Решение по дело №116/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.149 от АПК, във връзка с чл.19 от НАРЕДБА № 5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта (отм.).

Делото е образувано по жалба на Сдружение „Активно общество”, гр. Видин, представлявано от Р.Г.Г. против Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. на заместник министър на младежта и спорта, с която се утвърждава Протокол № 5 от 06/09.01.2023 г. на Експертна комисия за разглеждане и приемане на окончателни отчети на реализирани проекти по Национална програма за изпълнение на младежки дейности (НПИМД) по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 година, в частта на т.7, с която се отказва преразглеждане на констатациите от заседание, проведено на 09.12.2022 г., а именно за извършване на окончателно плащане в размер на 7147,55 лева, съответно за отказ за признаване на отчетни средства в общ размер на 2408,05 лева по проект вх.№ 41-00-60/14.06.2022 г. „НЕ!ЗАВИСИМ“, реализиран по НПИМД по чл.10а от ЗХ за 2022 г.

Твърди се в жалбата, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, а в последствие се претендира нищожност, поради некомпетентност на административния орган. Иска се от съда да прогласи нищожността и алтернативно да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски във връзка с производството по делото.

Ответникът по делото Заместник министър на младежта и спорта оспорва жалбата. Прави искане за присъждане на съдебни разноски и претендира прекомерност по отношение хонорара на жалбоподателя.

По делото се установява следната фактическа обстановка: от Заповед № РД-09-629/12.07.2022 г. на Министър на младежта и спорта е видно, че със Заповед № РД-09-628/12.07.2022 г. на Министър на младежта и спорта е утвърден Протокол от дейността на Експертната комисия за разглеждане, оценка и класиране на проектните предложения, подадени по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10 от Закона за хазарта за 2022 г. с краен срок за кандидатстване 13.06.2022 г. Протоколът на Комисията и Заповедта на Министъра за назначаването ѝ са неизменна част от нея.

Със Заповед № РД-09-629/12.07.2022 г. на Министър на младежта и спорта са класирани в низходящ ред положително оценените проектни предложения. Съгласно т.III Предложения с местен обхват т.1. Тематична област 1 „Превенция на различни форми на зависимост“ т.1.1. “Проект с вх.№ 41-00-60/14.06.2022 г. с наименование „НЕ!ЗАВИСИМ“ на Сдружение „Активно общество“, генериран номер по програмата НПИМД-ТО1-М-041/2022, е получил 95 т. На основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

На основание на тази заповед за класиране на Министър на младежта и спорта, както и на основание НАРЕДБА № 1 от 10.06.2022 г. за условията и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта (издадена от министъра на младежта и спорта, oбн., ДВ, бр. 48 от 28.06.2022 г., в сила от 28.06.2022 г.) във връзка с чл.15, ал.1 от НАРЕДБА № 5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта (издадена от министъра на младежта и спорта, обн., ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2017 г., в сила от 10.03.2017 г., отм., бр. 48 от 28.06.2022 г., в сила от 28.06.2022 г.), между Министерство на младежта и спорта, представлявано от Заместник министър Диана Иванова и Директор на дирекция „Финанси“, от една страна и Сдружение „Активно общество“, от друга страна като бенефициер, е сключен Договор с Идентификационен № 25-00-34/21.07.2022 г., за предоставяне на средства на бенефициера в максимален размер на 49728.00 лева за реализиране на класирания Проект с вх.№ 41-00-60/14.06.2022 г., с наименование „НЕ!ЗАВИСИМ“ и продължителност на проекта от 15.07.2022 г. до 31.10.2022 г.

В изпълнение на сключения договор, Сдружение „Активно общество“ е започнало изпълнение на своя проект „НЕ!ЗАВИСИМ“, като своевременно е представяло на ММС, изискуемите по договора отчети за това.

