ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20471
гр. С., 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Предявени са от Л. С. С. срещу В. Е. Д. следните искове:
1) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за вината;
2) иск с правно основание чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище;
3) иск с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име.
Ищецът твърди,
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е
налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо
разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният
иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е
достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на
ответника (в случай, че такава се твърди).
По иска с правно основание чл. 56 СК ищецът носи доказателствената тежест да
установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
По иска с правно основание чл. 53 СК ищецът носи доказателствената тежест да
установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име.
1
По искането с правно основание чл. 57, ал. 2 СК страната, която е направила
искането, носи доказателствената тежест да установи стойността на наема относно
идеалната част, ползвана от насрещната страна.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
146, ал. 4 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2024г.
от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани,
УКАЗВА на ищците по брачните искове, че следва да се явят ЛИЧНО в
първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и
непредставяне на доказателства за наличие на такава производството ще бъде
прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички писмени доказателствени
средства.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НБД „Население“ относно наличие на
непълнолетни деца от брака.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕТО на един свидетел на ответника при режим на
довеждане в първото съдебно заседание за установяване на изложените в отговора на
исковата молба факти, като УКАЗВА, че при недовеждането им същите ще бъдат
заличени от последващо участие по делото.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза при депозит в размер от 300
лева,
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. УКАЗВА на същите, че за постигане на
съдебно споразумение, следва да се явят ЛИЧНО в съдебно заседание, както и че при
постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи В ЕДНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ, както й че дължимите за производството ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА
ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите на техните
деца.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице -
2
медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да
бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред
СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано. Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко
време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при
медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а
страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната
може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин
интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на
решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да
намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят
решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията
страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да
споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите
могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като
осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща
средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели,
обуславящо допълнителни разноски. В процедурата по медиация могат да участват и
адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания. Ако страните не
постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното
производство. Указва на страните, че могат да ползват БЕЗПЛАТНО услугите на
действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за
спогодби и медиация. За повече информация и връзка с координаторите на Програма
”Спогодби” страните могат да се обърнат към Марияна Н. на тел. 02/8955 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. С., бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3