Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1068
гр.Бургас, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI–ти наказателен състав, в публично заседание на 06.08.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря К. Сл., като разгледа НАХД № 3047 по описа на БРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д.Ф.Д., ЕГН
**********, чрез адв. К.К. – БАК, против заповед за задържане на лице № 434зз-236/04.08.2020
г.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че е задържан без да са налице данни,
че е извършил престъпление. Моли за отмяна на атакуваната заповед и присъждане
на разноски.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К.–
БАК, който поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата – С.С. ***, оспорва жалбата. Пледира за отхвърляне на
жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена
от необходимите приложения. Разгледана по същество е основателна.
Съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспореният акт е издаден
от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената
му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената
от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР -
издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е
предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Въпреки това, следва да
се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в
него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположени, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този
смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби №
50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието,
че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация,
които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира
на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
С oпределението си за
насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с
разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които
са послужили за издаване на заповедта, включително и самото досъдебно
производство, цитирано в нея. Указанието на съда не е изпълнено в цялост, като
в проведеното с.з. на 04.08.2020 г., е представена само преписка без приложено
ДП. В кориците на ДП (представено в съда на
05.08.2020 г.)
не се съдържат данни, от
който да може да се направи извод за съпричастност на задържания към инкриминираното деяние. Представени са докладни, разпит на свидетел и
справка за регистрация на МПС, от които не може да се направи извод за форма на съучастие
в престъплението, а и в оспорената
заповед не става ясно какво е и отношението на жалбоподателя към деянието. От
представената докладна и справка за регистрация на МПС се установява
единствено, че той е собственик на въпросния лек автомобил „Мазда“, с който са
се придвижвали установените по ДП жени.
На
следващо място, като
всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно
наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая
от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е
била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея
задържане. От установената по делото фактическа обстановка, хронологията и
обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че упражненото от
полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно регламентираната
възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово
установената. Целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо
него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване.
Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си
правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане
на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат
без прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС
- Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. №
13359/2015 г., Решение № 60 от 05.01.2017 г. по адм.д. № 13251/2015 г., Решение
№ 4712 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 1155/2016 г. и др. В случая не са налице данни лицето да е
възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат
ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето е осъществено в
момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма
опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде
осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Това означава, че в конкретния
случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ.
Административният
орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е
засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че
принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да
бъде задържано. Лицето
е дошло доброволно със своя защитник. Видно от материалите по делото – единственото
действие, което е извършено с лицето е снемане на сведения. Снемането на
сведение не е действие, което да налага задържането на лицето, а е можело да се
извърши без прилагането на принуда. Още повече, че не е имало никаква пречка
въпросното сведение да се снеме непосредствено след задържането на лицето, а не
да се чак да изтекат допустимите 24 часа, без през това време да се извършват каквито
и да е действия с лицето.
Всичко това кара
настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона
и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното
настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва
да се уважи.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия
своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има
доказателства за сторени разноски в общ размер на 235 лева, от които – 225 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за
държавна такса за образуване на делото, поради което и същите следва да се
възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434зз-236/04.08.2020
г., издадена от С.С. ***, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
заповядано задържането за срок от 24 часа на Д.Ф.Д.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 АПК ОД на
МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Д.Ф.Д., ЕГН **********, сумата от 235 лева, представляваща сторени разноски в производството по обжалване на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. ВЪЛКОВ
В.О.: К.СЛ.