Със Заповед № РД-09-945/18.11.2022 г. на Министър на младежта и спорта е назначена Експертна комисия за разглеждане и приемане на окончателни отчети на реализираните проекти. С протокол № 2/09.12.2022 г., в т.7.2., по отношение проекта на жалбоподателя, от одобрената сума по договора в размер на 49728.00 лева е признала разходи за сметка на ММС 46929.95 лева и не е признала 2408.05 лева. След авансово платените по договора 39782.40 лева е предложила за окончателно плащане сумата от 7147.55 лева. Протоколът на комисията е утвърден със Заповед № РД-09-1030/15.12.22 г. на заместник министър на младежта и спорта. След поискване от страна на жалбоподателя с писмо изх.№ 25-0034/14 от 20.02.2023 г. е отказано връчване на заповедта, поради съдържание на конфиденциална информация в нея.

Жалбоподателят е подал възражение с вх.№ 25-00-34/9 от 22.12.2022 г. срещу Констативен протокол от 22.12.2022 г. Експертната комисия е разгледала възражението и в т.7 на Протокол № 5/06.01.2023 г. не е намерила основание за преразглеждане на констатациите си от протокол № 2/09.12.2022 г., в т.7.2. по отношение проекта на жалбоподателя. Протокол 5 е утвърден с обжалваната н настоящето производство Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. на Заместник министър на младежта и спорта. Заповедта утвърждава Протокол № 5/09.01.2023 г., а не и Протокол № 5/06.01.2023 г. Административната преписка е връчена на жалбоподателя на 10.04.2023 г., когато му е изпратена административната преписка на електронен носител по адм. дело № 74/2023 г., като протоколът който е приложен по нея е Протокол № 5/06.01.2023 г. и няма Протокол № 5/09.01.2023 г.

Жалбата на Сдружение „Активно общество“ срещу Заповеди № РД-09-1030/15.12.2022 г. и № РД-09-18/12.01.2023 г. на заместник министър на младежта и спорта, е депозирана на 10.05.2023 г. в Административен съд Видин и е разделена в две отделни производства. Настоящето производство е по жалбата срещу Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. на заместник министър на младежта и спорта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: обжалваният АА е издаден в резултат на направено възражение от жалбоподателя, срещу дейността на експертната комисия, материализирано в Протокол 5, който зам. министърът е утвърдил със Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. и слага край на административното производство.

При подаване на проектното предложение на жалбоподателя с вх.№ 41-00-60/14.06.2022 г. с наименование „НЕ!ЗАВИСИМ“, действащия нормативен акт е НАРЕДБА № 5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта (издадена от министъра на младежта и спорта, обн., ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2017 г., в сила от 10.03.2017 г., отм., бр. 48 от 28.06.2022 г., в сила от 28.06.2022 г.).

На 28.06.2022 г. влиза в сила НАРЕДБА № 1 от 10.06.2022 г. за условията и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта.

В нито една от двете наредби, които са издадени от Министъра на младежта и спорта, административната процедура не е изчерпателно уредена.

Процесната Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. и Заповед № РД-09-1030/15.12.2022 г. са идентични като последици, но всяка от тях подлежи на самостоятелно обжалване. Първата от 15.12.2022 г. представлява индивидуален административен акт, тъй като засяга права и интереси на жалбоподателя. Последващата от 12.01.2023 г., т.е. процесната заповед, е издадена в резултат на развилото се производство с направеното възражение, като след нея няма издадени други актове от административния орган. Очевидно тази заповед поставя край на развилото се пред него производство, поради което тя също съдържа характеристиките на индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване.

В заповедта не е посочено дали и пред кого подлежи на обжалване, което е задължителен реквизит, съгласно чл.59, ал.2 т.7 от АПК. Това води до приложението на чл.140, ал.1 от АПК и удължава срока за обжалване на два месеца.

Същевременно самата заповед е връчена чак на 10.04.2022 г. и то в друго производство – това по адм. дело № 74/2023 г., с прилагането на административната преписка по делото, поради което Съдът приема, че макар и издадена на 12.01.2023 г. и жалбата срещу нея да е депозирана на 10.05.2023 г., то последната се явява допустима.

По тези съображения, Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта.

Както беше посочено по-горе, при подаване на проектното предложение на жалбоподателя (14.06.2022г.) е действала НАРЕДБА № 5 от 11.08.2016 г. (старата наредба), а на 28.06.2022 г. влиза в сила НАРЕДБА № 1 от 10.06.2022 г. (новата наредба).

