиденциално консултиране и изследване за ***.

По отношение на твърдението на ищеца за профилактичен преглед  и лабораторни изследвания. От приобщените по делото доказателства, вкл. медицинска  справка от ***  се установява, че  на  ищеца  на 14.09./16.09.2020г.  е  извършен  преглед  и  лабораторни изследвания, видно от представените към справката амб.лист, направление за изследвания и изследвания. В амб. лист е отразено, че се извършва рутинна проверка на здравето на лица, пребиваващи в специални заведения. Тоест касае се за преглед с профилактична цел. След като на лицето е извършен преглед, издадено е направление за изследвания и такива са направени, видно от данните по делото, то и твърденията на ищеца в тази насока, че не му е извършван профилактичен преглед и изследвания са неоснователни. В действителност такива са извършени на 14.09./16.09.2020г., а периода за който се претендира е от 17.09.2020г.,тоест след тази дата, но следва да се посочи, че съответния преглед и изследвания се извършват веднъж годишно, съгласно чл.140,ал.1 от ЗИНЗС. В тази насока следва да се посочи, че 17.05.2021г.  ищецът е бил преведен в ***, като законът не поставя изискване  за 2021г. съответния преглед и изследвания за годината  да се провеждат до 17.05.2021г. Отделно от това ищецът изрично в писмената защита заявява, че преглед и изследвания  са  му  били извършени, като представя и доказателства за това, макар и след заседанието, които кореспондират с тези по делото.

По отношение на твърдението на ищеца, че не са му извършвани планови имунизации и реимунизации. За претендирания период не се установява по отношение на лицето да са извършвани  планови имунизации  и  реимунизации. Видно от представената медицинска справка от *** през този период лицето не е подлежало на планови имунизации и реимунизации и затова такива не са му извършвани. Този факт  се потвърждава и от приложената от ***  справка, в която се посочва че задължителни имунизации и реимунизации се провеждат на лицата при навършване на  определена възраст 25г. и  след това на всеки 10г. реимунизация, съгласно имунизационния календар на РБ, като са посочени  годините през които  родени лица подлежат на реимунизация  през 2020г., като ищецът не попада на имунизации и реимунизации през 2020г. и 2021г. С  оглед  на което не може да се приеме, че ответника е бездействал по отношение на това твърдение, на ищеца, тъй като същия не попада  през този период в обхвата на Имунизационния календар на РБ.

Не се  установява  за този период  по отношение на ищеца да са извършвани  флуорографски  изследвания, както и провеждане на изследвания за ***.  По отношение на това твърдение  не са налице   законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на вмененото от чл. 140, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС задължение свързано с медицинското обслужване на ищеца, като лишен от свобода. Неизвършването им не се е отразило на здравословното състояние на ищеца, не е довело до соченото в исковата молба състояние, не може да се приеме, че той е бил подложен на нечовешко или унизително отношение. Това  се подкрепя и от представената от *** медицинска справка, в която е посочено че лицето е преведено в *** на 17.05.12021г., след превод от ***, като при първоначален преглед не е дал съществени оплаквания, като е съобщил за *****. Не е имал съществени оплаквания и не се е налагала извънредна медицинска намеса. Не са регистрирани агресивни прояви или неподчинение.

В действителност по делото е налице депозирана молба от ищеца на 25.08.2020г. до началника на ***, в която освен извършване на преглед и изследвания е поискал и изследване за ***. По същата е налице становище от  доктора на затвора, в което е посочено, че по отношение на изследванията за *** програмата е възстановена по направление ***, но е преустановена поради  ковид  за  неопределен период. В тази насока ищецът посочва и Заповед № РД-01-125/10.06.2015г. на МЗ и МП. В  т.I на същата е наредено за периода от 01 януари – 31 декември  2015г. МЗ и МП да организират предоставянето на услуги по доброволно консултиране и изследване за *** в затворите, според съгласуван между двете ведомства график, т.е от заповедта е видно че тези изследвания  касаят периода  през 2015г., а не  касаят претендирания  от ищеца период.  Не е установено по делото в исковия период ищецът да е заявявал искане за консултиране и изследване и такова да му е било отказано, поради невъзможност да се извърши, а точно обратното изследвания за *** през 2020г., когато ищецът е подал молбата са били преустановени поради ковид за неопределен период, видно от становището на доктора. Не се установява това да се е отразило на здравословното му състояние, респективно - че е бил подложен на нечовешко или унизително отношение.

Макар и да се приеме въпреки изложеното, че на ищеца не са правени  съответните изследвания визирани в исковата молба вкл. за хив/спин за претендирания период следва да се посочи, че  не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на затворническата администрация води до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. По делото няма данни, липсват и каквито и да било твърдения от страна на ищеца, че за времето на престоя в *** да е потърсил медицинска помощ и такава да не му е осигурена или отказана.

Налице е и разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл. 4 от Наредба №2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху психическото състояние на ищеца, а се твърди единствено силно притеснение относно здравословното му състояние, значителен дискомфорт и накърняване на човешкото достойнство при неосъществена медицинска дейност, каквато са профилактичните прегледи, флуорографските и лабораторните изследвания.

Предвид изложеното и след анализ на представените по делото доказателства, не се установява жестоко, нечовешко или унизително отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е налице някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Липсата на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за настъпили вреди по чл.285, ал.5 от същия закон, за които би отговаряла държавата съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото не се установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника, които да са в причина връзка с преживените от ищеца отрицателни емоции и които да водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед на което  искът за вреди се явява недоказан и неоснователен.

По отношение на искането на ищеца  в писмената защита съдът да се произнесе и за периода от 01.01.2009г. до 27.06.2015г. през който се  намирал в ***, такова искане с исковата молба не е заявено и по същество представлява нов иск. Съдът не може да се произнесе и по искането му в мотивите на решението, че е ***, тъй като същото не е заявеното с исковата молба. Практиката на АССГ по приложеното към писмената защита решение, което ищецът иска да се съобрази съдът следва да се посочи, че същата не е задължителна за съда.

При този изход на спора на  ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от  ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявена искова молба от К.Д.И.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София с искане да бъде осъдена да му заплати сумата от   18 888 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 17.09.2020г. до 17.05.2021г. неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на ***, изразяващи се в неизвършване на медицински изследвания  и задължителни планови имунизации и реимунизации. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

          

АДМ. СЪДИЯ: