№ 2702
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 29305/09.11.2022г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане от 09.10.2022г., постановено по ч. гр.
д. № 14177/2022г. по описа на ПРС, инкорпорирано в заповед № 7011 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.10.2022г., с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за договорна лихва в
размер на 3611, 93 лева за периода от 01.05.2021г. до 15.09.2022г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на заповедния съд, че сумата за
застрахователна премия по договора за застраховка и такса ангажимент, водят до
увеличаване на ГПР по кредита.Излагат се подробни съображения в тази насока.Търси се
отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за
изпълнение и за претендираната договорна лихва.Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против
В. Н. Д., ЕГН **********, като същото е било уважено за сумата от 9627, 77 лева главница
за периода 01.05.2021г. до 01.01.2026г., дължима по договор за потребителски кредит № plus
18312823 от 23.12.2020г., 1310, 27 лева обезщетение за забава от 02.05.2021г. до
1
04.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.10.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото в размер на 291 лева за ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено относно претендираната
договорна лихва, като заповедният съд е приел, че в случая клаузите на договора, уговарящи
при отпуснат кредит в размер на 10000 лева, дължима застрахователна премия в размер на
3558 лева, отделно от това лихвен процент 14, 84 %, допълнително и такса ангажимент в
размер на 350 лева, са неравноправни и заобикалят разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Безспорно заповедният съд е задължен да прецени дали искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. от чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него –
физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална
компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се
касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 17, 76% като абсолютна процентна
стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от същия закон.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при
определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от
ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно
претендираната договорна лихва, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено,
а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.10.2022г., инкорпорирано в заповед № 7011 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 14177 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, I бр. с., с което е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, с процесуален представител юрисконсулт И.Н., за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против В. Н. Д., ЕГН ********** от гр. ..............................................................
за сумата от 3611, 93 лева договорна лихва, дължима за периода 01.05.2021г. – 15.09.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3