Процедурата е започнала по Наредба № 5 (старата наредба), като със Заповед от 20.06.2022 г. на Министъра е назначена експертната комисия, която е разгледала и проектното предложение на жалбоподателя. Със заповед от 12.07.2022 г. на Министър на младежта и спорта е направено класирането на проектните предложения, като това на жалбоподателя е класирано и въз основа на заповедта на Министъра е сключен Договор с Идентификационен № 2500-34/21.07.2022 г., подписан от страна на министерството от Заместник министър Диана Иванова и Директор на дирекция „Финанси“. За тях по делото не е представена заповед от министъра.

В Наредба № 5 (старата наредба), административният орган, който ръководи процедурата, е Министъра, а в НАРЕДБА № 1 от 10.06.2022 г. (новата наредба), вече е допустимо това да бъде оправомощено от Министъра длъжностно лице (чл.11 и сл.).

Процедурата по обжалвания акт е започнала по Наредба № 5 (старата наредба), което е посочено и в самия договор, като проектното предложение е подадено при действието на старата наредба. Същевременно договорът е сключен от Заместник министъра, което е допустимо по НАРЕДБА № 1 (новата наредба) и недопустимо по Наредба № 5 (старата наредба).

Договорът с Идентификационен № 2500-34/21.07.2022 г. е сключен при условията на §.5 от ПЗР на НАРЕДБА № 1 (новата наредба) („Процедурите, които не са приключили към момента на влизане в сила на тази наредба, се довършват по досегашния ред.“), във връзка с чл.15, ал.1 от Наредба № 5 (старата наредба) („Размерът на финансовото подпомагане на одобрените проекти по съответните програми, разходването, отчитането и възстановяването на предоставените финансови средства, както и взаимните права и задължения се уреждат с договор между Министерството на младежта и спорта и организацията или неформалната младежка група – изпълнител.“).

Т.е. в случая няма спор, че настоящия казус попада в приложното поле на отменената вече НАРЕДБА № 5 (старата наредба) от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта (издадена от министъра на младежта и спорта, обн., ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2017 г., в сила от 10.03.2017 г., отм., бр. 48 от 28.06.2022 г., в сила от 28.06.2022 г.). Това означава, че за цялата административна процедура от началото, до края, следва да се прилага НАРЕДБА № 5 (старата наредба).

НАРЕДБА № 1 (новата наредба) допуска Министърът да възлага своите правомощия на оправомощено от него длъжностно лице, но при действието на Наредба № 5 (старата наредба) това не е предвидено и единственият компетентен орган е Министър на младежта и спорта.

Разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за администрацията, според която: „със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции“, не намира приложение в конкретния случай, тъй като от една страна това не е направено още при откриване на процедурата, а от друга страна в НАРЕДБА № 1 (новата наредба) изрично е предвидено оправомощаването, каквото липсва в Наредба № 5 (старата наредба).

Отделно от това, сключването на административния договор от Заместник министър Диана Иванова и Директор на дирекция „Финанси“, без да има изрична заповед за тяхното оправомощаване, сериозно опорочава договора. Но ако отпускането на финансовите средства по договора санира волята на Министъра като административен орган за сключването на самия договор, то това не може да се приеме при обжалваната заповед.

След като процедурата е започнала при действието на Наредба № 5 (старата наредба), според която компетентният административен орган е министърът, то всички административни актове по нея следва да бъдат издавани именно от Министъра, а не от негов заместник. Независимо от това обжалваната Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. е издадена от Заместник министър на младежта и спорта. Действително той е оправомощен със Заповед № РД-09-759/24.08.2022 г., издадена на основание Заповед № РД-09-733/09.08.2022 г.(цитирана, но неприложена по делото) на Министъра на младежта и спорта, но както вече беше посочено по-горе, това е недопустимо в настоящата процедура.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Настоящият съдебен състав приема, че нито Заповед № РД-09-759/24.08.2022 г., нито цитираната в нея Заповед № РД-09-733/09.08.2022 г. на Министъра на младежта и спорта, не удостоверяват компетентността на Заместник министър на младежта и спорта Петър Бучков да издава заповеди от вида на оспорената, т.е. не го оправомощава да издава и подписва заповеди по чл.19 от Наредба № 5 (старата наредба). Това може да направи само Министърът на младежта и спорта. По чл.22 от Наредба № 1 (новата наредба) е компетентен Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице, но както вече неколкократно се спомена, тази наредба не е приложима в случая, което е указано изрично и в самия административен договор.

За да е законосъобразен административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Съгласно правната теория, компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт.

Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, които самият той да може да делегира, т.е. така наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност". Ако не е предвидена възможността за делегиране на компетентността на административния орган и е неприложима общата възможност на чл.26, ал.2 от ЗАдминистрацията, то липсва компетентност за извършване на конкретното действие, съответно издаването на съответния акт. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Съдът намира, че наред с наличие на основание за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, същата е и незаконосъобразна.

Налице е отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК. Нарушено е изискването за форма на АА, тъй като не са спазени задължителните реквизити на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, свързани с фактическите основания за издаването му. В административната преписка не се установи наличието на Протокол № 5 от 09.01.2023 г. на Експертна комисия за разглеждане и приемане на окончателни отчети на реализирани проекти по Национална програма за изпълнение на младежки дейности (НПИМД) по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 година. Приложеният протокол е Протокол № 5 от 06.01.2023 г. на Експертна комисия за разглеждане и приемане на окончателни отчети на реализирани проекти по Национална програма за изпълнение на младежки дейности (НПИМД) по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 година. Обжалваната заповед РД-09-18/12.01.2023 г. утвърждава Протокол № 5 от 09.01.2023 г. какъвто липсва, а не Протокол № 5 от 06.01.2023 г. който е приложен. От смисъла на цялата административна преписка се извлича извода, че се касае за един протокол № 5, а не за два различни протокола № 5 от различни дати. Най-вероятно и по тази причина жалбоподателят е посочил, че обжалва заповедта с която се утвърждава Протокол № 5 от двете дати. От съдържанието на протокола не следва, че заседанието на комисията е започнало на 06.01.2023 г. и е продължило на 09.01.2023 г., тъй като не е видно да е направено прекъсване. Очевидно се касае за заседание проведено в един и същи ден, но неясно на 06.01.2023 г. или на 09.01.2023 г. Административният орган не е представил доказателства да е поправял очевидна фактическа грешка, ако е допусната такава. Тъй като според становището на процесуалния представител на органа е, че се утвърждава протокол от 09.01.2023 г. какъвто не съществува, то за съда остава неизяснено проведено ли е изобщо заседание на експертната комисия, ако е проведено, то кога се е случило това и дали не са проведени две различни заседания, които да са в един протокол. Или изобщо какво е имала предвид експертната комисия или пък административния орган при утвърждаването на дейността ѝ. Подобна неяснота обаче няма място в едно административно производство, тъй като от фактическа страна то следва да е безспорно, най-малко поне по отношение на времето на извършване на дейността на ведомствените му органи. При това положение се касае за съществено нарушение, водещо до отмяна на акта.

 Налице е и друго нарушение на изискването за форма на акта, тъй като не са спазени задължителните реквизити на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, след като в заповедта не е посочено дали и пред кого подлежи на обжалване.

Същевременно, изискването за задължителните реквизити на АА и по-конкретно този по чл.59, ал.2, т.5 от АПК, за „разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението“ изцяло липсва.

Всички тези пропуски са недопустими за един индивидуален административен акт и формират неговата незаконосъобразност, но оспорената заповед следва да бъде отменена на основание констатирания по-тежък порок на оспорената заповед - нейната нищожност.

С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя на същия на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 10.00 (десет) лева, заплатена държавна такса за производството, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 (хиляда) лева. Неоснователно е направеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минимално предвидения размер с оглед материалния интерес по настоящето дело, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № РД-09-18/12.01.2023 г. на заместник министър на младежта и спорта, с която се утвърждава Протокол № 5 от 09.01.2023 г. на Експертна комисия за разглеждане и приемане на окончателни отчети на реализирани проекти по Национална програма за изпълнение на младежки дейности (НПИМД) по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 година, назначена със Заповед № РД-09-945/18.11.2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта да заплати на Сдружение „Активно общество“ гр. Видин, направените по делото разноски в размер общо на 1010,00 (хиляда и десет) лева, от които заплатена държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева и адвокатски хонорар в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

Съдия: